Словото съществува откакто свят светува, а чрез неговата сила Бог е създал всичко, което ни заобикаля. С течение на времето хората еволюирали, както и начините им да комуникират помежду си, а това довело и до създаването на множество азбуки, думи и езици.
Човек трябва винаги да е изключително внимателен в това, което казва, защото не знае за колко дълго то може да бъде запечатано в съзнанието на другия. В българската литература една от емблематичните приказки е тази за ,,Мечката и лошата дума“, в края на която се изказва констатацията, разкриваща едно от влиянията на думите – ,,Раната заздравя и я забравих отдавна. Само че лошата дума, която ми каза преди години, още не мога да забравя.“ Поуката се изразява в това, че болката от изречена обида остава неизлечима в душата и наранява много повече, отколкото нанесеното физическо страдание. На мнозина се е случвало да бъдат потиснати от изказани подигравки, които да доведат до доживотни травми и комплекси. Понякога клеветите могат да ни направят и по-силни и устойчиви, да ни накарат да докажем на обидилите ни колко всъщност са грешали за нас.
От друга страна, думите притежават и положителна преобразяваща сила. Още в миналото по време на войните писмата са били един от малкото начини, по които сражаващите се са можели да поддържат контакт с близките си. В тези тежки периоди на страх, отчаяние и копнеж за мир именно думите, изписани на листовете хартия, така дългоочаквани и жадувани, са мотивирали страдащите души на солдатите, дарявайки ги с подкрепа и нови сили. В наши дни писмата са рядко срещано средство за комуникация, поради наличието на много по-бърз източник – Интернет и новопоявилите се социални мрежи.
Общуването в дигиталния свят е несравнимо с прякото, ала по-често практикувано от настоящето поколение. Подрастващите все по-редовно комуникират помежду си чрез социалните мрежи, неосъзнавайки рисковете от този феномен. Оттам следва и фактът, че хората, израснали без влиянието на електронните устройства, общуват помежду си по-свободно и без никакво притеснение, защото по тяхно време разговорите са се водили на живо, а не през екран. Макар текстовите съобщения да са бърз източник за получаване на информация, тяхното съдържание не винаги е разбрано от четящия ги. Разминаването между написаното и възприетото се поражда от неуместния подбор на думите или емоджита, които рядко съответстват на реалната ни емоция в момента на изпращане на съобщението.
Ето защо при физическия досег с човек, при така нареченото общуване ,,очи в очи“ думите са най-чисти и неподправени, а тяхната сила е способна да съхрани много връзки или приятелства, но и да ги разруши. Липсата на комуникация може да бъде пагубна особено за връзките от разстояние, защото при тях намирането на правилните слова създава усещане за съприкосновеност, сякаш разстоянието почти изчезва и душите на влюбените са по-близо отвсякога. Друг фактор, който е способен да опустоши отношенията между хората е егото. Неспособни да преглътнат себелюбието си, да се извинят, когато знаят, че са сгрешили , много хора предпочитат да живеят в заблудата, че винаги са прави и по този начин поемат риска да изгубят близките си. Когато човек умее да прощава, да открива грешката в действията си и да приема градивна критика, това не показва слабост, а точно обратното – показва зряло държание и власт над себе си.
Богатство е възможността да можеш да се изразиш словесно или писмено, да имаш богат речник и култура, да знаеш как да подходиш в дадена ситуация. За жалост съществуват хора, които са родени без способността да говорят чрез думи, а чрез знаци. В книгата на Евгения Войнова – ,,Матея“ е разкрит мотивът за безмълвието и фактът, че немите хора трябва да бъдат приемани такива, каквито са, защото не са с нищо по-различни от останалите.
В наши дни, за съжаление, думите рядко отговарят на действията, а това поражда разочарование и демотивация. Да се надяваш на нещо обещано, да имаш очаквания и в замяна да получиш изгубили смисъла си думи – това за мен е едно от най-неприятните чувства, които биха могли да бъдат изпитани.
В заключение, думите са оръжие, което трябва да бъде използвано разумно. Понякога човек е по-добре да си замълчи, отколкото да говори празни приказки, които да оставят лошо впечатление у останалите.