Настоящото изследване е фокусирано върху въпрос, който се оказва маргиналнен за гръцките лингвисти, проучващи аспектуалността[1]. Става дума за това, че авторите единодушно посочват аористната основа (το αοριστικό θέμα) и сегашната глаголна основа (το ενεστωτικό θέμα) като граматични маркери съответно на свършения и несвършения вид, а подобни твърдения навеждат на мисълта, че и двата глаголни вида в новогръцкия език са маркирани. Дали обаче в действителност е така и какъв би следвало да е характерът на видовите опозиции (еквиполентни ли са, или привативни) са въпроси, на които не се обръща нужното внимание. Вероятната причина за това е, че по-обстойни проучвания на новогръцкия глаголен вид, при това немного на брой, се откриват едва в най-ново време. Неслучайно в българската, а и в славянската граматична литература, където аспектуалността е изследвана в детайли многократно през годините, се е наложило твърдението, че видът на глагола е характерно явление за славянските езици, а наличието му в гръцката глаголна система остава в сянка. Макар гръцките свършени и несвършени глаголи да притежават специфики, които ги открояват от славянските глаголни видове, опозициите от типа γράφω : γράψω (пиша: напиша), αγοράσω: αγοράζω (купя: купувам) са доказателство, че глаголният вид е присъщ и на новогръцкия език.
Една от най-ярките особености на гръцката аспектуална система е видообразуването. За разлика от българския език, в който свършен вид се образува в по-голямата част от случаите посредством префигиране (работя: из-работя), а итератив[2] чрез задпоставена морфема (-а, -‘а, -ва, -ава, -‘ава, -ува), напр. изработя: изработ-ва-м, в новогръцкия език перфективеният[3] глагол се образува от аористна основа, а имперфективният[4] ‒ от т.нар. сегашна основа. Поради обвързаността на двата глаголни вида[5] с двете основи, които се отличават във формалния си запис (срв. δουλεύ-ω : δουλέψ-ω (работя: изработя), твърдението на авторите, че видът е кодиран в основата изглежда напълно основателно. В граматиката си „Συνοπτική γραμματική της Νέας Ελληνικής“ (2015) Г. Бабиньотис и Хр. Клерис посочват, че диференциацията по отношение на вида – свършен (τέλειο) или несвършен (ατελές), се изразява от двете основи – аористната и сегашната (вж. Бабиньотис; Клерис 2015: 173). В „Γραμματική της Νέας Ελληνικής“ (2015) янинският преподавател Хр. Влахос стига до извода, че видът на глагола има централна роля в новогръцката глаголна система, защото е морфологично кодиран в глаголната основа и си взаимодейства с всички останали вербални категории (вж. Влахос 2015: 9). Вече споменахме, че, представени по този начин, твърденията на лингвистите създават у читателя впечатление, че и свършеният, и несвършеният вид в новогръцкия език са маркирани. От това би следвало, че видовата опозиция е еквиполентна[6]. Въпреки че в редица разработки (за глаголния вид, както и в такива, посветени на глаголните основи) се споменава, че аористната основа се образува от сегашната най-често посредством прибавяне на сигма (σ), на лингвистите им убягва въпросът дали маркиран член на категорията вид на глагола не е всъщност само свършеният вид. Някои от твърденията на авторите относно миналата свършена основа[7] са следните: „Аористна основа се образува в повечето случаи с прибавяне на характеристиката за аорист -σ- към сегашната основа“ (Ангелиева 1992: 55). Гръцките лингвисти Г. Бабиньотис и Хр. Кларис пък посочват, че миналата свършена основа се образува главно по два начина ‒ сигматично (със сигма (σ) и двойните съгласни кси (ξ) или пси (ψ)) или асигматично (без сигма (σ)) (вж. Бабинъотис; Клерис 2015: 190). Схемата, с която двамата автори илюстрират образуването на аористна основа, има следния вид:
ΘΕΜΑ 2[8]
От лявата страна на схемата е представено образуването на аористна основа посредством сигма (-σ) и двойните съгласни кси (-ξ) и пси (-ψ), а от дясната е даден пример за асигматично формиране без морфемата -σ (κριν-). От всичко казано дотук се налага изводът, че маркиран член в опозициите от типа ακού-ω: ακούσ-ω (чувам: чуя)[9] е свършеният вид. На пръв поглед обаче редица корелации създават погрешното впечатление, че маркирани са и двата глаголни вида. Срв.:
ράβ-ω: ράψ-ω (шия: зашия)
ξεχν-ώ: ξεχάσ-ω (забравям: забравя)
διαλέγ-ω: διαλέξ-ω (избирам: избера)
στέλν-ω στείλ-ω (изпращам: изпратя)
Илюзията се поражда от факта, че при взаимодействието на крайния звук на изходната основа (т.е. сегашната) с морфемата, която се прибавя, за да се образува аористната основа, понякога „настъпват фонетични или правописни изменения“ (Ангелиева 1992: 55)[10].
