Различителни черти в говорите на Драгиново, Дорково, Костандово и Ракитово

Представените в този текст различителни черти в говорите на Драгиново, Дорково, Костандово и Ракитово се базират на данните от Българския диалектен атлас (БДА 1975). Сравнението е мотивирано от следния факт: в сравнение с други ареали в Родопите във Велинградско проф. Любомир Милетич описва различни говори на сравнително малка територия. Не е така по отношение на другите описани от него говори в книгата му за родопските диалекти. В своя труд „ Фонетични особености на помашките говори в Чепинско“ проф. Любомир Милетич взема под внимание различия по отношение на някои от основните квалификационно релевантни черти на българските диалекти – рефлексите на еровете и носовките. Анализът му дава основание да различи четири подговора: банско-коровски (Баня сега е част от Велинград, а Корово е старото име на Драгиново), костандовски, ракитовски и дорковски. Накратко: за всички подговори е налице родопското сливане на двете носовки и двата ера (с мека съгласна пред рефлексите на малкия ер и малката носовка), като дорковският е а-говор (бàчва, зап), а останалите три – ô-говори (бồчва, зôп). Костандовският е уникален (не само в Чепинско, но в целия родопски ареал) с редуването на ô не с редуцирано а, а с у в неударени срички (зôп ~ зубồт). Велинградският (както сега се нарича банско-коровският) и ракитовският се различават по някои глаголни окончания (напр. 1 л. ед. ч. сег. вр. плѐта във велинградски, плѐто в ракитовски), а не по основните рефлекси на носовките и еровете.

Сравнението има за цел да установи дали споменатите по-горе разлики в рефлексите на старобългарските гласни между изследваните говори на Дорково, Драгиново, Костандово и Ракитово се уплътняват от други черти и ако ги има, кои са те.

Различителни черти между говорите на Драгиново, Дорково, Костандово и Ракитово

На фонетично равнище в изследваните говори се открояват следните различителни черти :

