Употреба на бройната форма в устната и писмената реч: емпирични изследвания

Съгласен съм и споделям мнението на Николова (Николова 2010:72), че са необходими проучвания (от корпуси с устна и писмена официална и разговорна реч, анкетни сондажи и т.н.), които да покажат реалното състояние на нормата и дали изобщо има установена стабилна и единна норма относно употребата на бройната форма в българския език. На базата на тези резултати кодификаторите могат да „узаконят“ нормативната повсеместна употреба като официална (кодифицирана) или да въведат дублетност, ако все още езиковото състояние не е достигнало до стабилност по естествения път на езиковото развитие. Но при липса на конкретни резултати (на базата на емпиричен материал) не бива да се взимат субективни и умозрителни решения, основаващи се на лични предпочитания или непълни наблюдения, тъй като е възможно те да не отразяват действителната норма и ще се появи зев между кодифицирания книжовен език и реалната книжовноезикова практика.

Събраният емпиричен материал е организиран в две категории (за устната и за писмената реч) и е ексцерпиран съответно от сайта за българската разговорна реч BGSpeech[1] и от търсачката Google[2], чрез която е претърсен голям обем от текстове из сферата на блоговете и новинарските сайтове (с икономически, политически и спортен характер), на сайтовете на социалните мрежи и форумите. За някои „проблемни“ конструкции се позовавам на данни от Българския национален корпус[3] (БгНК) и Българския национален референтен корпус BulTreeBank[4] (BTB).

Ще бъдат разгледани и анализирани резултатите от четири проблемни конструкции, при които както в устната, така и в писмената реч се среща колебание в употребата на бройната форма или множествено число: двама човека / двама души, двама сина / двама синове, двама ученика / двама ученици, два дена / два дни.

Анализ на конкуриращите се варианти в BGSpeech, БгНК, BTB и Google

Двама човека / двама души

Случаите с окончанията -ове и -е вече бяха описани, но от значение е статистиката по отношение на флексията -а, когато се употребява за съществителни от мъжки род, означаващи лица. Количеството форми е 31, което е 4.57% от общия брой (678), но тук се включват всички конструкции, които се срещат все по-често и по-често в езиковата практика (устна и писмена): двама човека, двама сина, двама участника и др.

Най-голяма конкуренция се проявява при конструкциите, съдържащи лексемата човек в различните ѝ суплетивни варианти за множествено число. В BGSpeech от всички 678 форми в 44 се среща споменатата конструкция, като резултатите са представени в Таблица 1:

Таблица 1. Конкуренция при съчетанията от типа двама човека, двама души и двама хора в BGSpeech.

Между съчетанията, които съдържат суплетивната форма души, и съчетанията, които съдържат бройната форма човека, има абсолютно равенство – 21 на 21, което е категоричен факт за неустановеност на нормата и конкуренция между узусните варианти. Равенството обаче е и знак, който е показателен, че несъответствие (колебание) между кодифицираното правило и употребата на конструкциите в езиковата практика има. Това реми свидетелства, че в случая най-релевантно е решението за дублетност, тъй като конструкциите с бройно множествено число зачестяват като използване в разговорната реч.

От значение също така е и разпределението на употребата на формите според типа реч – разговорна или медийна (икономическа, политическа, спортна и др.). Само 6 от всички 21 бройни форми са използвани в разговорна реч, а 15 – в медийното пространство. Разбира се, причината може да се потърси във факта, че по-голямата част от транскрибираните текстове в корпуса са именно от медийната сфера. Все пак електронните медии (интернет, радио, телевизия) влияят съответно на читателите, слушателите или зрителите, тъй като личностите, които участват в предаванията, са в повечето случаи хора от политическия или журналистическия елит, които притежават висок рейтинг и имат изграден имидж (независимо дали положителен или отрицателен) и често поведението им е модел за подражание, като в случая разбирам понятието поведение в по-обща семантика, включващо в себе си и моделите на вербално и невербално общуване, които характеризират определената личност. Бройни форми от типа двама човека се срещат много често в речта на политиците (Волен Сидеров, Цветан Цветанов, вж. съответно 2012008 от ТУР, 2013025 от МК), към които отношението на носителите на езика е отрицателно – речта на политиците се приема за деструктивна и груба, но всекидневните изяви на политиците в медийното пространство способстват за разпространението на новите езикови явления, какъвто най-вероятно е и случаят с изследваните типове конструкции. Съществуват и такива предавания обаче, в които двамата говорещи (интервюиращ и интервюиран) се познават дотолкова, че често разговорът им се превръща в спонтанен, неофициален, неконтролиран (и следователно се прокрадват некодифицирани употреби, характерни по-скоро за устната разговорна реч, вж. напр. 2012007, 2012008 от ТУР, 2014004, 2014005 от МК).

