Нарушаването на някои книжовноезикови норми в стилистична перспектива
В българския език персоналността[1] е категория, която има своите граматични експликации – с нея е свързана употребата на т.нар. мъжколични числителни (като петима, шестима), на формата за множествено число (и съответно на бройната форма) при съществителните имена от мъжки род[2], на акузативните форми на някои местоимения (въпросителни, относителни, неопределителни и отрицателни).
И докато персоналността е стабилна категория във възприемането на извънезиковата действителност, не би могло да се каже същото за нормите, на основата на които тази категория получава израз в езика. Предлаганите в кодификационните справочници правила за съгласуването на бройните числителни със съществителни от мъжки род се характеризират с непоследователност в исторически аспект (Николова 2015). Същото важи за нормите, съгласно които се избира между обикновена форма за множествено число и бройна форма (Микова 2017). А форми като кого и когото – най-вече в живата реч, където е притъпен езиковият усет за падежните отношения – все по-често биват замествани със съответните номинативни форми (кой и който). Всички тези колебания може да бъдат обяснени, от една страна, с несистемността на нормата, т.е. с отнасянето ѝ само към съществителните от мъжки род, а от друга, с възникващата понякога нужда от прецизиране на значението на думата и съобразяване с контекста на нейната употреба[3].
Контекстът, както ще видим, може да предполага и възможността за по-свободно решение от страна на субекта на изказването. Подобен специфичен случай представляват някои съществителни за животни. За да анализираме определени аспекти на разколебаване на книжовните норми, ще се спрем на думата котарак, която според действащата кодификация трябва да се подчинява на правописните правила, отнасящи се до съществителни със значение на нелица (Речник 2012). Тази конкретна лексема ще обединява всички приведени наблюдения и ще послужи като отправна точка за някои коментари във връзка с персоналността и персонификацията в българския език.
Нека разгледаме употребата на думата в примери, ексцерпирани от интернет:
Двама котараци си търсят дом за постоянно и внимание. Двамата котараци са намерени в тежко състояние…
Двама котараци на пет години, кастрирани, с хигиенни навици, останаха сами преди време…
https://www.facebook.com/Sofia.kotki/posts/1821323804577185
На улицата има двама котараци, некастрирани, от различни котила…
http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2476549/page/0/fpart/all/vc/1
От другата страна на подлеза мяукат трима черни котараци…
http://dsolved.blogspot.com/2007/12/blog-post_07.html
Съзнателно или не, нарушаването на граматичните правила в подобни случаи е функция на субективното усещане на пишещия. По този начин се постига по-голяма степен на експресивност, която нерядко е важна по отношение на комуникативната цел на текста. Така е в примерите, представляващи част от обяви за животни, които търсят стопани – там използването на регламентираната в речника бройна форма котарака със сигурност не би било ефективно с оглед на търсеното въздействие.
Нужно е да се отбележи, че подобен модел на съгласуване не функционира произволно или изолирано, а е зависим от семантиката на изречението и от смисловата цялост на текста.
Борбата за власт между котараците очевидно е много ожесточена, тъй като двамата многократно са хващани в схватка.
Езиковият ни усет не отчита самостоятелно употребената субстантивирана мъжколична форма на числителното като неграматична именно защото стилистичната ѝ роля изцяло се вписва в по-широкия лексикален (и смислов) контекст. Съвсем естествено по-нататък в същия текст срещаме изречението:
Наложила се намеса от охраната, която дала лакомства на двамата котараци в опит да ги разтърве.
https://trud.bg/котараци-пазят-администрацията-във-в/
Направеното наблюдение е важно, тъй като показва, че реализацията на разглежданите граматични форми представлява част от отношенията на изотопия (Молиние 2014: 61), организиращи лексикалните средства, чрез които се изгражда текстът.
Представляват интерес случаите, илюстриращи контекстови ситуации, в рамките на които се разширява потенциалът за езикова реализация на формата когото, считана традиционно за отстъпваща пред номинативната форма който. С употребата на формата когото като кореферентна на съществителното котарак в следващите примери имплицитно е подчертан емоционалният аспект на отношенията между човека и животното:
Гледам с кеф котарака, когото намерихме пред блока…
https://www.bg-mamma.com/?topic=989974.375
Малко се залутах из Капана, търсейки следите на един рижав котарак, когото най-накрая намерих да спи блажено върху изтривалката на един магазин.
https://sstanoeva67.wordpress.com/2014/05/22/чешмите-на-града-рижав-котарак/
Обичаният от всички пухкав котарак, когото бургазлии гальовно наричаха Пазителя на Компаса, посрещна втората си Коледа в Германия.
https://news.burgas24.bg/762728.html
На излизане извадих фотоапарата, за да щракна манастирския котарак, на когото не му пукаше особено.
http://avtentichno.blogspot.com/2012/12/blog-post_27.html
… реших да ви представя Макс – един малък, палав и мил котарак, с когото сме заедно от един месец.
https://www.bg-mamma.com/?topic=559622.405
На 1 януари се наложи да вземем страшното решение и да евтаназираме котарака, с когото споделяхме живота си в продължение на години.
http://kotkite.com/forums/viewtopic.php?f=17&t=3957
Всички цитирани примери показват тенденцията в семантиката на съществително име, означаващо животно, да се привнасят характеристики на лице. Неспазването на нормата нюансира изказването в стилистично отношение и следователно бихме могли да говорим за персонификация. От анализирания езиков материал става ясно, че в българския език персонификацията може да се изразява чрез граматични форми, а не само на синтагматично равнище (чрез предикация), какъвто е случаят в други езици.
Персонификацията се разглежда като макроструктурна фигура (Молиние 2014: 114–115), тъй като е свързана с макроконтекста и се извежда от него. В цитираните случаи макроконтекстът е моделиран от отношението на пишещия към животното – което се възприема, поне от гледна точка на категорията персоналност, като равноправно на човека. Израз на това равноправие представлява преосмислянето на някои аспекти на книжовните правила и прилагането им съгласно замисъла, на който следва да служат.
ЛИТЕРАТУРА
Костадинова 1995: Костадинова, П. Одушевеността в съвременния български книжовен език (Морфологичен аспект). – В: Проблеми на граматичната система на българския език. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1995, 51–86.
Крумова-Цветкова 2007: Крумова-Цветкова, Л. Семантичната категория количество и нейното изразяване в българския език. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2007.
Микова 2017: Микова, Л. История на кодификацията на бройната форма. – Български език, Приложение/2017, 114–124.
Молиние 2014: Molinié, G. La stylistique. Presses universitaires de France, 2e éd., Paris, 2014.
Николова 2015: Николова, Н. Речниковата кодификация на нормата за съгласуване на бройни числителни със съществителни имена от мъжки род в българския език през последните три десетилетия. – Български език, 3/2015, 79–88.
Речник 2012: Официален правописен речник на българския език. Просвета, София, 2012.