Резюме. Тази статия разглежда междуславянския език като съвременен междуезичен проект и анализира факторите, допринасящи за нарастващата му популярност в онлайн средата. Особено внимание е обърнато на отличителните черти на междуславянския като зонален спомагателен език, принципите, залегнали в основата на неговото изграждане, и начините, по които дигиталната среда влияе върху неговото разпространение и практическо използване. Анализът се основава на трудовете на Ян ван Стиенберген и Войтех Мерунка, основните създатели на езика, както и на наблюдения върху онлайн присъствието на междуславянския език. Твърди се, че успехът на езика може да се отдаде не само на неговата езикова структура, но и на възможностите, които интернет предоставя за развитието на активна езикова общност. В това отношение междуславянският език може да се опише като език, чието разпространение и практическо приложение се осъществяват в рамките на дигитална езикова общност, възникнала извън традиционните институционални рамки.
Ключови думи: междуславянски, междулингвистика, изкуствени езици, зонален спомагателен език, интернет комуникация
Междуславянският като интерлингвистичен проект
Междуславянският език е зонален изкуствен език, създаден, с цел да улесни комуникацията между говорещите различни славянски езици. При създаването на граматика и лексика се претеглят десетте основни славянски езика (руски, украински, беларуски, полски, чешки, словашки, сръбски, хърватски, словенски, български, както и македонската книжовна норма) и се установява най-честият общ знаменател. Междуславянският език не заема директно форми от конкретен славянски език, а прилага последователна система. Това се прави, с цел да се осигури съгласуваност и да се избегне превръщането на езика в смесица от елементи от различни езици.
Междуславянският език е предназначен предимно за използване от славяни при контактите им с други славяни. Целта, която си поставя този език, е да бъде максимално добре разбиран пасивно от всички славяни с минимална предварителна подготовка, свързана с особеностите му. Въпреки това може да бъде използван и от неславяни, като се очаква да им позволява да разбират до голяма степен всички славянски езици и по този начин да улесни достъпа им до славяноговорещия свят.
Важно е да се подчертае, че междуславянският език не е свързан с никаква религия, политическо движение или идеология. Той не си поставя за цел да замени който и да е жив естествен език, а само предлага достъп до по-улеснена комуникация с хора, говорещи друг славянски език, без необходимостта от език посредник.
Този езиков проект в последните години успешно набира популярност и достига до все по-широка аудитория. Настоящата статия води началото си от разбирането, че междуславянският език е успешен не въпреки, а благодарение на своята непълна стандартизация и онлайн присъствие.
Принципи на конструиране и езикова структура
В статията Constructed Slavic languages in the 21th century Ян ван Стенберген посочва, че междуславянският език не е строг набор от правила, определени от даден автор, или консенсус от общността, а е език, който зависи от това как се употребява от съответния говорещ. Повечето от потребителите му не спазват стриктно правилата, заложени в граматиката му. Те избират определени елементи от езика, смесват ги и ги използват според нуждите си, като понякога добавят и моменти на импровизация. Според Ван Стенберген междуславянският не е строга система от правила, а е диапазон, в който потребителите свободно могат да се движат в определени граници. Типична характеристика на междуславянския език е това, че неговите компоненти са лесно приложими към всеки естествен славянски език. Поради тази причина процесът на учене на междуславянски се различава от процеса на учене на славянски езици или на конструирани езици от типа на есперанто, тъй като при междуславянския изучаването не започва от нулата, а постепенно знанията и правилата на родния език се трансформират за междуславянски (Van Steenbergen 2016: 107).
Въпросът, който Ян ван Стенберген поставя, е дали, след като в междуславянски има вариации сред говорещите, той изобщо може да се счита за език. Отговорът, който дава след това, е категоричен. Междуславянският съществува в различни форми, зависещи до голяма степен от региона, от който произхожда човек, т.е. от славянския език, който говори. Всички тези форми обаче притежават голям брой общи характеристики, а също така са взаимно разбираеми. Както при естествените славянски езици междуславянският е език, изграден от множество свои диалекти, тясно свързани помежду си, следователно междуславянският се държи като всеки останал език (Van Steenbergen 2016: 107).