• Ударената коренна гласна на мястото на стб. Ъ в думи от типа БЪЧВА, ЗЪЛВА, СЪН – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ô (бồчва), а в Дорково е а (бàчва).
• Ударената коренна гласна на мястото на стб. Ъ в думата ДЪЖД – в Драгиново, Костандово Ракитово е ô (дôш), а за Дорково липсва материал.
• Ударената коренна гласна на мястото на стб. Ъ в думата ВЪНКА – в Драгиново и Костандово е ô (вồнка), в Дорково е а (вàнка), а за Ракитово липсва материал.
• Ударената гласна на мястото на стб. Ъ в крайната сричка на думите КАКЪВ, ТАКЪВ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ô (какồф, такồф), а в Дорково е о (какòф, такòф).
• Неударената коренна гласна на мястото на стб. Ъ в думата ЛЪЖИЦА – в Драгиново и Дорково е а (лажѝца), в Костандово е у (лужѝца), а за Ракитово липсва материал.
• Неударената гласна на мястото на стб. Ъ в предлог ВЪЗ и представки ВЪЗ-, ВЪв думи от типа ВЪЗВИВАМ, ВЪВЕЖДАМ – в Драгиново и Дорково е а (вазвѝвам), в Костандово е у (вузвѝвам), а за Ракитово липсва материал или събраният е несигурен.
• Нуедарената гласна на мястото на стб. Ъ в представка СЪв думи от типа СЪБЕРА, СЪБЛЕКА – за Драгиново и Дорково липсва материал, в Костандово е у (суберѐ), а в Ракитово е а (саберѐ).
• Неударената гласна на мястото на вмъкнат стб. Ъ в крайна затворена сричка пред съгласна Р в думи от типа ЕДЪР, ОСТЪР – в Драгиново, Дорково и Ракитово е а (ѐдар), а в Костандово е у (ѐдур).
• Неударената гласна на мястото на вмъкнат стб. Ъ в крайна затворена сричка пред съгласна Л в думи от типа РЕКЪЛ, ТОПЪЛ – в Драгиново, Дорково и Ракитово е а (рѐкал), а в Костандово има дублети с а (рѐкал) и у (рѐкул).
• Неударената гласна на мястото на стб. Ъ в крайна затворена сричка пред съгласна К в думи от типа ВОСЪК, МОЗЪК – в Дорково и Ракитово е а (мòзак), в Костандово е у (мòзук), а за Драгиново липсва материал.
• Ударената коренна гласна на мястото на стб. Ь в думи от типа ЛЕКО, ЛЕН, ЛЕСНО – в Драгиново и Костандово е ՚ô (л՚ồко), в Дорково е ՚а (л՚àко), а в Ракитово има дублети с е (лѐко) и ՚ô (л՚ồко).
• Ударената коренна гласна на мястото на стб. Ь в думата ТЪНКО – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ՚ô (т՚ồнко), а в Дорково е а (тàнко).
• Ударената коренна гласна на мястото на стб. Ь в думата ТЪМНО – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ՚ô (т՚ồмно), а за Дорково материалът по този въпрос липсва или е несигурен.
• Ударената коренна гласна на мястото на стб. Ь в причастия от типа ДОШЪЛ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ô (дошồл), а в Дорково е а (дошàл).
• Ударената коренна гласна на мястото на стб. Ь в крайна затворена сричка в думи от типа ЗВЪНЕЦ, ОВЕС, ПЕТЕЛ – в Драгиново, Дорково и Ракитово е е (овѐс), а в Костандово има дублети с е (овѐс) и ՚ô (ов՚ồс).
• Неударената гласна на мястото на стб. Ь в крайна затворена сричка на прилагателни имена от типа БОЛЕН, ГЛАДЕН – в Дорково и Ракитово е а (бòлан), в Костандово е у (бòлун), а в Драгиново има дублети с е (бòлен) и а (бòлан).
• Ударената коренна гласна на мястото на стб. Ѫ в думи от типа ЗЪБ, КЪЩА, СЪБОТА – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ô (зôп), а в Дорково е а (зап).
• Ударената коренна гласна на мястото на стб. Ѫ в думата ВЪГЛЕН – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ô (вồглен), а в Дорково е а (вàглен).
• Ударената коренна гласна на мястото на стб. Ѧ в думи от типа ГЛЕДАМ, ЗЕТ – в Драгиново и Ракитово има дублети с е (глѐдам) и ՚ô (гл՚ồдам), в Костандово е ՚ô (гл՚ồдам), а в Дорково е ՚а (гл՚àдам).
• Ударената коренна гласна на мястото на стб. Ѧ в думата ЧЕСТО – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ô (чồсто), а в Дорково е а (чàсто).
• Ударената гласна на мястото на стб. Ѧ в думата ЖЕТВА – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ô (жồтва), а в Дорково е а (жàтва).
• Неударената гласна на мястото на стб. Ѧ в абсолютен край на думи от типа АГНЕ, ВРЕМЕ, ИМЕ – в Драгиново е е (врѐме), в Дорково е ՚а (врѐм՚а), в Костандово има дублети с ՚о (врѐм՚о) и е (врѐме), а в Ракитово е ՚о (врѐм՚о).
• Ударената гласна на мястото на стб. Ѣ пред твърда сричка или твърда съгласна в думи от типа БЯЛ, ДЯДО, ХЛЯБ – в Драгиново, Дорково и Ракитово е е (бел), а в Костандово има дублети с е (бел) и ê (бêл).
• Ударената гласна на мястото на стб. Ѣ пред мека сричка или мека съгласна в думи от типа БЕЛИ, НЕДЕЛИ – в Драгиново, Дорково и Ракитово е е (бѐли, недѐл՚а), а в Костандово има дублети с е (бѐли, недѐл՚а) и ề (бềли, недềл՚а).
• Ударената гласна на мястото на стб. Ѣ пред Ш, Ж, Ч в думи от типа ГРЕШКА, МРЕЖА, МЛЕЧНА – в Драгиново, Дорково и Ракитово е е (грѐшка), а в Костандово има дублети с е (грѐшка) и ề (грềшка).
• Ударената гласна на мястото на стб. Ѣ пред Ш в думата ЧЕРЕША – в Драгиново, Дорково и Ракитово е е (черѐша), а в Костандово е ề (черềша).
