Основна част от професионалната си кариера Венелин Петков изгражда в bTV, където постъпва като репортер и водещ на bTV Новините още при създаването на телевизията през 2000 г. От февруари 2014 е директор на редакция „Новини, актуални предавания и спорт“.
Автор е на множество материали, между които са поредицата „Пътуване в Афганистан“ и филма „Трансформация“ в bTV Документите, репортажите „Поражения“, „Чиста вода“ в bTV Репортерите и други. Носител е на престижната американска награда за телевизионна журналистика „Пийбоди“.
Продуцент е на предаването bTV Документите от създаването му през 2007 г. В него са излъчени документални филми, които разтърсват общественото мнение. Между тях са поредиците „Бетонни градини“, „България – следите на терора“, филмът „Възродените – 20 години по-късно“, а наскоро и поредицата „Македония – последният проект на Коминтерна“.
Венелин Петков е магистър по английска филология от Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
През 1996 г. печели стипендия на фондация „Фулбрайт“ и заминава в САЩ, за да продължи образованието си. Има магистърска степен по телевизионна и радиожурналистика от най-стария факултет по журналистика в света в Университета на щата Мисури, Колумбия.
По време на следването си работи в местния филиал на телевизионната верига NBC, а също и във филиала на радиоверигата NPR. След това кандидатства за стаж в CNN, където след това остава на работа като асоцииран продуцент.
Започва да се занимава с журналистика през 1994 г., когато постъпва на работа в редакция „Международна информация“ на БТА (до 1996 г.). След завръщането си от САЩ през 1999 г. работи като репортер в „По света и у нас“ и водещ на сутрешния блок на БНТ. Отличаван е от Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч за висока езикова култура в ефир.
1) Г-н Петков, с какво филологията помага на журналистиката?
– Всеки език предполага различен начин на мислене, базиран на историческото развитие на народа, който го говори. Освен солидни езикови познания филологията предполага задълбочено изучаване на културата и историята на народ или група от народи, които използват определен език. Тя дава възможност чрез изказа и езиковото развитие да се проникне в начина на мислене на хората, да бъдат разбрани причините за определени нагласи и процеси в обществото. Осъзнаването на тези процеси е най-ценното, с което филологията помага на журналистиката.
2) Известно е, че Би Ти Ви е една от телевизиите, която много ясно поддържа политиката за висока езикова култура в ефир. В какво се изразяват към днешния ден тези грижи?
– Не наемаме хора със сериозни пропуски в образованието и езиковите си познания. Имаме система за редакторски надзор над текстовете и видеоматериалите, които излизат в ефир или се публикуват на btvnovinite.bg.
3) По какви езикови въпроси често разговаряте с колегите си?
– Най-често говорим за начина на структуриране на текстове за ефир и разликите с подхода при текстове за публикуване в уеб. Уеб-платформите предполагат различен начин на писане и стуктуриране на материалите, тъй като възприятието от страна на потребителите е много различно от телевизионното.
4) Вие сте от малкото журналисти, които са награждавани за висока езикова култура в ефир, от основаването на наградата до днес. Какво означава за Вас тази награда и какво бихте казали на младите хора, които сега пристъпват прага на телевизията?
– Тази награда е чест, тъй като употребата на родния език от една страна изисква майсторство, а от друга е привилегия и налага отговорност. На младите колеги обяснявам, че всеки в новините е разказвач на истински истории. Телевизията притежава богатство от изразни средства и всеки рано или късно открива своя стил. Но не можеш да разказваш истории, да доказваш тези и да търсиш истината, ако си неграмотен и не познаваш родния си език.
5) Какво бихте препоръчали на младите хора по отношение на езиковата култура, ако са избрали като своя съдба телевизионния ефир?
– Бих препоръчал на тези млади хора да се замислят защо търсят изява точно в телевизионния ефир. Ако са избрали съдбата на телевизионен журналист, трябва да разберат, че важни са другите истории, а не тяхната, както и всички гледни точки, а не тяхната собствена. За да могат да разказват, тези млади хора трябва първо да се научат да търсят – това означава да четат много и задълбочено. След това следва всичко останало.
6) Това интервю е за първия брой на сп. „Съвременна лингвистика“. Какво ще пожелаете на младите лингвисти?
– Пожелавам на младите колеги никога да не забравят, че в езика е скрито съкровище. Той пази следите от всички исторически епохи, през които сме минали като народ – както мъчителни и тежки, така и извисени и горди. Ако те са избрали лингвистиката за своя съдба, нека помнят, че в техни ръце е разкриването на това съкровище, както и разпространяването на познанието за него.