Речта на инфлуенсърите

В днешно време все по-актуално и модерно се оказва човек да работи като „инфлуенсър“. Тази новонавлизаща професия се оказва доходоносна, но и печелеща слава и влияние. Ако преди се е налагало човек да има някакъв вид талант, свързан с някое изкуство (музика, актьорско майсторство и т.н.), то сега е важно да бъде интересен на своята публика, още наричана аудитория – да има разнообразни видеа, свързани с неговите интереси и ежедневни дейности, спрямо които се „припознават“ и зрителите.

Тази професия стана толкова широкоразпространена в световен мащаб, ала не всеки е добре запознат с нейните особености. Много често хората се объркват при уточняване на отликите между инфлуенсър и знаменитост. Първите са тези, които могат да повлияят върху решенията на хората (най-често) при закупуването на дадена стока (според маркетинг индустрията), но и тези, които въздействат върху начина на мислене, обвързан пряко със ежедневни теми като здравословния начин на живот, екологично живеене и т.н. Вторите – знаменитостите – често са известни актьори, певци, журналисти или хора от телевизионните канали, художници, спортисти и много други. Невинаги едните са свързани с другите, но често те се припокриват и ние виждаме двойствената страна на тези хора – талант, комбиниран с добре развити социални мрежи.

Видовете съдържание и неговите структури в различните социални мрежи:

 

1. Instragram

Инстаграм е социална мрежа, която стана изключително популярна в последните години. Тя е задължителният компонент от портфолиото на всеки себеуважаващ се инфлуенсър. Има няколко типа съдържание, което може да се споделя:

  • снимка или поредица от няколко снимки;
  • „история“ (story);
  • „рийл“ (reel).

Снимките много често са висококачествени, модерни, естетически издържани и са обвързани с тематиката, с която се занимава даден инфлуенсър. Те могат да бъдат качени самостоятелно или да бъдат групирани в няколко снимки (не е задължително да имат общо помежду си). Тези публикации се наричат още пост, мн. ч. постове (от английски – post). Под тези снимки могат да се видят описания, написани от даден човек, коментари, брой харесвания (освен ако изрочно не са „скрити“, т.е да се виждат само от автора) и хаштагове, ако има такива.

Историите, по-известни като сторита, могат да включват снимка, кратко видео или препратка от друга социална мрежа (например видео от TikTok или песен от YouTube, Spotify). Тяхна специфика е, че изчезват и не са видими за последователите след 24 часа от момента на публикуването им. Много често те биват използвани от инфлуенсърите, за да споделят мнение по дадена тема, да качат снимка от деня/седмицата им, да припомнят за някоя игра или събитие, от което са част и т.н. Понякога те биват запазвани и могат да се гледат отново само и единствено в профила на конкретния човек в така наречените акценти/ highlights.

Последният вид съдържание – рийлове (reels), представлява кратко видео със забавен, увлекателен, интерактивен и/или информационен характер. Много често те са съпроводени с музика, текст, стикери, анимации, визуални ефекти и др. Тяхната продължителност е около минута или две. Те редовно се използват за качване и споделяне на т.нар. миймове (memes).

 

2. YouTube

YouTube е сайт за видеосподеляне, който води своето начало от първите години на новия век – 2005 г. Потребителите могат да качват собствени видеа, да гледат други такива, да коментират и да ги споделят, да се абонират за определени канали и пр. Тази платформа е една от най-известните и използвани мрежи в света и предлага изключително голямо разнообразие от съдържание, а част от категориите са свързани с музика, филми, влогове, образование, игри, ревюта, подкасти, документални филми и други. Продължителността на видеата може да варира от няколко минути до половин или един час, а понякога и много повече.

Често видеата на инфлуенсърите са с дължина около десетина минути, влоговете могат да достигнат до половин час, а подкастовете – до над един астрономически час.

Обикновено структурата на видеата на инфлуенсърите включва въведение (интро), основно съдържание и финал, включващ призив за абониране за канала, харесване, коментиране и споделяне на видеото. Така наречените влогове могат да бъдат с различна структура, която да включва по-различно начало, развитие и т.н., но финалът много често си прилича с всяко едно друго видео, включвайки призив за абониране, харесване и коментиране на видеото.

