На 22 ноември 2018 г. се проведоха Климентовите четения – традиционна интердисциплинарна конференция за млади изследователи, която ежегодно се организира от Катедрата по кирилометодиевистика към Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Четенията се състояха за деветнадесети път, като тази година бяха посветени на отбелязването на 130-тата годишнина на Софийския университет. Докладите бяха разпределени в три заседания и представяха широк спектър от интереси на студенти, докторанти и постдокторанти от различни области на хуманитаристиката.
Конференцията откри проф. д.ф.н. Татяна Славова – дългогодишен член на Катедрата по кирилометодиевистика. Тя поздрави участниците и отбеляза задоволството си от многобройното присъствие на гостите (предимно студенти) и от разнообразието на участниците – литературоведи, историци, изкуствоведи и езиковеди. Четенията бяха удостоени и с приветствие от страна на ръководството на Факултета по славянски филологии. Проф. д-р Гергана Дачева похвали колегите си от Катедрата по кирилометодиевистика за усърдието и търпението, както и за желанието им да включат млади хора към необятното научно поле.
Началото на първото заседание бе поставено с доклад на Камелия Христова (СУ, доктор по старобългарски език), който беше на тема „За превода на λαβίς с клѣщѧ“. Представени бяха примери за преводите на гр. дума λαβίς в старобългарски, като се подчерта, че λαβίς се превежда с клѣщѧ в случаите, в които се цитират събитията по Исая 6:6. Същата дума се използва и като номинация на Богородица. Десислава Узунова (СУ, докторант по старобългарска литература) изнесе доклад „Legenda Militarius в южнославянски контекст“, в който разгледа литературната история за войника, който сключил договор с дявола, по текст, включен в цикъла на Агапий Ландос „Чудеса Богородични“. Цикълът има три превода на славянска почва. Мария Вапцарова (СУ, докторант по старобългарска литература) представи доклад „Анализ на поучителните слова на Климент Охридски през Петте канона на реториката“, който като посветен на творчеството на патрона на Софийския университет, сякаш най-много се доближаваше до идеята деветнадесетите Климентови четения да са посветени на 130-тата годишнина на университета. Тя обърна внимание на това доколко в Словото за Цветница от св. Климент Охридски са спазени Петте канона на реториката, преработени от Квинтилиан, като се спря на следните: elocutio/λέξις (стилистика), dispositio/τάξις (разполагане) и inventio/εὕρεσις (намиране). Нейната съпоставка показа, че правилата са спазени. Деница Петрова (ИЛ, БАН, доктор по старобългарска литература) беше с доклад на тема „ Завладяването на Константинопол през 1453 г. според кратките византийски хроники“. В него тя разгледа начина, по който е представено падането на Константинопол в някои от византийските хроники, като подчерта, че дори и след това мащабно събитие за византийските хронисти Константинопол все още е „Градът“.
Второто заседание започна с доклад на тема „Още веднъж за княз (princeps) Белота и неговото владение в северозападните български земи“, който беше представен от Христин Лалев (СУ, докторант към катедра „История на България“). Той обърна внимание на политическата обстановка в северозападните български земи в края на XII – началото на XIII в. и на някои политически причини за появата на полусамостоятелното владение на княз Белота. Фокусът падна и върху титлата, която се употребява за Белота – princeps. Маргарет Поппетрова (СУ, докторант по съвременна българска история) изнесе доклад „Образът на св. Климент Охридски в българската книгоиздателска традиция (края на 30-те – 40-те години на ХХ век)“. В него тя се спря на образа на св. Климент Охридски в съчинения с популярен, обзорен и научен характер, публикувани в периода от края на 30-те години до 1948 г. Темата е не само актуална по редица причини, но и категорично се вписа в това деветнадесетите Климентови четения да са посветени на годишнината на Софийския университет, който носи името на св. Климент Охридски. Кристиян Ковачев (ЮЗУ, докторант към катедра „Културология“) представи доклад на тема „Дѣвы ѡтрокѡвицы съ марїаміею пророчицею пѣснь исхонѧю нынѣ воскликните: Канонът на Йоан Дамаскин и живописта на охридската църква „Св. София“. Той акцентира върху едно от редките изображения на текста на Втория канон на Йоан Дамаскин за Успение Богородично (познато от „Св. Богородица Левишка“ в Призрен). Направено беше сравнение между двете фрески от Призрен и от Охрид, като се обърна внимание на жеста с ръката на изображението на Йоан Дамаскин, за което са изказани предположения, че светецът благославя или дирижира. Явор Иванов (СУ, докторант по старобългарски език) завърши това заседание с доклада си „За един откъс от Диалозите на св. Григорий Велики“, в който представи кратки данни за св. Григорий Велики и за славянската книжовна традиция на неговите Диалози. Той обърна внимание на някои звукоподражателни думи в части от Диалозите.
На последното трето заседание Пламена Костова (СУ, магистър по старобългаристика) изнесе доклад на тема „Основни мотиви в Мъчението на св. Варвара“. В него тя се спря на въпроси, свързани с историята на текстовата традиция на Мъчението, както и на основни мотиви в агиографските текстове за св. Варвара. Петя Николова (СУ, студентка по българска филология) поднесе доклад „Образът на цар Давид в агиографията („Житие на цар Давид“)“, като акцентира върху връзката на цар Давид с Исус от Назарет и обвързаността му с пророчествата за идването на Месията. Последният доклад „Темата за музиката в критическата рецепция на Томас Ман и Херман Хесе в България за периода 1944–2018 г.“ беше на София Дачева (ПУ, докторант в катедра „история на литературата и сравнителното литературознание“). Разгледаните текстове бяха представени в хронологична последователност, като фокусът беше върху критическите тълкувания на Томас Ман и Херман Хесе в посочения период. По този начин публиката беше пренесена от средновековието обратно в съвремието. Това несъмнено се дължи на прецизно изготвената програма от организаторите на деветнадесетите Климентови четения – доц. д-р Диана Атанасова и на докторантите Мария Вапцарова и Десислава Узунова.
Четенията завършиха тържествено със заключителни думи от доц. д-р Диана Атанасова, която връчи сертификати на участниците.
Всички заседания на конференцията се отличаваха с оживена дискусия, в която взеха участие компетентните гости и участници. Впечатление направи присъствието на проф. д.ф.н. Климентина Иванова. Тя слушаше с внимание разработките на всички участници, като коментираше с интерес и добронамереност, която без съмнение поощри младите изследователи за бъдещи творчески изяви.