От друга страна, при съчетанията от типа „числително име + суплетивната форма души“ се наблюдава подобно състояние – 4 от формите се срещат в разговорната реч, като в медийната те са 17. За обосновка може да послужи противоположен на изложеното по-горе становище факт – в медийното пространство книжовният език е по-консервативен в сравнение с разговорната реч и правоговорните правила се спазват в по-голяма степен – речта е контролирана, а не спонтанна. Затова вероятно журналистите и гостите им в предаванията (най-вече политическите) се стараят да говорят на по-висок книжовен езиков стил и да спазват предписаните правила.

Както става ясно, трудно е да се изведат категорични причини за употребата на едната или другата форма по-фреквентно в медийната реч спрямо разговорната. Случаят с разколебаната норма е комплексен и не може да се обвърже с един-единствен фактор – съчетанията с бройно множествено число навлизат в книжовния език поради влиянието, от една страна, на медийното пространство, където фреквентната употреба на дадена форма започва да се разпространява във всички сфери на общуване и става престижна, но новите конструкции „се раждат“ и в самата разговорна реч като среда за появата на нови езикови явления (поради нейния спонтанен и неофициален характер).

За лексемата човек резултатите от BTB и БгНК са следните:

Таблица 2. Конкуренция при съчетанията от типа двама човека и двама души в BTB и БгНК.

Дори и без задълбочен поглед се забелязва следната тенденция. Суплетивните множествени форми надвишават в пъти бройните, но този факт има своята логика, тъй като става дума за писмени текстове, от които повечето са от сферата на официалното общуване и са преминали през редакторски и коректорски процедури (например издания на художествени текстове, които почти без изключения следват точно книжовноезиковите правила). И все пак конструкции с бройно множествено число има – колкото по-голямо е числителното пред съществителното, бройната форма увеличава коефициента си на употреба спрямо суплетивната, напр. в БгНК двама души се среща 61 пъти повече от двама човека, но сто души се среща само 7.5 пъти повече в сравнение със сто човека.

Подобно е и положението от резултатите на търсачката Google:

Таблица 3. Конкуренция при съчетанията от типа двама човека и двама души в Google.

Примерите за използване на бройно множествено число са много и от разнообразни източници: Съвместимост на двама човека (https://sanovnik.bg), Шиърър: С Фред в състава Бразилия играе с десет човека (https://www.actualno.com), Девет от десет човека обичат шоколад (група във Facebook), Сто човека пречат на 25 хиляди студенти (https://www.dnes.bg), Сто човека ще тестват ранна версия на смартфона Ara (https://www.kaldata.com), Сто човека ще бъдат назначени към варненско общинско предприятие (https://bnews.bg).

След всички изнесени резултати трябва да се обобщи, че в официалната писмена реч суплетивната множествена форма души надвишава като употреба бройната. В печатната преса и в интернет (медийните онлайн издания) конструкцията с бройна форма се среща все по-често и по-често. В устната разговорна реч обаче бройната форма достига по фреквентност обикновената и тази описана конкуренция както в писмената, така и в устната реч трябва да бъде взета предвид от кодификаторите, които да дискутират въпроса за дублетността по отношение на съчетанията от типа числително + лексемата човек.

Двама сина / двама синове

Според предписанато правило едносричното съществително син ‘дете от мъжки пол по отношение на родителите си’ в съчетание с числителни и думи за количество трябва да се употребява във формата си за множествено число синове, тъй като принадлежи към лексикално-граматичния разред лице, напр. двама синове. Словоформата се среща в един-единствен случай в текстовете от корпуса BGSpeech и то не с множествената, а с бройната си форма: П. И-ва е около 60-годишна, пенсионерка, вдовица. Родена е в с. Марчаево, Софийско. В родното си село е завършила основно образование, в гимназия не е учила. От четиридесет години живее в София и има двама сина (ТРР, НРР, 0019). По-важното е да се отбележи, че изречението е част от метаданните на транскрибирания текст и по-конкретно е в раздела „Социален статус на информаторите“, т.е. „грешката“ не е допусната от някои от информаторите по време на спонтанен и неформален разговор, а е дело на студент филолог, който е транскрибирал записа и е попълнил метаинформацията за него. За съжаление това е единственият случай от целия корпус и не може да се каже дали отклонението от кодификацията е плод на несъзнателна грешка или на незнание по отношение на правилото. Въвеждам го като пример, че дори сред носители на езика със специална подготовка по български книжовен език се срещат разминавания спрямо предписанието. В раздела „Резултати от корпусите с писмена реч“ ще бъдат приведени още допълнителни примери, за да се установи разколебаността на нормата по повод на изследваното съчетание.