 

3. TikTok

ТикТок е общоизвестна и изключително популярна социална мрежа сред младите хора, което я прави плодотворна за всеки инфлуенсър. Там много лесно и удобно могат бързо да се разпространяват идеи, маркетингови кампании, продукти и пр. Това става чрез т. нар. трендове, които се разпространяват вирусно.

Тренд идва от английската дума „trend“, която означава тенденция, склонност, направление. Не се открива в българските речници за неологизми. Думата „вирусно“ обаче може да се намери в Речник на новите думи в български език от 2021 г., а определението, което дадено там, е: „Чрез масово препращане, споделяне на рекламна или друга информация между много голям брой потребители в интернет за кратко време.“. Това води до извода, че ТикТок печели своята слава и интерес чрез тенденции, които виреят ежедневно в приложението и се разпространяват почти светкавично, благодарение на кратки видеа, които варират от няколко секунди до една-две, а понякога и до няколко минути.

Съдържанието е съставено от видеа с различни тематики като образование и информираност, развлечение и забава, но и с предизвикателства, които се базират на трендовете, актуални за момента, реакции на други видеа или предизвикателства и т.н. Обикновено инфлуенсърите използват подобни на другите социални платформи техники, но ги коригират спрямо по-кратките видеа и тяхната динамика. Уводната част започва по-гръмко, грабващо и директно, а същинската част е синтезирана, обраната, с много точни и ясни послания, придружени от аудио-визуални ефекти. Изцяло липсва стандартният и шаблонен призив за абониране, харесване и коментиране, каквато е догмата при видеата в Ютюб.

 

4. Обобщение – прилики и разлики

Всяка една от трите платформи – Ютюб (YouTube), Инстаграм (инстаграм), ТикТок (TikTok), има своите специфики, а инфлуенсърите се „напасват“ спрямо всяка една конкретна, винаги има връзка помежду им и се държи на заинтересоваността на аудиторията във всяка една отделно. Тъй като видеата в Ютюб позволяват по-дълго изложение, възможност за пълноценни и цялостни анализи, коментари и мнения за даден продукт, събитие или друго, същността тече много по-гладко, спокойно и плавно. Това е почти невъзможно за осъществяване в останалите две платформи, понеже съдържанието е ограничено до секунди или броени минути. Така се „налага“ да се използват ефекти и трикове от маркетинга, грабващи вниманието много по-бързо, но и задържащи вниманието до края на самото видео. Предимството е, че има по-бърза и пряка комуникация с последователите чрез коментари и лични съобщения.

Общите черти показват, че във всяка мрежа се създават шаблони, по които се работи от всеки инфлуенсър индивидуално, шаблони, които са негова „запазена“ марка, познати за неговата аудитория – може да става въпрос за хаштаг, аудио-визуален ефект или друго. Друга прилика е тази, че почти винаги съдържанието се разделя по рубрики, тематични за всекиго, и те показват неговата изобретателност и идейност. Всяка една платформа подпомага работата на инфлуенсърите, прави ги по-гъвкави за аудиторията (чрез тяхното присъствие във всяка социална мрежа),

В основата на инфлуенсърството може да се каже, че главна роля изиграва YouTube. Функциите и възможностите на сайта дават възможност за по-дълги и обстойни изяви – интервюта, видеодневници, въпроси и отговори, подкасти, ревюта и пр. Очаквано е, че няма как едно видео да започне без някакъв вид въведение в темата. Затова и инфлуенсърите използват много устойчиви словесни изрази за първоначално приветстване. Често те започват видеото с кратък поздрав към зрителите (понякога и само слушателите), а веднага след това представят „темата“ във видеото, най-често упомената в самото заглавие:

„Здравейте и добре дошли в днешното видео… / В днешното видео ще си говорим за любимите ми продукти в категорията с декоративна козметика.“ (срв. заглавието Любими за 2022 | Фон Дьо Тени, Спирали, Палитри, Червила + Аксесоари) (Попова-Янг)

Има няколко шаблонни израза, които се използват за обръщение към аудиторията. Те са най-често от типа на „Здравейте!“, „Здравейте, (прекрасни/ мили) хора!“, а може и направо да се каже „Здравейте и добре дошли в моя канал!“. Това обръщение не носи в себе си черти на официално-деловия стил, както би се очаквало, че човек ще се обърне към непознати, а точно обратното – това е явен белег за разговорен стил. Още с първите си думи инфлуенсърите скъсяват дистанцията между тях и своите слушатели. Понякога се добавят изрази като „Ако не ме познавате, аз съм …“ и следва представяне с няколко думи или представяне от типа на „Здравейте, хора, аз съм Ева. Вие се намирате в моя ютюб канал“.

