Диана Атанасова, Реторика на историчното. Деяние на свети Никола в южнославянски контекст. Издателство Фондация „Литературен вестник“ 2016
Млад, но вече утвърден и авторитетен познавач на старобългарската литература, доц. Диана Атанасова публикува през 2015 г. поредното си приносно изследване – „Реторика на историчното“. Подзаглавието „Деяние на св. Никола в южнославянски контекст“ веднага подсказва на досетливия читател, че авторката е приела предизвикателството да проучи историята на южнославянската ръкописна традиция на риторичните текстове, посветени на св. Никола.
По необходимост подобна задача изисква от изследователя вещината и търпението да проучи огромно поле от проблеми. Впечатляващ е обемът на трудове на авторитетни учени като Чосар и Рикардо Пикио например, които доц. Атанасова е използвала в процеса на своята работа. Отлично запозната с постиженията на науката в областта на николаеведството, тя насочва вниманието си към южнославянската ръкописна традиция на текста на Деянието. За целта авторката е проучила множество южнославянски ръкописи, в които той е засвидетелстван. Усърдната ѝ и резултатна палеографска работа, както и сравнението на превода с гръцкия оригинал на текста, е ценен принос към изясняването на историята на старобългарския превод. Като опитен текстолог, тя обръща специално внимание на конвоя на текста и установява, че обичайно той битува в богослужебните календарни сборници, известни като панегерици. Очевидно той обслужва преди всичко нуждата от богослужебни четива, свързани с църковното честване на паметта на светеца. Освен това е предназначен за общо (в трапезарията) и частно четене в монашеска среда. По този начин изследователката дава отговор на един от най-важните за всяко литературоведско изследване въпроси – към каква аудитория е насочен текстът.
В хода на изследването си Диана Атанасова установява, че въпреки наличието на няколко посветени на св. Николай Чудотворец византийски текста старобългарският превод е направен от творба, известна като „Praxis de stratilates“ („Деяния на военачалниците“). Тя възниква през 4. век и всъщност обединява паметта за двама йереи – епископа на гр. Мира в Мала Азия Николай (4 век) и живелия два века по-късно Николай Сионски (6 век). И докато за „втория“ Николай се знае, че е реална личност, то за съществуването на „първия“ няма никакви исторически доказателства. Един интересен детайл от неговата легендарна биография привлича изследователското внимание на доц. Атанасова – според преданието той не само присъства на Първия вселенски събор, но и удря плесница на еретика Арий. Този детайл ще се окаже изключително важен за нейното проучване на по-късен етап.
Всяко задълбочено литературоведско изследване се основава на разбирането, че текстът функционира в и чрез своя исторически, културен и литературен контекст. Книгата на Диана Атанасова е пример за това. Както уточнява авторката, първият достигнал до нас южнославянски препис на Деянието е късен – от 14. век. Но внимателното проучване на ръкописите води авторката до убедителния извод, че езикът на превода е архаичен и, следователно, той е правен през 10. век. Тук тя задава наистина важния въпрос как се вписва този превод в контекста на книжовния живот в новопокръстената българска държава. Разбира се, изследователката отбелязва, че преди всичко средновековната литература е функционална – преводът обслужва богослужебните нужди на славяните неофити. Но един по-детайлен поглед разкрива пред проницателния ѝ поглед една по-широка картина. Плесницата, ударена на Арий, придобива особен смисъл в контекста на борбата срещу езичеството в България през 10 век. Според авторката в този контекст трябва да се чете и мотивът в Деянието за императора, който при явяването на светеца в съня му подозира, че е жертва на магия.