• Ударената гласна на мястото на стб. Ѣ във формите за 1 лице, единствено число, минало несвършено време при глаголи с основа на шушкави съгласни от типа ДЪРЖА, СУША – в Драгиново е а (държàх, сушàх), в Дорково и Ракитово е е (държѐх, сушѐх), а в Костандово е ê (държềж, сушềх).
• Ударената крайна гласна на мястото на стб. Ѣ във формите за 3 лице, единствено число, минало свършено време на глаголи от I и II спрежение от типа ЖИВЕЯ, ВЪРВЯ – в Драгиново, Дорково и Ракитово е е (живѐ), а в Костандово има дублети с е (живѐ) и ê (живề).
• Ударената гласна след мека съгласна и пред твърда сричка или твърда съгласна в думи от типа ЯСЛА, ПОЛЯНА, ПИЯН – в Драгиново и Ракитово има дублети с е (полѐна) и ՚а (пол՚àна), в Костандово има дублети с ê (полềна) и ՚а (пол՚àна), а в Дорково гласната е е (полѐна).
• Ударената гласна след мека съгласна и пред мека сричка или мека съгласна във форми от типа ЯЗДИ, ПИЯНИ, ПОЛЯНИ, ГУЛЯЙ – в Драгиново, Дорково и Ракитово е е (полѐни), а в Костандово има дублети с е (полѐни), ê (полềни) и ՚а (пол՚àни).
• Ударената гласна след Ч в думата ЧАША – в Драгиново е а (чàша), в Дорково и Ракитово е е (чѐша), а в Костандово е ê (чềша).
• Ударената коренна гласна след шушкава съгласна в думата ДЖОБ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е о (ⴤоп), а в Дорково е а (ⴤап).
• Неударената крайна гласна след Ч, Ш в думи от типа ОЧЕ, НАШЕ – в Костандово и Ракитово е о (òфчо, нàшо), в Драгиново има дублети с е (òфче, нàше) и о (òфчо, нàшо), а в Дорково липсва материал.
• Гласната на мястото на неударена гласна О в думи от типа МОМА,
• ТОРБА, ОВЕС – в Драгиново и Ракитово има дублети с о (момà, овѐс) и у (мумà, увѐс), а в Дорково и Костандово е у (мумà, увѐс).
• Неударената гласна на мястото на Е след Ч в думата ЧЕРЕША – в Драгиново е е (черѐша), в Дорково е и (чирѐша), а в Костандово и Ракитово е у (чурѐша).
• Неударената гласна в абсолютен край на съществителните имена от типа ЗЕЛЕ, МАГАРЕ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е е (зѐле), а в Дорково е ՚а (зѐл՚а).
• Неударената гласна в пълната форма за винителен падеж на личните местоимения за 1 и 2 лице, единствено число – в Костандово и Ракитово е е (мѐне, тѐбе), а в Драгиново и Дорково материалът от този пункт не може да се свърже с картографираното явление, тъй като крайната гласна е изпаднала.
• Крайната съгласна в думата СОЛ – в Драгиново се срещат два варианта – л՚ (сол՚) и л (сол), а в Костандово, Дорково и Ракитово е само л՚ (сол՚).
• Вид на крайната съгласна в думата ДЕН – в Драгиново, Костандово и Ракитово се срещат два варианта – н՚ (ден՚) и н (ден), а в Дорково е само един – н՚ (ден՚).
• Вид на крайната съгласна в думата КОН – в Драгиново, Дорково и Костандово е н՚ (кон՚), а в Ракитово се срещат два варианта – н՚ (кон՚) и н (кон).
• Крайната съгласна в думата ОВЧАР – в Драгиново и Костандово е р (офчàр), а в Дорково и Ракитово е р՚ (офчàр՚).
• Вид на крайната съгласна в думата ЗЕТ – в Драгиново се срещат два варианта: т՚ (зет՚) и т (зет), в Дорково и Костандово е к՚ (зек՚), а в Ракитово е т՚ (зет՚).
• Вид на крайната съгласна в думата ПЪТ – в Драгиново е т՚ (пôт՚), в Дорково е к՚ (пак՚), в Костандово формите се конкурират: т՚ (пôт՚) и к՚ (пôк՚), а в Ракитово е т (пôт).
• Вид на крайната съгласна в думата ЕЗИК – в Драгиново, Дорково и Костандово е к՚ (езѝк՚), а в Ракитово се срещат два варианта: к՚ (езѝк՚) и к (езѝк).
• Вид на съгласната на мястото на Л пред гласна Е в думи от типа ЗЕЛЕ, ПОЛЕ – в Драгиново и Дорково е л (зѐле, полѐ), в Костандово е л՚ (зѐл՚е, пол՚ѐ), а Ракитово се срещат два варианта: л՚ (зѐл՚е, пол՚ѐ) и л (зѐле, полѐ).
• Вид на съгласните на мястото на Т՚ и Д՚ пред задна гласна във форми от типа БРАТЯ, ДЯДО – в Драгиново и Ракитово са т՚, д՚ (брàт՚а, д՚àдо), а в Дорково и Костандово са к՚, г՚ (брàк՚а, г՚àдо).
• Вид на съгласната в наставката на двусрични прилагателни имена от женски род, единствено число от типа ГОРНА, ДОЛНА, ПРЕДНА – в Драгиново е н (гòрна), а в Дорково, Костандово и Ракитово е н՚ (гòрн՚а).
• Вид на представката пред сонорна съгласна в думи от типа ВЛЕЗЕ, ВНЕСЕ – в Драгиново и Дорково е в (влѐзе, внѐсе), в Костандово е ф (флѐзе, фнѐсе), а в Ракитово се срещат и двата варианта: в (влѐзе, внѐсе) и ф (флѐзе, фнѐсе).
• Вид на началната съгласна в думата ЗВЕЗДА – в Драгиново, Дорково и Ракитово е ѕ (ѕвездà), а в Костандово е з (звездà).
• Вид на съгласната на мястото на стб. З във формата за множествено число на думата СЪЛЗА – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ѕ (с̀ълѕи), а в Дорково е з (с̀ълзи).
• Вид на ударената гласна в началната сричка на думата ЯБЪЛКА – в Драгиново и Дорково е е (йѐбълка), а в Костандово и Ракитово е а (йàбълка).