Граматиката на междуславянския е базирана основно върху граматиките на словянски (slovianski) и новословенски (novoslověnsky)[1], но също е допълнена и чрез по-стари езикови проекти като Uzajemni Pravopis Slavjanski на М. Маяр от 1863–1865 г. Използват се и естествените славянски езици. Основно за междуславянския е, че всеки направен избор при създаването и оформянето на езика се базира на равното третиране на всички славянски групи, като езикът трябва да бъде разбираем за всички славяни. Освен това граматиката е опростена, след като са премахнати възможно най-много изключения от правилата. Това я прави лесна за усвояване от хора, които вече владеят славянски език, и я превръща в предизвикателство за тези, в чиито езици липсват категориите граматически род, склонения на съществителните, при които има разграничение на меко и твърдо склонение, одушевени и неодушевени предмети, както и глаголен вид (Van Steenbergen 2016: 109).
По отношение на лексиката в основата на междуславянския език са залегнали два вида думи от гледна точка на техния произход, като и двата вида са необходими за взаимната разбираемост между хора, говорещи различни славянски езици. Това са: международен речник, т.е. думи, които са заети от неславянски език и са общи за всички или за повечето славянски езици (напр. telefon, futbol, kamera, pica), и общ наследен речник, или думи, които са наследени от праславянски във всички славянски езици (напр. glad, sestra, nebo, ruka). Основният критерий за навлизането на думите в междуславянския е те да са разпознаваеми във всички или поне в повечето славянски езици (Van Steenbergen 2016: 109).
Според наблюденията на Ян ван Стенберген до началото на XXI в. се е приемало, че един конструиран спомагателен език трябва да бъде с проста структура. Въпреки че в предишните опити за общ славянски език са се включвали падежи и род, първоначалните модели на склонения и спрежения са били силно опростени. Вече споменатите словянски и новословенски започват тенденция към отдалечаване от опростените модели и предпочитане на заимстване от естествените езици. Оказва се, че сложността не е проблем, а това, което има значение, е езикът да бъде достъпен и разбираем, да се усеща познат (Van Steenbergen 2016: 109).
През 2006 г. нидерландецът Ян ван Стенберген заедно със свой екип създават словянски език (jezik slovianski). Междувременно Войтех Мерунка създава новословенски (novoslověnsky). Мерунка посочва, че с Ван Стенберген създават езиците си независимо един от друг, но резултатите от двата опита за конструиран славянски език са много близки – на около 90–95%.
В статията Constructed Slavic languages in the 21st century Ван Стенберген посочва, че за нито един от проектите съперничеството не би било от полза и различните езикови стандарти само биха объркали допълнително потенциалните изучаващи тези езици. Ето защо започва тясно сътрудничество между словиански, словиоски и новословенски, в това число общ речник, общ интернет портал, както и две до голяма степен припокриващи се общности. През 2011 г. името междуславянски (medžuslovjanski/interslavic) бива избрано за общо наименование на проектите. За известно време новословенски продължава да съществува и паралелно от междуславянски, а отвореността на Войтех Мерунка към идеи води до постепенното сближаване на междуславянски и новословенски през годините. Така през 2017 г. Ян ван Стенберген и Войтех Мерунка договарят съединяване на двата проекта (Van Steenbergen 2016: 107).
При Мерунка предпоставка за създаването на конструиран славянски език е интересът му към еволюцията на славяните. В интервю той споделя, че се чуди как би звучал в модерно време езикът на Кирил и Методий и какъв развой би преминал от IX до XXI в. Мерунка казва, че целта, която си поставя, е да модернизира този език. По математически път проследява различните трансформации на славянските езици. С помощта на изследването си забелязва, че различните явления протичат по различен начин във всеки от тях, което ги отдалечава един от друг, но все пак произхождат от обща позиция.
Мерунка, който по професия е програмист, започва да чете езиковедски книги, в които са описвани трансформациите на гласните, на назалите, на съгласните, като забелязва, че различните езици имат различни трансформации. Започва да вярва, че чрез обработването на статистики и база данни може да намери общия статистически център на славянските езици, и казва, че дори е успял да открие такъв.
