През 1997 година Комитетът на министрите на държавите членки на Европейския съюз отправя препоръка към държавите членки да предприемат подходящи стъпки за борба с речта на омразата; да осигурят такива условия, в които тези стъпки са част от всеобхватен подход към явлението, насочен към неговите социални, икономически, политически, културни и други корени.
В последните десетина години в България се наблюдава тенденция за използване на все повече лингвистични ресурси във всички сфери на комуникация и особено в онлайн комуникацията. Това, от своя страна, води до повече свобода на словото и възможности за изява в публичното пространство. И колкото повече нараства комуникацията в публичното пространство, толкова повече се увеличава езикът на омразата. Българското общество обаче все още изпитва сериозни затруднения да идентифицира този език на омразата и понякога няма механизъм, чрез който да му се противопостави. Неразбраният вербален код пък често е последван от физическа агресия.
Ето защо е от решаващо значение наблюдаваните тенденции да бъдат обобщени и представени не само пред специализирани научни форуми, но и пред широката публика, пред медиите и съответните институции.
Трябва да се отбележи, че българската лингвистика все още не разграничава ясно езика на омразата и спецификата на вербалната агресия. Много често тези два феномена са представени и разглеждани смесено. Българските политици изпадат в полемики за регулирането на езика на омразата, който в политическата реч отдавна служи като удобно клише.
В последните десет години фокусът на изследване е изместен предимно върху журналистическата и политическата реч. Публикациите постепенно се разширяват и обхващат по-голям дял в българската лингвистика. Най-често наблюдения извършва Центърът за анализ на политическа и журналистическа реч, чийто основател е съавтор на тази книга.
С проблемите за очертаване и изследване на силата на публичната реч се заемат Надежда Сталянова от Софийския университет (България) и доктор Елена Крейчова от Масариковия университет (Чехия) в книгата, озаглавена The Power of Public Speech (Силата на публичната реч).
Трудът се състои от 10 глави, 224 страници. Книгата представлява част от проекта „Езикова агресия и общество“ № ДН 10/7, финансиран от фонд „Научни изследвания“. Екипът на проекта е международен и обхваща утвърдени учени лингвисти, докторанти, студенти и учители от софийски училища и се занимава с въпросите на агресията и езиковата агресия, правилата на онлайн комуникацията, медийните политики в контекста на езика на омразата и политически коректната реч.
В първа глава, „Агресия и езикова агресия“, се поставят въпроси, отнасящи се до човешката агресия, занимавали човечеството в течение на векове и разглеждани от различни гледни точки. Изследователите на агресията имат различно разбиране за това какво представлява тя всъщност и дали да бъде оценявана като по-скоро негативно или положително явление. Представени са редица определения на агресията, като се подчертава наличието на изключително много дефиниции, като нито една от тях не може да бъде смятана за изчерпателна и общоупотребима. Проявите на агресия могат да бъдат изразени вербално, неверабално, физически или психически, могат да бъдат насочени към хора, предмети, животни и т.н. Междуличностната агресия може да бъде словесна (присмиване, дразнене, заплашване, обиждане, ругаене) срещу физическа (блъскане, биене, нападане).
Втора глава, „Езикова агресия, език на омразата и свободата на словото“, е посветена на свободата на словото – на възможността да се изрази собственото мнение, мисли и възгледи, а също толерантността, способността да се допусне съществуването на различно мнение. Свободата на словото се смята за една от основните характеристики на демократичното общество, едно от главните условия за развитието както на самото общество, така и на отделния човек.
Глава трета, „Общество, публичен език, медии“, с нейните подглави „Публична сфера и морал“, „Етичен кодекс и медии“, „Медии – свобода и отговорност“, разглежда ролята на медиите за формирането на модерната публична сфера и нейната трансформация, защото те са комуникативният механизъм, чрез който се осъществяват процесите на трансформация. В модерната епоха обаче силната държава и общностите, от своя страна, налагат определени правила на функциониране на публичната сфера. За това допринася и фактът, че масмедиите централизират информационните потоци и относително лесно могат да бъдат контролирани и регулирани от държавата и законодателството.
Глава четвърта, „Човекът, медиите и виртуалната среда“, е пряко продължение на предишната глава, посветена на комуникациите, които достигат нова повратна точка в своето развитие; технологиите позволяват на хората с общи интереси да се намират и свързват. Повлияни са такива аспекти от ежедневието като личните взаимоотношения и общуване, социалните връзки и поведение, дори развитието на медиите, всички сфери на публичната комуникация, политиката, икономиката.