Някои инфлуенсъри избягват това стандартизирано начало и започват с няколко секунди до минута време, в което не се говори, а се показват различни техни ритуали. През това време може да е пуснат началният звук на видеоклипа, в който се чуват „естествените“ шумове, но може да бъдат премахнати и заменени с лека мелодия или песен, която да звучи. Това „неговорене“ кара слушателите да пуснат самото видео, за да гледат, а не само да го слушат. По този начин вниманието се изостря и човек обръща повече внимание.

Във видеото това може да се онагледи. Инфлуенсърката не говори около 45 секунди, пусната е мелодия на заден фон, докато тя извършва своите сутрешни ритуали. Интересното е, че на екрана има изписани кратки съобщения от нея самата. Едното посочва откъде са продуктите за лице, употребени във видеото: „Всички продукти са от bewellstore.bg“, а на другото се извинява за замърсеното огледало във видеото: „Извинявам се за мръсното огледало“. Накрая на второто съобщение са добавени емотикони, които предизвикват лек хумористичен ефект у зрителя. Това доказва, че дори замлъкването от страна на инфлуенсърите, е вид комуникацията със зрителите. Това ги изважда от ролята им на просто „слушатели“ и ги кара да се ангажират повече със съдържанието, което се показва.
(https://www.youtube.com/watch?v=xVv31dlPYSE&t=950s)

Подобно на първите секунди и минути, финалът на видеата е също толкова шаблонен, а на моменти – дори повече. Всяко видео завършва монотонно с устойчиви словесни изрази – благодарност към зрителя („Благодаря ви, че гледахте!“), призив за абониране, харесване и коментиране. Обикновено се използват повелителни форми: „абонирайте се“, „харесайте“ и пр. Идентично с началните обръщения към зрителите, инфлуенсърите използват такива за приключване на видеото: „прегръщам ви“/“прегръдки“, „целувам ви“/„целувки“ и т.н. Така сближаването между инфлуенсър-последовател се засилва.

Интересното е, когато те призовават за „натискане на камбанката“. В платформата YouTube има опция, при която човек може да се запише за известяване, когато се качи видео в следван от него канал. Тази камбана, от друга страна, покачва реномето на инфлуенсъра, защото така социалната платформа отчита, че аудиторията му е вярна и доста заинтересована от неговите видеа и съответно – се заплаща повече. Някои дори споделят тази информация със своите последователи: „Ако видеото ви е харесало и ви е било полезно, ще съм ви много благодарна, ако цъкнете палец нагоре за алгоритъма на ютюб. По този начин ще ме подкрепите. Също може да се абонирате за моя канал с камбанка, за да не пропускате останалите видеа …“.

Заглавията в YouTube са от голямо значение, тъй като зрителите ги използват за компас и се ориентират по тях – каква ще е темата на видеото, в каква категория би попаднало, има ли сходства с личните им интереси, а това става чрез ключови думи, които помагат за набиране на нови последователи, попаднали случайно на видеото. Заради това инфлуенсърите, подобно на редактори във вестници или автори на книги, обръщат сериозно внимание при подбора на име за видеата им. Често се използват главни букви, които подчертават някоя дума. Обикновено заглавията попадат в няколко (условни) категории:

• влогове – видеа, които показват ежедневието в един или няколко дни: „pov: Цял ден с мен | Влог“ (Изабел Влогс); „Какво ядох днес“ (Валери Йорданова), “СЕДМИЧЕН ВЛОГ ► РЕЦЕПТИ, НОВА ПРИЧЕСКА, БУКУРЕЩ“[1] (Валери Йорданова)

