Подчинени обстоятелствени изречения в Рибния буквар на д-р Петър Берон

Автори: Вл. Александров, Г. Радулов, Ил. Илиев, Сл. Стоянов, Ст. Маринов, Т. Начева, Т. Йотов, Я. Станчева
Софийски университет „Свети Климент Охридски“

Въведение

В настоящата статия обект на изследване е най-значимото произведение на д-р Петър Берон, а именно „Рибен буквар“ или „Буквар са различни поучения“. Предмет на анализ ще е синтаксисът на Петър Берон, онагледен в неговия буквар и по-специално подчинените обстоятелствени изречения, които присъстват в текстовете от буквара. Ще проследим употребата на подчинените обстоятелствени изречения, а чрез честотата на примерите ще проверим кои видове подчинени обстоятелствени изречения се използват по-често и кои – по-рядко. Ще очертаем видовете свързване между подчинените обстоятелствени изречения в рамките на едно сложно. Отделно ще направим количествен анализ на сложните изречения, съдържащи подчинени обстоятелствени изречения. Накрая ще представим пример за синтактично дърво, на едно сложно изречение, които съдържа подчинено обстоятелствено изречение, от буквара.

За доказване на наблюденията използваме примери главно от буквара на Петър Берон, който отразява неговия синтаксис, филологическия му опит и просветителски дух.

Целта на това изследване е да провери колко сложни изречения с подчинено обстоятелствено изречение съдържа букварът на д-р Петър Берон, колко и какви са подчинените обстоятелствени изречения в творбата, да представи едно синтактично дърво на изречение от разглежданите. Също така изследването цели да провери кои и колко от гореспоменатите изречения срещаме в различните раздели на буквара. Важни ще са и видовете свързване между анализираните изречения. Поставяме си задачата да отговорим на въпросите – колко и какви са сложните изречения, съдържащи подчинени обстоятелствени изречения, колко и какви по вид са самите подчинени обстоятелствени изречения, какво е свързването между тях. За целта ще трябва да анализираме отделните раздели на буквара, да прегледаме всяко сложно изречение, съдържащо подчинено обстоятелствено изречение и да извлечем заключенията на базата на получените резултати.

Методите, които ще използваме в изследването си, са описателен и количествен.

Изложение

Още в самото начало на „Рибен буквар“, в предисловието, виждаме, че д-р Петър Берон често използва сложни синтактични конструкции, състоящи се от сложно смесено или сложно съставно изречение, което от своя страна съдържа средно между от 3 до 12 подчинени обстоятелствени изречения. Тази тенденция наблюдаваме във всички раздели на буквара. Не сме разглеждали само раздела „Молитви“, тъй като молитвите в него са написани на доста по-архаичен език, съгласно черковнославянската традиция и не отразяват адекватно индивидуалния лингвистичен усет на д-р Петър Берон.

В настоящето изследване, по-долу, ще представим заключенията, до които достигнахме, като приложим диаграми, които по-добре да онагледят извлечената информация.

Разгледани сложни изречения

В изследването разгледахме общо 363 сложни изречения, от които сложни съставни – 119 (33%) и сложни смесени – 244 (67%).

Подчинени обстоятелствени изречения

Открихме 579 подчинени обстоятелствени изречения в буквара на д-р Петър Берон. 164 от тях бяха част от сложно съставно изречение, а 415 – от сложно смесено изречение.

Подчинени обстоятелствени изречения средно

Средно във всяко сложно изречение има по 5,14 подчинени обстоятелствени изречения, което е белег за доста сложен и добре развит синтаксис на д-р Петър Берон. Представили сме едно сложно изречение от раздела „Фисически сказания“, в което има 9 подчинени обстоятелствени изречения (за време):

„Затластява човек, кога малко ся разхожда и често си почива; кога не излазя часто по себеси; кога не истива зими и не ся твърде горящи лети; кога спи мирно и без смущение на мягка постелка; кога не ся скорби и яде часто много сладки и тлъсти ястия и ги смила.“ (Берон 2004: 28 – 29)

Видове подчинени обстоятелствени изречения

В буквара открихме осем от десетте подчинени обстоятелствени изречения за време. За време – 237; за място – 11; за начин и сравнение – 39; за количество и степен – 17; за цел – 90; за причина – 98; за условие – 65; за последица и заключение – 22. Не открихме примери за подчинени обстоятелствени изречения за отстъпка и за изключване. Неравномерно е количественото разпределение – най-много са за време (237) и най-малко са за място (11).

