Безспорно делото на Петър Берон оставя траен отпечатък върху образованието в България, но за да се даде обективна оценка на Бероновия буквар, не е достатъчно той да бъде анализиран сам по себе си, а да се проследи по какъв начин авторът използва чуждите образци – какво заимства буквално, какво променя и доразвива.
Съставяйки своя „Буквар с различни поучения“, Берон се докосва до образци от гръцката, руската и сръбската букварна традиция благодарение на богатия си образователен и житейски път. Още в ранните си години Берон се обучава в Котел по гръцки буквари и учебни пособия при Райно Попович. След това в Бейската академия в Букурещ, наричана още Интербалканска, заради обучаващите се младежи от всички балкански страни, обучението отново се води на гръцки. Тук Берон, освен че разширява кръгозора си чрез новите си запознанства, започва да изпитва силен интерес към енциклопедичния жанр благодарение на Константин Вардалах. Един от принципите, към които Берон се придържа по-късно, при съставянето на „Рибния буквар“, е учебникът да бъде изграден по модела на енциклопедия.
След избухването на Гръцката завера от 1821 г., авторът заминава за Брашов, където броят на българите и представителите на други народи, избягали от пределите на Османската империя, не е малък. Там Берон се запознава и с буквара на Димитриос Дарварис „Еклогар“, по модела на който се смята, че създава „Буквар с различни поучения“. Освен това търговецът Антон Иванов снабдява Берон с новоизлязла учебна книжнина от различни европейски просветни центрове, което допринася за книжовната му осведоменост. Авторът е държал първата книга, чрез която ще се учат родните деца, да е съобразена изцяло с културното равнище на българския народ, а не да се следват директно готови образци.
В труда на Вера Бойчева „Руската и сръбската букварна традиция и „Рибният буквар“ на Петър Берон“ авторката разказва за пътуване на Берон през 1823 г. до остров Сен Лазар, близо до Венеция. По това време там се намира една от най-уредените печатници в Италия. Тя е принадлежала на арменската духовна конгрегация. Берон се среща с абата на конгрегацията, показва му проекта на своя учебник и обяснява с какви букви и илюстрации иска той да бъде напечатан. Абатът предлага идеи за подреждането на материала и показва арменски буквари. С някои предложения Берон се съгласява, други отхвърля, като заявява, че букварът му трябва да бъде съобразен с културното равнище на тези, които ще го четат в родината му, и че е безпредметно да се копират чужди образци. Поради липсата на условия за написване на отделни учебници по нравоучение, Берон е знаел, че бъдещият учебник не е достатъчно да научи децата да четат и да пишат, а трябва да формира у тях основни понятия за морал и нравственост и да им да даде основа за „срещата“ им с действителността.
В настоящата статия се обръща внимание на връзката на „Рибния буквар“ със сръбския буквар на Захария Орфелин, издаден с финансовата помощ на българския търговец Марко Теодорович, с Курцбековия буквар и с „Еклогар“ на Димитриос Дарварис, като изследването е по реда на съдържанието на буквара. В хода на работата е използван критическият коментар на Лилия Илиева към изданието на „Рибния буквар“.
Възрожденската печатна традиция е предимно с компилативен характер – авторството се изразява в подбора на текстове или части от текстове за превод, но също така присъства и дописването към събраните материали.
Първият дял от „Буквар с различни поучения“ е посветен на азбуката и морфологията. В началото са представени буквите – 42 кирилски букви, разделени в четири списъка с различна големина. Това е традиционна подредба, която се среща във всички южнославянски буквари. Следва образуването на срички, при което съгласните са представени в комбинация с гласните. Такъв тип упражнение е част от европейската практика на обучение по четене от векове, а в южнославянски контекст за първи път се появява в буквара на монаха Сава от манастира Дечани през XVI век. Същият подход се вижда и във вече споменатия сръбски буквар на Захария Орфелин. Двата буквара имат и голяма прилика в графичното оформление на заглавната страница. В Курцбековия буквар отсъстват буквосъчетания, които не присъстват в говоримия език (пр. кы, кю, кѧ). Това се наблюдава и при Берон.
Разделът продължава със словообразуването. Тук букварът на Берон се води от граматическия принцип, което го отличава от други буквари. Представя морфологията, като отделя частите на речта в следния ред. В началото са поставени съществителните имена, наречени само имена, след тях са прилагателните. Следва раздел „членове с имена и прилагателни“, в който се дават примери за членуването на съществителните и прилагателните имена. След него са местоименията, а след тях – глаголът, представен чрез парадигмата на глагола „любя“. В частта „предлози и други речи собрани“ са включени и представките, които по произход са предлози. Видовете наречия не са обозначени с имена, а са разделени спрямо въпросителните думи, на които отговарят – где (за място), кога (за време), как (за начин) и колко (за количество). Последните раздели са „производни“ и „собрани“, като при тях е представено словообразуването на сродните и на сложните думи.