• теми, свързани с майчинство и деца – раждане, отглеждане на деца, съвети, рецепти: „КАКВО ВЗЕХМЕ ЗА БЕБЕТО“ (Ива & Радостин Кузманови) , „РАЖДАНЕ (СЕКЦИО?), КЪРМЕНЕ, ХОРМОНИ“ (Теа & Наум)

• теми, свързани с грим и/или козметика (любими или не толкова любими продукти на база месец или година) – съвети за козметични или грим продукти, техники на гримиране, препоръки за марки и продукти: „Ежедневен грим | Чиста козметика“ (Антоанет Попова-Янг), „ГРИМ ЗА НАЧИНЕЩИ С БЮДЖЕТНИ ПРОДУКТИ“ (Валери Йорданова), „Любими продукти за последните 30 ДНИ“ (Антоанет Попова-Янг), ЛЮБИМЦИ И РАЗОЧАРОВАНИЯ ► 2019

• теми, свързани със здравословно хранене и/или спорт: „2 ГОЛЕМИ ГРЕШКИ ПРИ ОТСЛАБВАНЕ“ (Ива Друмева), „КАКВО ЯМ | Тренировка| Маска за растеж на косата“ (Ванеса Кьосина)

• теми, свързани с въпроси и отговори: “Q&A | ОТГОВАРЯМ НА ВЪПРОСИ ОТ INSTAGRAM“ (Александра Богданска), „Въпроси и отговори | Q&A | Влогмас Ден 20“ (Антоанет Попова-Янг)

• подготовка за излизане (GRWM), сутрешна или вечерна рутина: “GRWM | Как се гримирам, Тикток събитие, Брънч“ (Ванеса Кьосина), „Сутрешна Рутина през Есента | Autumn Morning Routine“ (Антоанет Попова-Янг), “НАШАТА ВЕЧЕРНА РУТИНА Ͻ“ (Радостин & Ива Кузманови)

Български инфлуенсъри използват много чуждици в своите видеа, но това не е безпричинно или самоцелно – глобализацията влияе на целия свят, включително и у нас. Благодарение на използването на социални мрежи по целия свят, английският език преобладава в тях, но това е в синхрон с нуждата от бърза и ефективна комуникация за кратки времеви интервали. Чуждиците, използвани в речта на инфлуенсърите, са свързани технологиите, модата, маркетинга, здравословния начин на живот, лайфстайла и пр.

Усвояването на заетите чужди думи в лексиката на езика е един дълъг процес, който „побългарява“ думите, така че те да са в синхрон с езиковите правила на съвременния български език. Важна особеност на адаптацията е начина на заемане – пряко или косвено.

В настоящия научен труд ще се обособят две категории на чуждици, открити във видеата – такива, които присъстват в речниците, но такива, които не се откриват в тях. За вторите ще бъде посочено значението, употребата и доколко те са адаптирани в езика.

Примери от изследваните видеа:

1. „Добро утро! Това беше моята скин кеър рутина.“ (Ванеса Кьосина, https://www.youtube.com/watch?v=xVv31dlPYSE&t=950s 0:45)

скинкеър / скин кеър (от англ. skin – „кожа“; care – „грижа“) (skincare/skin care) – рутина, свързана с грижа за кожата – козметични продукти, техники при нанасянето им, хранителни навици, подобряващи вида на кожата и т.н.; обикновено се прави всяка сутрин и вечер

Думата е чуждица; функционира като прилагателно име и не е морфологично адаптирана към езика (няма род, число; не се променя, а думата след нея – грижа-грижата, рутина-рутината); функционира като неизменяемо прилагателно име

2. „Вижте какво направих снощи – супервкусен банана бред.“ (Ванеса Кьосина, https://www.youtube.com/watch?v=xVv31dlPYSE&t=950s 1:09)

банана бред (от англ. banana bread) – е тестено изделие, което се приготвя с банани. Обикновено се пече в правоъгълна форма и затова някои го наричат (бананов) хляб

Думата е чуждица; фонетично не е адаптирана към българския език; морфологично е получила род (мъжки – „този банана бред“), но не се срещат често форми за множествено число или членувани такива .