Подчинени обстоятелствени изречения за време

При подчинените обстоятелствени изречения за време откриваме, че безсъюзно свързване има в 108 изречения. От които 94 са свързани с „кога“ в см. на „когато“; 13 с „когато“ и само 1 със „когато, тогази“. Съюзно са свързани 129, от които 105 са със съюза „като“, 23 – с „доде“ в см. на „докато“ и 1 с „като“ в см. на „що“.

Подчинени обстоятелствени изречения за място и за количество и степен

Откриваме 11 безсъюзно свързани подчинени обстоятелствени изречения за място, които са свързани с разновидности на свързващата дума „където“ – „дето, где и гдето“. Подчинените обстоятелствени изречения за количество и степен също не са много на брой, те са 17. Всичките са безсъюзни. Най-много са въведени с „който“, после с „колко“ в см. на „колкото“ и едно е въведено с „отколкото“.

Подчинени обстоятелствени изречения за начин и сравнение

В буквара на д-р Петър Берон открихме 39 подчинени обстоятелствени изречения за начин и сравнение, от които 12 са свързани безсъюзно, въведени най-вече със свързващата дума „както“ или нейни разновидности. 27 са свързани съюзно. 21 с „като“, 1 с „като че ли“, 3 с „без да“, 1 с „щото“ в см. на „че“ и 1 с „доде“ в см. на „без да“. Последното повдига въпроси дали това подчинено изречение не е за време, заради обичайната употреба на „доде“ при подчинените обстоятелствени изречения за време.

Подчинени обстоятелствени изречения за цел и за причина

Подчинените обстоятелствени изречения за цел са 90 на брой, въведени всички съюзно, със съюзите „да, за да, заради да, та да, щото да, като да“. Тези за причина са 98 на брой, въведени съюзно. Обикновено са свързани със съюза „защо“ в см. на „защото“. Срещат се и със съюза „чи“, в който наблюдаваме редукция на Е в И, типична за езика на д-р Петър Берон.

Подчинени обстоятелствени изречения за условие и за последица и заключение

Подчинените обстоятелствени изречения за условие в буквара са въведени само чрез съюза „ако“ и са 65 на брой. Открихме и 22 подчинени обстоятелствени изречения за последица и заключение. Те са въведени със съюзите „заради това, щото, чи да, за това, тъй като, зато“.

Синтактично дърво на едно сложно изречение от буквара

В изследването си включихме и едно синтактично дърво на сложно съставно изречение, което съдържа едно подчинено обстоятелствено изречение за условие (И ако им ся види добре) и едно за време (като ся понаготвят със тъзи). Тематично избрахме това изречение, защото това е и последното изречение от предисловието на д-р Петър Берон.

Заключение

Проведеното изследване показа, че д-р Петър Берон използва много често сложни смесени и сложни съставни изречения, които съдържат подчинени обстоятелствени изречения. Тези подчинени изречения са въведени с богато разнообразие от свързващи думи и съюзи, както и техни книжовни и диалектни разновидности. Оказа се, че авторът на буквара не е употребил нито едно подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка и нито едно за изключване в творбата си, което ясно показва, че не са често използвани в синтаксиса на д-р Петър Берон. Накрая онагледихме как изглежда синтактичното дърво на едно сложно съставно изречение с две подчинени обстоятелствени – за условие и за време.

ЛИТЕРАТУРА

Берон, Петър Атанасов, Буквар с различни поучения. Рибен буквар, София: Български бетселър – Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004.

Бъркалова, Петя, Българският синтаксис – познат и непознат, Пловдив: Ун