Следват раздели, посветени на хуманитарното образование на децата. Петър Берон не превежда директно текстовете от сборника на Дарварис, а ги адаптира и съкращава.
Първият раздел от хуманитарните четива при Берон е озаглавен „Добри съвети“. При Дарварис разделът носи названието „Гноми и парангелми“. Понятията имат тясноспециализирано значение в литературната теория, но в случая не са употребени с тези значения. Затова предаването им с „Добри съвети“ отговаря на съдържанието на текстовете. Целият раздел е преведен на сръбски от Михаил Боеджи през 1808 г. Петър Берон познава и използва този превод. Той му подсказва, че текстовете от сборника трябва да се предават в адаптиран вид и съобразно особеностите на нашия език.
Следващият раздел „Умни ответи“ е редактирана и адаптирана извадка по „Еклогара“ на Дарварис, в който съответният раздел има заглавието „Апофтегми“. Апофтегмата е кратко произведение, в което героят е известна личност, обикновено – знаменит философ, който извършва нещо или (по-често) казва нещо особено значимо. Обичайната форма на апофтегмата е: „Попитаха еди-кого си еди-какво си и той каза еди-какво си“. Петър Берон предлага български превод като означение на този жанр – „умни ответи“. Апофтегмите, попаднали в „Рибния буквар“, са основно адаптации на апофтегми от сборника на Диоген Лаерций, от сборника на Плутарх и от неизвестен западноевропейски автор. По всяка вероятност самият Дарварис използва някакъв европейски сборник с апофтегми, който включвал текстове на Диоген Лаерций и Плутарх, а от неговия подбор Петър Берон прави своя. В сборника на Дарварис се съдържат 100 текста от този жанр, а Петър Берон ги съкращава до 64.
След като пропуска следващия раздел „Анекдоти“, Петър Берон подбира 18 текста от следващия раздел „Басни“. В основата на тези текстове са Езоповите басни, които имат многобройни преработки и адаптации в различни литературни традиции. Петър Берон също преразказва тези текстове, като ги представя с чувство за хумор и често сменя ракурса, зададен от текста на Дарварис.
Следващият раздел при Берон е „Различни истории“. В тази много разнородна част също се съдържат Езопови басни. Със сигурност такъв е произходът на текста за скитския цар, който със снопа от пръчки възпитава синовете си в задружност. Както е добре известно, тази басня бива трансформирана като легенда за Кубрат и неговите синове, която всякак е не по-ранна от втората половина на ХІХ век. Възникнава под впечатление на баснята от „Рибния буквар“ и то по времето, когато букварът вече не е основно четиво на българина, щом този текст вече не е бил свързван с него.
Следващата част от „Рибния буквар“ е природонаучна, като Берон е озаглавил тази част „Физически сказания“. Тя до голяма степен също е съобразена със съответен раздел в сборника на Дарварис, но статиите в двете книги показват сериозни различия помежду си. Както навсякъде, така и в този раздел Берон не е преводач, а автор, който адаптира и сменя акценти. Редът, в който той представя животинският свят, е систематизиран и йерархизиран, докато при Дарварис липсва йерархизация. Берон е започнал с животното, което е смятал за най-глупаво – маймуната. Той е провидял нарастване на интелекта при отделните същества, поради което е завършил и своето описание със статия за човека. Статията „Човек“ е изцяло авторска и е написана от Петър Берон, няма неин прототип в „Еклогар“ на Дарварис.
Последната част от буквара е свързана с аритметиката. В нея Петър Берон е разработил и представил своя система за даване на начални математически познания. Както статията „Човек“ от предния раздел, така и целият осми раздел на буквара е изцяло авторски и няма аналог в „Еклогар“ на Дарварис.
„Рибният буквар“ е ново явление в педагогиката. Както стана ясно, при съставянето Берон ползва чужди образци, които съобразява с културното равнище и възприемателните способности на читателите. Въпреки това делото на Берон се ражда върху почвата на създаденото преди него в областта на ограмотяването от много народи в продължението на векове.
ЛИТЕРАТУРА
Бойчева 1986: Бойчева, В. Руската и сръбската букварна традиция и „Рибният буквар“ на Петър Берон. Ч. 1. – В: Годишник на Софийския университет. Философски факултет. Книга – Педагогика. Т. 76. София: БАН.
Илиева, 2018: Илиева, Л. Предговор. В: Буквар с различни поучения. София: Българска история.