• Наличие или отсъствие на съгласна Й пред ударена гласна Е в началото на думи от типа ЕСЕН, ЕДЪР – в Драгиново, Дорково и Ракитово има наличие на съгласна й (йѐсен), а в Ракитово липсва материал.
• Наличие или отсъствие на съгласна Х в началото на дума пред гласна в думи от типа ХАЙДЕ, ХИТЪР, ХОРА – в Драгиново и Костандово се наблюдава отсъствие на съгласна х (àйде, ѝтър, òра), в Дорково има наличие на съгласна х (хàйде, хѝтър, хòра), а в Ракитово се наблюдава както наличие на съгласна х (хàйде, хѝтър, хòра) , така и отсъствие (àйде, ѝтър, òра).
• Наличие или отсъствие на съгласна Х в думата ХОРО – в Драгиново и Костандово се наблюдава отсъствие на съгласна х (орò), а в Дорково и Ракитово има наличие на съгласна х (хорò).
• Наличие или отсъствие на съгласна Х в началото на дума пред плавна съгласна в думи от типа ХЛАДНО, ХРАНЯ – в Драгиново и Костандово съгласната х отсъства (лàдно, рàн՚а), в Дорково има наличие на съгласна х (хлàдно, хрàн՚а), а в Ракитово се наблюдават и двете явления.
• Наличие или отсъствие на съгласна Х между гласни в думи от типа ДРЕХИ, ДУХА, МАЩЕХА – в Драгиново, Костандово и Ракитово се наблюдават и двете явления: отсъствие на съгласна х (дрѐи, ду̀а, мàштеа), и наличие на съгласна х (дрѐхи, ду̀ха, мàштеха), а Дорково се отличава само с наличие на съгласна х (дрѐхи, ду̀ха, мàштеха).
• Наличие или отсъствие на съгласна на мястото на Х между гласни във формите за 3 лице, множествено число, минало несвършено време при глаголи от типа БЕРА, ДАВАМ – в Дорково, Костандово и Ракитово се наблюдава наличие на съгласна (бер՚àха, дàваха), а за Драгиново са характерни и двете явления: наличие на съгласна (бер՚àха, дàваха), и отсъствие (бер՚àа, дàваа).
• Наличие или отсъствие на съгласна на мястото на Х между гласни във формите за 3 лице, множествено число, минало свършено време при глаголи от типа ДАМ, НОСЯ – в Дорково, Костандово и Ракитово се наблюдава наличие на съгласна х (дàдоха, нòсиха), а в Драгиново има както наличие, така и отсъствие на съгласна х (дàдоа, нòсиа).
• Вид на съгласната на мястото на Х в окончанието за 1 лице, единствено число, минало несвършено и минало свършено време при глаголи от I и II спрежение – в Драгиново, Дорково и Ракитово е х (бер՚àх, дàдох), а в Костандово съгласната в минало свършено време е отпаднала, като се е удължила предходната гласна, а формите за минало несвършено време са от типа (нòсеше, прàвеше).
• Изговор на група ЪР между съгласни в едносрични думи от типа БЪРЗ, ГРЪБ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ôр (бôрс, гôрп), а в Дорково е ар (барс, гарп).
• Изговор на група ЪР пред една съгласна, под ударение, в многосрични думи от типа БЪРДО, ВЪРЖА – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ôр (бồрдо, вồржа), а в Дорково е ар (бàрдо, вàржа).
• Изговор на група ЪР пред две съгласни, под ударение, в многосрични думи от типа МРЪСНА, ПРЪСТЕН – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ôр (мồрсна, пồрстен), а в Дорково е ар (мàрсна, пàрстен).
• Изговор на група ЪЛ в думата ЖЪЛТ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ôл (жôлт), а в Дорково ал (жалт).
• Изговор на група ЪЛ в думата ЗЪЛВА – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ôл (зồлва), а в Дорково е ал (зàлва).
• Изговор на група ЪЛ пред една съгласна, под ударение, в многосрични думи от типа ГЪЛТА, СЪЛЗИ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ôл (гồлта, сồлзи), а в Дорково е ал (гàлта, сàлзи).
• Изговор на група ЪЛ пред две съгласни, под ударение, в многосрични думи от типа ГЛЪТКА, СЛЪНЦЕ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е лô (слồнце), а в Дорково има дублети: ал (сàлнце) и ла (слàнце).
• Изговор на група ЪЛ след устнени съгласни Б, В, М, П, под ударение, в многосрични думи от типа ВЪРНА, ПЪЛНА – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ôл (вồлна, пồлна), а в Дорково е ал (вàлна, пàлна).
• Изговор на съчетание ЖД във формата ВЕЖДИ – в Драгиново е жд (вѐжди), в Дорково е жг (вѐжги), в Костандово са жг (вѐжги) и шк (вѐшки), а в Ракитово е шк (вѐшки).
• Изговор на съчетание ЖД м думата ЧУЖДИ – в Драгиново е жд (чужди), в Дорково и Костандово е жг (чужги), а в Ракитово има дублети с жд (чужди) и зд (чу̀зди).
• Изговор на съчетание ВН в думи от типа ГЛАВНЯ, РАВНИ – в Драгиново, Дорково и Ракитово и тип вн (главн՚à, рàвни), а в Костандово има дублети с вн (главн՚à, рàвни) и мн (гламн՚à, рàмни).
• Изговор на съчетание МН в думата МНОГО – в Драгиново и Ракитово е фн (фнòго), а в Дорково и Костандово мл (млòго).
• Изговор на съчетание КТ в думата НОКТИ – в Драгиново се изговаря като нòкате, в Дорково като нѐкате, в Костандово като нòкок՚е, а в Ракитово като некатетѐ.