За да получим отговор на въпроса дали маркиран член във видовите двойки е само свършеният вид, или са маркирани и двете грамеми, е необходимо да проследим модификациите, които се осъществяват при образуването на аористната основа. За целта ще се опираме на разработките „Минало свършено време /аорист/, деятелен залог“ (вж. Ангелиева 1992: 55 ‒ 70) и „Образуване на аористната основа. Деятелен залог“ (вж. Ангелиева 2004: 95‒110), където акцентът пада върху графичните и фонетичните промени при формирането на аористна основа.
Образуване на свършените глаголи:
– Когато основата на несвършения глагол (т.е. сегашната основа) завършва на стар дифтонг, в свършения глагол се запазва правописно завършекът на изходната глаголна основа и се добавя сигма.
– (-ου+ -σ > ούς) – ακού-ω > ακού-σ-ω (слушам: послушам).
– В други случаи се появява двойната съгласна пси (-ψ) – (ε(ύ+ σ) > έ-ψ)- μαζεύ-ω > μαζέ-ψ-ω (събирам: събера).
С прибавянето на сигма към сегашната основа в аористната се появяват и гласните -α, -η, -ε:
χαλ-ώ > χαλάσ-ω (развалям: разваля)
βοηθ-ώ > βοηθήσ-ω (помагам: помогна)
καλ-ώ > καλέσ-ω (каня: поканя)
– Когато сегашната основа завършва на гърлен съгласен звук (κ, γ, χ), прибавянето на сигма -σ дава кси -ξ.
• (-κ + -σ > -ξ) – πλέκ-ω > πλέξ-ω (плета: изплета)
• (-γ + -σ > -ξ) – διαλέγ-ω > διαλέξ-ω (избирам: избера)
• (-χ + -σ > -ξ) – προσέχ-ω > προσέξ-ω (внимавам: ...)
– Когато сегашната основа завършва на устнен съгласен звук (π, β, φ), прибавянето на сигма -σ дава -ψ.
• (-π + -σ > -ψ) προβλέπ-ω προβλέψ-ω (предвиждам: предвидя)
• (-β + -σ > -ψ) ράβ-ω > ράψ-ω (шия: за/ушия)
• (-φ + -σ > -ψ) γράφ-ω > γράψ-ω (пиша: напиша)
– Когато сегашната основа завършва на зъбен съгласен звук (τ, δ, θ), той изпада след прибавянето на сигма.
• изпада -τ – προσθέτ-ω >προσθέσ-ω (добавям: добавя)
• изпада -δ – σπεύδ-ω> σπεύσ-ω (бързам: побързам)
– Глаголите, на които сегашната основа завършва на -ζ, образуват аористна основа по два начина (според произхода на ζ).
– Ако произхожда от съчетание, в което първият звук е бил δ, аористната основа се образува като основите на зъбна съгласна, т.е. -ζ изпада.
o φροντίζ-ω > φροντίσ-ω (грижа се: погрижа се); (φροντίζω произхожда от φροντίδα – грижа)
– Ако произхожда от съчетание, в което първият звук е бил γ, аористната основа се образува като основите на гърлена съгласна.
