Автори: Божидара Желязкова, Диана Касабова, Ивайло Динев, Мария Караколева, Татяна Куртева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
1. Петър Берон – пионер сред българските философи
Философията на д-р Петър Берон, обусловена от спецификите на времето си, е комбинация от наука и философия, т.е. натурфилософия.
В края на 18. и началото на 19. век се извършват редица фундаментални разкрития в природознанието. През този период философията често се разглежда като изместена от позитивната наука. Въпреки че Берон отдава значение на фактите, експериментите и математиката, неговото творчество надхвърля емпиричния подход. Той изгражда цялостна светогледна система с дълбоки метафизични и натурфилософски елементи, която не се свежда до сбор от научни знания.
За изграждането на тази система Берон е силно повлиян от Шелинг, чиито лекции е слушал, както и от древногръцката философия /Аристотел/. Поставя се силен акцент върху славянската философия, която ще бъде засегната в хода на статията.
Също така в своята система той използва гръцки термини, като по този начин замества установената латинска традиция. Пример за това са:
- Изодимен
- Електър
- Анизотропия – нарушено равновесие
- Адрания – инертност
- Хомоидност – равенство и еднородност
Отхвърляйки наличния български шрифт на печатницата, Берон демонстрира стремеж към уникалност и самобитност в българската духовност. Подчертава, че букварът трябва да предлага всестранна просвета, без да копира чужди образци. Това бележи началото на новата българска образованост, изградена върху търсенето на национална идентичност. На него се дължат първите опити за актуализация на древногръцки философски идеи, но с акцент върху славянското.
2. Славянска философия
Под славянска философия се разбира “славянско“ като принос към славянската традиция и подтик за развитие на науката, тъй като Берон често подчертава значението на славяните поради тяхното специфично възприемане на света и техния духовен потенциал. Берон определя славяните като наследници на византийската цивилизация и се очертава като един от вдъхновителите на идеята за месианската роля на българите. Според него в основата всички индоевропейски езици стои славянският.
„Философия“ изразява мисленето за нещата, светоусещането и новата натурфилософия.
Оправданието за конструкцията славянска философия – доколкото именно на славяните е дадено да стигнат до праначалото, то в техния език могат да се открият както старинни предания, така и старинни философски възгледи. Тъкмо езикът – черковнославянският дава основание за идентификацията славянин-българин. Така според Цонев етимологиите на Берон имат за основа българския език и то по-точно североизточното му наречие.
След направеното въведение, нека се върнем към темата за славянската философия, която е застъпена в Панепистемия, раздела Небесна физика.
Трябва да се има предвид факта, че заглавието на другия му обемен труд е именно Славянска философия.
Берон защитава мисълта, че в основата на всички индоевропейски езици лежи славянският. Така например в уводната част на Небесна философия от Панепистемия Берон разглежда проблема за ролята на славянските езици.
3. Панепистемия
Берон дава название на книгата си Панепистемия – всенаука, всепознание, като поддържа мнението си, че това, което открива като нова наука, е отдавнашно достояние на славяните, запазено в езика им.
Сборът от науките, на които даваме името Панепистемия, обхваща всичко онова, което се извършва съгласно физичните закони в света и в съзнанието, което е душата.
Берон споделя Кантовата идея, че най-верен признак за научност е възможността от прилагането на математика – математическият метод е точен и не допуска хипотези. Заявява, че неговите произведения ще бъдат подчинени на математически пресмятания.
В Панепистемия всеки отделен тон е посветен на отделен обект от действителността
- Електростатика
- Фотостатика
- Термостатика
- Баростатика
- 6., 7. Небесна физика
4. Философията на Берон за създаването на света
Фундамента на философското виждане на Берон за Космоса е идеята за наличието на различни слоеве, качествено специфични форми на съществуване. За Берон учението за макрокосмоса обхваща субстанцията и висшето същество като източник на движението, космогонията и развитието на живата материя до човека включително. Земята, като космично образуване, в непрекъснатото си усложняване преминава през астрономичен и геологичен период. Геологичният ѝ стадий се характеризира с пораждането на огромно количество неорганични и органични съединения. Висш продукт на органичната материя е човекът. Берон акцентира, в различна степен на анализ, на няколко вида битие – първичен слой, органичното, психичното, социалното, идеалното. Това са качествено различни форми на съществуващото, които са йерархично построени.
Теорията е холистична – това означава, че се базира на идеята, че цялото е първично, а разпадът на елементи е вторичното, а това се доближава до теорията за Големия взрив. По това виждането на Берон се доближава много до това на Аристотел, с разликата, че Берон не допуска мисълта за съществуването на висшето същество преди материята. Той винаги подчертава, че има паралелно съществуване на две самостоятелни субстанции – първичен флуид и бог. Границата на висшето действие се простира до причиняването на първичното движение. Дейността на висшето действие в бъдеще е изобщо изключена.
Всичко произхожда от едно първично цяло. Това първично цяло се нарича етер което представлява праматерия без начало и без край, в състояние на абсолютен покой. Според Берон съществува външна висша сила, която дава първоначален тласък на етера и го превръща в електър. Изконното свойство на електъра става движението. Движението е основен атрибут на съществуващото, то е в основата на безкрайността на взаимното преобразуване на материята и затова е универсално, защото няма обекти, лишени от движение. Това движение, този тласък, е извършено от външна на праматерията Висша сила. Поради това движение материята се разделя на 7 флуида, които образуват атоми и така се заражда органичен живот, който се дели на 3 вида: растителен, животински, логичен.
Берон приема за най-висше същество човека, който е носител на логическия живот – статия Човека, която е авторска за Берон, е поместена и в Буквар с различни поучения, като това, което различава човека от другите видове живот, е, че е носител на езика. Берон определя езика като главното, по което се различават животните и човека. При животните той се повтаря от родители на потомство, без да претърпи никаква промяна, докато децата научават своя матерен език, без да останат в границите, в които са го намерили, а през своя живот те го разпространяват, развиват и го предават на децата си.
Следващ слой на битието е социалното битие. Берон разглежда явления като педагогиката, гимнастиката, педевтиката, дидактиката, поезията, живописта и скулптурата. Според Берон, освен вече изброениете, съществуват също психично и идеално битие.
5. Анахронизъм на философията на Берон
Философските възгледи на Берон спрямо времето си са анахронични за европейския контекст, но в българския нещата не стоят по същия начин. Неговата натурфилософия е остаряла за тогавашната най-нова философия, но това не означава, че той няма място в нашия културен пантеон. Това са различни измерения и те не бива да се смесват и по отношение на такива като Берон още повече, че поначало тогавашната натурфилософия е анахронизъм и в трудовете на Хегел и Шелинг, но в това никой не се вторачва.
При една по-постмодерна оптика към трудовете на българския учен може да се каже, че те са невероятна смесица на положителна наука, философия, поезия и неудържима проява на условно казано продуктивните способности на трансцеденталната аперцепция.
ЛИТЕРАТУРА
Димитър Цацов, 2019: Философски идеи през Българското възраждане Издателство Фабер, гр. Велико Търново (7–102 с.)
Петър Берон, 1824: Рибен буквар (Юбилейно издание 200 години), Издателство Българска история, 2024.