---
title: "Брой 1-2 (2025)"
---

# Брой 1-2 (2025)

## Филолозите отблизо. Интервю с доц. Камелия Спасова на Мариела Радева. Измайсторяване на липсите.

**![доц. Камелия Спасова](https://modern-linguistics.eu/images/articles/125-133-1.jpg)**

 **доц. Камелия Спасова**

  

 **М.Р. :**Като за начало бих искала да Ви върна към самото начало, а именно как започнахте да пишете поезия?

 **К.С.**[[1]](#fnote1)**:**Поезия започнах да пиша може би пети-шести клас, когато имах усещането, сякаш че ме връхлита някакво ритъм. Тогава пишех абсурдно дълги стихотворения. Нито едно от тях не е публикувано. Обикновено пазя в тайна този най-смешен етап на писане на поезия в училище. Изключително ключово значение за обръщането на естетически ми хоризонт и осмислянето на писането на поезия като трансгресия беше срещата с Мария Калинова в университета. Тогава заедно с Мария Калинова, Валери Валериев, Емил Христов, Боян Сотиров основахме арт-група „Устата“ (2003) – кръг, през който се опитвахме за заявим гласовете си. Друг преобръщаш момент беше срещата с поета ВБВ в рамките на една инициатива на Милена Делева „Литературен сериал“[[2]](#fnote2) през 2005. Оттогава с ВБВ и Мария Калинова мислим за поезията, а и по-общо за литературата като процес на постоянно редактиране.

 **М.Р.:**За следващ въпрос смятам да засегна темата за университета. Казахте, че университетската среда е имала голямо влияние; точно в университета се е случило основаването на тази група. С какво смятате, че университетът допринася за развитието на писането?

 **К.С.:**Университетът е бил и продължава да бъде територия на свобода и свободно мислене, което е най-главната предпоставка, за да може човек да се изрази творчески. Особено в среда, в която все повече нахлуват бързите езици, постоянно ускоряване, конкуренцията, неврозата за новости, политическите императиви. Всъщност университетът като структура е оазис, който напомня, че има други измерения, които са свързани не със скоростта, а със словото. Университетът трябва да опазва политики на бавното и постъпателно разгръщане, което се грижи за конкретния човек и усъвършенстването в дългосрочна перспектива.

 **М.Р.:**Срещали ли сте все пак някакви предразсъдъци, занимавайки се и с творчество и с преподаване?

 **К.С.:**Има, да, разбира се, има нещо, което се употребява като обида – академично писане на поезия. То би трябвало да означава изсушено писане без вдъхновение и вчувстване, без идея за външния свят, без социално мислене. Подхождам с доста голям скепсис, когато се използва „академично“ като обида – това е страх и невъзможност за признание, някакъв рефлекс.

 **М.Р.:**Точно Вие сега загатнахте темата, мисля, че това, което споделихте в момента много отговаря на едно Ваше стихотворение, а именно „Утопия на книжарницата“. Оттам може да изведем, че да четеш означава да сънуваш, но сънят се характеризира със забрава. Но това означава ли, че хората ще забравят да четат книги като цяло?

 **К.С.:**Трябва да се раздалечи масовата психоза за това, че децата не четат от начина, по който се променят стратегиите за четене. Трябва да Ви кажа, че още откъм 2000 година се появиха лозунги – „Ще изяде ли мишката книжката?“. Сега вече това не стои, защото почти не ползваме вече мишки, но начинът, по който четенето се преобразува, е фактор. Все повече може да се „чете“ не само през окото, но и през ухото, все повече се чете през разни видове устройства. Ако от началото на века беше скандално да се чете на компютър, то в момента това е нормално. Като преподавател се опитвам, да полагам усилия да дигитализирам важните четива, за да могат студентите да ги намерят. Така че смятам, че продължава да се чете, но не всякога схващаме каква промяна протича и кои са водещите канали за четене, кои са очарователните книги за най-младите читатели. В момента и ученици, и студенти четат изключително много жанрова литература: обичат да четат фентъзи, фантастика, криминални, вампирски романи. Въпросът е как да прекрачим този праг от книгите, които младежите обичат да четат, към книгите, които една традиция повелява като хубава литература. Или как да привлечем вниманието към съвременната българска литература. Това е един доста по-дълъг разговор.

 Иначе да се върна към въпроса Ви за стихотворението „Утопия на книжарницата“. То е свързано с една обща работилница, която направихме на тема утопия. Една група поети и философи се бяхме събрали, всеки трябваше напише текстче, като теглихме от една шапка листчета, на всяко от които имаше отделни пространства като парка, библиотеката, детската градина, гробището, съдилищата, психиатрията и т.н.[[3]](#fnote3) Това, което аз изтеглих, беше книжарница и написах, съответно, стихотворението „Утопия на книжарницата“.

 Едно от нещата, които си мислих, е каква е разликата между библиотеката и книжарницата и очевидното е, че в книжарницата човек плаща. Това е важно, човек да се научи да може да плаща за книгите, да ги цени до такава степен, че да си каже: да, струва си да дам тези пари не просто за една хубава вечеря, а за да си купя българска книга. В това стихотворение е основно е метафората със съня. Вие казахте, че забравяме на сутринта, но не всичко забравяме. Нещо малко си спомняме. Дори да не можем да си спомням конкретен образ, целия сюжет на съня, някакъв малък фрагменти изплува на повърхността. По същия начин стихотворенията, поезията, литература на миналото достига до нас. Не всичко е забравено, не всичко е загубено, не всичко е непрочетено. И, всъщност, трябва да наредим пъзела през себе си – да пренареждаме както миналото, така и собствената си история. И тази трансформация, това пренареждане, това събуждане за недозабравените сънища става изключително добре чрез творчество.

 **М.Р.:**Тук се появява един допълнителен въпрос. Какво да правим с хората, чието съществуване не знаем? Или имаме само името, но нямаме творчество. Имената, които са останали от Античността като велики трагици, да речем, са много повече, отколкото самите им произведения, с които разполагаме. Има ли я тази опасност от забрава, дори и днес?

 **К.С.:**Независимо какво парче е останало: дали е фрагмент от трагедия, дали е отказ от стихотворение, дали е просто едно име, нищо не ни спира да дописваме тези материали от миналото. И това не е в сила само през Античността. Знаем ли, да кажем, напълно всичко написано от Шекспир, Молиер, Балзак, Улф? Никога не може да имаме пълнота към даден автор, никога не може да имаме някаква тоталност в неговото възприятие, винаги работим с някакъв тип фрагменти. Дори да имаме само имена, нищо не ни пречи да си въобразяваме техните животи. Това е целият ми проект със стихосбирката „Кеносис“. Дори да имаме само едно име, останало някъде попиляно в диалозите на Платон, или в някаква бележка под черта в една от трагедиите на Есхил, Софокъл и Еврипид. Нищо не ни пречи да създадем чрез средствата на поезията тези въображаемите животи. По особен начин този образ на въображаемите животи влиза в диалог с реалния.

 Средновековните трубадури разделят поезията на три по-общи стила: ясен, тъмен и богат. „Парцел N 17“ може да отиде в регистъра на прозрачната поезия, там всичко е ясно. Другата крайност на регистъра е *тъмна поезия*, тя е по-трудна да се разбере. Ние не можем напълно да знаем кой е Морихий или Аристим, какво е правил Агатон в своя частен живот. Те са просто имена. Но през маската на Морихий можем да се вживеем в един въображаем живот, както, в крайна сметка, всеки един творец въобразява собствения си живот. Така че през персонификацията на Морихий, Агатон, Профирий съм аз, все аз.

 **М.Р.:**Това е една много интересна перспектива. Ако трябва да се даде едно обобщение на казаното досега – всичко е въпрос на перспектива или липсата на перспектива. Платон има едно виждане, което на мен много ми допада, а именно, че ние не можем физически да получим една цялостната перспектива. Това би станало, когато се откъснем от света, от материалното. Ние обаче сме вътре в творението, което означава, че можем да виждаме само части. Нямаме цялостната картина, няма и да я получим. Имаме само фрагменти, само „идеи“ какво би могло да бъде. И това, което, както Вие казахте, единствено ни остава, е едно прекрасно нещо, наречено въображение, което ни помага да „доизмайсторим“ липсите, което е много важно.

 **К.С.:**Липсата е много водещ елемент. *Кеносис*така може да се преведе: липсата, паузата, празнина, зев в личния или историческия разказ.

 **М.Р.:**Казахте, че Вие сте лирическият герой, всъщност, Вие сте Ахил в стихотворението: „Побит в калта, останал съм една уста, през зъби // да проклина ведно палади и троянци, атриди,// самозванци, // не ща безсмъртие такова – // да бях останал си жена.“ Защо Ахил избира да остане жена? Защото ако погледнем „Илиада“ , без Ахиловия гняв не би била същата епическа поема, започва с гнева на Ахил.

 **К.С.:**Тук говори сянката на Ахил от подземното царство в „Одисея“, който твърди, че предпочита да е роб сред живите, отколкото цар сред мъртвите, той отхвърля епическия идел на безсмъртие, за което се заплаща със героична смърт. Това е едно голямо преобръщане, в което той сякаш казва: „Ех, за какво ми беше цялата тази работа с „Илиада“, да си бях останал преоблечен като жена вместо да заминавам към Троя. Този Ахил вижда и оценява плодовете на живота и всъщност открива, че важни са не големите исторически платна, нито значимите исторически битки, а простите радости на живеенето. В основата на това откритие възниква поезията. То е валидно и за съвременната българска поезия, поне от 90-те насам възвишеното измерение се проявява редом с всекидневното, тревожното. Епифаничните пробиви или прозренията идвам с малките жестове.

 **М.Р.:**Това, което на мен ми е интересно, беше цялата тази главоблъсканица, защото за един античен човек важна е славата, важно е да бъдеш запомнен; по-добре да умреш, обаче да бъдеш запомнен.

 **К.С.:**И тук Ахил се отказва.

 **М.Р.:**Да, той се отказва от това. Наистина е интересно, че може и в двата случая да си изведем поука: и запомненият Ахил, съответно мъртвият Ахил, но и Ахил, оценяващ живота. Докато сме на темата за Ахил ще Ви върна към още едно Ваше стихотворение, а именно „Половите различия“. Още от самото заглавие Вие целите да ни дадете и основното тежнение на самото стихотворение, а именно разликата, фактът, жената все остава втора:. „Когато той се гневи –// това е епическа страст// и падат стени и се сипе слава. Когато тя се гневи – //това си е чиста лудост// и с нея трябва да се внимава.“ Какво би станало, ако жената започне да се гневи. Защо нейният гняв не е вземан насериозно?

 **К.С.:**Тя си се гневи, нали, то няма проблем с гневенето, има проблем с това…

 **М.Р.:**Как бива възприето?

 **К.С:**Да, как бива възприето, как бива оценено, и, точно, добре се ориентирате, че това има и връзка с гнева на Ахил. Да кажем, ако е Ахил, който се гневи, от него произтича голям разказ, какъвто е епическият разказ, ние може да проследим много славен сюжет, който произтича от този гняв. Гневът, който е мъжки, има политически ефект, докато женският гняв, все едно на него не му е даден външно измерение, а просто бива заклеймен като лудост, като нещо ирационално. Стихотворението е иронично към стереотипа, че мъжът е рационален, а жената винаги е ирационална. И единият и другият се гневят и проработват сложни ирационални стихии в себе си по по-добър или по-лош начин. Въпросът е наистина какво е социалното измерение на единия и другия гняв?

 **М.Р.:**Докато сме на темата за различията, ще се върна към две ваши стихотворения: „Буквално псувахме, без фигури,// в замяна никъде не фигурираме, // и от нас следи // няма открити.“ („Приписка“); „с кафявото си вещество //ме лепне и запушва, гласът умира // засяда вътре расте без израз // този тумор от заглъхване… и дълго разсъждавахме върху илюзорното различие между половете“ („В следобедните часове“). Гласът на жената заглъхва, а този на мъжа, бива чут кристално ясно.

 **К.С. :**Стихотворението „Приписка“, това е един много интересен жанр – магиналия, като онова, което човек си записва отстрани в книгите. Не знам дали Вие го използвате, но аз, като чета книги, непрекъснато нещо си пиша в тези полета отстрани. Много от тези неща като постановка могат да се разчитат, като свързани с теориите на Фуко и Дерида. Съвсем буквално, при мен те са действали като някакъв конструкт, който ме карал да внимавам и да мисля върху нещата, които изпадат от големите разкази, за които нямаме достатъчно внимание, а успяваме нещо малко да открием в бележките отстрани.

 Другото (стихотворение) за гласа, който е запушен, „В следобедните часове“ , е свързано с много конкретен мой опит от детската градина. Като съвсем малка на три или четири ясно си спомням този детски страх, нещо като страха на Натанаил от Сънчо в „Пясъчният човек“. Страхът е, че ще дойдат и ще ни залепят устите с лепило.

 И тук може да минем отвъд мъжко и женското към ефект, когато човек иска да си, да си каже, съвсем директно това, което мисли, но отсрещната страна има нещо като не-чуване, Фройд го нарича „негативна халюцинация“. Все едно никой не те е чул какво си казал. Това е един от много лесните начини за справяне на всякакво ниво на лично, но и на социално, политическо. В тези случаи проблемите не се решават и те се завръщат.

 **М.Р.:**Можем ли нещо да направим по въпроса, защото маргиналиите и малцинствата едва ли ще престанат да съществуват?

 **К.С. :**Вярвам, че периферията е място на новост. Там се случват най-живите процеси и наистина там се ражда новото. Това е мястото, където е интересно да си. Центровете, където са властовите центрове е скучно. В центъра има много пари, много власт, много отговорност и много скука.

 **М.Р.:**Перифериите просто ти дават друга перспектива. Изначало идеята на световната литература е да получиш някаква друга перспектива, да се запознаеш с повече култури. Но, за жалост, съществува и до днес това изопачаване. Всъщност доминиращата култура, езикът, който е lingua franca, той става най-популярен и затова Ви връщам още в началото, когато казахте, че българските деца не четат българска литература. Затова можем да видим водещи романи, не коментирам по качество какви са, но е факт, че са английски или по-скоро би трябвало да кажа американски?

 **К.С.:**Да. Наистина, в този въпрос отсявате нещо много критично в нашето съвремие. Аз не казах съвсем, че българските деца не четат българска литература, тоест сега като го чувам отвън, бих побързала да не се съглася, дори така да се е чуло това, което казвам. Те по-малко четат тази литература, просто защото тя не им е представена атрактивно, симпатично, не е стигнала до тях като нещо живо, а като един втвърден канон в училище, който трябва да се изучава. За мен изключително важен е примерът с романите на Георги Господинов. С наградата „Букър“ се вижда, че не просто той може да се впише добре в световните зони на литература, но Господинов е много умен в това как да направи собственото си творчество привлекателно за младите. През неговото усилие доста други съвременни автори, могат да се отворят като привлекателни четива.