o στενάζ-ω > στενάξ-ω (въздишам: въздъхна); (στενάζω произхожда от στεναγμóς – стон, въздишка)
Тук е мястото да отбележим, че посредством морфемата -ζ се образуват глаголи от други части на речта:
• от прилагателни имена: μαύρος > μαυρίζ-ω > μαυρίσ-ω (черен > почернявам: почернея);
• от съществителни имена: αλάτι > αλατίζ-ω > αλατίσ-ω (сол > соля: насоля);
• от наречия или междуметия: γαβ > γαυγίζ-ω > γαυγίσ-ω (джав > джавкам: джавна)[11]
– По същия начин сегашната основа на σσили ττобразува аористна според произхода σσ и ττ-:
o αλλάσσ-ω/αλλάζ-ω[12] >αλλάξ-ω (сменям: сменя) (αλλάσσω произхожда от съществителното име αλλαγή ‒ смяна);
– основите на перфективни глаголи, образувани от несвършени глаголи с основи на -χν, са с краен звук двойната съгласна -ξ:
• δείχν-ω > δείξ-ω (показвам: покажа)
• ψάχν-ω > ψάξ-ω (търся: потърся)
В „Новогръцка граматика“ (2004) на Ф. Ангелиева и М. Ангелиева се посочва, че по-голямата част от този тип сегашни основи на -χνса произлезли от стари глаголни основи на гутурална основа -κ, -γ, -χ, които след добавяне на сигма -σ дават кси -ξ. Например ψάχνω произхожда от средногръцки ψάχω и съответно аористната основа завършва на -ξ – ψάξω (вж. Ангелиева 2004: 101).
Свършен вид от несвършени глаголи, на които сегашната основа е със завършек плавна или носова съгласна (λ, μ, ρ, ν), се образува по следните начини:
– Асигматично, т.е. без сигма -σ. Перфективните и имперфективните глаголи се различават по гласната на последната сричка на основата:
– Сегашни основи, завършващи на -λ. В новогръцкия език този тип основи са се модифицирали. Най-често към старата сегашна основа получават -ν:
• στέλν-ω > στείλ-ω (изпращам: изпратя);
• παραγγέλν-ω παραγγείλ-ω (поръчвам: поръчам);
– Несвършени глаголи, чиито сегашни основи завършват на носовите (назалните) съгласни -μ, -ν проявяват разнообразие по отношение на образуването на аористна основа. Понякога миналата свършена основа задържа назала, друг път го заменя със -σ, а има и случаи, в които настъпват изменения на изходната основа.
• Замяна на назала със сигма в аористната основа:
τελειών-ω > τελειώσ-ω (завършвам: завърша)
αφήν-ω > αφήσ-ω (слагам: сложа)
δέν-ω > δέσ-ω (връзвам: вържа)
κλείν-ω > κλείσ-ω (затварям: затворя)
• Запазване на назала в аористната основа:
ζεσταίν-ω > ζεστάν-ω (сгорещявам се: сгорещя се)
πεθαίν-ω > πεθάν-ω (умирам: умра)
τρελλαίν-ω > τρελλάν-ω (полудявам: полудея)
По-специално внимание заслужава специфична подгрупа гръцки несвършени глаголи, чиито сегашни основи завършват на морфемата -αίν:
καταλαβαίν-ω > καταλάβ-ω (разбирам: разбера)
προλαβαίν-ω > προλάβ-ω (успявам: успея)
μαθαίν-ω > μάθ-ω (научавам: науча; уча: науча)[13]
ανεβαίν-ω > ανεβ-ώ (качвам се: кача се)
βγαίν-ω > βγ-ω (излизам: изляза)
κατεβαίν-ω > κατέβ-ω (слизам: сляза)
μπαίν-ω > μπ-ω (влизам: вляза)
Впечатление в представените примери прави това, че в този случай маркирани са несвършените глаголи (итеративите), а не перфективите.
Налични са обаче и сегашни основи на морфемата (-αίν), при които в перфективния корелат се появява също граматичен маркер – морфемата сигма. В тези случаи настъпват и фонетични изменения в аористната основа. Срв.: αρρωσταίν-ω: αρρωστήσ-ω (разболявам се: разболея се).