Професионалният опит на Войтех Мерунка в областта на програмирането оказва пряко влияние върху начина, по който се конструира междуславянският език, тъй като позволява прилагането на компютърни изчисления с цел постигане на максимална лексикална и морфологична неутралност.
Когато по време на вече споменатото интервю Мерунка получава въпрос как е думата самолет на междуславянски, той отговаря: самолет (samolet). След това допълва казаното с информацията, че Ян ван Стенберген измисля стратегия, при която в базата данни на компютър въвеждат всички 10 главни славянски езика и каква е думата за самолет при всеки от тях (бълг. самолет, укр. лiтак, пол. samolot, чеш. letoun и пр.). В изчисленията има включени и математически коефициенти относно това кой език е по-разпространен и кой не толкова, а също кой език доколко е взаимно разбираем със съседните си езици. За по-разпространен се смята този език, който се използва от повече хора. Степента на взаимна разбираемост между езиците на свой ред се изчислява и оценява от лингвисти чрез опити – например прилагане на тест за разбиране на говорещите език А върху текст на език Б, като така се получава процент на взаимна разбираемост. Ето как повечето от думите в междуславянския, в това число и думата самолет, са получени в резултат от чиста математика. Войтех Мерунка нарича този процес гласуваща машина (voting machine).
През 2011 г. на конференция в Грьонинген, Нидерландия, Ян ван Стенберген също говори за тази система за гласуване, наречена още квоти за всеки славянски език. При тези квоти има отредени равни бройки за всяка група славянски езици. Освен основните под внимание се вземат и някои от по-периферните, които формално не участват в гласуването, като лужишките езици, кашубски и русински.
Това на практика означава, че за конструирането на езика се използват компютърни изчисления, с чиято помощ се търси статистическа неутралност. Това води до наднационалния резултат на междуславянския език, което помага за неговата популярност.
Социална и културна употреба на междуславянския език
В интерлингвистиката е известно, че проблемът на конструираните езици не е лингвистичен, а екстралингвистичен. Независимо от простотата или сложността на даден езиков проект никой от разработените до момента не е успял да достигне до толкова голяма маса от хора, на каквато се надяват авторите. Стъпката от създаването на един езиков проект до внедряването му на практика изглежда почти невъзможна (Meyer 2016: 308).
Войтех Мерунка казва още, че днес, в модерните времена, има голяма миграция на хора, като под това няма предвид постоянна миграция, а такава с туристическа цел, например когато хората пътуват из Европа и света. Мерунка посочва, че междуславянският е от помощ при посещението на туристически дестинации. Добавя, че е проведен експеримент на подобна дестинация, като е написана брошура за славяните, съдържаща основна информация за това каква е програмата в хотела (хранения, настаняване и др.), както и за дестинации около хотела. Върху брошурата е оставено междуславянското знаме и изрично е написано, че това е на междуславянски език. Оказва се, че експериментът е успешен – гостите на хотела са се ориентирали по информацията, дадена в брошурата.
В последните години междуславянският започва да се употребява и разпространява все повече. На 1 и 2 юни 2017 г. в Прага се провежда четвъртият поред фестивал за дните на славянската култура, който завършва с конференция, посветена на междуславянския език. Това е и първата конференция, която се води на този език. Тя дава началото на различни представяния, които се провеждат на междуславянски. По този начин езикът е еднакво разбираем за всички участници и в същото време не се използва конкретен естествен език. Докладите на тази първа конференция са 21 на брой, като има участници от Хърватия, Словакия, Русия, Полша, Чехия, Словения и България. Сред тях са
Ян ван Стенберген, Войтех Мерунка, Вера Берандовска, Мария Коцур и др.
Междуславянският в дигиталната комуникация
Все по-честа и актуална става темата за формирането на дигитални езикови общности, в рамките на които езиковата практика се осъществява изцяло или предимно онлайн. Именно такава дигитална езикова общност се превръща в основен фактор за развитието, разпространението и функционалната стабилизация на междуславянския език.