 Другият въпрос за езика е доста съществен. Това, че се чете изключително много на английски води до един новоговор с много англицизми. Това е нещо, което се забелязва като съвременен жаргон. Например като искаме да кажем, че се чувстваме под някаква степен странно и неудобно, казваме, че нещо е „cringe“. Няма ли българска дума? Много често аргументът, когато се говори така, е, че не се използва българската дума, защото няма подходяща такава. Ние казваме „mouse“ на компютърната мишка, просто защото никой не се е заел да търси еквивалент, да преведа идиоми. Повече слушаме и повече четем неща на английски, което не е лошо само по себе си, стига да имаме културата да може да си го преведем и осмислим, споделим на български. И всъщност големият проблем е наистина, че се отказваме да търсим преводимост. От тази гледна точка, съвременната поезия, може да свърши много работа, тя е езикът на най-непреводимото. От тази гледна точка това са местата на най-интензивно пулсиране на българския език. Прозата винаги е по-лесно преводима и тя се превежда повече.

 **М.Р.:**Но, пък, от друга страна, в защита на тийнейджърите, и като човек, който до скоро беше тийнейджър, мога да кажа, че някои думи чисто и просто остаряват. Да речем, днес аз не съм чувала никой да казва на тийнейджъра „юноша“. Просто защото това вече го няма като цяло. Времената се менят и те задават нови и нови тенденции за лексика, която се използва по-интензивно, но това в никакъв случай не означава, че трябва да си пренебрегваме езика.

 **К.С.:**Лексиката е малкият проблем, промяната на лексиката ,естествено, е този момент, че езикът е жив и постоянно навлиза нови думи. В разговорната реч се срещат изрази като „Това е cringe“, „Ok, let’s go“, „What can I say“ като фразеологизми или въобще говорене на странна смесица от две трети български и една трета английски.

 **М.Р.:**Но Вие казахте също още нещо интересно за новаторството и за начините, по които стига до нас литературата днес. Така и така се слуша постоянно, защо да не дава като задача да се изслуша един подкаст за някоя трагедия, което е много интересно хрумване.

 **К.С.:**Да, аз виждам, че може или ние да използваме всички тези технологии, или те да ни използват, границата е много фина, и в съвремието едно от най-странните неща и трудни за осмисляне е тази огромна зависимост, която имаме от всякакъв тип мрежи Те влияят изключително много на опита ни да се фокусираме и да може да работим навътре. Според мен едно от нещата, които всички тези технологии правят, е да запушат всичките ни липси, за които с Вас си говорехме по-рано. Те не ни оставя, така да го кажем, да се замислим, да се разтревожим, да погледнем навътре. Това е един процес, за който трябва да си дадем сметка. Липсите трябва да остават да липсват, за да има поезия.

 Въпросът е доколко ти оставаш тази технология да злоупотребява с теб, и доколко ти можеш да я употребяваш. Ако трябва да ме попитате, примерно, кой материален носител е по-издръжлив от всичко това, което правим? Аз смятам и това, което виждам, че се е случило, че много от усилията да се правят подкасти, да се записват аудиокниги… тези неща всъщност в доста напълно ще се сменят. Много по-ценни ще са нещата на хартия, тя, въпреки крехкостта си, е по-издръжлив материален носител, отколкото дигиталните ресурси. Пред очите ми се загубиха много ценни сайтове с огромен архивен материал.

 Дори в краткия периметър откакто имаме компютърни в последните тридесетина години насам, ние може да проследим серия от загуби, които сме претърпели от тези носители – големите флопита, малките флопита, видеокасети, дискове, флашки… Ако човек иска, той трябва да е в постоянно усилие – да оцени кое е важно и кое не е важно от собствения му архив, от историята на рода му, от папките на компютъра му, така че непрекъснато да преорганизира наличното като да преозначим онова, което има смисъл. Но това, което обикновено се случва, е, че ние не правим този избор, не извършваме селекция на важно от неважно и в един момент се презатрупваме от информация. Важно е да се научим да отсяваме. Рискът всичко да минава като един поток, е, че нищо не се преработва вътре. Голямата сила на поезията е да извършва това вътрешно преработване.

 **М.Р.:**Малко ще Ви върна сега към темата за канона. Говорихме за личното; кое ми е важно на мен да остане, да се запомни, да го имам на хартия. Да, но канонът е на малко по-генерално ниво. Ако говорим стандартно за това как мислим канона, това е учебният канон. „Пукнатините на канона“, ако трябва да използвам книгата на Георги Господинов като пример, наистина има много пукнатини. И една от тях са точно жените поети, което някак си ни доближава до попадането им в „кеносис“, в пукнатините, точно в периферията. Един български ученик знае две-три авторки, да речем за Блага Димитрова, ако малко повече се е ровил, Елисавета Багряна и Петя Дубарова, която са включили, но общо взето знанията се простират дотам. Какво можем да направим?

 **К.С.:**Много можем да направим, надявам се много да направим. Всъщност, това е една малко по-обща тенденция от 90-те години. Имаше много огромно усилие, което е свързано с деконструирането на канона, тоест разбиването му като такава ригидна конструкция точно с идеята, когато се прави тази деконструкция да се отворят пукнатини и да се обърне внимание на неща, които до този момент не им се е обръщало внимание. Това е една по-обща тенденция, която тук започва, разбира се, след промяната на режима. Но това, което става, де факто, въпреки огромните усилия на много преподаватели в университета, е, че канонът, който се изучава в училище , е в голяма степен, онзи, който е конструиран по времето на соца. Образованието има нужда от едно доста по-голямо преосмисляне на цялата програма от началното до гимназиалния курс както по отношение на структурата, така и на конкретните изучавани автори. Диспропорцията на жени спрямо мъже, на съвременни спрямо класически, на чуждестранни спрямо български автори няма да се премахне, но може да се работи за подобряване на настоящото състояние.

 И това е нещо, което донякъде зависи и от нас като хора с гражданска позиция. Да имаме идея, да харесваме неща, да искаме те да се включат. Оптимистична ми прогноза е, че дори и нищо да не се промени в учебните програми, то учителите имат своята отговорност и могат да включват автори, които да близки до учениците. Винаги има часове за свободен избор, където може да се включи непознатото. Човек преподавам това, което не знае, но което желае. Ако аз се интересувам и съм прочела Бенхамин Лабатут или Георги Господинов, Надежда Радулова или Биньо Иванов, няма никакво значение, че те не са включени, аз ще намеря начин да ги вмъква, каквото и да преподавам. Всъщност студенти или ученици тъмно това ще чуят като интересно. Проблемът е, когато под някаква форма се стигне до апатия и вече самият учител няма такова желание да проглежда към нови различни неща.

 Относно *кеносиса*и *пукнатините*ги виждам като положителна фигура. Тоест, там е мястото, където съвремието пробива, така че новото редактира и съживява старото.

 **М.Р.:**Там е интересно да бъдеш. И като за финал – какъв е съветът Ви към младите творци?

 **К.С.:**Един от любимите ми съвети е да прочетат „Писма до един млад поет“ на Рилке, където поетът приблизително казва: „Приятелю, не мога да ти дам никакъв съвет, ако искаш нещо да напишеш, това изисква толкова много усилие и вяра в поезията, толкова дълго трябва да се настоява, че въобще това не е нещо, което може лесно да се посъветва“. Онова, което според мен е водещо за пишещите, е те да четат, защото трябва на сто прочетени стихосбирки човек да си позволи да напише едно свое стихотворение. Обратно, винаги рискува да ни постави в позицията на много наивни и много надменни писатели.

  

 ***Благодарности***На проф. Николай Папучиев, който повярва още преди химикалката да беше докоснала листа!

  

 [1.](#note1) Интервюто се публикува в списание „Съвременна лингвистика“ със съгласието на доц. Камелия Спасова.

 [2.](#note2) Повече за тази инициатива и за поетичните групи от началото на 21. век може да се прочете на сайта на „Отворена литература“ ([https://openlit.wordpress.com](https://openlit.wordpress.com/)).

 [3.](#note3) Написаните материали могат да се прочетат в „Литературен вестник“, бр. 20, 2.-8.06.2010 и бр. 2, 26.1-1.2.2011.

  


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/filolozite-otblizo-intervyu-s-dots-kameliya-spasova-na-mariela-radeva-izmaystoryavane-na-lipsite.md)

## Филолозите отблизо. Интервю с проф. Амелия Личева на Мариела Радева. За съвременната жена - животът като литература и литературата като живот.

**![проф. Амелия Личева](https://modern-linguistics.eu/images/articles/117-124-1.jpg)**

 **проф. Амелия Личева**

  

 **М.Р.: **Често се среща схващането, че жените трябва да пишат по-леко, по-деликатно; че най-подходящите за тях жанрове са любовната лирика, мемоарната проза или романите за междуличностни отношения. Съществува ли наистина тази стигма, че за жените са подходящи по-леките романи, както за четене, така и за писане? В случая използвам примера с романа, но на негово място може да бъде сложено всякакъв вид литературно творчество.

 **А.Л.**[[1]](#fnote1)**:**Има такива виждания за това, че стартът на литературата, писана от жени, започва с жанра на романа (18.–19. век). Има изследователи, които казват, че този жанр е по-подходящ за жените и с това обясняват този бум. Разбира се, ако погледнем назад, ако погледнем литературната история, ще видим изключително много големи имена в литературата, които са на жени, и в този смисъл ми се струва, че много отдавна тази стигма като че ли е преодоляна. Ясно е, че има много големи писатели и мъже, и жени. Сега, разбира се, винаги има едно пренебрежение към жените. Във всяка култура го има това, минава се през тези неща. Жените имат като че ли повече необходимост да се доказват, но ми се струва, че все пак в 21. век, така или иначе, жените са доказали, че не само любовната литература е зоната, в която се изявяват, а напротив – имат изключително сериозни постижения.

 **М.Р.:**Можем ли да приемем за истинно, че вече жените, пишейки по различен начин – не само любовна лирика, романи за междуличностни отношения, както дадох преди за пример – са успели да си осигурят място в канона? Очаква ли се от тях да пишат „различно“, за да удържат това място?

 **А.Л.:**Те винаги са пишели литература, която можем да мислим като абсолютно равностойна на литературата, писана от мъже. Дори когато са пишели любовна лирика, защото ако тръгнем от Сафо, която се фокусира върху темата за любовта, имаме представител на голяма поезия, на голяма литература. Така че бих казала, че от самото начало жените успяват да си извоюват място, макар и то да не е признато. Иначе, ако погледнем литературата днес, не бих казала, че има някакви специфични теми, за които да пишат само мъже или само жени. Ето, да кажем жанрът на антиутопията, който е един изключително политически жанр. Една от най-добрите му представителки е Маргарет Атууд, т.е. жена писател. Така че много отдавна ми се струва, че тази стигма е преодоляна и не мисля, че има някакви забранени теми, които са недостижими за жените. Мисля, че на ниво тематика няма как да направим разлика между литературата, писана от жени, и тази, писана от мъже.

 **М.Р.:**В рецензията Ви на книгата на доц. Георги Господинов („В пукнатините на канона“) Вие изказвате следната теза: „българският канон е по-скоро мъжки, в който жените само понякога надничат“. Това е един неоспорим факт. Разбира се, масовият читател е чувал за, да речем, една или две женски авторки, докато цялата учебна програма прелива от мъжки имена. Какво можем да направим за в бъдеще? Как могат жените писатели да се откъснат от обширната сянка на мъжа в българската литература и да излязат на светло?

 **А.Л.:**На мен ми се струва, че проблемът е дори по-голям. И този канон има нужда от много активно преобразяване, защото в него отсъстват не само жените писателки. Ако мислим канона спрямо авторите, които се учат в училище, което е традиционният начин, по който мислим канона за масовата публика, там присъства Багряна, сега в последните години и Петя Дубарова, но това е изключително малко. Но, в този канон, който се конституира спрямо учебните програми в училището, отсъстват и изключително много важни автори мъже писатели от българската литература. И не говоря за съвременните. Говоря за писателите, които задават една много силна градска линия. И това са Светослав Минков, Чавдар Мутафов, Павел Вежинов, който е изключително слабо застъпен. Тоест, има много важни писатели с много важни текстове, които отсъстват. Да не говоря, че един от, според мен, най-големите български писатели, какъвто е Димитър Димов, присъства единствено отчасти с „Тютюн“, докато той има текстове, които са наистина съпоставими с това, което се създава в европейската литература, като „Осъдени души“ и „Поручик Бенц“. И те отсъстват на практика. Така че борбата за канона е борба не просто да влязат жени писателки, а да влязат много повече автори, които имат различни теми, и да не е съсредоточен толкова върху една, да я нарека, възрожденска линия, която белязва българския канон.

 **М.Р.:**И може би да бъде по-съобразен с възрастта. Не смятам за адекватно в осми клас да се изучава „Илиада“ или пък Шекспир, но в същото време да се преповтаря Вазов няколко пъти.

 **А.Л.:**Да, да. Това вече е съобразяване със самите програми и спрямо възрастта, спрямо интересите на учениците. Това е изключително голяма тема, с която, за съжаление, към момента учебните програми по литература не се справят изобщо.

 **М.Р.:**Но Вие направихте нещо, за което само мога да Ви поздравя – стартирахте кампанията „Литературата не е музей“. Остава само да видим от страна на министерството какъв ще бъде отговорът на въпросите, които им поставихте.

 **М.Р.:**Вие сте основоположникът на рубриката „Глас от маргиналията“. Смятате ли, че все още гласът на жената поет, а и на жената изобщо, може да бъде причислен към тази категория?

 **А.Л.:**Тази рубрика, която водех през 90-те в „Литературен вестник“ – „Глас от маргиналията“, беше насочена не толкова към това, че жените са в маргинална позиция, колкото беше чисто политически мотивирана. Тоест, позицията на новото, на демократичното, ако щете, на дясното – е сякаш още по-непредставена в българския контекст. Така че тази рубрика беше изцяло политическа и в нея аз се опитвах да критикувам тези, които бяха свързани с лявото, с желанието да се стои в комунизма, в старото и т.н. Разбира се, изследователите използват тази идея за глас от маргиналията по принцип за онеправданите, за жените, но ми се струва, че по-скоро можем да я мислим като определяща литературата на бившите колонии, не толкова на жените, колкото огласяването на литератури, които са били дълго потискани, дълго незабелязвани. Така че по-скоро бих я отнесла към гласовете на автори, които идват от Азия, от Африка, независимо дали са мъже или жени.

 **М.Р.:**Като стана дума за политика, вече можем да твърдим, че жената има място в политиката. На какво се дължи това?

 **А.Л.:**О, да, даже има много изследвания, които казват, че жените са по-емпатични, по-чувствителни и в този смисъл те правят малко по-мека политика, даже, бих казала, по-умна политика, и това донякъде може да се подчертае и от примери на жени. Не искам да кажа, че те не са и твърди, защото, разбира се, имаме примера на Маргарет Тачър, която минава за изключително твърд политик, но, като цяло, повече жени в политиката гарантират малко повече наистина емпатичност към проблемите на хората. И аз се радвам, че във всички държави има все повече и повече жени в политиката. Има министър-председателки например. В българската политика също навлязоха много жени и ми се струва, че това е за добро.

 **М.Р.:**Малко преди това стана въпрос за гласовете на маргиналиите. Сега смятам да преминем към гласовете във Вашето творчество. Ако трябва да цитирам вижданията на доц. Г. Господинов за поезията Ви, то тя е населявана от множество гласове („миналото само в гласовете се обажда“). Гласът е една от основните тематики – „гласът на детето в гласа на възрастния, гласовете на мъртвите (поети) до телата на живите, обгърнати от тревогите и уязвимостта на днешното“. Притеснявате ли се, че ще дойде момент, когато Вашият глас, този на една жена писател, на една поетеса, ще започне да затихва? Това може, разбира се, да бъде разгледано по няколко начина. Но аз бих искала да чуя какво мислите за „затихва“, разглеждано като бива потискан гласът още приживе.