3. „дат гърл“ / „като една истинска дат гърл“ (Стефи, https://www.youtube.com/watch?v=RkKcBPZOe-0 3:23; 4:44)

дат гърл (англ. that – „това“, „онова“; girl – момиче) (Английско-български речник: 151, 327 ) – представлява идеализиран образ на едно идеално момиче или жена, което има безупречен външен вид и перфектно организиран живот на ежедневна база; свързано с балансиран начин на живот; правилно и здравословно хранене; спорт, тренировки и медитация;

Фразата е взета от английски език и по никакъв начин не е адаптирана към езика; фразеологична калка

4. „слагам айс кюбс“ (Ива Друмева, https://www.youtube.com/watch?v=ecKKZPkuO70 5:30)

айс кюбс (англ. ice cubes) – лед на кубчета, кубчета лед

Думата е чуждица, не е адаптирана към съвременния български език.

5. „тейст тест“ (Ива Друмева, https://www.youtube.com/watch?v=ecKKZPkuO70 13:21)

тейст тест (англ. taste test) – дегустиране, пробване/опитване на храна

Фразата – чуждица, не е адаптирана към съвременния български език.

6. „инстаграмабъл“ (Ива Друмева, https://www.youtube.com/watch?v=ecKKZPkuO70 13:29)

инстаграмабъл (англ. instagrammable) – използва се като прилагателно име, което описва места или качества на предмети, които са подходящи за снимане и качване в социалната мрежа Instagram. Това може да се дължи на външни характеристики, привлекателни и естетически издържани в социалната мрежа.

Думата е чуждица, не е адаптирана към съвременния български език; морфологично е заела английската наставка -able (able – способен, компетентен, годен (Английско-български речник: 11))

7. „пинк тоник“ (Ива Друмева, https://www.youtube.com/watch?v=ecKKZPkuO70 23:15)

пинк (англ. pink) – розов; негазирана безалкохолна напитка (тоник) с типичен розов цвят; популярен при приготвяне на коктейли (най-често в комбинация с джин); функционира като неизменяемо прилагателно име

8. ъпдейт на физиката ми“ (Ива Друмева, https://www.youtube.com/watch?v=BsyvUM0eZfI 0:01-0:07)

ъпдейт – 1. модернизиране, актуализиране на компютър или компютърна програма съобразно с по-нови технически постижения; 2. модернизирана, актуална версия на компютърна програма (Речник на новите думи и значения в българския език 2001: 308)

ъпдейт – 1. осъвременяване, актуализиране (на софтуер, информация и др.); 2. осъвременена, актуална версия на компютърна програма (Речник на новите думи в българския език 2010: 513)

Думата е чуждица и е частично адаптирана към езика – при членните морфеми -ят/-а, когато служи за съществително име от мъжки род. При употребата като глагол може да получи и двете форми за свършен (ъпдейтна) и несвършен (ъпдействам) вид.

9. „днес ще направим фул дей оф ийтинг“ (Теа & Наум, https://www.youtube.com/watch?v=pBClLDsKU74 0:02)

фул дей оф ийтинг (анг. – full day of eating) – цял (пълен) ден на хранене; известна фраза, която се използва предимно в англоезичната част на YouTube, където се показва с какво се храни човек за един цял ден (най-често е за покачване на теглото при хора, които спортуват активно). В българския език това не получава никаква адаптация, защото се използва „наготово“ по начина, посочен по-горе. фразеологична калка
full – пълен, цял, цялостен (Английско-български речник: 146)
day – ден, денонощие (Английско-български речник: 87)
of – на, от (Английско-български речник: 224)
eating – ядене, храна (Английско-български речник: 112)

10. супер/ супер-
− „аз се чувствам супер“ (Александра Богданска)
− „то се съчетава със супер много цветове“ (Валери Йорданова)
− „супервкусен банана бред“ (Ванеса Кьосина)
− „суперглоуи“ (Ванеса Кьосина)
− „супермазна коса“ (Стефи)
− „суперхарактерни за дат гърл“ (Стефи)
− „суперсладко“ (Стефи)
− „суперфейк“ (Стефи)
− „супербързо дойде“ (Ева Георгиева)
− „суперяки неща“ (Ева Георгиева)
− „суперлек“ (Славина)
− „суперобъркващо“ (Славина)
− „суперизпипана“ (Славина)
− „супернесигурна“ (Славина)
− „но това е супер“ (Ива Друмева)
− „супер е на сол“ (Ива Друмева)
− „супер е и за плаж“ (Теа & Наум)
− „ще бъде супер за …“ (Теа & Наум)