• Изговор на съчетание ДЪЛ/ДЛЪ в думата ДЪЛБОК – в Драгиново има два варианта: дал (далбòк) и гаў (гаўбòк), в Дорково и Ракитово се изговаря като дал (далбòк), а в Костандово като дул (дулбòк).
• Наличие или отсъствие на гласна А в началната сричка на думата ЕДИН – в Драгиново, Костандово и Ракитово се наблюдава наличие на а (адѝн), а в Дорково се наблюдава отсъствие на а (едѝн).
• Вид на ударената гласна в крайната затворена сричка на формата за мъжки род, единствено число на минало свършено деятелно причастие на глагола МОГА – в Драгиново и Ракитово ударението се поставя върху втората сричка (можѐл), а в Дорково и Костандово върху първата сричка (мòжел).
• Вид на крайната коренна съгласна във формите за 1 лице, единствено число и 3 лице, множествено число, сегашно време на глаголи с корен, който завършва на К от типа ПЕКА, ОБЛЕКА – в Драгиново, Дорково и Ракитово е к (пек̀ъ, пек̀ът), а за Костандово материалът по този въпрос е несигурен и не е отразен в картите.
• Форми на наречието ВЪТРЕ – в Драгиново и Ракитово формите са две: фнѐтре и в̀ътре, а в Дорково и Костандово е само фнѐтре.
• Вид на ударената крайна гласна след твърда съгласна в двусрични съществителни имена от женски род, единствено число – общи названия от типа ВОДА, ГЛАВА – в Драгиново, Костандово и Ракитово има два варианта: а и ô, а в Дорково е само а.
• Вид на ударената гласна след твърда съгласна пред членна форма -ТА за единствено число на съществителните имена от женски род – общи названия от типа ВОДА, ГЛАВА – в Драгиново, Костандово и Ракитово отново са два варианта: а и ô, а в Дорково е само а.
• Вид на ударената гласна след мека съгласна пред членна форма -ТА за единствено число на съществителните имена от женски род – названия на неодушевени предмети от типа ГЛАВНЯ, ЗЕМЯ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ՚ô (главн՚ồта), а в Дорково ՚а (главн՚àта).
• Място на ударението в думата ПЯСЪК – в Драгиново и Дорково е върху началната сричка (п՚àсак), а за Костандово и Ракитово материалът по този въпрос е несигурен.
• Място на ударението в думата ВОДА – в Драгиново и Дорково е върху началната сричка, а в Костандово и Ракитово е върху крайната сричка.
• Място на ударението в думата МОТИКА – в Дорково и Костандово е върху средната сричка (мотѝка), в Драгиново има друго название (чапà), в Ракитово названията са две: прашул՚к՚а и дикѐл
• Място на ударението в думата МОМЧЕ – в Драгиново, Дорково и Костандово е върху началната сричка (мòмче), в Ракитово има дублети с ударение върху началната сричка (мòмче) и върху крайната сричка (момчѐ).
• Място на ударението в думата СРЕБРО – в Драгиново, Дорково и Ракитово е върху началната сричка (срѐбро), а в Костандово е върху крайната сричка (сребрò).
• Място на ударението във формата за множествено число на съществителното име ВОЛ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е върху средната сричка (волòве), а в Дорково е върху началната сричка (вòлове).
• Място на ударението във формата за множествено число на съществителното име КОН – в Драгиново, Дорково и Костандово е върху началната сричка (кòне), а в Ракитово е върху крайната сричка (конѐ).
• Място на ударението в думите МОЕ, ТВОЕ – в Драгиново, Дорково и Ракитово е върху първата сричка, а за Костандово материалът по този въпрос е несигурен и не е отразен в картите.
• Място на ударението във формите за 2 лице, единствено число на повелителното наклонение от двусрични коренни глаголи с основа на съгласна от I и II спрежение от типа БЕРА, ВОДЯ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е върху началната сричка (бѐри, вòди), а в Дорково е както върху началната сричка, така и върху крайната сричка (берѝ, водѝ).
• Място на ударението във формите за 2 лице, множествено число на повелителното наклонение от двусрични коренни глаголи с основа на съгласна от I и II спрежение от типа БЕРА, ВОДЯ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е върху началната сричка (бѐрете, вòдете), а в Дорково е върху средната сричка (берѐте, водѐте).
• Място на ударението във формите за 2 лице, множествено число на повелителното наклонение от производни глаголи с основа на съгласна от I и II спрежение от типа НАБЕРА, ЗАПАЛЯ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е върху началната сричка (нàберете, зàпалете), а в Дорково са наблюдават следните примери: зàтворете, изнесѐте, нахранѐте, т.е. в някои примери е върху началната сричка, а в други върху средната сричка.
• Място на ударението във формата за 1 лице, единствено число, минало свършено време на глагола ВИДЯ – в Драгиново и Ракитово е върху началната сричка (вѝдех), а в Дорково и Костандово материалът по този въпрос е несигурен.
• Наличие или отсъствие на двойно ударение – в Дорково, Костандово и Ракитово се наблюдава наличие на двойно ударение, а в Драгиново – отсъствие.