 **А.Л.:**Не, от потискане на гласа приживе не се притеснявам особено. Смятам, че всички, които пишем и които по един или друг начин сме получили някаква оценка, имаме своите читатели, не сме застрашени от някакво тотално смълчаване. Тоест, надявам се, че някаква публика винаги ще има. Това, за което не мога да кажа в по-генерален план какво ще се случи, е времето, в което живеем. Тоест, ако до днес ние бяхме спокойни, че ако човек е написал нещо добро, то ще оцелее във времето. По един или друг начин ще има читатели и в следващите векове, ще има и изследователи. Мисля, че днес много трудно можем да кажем дали имаме някакво бъдеще, защото не знам какво ще се случи в ситуация, в която навлиза изкуственият интелект. Не искам да звуча много песимистично, но ние наистина не знаем дали литературата в този вид, в който е, ще оцелее. Дали ще има след 20 или 30 години читатели на цялото това културно наследство, което съществува. Тоест, струва ми се, че сме в едно време, в което много трудно можем да прогнозираме бъдещето. Наистина не знам дали цялото това културно наследство ще оцелее по някакъв начин.

 **М.Р.:**Той изцяло преобразява играта. Как можем да го надмогнем? Можем ли изобщо?

 **А.Л.:**Не знам дали можем да го надмогнем. Със сигурност изкуственият интелект ще бъде един от нас в следващите години. Тоест, всеки пишещ ще трябва да се конкурира не просто с останалите пишещи, той със сигурност трябва да се конкурира и с изкуствения интелект. Той, изкуственият интелект, може да пише като всеки от нас. Добре знаем, че можем да му зададем да напише текст като когото пожелаем и той ще го напише. И аз не знам дали след 20 години ще има публика, която ще може да различи автентичното писане на един писател от това, което е направил изкуственият интелект.

 **М.Р.:**Сега ще премина малко към темата за литературните награди. Смятате ли, че литературата, писана от жени, е достатъчно представена точно в тази насока?

 **А.Л.:**Да, до голяма степен. Ако говорим за миналото и следим само Нобеловите награди, ще видим, че доминиращо те се дават на мъже писатели. От един момент нататък, особено от новия век насам, има един стремеж в Нобеловия комитет да навакса тази несправедливост, да я наречем така, и от двехилядната година насам изключително много жени писателки са нобелови лауреатки. Говоря за Нобеловата награда като една от най-големите литературни награди. Така че мисля, че ситуацията се променя. Няма да мога да изброя всички, но Олга Токарчук, Алис Мънро, Елфрида Йелинек, Херта Мюлер, Луиз Глик и още много други са носителки на Нобеловата награда в последните десетилетия. Наистина има много добри жени писателки. Същото важи и за наградата „Букър“, а и за международния „Букър“, за френските, италианските награди. Тоест, вече жените наравно с мъжете, ми се струва, получават тези големи награди. Ако гледаме в български контекст, мисля, че същото можем да кажем. Една от най-големите литературни награди, каквато е „Роман на годината“, е печелена от Теодора Димова, от Здравка Евтимова и от Емилия Дворянова. Тоест, големите ни жени писателки, наравно с мъжете писатели, са получавали тази награда, така че ми се струва, че ситуацията днес наистина е променена и трудно можем да говорим за някакво подценяване.

 **М.Р.:**Какво е Вашето мнение относно тезата, че в стремежа си да изглеждат по-либерални и прогресивни – за пример ще използвам и аз Нобеловите награди – Нобеловият комитет нерядко отличава представители на различни социални групи и маргинални култури (жени, както и автори с различен етнически произход и цвят на кожата). Това, според някои изследователи, се случва за сметка на други творци, които остават пренебрегнати.

 **А.Л.:**Има го този момент с квотите – безспорно. Това не мисля, че за някой писател е особено ценно. Тоест, ако получиш награда и си сметнат за част от някаква квота, това не мисля, че може на някого да донесе някакво удовлетворение. Но ми се струва, че когато Нобеловият комитет или другите журита се съобразяват с това, те избират наистина писатели, около които искат да фокусират вниманието. И това са големи писатели. Да кажем, една от писателките, която беше номинирана, получи Нобеловата награда преди години – Тони Морисън. Тя е първата чернокожа жена, получила тази награда, и е наистина много голяма писателка. Нобеловата награда позволява на много повече хора да прочетат нейните книги, да се фокусират изобщо върху това, което прави, тъй като тя имаше и важни политически текстове. Така че балансът е важен, т.е. когато се избира писател, който идва от маргинална култура, но той наистина е качествен писател, тогава не намирам нищо лошо в това да бъде забелязан, да бъде отличен, защото това ни помага самите ние да се фокусираме. И някой път това важи не само за писатели, които са от някакви малцинствени групи, но и от други литератури. Ето последната нобелова лауреатка – Хан Канг. Тя идва от Южна Корея и със сигурност е много интересна писателка – с експериментите, които прави, и по отношение на някои теми от съвременната литература; с опита ѝ да разкаже за насилия, които са се случвали в историята на Южна Корея. Ако не беше получила Нобеловата награда, мисля че нямаше да има този интерес към нейното писане. Така че, пак казвам, наградите, когато са добре дадени, те фокусират вниманието и гарантират по-голям интерес.

 **М.Р.:**Как започнахте да пишете поезия? Какво Ви накара да се насочите именно към нея?

 **А.Л :**Започнах да пиша, както е обичайно, още в училище. Не знам каква е точно мотивацията, но може би четенето е нещо, което провокира и желанието самият ти да пишеш, и, разбира се, продължих тук в университета, като имах големия шанс още от първи курс да ми преподава Милена Николчина, която беше една от поетесите, които аз харесвах много, и тя редактира мои неща, коментира някои от стиховете ми, което изключително много ми помогна да формирам собствения си стил. И всъщност издадох първата си книга още непосредствено след завършване. Имаше една поредица тогава на „Свободно поетическо общество“, в която първите си книги издадохме аз, Виргиния Захариева, Кристин Димитрова, Силвия Чолева, така че тръгнахме доста хора заедно, което винаги е хубаво.

 **М.Р.:**В творчеството Ви си личи любовта Ви към Миглена Николчина. Имате стихотворения, които са посветени именно на нея. Хубаво е човек да има примери. Смятах първоначално да Ви задам този въпрос като за финал, но мисля, че сега е добрият момент да се обърнем точно към него.

 **М.Р.:**Вие споменахте именно нея (за Миглена Николчина става дума) като пример, който Ви е въвел и Ви е насочил в творческия Ви път. Какъв съвет бихте дали на начинаещите творци, които искат да станат писатели, да последват този път, Вашия път?

 **А.Л.:**Ами, когато човек тръгва, да, добре е да има, разбира се, автори, които харесва, от които се учи. Добре е да има късмет да има редактори, които да му помогнат да види отстрани собственото си писане, тъй като това е едно от най-важните неща. И вече оттам нататък във времето да положи усилията да изгради собствен, индивидуален стил, което е най-трудното и се получава с натрупването на книги, с натрупването на писане. Но генералният ми съвет към всички, които пишат, е и да бъдат читатели, защото това е страшно важно. Човек трябва да познава не просто какво се пише в момента, но трябва да познава въобще добрата литература и да бъде читател на добра литература.

 **М.Р.:**Мисля, че Вие отчасти отговорихте на следващия ми въпрос, но въпреки това ще Ви го задам. Смятате ли, че университетската среда е благоприятна за любителите на перото?

 **А.Л.:**Да, смятам, че в тези години човек може да направи много, тъй като първо сред преподавателите – говорим за нашия факултет – има много хора, които са писатели или критици. Мисля, че всички откликват, всички са готови да четат поезия или проза от студентите, да редактират. Имате възможност също така да публикувате, тъй като всички, които се занимаваме с „Литературен вестник“, също сме отворени към това да публикуваме студентски текстове. Така че мисля, че това са години, които могат да бъдат много ползотворни, стига човек наистина да има тези интереси, да има желанието да пише и да се утвърди.

 **М.Р.:**Вие освен поет сте и критик. Това оказва ли влияние върху начина Ви на писане?

 **А.Л.:**От една страна, това ми дава по-широка представа за това какво се пише, не само у нас, но и по света, тъй като за мен е изключително важно човек да бъде и читател. Един голям проблем е да смяташ, че когато си писател, не трябва да познаваш другите автори, другите литератури. Така че критическата дейност винаги ме е държала в курса на това какво се случва в литературата – било то българската, било чуждата. От друга страна, не толкова критическата ми работа, колкото заниманията ми с теория на литературата понякога са ми били важни като теми, върху които се фокусирам и като теоретик на литературата, и които са влизали в поезията ми. Така че има със сигурност някаква симбиоза.

 **М.Р.:**Сега отворихте темата за теория. Защо, според Вас, като човек, който се изявява и като писател, и като преподавател точно по теория на литературата, теоретичните книги биват до голяма степен пренебрегвани от читателската аудитория, докато поетическите – тук използвам термина в античния му смисъл, а именно поетиката като литературата въобще – жънат успехи?

 **А.Л.:**Защото теорията, разбира се, е нещо, което няма как да има много широка аудитория. Това е нормално, но ако от друга страна, хуманитаристиката е достатъчно вгледана в съвремието, ако достатъчно може да отговори на въпроси, които хората си поставят, тя има шанс да бъде малко по-популярна. Българската теория специално имаше един голям проблем – че доста използваше едно жаргонно писане, т.е. беше много сложна, много затворена и някак се превърна в нещо, което да четат само специалистите. Аз поне винаги съм се опитвала да пиша малко по-достъпно, така че това е нещо, което до голяма степен зависи от нас. Но, пак казвам, няма как да целим много широка аудитория с теоретичните си книги, но поне можем да се опитваме да бъдем малко по-интересни на студенти, на ученици, а не да сме си самодостатъчни.

 **М.Р.:**Според мен това е нещо, което при Вас се получава, защото, съдейки по начина, по който ни представяте лекциите, Вие, разбира се, можете да използвате една сложна терминология, която няма да достигне до почти никого, но не правите това. Или, дори да го правите, тя е обяснена по много достъпен начин, така че успешно ни отваряте вратата към теорията и към изследванията, което също е важно, особено за студенти българисти, каквато съм и аз.

 **А.Л.:**Благодаря Ви!

 **М.Р.:**Можете ли да твърдите, че следвате определени тенденции в литературата, които са актуални за века, в който живеем, по отношение на сюжет, персонажи и стил? Добре знаем, че обикновено творбите, които се откъсват от тенденциите, са така наречените „революционни творби“ и те изграждат едно ново виждане, което впоследствие се оказва ключово.

 **А.Л.:**Струва ми се, че в първите години на своето писане бях по-зависима от това, което беше важно в момента в българската литература. Тоест, първите ми книги са до голяма степен отглас и на постмодерните тенденции, които бяха много важни през 90-те, и на феминизма, и на тази много силна тенденция през 90-те за препрочит на античната литература и култура. Сега ми се струва, че в последните си книги и в новата ми книга, която предстои, следвам по-скоро собствените си виждания и начина, по който преживявам съвремието, и усещането ми за времето.

 **М.Р.:**Сблъсквали ли сте се с някакви предразсъдъци – хем като преподавател, а и като поет?

 **А.Л.:**Вероятно това стои по някакъв начин, но, честно казано, така преки сблъсъци в тази посока мисля, че не съм имала. Все пак имах шанса и да се утвърдя, и да работя във време, което вече беше достатъчно свободно, и в което мисля, че имаше тази много силна вълна през 90-те за утвърждаване на жените, което някак си промени средата в България, промени я в университетите – вече има изключително много жени в ръководните органи на университетите. Така че в това отношение не ми е било трудно.

 **М.Р.:**Чувствате ли се част от определена поетична или интелектуална традиция?

 **А.Л.:**Ами, да. До голяма степен съм форматирана от тенденциите през 90-те, много съм свързана с авторите, които тогава започнаха своите дебюти, много съм свързана с хората, с които започнахме през 90-те да работим в „Литературен вестник“, с т.нар. кръг „Мисъл“ – Георги Господинов, Бойко Пенчев, Пламен Дойнов, Йордан Евтимов. И сега се усещам част от едно поколение писатели, част от които са мои приятели, като Георги Господинов, Теодора Димова, Захари Карабашлиев, Мирела Иванова, Здравка Евтимова, както и Кристин Димитрова… мога много да изброявам. Мисля, че имаме хубави отношения и че се ценим взаимно, а това е много важно.

 **М.Р.:**Благодаря Ви за разговора!

 **А.Л..:**И аз Ви благодаря!

  

 ***Благодарности***На проф. Николай Папучиев, който повярва още преди химикалката да беше докоснала листа!

  

 [1.](#note1) Интервюто се публикува в списание „Съвременна лингвистика“ със съгласието на проф. Амелия Личева.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/filolozite-otblizo-intervyu-s-prof-ameliya-licheva-na-mariela-radeva-za-savremennata-zhena-zhivotat-kato-literatura-i-literaturata-kato-zhivot.md)

## Ученически езикови бележки и есета: Силата на думите. Димитър Божинов

Декемврийски следобед... вървя си най-необезпокоявано по Цариградско. Прибирам се от урок по български. Зимното слънце ми напомня, че си забравих слънчевите очила, а носът ми се пълни с прекрасния софийски въздух. В главата ми – каша. Чувам хората около мен как си говорят. Откроява се гласът на един конкретен господин, който споменава майката на друг господин, и то по невъзпитан начин.. и на висок глас. Подобна рядка ситуация обикновено не би ме вкарала в размисли, но този път беше различно. Искрено не знам защо, но беше. И се размислих. Каква е силата на думите се зачудих. Говори се, че перото било по-силно от меча, че раната от думи била по-болезнена от тази от мечка, че не знам какво и що... възможно е да са празни приказки. Защо изобщо би съществувал такъв израз – „празни приказки“, ако думите сами по себе си бяха толкова силни, колкото ги описва класният ръководител в първи клас, учителя по български и кой ли още не. Колко да са силни? Сто от лежанка не мога с думи да вдигна. Не мога и шест по математика да изкарам. Каква сила тогава?

 Ако се захвана за „силата“ непременно стигам до корените ѝ във физиката. Според точната наука това е мярка за взаимодействие между едно нещо и друго нещо. Преведено като за моя ученически мозък, означава, че сила е това, което дава способност на притежателя си да променя каквото е по-силно, и то по собствена воля, без каквото и да било позволение от страна на това, което е обект на промяната. Ако се съобразя с тази дефиниция на сила, това би означавало, че думите сами по себе си нямат такава. Да, променят. Да, ако кажа на мама, че не я обичам ще я заболи. Но мама ще я заболи, защото е мама и е в положение да я заболи. Думите ще променят онова, което е в състояние да бъде променено, ще бъдат силни ако онзи, който ги чуе е склонен да ги пусне в себе си, да отекнат в ума му. А това изцяло зависи от моето положение. Ако кажа на съседката от горния етаж, че не я обичам дали ще я заболи? Кой съм аз за съседката, че да я боли от моята липса на обич... друга ситуация е ако спомена непривлекателния ѝ нос. Тогава може и да се замисли, но отново защото е в положение да го направи, защото има непривлекателен нос, и защото го знае. Банален пример, но действа.

