Съпоставка на семантичните особености при reflexiva tantum глаголи за движение в българския и в полския език

Поводът за написването на тази статия е, че днес в езиковедските среди проблемът около спецификите на възвратния глагол е слабо дискутиран, а всъщност е свързан с редица въпроси, нуждаещи се от изясняване. Движението е универсален концепт, който присъства и се лексикализира във всички славянски езици. В този смисъл разглеждането на възвратните глаголи за движение има за цел да представи в детайли формалната характеристика на тези глаголи и семантичните им особености.

Настоящото изследване акцентира върху проблематиката, свързана със спецификите и семантичната характеристика на глаголите reflexiva tantum за движение в българския и полския език. Важен момент е актуалността на темата, като ще се наблегне на факта, че днес съществуването на понятието възвратен залог буди известни противоречия в езиковедските среди.

Като цяло не само изследванията върху възвратния глагол, но и върху залога си остават дискусионни в съвременните езиковедски среди. Последните обстойни изследвания върху залога като категория на българския глагол са направени в няколко студии и монографии през 70-те и 80-те години на ХХ век.

Полският език от своя страна притежава силно развита номинална система за сметка на темпоралната система, ето защо изследванията в областта на глагола, и в частност на възвратния глагол и мястото му в залоговата система, са оскъдни и в полската езиковедска литература.

Възвратният глагол се употребява предимно когато става въпрос за страдателен залог, въпреки че нерядка е употребата му и при формите за деятелен залог. За граматичната категория на глагола залог и за залоговите функции на възвратния глагол в българския и в полския език ще отбележим, че възвратните глаголи с пълна персонална парадигма са обект на сериозна дискусия във връзка със залоговата им принадлежност.

Рефлексива тантум са лични глаголи, които са лексикално непреходни и постоянно възвратни – смея се, страхувам се, гордея се, трудя се, доспивам си, и безлични непреходни възвратни глаголи – свечерява се, смрачава се и др. Условно към този клас са включени и постоянно реципрочните глаголи като състезавам се, боря се, пазаря се, препирам се, съвещавам се и др. Глаголи, които се употребяват като преходни и са отбелязани в правописните речници като факултативно присъединяващи 'се', се класифицират като преходни. В правописните речници с факултативно 'се' се отбелязват рефлексивните глаголи – мия (се), бръсна (се); реципрочните глаголи – женя (се), срещам (се); медиалните глаголи – изправям (се), радвам (се). Граматично рефлексивните глаголи са преходни глаголи. Реципрочните и медиалните глаголи присъединяват 'се' и са непреходни. Глаголи, които се употребяват като непреходни и са отбелязани в речниците като факултативно присъединяващи 'се', се класифицират като непреходни – забързвам (се), затичвам (се), затъжавам (се). Глаголите със задължително 'се' имат различно значение и трябва да фигурират в отделна речникова статия като reflexiva tantum.

Глаголите reflexiva tantum за движение в българския и в полския език притежават сходни синтактични и семантични характеристики и това може да се наблюдава при употребата на тези глаголи в двата езика.

Въпреки сходствата между двата езика обаче, съществуват известни затруднения при превода на някои глаголи от полски на български език. Причината се корени най-вече във факта, че както в полския, така и в българския език съществува група възвратни глаголи, наречена reflexiva tantum, която все още не е достатъчно изследвана от езиковедите. Характерното за тези възвратни глаголи е, че при тях възвратният елемент се разглежда като словообразувателен и при тях липсват невъзвратни съответствия.

Ето защо някои изследователи приемат, че при този тип глаголи възвратният елемент играе ролята единствено на словотворна морфема, която според него е „редундантна, нефункционална и немотивирана“ и чието присъствие от синхронна гледна точка има по-скоро случаен характер“. (http://georgesg.info/belb/personal/valchanova/brno2.htm#_ftn2)

Въпреки че рефлексивният компонент się, в reflexiva tantum, в полската езиковедска литература най-често е разглеждан като словообразувателна морфема, и въпреки синтактичната ѝ дистанцираност от глагола, тя представлява неделима част от семантиката и словообразувателната глаголна структура. Най-характерна и най-подробно изследвана е приглаголната употреба на местоимението się, когато е свободна словообразувателна и флективна морфема (Салони 1976: 104).