За лексемата син резултатите от BTB и БгНК са следните:

Таблица 4. Конкуренция при съчетанията от типа двама сина и двама синове в BTB и БгНК.

Използвам в търсенето мъжколичните варианти на числителните две, три и четири, тъй като са по-фреквентни като употреба в практиката поради семантиката на самата лексема (напр. в БгНК се среща само веднъж съчетанието сто синове и то за изразяване на хипербола). Резултатите обаче показват абсолютна конкуренция между формите, като преднината на множественото число не е категорична (в БгНК конструкцията двама сина дори превъзхожда по употреба двама синове).

В корпуса BulTreeBank бройните форми се срещат най-вече в печатните издания на вестниците „Капитал“ и „Демокрация“ от края на XX век (1998 – 1999).Масовата поява на тези конструкции в писмената реч (по-точно в печата) е категоричен признак за възприемането им като приемливи и престижни, за конкурирането им с предписаната форма за множествено число.

Таблица 5. Конкуренция при съчетанията от типа двама сина и двама синове в Google.

Резултатите от Google за лексемата син са поредното доказателство за все по-честото използване на бройната форма, най-вече в съчетание с мъжколичното числително двама (където разликата между конструкциите е близо 20 000 резултата). Конструкцията с бройно множествено число се среща в заглавия на клипчета (песни) във Vbox7 и YouTube, в неофициални медийни сайтове, блогове, социални мрежи и други, напр. Майка с двама сина са победителите в „Пеещи семейства“ (https://plevenutre.bg), Митрополит Кирил има двама сина! (https://blitz.bg), Елтън Джон: Имаме двама сина, невероятно е! (https://www.avtora.com), Той имал трима сина (виц от Facebook), Милостивият и неговите четирима сина (https://chitanka.info). Новината за митрополит Кирил е копирана без изменения в страниците на още няколко медии. Фактът, че отклонението се открива още в заглавието и в нито един от сайтовете то не е поправено (на нито един от „копирачите“ не му е напарвило впечатление), е красноречив – конструкцията се възприема като нормативна и престижна.

Нормата все още не е установена напълно, но конкуренцията между узусните варианти и увеличаващата се честота на употреба на бройната форма трябва да бъдат взети под внимание от кодификаторите.

Двама ученика / двама ученици

За да се провери състоянието на нормата в писмените текстове от BTB и БгНК, съм избрал лексемата ученик, която често се дава за пример в граматиките, наръчниците и справочниците вероятно поради нейната оборотност като употреба в речта (или просто случайно?). Е, според резултатите словоформата не се среща толкова често (нито пък дори напр. студент).

Таблица 6. Конкуренция при съчетанията от типа двама ученика и двама ученици в BTB и БгНК.

В BTB като резултат излизат само 10 форми – всички само с множествено число (а основен източник е вестник „Демокрация“). В БгНК съществува известна конкуренция особено при по-големите числителни, където резултатът е 3 на 2 в полза на множественото число. Разбира се, 60% на 40% би означавало индикация за въвеждане на дублетност, но резултатите са твърде малко като количество, за да бъдат правени категорични изводи. Резултатите при числителното десет от БгНК дори не са изобщо релевантни, тъй като са извадка от текст с жанрово определение „енциклопедична статия“ и заглавие „Бройна форма на съществителните имена в мъжки род“, т.е. представляват част от граматика и са само примери, не могат да бъдат определени като реална употреба в речевата практика.

За лексемата ученик резултатите от Google са следните:

Таблица 7. Конкуренция при съчетанията от типа двама ученика и двама ученици в Google.