 Освен казаното, за да бъдат силни думите има още едно условие, което е още по-банално. То е те да бъдат обилно подкрепени с действия. Както си ходя, казвам на небесата (на глас), че искам пиле в сладкокисел сос. И нищо, уви. Силата на думите замина в шахтата до мен... защото липсва действие. И за да го докажа, ще отида да си купя пиле в сладкокисел сос.

 Оказва се, че сами по себе си думите не са нещо особено. Не помагат, когато душата срещу теб отказва помощ. Не нараняват, когато сърцето на другия е затворено за твоето слово. Не разрушават и не градят, когато си никой, и когато не действаш. Но видиш ли, би могъл някое друго есе да напишеш с тях.. израз на твоята душа, нещо което би останало след теб. И някак силата на думите стана съвсем буквална и безусловна... оставят следа, макар и не чак толкова значителна. Но все пак видима. Може би достатъчна, зависи.

  


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/uchenicheski-ezikovi-belezhki-i-eseta-silata-na-dumite-dimitar-bozhinov.md)

## Ученически езикови бележки и есета: Силата на думите. Емма Хубанова

Словото съществува откакто свят светува, а чрез неговата сила Бог е създал всичко, което ни заобикаля. С течение на времето хората еволюирали, както и начините им да комуникират помежду си, а това довело и до създаването на множество азбуки, думи и езици.

 Човек трябва винаги да е изключително внимателен в това, което казва, защото не знае за колко дълго то може да бъде запечатано в съзнанието на другия. В българската литература една от емблематичните приказки е тази за ,,Мечката и лошата дума“, в края на която се изказва констатацията, разкриваща едно от влиянията на думите – *,,Раната заздравя и я забравих отдавна. Само че лошата дума, която ми каза преди години, още не мога да забравя.“*Поуката се изразява в това, че болката от изречена обида остава неизлечима в душата и наранява много повече, отколкото нанесеното физическо страдание. На мнозина се е случвало да бъдат потиснати от изказани подигравки, които да доведат до доживотни травми и комплекси. Понякога клеветите могат да ни направят и по-силни и устойчиви, да ни накарат да докажем на обидилите ни колко всъщност са грешали за нас.

 От друга страна, думите притежават и положителна преобразяваща сила. Още в миналото по време на войните писмата са били един от малкото начини, по които сражаващите се са можели да поддържат контакт с близките си. В тези тежки периоди на страх, отчаяние и копнеж за мир именно думите, изписани на листовете хартия, така дългоочаквани и жадувани, са мотивирали страдащите души на солдатите, дарявайки ги с подкрепа и нови сили. В наши дни писмата са рядко срещано средство за комуникация, поради наличието на много по-бърз източник – Интернет и новопоявилите се социални мрежи.

 Общуването в дигиталния свят е несравнимо с прякото, ала по-често практикувано от настоящето поколение. Подрастващите все по-редовно комуникират помежду си чрез социалните мрежи, неосъзнавайки рисковете от този феномен. Оттам следва и фактът, че хората, израснали без влиянието на електронните устройства, общуват помежду си по-свободно и без никакво притеснение, защото по тяхно време разговорите са се водили на живо, а не през екран. Макар текстовите съобщения да са бърз източник за получаване на информация, тяхното съдържание не винаги е разбрано от четящия ги. Разминаването между написаното и възприетото се поражда от неуместния подбор на думите или емоджита, които рядко съответстват на реалната ни емоция в момента на изпращане на съобщението.

 Ето защо при физическия досег с човек, при така нареченото общуване ,,очи в очи“ думите са най-чисти и неподправени, а тяхната сила е способна да съхрани много връзки или приятелства, но и да ги разруши. Липсата на комуникация може да бъде пагубна особено за връзките от разстояние, защото при тях намирането на правилните слова създава усещане за съприкосновеност, сякаш разстоянието почти изчезва и душите на влюбените са по-близо отвсякога. Друг фактор, който е способен да опустоши отношенията между хората е егото. Неспособни да преглътнат себелюбието си, да се извинят, когато знаят, че са сгрешили , много хора предпочитат да живеят в заблудата, че винаги са прави и по този начин поемат риска да изгубят близките си. Когато човек умее да прощава, да открива грешката в действията си и да приема градивна критика, това не показва слабост, а точно обратното – показва зряло държание и власт над себе си.

 Богатство е възможността да можеш да се изразиш словесно или писмено, да имаш богат речник и култура, да знаеш как да подходиш в дадена ситуация. За жалост съществуват хора, които са родени без способността да говорят чрез думи, а чрез знаци. В книгата на Евгения Войнова – ,,Матея“ е разкрит мотивът за безмълвието и фактът, че немите хора трябва да бъдат приемани такива, каквито са, защото не са с нищо по-различни от останалите.

 В наши дни, за съжаление, думите рядко отговарят на действията, а това поражда разочарование и демотивация. Да се надяваш на нещо обещано, да имаш очаквания и в замяна да получиш изгубили смисъла си думи – това за мен е едно от най-неприятните чувства, които биха могли да бъдат изпитани.

 В заключение, думите са оръжие, което трябва да бъде използвано разумно. Понякога човек е по-добре да си замълчи, отколкото да говори празни приказки, които да оставят лошо впечатление у останалите.

  


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/uchenicheski-ezikovi-belezhki-i-eseta-silata-na-dumite-emma-hubanova.md)

## Ученически езикови бележки и есета: Спортната лексика – от голия майстор до мениджъра на резултиралия пас. Калоян Димов, ЧСУНЕ „Веда“, гр. София

Езикът е жив организъм, който постоянно се развива, обогатява и адаптира спрямо нуждите на обществото. Една от сферите, в които лексикалното обновление е особено динамично, е спортът. Той не само предлага на хората зрелище и емоция, но и създава цяла система от термини, които навлизат в ежедневната ни реч. Някои от тези думи се установяват трайно в езика, докато други остават обект на дискусии относно тяхната правилност и уместност. Спортният език обаче не изостава и с употребата на клишета и дори несъществуващи в Официалния правописен речник думи.

 Когато спортът се превръща в неизменна част от културния живот на обществото, логично е и езикът да отразява тази промяна. В зората на футбола у нас, например, са се правили опити за превод на чуждите термини – така се появяват думи като „ъглов удар“ вместо „корнер“ или „странично хвърляне“ вместо „тъч“. С течение на времето обаче много от заемките се налагат в българския език, а някои дори се променят до неузнаваемост.

 Сред най-любопитните примери за допускане на правописни грешки е думата „голмайстор“. Логично е, че тя идва от английското „goal“ (цел, попадение) и немското „Meister“ (майстор). В правилата на съвременния български език обаче ясно е посочена употребата на това съществително име. По традиция слято се пишат някои сложни съществителни имена, чиито съставни части са от чужд произход, първата от тях пояснява втората и двете части са свързани без съединителна гласна или първата е съкращение на друга дума. В някои текстове обаче можем да видим думата „гол майстор“, изписана разделно – така четем едно странно и комично словосъчетание, което описва футболист, който е гол, без екип, вместо такъв, който умело бележи голове.

 Друг любопитен случай, който през 2025 година набира скорост в спортната лексика е т.нар. „резултиращ пас“ – израз, който все по-често се среща в спортните коментари. Думата „резултирам“ в българския език означава „довеждам до резултат“, но употребата ѝ в тази конструкция е неестествена. По-точно и граматически издържано би било „решаващо подаване“ или „голов пас“. Въпреки това, под влиянието на чужди езици и по-специално на английското словосъчетание „resulting pass“, този превод набира популярност.

 Интересен е и начинът, по който някои чуждици се адаптират и изменят значението си. Например, думата „мениджър“ първоначално обозначава човек, който управлява даден отбор, но в българския спортен контекст понякога се използва като синоним на „треньор“. Друг подобен случай е „дерби“, което в класическия си смисъл обозначава сблъсък между два съперника от един и същи град или регион, но често се употребява за всеки мач между силни противници, дори да не са географски близки.

 Всичко това показва, че спортната лексика е не само отражение на играта, но и на начина, по който обществото възприема и употребява езика. Разбира се, динамиката на езика е естествен процес и не всички заемки трябва да бъдат избягвани. Важно е обаче да се прави разлика между утвърдените термини и неправилните преводи, които изкривяват смисъла и звученето на българския език. А ние, подобно на добър футболист, да внимаваме какви „пасове“ подаваме в речта си – защото езикът, както и спортът, изисква точност, прецизност и уважение към правилата, за да не се превърнем в мениджъри на езикови грешки!

  


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/uchenicheski-ezikovi-belezhki-i-eseta-sportnata-leksika-ot-goliya-maystor-do-menidzhara-na-rezultiraliya-pas-kaloyan-dimov-chsune-veda-gr-sofiya.md)

## Ученически езикови бележки и есета: Къде използваме „байеркаса“ днес? Николина Цонева, Национална Априловска гимназия

Българският език е изключително богат на регионални думи, които често отразяват местните традиции, културата и влиянията от други езици. Някои от тези думи се запазват в говоримия език само в определени райони, като стават част от местната идентичност.

 Интересен пример е думата „байеркаса“, която се използва само в Габровско, като название за тоалетно казанче. Макар че днес съществуват утвърдени термини за този предмет, габровци продължават да използват своята уникална дума, запазвайки я като част от местния фолклор. Любопитното е, че тази дума произлиза от немския език, но с времето е придобила своя специфична форма и значение в габровския диалект.

 Историята на думата „байеркаса“ започва през XIX век, благодарение на бързоразвиващата се текстилна индустрия. Един от основателите на този икономически подем е Иван Калпазанов – предприемач, който играе ключова роля в създаването на първата текстилна фабрика в Габрово.

 Тъй като в България по онова време няма местно производство на текстилни машини, Калпазанов изпраща писмо до „най-старата и реномирана фабрика за текстилни машини в Германия“. Той и неговият съмишленик – учителят Васил Карагьозов, разчитат на немската пощенска точност, за да стигне писмото им до правилния адресат. Очакванията им се оправдават – те получават оферта от град Кемниц, Саксония, и през 1882 г. в Габрово е построена първата текстилна фабрика.

  

 **Как „Bayer Kassen“ се превръща в „байеркаса“?**

 Калпазанов не само изгражда модерно за времето си производство, но създава изключителни условия за своите работници – нещо невиждано дотогава в България. Осигурени са общежития, столова, бани и тоалетни, което по онова време е голяма иновация.

 Голямо впечатление правят именно тоалетните, които са били оборудвани с клекала и немски тоалетни казанчета, внесени от Германия. Върху тези казанчета имало релефен надпис „Bayer Kassen“, което в превод от немски означава „Баварска кутия или каса“.

 Габровците, които дотогава нямат своя дума за този нов предмет, започват да го наричат „байеркаса“ като видоизменят оригиналното немско название. По това време в България почти няма вътрешни тоалетни, а повечето домакинства разчитат на външни нужници, които не са свързани с водопровод.

  

 **Как думата се запазва само в Габрово?**

 Докато в други части на България думата „казанче“ става по-популярна, в Габрово продължават да използват „байеркаса“, защото първите казанчета, които виждат са именно с този немски надпис. Това е добър пример за това как първите впечатления могат да оформят местния говор. Липсва нормираност на изписването на лексемата. Ако транслитерираме на български език немския вариант на словосъчетанието, би трябвало да изпишем думата с „й“ – байеркаса. Няма и конкретно правило за слятото или разделното изписване на думата.

 **Любопитен факт**е, че чак 70 години по-късно, в град Перник, е открит Металургичният завод „Ленин“, който започва производство на първото българско чугунено тоалетно казанче. Това означава, че в продължение на десетилетия баварските казанчета са били единственият познат продукт в България.

 Думата „байеркаса“ е един от онези примери, които показват как езикът се променя под влиянието на технологиите и културния обмен. Тя не е просто регионализъм – тя е част от индустриалната и социалната история на Габрово.

 Днес, въпреки че съществуват официални термини като „казанче“, много габровци продължават да използват „байеркаса“, запазвайки я като част от габровския диалект.

  


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/uchenicheski-ezikovi-belezhki-i-eseta-kade-izpolzvame-bayerkasa-dnes-nikolina-tsoneva-natsionalna-aprilovska-gimnaziya.md)

## Ученически езикови бележки и есета: Ударението, което променя посоката. Кристина Стоянова, ЧСУНЕ „Веда“, гр. София

Един от най-важните елементи на езика, отговорен не само за своите мелодичност и благозвучие, но и за смисъла си, е ударението. Онази малка чертичка, чието място на клавиатурата ни е вечно неизвестно, която извиква образа на морска вълнà или на овча вълнà, и която променя изцяло представата ни за глаголните форми в съвременния български език.

 Явление, което наблюдаваме в контекста на битовата комуникация между поколенията е употребата на диалектни глаголни форми, припокриващи се с книжовните. Проблемът тук се корени в това, че глаголът губи смисъла си, ако значението му се разгледа през призмата на книжовния език.

 Българското ударение се определя като „динамично“ или още „подвижно“ главно защото се смята, че интензитетът е основният фактор, който допринася за неговото възприемане в речта. При глаголите в българския език подвижното ударение често води до припокривания между свършен и несвършен вид на глагола, между формите за сегашно време и повелително наклонение и между сегашно време и минало свършено време. За да илюстрирам това явление ще се позова на следните примери:

 Ивайло говòри с жена си в момента – сег. вр. 3л. ед. ч.   
Ти говòри ли с жена си вече? – мин. св. вр. 2 л. ед. ч.   
Говорѝ с нея, Ивайло! – повелително наклонение  
Ти говорѝ ли с жена ти, бе? – диалектна форма за мин. вр.

 Напрàви ли си нов маникюр? – мин. св. вр. 2 л. ед. ч.   
Направѝ си нов маникюр! – повелително наклонение  
Ти направѝ ли си нов маникюр? – диалектна форма за мин. вр.  
Тя си напрàви нов маникюр. – мин. св. вр. 3л. ед. ч.

 Главната причина за това явление е интегрирането на диалекти форми в говоримия език. Те се появяват и внедряват постепенно, благодарение на комуникацията между хора с различен произход, т. е. от различни географски райони (в България или други държави, чийто основен език е със славянски произход). Следствие от дългосрочното присъствие на това явление в книжовния език се допуска употребата на двойно ударение във формите за мин.свр. вр. при глаголите с подвижно ударение като *мѝслих и мислѝх, кàзах и казàх, пѝсах и писàх*. При тези форми, които имат различен диалектен произход (кàзах – източнобългарска диалектна област, казàх – западнобългарска), действат тенденции към смислоразличително ударение. Те се приемат в книжовния език, понеже дават възможност да се разграничават с помощта на ударението омонемичните форми за сег. и мин. свр. вр.:

 Иван хòди на кино и Иван ходѝ на кино.

 Модерният, съвременният член на българското общество не отдава голямо значение на елиминирането на диалектните форми от книжовната реч. Главната причина за това често се корени, не в стремежа към грамотност, а във факта, че диалектът може да промени еднозначността на книжовните думи. Извън контекста на суетата, тези несъответствия могат да доведат до дългосрочната употреба на неправилни и диалектни глаголни форми в сфери, извън битовата, и свръхгенерализирането на глаголните форми.

 Освен упражненията по „четене с разбиране“ е важно да обърнем внимание и на „говоренето със смисъл“, тъй като двете явления вървят ръка за ръка. Грамотността изисква отдаване на внимание не само на правопис и пунктуация, но и към семантиката на думите.

