В тази статия е засегната по-отблизо темата за некрожанра, неговото създаване и разпространение в България. Загатната е структурата му, какви са неговите специфики, които го образуват. Също така е описана неговата история и по каква линия достига до Възрожденска България. Описани са видовете текст, които споделят както и що, така и различни черти, и които изпълват некрожанра – некролога, съобщението за смърт и други. Определя се неговата минала значимост като журналистически/публицистичен жанр, който се открива в различни вестникарски рубрики. За да бъдат обяснени малко по-подробно особеностите на жанра, сме си позволили да използваме като литература някои от некролозите и съобщенията за смърт на д-р Петър Берон, който като важна личност, променила и просветила народа, заема централно място в народната памет.
Смъртта е кулминацията на абсурда, който осмисля живота. Тя е най-голямата мистерия на живота и в същото време човешкото същество е най-проницателното, тъй като осъзнава неизбежността от своя житейски край. Смъртта в текстовете от периода на Българското Възраждане бива представена и възприета през живота. Тя е поводът да се продължат житейските дела и да се обезсмъртят живите идеали на починалия възрожденец. Съзнанието на българския възрожденец през 19. век претърпява трансформация – повлиян от Запада той променя фокуса си от теоцентризъм към антропоцентризъм. Свидетелство за тази промяна е появата на първите некролози в средата на 19. век. Появата на некролога в българската културна традиция е знак за постепенното пиедестализиране на човешката уникалност, непознато за средновековната традиция. Отношението към смъртта е чувствителен екран, върху който се проектират комплекс от черти на мирогледа, политическите идеи, икономическите, културните и битовите промени в социума.
Акцентирането върху енергичността и непримиримостта на починалия носят усещането за неговото присъствие като не отишло си от този свят. Централно място в характеристиката се отделя на общественополезните дела, изразяващи се в строеж на църкви и училища, в подкрепа на духовността и просветата.
Примери: „Покойният не е само като богат материално е много помогнал за образованието на съотечествениците си, но и като учен и писател се показа пръв и върховен в българската книжнина с прочутия си буквар.“
„Никой друг не е възвисил на такъв почет българския дух с учението си, както той.“
Друга интересна функция, която се приписва на некролога, е до някаква степен „пропагандираща“ и се обуславя в това той да прокарва политически, идейни, морални и други внушения, за промяна на традиционната нагласа на мислене и поведение на възрожденския българин.
Примери: „Накъсо – основният двигател в живота на покойника д-ра П. Берона (девиза му) бе: 1.да прави добро на человечеството въобще чрез разновидните си списания на български, френски, немски, гръцки и 2.да спомага на съотечествениците си чрез веществени средства (пари), за да поддържат учители, по селата и учителки с цел, за да се по-скоро просветят и образоват. Превъзходни начала!“
Некрологът се превръща във трибуна за излагането на нови езикови принципи и представя живия, говоримия език като по този начин се модернизира както културно, така и духовно. Некрожанрът успява да създаде нова линия на езика, което е и една от основните мисии на възрожденците, защото се обвързва и с темата за усещането за свобода.
Жестът по създаване на некролог е натоварен с различна, нова, непозната за традиционните или християнски следпогребални практики функция – да информира живите за смъртта на известна им личност и ритуално да отдаде почит. Обществените заслуги на конкретната личност, предопределят мястото, което ще заема написаният за него некролог. От това се определя и неговата съдържателност и форма – колкото по-значим е човекът за общността, толкова по-обемен ще бъде текстът. Обикновено този тип текстове се публикуват в рубриката „Разни“, освен ако починалия не е с особено обществено значение, както например Петър Берон и тогава некрологът му се публикува на първа страница.
Некрологът и съобщенията, оповестяващи смъртта, имат определена композиционна рамка, която съответства на западноевропейския модел и по-конкретно на английския. Некрологът в българската преса разполага със своите задължителни реквизити – името на покойника, родното му място, обществените му дела, заслугите към обществото.
Примери: „Покойният д-р Петър Берон се е родил в Котел от родители чисти българи. Той се е учил най-напред в Котел, отсетне той се е учил в Букурещ, в Брашов и около 1826г. той е отишъл от Брашов в Мюнхен в Бавария, за да се учи медицината…“
„Най-първото му, впрочем, душевно-умствено произведение е всекиму почти от единородците ни известно „Буквар“, негов или както он въобще се називаваше „Рибния буквар“. Тоя буквар се е напечатал в 1824г. в Брашов и той е особено по това твърде важен за народната ни писменост, защото он е и първият в нововъзрождаемата ни книжевност.“
Има сходства в някои от некролозите, засвидетелствани в българската публицистика. Има такива, които разчитат на шока, уподобяват се на жълтите новини, основа е клюката и грабващото въздействие. Няма акцент върху обществената принадлежност и завети, а върху самата случка:
Примери: „Крайова. През нощта на 21 марта убийска ръка отнела живота на д-ра Петър Берона, когото намерили удушен на леглото.“
„Голямо нещастие! Нощеска удушиха д-ра Петър Берона и земале от него 30-те полици, които му дългуваше Теохар Папазооглу.“ Вторият тип текст има лиричен характер.
Примери: „Злодейска ръка грабна от помежду ни учения наш съотечественик. Злодейска ръка погуби светилото ни, гордостта ни, благодетелят на народа ни. Злодейска ръка взе живота на многозаслуживший за народното ни Възраждание, многозаслуживший на целий учен свят с високите си писания, едничкий във вида си талантливий наш съотечественик д-р Петър Берон!“
„Тежка жалост и скръб изпълни сърцето ни слухът, който се разнесе тез дение в града ни за смъртта на родолюбивия и ученейшия наш сънародник д-ра Петър Берона в Париж.“ (68г. – известието е неверен слух)
Некролозите, надгробните слова и съобщенията за смърт излизат от руслото на догматичните текстове, познати от Средновековието и се модернизират спрямо търсенията на епохата. Английските некролози биват „побългарени, „както и цялостната публицистика, за да могат те да изпълняват необходимите интелектуални и духовни функции за удовлетворение на нуждите на обществото. Без присъствието на такъв тип дейци, какъвто е д-р Петър Хаджиберович, развитието на некрожанра не би просъществувало на територията на Възрожденска България. Приносите му за развитието на новобългарския книжовен език оставят отпечатък върху възрожденския публицистичен печат в своята цялост.