супер – Разг. 1. Отлично, чудесно; 2. Като частица. За висока степен на одобрение – чудесно, много добре.; супер– първа съставна част, активна при образуване на нови сложни думи, със значение: А). който превъзхожда други подобни по качествата си, много забележителен, свръх-; Б). който е по-голям по количество, размери, сила от други подобни (Речник на новите думи 2010: 417), (Речник на новите думи и значения в български език 2001: 258)

супер – първа съставна част, активизирана при образуване на нови сложни думи, със значение: 1. който превъзхожда други подобни по качествата си или е от най-високо качество, 2. който означава много висока степен на признака (изразен от втората част на думата); свръх-; (Речник на новите думи в българския език 2021: 281)

супер – първа съставна част на сложни думи със значение: 1. който е главен, върховен; 2. който е от най-високо качество; 3. който е с много големи размери или е най-важен/ супер – нареч. Разг. Отлично, превъзходно (Съвременен тълковен речник: 874)

Думата „супер“ има изключително висока фреквентност (или както биха казали инфлуенсърите: „СУПЕРизползвана“ дума), т.е превърнала се е в паразитна дума; употребява се като самостоятелна дума („но това е супер“, В. Кьосина) или като първа част от сложни думи („супернатурално“, Славина);

Думата е използвана системно при почти всеки опит за изказване на мнение за продукт, събитие или личност, в което се влага смисъл на „много“, „в голямо количество“, „най“, „който превъзхожда“ и т.н Много често се среща в речта на инфлуенсърите, които влагат изключително висока емоционално-експресивна функция и наблягат на тази дума (било то като първа съставна част от сложна дума или сама по себе си). Тодор Бояджиев и Георги Армянов говорят за тази дума, като я включват като част от т.нар. тарикатски говор. (Бояджиев 2022: 232), (Армянов 1995: 6).

11. Умалителни форми – те са доста често срещани във видеата на инфлуенсърите, което би трябвало да се счита за езикова грешка спрямо нормите на съвременния български език
− „манджички“ вм. манджа-манджи (Теа & Наум);
− „междиннки“ вм. междинни хранения (Теа & Наум);
− „кисело млекце“ вм. кисело мляко (Теа & Наум);
− „пробиотиче“ вм. пробиотик (Теа & Наум);
− „добавяме едно бананче“ вм. банан (Теа&Наум)
− „водичка“ вм. вода (Теа&Наум)
− „босиляче“ вм. босилек (Теа&Наум)
− „сиренце“ вм. сирене (Теа&Наум)
− „мицеларна водичка“ вм. вода (Ева Георгиева)
− „ергораничка“ вм. ергораница (Теа&Наум)
− „да си сложим в едно пликче“ вм. (един) плик (Теа&Наум)
− „пакетче ядки“ (Теа&Наум)
− „наденичка“ (Деница Василева)
− „тавичка“ вм. тава (Антоанет Попова-Янг)
− „купички“ вм. купи (Антоанет Попова-Янг)
− „картофки“ вм. картофи (Валери Йорданова)
− „Маги бульончета“ (Радост Тодорова)
− „кокосово-шоколадово барче“ вм. бар (Антоанет Попова-Янг)
− „това пликче“ вм. плик (Антоанет Попова-Янг)

 

5. Изводи след анализ на езиковия материал

Инфлуенсърите и техните послания остават траен отпечатък в съзнанието на техните последователи, макар че това много често остава в периферията заради многото информация, която се среща, вижда и чува ежедневно, а дори и ежеминутно.

Изключително трудна се оказа задачата за събиране на езиков материал, защото много голяма част от информацията изчезва в интернет пространството. Понякога потъва в „морето“ от данни, която се излива постоянно, понякога някои хора изтриват своите снимки и видеа, защото вече не искат да споделят толкова много (такъв пример и инфлуенсърката Антоанет Попова-Янг, която реши да постави на пауза своя канал в платформата YouTube, но и изтри подкаст канала си Podtherapy: https://www.youtube.com/watch?v=Thrf4gKJKa4&list=LL&index=1), а понякога заради своята специфика (тук се визират кратките видеоклипове под формата на т.нар. сторита, които не са видими след 24 часа от момента им на публикуване).