През 2022 г. в музикалното приложение Spotify са създадени няколко епизода на подкаст, воден изцяло на междуславянски, наречен Medžuslovjansky Slovotok: an Interslavic podcast. В периода 2023–2024 г. в същата платформа са качени няколко епизода на друг подкаст, също воден на междуславянски, с името Medžuslovjanske novosti. В това приложение се създават и множество песни на междуславянски, сред които Masovo pogrebanje на Mito Matija с 3387 слушания към февруари 2026 г. и Izpijemo brězovy sok със 7806 слушания към февруари 2026 г. В платформата твори и изпълнителят Melac, който качва музика само на междуславянски, а като описание в своя профил е написал Medžuslovjansky tvoritelj. Той има 659 месечни слушатели към февруари 2026 г.
В Youtube има специални канали, на които се качват клипове само на междуславянски. Самият междуславянски език има официален профил в платформата, наречен Interslavic language – Medžuslovjansky jezyk. Там има над 51 100 абонати към февруари 2026 г. Съдържанието се води изцяло на междуславянски, като запознава абонираните по-отблизо със самия език, отговаря се на въпроси, зададени в коментарите, и се показват хора, изучаващи или вече знаещи езика.
Дори в социалната мрежа TikTok, която обикновено е насочена към по-младото поколение, има профили, които водят цялото си съдържание на междуславянски. Такъв е профилът на Tatyana Inyshina, която превежда песни от различни славянски езици на междуславянски. Има 2,9 млн. последователи към февруари 2026 г. Клипът, с който се представя междуславянският, набира 9,3 млн. гледания към днешна дата. Сред съдържанието, което Татяна създава, има и клипове на междуславянски за това как си слага грим, като са включени и названията на продуктите на междуславянски (със 176 100 гледания към февруари 2026 г.). Общо в канала си – в който говори или пее главно на междуславянски – има над 60,6 млн. харесвания.
Изброените практики свидетелстват за функционална експанзия на междуславянския език както в конференции и научни статии, така и в интернет пространството. Гледайки клипове на междуславянски, славяните нямат нужда от превод и клипът става по-достъпен за голяма група от хора. По този начин междуславянският функционира като медиаторен език, който намалява необходимостта от субтитриране и преводаческа намеса и повишава степента на взаимна разбираемост в мултинационална среда.
Чешкият продуцент и режисьор Вацлав Мархоул (Václav Marhoul) получава правата за екранизиране на романа на Йежи Кошински The Painted Bird. Действието в книгата се развива в неопределена източноевропейска страна, в която се говори славянски език. Режисьорът е имал стратегия хората във филма да не говорят на конкретен славянски език, затова е пробвал да създаде свой собствен, но разбира, че това е тежка задача. Осъзнава необходимостта да се създаде жив език, на който всички да могат да говорят: селяни, духовници, интелектуалци, по-обикновени хора. Разбирайки, че това е много трудна и дори непосилна задача за него, той се обръща към интернет. Там Мархоул проверява дали вече е създаден подобен език, който да може да използва в своя филм, и така попада на междуславянския.
По този начин се появява филмът Kolorovana ptica – първият, създаден изцяло на междуславянски. Сцените, в които се говори на междуславянски, са около 9 минути от общо 2 часа и 49 минути, като останалите са без реч. Отделно има и сцени, в които се чуват песни на междуславянски. Езикът е споменат във финалните надписи. Това превръща междуславянския в първия изкуствен помощен език след есперанто, който е използван в голяма филмова продукция.
В края на интервюто, проведено през октомври 2019 г., Войтех Мерунка получава въпрос дали междуславянският е вече завършен като проект, дали работата по него е приключила. Мерунка отговаря, че все още не е. Нужно е да има повече практика. Чехът информира, че граматиката е между 95 и 100% готова. Проблемът обаче се корени в това, че има някои думи, изключения, специални глаголи, които трябва да се употребят на практика, да започнат да циркулират в езика и да се проследи тяхната употреба. Друг проблем са думи, които са директно калкирани от някой език. Пример за такава е калкираната от английски дума за инвалидна количка, която на междуславянски е kolokrěslo, директно от wheelchair.