Традиционно ролята и функциите на се са обект на изследване на морфологията, като се набляга на изследванията на глаголната парадигма при образуването на страдателния залог, се се разглежда като възвратноместоименна частица, която изпълнява ролята на енклитика (Стоянов, ред. 1994: 49).

По някои признаци, свързани с възвратния глагол, българският и полският език притежават известна еквивалентност помежду си, поради което е добре да се онагледят съществуващите прилики и разлики между двата езика, с акцент върху изследваната в настоящата разработка проблематика. Сравнението между полския и българския език, по отношение функционалността и употребата на възвратния глагол и по-конкретно, що се отнася до reflexiva tantum за движение, са представени в Таблица №1:

Таблица № 1[1]:

В представената таблица се наблюдават глаголи за движение с различни семантични характеристики. Поради семантичната особеност на глаголите reflexivа tantum субектът на глаголното действие задължително се явява както агенс (вършител на действието), така и пациенс (понасящ действието върху себе си) на извършваното действие.

При глаголите jawić się / pojawić się/ явявам се/ появявам се действието се извършва изведнъж и еднократно, а субектът на глаголното действие и в двата езика може да бъде одушевен и неодушевен. В значението на тези глаголи са включени и деиктични характеристики, показващи позицията на агенса спрямо глаголното действие, то винаги се извършва пред някого/ нещо – Слънцето се появи на хоризонта.

При глаголите wlec się/ влача се наблюдава силно забавено движение както в полския, така и в българския език, субектът извършва действието много бавно. Субектът на глаголното действие може да бъде както живо същество, така и неживо същество/ предмет.

При глаголите tułać się/ скитам се/ шляя се/ лутам се и в двата езика, които представляват обект на настоящото изследване, движението се извършва от живо същество, но посоката на движение е неясна, неуточнена, произволна. Същата неяснота при определяне посоката на движение се наблюдава и при глаголите rozchodzić się/ разпилявам се/ разпръсквам се/ разотивам се. При глаголите rozchodzić się/ разпилявам се/ разпръсквам се/ разотивам се по-често вършителите на действието/ движещите се са много, т.е. субектите на действието са повече от един.

Подобна е и ситуацията при глаголите schodzić się/ събирам се (хора, тълпа)/ пресичам се/ кръстосвам се. При събирам се субектите могат да са живи същества, докато при пресичам се/кръстосвам се задължително субектите са неживи предмети – Пътищата се кръстосваха точно тук. Възможна е и употребата на тези глаголи за движение с абстрактни съществителни – Съдбите им се преплетоха точно в този момент.

При глаголите wbijać się / впивам се/ забивам се/ потъвам (и прен.)/ просмуквам се (за вода) може да се наблюдава и нежив обект на действието – Водата се просмуква в почвата.

При przesiadać się/ прекачвам се в речниковите статии на тези глаголи за движение и в двата езика е отбелязано, че движението се извършва при смяната на едно превозно средство с друго.

При глаголите kłaniać się / кланям се и в двата езика движението включва промяна на изправеното състояние на тялото в приклекнало състояние, изразяващо почитание и благоговение пред някого или нещо, т.е. субектът е живо същество, но обектът може да бъде както живо същество, така и предмет.

При глаголите podnosić się / вдигам се/ издигам се/ изправям се посоката на движение е определена – нагоре. С тези глаголи може да се означи и промяна в състояние от седнало в изправено.

Наличието на глагола ruszać się/ движа се както в български, така и в полски език недвусмислено показва, че и в двата езика изразяването на действието движение става именно чрез възвратен глагол за движение от типа reflexiva tantum.

В заключение може да се каже, че възвратните глаголи имат сложна семантична структура, в която се изразяват всички валенции и актанти в ситуацията на движението: агенса, обекта, целта, скоростта, начина на извършване на движението, резултата от движението, неговото трасе и помощни средства.

Направеното сравнение между възвратните глаголни форми на двата славянски езика – полски и български, можем да добавим също, че на известна част от полските reflexiva tantum съответствията в българския език могат да се реализират както с възвратни, така и с невъзвратни форми. Освен това бихме могли да обобщим, че значителна част от лексемите, представляващи възвратни глаголи в двата славянски езика, се характеризират със сходни словообразувателен модел и семантична характеристика.

