Сборникът „Избрани статии по индоевропейско езикознание и етимология“ на Георги Риков обединява част от най-ценните му статии в областта на фонетиката, морфонологията и морфологията на индоевропейското езикознание. Освен проблеми, свързани с гръцкия и славянските езици, проф. Риков разглежда и въпроси, свързани с анатолийските езици, най-вече хетски, превръщайки се в един от авторитетите на хетитологията.
Георги Риков е роден в Пазарджик през 1946 година, а през 1972 завършва българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. От 1977 година до 1992 работи като научен сътрудник в Института за български език при БАН. От 1992 г. до смъртта си работи в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“.
Ученик на Владимир Георгиев, Риков изследва цялото поле на индоевропейското езикознание, като се занимава с почти всички индоевропейски езици. В областта на сравнително-историческата граматика той решава основно проблеми на анатолийската фонетика. Друг значим принос в областта на сравнително – историческата граматика е, че успява да докаже и обясни произхода на протеродинамичното спрежение, като така допълва теорията на ментора си Владимир Георгиев. Риков остава в историята на индоевропейското езикознание чрез откриването на неизвестен до този момент в лингвистиката тип сегашно време с назален инфикс в хето – лувийските езици. В областта на именната морфология отхвърля хипотезата за dativus auctoris в хетски език и обяснява хетския „директив“ на –а, функциониращ и като локатив, като конструкция, построена въз основа на архаични локативни форми плюс суфикс. В областта на етимологията успява да обясни произхода и словообразуването на много думи от различни индоевропейски езици, предлагайки редица нови автентични етимологии. Георги Риков е и член на авторския колектив на Българския етимологичен речник, където той изразява своята находчивост и добри идеи чрез изработването на многобройни оригинални речникови статии.
Настоящият сборник със събрани трудове на проф. Риков се състои от пет тематични дяла, обединени около езиковите области, с чието разнообразие от проблеми се занимава той – I. Индоевропейско езикознание. Формациите на индоевропейския назален презенс ultimae laryngalis; II. Славистика, Българска етимология; III. Анатолийски езици; IV. Гръцки език; V. Miscellanea.
Приносът на проф. Риков в езикознанието е неоспорим – той не само представя богат, детайлно изпипан откъм аргументация материал и интересни, преосмислени етимологии на вече утвърдени лексеми в българския език (а предлага и нови обосновки за произхода на други, малко разглеждани думи), но се превръща и в един от най-задълбочените световноизвестни изследователи на анатолийските езици, в частност особено на хетския, за който, както се знае, има най-много материал. Както споменахме и по-горе, много от изключителните открития в последно споменатите области се дължат на внимателната и дългогодишна работа на проф. Риков, като показателен пример за това са разликата при отраженията на втори и трети индоевропейски ларингал и резултатът от позиционирането им пред i и y в хетския.
За нас, студентите, младите изследователи в сферата на лингвистиката, които тепърва имаме много път да извървим, трудовете на проф. Георги Риков представляват несметно богатство и пример за прецизна работа, внимание към всеки малък елемент от езика. Независимо от липсата на възможност за лично познанство, тук има друга връзка между поколенията – този сборник е самото вдъхновение, което един ерудиран учен и благороден човек оставя у студентите си, нашите преподаватели, които от своя страна, неотменимо и безизключително (като фонетичните закони, към които проф. Риков винаги се е придържал) продължават да го предават на нас.