  


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/uchenicheski-ezikovi-belezhki-i-eseta-udarenieto-koeto-promenya-posokata-kristina-stoyanova-chsune-veda-gr-sofiya.md)

## Една анкета за речта на младите хора

Поради интерес, породен от обвиненията, че много от по-младите българи използват чужди думи в ежедневната си реч, си позволих да създам една кратка анкета, в която попитах основно млади хора основни въпроси свързани с тази тема. Разборът на резултатите е следният:

 **Възрастта на анкетираните е:**под 18 г. – 24.6%  
18–22 г. – 42.1%  
23–29 –12.3%  
30–45 г. – 5.3%  
45–55 – 3.5%  
над 65 г. – 12,3%

 **Полът на анкетираните е:**66.7% жени  
31.6% мъже

 ***Колко време прекарвате в интернет*****?**− 29% прекарват 2–3 часа,  
− 26% прекарват 3–4 часа,  
− 14% 4–5 часа,  
− 10% прекарват или над 6 часа, или под 1 час на ден в интернет пространството.  
− 50% от анкетираните твърдо прекарват над 3 ч. пред екраните.

 ***Основното време, прекарано в интернет, е с цел*****:**

 − забавление, комуникация и намиране на информация ( около 80% от анкетираните),  
− по-рядко интернет се използва за работа (28%) и четене (45.6%) от анкетираните.

 ***На какъв език е най-често информацията, която използвате?***− 84% са посочили български език, а близо 71% са посочили английски език.  
− под 10% от анкетираните използват ресурси на руски, немски, френски и т.н.)

 ***Най-достъпната информация е на:***− близо 80% са отбелязали английския език като своя отговор, българският изостава и е само 38.6% от всички анкетирани.

 Като съединим горепосочените два въпроса, се разбира, че макар по-предпочитаният език за консумиране на информация да е българския, то езикът, който предоставя най-удачна и потребна информация, е английски.

 Като сумираме данните за прекарано време в интернет и тези за това на какъв език възприемат информация, ще видим, че повече от поливната време, прекарано в интернет, анкетираните използват английски език.

 Самият факт, че езикът на Острова е толкова разпространен и използван в нашето ежедневие, ни дава обяснение за това защо толкова хора употребяват „чуждици“ в своето ежедневие. Не помага и фактът от следващия въпрос от анкетата:

 **Споделете дали сте възприели от интернет някои думи в речника си:**

 **чатя**– пиша си; **стоуквам**– наблюдавам (без чуждо знание); **ъпдейтвам**– подновявам; **скипвам**– пропускам; **скролвам**– (превъртам/прелиствам); **поствам**– качвам (на стената си); **шервам**– споделям; **лайквам**– харесвам (снимка/публикация); **криндж/кринджвам**– става ми неудобно; **бейсд**– (базиран/ обикновен); **кък**– (за жалост няма директен аналог, но „кък“ означава човек, който обича да наблюдава как друг мъж задоволява жена му – воайор); **вайръл**– известно; **леджит**– истинно, добро (например Is this information legit? – Тази информация истинна/вярна/достоверна ли е?; **вайб**– зависи от контекста – атмосфера, добро настроение; **репост**– публикувам отново; **делулу**– делюзия (използвано най-чест за човек, който няма реална представа както за обкръжаващия го свят, така и за самия себе си)

 Повечето от посочените думи са такива, които се използват на ежедневна база – в интернет или в приятелски разговор. Самият факт, че тези думи, както и още други, са възприети в англоезична среда, пречи на домашните еквиваленти да бъдат използвани, защото понятието, което стои зад тези лексеми, е възприето на английски език и изградено на английски език, като смяната на знака за това понятие може да се усеща като странно и излишно действие.

 **Споделете мисли за това дали има достатъчно информация на български език в интернет, или няма.**

 Мненията са полярни, но повечето анкетирани са описали следните минуси:

 
- *Няма, според мен това се дължи на факта, че към много нишови теми има малък интерес, а заинтересованите не отделят време към развитието им*
- *Според мен има, макар и често пъти в по-съкратен вариант*
- *Има, но по някои теми е непълна и/или недостатъчна – например психология, личностно развитие и др.*
- *Не винаги има информацията която търся на български език.*
- *Няма достатъчно информация, AI превежда всичко.*
- *Обикновено няма достатъчно информация на български език, чуждоезичните сайтове са по-обхватни, разработват теми и проблеми по-подробно.*
- *Информацията е достатъчна като количество, но не и като качество. Твърденията в статиите често са без източници и не задълбочават достатъчно изследваната тема, дори и в българската Уикипедия. Няма да коментирам изплютите от изкуствена липса на интелект текстове, публикувани в сайтове с претенция за наличност на естествен интелект. Поне във всички тези проблеми се наблюдава едно – липса на естествен интелект, липса на качествени изследвания и липса на достоверна информация.*
- *Според мен има предостатъчно информация навсякъде. Както на български, така и на английски език. Дори да не се намира определена информация на български език,винаги може да използваме преводач*
- *Към момента липсва достатъчно информация на български език. Ако изобщо има такава, тя е оскъдна.*
- *Има, но някак си винаги се насочвам към англоезични източници; подсъзнателно смятам информацията на английски за по-качествена*

 Изводът от анкетата е както стряскащ, така и обнадеждаващ, защото проблемите са посочени, а да откриеш проблема е половината от решението. Около 70% от анкетираните са хора по 35-годишна възраст. 50% прекарват над 3 часа в интернет, като предпочитаната информация, независимо дали е за развлечение, учене или работа, е на английски език, а причината е липсата или недостиг на информация на български език. Основно думите, които се използват ежедневно, са тясно свързани с интернет пространството.

 Фактите са такива – информацията и съдържанието на български език е недостатъчно. Когато например се запознаваш с една тема на английски език, възприемаш терминологията на английски език, а „преводът“ към български става ненужен, поради факта, че понятията са вече изградени.

 Чуждоезиковото влияние може да се превърне в истински проблем, когато думи от ежедневието, както и обикновени възклицания, масово се заместят от чужд еквивалент (Сядам да eat-вам, OMG). Решение обаче има – създаване и уплътняване на информацията на български език. От развлекателни клипчета в социалните мрежи до статии, реферати, есета, свързани с различни теми от научните дисциплини. Така в интернет пространството ще се появи нова вълна от информация, която да може да се конкурира с по-доминантната и вече утвърдена, срещана най-често на английски език.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/edna-anketa-za-rechta-na-mladite-hora.md)

## Философът д-р Петър Берон

***Автори: Божидара Желязкова, Диана Касабова, Ивайло Динев, Мария Караколева, Татяна Куртева  
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ ***

  

 
## 1. Петър Берон – пионер сред българските философи

 Философията на д-р Петър Берон, обусловена от спецификите на времето си, е комбинация от наука и философия, т.е. *натурфилософия*.

 В края на 18. и началото на 19. век се извършват редица фундаментални разкрития в природознанието. През този период философията често се разглежда като изместена от позитивната наука. Въпреки че Берон отдава значение на фактите, експериментите и математиката, неговото творчество надхвърля емпиричния подход. Той изгражда цялостна светогледна система с дълбоки метафизични и натурфилософски елементи, която не се свежда до сбор от научни знания.

 За изграждането на тази система Берон е силно повлиян от Шелинг, чиито лекции е слушал, както и от древногръцката философия /Аристотел/. Поставя се силен акцент върху славянската философия, която ще бъде засегната в хода на статията.

 Също така в своята система той използва гръцки термини, като по този начин замества установената латинска традиция. Пример за това са:

 
- Изодимен
- Електър
- Анизотропия – нарушено равновесие
- Адрания – инертност
- Хомоидност – равенство и еднородност

 Отхвърляйки наличния български шрифт на печатницата, Берон демонстрира стремеж към уникалност и самобитност в българската духовност. Подчертава, че букварът трябва да предлага всестранна просвета, без да копира чужди образци. Това бележи началото на новата българска образованост, изградена върху търсенето на национална идентичност. На него се дължат първите опити за актуализация на древногръцки философски идеи, но с акцент върху славянското.

  

 
## 2. Славянска философия

 Под славянска философия се разбира “славянско“ като принос към славянската традиция и подтик за развитие на науката, тъй като Берон често подчертава значението на славяните поради тяхното специфично възприемане на света и техния духовен потенциал. Берон определя славяните като наследници на византийската цивилизация и се очертава като един от вдъхновителите на идеята за месианската роля на българите. Според него в основата всички индоевропейски езици стои славянският.

 „Философия“ изразява мисленето за нещата, светоусещането и новата натурфилософия.

 Оправданието за конструкцията *славянска философия*– доколкото именно на славяните е дадено да стигнат до праначалото, то в техния език могат да се открият както старинни предания, така и старинни философски възгледи. Тъкмо езикът – черковнославянският дава основание за идентификацията славянин-българин. Така според Цонев етимологиите на Берон имат за основа българския език и то по-точно североизточното му наречие.

 След направеното въведение, нека се върнем към темата за славянската философия, която е застъпена в *Панепистемия*, раздела *Небесна физика*.

 Трябва да се има предвид факта, че заглавието на другия му обемен труд е именно *Славянска философия*.

 Берон защитава мисълта, че в основата на всички индоевропейски езици лежи славянският. Така например в уводната част на *Небесна философия*от *Панепистемия*Берон разглежда проблема за ролята на славянските езици.

  

 
## 3. *Панепистемия*

 Берон дава название на книгата си *Панепистемия*– всенаука, всепознание, като поддържа мнението си, че това, което открива като нова наука, е отдавнашно достояние на славяните, запазено в езика им.

 Сборът от науките, на които даваме името *Панепистемия*, обхваща всичко онова, което се извършва съгласно физичните закони в света и в съзнанието, което е душата.

 Берон споделя Кантовата идея, че най-верен признак за научност е възможността от прилагането на математика – математическият метод е точен и не допуска хипотези. Заявява, че неговите произведения ще бъдат подчинени на математически пресмятания.

 В *Панепистемия*всеки отделен тон е посветен на отделен обект от действителността

 
1. *Електростатика*
2. *Фотостатика*
3. *Термостатика*
4. *Баростатика*
5. 6., 7. *Небесна физика*

  

 
## 4. Философията на Берон за създаването на света

 Фундамента на философското виждане на Берон за Космоса е идеята за наличието на различни слоеве, качествено специфични форми на съществуване. За Берон учението за макрокосмоса обхваща субстанцията и висшето същество като източник на движението, космогонията и развитието на живата материя до човека включително. Земята, като космично образуване, в непрекъснатото си усложняване преминава през астрономичен и геологичен период. Геологичният ѝ стадий се характеризира с пораждането на огромно количество неорганични и органични съединения. Висш продукт на органичната материя е човекът. Берон акцентира, в различна степен на анализ, на няколко вида битие – първичен слой, органичното, психичното, социалното, идеалното. Това са качествено различни форми на съществуващото, които са йерархично построени.

 Теорията е холистична – това означава, че се базира на идеята, че цялото е първично, а разпадът на елементи е вторичното, а това се доближава до теорията за Големия взрив. По това виждането на Берон се доближава много до това на Аристотел, с разликата, че Берон не допуска мисълта за съществуването на висшето същество преди материята. Той винаги подчертава, че има паралелно съществуване на две самостоятелни субстанции – първичен флуид и бог. Границата на висшето действие се простира до причиняването на първичното движение. Дейността на висшето действие в бъдеще е изобщо изключена.

 Всичко произхожда от едно първично цяло. Това първично цяло се нарича *етер*което представлява праматерия без начало и без край, в състояние на абсолютен покой. Според Берон съществува външна висша сила, която дава първоначален тласък на етера и го превръща в *електър*. Изконното свойство на електъра става *движението*. Движението е основен атрибут на съществуващото, то е в основата на безкрайността на взаимното преобразуване на материята и затова е универсално, защото няма обекти, лишени от движение. Това движение, този тласък, е извършено от външна на праматерията Висша сила. Поради това движение материята се разделя на 7 флуида, които образуват атоми и така се заражда органичен живот, който се дели на 3 вида: *растителен, животински, логичен*.

 Берон приема за най-висше същество човека, който е носител на логическия живот – статия *Човека*, която е авторска за Берон, е поместена и в *Буквар с различни поучения*, като това, което различава човека от другите видове живот, е, че е носител на езика. Берон определя езика като главното, по което се различават животните и човека. При животните той се повтаря от родители на потомство, без да претърпи никаква промяна, докато децата научават своя матерен език, без да останат в границите, в които са го намерили, а през своя живот те го разпространяват, развиват и го предават на децата си.

 Следващ слой на битието е социалното битие. Берон разглежда явления като педагогиката, гимнастиката, педевтиката, дидактиката, поезията, живописта и скулптурата. Според Берон, освен вече изброениете, съществуват също психично и идеално битие.

  

 
## 5. Анахронизъм на философията на Берон

 Философските възгледи на Берон спрямо времето си са анахронични за европейския контекст, но в българския нещата не стоят по същия начин. Неговата натурфилософия е остаряла за тогавашната най-нова философия, но това не означава, че той няма място в нашия културен пантеон. Това са различни измерения и те не бива да се смесват и по отношение на такива като Берон още повече, че поначало тогавашната натурфилософия е анахронизъм и в трудовете на Хегел и Шелинг, но в това никой не се вторачва.

 При една по-постмодерна оптика към трудовете на българския учен може да се каже, че те са невероятна смесица на положителна наука, философия, поезия и неудържима проява на условно казано продуктивните способности на трансцеденталната аперцепция.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 Димитър Цацов, 2019: *Философски идеи през Българското възраждане*Издателство *Фабер,*гр. Велико Търново (7–102 с.)

 Петър Берон, 1824: *Рибен буквар*(Юбилейно издание 200 години), Издателство *Българска история,*2024.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/filosofat-d-r-petar-beron.md)

## Синтаксис и стил на басните в „Рибен буквар“: Средства за предаване на образователни и морални послания

***Автори: Никол Христакиева, Люсияна Георгиева, Гергана Чонова, Мартина Балтаджиева, Мария Шошова,***  
***Радина Стоянова, Виктория Стоичкова, Илиана Арсова, Надя Иванова, Жана Гошева***

  

 Изследването анализира синтаксиса и стила на басните в „Рибен буквар“ на д-р Петър Берон, с акцент върху използваните средства за предаване на образователни и морални послания. Петър Берон създава „Рибния буквар“ с цел образователно и нравствено възпитание на българското общество, като адаптира европейските идеи за просвещение към нуждите на времето.

 Басните заемат важно място във възрожденската литература като жанр, базиран на нравствено-морализаторски принципи. Те се използват за предаване на морални поучения, наставления и „благонравие“, които са основна част от учебната книжнина. Д-р Петър Берон интегрира басните в българската училищна система, утвърждавайки античните традиции и черпейки от тяхната достъпност, които улесняват езиковото възприятие и ученето.

  

 
## 1. Типове изречения в басните на Петър Берон

 В раздела „Басни“ чрез различните видове изречения и конструкцията им, д-р Петър Берон постига по-лесното разбиране на съдържанието и извеждане на поуката от страна на децата.

 Например в „Като се понапънем, изобретяваме“, изречението: *Една ожадняла врана намери едно гърне до половината пълно с вода.*В текста на д-р Петър Берон няма употребена обособена част. В съвременния книжовен език изречението е: *Една ожадняла врана намери едно гърне, наполовина пълно с вода.*– простото изречение съдържа обособено определение. Въпреки това се приписват допълнителни признаци и характеристики на обекта, който се реализира, в случая гърнето. Постига се подчертаване и насочване на вниманието към него.