Мерунка признава, че на междуславянски има относително малко текстове в сравнение с естествените езици, но за конструиран език броят им далеч не е незначителен. Издава се вестник на междуславянски Slovjani.info, който е научен, рецензиран и е с международна редакционна колегия. На междуславянски се среща дори преведена книгата „Малкият принц“ в две версии – на латиница и на кирилица. Проблемът е, че този обем от текстове не е достатъчен, за да бъде един език завършен.
Междуславянският разполага и с официална Facebook страница – към февруари 2026 г. членовете ѝ са 23 000 души, като те поддържат чест контакт с езика. Въпреки съществения им брой обаче много малка част от тях пишат на междуславянски. Всички разбират езика, но повечето отговарят на своя славянски език. Войтех Мерунка призовава хората да се опитват да пишат на междуславянски, включително и автори да пишат дълги текстове на езика. Този, който пише големи и дълги текстове на междуславянски, е създател поради сравнителната новост на езика. До днес се оказва, че е възможно да се сътвори нещо ново на междуславянски. В този смисъл границата между „ползвател“ и „създател“ се размива: езиковата практика не просто следва съществуваща норма, а активно я формира. Това допълнително подкрепя тезата за деинституционализирания характер на междуславянската норма, при която употребата предшества и оформя правилата, вместо да бъде подчинена на предварително установена регулация.
Благодарение на развитието на интернет се появяват все повече конструирани и помощни езици. Тъй като хората се наслаждават да измислят собствени езици, броят им ще продължи да се увеличава. Много рядко обаче сред тях се откроява сполучлив опит, който е добре структуриран и обоснован.
Това, което откроява междуславянския и с което несъмнено ще остане сочен като образец, е разпространяването чрез активността си онлайн. Голямото постижение на междуславянския език е, че с помощта на активното си интернет присъствие е изградил голяма общност. Създават се множество канали на и за междуславянски във всякакви онлайн платформи, което утвърждава мястото му, както и помага за достигането му до нови потребители. Ван Стенберген прогнозира, че ще продължат да се правят опити за създаване на конструирани славянски езици, но колкото повече се разраства междуславянският, толкова по-трудно ще става на останалите проекти да го изместят и да се наложат на негово място (Van Steenbergen 2016: 110).
Основните предизвикателства, пред които предстои да се изправи междуславянският, са няколко. Едно от тях е фактът, че по-голямата част от материалите за междуславянски, включително и неговият учебник, са написани на английски. Това противоречи на самата цел на езика и следователно трябва да се направят преводи на междуславянски, както и да се насърчи издаването на научни материали на този език. Също така трябва да се проучат възможностите за разширяване на употребата на междуславянски в различни области. Езикът предоставя много изгледи за развитие, като той може да бъде използван в различни сфери: туризъм, образование, маркетинг и реклама, създаване на съдържание в интернет, комуникация и мн. др. (Van Steenbergen 2016: 111).
Подходът, който избира междуславянският език, го отличава от останалите опити за конструирани славянски езици. Става въпрос за гъвкавостта му по отношение на структурата в сравнение с останалите езикови проекти. За разлика от тях, той допуска дискусии и промени по езиковата си структура, а освен това не е пристрàстен към конкретен славянски естествен език – всички имат равнопоставеност при формирането му (Van Steenbergen 2016: 109).
Предишните опити за създаване на конструиран език не са се популяризирали толкова, колкото междуславянския. Това често са езици, използвани само от своите автори или от тесния кръг на автора. Популярността на междуславянския се дължи на периода, в който се създава, както и на нуждите, появили се в тези времена. Този конкретен езиков проект „излиза на сцената“, когато животът ни е изцяло обвързан с онлайн пространството – всеки има достъп до интернет и прекарва там значителна част от своето време.
В контекста на съвременната лингвистика интернет може да се разглежда не само като средство за разпространение на езикови практики, но и като пространство за формиране на автономни езикови общности. За междуславянския език дигиталната среда функционира като основна екосистема, в рамките на която се осъществяват както комуникацията, така и процесите на нормализация и развитие на езика.
Като фактор за успеха на междуславянския не бива да се пропуска и отличното покриване на всички най-големи социални мрежи – официална интернет страница, официален YouTube канал, официална Facebook страница, Instagram профил, канал в Discord, съдържание за TikTok. Също така самите автори са доста активни в интернет. Например Войтех Мерунка членува в групата във Facebook и редовно участва в дискусии с хората. Онлайн могат да се намерят и много различни статии, изследвания и трудове, които са качени за напълно безплатно ползване.