Различителни черти между говора на изследваните населени места се откриват и по отношение на някои морфологични особености:

• Род на съществителното име ВЕЧЕР – в Драгиново и Дорково е от женски род (тòпла вѐчер), а в Костандово и Ракитово е както от женски род (тòпла вѐчер), така и от мъжки род (онồзи вѐчер).
• Форми за единствено число на думата УХО – в Драгиново и Дорково формата е у̀хо, в Костандово е ушò, а в Ракитово са две форми: у̀хо и ушò.
• Форми за множествено число на съществителното име ИМЕ – в Драгиново, Костандово и Ракитово формите са с основа имен: (именà), а в Дорково са с основа имет: (ѝмета).
• Членна форма за единствено число под ударение след твърда съгласна в съществителните имена от мъжки род от типа БРЯГ, ГРАД – в Драгиново, Костандово и Ракитово е -ồт (брегồт, градồт), а в Дорково е -àт (брегàт, градàт).
• Членувани форми за единствено число на съществителното име ДЕН – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ден՚ồт, а в Дорково и ден՚àт.
• Членна форма за единствено число без ударение след твърда съгласна в съществителните имена от мъжки род от типа ВОЛ, РЪКАВ – в Драгиново, Дорково и Ракитово е -ат (вòлат, ръкàват), а в Костандово е -от (вòлот, ръкàвот).
• Членна форма за единствено число без ударение след мека съгласна в съществителни имена от мъжки род от типа ПЪТ, ГОВЕДАР – в Драгиново и Ракитово е -՚ет (п̀ът՚ет, говедàр՚ет), в Дорково е -՚ат (п̀ът՚ат, говедàр՚ат), а в Костандово е -՚от (п̀ът՚от, говедàр՚от).
• Членна форма за единствено число на съществителни имена, които завършват на съгласна (в книжовния език от женски род) от типа БОЛЕСТ, СОЛ – в Драгиново е -тô (солтồ), в Дорково е -та (солтà), а в Костандово и Ракитово са и двете форми: -тô (солтồ) и -та (солтà).
• Членна форма за множествено число на едносрични съществителни имена от мъжки род от типа ВОЛ, СИН – в Драгиново, Дорково и Ракитово е -те (волòвете, синовѐте), а в Костандово е -то (волòвето, синовѐто).
• Членувани форми за множествено число на съществителното име СНОП – в Драгиново, Костандово и Ракитово формата е снòпете, а в Дорково е снòпите.
• Членна форма за множествено число на многосрични съществителни имена от мъжки род от типа ГРАДИНАР, РЪКАВ – в Драгиново, Дорково и Ракитово е -те (градинàрите, ръкàвите), а в Костандово е -то (градинàрето, ръкàвето).
• Членна форма за единствено число, мъжки род на прилагателни имена от типа БЯЛ, ГОЛЯМ – в Драгиново, Дорково и Ракитово е -ат (бѐлийат), а в Костандово се срещат формите бѐлат, гòрнет.
• Наличие или отсъствие на бройна множествена форма в съчетания от типа ДВА ВОЛА – в Драгиново, Дорково и Костандово се наблюдава наличие на бройна множествена форма (двà вòла), а в Ракитово се наблюдава както наличие, така и отсъствие на бройна множествена форма (двà волòве).
• Наличие или отсъствие на бройна множествена форма в съчетанието ПЕТ ПЪТИ – в Драгиново и Дорково се наблюдава наличие на бройна множествена форма (пѐт п̀ът՚а), а в Костандово и Ракитово се наблюдава отсъствие на такава (пѐт п̀ъти).
• Наличие или отсъствие на родително-винителни форми при лични имена от мъжки род – за Драгиново, Дорково и Ракитово е характерно отсъствие на родително-винителни форми, а за Костандово – наличие на родително-винителни форми.
• Форми за именителен падеж на личното местоимение за 1 лице, единствено число – в Драгиново и Дорково формата е ас, а в Костандово и Ракитово се срещат и йа, и йас.
• Пълни форми за винителен падеж на личното местоимение за 3 лице, единствено число, мъжки и среден род – в Драгиново са нѐго и нек, в Дорково и Ракитово са нѐга и нѐго, а в Костандово са нѐго, нѐга, нек.
• Пълни форми за винителен падеж на личното местоимение за 3 лице, множествено число – в Драгиново, Дорково и Ракитово е т՚ах, а в Костандово е т՚а.
• Пълни форми за дателен падеж на личното местоимение за 3 лице, единствено число, мъжки род – в Дорково, Костандово и Ракитово е нѐму, а в Драгиново е нек.
• Пълни форми за дателен падеж на личното местоимение за 3 лице, единствено число, женски род – в Драгиново и Дорково е ней, в Костандово е на̮ нѐй, а в Ракитово е на ̮нѐйо.
• Пълни форми за дателен падеж на личното местоимение за 1 и 2 лице, множествено число – в Драгиново и Дорково са нам, вам, в Костандово са нам, вам и на ̮нам, на ̮вам, а в Ракитово са нам, вам и на ̮нас, на ̮вас.
• Пълни форми за дателен падеж на личното местоимение за 3 лице, множествено число – в Драгиново и Костандово е т՚ам, в Дорково е т՚ах, а в Ракитово са т՚ам и на ̮т՚ах.
• Окончания за 1 лице, единствено число, сегашно време при глаголи с представка от I и II спрежение от типа ДОВЕДА, ПОКАЖА, ПОСЕДЯ, НАПРАВЯ, ИЗДОЯ, ИЗМИЯ – в Драгиново и Ракитово са както със съгласна -м (дòведам), така и без съгласна -м (дòведа), а в Дорково и Костандово са без съгласна -м (дòведа).
• Окончания за 1 лице, множествено число, сегашно време при глаголи от I и II спрежение от типа БЕРА, ВОДЯ – в Дорково, Костандово и Ракитово са две окончания: -м (берѐм) и -ме (берѐме), а в Драгиново е само -м (берѐм).
• Окончания за 3 лице, множествено число, сегашно време под ударение след твърда съгласна при глаголи от I спрежение от типа БЕРА – в Драгиново, Костандово и Ракитово е -ôт (берồт), а в Дорково е -ат (берàт).
• Окончания без ударение за 3 лице, множествено число, сегашно време при глаголи от I спрежение с основа, която завършва на гласна от типа ЗНАЯ – в Драгиново материалът не може да се свърже с картографираното явление, в Дорково и Ракитово -ат (знàйат), а в Костандово е -от (знàйот).
• Частици за образуване на положителна форма за 1 лице, единствено число на бъдеще време – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ше, а в Дорково е ша.
• Окончания без ударение за 1 лице, единствено число, минало свършено време при глаголи от I спрежение от типа МЕТА, ДОНЕСА – в Драгиново и Дорково е -ох (мѐтох, донѐсох), а в Костандово и Ракитово е -ах (мѐтах, донѐсах).
• Форми за минало свършено деятелно причастие на глагола ВЛЯЗА – в Дорково, Костандово и Ракитово формата е вл՚àзъл, а в Драгиново е влѐзол.
• Окончания под ударение за множествено число на минали свършени деятелни причастия – в Драгиново и Ракитово е -е (билѐ, дошлѐ), а в Дорково и Костандово са -и (билѝ, дошлѝ) и -е (билѐ, дошлѐ).
• Окончания без ударение за множествено число на минали свършени деятелни причастия от типа ПРАВИЛИ, ХОДИЛИ – в Драгиново, Дорково и Ракитово е -е (прàвиле, хòдиле), а в Костандово са -е (прà- виле, хòдиле) и -и (прàвили, хòдили).
• Форми за минало страдателно причастие на глагола ЗАСЕЯ – в Драгиново формота е зас՚àт, в Дорково и Ракитово е засѐйан, а в Костандово са две форми: засѐйан и зас՚àт.
• Форми за минало страдателно причастие на глагола БИЯ – в Костандово и Ракитово формата е бит, а в Драгиново и Дорково няма глагол бия, затова не е отразено това явление в картата.
• Наставки за образуване на минали страдателни причастия от глаголи с корен, който завършва на съгласна, от типа ЖЕНЯ, ХРАНЯ – в Драгиново, Костандово и Ракитово наставката е -т (жѐнет, хрàнет), а в Дорково е -н (жѐнен, хрàнен).
• Глаголни форми и частици за изразяване на забрана – в Драгиново, Костандово и Ракитово формата е недѐй, а в Дорково е нѐмой.
• Глаголни форми в конструкции за забрана от типа НЕДЕЙ ПЛАКА – в Драгиново и Ракитово е глагол в повелително наклонение (тип недѐй плачѝ), в Дорково е глагол в съкратена инфинитивна форма (тип недѐй плàка), а в Костандово са две форми: глагол в сегашно време (тип недѐй да плàчеш) и глагол в повелително наклонение (тип недѐй плачѝ).
• Вид на наставката в думата КАМЪК – в Драгиново и Дорково е -ък (кàмък), а в Костандово и Ракитово е -ук (кàмук).
• Вид на наставката в думата ПЛАМЪК – в Драгиново и Дорково е -ък (плàмък), в Костандово е -ук (плàмук), а в Ракитово материалът е несигурен.
• Наставки за образуване на относителни прилагателни имена при названия за лица от типа ВОЙНИШКИ, СТАРЕШКИ – в Дорково и Костандово е -чки (войнѝчки), в Драгиново са -чки (войнѝчки) и -шки (войнѝшки), а в Ракитово са -чки (войнѝчки) и -цки (войнѝцки).
• Наставки за образуване на относителни прилагателни имена от типа БАЛКАНСКИ, ГОРСКИ – в Дорково, Костандово и Ракитово е -цки (балкàнцки), а в Драгиново има дублети със -ски (балкàнски) и -цки (балкàнцки).
• Наставки за образуване на итеративни глаголи от типа КУПУВАМ, СЪНУВАМ – в Дорково, Костандово и Ракитово е -ò ва (м) (купò вам, сънò вам), а в Драгиново е -у̀ва (м) (купу̀вам, съну̀вам).