Резултатите от Google обаче показват доста примери от опосредствана устна реч – коментари в блогове, постове в социални мрежи, но също и примери от неофициални медии, където отново е пълно с отклонения от правилото, напр. Трима учители и двама ученика от Ловеч разчупиха еврпоейските граници в Полша (lovechpress.com), Правителството реши: на всеки десет ученика да има по един компютър (https://www.dnevnik.bg), Сто ученика ще се надпреварват по изобретателност (https://www.cross.bg). „Дневник“ е популярна онлайн медия, но дори там се откриват неточности. Затова може да се каже, че все пак съществува конкуренция (особено при съчетанието двама ученика), но бройните употреби не са масови и не достигат или изпреварват по фреквентност обикновеното множествено число (срв. напр. 11 100 резултата за двама студента срещу 37 700 за двама студенти).

Два дена / два дни

За лексемата ден резултатите от корпуса за устна разговорна реч BGSpeech са следните:

Таблица 8. Конкуренция при съчетанията от типа два дена и два дни в BGSpeech.

Словоформата дни се среща почти два пъти повече в сравнение с дена в корпуса по устна реч BGSpeech. Все пак известна конкуренция има и затова е необходимо да се проследи къде се предпочита формата за множествено число и къде – бройната форма. Формата дни се среща само 4 пъти в записите с разговорен характер и 26 – в медийните транскрибирани текстове. Определено в интервютата носителите на езика разпознават като книжовна по-скоро формата за множествено число.

За бройната форма резултатът е 9 на 8 в полза отново на медийното пространство, но тази разлика е минимална. В разговорната и в медийната реч се отдава еднакво предпочитание на бройната форма като количество. В по-общ план все пак дни се употребява по-често (31 на 17, вж. таблица 8).

Не може да се каже, че дни се използва масово, защото конкуренция между формите съществува и тя не бива да се пренебрегва. Предписанието за дублетност в момента е адекватно решение, тъй като вероятно нормата е тръгнала по пътя на избистрянето и с времето едната от двете форми (по-скоро дни) ще се установи като повсеместна.

За лексемата ден резултатите от BTB и БгНК са следните:

Таблица 9. Конкуренция при съчетанията от типа два дена и два дни в BTB и БгНК.

В сравнение с лексемата човек при лексемата ден, представена от вариантите дена/дни, не се забелязва тенденция с увеличаване стойността на числителното да расте употребата на бройната форма. Напротив, в БгНК множествената форма се използва шест пъти повече от бройната при съчетание с числителните два и десет, а при числителното сто бройната форма изостава с около 20 пъти (в BTB такава конструкция изобщо липсва като резултат). Преимуществото на формата за обикновено множествено число е категорична и би било интересно да се потърсят причините за този феномен, тъй като съществителното ден се отнася към имената за нелица, а най-често както в писмената, така и в устната практика получава окончание -и.

Както обикновено, резултатите в Google не са идентични с тези от корпусите.

Таблица 10. Конкуренция при съчетанията от типа два дена и два дни в Google.

За сто дена и сто дни количеството форми е разпределено почти равномерно, а при десет дена/дни – отговаря на състоянието от корпусите. Разликата обаче между два дена и два дни е голяма и изглежда при съчетание с числителното два за предпочитане е бройната форма, докато при по-големите числителни или има баланс между избора на форми, или множествената печели с малко.

По-голямата част от сайтовете, които извеждат като резултат конструкция с множествено число, са медийни, напр. До два дни Милан приключва трансфера на Лопес (https://gong.bg), Поне още два дни без питейна вода в Мизия (https://btvnovinite.bg), Над 10 квартала в София без топла вода два дни (https://www.dnes.bg). Последната новина се появява и в други сайтове, но не е копирана без промяна, а е пренаписана. Отново обаче се използва обикновено множествено число, напр. Спират топлата вода за два дни в голяма част от София (https://nova.bg/novanews), Спират топлата вода в няколко столични квартала за два дни (https://www.vesti.bg).

Резултатите с бройно множествено число са примери по-скоро за опосредствана устна реч и имат характеристиките разговорност и спонтанност, напр. Акъл и х*й за два дена не растат! (група във facebook.com), Два дена нета е зле! (от форума на mtel.bg), Два дена чиста коса, на третия – ужасна (от форума на https://www.bg-mamma.com).

ЛИТЕРАТУРА

Николова 2010: Николова, Н. Съгласуване на съществителните от мъжки род с числителни бройни имена – норма и кодификация. – Език и литература, LXIII, кн. 3 – 4, 2010, 66 –74.

Съкращения: BGSpeech

МК – медиен корпус

МПР – медийна и публична реч

НРР – неофициална разговорна реч

ТРР – транскрибирана разговорна реч

ТУР – транскрибирана устна реч