– Типични за новогръцкия език са и някои видови опозиции, които имат по-голяма разлика в образуването на глаголните основи:
παίρν-ω > πάρ-ω (вземам: взема)
πίν-ω > πι-ω (пия: изпия)
φεύγ-ω > φύγ-ω (отивам си; тръгвам си: отида си; тръгна си)
δίν-ω > δώσ-ω (давам: дам)
– На гръцката аспектуална система са присъщи и глаголи със суплетивни видови основи. Например:
βλέπω: δω (виждам: видя)
λέγω: πω (казвам: кажа)
Ако се опитаме да обобщим наблюденията от представените в хода на изложението начини на образуване на аористна основа, от която се произвеждат свършените глаголи в новогръцкия език, бихме достигнали до няколко съществени извода:
- Несъмнено маркиран член в гръцките видови опозиции, които са от типа ακούω: ακούσω (слушам: послушам), е свършеният вид. Немаркираната грамема на категорията вид на глагола е несвършеният вид. Без значение дали го подчертават, или не, всички изследователи на гръцката вербална система са единодушни, че аористната основа, от която се образуват перфективите, се формира от сегашната основа най-често чрез прибавяне на морфемата -σ. Както вече беше споменато по-напред в разработката, взаимодействието на крайния звук на изходната основа с морфемата -σ води до фонетични и правописни модификации при образуване на аористната основа. Фреквентни са случаите, в които в свършените глаголи се появяват двойните съгласни пси -ψ (γράψ-ω) или кси -ξ (ανοίξ-ω), които са резултат от прибавянето на сигма -σ към краен съгласен звук на сегашната основа. Срв.: (γράφ+σ > γράψ), (ανοίγ+-σ > ανοίξ). Безспорен факт е, че опозициите от този тип, в които маркиран член е свършеният вид, а несвършеният е немаркиран, са привативни.
- По-малобройна е групата на свършените глаголи, които се образуват асигматично. Тези перфективни глаголи се образуват най-вече от несвършени глаголи, чиято сегашна основа е на назален съгласен звук. Основите на имперфективния и перфективния корелат се отличават по крайния гласен звук на основата. Срв.: πεθαίν-ω > πεθάν-ω (умирам: умра).
- Най-голям интерес обаче събуждат една малка група видови двойки, в които свършеният вид изглежда е немаркираният член. Става дума за корелациите от типа:
καταλαβαίν-ω: καταλάβ-ω (разбирам: разбера)
ανεβαίν-ω: ανεβ-ώ (качвам се: кача се)
βγαίν-ω: βγ-ω (излизам: изляза)
μπαίν-ω: μπ-ω (влизам: вляза)
Бихме могли да предположим, че е налице процес на итеративация, тъй като представените гръцки несвършени глаголи в случая са еквиваленти на българския итератив. Друг фактор е появата на формален маркер – задпоставената морфема, на която завършва сегашната основа (-αίν). Подобна хипотеза обаче се нуждае от по-обстойно проучване и, разбира се, солидна аргументация. Освен това опозицията μαθαίν-ω: μάθ-ω (научавам: науча; уча: науча) поражда съмнение по отношение на допуснатото твърдение. Гръцкият несвършен глагол μαθαίνω има две функции, които са контекстово обусловени – на итератив (със семантика на научавам) и на прост несвършен вид (със семантика на уча). Контрааргумент на предполагаемата хипотеза е и видовата двойка αρρωσταίν-ω: αρρωστήσ-ω (разболявам се: разболея се), в която маркиран се оказва не само имперфективът.
- Типични за новогръцката аспектуална система са и малко на брой суплетивни видови двойки, които остават извън обсега на дискутирания проблем.
- Със сигурност можем да заключим, че при голяма част от корелациите маркиран е именно свършеният вид. Това обаче не бива да се абсолютизира, тъй като в противен случай биха останали изолирани известна част от видовите опозиции.
ЛИТЕРАТУРА
Ангелиева 1992: Ф. Ангелиева. Новогръцки език /катаревуса/. София, 1992.
Ангелиева 2004: Ф. Ангелиева, М. Ангелиева. Новогръцка граматика. Фонетика, морфология, синтаксис. София, 2004.
Бабиньотис; Кларис 2015: Hr. Cleris, G. Babiniotis. Sinoptiki grammatiki tis Neas Ellinikis.
Влахос 2015: Hr. Vlahos. Panepistimiakes simiosis. Gramatiki tis Neas Ellinikis, Янина, 2015.