 Във „Всеки смята себе си за нещо“, изречението: *Една муха кацна върху бивол*е обикновено просто изречение, което внася допълнителна информация за разбирането на съдържанието на текста. По този начин читателите навлизат в обстановката на баснята и могат да си представят написаното.

 Повечето от простите изречения са съобщителни по цел на изказване. Тъй като това са кратки по обем текстове, тези изречения са особено подходящи да предадат основния замисъл на текста.

 Сложните съчинени изречения са широко разпространени в басните на д-р Петър Берон. Още в първата басня откриваме изречението: *Тя нити водата стигаше, нити гърнето да катурне можеше*. Тук е използван сложния съчинителен съединителен съюз „*нити -нити*“. Използван е за съединяване на еднакви части в изречението, които се отричат – показва, че враната не може да стигне водата и не може да преобърне гърнето. Съюзът „*нити*“ е характерен за югозападните диалекти. Д-р Петър Берон е родом от Котел, където по-разпространена е употребата на „*нито*“, станала книжовна и в съвременния български език. Това се дължи на смесване на говорите.

 Употребени са и изречения със заключителни съюзи, например: *Тогази започна да взима камъчета и да ги пуска в гърнето*. Те помагат да се направи извод след изложената информация. В случая „*тогази*“ е съюзът „тогава“, но под влияние на централните балкански говори. В северозападните говори се използва „ва“ и вариантите се конкурират. Друг пример е: *Тай водата се издигна нагоре и тя пи от нея.*Съюзът „*тай*“ е съвременният „*така*“ – също заключителен.

 Изречението от „Не желай невъзможни неща“: *Тя не го послуша, ами продължи да го моли*., също е сложно съчинено със съпоставителен съюз „*ами*“. То изразява отношението на жабата към орела и нейното противопоставяне на неговия отказ да я научи да лети.

 Въпросителните изречения са рядко срещани в басните. В „Приготви си навреме това, което ще ти потрябва“ се задава въпрос, с цел упрек или забележка. Например: *Какво прави през лятото, че не си си събрал?*Мравките отказват да дадат от житото си на щуреца, защото докато те са работили, той е бездействал.

 Често въпросителни изречения са използвани вместо със въпросителен знак накрая с удивителен. Въпреки тази размяна на препинателните знаци, изреченията по цел на изказване си остават въпросителни. Например във „Всеки мърмори срещу неправдата“, вълкът пита: *Какъв шум щеше да се вдигне, ако я ядях аз!*Тук този въпрос действа като реторичен, защото отговорът му се подразбира. Ако вълкът ядеше овцата, щеше да вдигне много повече радостен шум от овчарите.

 Във „Всеки смята себе си за нещо“ една муха задава въпрос на бивол: *Ако много ти тежа, да отлитам;*Тук в края на реторичния въпрос е поставен препинателен знак – точка и запетая. Въпреки това смисълът е ясен, защото една малка муха не може да попречи по никакъв начин на един голям бивол. В случая това поражда леко комична ситуация и може да възникне момент на смях при този, който чете.

 Друг пример е изречението от „На безумните много им минава през главата, докато се научат“: *Ако искаш да се сдобрим и занапред да не се караме, дай ми кучетата и ще разбереш, че не те лъжа:*двете точки са на мястото на въпросителен знак, но целта на изречението е да отправи въпрос, който да разреши възникнал проблем.

 Възклицателни изречения има употребени и с повелителни глаголни фирми като в „Който прави зло, търси повод за него“: *Не ми размътвай водата*; т.е. *Недей да ми мътиш водата!*Отново препинателния знак е точка и запетая, но изречението изразява забрана и предупреждение. Друг пример е: *Говори каквото искаш, аз ще те изям.*Точката тук действа като удивителен знак, но семантиката идва от самото изречение. Вълкът прави предупреждение, че каквото и да се случва, ще изяде агнето.

  

 
## 2. Подчинени изречения в басните

 След подробен анализ открихме, че в басните на Петър Берон подчинените изречения имат важно значение, защото не само помагат за развитието на случващото се в текста, но и за по-ясно представяне на основните поуки. Те извеждат причинно-следствените връзки, породени от действията на героите, техните мотиви и последиците от постъпките им и правят текста по-достъпен и убедителен.

 При анализа забелязахме еднакво наличие на прости и сложни изречения, но преден план ще изведем най-често срещаните подчинени изречения – допълнителните и обстоятелствените.

 **2.1.**Подчинени допълнителни изречения – допълват смисъла на сказуемото в главното изречение, като дават информация за мислите и действията на героите.

 „Стомахът им се присмя на безумието и каза, че като си вземе храната, не я държи за себе си.“

 Допълнителното подчинено изречение „че като си вземе храната, не я държи за себе си“ подчертава важната идея за взаимозависимостта и сътрудничеството между отделните части на едно цяло. Стомахът, като образен символ, обяснява на другите герои, че неговата роля не е егоистична, а служи за общото благо. Това изречение насочва читателя към основната поука – че хармонията и успехът зависят от съвместната работа и взаимното разбиране, а не от изолацията или раздора. Чрез този израз авторът показва, че дори привидно пасивните участници имат съществен принос за общото благоденствие.

 „Нито съм усетил кога си дошла, нито съм забелязал, че седиш на гърба ми.“

 Допълнителното подчинено изречение „че седиш на гърба ми“ разкрива не само липсата на внимание у героя, но и неговата самонадеяност и невнимание към детайлите. Това подчертава основната поука – често най-големите заплахи или изненади идват от места, които подценяваме или игнорираме. Чрез тази конструкция авторът подчертава иронията в ситуацията, като насочва читателя към извод, че самоувереността без внимателно наблюдение на обстоятелствата може да доведе до неочаквани последствия.

 **2.2**Подчинени обстоятелствени изречения – Тези изречения преобладават основно и поясняват обстоятелствата, при които се случва действието – причината за него, времето, условията или целта.

 
- За цел:  
„Враната грабна една бучка сирене и кацна на едно дърво да го яде“ – Подчиненото обстоятелствено изречение „да го яде“ разкрива непосредствената цел на действията на враната и същевременно служи за подчертаване на нейната алчност и уязвимост. То насочва вниманието към мотивите ѝ, които я правят лесна жертва на ласкателството в следващите събития. Поуката тук е, че прекомерната съсредоточеност върху лична изгода може да направи човек (или герой) уязвим. Берон използва това подчинено изречение, за да изгради основата на конфликта, водещ до моралния извод, че суетата често носи загуба.  
„Тогава враната, за да покаже, че има глас, заграчи и сиренето падна долу“ – Подчиненото обстоятелствено изречение „за да покаже, че има глас“ разкрива мотивите на враната и подчертава нейната суета и наивност. То осветлява ключов момент от историята, в който желанието за признание и одобрение надделява над разума и предпазливостта. Това изречение води читателя към основната поука – че прекомерната суетност и жажда за похвала могат да доведат до загуба.
- За причина:  
„И така всички те умряха заедно със стомаха, защото не го хранеха.“ – Изречението „защото не го хранеха“ ясно показва причинно-следствената връзка между действията на героите и техния трагичен край. То обяснява, че пренебрегването на важна част от общото цяло – в случая стомаха – води до вреда за всички. Поуката е, че когато липсва сътрудничество и взаимопомощ, всички страдат заедно. Берон използва тази ситуация, за да напомни, че успехът и оцеляването зависят от грижата и подкрепата между членовете на едно общество или група.  
„Те желаеха да преминат през реката, но не можеха, защото единият нямаше очи, а другият – крака“ – Изречението „защото единият нямаше очи, а другият – крака“ подчертава взаимната зависимост между героите. Всеки от тях има свой недостатък, който го прави неспособен да преодолее препятствието сам, но заедно могат да намерят решение. Поуката е ясна – слабостите на отделните индивиди могат да бъдат преодолени чрез сътрудничество и обединение.  
„След малко, като се изправи, то усети, че му е олекнало, тъй като солта му се е разтопила във водата“ – Изречението „тъй като солта му се е разтопила във водата“ обяснява причината за облекчението на магарето след изпитанието. То подчертава важността на променените обстоятелства, които водят до неочаквано облекчение. Поуката е, че понякога трудностите и препятствията, които изглеждат тежки, могат да доведат до благоприятен резултат, стига да се подходи с упоритост и търпение. Авторът използва този момент, за да покаже, че не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед, и че всяко изпитание може да има своята положителна страна.
- За начин:  
„Друг път то беше натоварено с вълна и като минаваше през реката, легна пак.“ – Изречението „като минаваше през реката, легна пак“ показва, че магарето се опитва да повтори предишната си успешна стратегия, без да осъзнава разликата в обстоятелствата. Това подчертава важната поука – че механичното прилагане на един и същ подход, без да се вземат предвид новите условия, може да доведе до неуспех. Авторът използва тази ситуация, за да покаже, че мъдростта не е в сляпото следване на стари решения, а в способността да се адаптираме към различни ситуации и да мислим преди да действаме.

 **Заключение**: Подчинените допълнителни и обстоятелствени изречения са важна част от басните в „Рибния буквар“, защото правят историите по-разбираеми и поучителни. Допълнителните изречения помагат да се разкрият мислите и намеренията на героите, като показват защо те постъпват по определен начин. Така те улесняват читателя да види връзката между действията на героите и поуките в края на басните. Обстоятелствените изречения добавят контекст и поясняват кога, как и защо се случват събитията. Те показват условията и причините за действията, което помага на читателя да разбере по-добре самата история и нейните послания. Чрез тях басните стават по-живи и логични. И двата вида изречения обогатяват текста и го правят по-въздействащ. Те помагат на читателите не само да следят действието, но и да размишляват върху житейските уроци, които басните предават. Това прави историите не просто забавни, а полезни и значими.

 Използва редукция в съюза „че“ затова на места го виждаме като „чи“.

  

 
## 3. Подредба на членовете в изреченията

 В българския език основната подредба на членовете в изречението е субект + предикат + допълнение (подлог + сказуемо + допълнение), като подлогът е обикновено на първо място, а сказуемото на второ.

 При басните на Берон в по-голямата част от изреченията тази подредба се спазва, но срещаме и такива, в които предикатът е пред субекта, тоест използвана е инверсия.

 В 7-ма басня откриваме: „*Согласиха се мишките да прикачат звънче на котката, за да я чуват кога дойде*“.

 В 8-ма басня „*Но подир малко начена да реве и тогази го познаха и се притекоха човеците та го уловиха и го биха*“.

 Допълнения

 Обичайната позиция на допълненията е след сказуемото

 „*На пътят намери една кожа лъвска*“ ( в този пример определението е след съществителното)

 Но срещаме и примери, в които допълнението стои пред сказуемото.

 „*Тя нито водата стигаше, нито гърнето да притури можеше*“.

 За да акцентира и да усили посланието на текста в някои изречения вместо след допълненията, Берон поставя обстоятелственото пояснение в началото на изречението.

 В 17-та басня: „*Кога си помагат человеците, избавят се*“.

 „*Тогаз мъдро се съгласиха, хромият да възседне слепият, ачи да му казва где да стъпва, и тъй невредно преминаха*.“

 В 5-та басня: „*Подир това тия намериха по голямо зло, защо господарката им не знаеше веки кое време е, и ги дигаше често йоще от вчера*“.

 В последния пример виждаме използвани и двете позиции на обстоятелствени пояснения.

 В 15-та басня „*Подир смъртта му отидоха та прекопаха лозето пет, шест пъти и не намериха нищо, но лозето дади много гроздие, та го продадоха и зеха много пари и тогази познаха умните бащини си хоратий*“.

 Често в заглавията на басните Берон си служи с подчинени изречения със съюза връзка „който“, употребени „предпозитивно“

 *„Който зло мисли, зло намира“  
„Който струва зло, напразно дири добра причина“  
„Който ище много, загубва и малкото“*

  

 
## 4. Употреба на повелителни форми

 Повелителната форма в басните се откриват в последните поучителни думи, изрази, които се използват за по-дълбоко въздействие.

 Пример – „спри, недей да ми лъжеш“,

 „Щом си пял тогава, сега пък танцувай!“   
„Недей да ми мътиш водата“.

 В края е обръщението към читателя и силният съвет от думи. Думите въздействат на децата, затова е важно и какво четат. В басните е важно да се открояват теми за морал. Учат се на доброта, на искреност, на честност и много други позитивни качества, които са важни за изграждането им като характер.

 Например: „Не прави зло, за да не ти се връща“.

 Повелителната форма е силно въздействаща. Чрез нея се засилва моралния ефект. Чрез реакциите на героите се показват онези добри и лоши черти в характерите на хората.

 Важното от басните е да се извлече най-доброто, за да го покаже като пример към читателя.

  

 
## 5. Лексико-синтактична връзка

 Можем да разглеждаме басните и през лексико-синтактичната им призма. Както вече казахме, „Буквар с различни поучения‘‘ е най-широко разпространената и най-преиздаваната книга през Възраждането. Освен изданието от 1824 година, той претърпява още пет издания, като петото съдържа най-значителни промени, но те засягат преди всичко съдържанието и само отчасти езика. Речниковите промени в басните се отнасят главно до замяната на една дума с друга – с цел да се предаде мисълта по – точно или да се постигне по – добра стилистична еднородност на езиковия материал.

 Например :

 
- Когато си пял тогази, сега играй – щом си пял тогава, сега пък танцувай;
- Но като начена да я храни – но като започна да я храни
- Една жена имаше храниници (хизмикерки) – една жена имаше ратайкини;
- Една жаба се примоли на един орел да я научи да фарка – една жаба се примоли на един орел да я научи да лети.

 Тъй като букварът е създаден началото на 19-ти век, езикът на Берон е доста близък до ранния новобългарски, като със сигурност можем да кажем, че басните съдържат редица архаизми и остарели форми, които често повлияват синтактичната позицията на думите – техният ред се различава от този в съвременния език. Като ясен пример бих посочила инверсията в следното изречение:

  

 *Тогази сичките человеци и добитаци бегаха като го видяха. – Всичките хора и животни, като го видяха такова, се разбягаха.*

 Наблюдаваме преминаване от человеци – хора, добитаци – животни, бегаха – разбягаха, а относно структурата на изречението:

 Очевидна е промяната в позицията на подчиненото обстоятелствено изречение за време – в първия вариант то се намира непосредствено след главното, а във втория ( съвременния) – го разкъсва.

 Въпреки речниковите и структурните изменения, лексиката в басните винаги е определяна по един и същи начин – кратка, ясна, полезна и изключително достъпна.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 История на новобългарския книжовен език. София: Издателство БАН, 1989 г.