Това от своя страна води до почти невъзможна задача, когато става въпрос за проследяване на лексиката на инфлуенсърите. Има разграничаване на „младите“ и „старите“ инфлуенсърите. Първите са хора, които са родени след 2005 година, а вторите – през 90-те години на ХХ век и първите години от новото хилядолетие. При по-„старите“ се забелязват остатъчни форми от разговорните конструкции, свързани с тарикатския език от миналия век (супер, готин, як), с някои социалистически термини (физзарядка) и др., докато при „младите“ се чуват и виждат термини, свързани с по-новите технологии, с англицизми, които не са адаптирани към езика, а направо са взети наготово от чуждия език и т.н.

Любопитно се оказва, че много често инфлуенсърите използват устойчиви словосъчетания. От една страна, те го правят, когато не съумеят да намерят правилните думи и взимат „готови“ фрази, които знаят или са чували от битовия живот или от училище, въпреки че често звучат банални, шаблонни и тривиални. От друга страна, с тези „готови“ фрази те си служат по-добре с езика, защото се приближават до по-нисък езиков регистър, а с него – и до своите последователи, като скъсяват дистанцията. Тук може да се добавят и разговорните конструкции и обръщенията във второ лице, единствено число („ти“ форми) с една имагинерна и несъществуваща за инфлуенсърите публика, която слуша и разбира техните думи. Редовно те задават въпроси, чиито отговори могат да прочетат след това в секцията с коментари под видеата, а по този начин се създава, макар и задочна, комуникация с последователите. Невинаги това става изцяло успешно, защото по-известните инфлуенсъри имат прекалено голяма аудитория, на която не могат (физически) да успея да отговорят навременно и бързо.

Забелязва се тенденция, в която огромна част от думите, които навлизат в пасивния речник на езика като чуждици, не се адаптират към езика по никакъв начин, а влизат наготово, без промени, без фонетични, морфологични и други приспособявания към правилата на съвременния български език. Най-често те идват от английски език, защото той е широкоразпространен в интернет и служи като съвременен вариант на есперанто. Обикновено инфлуенсърите използват много термини, които са свързани с тематичните области, в които те се разпростират, а от техните последователи се очаква, че ще ги разбират и ще ги знаят. (напр. фастинг, блендиране, бълк и т.н.).

Друга интересна тенденция е, когато се говори с умалителни форми, ако става въпрос за рецепти (не е задължително, защото може да е и в друга област извън хранителната). Така се създават форми като „босиляче“, „сиренце“, „водичка“ и пр. Това е още едно принизяване на езика, доближаване до разговорния стил и конструкции, което, от своя страна, създава „онлайн“ доверие и близост с непознати в интернет – нещо, което преди няколко години би се считало за тема табу.

Забелязват се и много чести повтаряния на думи или езикови конструкции, включване на паразитни думи („супер“, „уникално“) и системно принизяване на езиковата култура. Емоционално-експресивната част в посланията на инфлуенсърите влияе на младите и податливи към чуждо мнение последователи, което от своя страна води до един постоянен мимезис – подражаване на нови и нови тенденции.

 
1. В целия труд заглавията запазват оригиналния си правопис (главни и малки букви), както и наличието на емотикони.
  • Страница: 68-79

ПОЛИТИКА ПО СИГУРНОСТТА

Моля, прочетете внимателно тази Политика за поверителност и защита на личните данни, преди да използвате този уеб сайт.

Повече информация

УСЛОВИЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ

Моля, прочетете внимателно тези Условия за ползване на сайта, преди да използвате този уеб сайт.
С достъпа си до този сайт, Вие се съгласявате със следващите по-долу условия.

Повече информация

КОНТАКТИ

Списание „Съвременна лингвистика“
Факултет по славянски филологии
СУ „Св. Климент Охридски“
бул. Цар Освободител №15, каб. 139А
София 1504
тел. 02 930 8393
editors@modern-linguistics.eu
www.modern-linguistics.eu