Текстът на пета глава, „Интернет свободата и речта на омразата онлайн“, е продължение на темата с акцент върху въпросите къде е границата между свободата на словото и речта на омразата в кибер пространството и на ролята на интернет като медиум в разнообразието на гледни точки, базисно за плуралистичното общество.
Глава шеста, „Изразяване на личното мнение онлайн – свобода или ограничения“, разглежда начините, по които се регулира агресивността и езика на омразата в публичната медийна реч. Тук вниманието се съсредоточава върху механизмите, които онлайн медиите прилагат, с цел ограничаване на вербалната агресия от страна на читателите и потребителите на медийните онлайн продукти. От една страна, авторите на статии и коментари не могат да носят отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите, защото те не изразяват тяхното мнение. Авторите са отговорни за съдържанието на собствените си текстове. От друга страна, правото на коментар се възприема като изконно право в контекста на свободата на словото.
Глава седма, „Интернет – място за свободно изразяване на мнение или за политическа коректност“, разглежда 11 български интернет форума, които обединяват хора не по професия, а по интереси. Анализирани са форуми с голям брой регистрирани потребители, което е статистическото доказателство за популярността им, за разнообразието от потребители и съответно – активни техни членове, които изразяват мнението си в различните теми и дискусии. Всеки интернет форум има отделна тема, в която се постулират правилата на форума – как трябва да се пише, какво представлява приемливо и какво – неприемливо онлайн поведение, както и какви наказания се прилагат спрямо потребителите, които нарушават правилата. Акцентът пада именно към тази част от правилата на интернет форумите в България, които засягат езиковия етикет в онлайн общуването.
Глава осма, „Думи и мисли в окови или на свобода?“, разглежда политическата коректност като начин на градене на принципи на общуване и в частност на вербално поведение. Проследена е историята на идеята още от 18. в. до наши дни, през марксистко-ленинските идеи, с особен акцент на 60-те и 70-те години на 20. в. и маркирането на границите на обществено приемливото на вербалното поведение в съвременните ни общества.
Глава девета, „Ядем ли малки негърчета (лингвистични експертизи по два съдебни казуса)“, разглежда практическата страна на въпроса за политическата коректност в рамките на две реални съдебни дела на Комисията за защита от дискриминация от 2016 година, в които авторката е призована като вещо лице за даване на лингвистична експертиза. И двата съдебни казуса са свързани с публичния език, като от лингвистична гледна точка в тях се преплитат въпросите за семантиката, етимологията, функционирането на лексема в контекст, езика на омразата, политическата коректност, правата на човека в зависимост от публичния език.
Последната десета глава, „Силата на езика през призмата на Холивуд и лингвистиката“, разглежда избрани лингвистични теории, пресъздадени в сюжета на филма „Първи контакт“ (Arrival). В „Първи контакт“ задачата на главната героиня, лингвист и преводач, е да установи контакт с извънземните. Разбирайки очевидния факт, че извънземният език и човешкият език нямат нищо общо, героинята решава да преподаде на извънземните основите на човешкия език. В този филм виждаме съотнасянето на холивудския сценарий към теорията на Анна Вежбицка за семантичните примитиви и за семантичния език (lingua mentalis), към хипотезата за лингвистичната относителност на Сепир и Уорф, връзката с теорията за когнитивната метафора на Лейкъф и Джонсън, както и отражение на схващането за езиковата картина на света.
Научните цели, които преследва тази книга, са: създаване на лингвистичен модел на езиковата агресия в различни дискурси на българската публична реч, прилики и разлики, обобщена типология на езика на омразата в различните сфери на публичната реч. Проучването е с фундаментален характер, тъй като засяга агресията и нейните проявления в публичното слово. По своята същност анализът на езиковата агресия е интердисциплинарен, защото вербалната агресия като част от психиката, поведението и езиковата култура се изучава в лингвистиката, психологията, социалния и широк кръг на антропологията и в други социални науки.
The Power of Public Speech не дава отговори и не предлага решения на разгледаните проблеми. The Power of Public Speech маркира основни въпроси на съвременното общество, на тенденциите в развитието на езика, които чертаят и ще определят развитието на цивилизацията ни.