Мястото на постоянно възвратните глаголи в процеса на глаголното словообразуване е пряко свързано с ролята на възвратното местоимение се, което е задължителен компонент, който определя семантичните специфики на тези глаголи. Например при глаголите намирам и намирам се възвратният глагол се отличава не само със залоговото си отношение, но и с изцяло ново значение, породено от наличието на компонента се.

Общ компонент за всички глаголи за движение е семантичният компонент „движение“, който се свързва със ситуация, при която даден обект променя мястото си в пространството, като се движи по някаква траектория, линия. Въз основа на това разграничение движението се разделя на линейно и динамично.

От друга страна, като движение се концептуализират и различни промени на обекта, когато се движат само части от него или целия обект, но на едно място. Този вид движение може да бъде нелинейно или статично. (Петрова 2015: 61)

От това следва, що се отнася до отношенията движение – пространство, че могат да се наблюдават два вида движение – при едното целият обект променя мястото си в пространството и се наблюдава придвижване, а другото не е свързано с промяна на местоположението на дадения обект в пространството.

Благодарение на тези наблюдения може да се направи обобщението, че при ситуация на движение, задължителни компоненти са движещият се обект – „носител на движението“ (Петрова 2015: 61) самото движение.

При глаголите за движение могат да се наблюдават множество различни семантични компоненти (актанти) – пътят на движението, начина на извършване на движението (бързо, бавно, много бързо, много бавно, изведнъж, едновременно и др.), обектът и субектът на движението могат да бъдат както одушевени същества, така и предмети, движението може да бъде въртеливо, да се отнася до действие, извършвано само с части от субекта на движение и т.н.

При глаголите люлея се/ hustać się субектът на движението може да бъде както одушевен, така и неодушевен. Самото действие представлява движение напред и назад или насам-натам (хаотично) в пространството. Тези глаголи задължително включват и семантичния елемент на цялостното преместване от едно място на друго при извършването на движението.

Интересни в семантично отношение са глаголите размърдам се/ rozruszać się, при които действието се извършва от живо същество. При извършването на движението, части на обекта на движение извършват действието: Раненото куче се размърда.

Внимание заслужават и глаголите въртя се/ odwracać się. При тях задължителен е компонентът ротационно, въртеливо движение, като движението може да се извършва от живо същество или нежив обект, а също така може да се извършва от целия субект на действието или само от части на субекта: Той се завъртя и я видя да стои до прозореца./ Ръката му се завъртя и превъртя ключа в ключалката.

По този начин могат да се разгледат всички reflexiva tantum глаголи за движение, като се отбелязват семантичните особености на всяка една езикова двойка (български език – полски език). От направените наблюдения може да бъде направено заключението, че reflexiva tantum глаголите за движение в разглежданите в настоящото изследване славянски езици имат много сходни семантични характеристики и при употребата не се забелязват съществени разлики между българския и полския език. Този вид глаголи представят единна група както от формална, така и от семантична гледна точка.

Семантичните характеристики на движението са много и разнообразни, засягат различни аспекти на концепта „движение“ при глаголите и в частност при възвратните глаголи, които обособяват отделна специфична група лексеми.

Настоящото изследване няма претенциите да изчерпва проучванията в областта на reflexiva tantum глаголите за движение, а само да представи една от възможните гледни точки относно изследваната проблематика и да постави въпроси, които могат да послужат за основа на бъдещи разработки.

ЛИТЕРАТУРА

Български тълковен речник. София, Наука и изкуство, 2008

Мендак 2004: Mędak St. Słownik form koniugacyjnych czasowników polskich. „Universitas“. Kraków, 2004.

Петрова Г. Медиални глаголи за движение в българския език. В: Движение и пространство в славянските езици и култури. Езикознание. Том I. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София 2015, с. 61

Стоянов Ст. Славянски езици. Граматични очерци. Изд. на БАН, София 1994, с. 49.

Салони 1976: Saloni Z. Forma się jako człon przyczasownikowy. In: Cechy składniowe polskiego czasownika. Prace językoznawcze 76. Wrocław, Warszawa, Krakow, Gdańsk. Wydawnictwo Polskiej Akademii nauk, 1976, p.104.

ИЗПОЛЗВАНИ ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ

http://georgesg.info/belb/personal/valchanova/brno2.htm#_ftn2