Поради интерес, породен от обвиненията, че много от по-младите българи използват чужди думи в ежедневната си реч, си позволих да създам една кратка анкета, в която попитах основно млади хора основни въпроси свързани с тази тема. Разборът на резултатите е следният:
Възрастта на анкетираните е:
под 18 г. – 24.6%
18–22 г. – 42.1%
23–29 –12.3%
30–45 г. – 5.3%
45–55 – 3.5%
над 65 г. – 12,3%
Полът на анкетираните е:
66.7% жени
31.6% мъже
Колко време прекарвате в интернет?
− 29% прекарват 2–3 часа,
− 26% прекарват 3–4 часа,
− 14% 4–5 часа,
− 10% прекарват или над 6 часа, или под 1 час на ден в интернет пространството.
− 50% от анкетираните твърдо прекарват над 3 ч. пред екраните.
Основното време, прекарано в интернет, е с цел:
− забавление, комуникация и намиране на информация ( около 80% от анкетираните),
− по-рядко интернет се използва за работа (28%) и четене (45.6%) от анкетираните.
На какъв език е най-често информацията, която използвате?
− 84% са посочили български език, а близо 71% са посочили английски език.
− под 10% от анкетираните използват ресурси на руски, немски, френски и т.н.)
Най-достъпната информация е на:
− близо 80% са отбелязали английския език като своя отговор, българският изостава и е само 38.6% от всички анкетирани.
Като съединим горепосочените два въпроса, се разбира, че макар по-предпочитаният език за консумиране на информация да е българския, то езикът, който предоставя най-удачна и потребна информация, е английски.
Като сумираме данните за прекарано време в интернет и тези за това на какъв език възприемат информация, ще видим, че повече от поливната време, прекарано в интернет, анкетираните използват английски език.
Самият факт, че езикът на Острова е толкова разпространен и използван в нашето ежедневие, ни дава обяснение за това защо толкова хора употребяват „чуждици“ в своето ежедневие. Не помага и фактът от следващия въпрос от анкетата:
Споделете дали сте възприели от интернет някои думи в речника си:
чатя – пиша си; стоуквам – наблюдавам (без чуждо знание); ъпдейтвам – подновявам; скипвам – пропускам; скролвам – (превъртам/прелиствам); поствам – качвам (на стената си); шервам – споделям; лайквам – харесвам (снимка/публикация); криндж/кринджвам – става ми неудобно; бейсд – (базиран/ обикновен); кък – (за жалост няма директен аналог, но „кък“ означава човек, който обича да наблюдава как друг мъж задоволява жена му – воайор); вайръл – известно; леджит – истинно, добро (например Is this information legit? – Тази информация истинна/вярна/достоверна ли е?; вайб – зависи от контекста – атмосфера, добро настроение; репост – публикувам отново; делулу – делюзия (използвано най-чест за човек, който няма реална представа както за обкръжаващия го свят, така и за самия себе си)
Повечето от посочените думи са такива, които се използват на ежедневна база – в интернет или в приятелски разговор. Самият факт, че тези думи, както и още други, са възприети в англоезична среда, пречи на домашните еквиваленти да бъдат използвани, защото понятието, което стои зад тези лексеми, е възприето на английски език и изградено на английски език, като смяната на знака за това понятие може да се усеща като странно и излишно действие.
Споделете мисли за това дали има достатъчно информация на български език в интернет, или няма.
Мненията са полярни, но повечето анкетирани са описали следните минуси:
- Няма, според мен това се дължи на факта, че към много нишови теми има малък интерес, а заинтересованите не отделят време към развитието им
- Според мен има, макар и често пъти в по-съкратен вариант
- Има, но по някои теми е непълна и/или недостатъчна – например психология, личностно развитие и др.
- Не винаги има информацията която търся на български език.
- Няма достатъчно информация, AI превежда всичко.
- Обикновено няма достатъчно информация на български език, чуждоезичните сайтове са по-обхватни, разработват теми и проблеми по-подробно.
- Информацията е достатъчна като количество, но не и като качество. Твърденията в статиите често са без източници и не задълбочават достатъчно изследваната тема, дори и в българската Уикипедия. Няма да коментирам изплютите от изкуствена липса на интелект текстове, публикувани в сайтове с претенция за наличност на естествен интелект. Поне във всички тези проблеми се наблюдава едно – липса на естествен интелект, липса на качествени изследвания и липса на достоверна информация.
- Според мен има предостатъчно информация навсякъде. Както на български, така и на английски език. Дори да не се намира определена информация на български език,винаги може да използваме преводач
- Към момента липсва достатъчно информация на български език. Ако изобщо има такава, тя е оскъдна.
- Има, но някак си винаги се насочвам към англоезични източници; подсъзнателно смятам информацията на английски за по-качествена
Изводът от анкетата е както стряскащ, така и обнадеждаващ, защото проблемите са посочени, а да откриеш проблема е половината от решението. Около 70% от анкетираните са хора по 35-годишна възраст. 50% прекарват над 3 часа в интернет, като предпочитаната информация, независимо дали е за развлечение, учене или работа, е на английски език, а причината е липсата или недостиг на информация на български език. Основно думите, които се използват ежедневно, са тясно свързани с интернет пространството.
Фактите са такива – информацията и съдържанието на български език е недостатъчно. Когато например се запознаваш с една тема на английски език, възприемаш терминологията на английски език, а „преводът“ към български става ненужен, поради факта, че понятията са вече изградени.
Чуждоезиковото влияние може да се превърне в истински проблем, когато думи от ежедневието, както и обикновени възклицания, масово се заместят от чужд еквивалент (Сядам да eat-вам, OMG). Решение обаче има – създаване и уплътняване на информацията на български език. От развлекателни клипчета в социалните мрежи до статии, реферати, есета, свързани с различни теми от научните дисциплини. Така в интернет пространството ще се появи нова вълна от информация, която да може да се конкурира с по-доминантната и вече утвърдена, срещана най-често на английски език.