От синтактична гледна точка изследваните селища се различават само по изразяване на връзка при подчинено определително изречение – в Драгиново, Костандово и Ракитово тази връзка се изразява чрез наречие ДЕТО, а в Дорково чрез наречие ДЕ.

От лексикална гледна точка се открояват различителни черти в говорите на Драгиново, Дорково, Костандово и Ракитово по отношение на различния начин на изговаряне на определени думи. В картите на българския диалектен атлас са посочените следните примери за названия за:

• Помещението, в което се спи – в Драгиново, Костандово и Ракитово е к̀ъшта, а в Дорково е одайà.
• Приспособлението за открит огън в къщата – в Драгиново, Костандово и Ракитово е огнѝште, а в Дорково е оⴤàк.
• Названието за ВАР – в Драгиново и Дорково е вар, а в Костандово и Ракитово има две названия: вар и кирѐч.
• Названия за СОФРА – в Драгиново, Дорково и Ракитово е паралѝйка, а в Костандово са две названия: паралѝйка и софрà.
• Названия за ЧУТУРА – в Дорково, Костандово и Ракитово е ку̀тел, а в Драгиново не се използва подобен съд и затова липсва название за него.
• Дръжка на котел и кофа – в Драгиново, Костандово и Ракитово се назовава като клуп, а в Дорково пàшка.
• Дръжка на кошница – в Драгиново и Костандово се назовава като клуп, а в Дорково и Ракитово като пàшка.
• Названия за възглавница – в Драгиново, Дорково и Костандово е възглàвница, а в Ракитово е узлàвница.
• Названия за БЪРДО – в Драгиново, Костандово и Ракитово е грѐбен, а в Дорково липсва материал.
• Названия за ВАТАЛИ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е нàгребене, а в Дорково отново липсва материал.
• Названия за НИЩЕЛКИ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е нѝти, а в Дорково липсва материал.
• Названия за ПОДНОЖКИ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е пòдноже, а в Дорково липсва материал.
• Названия за СЛЕДОБЕДНО ЯДЕНЕ – в Драгиново няма название за следобедно ядене, в Дорково е икиндѝйа, а в Костандово и Ракитово са две названия: к՚òрава и пладнѝна.
• Названия за ПРЪЖКИ – в Драгиново и Дорково е какардàци, в Костандово няма название за пръжки, а в Ракитово е дрòшки.
• Названия за КИСЕЛО ЗЕЛЕ – в Драгиново е расòл, в Дорково е лàана, в Костандово е кѝсела лàана, а в Ракитово е туршѝйа.
• Названия на ЦАРЕВИЦА – в Драгиново, Дорково и Ракитово и цàревица, а в Костандово е кòтки.
• Названия за царевичен кочан със зърна – в Драгиново е кукурѐк, в Дорково е кубàк, в Костандово е кòтка, а в Ракитово е калавàр.
• Названия на царевичен кочан без зърна – в Драгиново е прàзен кукурѐк, в Дорково е гол кубàк, в Костандово е курбѝна, а в Ракитово е кочàн.
• Названия за ДОМАТИ – в Драгиново са две названия: домàти и патлиⴤàн, в Дорково е домàк, а в Костандово и Ракитово е домàти.
• Названия за ДИНЯ – в Драгиново, Костандово и Ракитово са две названията: карпу̀с и дѝн՚а, а в Дорково е дѝн՚а.
• Названия за стебло на тиква, диня и други – в Драгиново, Дорково и Костандово е цол, а в Ракитово е ластѝка.
• Названия за ЧЕРНИЦА – в Дорково и Костандово е чернѝца, а в Драгиново и Ракитово няма названия за черница.
• Названия за плода на черницата – в Дорково и Костандово е чернѝци, а в Драгиново и Ракитово няма названия за плода на черницата.
• Названия за човка на птица – в Драгиново е чу̀пка, в Дорково е чу̀пъл, в Костандово е чòфка, а в Ракитово е кл՚òфка.
• Названия за ПАТИЦА – в Драгиново и Дорково е пàтица, а в Костандово и Ракитово няма названия за патица, тъй като в тези селища не се отглежда.
• Названия за ЩЪРКЕЛ – в Драгиново са две названията: шт̀ъркел и чòпал, в Костандово отново има две названия: шт̀ъркел и штърк, а в Дорково и Ракитово е шт̀ъркел.
• Названия за КОТКА – в Драгиново, Дорково и Ракитово е кòтка, а в Костандово е кòк՚о.
• Названия за КОТАРАК – в Драгиново и Дорково е мàрок, в Костандово е м̀ъшко кòте, а в Ракитово е котàк.
• Названия за МРАВКА – в Драгиново е мраф, в Дорково е мрàва, в Костандово е мрав՚ѐ, а в Ракитово е мрàфка.
• Названия за ГЪСЕНИЦА – в Драгиново, Дорково и Костандово е в̀ъсеница, а в Ракитово е гъсѐница.
• Названия за ЮМРУК – в Драгиново е куку̀да, в Дорково и Костандово е тумру̀к, а в Ракитово е йумру̀к.
• Названия за КОСЪМ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е кòсъм, а в Дорково е влакнò.
• Названия за ПОТ – в Драгиново и Ракитово е пот, а в Дорково и Костандово е вòда.
• Названия за помещението за волове, крави, коне – в Драгиново е йах̀ър, в Дорково и Костандово е хл՚аф, а в Ракитово е пòдник.
• Названия за КЛАДЕНЕЦ – в Драгиново и Костандово названията са две: бунàр и в̀ъбел, в Дорково е клàденец, а в Ракитово е в̀ъбел.
• Названия за ХАРМАН – в Дорково, Костандово и Ракитово е хармàн, а в Драгиново има две названия: хармàн и гумно.
• Названия за БРАДВА – в Драгиново е балтѐ, в Дорково е брàдва, а в Костандово и Ракитово названията са две: балтѝйа и брàдва.
• Названия за ТЪРНОКОП – в Драгиново, Дорково и Костандово е копàч, а в Ракитово е чапà.
• Названия за дръжка на сечиво (брадва, мотика и други) – в Драгиново, Дорково и Ракитово е топорѝште, а в Костандово има две названия: топорѝште и дръжàло.
• Названия за РАЛО – в Драгиново е дồрвена рàлица, в Дорково са две названията: рàло и орàлица, в Костандово липсва материал по зададения въпрос, а в Ракитово е орàло.
• Названия за дръжка на рало – в Драгиново и Дорково е ръчѝца, в Костандово липсва материал по този въпрос, а в Ракитово е орàлица.
• Названия за воище на рало – в Драгиново и Ракитово е увѝште, в Дорково е воѝште, а в Костандово липсва материал по зададения въпрос.
• Названия за процеп на волска кола – в Драгиново е уштà, в Дорково и Ракитово е ар̀ъш, а в Костандово материалът по формулирания въпрос липсва.
• Названия за климия на волска кола – в Драгиново и Дорково е климѝйа, в Ракитово е коллу̀к, а в Костандово липсва на материал.
• Названия за СКРЕЖ – в Драгиново е крундѝле, в Дорково и Костандово е скреш, а в Ракитово названията са две: скреш и ѝн՚е.
• Названия за ДЪГА – в Драгиново, Дорково и Ракитово е зу̀ница, а в Костандово е узу̀ница. Въпреки че се изговарят по различен начин, тези названия иман общ корен.
• Глаголи със значение ПРИКАЗВАМ – в Драгиново, Дорково и Костандово е прикàзвам, а в Ракитово е прикажу̀вам. И двете различни названия на глагола имат общ корен.
• Глаголи със значение ПРИЗОВАВАМ, ЗОВА – в Драгиново и Дорково е вѝкам, в Костандово материал по въпроса липсва , а в Ракитово е ру̀кам.
• Глаголи със значение КУЦАМ – в Драгиново и Ракитово и ку̀цам, в Дорково е крѝв՚а, а в Костандово има липса на материал.
• Глаголи със значение БЪРЗАМ – в Драгиново е вàркам, в Дорково и Ракитово е бъ̀рзам, а в Костандово липсва материал.
• Прилагателни със значение СЛАДЪК – в Драгиново и Дорково е блак, а в Костандово и Ракитово е слàдък.
• Местоимения със значение ВСИЧКИ – в Драгиново, Дорково и Ракитово е сѝчките, а в Костандово има липса на материал по темата.
• Предлози със знамение „В“ – в Драгиново е в, в Костандово е ф, в Ракитово са в и ф, а в Дорково липсва материал.
• Значения на думата МРЪСЕН – в Дорково и Ракитово значението е „нечист“ (мръсни раце), в Драгиново думата не се употребява с разглежданите значение, а Костандово липсва материал.
• Значения на думата ЛЮТ – в Драгиново и Ракитово е със значение „парлив“ (лют пипер), в Дорково е „кисел“ (лют оцет), а в Костандово липсва материал.