 *Андриана Спасова.* „Античните басни и параболи във възрожденската учебникарска книжнина“.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/sintaksis-i-stil-na-basnite-v-riben-bukvar-sredstva-za-predavane-na-obrazovatelni-i-moralni-poslaniya.md)

## Подчинени обстоятелствени изречения в Рибния буквар на д-р Петър Берон

***Автори: Вл. Александров, Г. Радулов, Ил. Илиев, Сл. Стоянов, Ст. Маринов, Т. Начева, Т. Йотов, Я. Станчева  
Софийски университет „Свети Климент Охридски“***

 
##  

 
## Въведение

 В настоящата статия обект на изследване е най-значимото произведение на д-р Петър Берон, а именно „Рибен буквар“ или „Буквар са различни поучения“. Предмет на анализ ще е синтаксисът на Петър Берон, онагледен в неговия буквар и по-специално подчинените обстоятелствени изречения, които присъстват в текстовете от буквара. Ще проследим употребата на подчинените обстоятелствени изречения, а чрез честотата на примерите ще проверим кои видове подчинени обстоятелствени изречения се използват по-често и кои – по-рядко. Ще очертаем видовете свързване между подчинените обстоятелствени изречения в рамките на едно сложно. Отделно ще направим количествен анализ на сложните изречения, съдържащи подчинени обстоятелствени изречения. Накрая ще представим пример за синтактично дърво, на едно сложно изречение, които съдържа подчинено обстоятелствено изречение, от буквара.

 За доказване на наблюденията използваме примери главно от буквара на Петър Берон, който отразява неговия синтаксис, филологическия му опит и просветителски дух.

 Целта на това изследване е да провери колко сложни изречения с подчинено обстоятелствено изречение съдържа букварът на д-р Петър Берон, колко и какви са подчинените обстоятелствени изречения в творбата, да представи едно синтактично дърво на изречение от разглежданите. Също така изследването цели да провери кои и колко от гореспоменатите изречения срещаме в различните раздели на буквара. Важни ще са и видовете свързване между анализираните изречения. Поставяме си задачата да отговорим на въпросите – колко и какви са сложните изречения, съдържащи подчинени обстоятелствени изречения, колко и какви по вид са самите подчинени обстоятелствени изречения, какво е свързването между тях. За целта ще трябва да анализираме отделните раздели на буквара, да прегледаме всяко сложно изречение, съдържащо подчинено обстоятелствено изречение и да извлечем заключенията на базата на получените резултати.

 Методите, които ще използваме в изследването си, са описателен и количествен.

  

 
## Изложение

 Още в самото начало на „Рибен буквар“, в предисловието, виждаме, че д-р Петър Берон често използва сложни синтактични конструкции, състоящи се от сложно смесено или сложно съставно изречение, което от своя страна съдържа средно между от 3 до 12 подчинени обстоятелствени изречения. Тази тенденция наблюдаваме във всички раздели на буквара. Не сме разглеждали само раздела „Молитви“, тъй като молитвите в него са написани на доста по-архаичен език, съгласно черковнославянската традиция и не отразяват адекватно индивидуалния лингвистичен усет на д-р Петър Берон.

 В настоящето изследване, по-долу, ще представим заключенията, до които достигнахме, като приложим диаграми, които по-добре да онагледят извлечената информация.

  

 
### Разгледани сложни изречения

 В изследването разгледахме общо 363 сложни изречения, от които сложни съставни – 119 (33%) и сложни смесени – 244 (67%).

  

 ![Диаграма 1](https://modern-linguistics.eu/images/articles/80-86-01.jpg)

  

 
### Подчинени обстоятелствени изречения

 Открихме 579 подчинени обстоятелствени изречения в буквара на д-р Петър Берон. 164 от тях бяха част от сложно съставно изречение, а 415 – от сложно смесено изречение.

  

 ![Диаграма 2](https://modern-linguistics.eu/images/articles/80-86-02.jpg)

  

 
### Подчинени обстоятелствени изречения средно

 Средно във всяко сложно изречение има по 5,14 подчинени обстоятелствени изречения, което е белег за доста сложен и добре развит синтаксис на д-р Петър Берон. Представили сме едно сложно изречение от раздела „Фисически сказания“, в което има 9 подчинени обстоятелствени изречения (за време):

 *„Затластява човек, кога малко ся разхожда и често си почива; кога не излазя часто по себеси; кога не истива зими и не ся твърде горящи лети; кога спи мирно и без смущение на мягка постелка; кога не ся скорби и яде часто много сладки и тлъсти ястия и ги смила.“*(Берон 2004: 28 – 29)

  

 
### Видове подчинени обстоятелствени изречения

 В буквара открихме осем от десетте подчинени обстоятелствени изречения за време. За време – 237; за място – 11; за начин и сравнение – 39; за количество и степен – 17; за цел – 90; за причина – 98; за условие – 65; за последица и заключение – 22. Не открихме примери за подчинени обстоятелствени изречения за отстъпка и за изключване. Неравномерно е количественото разпределение – най-много са за време (237) и най-малко са за място (11).

  

 ![Диаграма 3](https://modern-linguistics.eu/images/articles/80-86-03.jpg)

  

 
### Подчинени обстоятелствени изречения за време

 При подчинените обстоятелствени изречения за време откриваме, че безсъюзно свързване има в 108 изречения. От които 94 са свързани с „кога“ в см. на „когато“; 13 с „когато“ и само 1 със „когато, тогази“. Съюзно са свързани 129, от които 105 са със съюза „като“, 23 – с „доде“ в см. на „докато“ и 1 с „като“ в см. на „що“.

  

 **Безсъюзно свързване – 108**

 |  |  |
| --- | --- |
| **Свързваща дума** | **Брой** |
| кота(то) | 94 |
| когато | 13 |
| когато, тогази | 1 |

 **Съюзно свързване – 108**

 |  |  |
| --- | --- |
| **Съюз** | **Брой** |
| като | 105 |
| доде (докато) | 23 |
| като (щом) | 1 |

  

 
### Подчинени обстоятелствени изречения за място и за количество и степен

 Откриваме 11 безсъюзно свързани подчинени обстоятелствени изречения за място, които са свързани с разновидности на свързващата дума „където“ – „дето, где и гдето“. Подчинените обстоятелствени изречения за количество и степен също не са много на брой, те са 17. Всичките са безсъюзни. Най-много са въведени с „който“, после с „колко“ в см. на „колкото“ и едно е въведено с „отколкото“.

  

 ![Диаграма 4](https://modern-linguistics.eu/images/articles/80-86-04.jpg)

  

 
### Подчинени обстоятелствени изречения за начин и сравнение

 В буквара на д-р Петър Берон открихме 39 подчинени обстоятелствени изречения за начин и сравнение, от които 12 са свързани безсъюзно, въведени най-вече със свързващата дума „както“ или нейни разновидности. 27 са свързани съюзно. 21 с „като“, 1 с „като че ли“, 3 с „без да“, 1 с „щото“ в см. на „че“ и 1 с „доде“ в см. на „без да“. Последното повдига въпроси дали това подчинено изречение не е за време, заради обичайната употреба на „доде“ при подчинените обстоятелствени изречения за време.

  

 **Безсъюзно свързване – 12**

 |  |  |
| --- | --- |
| **Свързваща дума** | **Брой** |
| както | 8 |
| как (както) | 2 |
| каквото (както) | 2 |

 **Съюзно свързване – 27**

 |  |  |
| --- | --- |
| **Съюз** | **Брой** |
| като | 21 |
| като че ли | 1 |
| без да | 3 |
| доде (без да) | 1 (? за време) |
| щото (че) | 1 |

  

 
### Подчинени обстоятелствени изречения за цел и за причина

 Подчинените обстоятелствени изречения за цел са 90 на брой, въведени всички съюзно, със съюзите „да, за да, заради да, та да, щото да, като да“. Тези за причина са 98 на брой, въведени съюзно. Обикновено са свързани със съюза „защо“ в см. на „защото“. Срещат се и със съюза „чи“, в който наблюдаваме редукция на Е в И, типична за езика на д-р Петър Берон.

  

 ![Диаграма 5](https://modern-linguistics.eu/images/articles/80-86-05.jpg)

  

 
### Подчинени обстоятелствени изречения за условие и за последица и заключение

 Подчинените обстоятелствени изречения за условие в буквара са въведени само чрез съюза „ако“ и са 65 на брой. Открихме и 22 подчинени обстоятелствени изречения за последица и заключение. Те са въведени със съюзите „заради това, щото, чи да, за това, тъй като, зато“.

  

 **За условие**

 |  |  |
| --- | --- |
| **Свързваща дума** | **Брой** |
| ако | 65 |

 **За последица и заключение**

 |  |  |
| --- | --- |
| **Съюз** | **Брой –**22 |
| заради това | 9 |
| щото (че) | 8 |
| чи да (че да) | 2 |
| за това | 1 |
| тъй като (тъй че) | 1 |
| зато (затова) | 1 |

  

 
### Синтактично дърво на едно сложно изречение от буквара

 В изследването си включихме и едно синтактично дърво на сложно съставно изречение, което съдържа едно подчинено обстоятелствено изречение за условие (*И ако им ся види добре*) и едно за време (*като ся понаготвят със тъзи*). Тематично избрахме това изречение, защото това е и последното изречение от предисловието на д-р Петър Берон.

 ![Диаграма 6](https://modern-linguistics.eu/images/articles/80-86-06.jpg)

  

 
## Заключение

 Проведеното изследване показа, че д-р Петър Берон използва много често сложни смесени и сложни съставни изречения, които съдържат подчинени обстоятелствени изречения. Тези подчинени изречения са въведени с богато разнообразие от свързващи думи и съюзи, както и техни книжовни и диалектни разновидности. Оказа се, че авторът на буквара не е употребил нито едно подчинено обстоятелствено изречение за отстъпка и нито едно за изключване в творбата си, което ясно показва, че не са често използвани в синтаксиса на д-р Петър Берон. Накрая онагледихме как изглежда синтактичното дърво на едно сложно съставно изречение с две подчинени обстоятелствени – за условие и за време.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Берон, Петър Атанасов**, *Буквар с различни поучения. Рибен буквар*, София: Български бетселър – Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004.

 **Бъркалова, Петя**, *Българският синтаксис – познат и непознат*, Пловдив: Ун


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/podchineni-obstoyatelstveni-izrecheniya-v-ribniya-bukvar-na-d-r-petar-beron.md)

## Речта на инфлуенсърите

В днешно време все по-актуално и модерно се оказва човек да работи като „инфлуенсър“. Тази новонавлизаща професия се оказва доходоносна, но и печелеща слава и влияние. Ако преди се е налагало човек да има някакъв вид талант, свързан с някое изкуство (музика, актьорско майсторство и т.н.), то сега е важно да бъде интересен на своята публика, още наричана *аудитория*– да има разнообразни видеа, свързани с неговите интереси и ежедневни дейности, спрямо които се „припознават“ и зрителите.

 Тази професия стана толкова широкоразпространена в световен мащаб, ала не всеки е добре запознат с нейните особености. Много често хората се объркват при уточняване на отликите между инфлуенсър и знаменитост. Първите са тези, които могат да повлияят върху решенията на хората (най-често) при закупуването на дадена стока (според маркетинг индустрията), но и тези, които въздействат върху начина на мислене, обвързан пряко със ежедневни теми като здравословния начин на живот, екологично живеене и т.н. Вторите – знаменитостите – често са известни актьори, певци, журналисти или хора от телевизионните канали, художници, спортисти и много други. Невинаги едните са свързани с другите, но често те се припокриват и ние виждаме двойствената страна на тези хора – талант, комбиниран с добре развити социални мрежи.

 Видовете съдържание и неговите структури в различните социални мрежи:

  

 
## 1. Instragram

 Инстаграм е социална мрежа, която стана изключително популярна в последните години. Тя е задължителният *компонент*от портфолиото на всеки себеуважаващ се инфлуенсър. Има няколко типа съдържание, което може да се споделя:

 
- снимка или поредица от няколко снимки;
- „история“ (story);
- „рийл“ (reel).

 Снимките много често са висококачествени, модерни, естетически издържани и са обвързани с тематиката, с която се занимава даден инфлуенсър. Те могат да бъдат качени самостоятелно или да бъдат групирани в няколко снимки (не е задължително да имат общо помежду си). Тези публикации се наричат още *пост*, мн. ч. *постове*(от английски – *post*). Под тези снимки могат да се видят описания, написани от даден човек, коментари, брой харесвания (освен ако изрочно не са „скрити“, т.е да се виждат само от автора) и *хаштагове*, ако има такива.

 Историите, по-известни като *сторита*, могат да включват снимка, кратко видео или препратка от друга социална мрежа (например видео от TikTok или песен от YouTube, Spotify). Тяхна специфика е, че изчезват и не са видими за последователите след 24 часа от момента на публикуването им. Много често те биват използвани от инфлуенсърите, за да споделят мнение по дадена тема, да качат снимка от деня/седмицата им, да припомнят за някоя игра или събитие, от което са част и т.н. Понякога те биват запазвани и могат да се гледат отново само и единствено в профила на конкретния човек в така наречените *акценти/ highlights*.

 Последният вид съдържание – рийлове (reels), представлява кратко видео със забавен, увлекателен, интерактивен и/или информационен характер. Много често те са съпроводени с музика, текст, стикери, анимации, визуални ефекти и др. Тяхната продължителност е около минута или две. Те редовно се използват за качване и споделяне на т.нар. *миймове*(memes).

  

 
## 2. YouTube

 YouTube е сайт за видеосподеляне, който води своето начало от първите години на новия век – 2005 г. Потребителите могат да качват собствени видеа, да гледат други такива, да коментират и да ги споделят, да се абонират за определени канали и пр. Тази платформа е една от най-известните и използвани мрежи в света и предлага изключително голямо разнообразие от съдържание, а част от категориите са свързани с музика, филми, влогове, образование, игри, ревюта, подкасти, документални филми и други. Продължителността на видеата може да варира от няколко минути до половин или един час, а понякога и много повече.

 Често видеата на инфлуенсърите са с дължина около десетина минути, влоговете могат да достигнат до половин час, а подкастовете – до над един астрономически час.

 Обикновено структурата на видеата на инфлуенсърите включва въведение (интро), основно съдържание и финал, включващ призив за абониране за канала, харесване, коментиране и споделяне на видеото. Така наречените *влогове*могат да бъдат с различна структура, която да включва по-различно начало, развитие и т.н., но финалът много често си прилича с всяко едно друго видео, включвайки призив за абониране, харесване и коментиране на видеото.

  

 
## 3. TikTok

 ТикТок е общоизвестна и изключително популярна социална мрежа сред младите хора, което я прави плодотворна за всеки инфлуенсър. Там много лесно и удобно могат бързо да се разпространяват идеи, маркетингови кампании, продукти и пр. Това става чрез т. нар. *трендове*, които се разпространяват *вирусно*.

 *Тренд*идва от английската дума „trend“, която означава тенденция, склонност, направление. Не се открива в българските речници за неологизми. Думата „вирусно“ обаче може да се намери в Речник на новите думи в български език от 2021 г., а определението, което дадено там, е: „Чрез масово препращане, споделяне на рекламна или друга информация между много голям брой потребители в интернет за кратко време.“. Това води до извода, че ТикТок печели своята слава и интерес чрез тенденции, които виреят ежедневно в приложението и се разпространяват почти светкавично, благодарение на кратки видеа, които варират от няколко секунди до една-две, а понякога и до няколко минути.

 Съдържанието е съставено от видеа с различни тематики като образование и информираност, развлечение и забава, но и с предизвикателства, които се базират на трендовете, актуални за момента, реакции на други видеа или предизвикателства и т.н. Обикновено инфлуенсърите използват подобни на другите социални платформи техники, но ги коригират спрямо по-кратките видеа и тяхната динамика. Уводната част започва по-гръмко, грабващо и директно, а същинската част е синтезирана, обраната, с много точни и ясни послания, придружени от аудио-визуални ефекти. Изцяло липсва стандартният и шаблонен призив за абониране, харесване и коментиране, каквато е догмата при видеата в Ютюб.