Заключение
Настоящият анализ показва, че един езиков проект не само има възможността да се развива посредством интернет, а също така има всички предпоставки той да съществува и живее главно чрез своето интернет присъствие. Междуславянският език се откроява от останалите конструирани езици точно благодарение на своето дигитално присъствие.
В лингвистичната теория често се наблюдава резервирано отношение към интернет като изследователска среда. Междуславянският език е доказателство за това как лингвистиката не бива да се страхува да използва модерни похвати, с цел да разпространява своите идеи, като това не компрометира тяхната научна стойност.
Характерна особеност на междуславянския език е липсата на централизирана институция, която да налага нормативен стандарт. Това позволява да се говори за деинституционализирана езикова норма, при която правилата се утвърждават чрез практическа употреба и взаимно разбиране, а не чрез официална кодификация.
Гъвкавият характер на междуславянския, липсата на строга институционална норма и ориентацията към пасивна взаимна разбираемост позволяват на езика да се използва без задължително формално изучаване. Именно това го превръща в комуникативно ефективен инструмент в онлайн среда, където езиковата употреба често е ситуативна, спонтанна и мултинационална.
В този смисъл междуславянският може да бъде разглеждан не просто като интерлингвистичен проект, а като пример за нов тип езикова практика, характерна за дигиталната епоха. Наблюдението на неговото развитие допринася за разбирането на ролята на интернет в процесите на езикова легитимация и поставя въпроса за бъдещето на конструираните езици в условията на глобална онлайн комуникация.
Настоящата статия допринася за интерлингвистичните и социолингвистичните изследвания, като разглежда междуславянския език не само като конструиран езиков проект, а като езикова практика, развиваща се основно в дигитална среда и характеризираща се с липса на централизирана институционална норма.
БИБЛИОГРАФИЯ
Осинцева 2020: Осинцева, Т. The question of the Interslavic language. – Диалог культур, 110–113, https://nizrp.narod.ru/metod/kafinyaz/1590158820.pdf#page=11.
Щеголев и Мерунка 2021: Щеголев, Б., В. Мерунка. Межславянский язык – стратегия и развитие проекта. – Язык, мышление, цифровизация: к 160-летию журнала „филологические записки“. Воронеж: Издательско-полиграфический центр „Научная книга“, 127–133.
Fettes 1997: Fettes, M. Interlinguistics and the Internet. – Language Problems and Language Planning 21:2. Amsterdam: John Benjamins Publishing Company, 171–176.
Merunka 2019: Merunka, V. Interslavic Language Creator & the Idea behind the Constructed Language Understandable to all Slavs. Интервю с Norbert Wierzbicki. YouTube, https://www.youtube.com/watch?v=8BpixH088xg&list=LL&index=2 [08.02.2026].
Merunka, Van Steenbergen, Merunková 2019: Merunka, V., J. van Steenbergen, I. Merunková. The Interslavic language: an opportunity for promotion of intangible heritage. – Sharing cultures 2019 – 6th International Conference on Intangible Heritage. Guimarães, https://interslavic-language.org/doc/guimaraes-2019-prezentacija.pdf.
Meyer 2016: Meyer, A.-M. Slavic constructed languages in the internet age. – Language Problems & Language Planning, № 40, 287–315, https://www.academia.edu/30258165/Slavic_constructed_languages_in_the_internet_age_preprint_.
Olsen 2003: Olsen, N. Marketing an International Auxiliary Language: Challenges to a New Artificial Language. – Journal of Universal Language, № 4, 75–89, https://www.klingonwiki.net/pub/Main/Download/Neil_Olsen_Paper.pdf.
Van Steenbergen 2016: Van Steenbergen, J. Constructed Slavic languages in the 21th century. – Grundlagenstudien aus Kybernetik und Geisteswissenschaft, № 57-2, 102–113, https://web.archive.org/web/20171111193827/www.lingviko.net/grkg/grkg16021.pdf.