Таблицата в края на текста представя броя на чертите, по които говорът на всяко от населените места се отличава от останалите три, както и групирания, при които два от говорите се противопоставят на другите два. По отношение на Костандово и Дорково по-важен е броят на чертите в скоби, тъй като тук са изключени различията, които се дължат само на различните рефлекси на старобългарски гласни, които са в основата на разграничаването на съответния подговор, напр. берàт в Дорково срещу берồт в останалите три населени места или знàйот в Костандово срещу знàйат в останалите.

Прави впечатление, че двата говора с най-редки, и в този смисъл най-отличителни рефлекси на еровете и носовки – Дорково и Костандово – се открояват от другите три говора със значителен брой други различителни черти в сравнение с Драгиново и Ракитово.

Като двойка най-голям брой общи черти имат Костандово и Ракитово. Важна и уникална за родопския ареал на тези два говора посочва Любомир Милетич: в тях се различава именителна от агломеративна форма при съществителните от женски род: ракàта срещу ракồта в Ракитово, ракàта срещу рукồто в Костандово (Милетич 1912: 232, 235).

Дорково и Ракитово също имат значителен брой общи черти. Пак според Милетич новоформирани дателни форми при мъжки лични имена се срещат тъкмо в тези две села: дàй на Асàн’ому в Костандово, дàй на Хасàному в Дорково (пак там: 235, 239).

Голям брой общи черти имат и Драгиново и Ракитово. Общото между тях изглежда е по-скоро във фонетиката. В Ракитово Максим Младенов отбелязва особен вид акавизъм, т.е. замяна на неударено о с а в следударена сричка: брàшна (Младенов 1966: 35). Различно, но свързано явление е описано от същия автор в Драгиново, където редуването на неударено а с ударено о е пренесено и думи, в които а е етимологично: тавò ~ тòви (Младенов 1965: 39 – 42). Използваният от Максим Младенов термин е „окавизъм“.

От направеното проучване на различителните черти между говорите на Драгиново, Дорково, Костандово и Ракитово се достига до заключението, че те не обхващат само характеристиките, свързани с рефлексите на старобългарските носовки и ерове, а и широка гама от други особености от областта на фонетиката, морфологията и лексиката. В морфологията различителни черти се наблюдават по отношение на: род на съществителните имена; членната форма за единствено и множествено число на съществителните имена; членна форма за единствено число, мъжки род на прилагателните имена; наличие или отсъствие на бройна множествена форма; в областта на личните местоимения: наличие или отсъствие на родително-винителни форми, форми за именителен, винителен и дателен падеж. При глаголите: частица за образуване на бъдеще време: в Драгиново, Костандово и Ракитово е ше, а в Дорково е ша; форми за минало свършено деятелно причастие и минало страдателно причастие на определени глаголи; вид на наставките в определени думи и наставки за образуване на относителни прилагателни имена. По някои от посочените особености говорите на изследваните селища се различават напълно, а по други частично.

Общите черти на четирите говора са предмет на друг текст (Благолажова, под печат). Несъмнено те се дължат на географската близост на проучените говори. Анализът на различителните черти води до важно заключения: тези различия често съпровождат различия в развитието на основни старобългарски гласни, които дават характерния фонетичен облик на съответния говор.

ЛИТЕРАТУРА

БДА 1975: Български диалектен атлас. Т. III, Издателство на БАН, 1975. Благолажова, под печат: Благолажова, Иванина. Общи черти в говорите на Дорково, Драгиново, Костандово и Ракитово по БДА.

Милетич 1906: Милетич, Любомир. Фонетични особености на помашките говори в Чепинско. Периодическо списание, 66, 193–221.

Милетич 1912. Miletich, Ljubomir. Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache.

Wien, 1912. Цитирано по: Любомир Милетич. Родопските говори на българския език. Изток-Запад, 2013.

Миланов, Вл. Диалектни наименования на пролетните месеци в българския език. В: Чуждоезиково обучение, 2022, кн. 6, с. 535–541.

Младенов 1965: Младенов, Максим. Особености на говора на с. Корово, Велинградско. Език и литература, 1965, кн. 3, 35–42.

Младенов 1966: Младенов, Максим. Неизвестен тип акавизъм в родопските говори. Български език, 16, кн. 1, 32–38.