  

 
## 4. Обобщение – прилики и разлики

 Всяка една от трите платформи – Ютюб (YouTube), Инстаграм (инстаграм), ТикТок (TikTok), има своите специфики, а инфлуенсърите се „напасват“ спрямо всяка една конкретна, винаги има връзка помежду им и се държи на заинтересоваността на аудиторията във всяка една отделно. Тъй като видеата в Ютюб позволяват по-дълго изложение, възможност за пълноценни и цялостни анализи, коментари и мнения за даден продукт, събитие или друго, същността тече много по-гладко, спокойно и плавно. Това е почти невъзможно за осъществяване в останалите две платформи, понеже съдържанието е ограничено до секунди или броени минути. Така се „налага“ да се използват ефекти и трикове от маркетинга, грабващи вниманието много по-бързо, но и задържащи вниманието до края на самото видео. Предимството е, че има по-бърза и пряка комуникация с последователите чрез коментари и лични съобщения.

 Общите черти показват, че във всяка мрежа се създават шаблони, по които се работи от всеки инфлуенсър индивидуално, шаблони, които са негова „запазена“ марка, познати за неговата аудитория – може да става въпрос за хаштаг, аудио-визуален ефект или друго. Друга прилика е тази, че почти винаги съдържанието се разделя по рубрики, тематични за всекиго, и те показват неговата изобретателност и идейност. Всяка една платформа подпомага работата на инфлуенсърите, прави ги по-гъвкави за аудиторията (чрез тяхното присъствие във всяка социална мрежа),

 В основата на *инфлуенсърството*може да се каже, че главна роля изиграва YouTube. Функциите и възможностите на сайта дават възможност за по-дълги и обстойни изяви – интервюта, видеодневници, въпроси и отговори, подкасти, ревюта и пр. Очаквано е, че няма как едно видео да започне без някакъв вид въведение в темата. Затова и инфлуенсърите използват много устойчиви словесни изрази за първоначално приветстване. Често те започват видеото с кратък поздрав към зрителите (понякога и само слушателите), а веднага след това представят „темата“ във видеото, най-често упомената в самото заглавие:

 „Здравейте и добре дошли в днешното видео… / В днешното видео ще си говорим за любимите ми продукти в категорията с декоративна козметика.“ (срв. заглавието *Любими за 2022 | Фон Дьо Тени, Спирали, Палитри, Червила + Аксесоари*) (Попова-Янг)

 Има няколко шаблонни израза, които се използват за обръщение към аудиторията. Те са най-често от типа на „Здравейте!“, „Здравейте, (прекрасни/ мили) хора!“, а може и направо да се каже „Здравейте и добре дошли в моя канал!“. Това обръщение не носи в себе си черти на официално-деловия стил, както би се очаквало, че човек ще се обърне към непознати, а точно обратното – това е явен белег за разговорен стил. Още с първите си думи инфлуенсърите скъсяват дистанцията между тях и своите слушатели. Понякога се добавят изрази като „Ако не ме познавате, аз съм …“ и следва представяне с няколко думи или представяне от типа на „Здравейте, хора, аз съм Ева. Вие се намирате в моя ютюб канал“.

 Някои инфлуенсъри избягват това стандартизирано начало и започват с няколко секунди до минута време, в което не се говори, а се показват различни техни ритуали. През това време може да е пуснат началният звук на видеоклипа, в който се чуват „естествените“ шумове, но може да бъдат премахнати и заменени с лека мелодия или песен, която да звучи. Това „неговорене“ кара слушателите да пуснат самото видео, за да гледат, а не само да го слушат. По този начин вниманието се изостря и човек обръща повече внимание.

 Във видеото това може да се онагледи. Инфлуенсърката не говори около 45 секунди, пусната е мелодия на заден фон, докато тя извършва своите сутрешни ритуали. Интересното е, че на екрана има изписани кратки съобщения от нея самата. Едното посочва откъде са продуктите за лице, употребени във видеото: „Всички продукти са от bewellstore.bg“, а на другото се извинява за замърсеното огледало във видеото: „Извинявам се за мръсното огледало“. Накрая на второто съобщение са добавени емотикони, които предизвикват лек хумористичен ефект у зрителя. Това доказва, че дори замлъкването от страна на инфлуенсърите, е вид комуникацията със зрителите. Това ги изважда от ролята им на просто „слушатели“ и ги кара да се ангажират повече със съдържанието, което се показва.  
([https://www.youtube.com/watch?v=xVv31dlPYSE&t=950s](https://www.youtube.com/watch?v=xVv31dlPYSE&t=950s))

 Подобно на първите секунди и минути, финалът на видеата е също толкова шаблонен, а на моменти – дори повече. Всяко видео завършва монотонно с устойчиви словесни изрази – благодарност към зрителя („Благодаря ви, че гледахте!“), призив за абониране, харесване и коментиране. Обикновено се използват повелителни форми: „абонирайте се“, „харесайте“ и пр. Идентично с началните обръщения към зрителите, инфлуенсърите използват такива за приключване на видеото: „прегръщам ви“/“прегръдки“, „целувам ви“/„целувки“ и т.н. Така сближаването между инфлуенсър-последовател се засилва.

 Интересното е, когато те призовават за „натискане на камбанката“. В платформата YouTube има опция, при която човек може да се запише за известяване, когато се качи видео в следван от него канал. Тази *камбана*, от друга страна, покачва реномето на инфлуенсъра, защото така социалната платформа отчита, че аудиторията му е вярна и доста заинтересована от неговите видеа и съответно – се заплаща повече. Някои дори споделят тази информация със своите последователи: „Ако видеото ви е харесало и ви е било полезно, ще съм ви много благодарна, ако цъкнете палец нагоре за алгоритъма на ютюб. По този начин ще ме подкрепите. Също може да се абонирате за моя канал с камбанка, за да не пропускате останалите видеа …“.

 Заглавията в YouTube са от голямо значение, тъй като зрителите ги използват за компас и се ориентират по тях – каква ще е темата на видеото, в каква категория би попаднало, има ли сходства с личните им интереси, а това става чрез ключови думи, които помагат за набиране на нови последователи, попаднали случайно на видеото. Заради това инфлуенсърите, подобно на редактори във вестници или автори на книги, обръщат сериозно внимание при подбора на име за видеата им. Често се използват главни букви, които подчертават някоя дума. Обикновено заглавията попадат в няколко (условни) категории:

 • влогове – видеа, които показват ежедневието в един или няколко дни: „pov: Цял ден с мен | Влог“ (Изабел Влогс); „Какво ядох днес“ (Валери Йорданова), “СЕДМИЧЕН ВЛОГ ► РЕЦЕПТИ, НОВА ПРИЧЕСКА, БУКУРЕЩ“[[1]](#fnote1) (Валери Йорданова)

 • теми, свързани с майчинство и деца – раждане, отглеждане на деца, съвети, рецепти: „КАКВО ВЗЕХМЕ ЗА БЕБЕТО“ (Ива & Радостин Кузманови) , „РАЖДАНЕ (СЕКЦИО?), КЪРМЕНЕ, ХОРМОНИ“ (Теа & Наум)

 • теми, свързани с грим и/или козметика (любими или не толкова любими продукти на база месец или година) – съвети за козметични или грим продукти, техники на гримиране, препоръки за марки и продукти: „Ежедневен грим | Чиста козметика“ (Антоанет Попова-Янг), „ГРИМ ЗА НАЧИНЕЩИ С БЮДЖЕТНИ ПРОДУКТИ“ (Валери Йорданова), „Любими продукти за последните 30 ДНИ“ (Антоанет Попова-Янг), ЛЮБИМЦИ И РАЗОЧАРОВАНИЯ ► 2019

 • теми, свързани със здравословно хранене и/или спорт: „2 ГОЛЕМИ ГРЕШКИ ПРИ ОТСЛАБВАНЕ“ (Ива Друмева), „КАКВО ЯМ | Тренировка| Маска за растеж на косата“ (Ванеса Кьосина)

 • теми, свързани с въпроси и отговори: “Q&A | ОТГОВАРЯМ НА ВЪПРОСИ ОТ INSTAGRAM“ (Александра Богданска), „Въпроси и отговори | Q&A | Влогмас Ден 20“ (Антоанет Попова-Янг)

 • подготовка за излизане (GRWM), сутрешна или вечерна рутина: “GRWM | Как се гримирам, Тикток събитие, Брънч“ (Ванеса Кьосина), „Сутрешна Рутина през Есента | Autumn Morning Routine“ (Антоанет Попова-Янг), “НАШАТА ВЕЧЕРНА РУТИНА **Ͻ**“ (Радостин & Ива Кузманови)

 Български инфлуенсъри използват много чуждици в своите видеа, но това не е безпричинно или самоцелно – глобализацията влияе на целия свят, включително и у нас. Благодарение на използването на социални мрежи по целия свят, английският език преобладава в тях, но това е в синхрон с нуждата от бърза и ефективна комуникация за кратки времеви интервали. Чуждиците, използвани в речта на инфлуенсърите, са свързани технологиите, модата, маркетинга, здравословния начин на живот, лайфстайла и пр.

 Усвояването на заетите чужди думи в лексиката на езика е един дълъг процес, който „побългарява“ думите, така че те да са в синхрон с езиковите правила на съвременния български език. Важна особеност на адаптацията е начина на заемане – пряко или косвено.

 В настоящия научен труд ще се обособят две категории на чуждици, открити във видеата – такива, които присъстват в речниците, но такива, които не се откриват в тях. За вторите ще бъде посочено значението, употребата и доколко те са адаптирани в езика.

 Примери от изследваните видеа:

 1. „Добро утро! Това беше моята *скин кеър рутина*.“ (Ванеса Кьосина, [https://www.youtube.com/watch?v=xVv31dlPYSE&t=950s](https://www.youtube.com/watch?v=xVv31dlPYSE&t=950s) 0:45)

 скинкеър / скин кеър (от англ. *skin*– „кожа“; *care*– „грижа“) (skincare/skin care) – рутина, свързана с грижа за кожата – козметични продукти, техники при нанасянето им, хранителни навици, подобряващи вида на кожата и т.н.; обикновено се прави всяка сутрин и вечер

 Думата е чуждица; функционира като прилагателно име и не е морфологично адаптирана към езика (няма род, число; не се променя, а думата след нея – грижа-грижата, рутина-рутината); функционира като неизменяемо прилагателно име

 2. „Вижте какво направих снощи – супервкусен банана бред.“ (Ванеса Кьосина, [https://www.youtube.com/watch?v=xVv31dlPYSE&t=950s](https://www.youtube.com/watch?v=xVv31dlPYSE&t=950s) 1:09)

 банана бред (от англ. banana bread) – е тестено изделие, което се приготвя с банани. Обикновено се пече в правоъгълна форма и затова някои го наричат (бананов) *хляб*

 Думата е чуждица; фонетично не е адаптирана към българския език; морфологично е получила род (мъжки – „този банана бред“), но не се срещат често форми за множествено число или членувани такива .

 3. „дат гърл“ / „като една истинска дат гърл“ (Стефи, [https://www.youtube.com/watch?v=RkKcBPZOe-0](https://www.youtube.com/watch?v=RkKcBPZOe-0) 3:23; 4:44)

 дат гърл (англ. that – „това“, „онова“; girl – момиче) (Английско-български речник: 151, 327 ) – представлява идеализиран образ на едно идеално момиче или жена, което има безупречен външен вид и перфектно организиран живот на ежедневна база; свързано с балансиран начин на живот; правилно и здравословно хранене; спорт, тренировки и медитация;

 Фразата е взета от английски език и по никакъв начин не е адаптирана към езика; фразеологична калка

 4. „слагам *айс кюбс*“ (Ива Друмева, [https://www.youtube.com/watch?v=ecKKZPkuO70](https://www.youtube.com/watch?v=ecKKZPkuO70) 5:30)

 айс кюбс (англ. ice cubes) – лед на кубчета, кубчета лед

 Думата е чуждица, не е адаптирана към съвременния български език.

 5. „тейст тест“ (Ива Друмева, [https://www.youtube.com/watch?v=ecKKZPkuO70](https://www.youtube.com/watch?v=ecKKZPkuO70) 13:21)

 тейст тест (англ. taste test) – дегустиране, пробване/опитване на храна

 Фразата – чуждица, не е адаптирана към съвременния български език.

 6. „инстаграмабъл“ (Ива Друмева, [https://www.youtube.com/watch?v=ecKKZPkuO70](https://www.youtube.com/watch?v=ecKKZPkuO70) 13:29)

 инстаграмабъл (англ. instagrammable) – използва се като прилагателно име, което описва места или качества на предмети, които са подходящи за снимане и качване в социалната мрежа Instagram. Това може да се дължи на външни характеристики, привлекателни и естетически издържани в социалната мрежа.

 Думата е чуждица, не е адаптирана към съвременния български език; морфологично е заела английската наставка -able (able – способен, компетентен, годен (Английско-български речник: 11))

 7. „*пинк*тоник“ (Ива Друмева, [https://www.youtube.com/watch?v=ecKKZPkuO70](https://www.youtube.com/watch?v=ecKKZPkuO70) 23:15)

 пинк (англ. pink) – розов; негазирана безалкохолна напитка (тоник) с типичен розов цвят; популярен при приготвяне на коктейли (най-често в комбинация с джин); функционира като неизменяемо прилагателно име

 *8.*„*ъпдейт*на физиката ми“ (Ива Друмева, [https://www.youtube.com/watch?v=BsyvUM0eZfI](https://www.youtube.com/watch?v=BsyvUM0eZfI) 0:01-0:07)

 ъпдейт – 1. модернизиране, актуализиране на компютър или компютърна програма съобразно с по-нови технически постижения; 2. модернизирана, актуална версия на компютърна програма (Речник на новите думи и значения в българския език 2001: 308)

 ъпдейт – 1. осъвременяване, актуализиране (на софтуер, информация и др.); 2. осъвременена, актуална версия на компютърна програма (Речник на новите думи в българския език 2010: 513)

 Думата е чуждица и е частично адаптирана към езика – при членните морфеми -ят/-а, когато служи за съществително име от мъжки род. При употребата като глагол може да получи и двете форми за свършен (ъпдейтна) и несвършен (ъпдействам) вид.

 9. „днес ще направим фул дей оф ийтинг“ (Теа & Наум, [https://www.youtube.com/watch?v=pBClLDsKU74](https://www.youtube.com/watch?v=pBClLDsKU74) 0:02)

 фул дей оф ийтинг (анг. – full day of eating) – цял (пълен) ден на хранене; известна фраза, която се използва предимно в англоезичната част на YouTube, където се показва с какво се храни човек за един цял ден (най-често е за покачване на теглото при хора, които спортуват активно). В българския език това не получава никаква адаптация, защото се използва „наготово“ по начина, посочен по-горе. фразеологична калка  
full – пълен, цял, цялостен (Английско-български речник: 146)  
day – ден, денонощие (Английско-български речник: 87)  
of – на, от (Английско-български речник: 224)  
eating – ядене, храна (Английско-български речник: 112)

 10. супер/ супер-  
− „аз се чувствам супер“ (Александра Богданска)  
− „то се съчетава със супер много цветове“ (Валери Йорданова)  
− „супервкусен банана бред“ (Ванеса Кьосина)  
− „суперглоуи“ (Ванеса Кьосина)  
− „супермазна коса“ (Стефи)  
− „суперхарактерни за дат гърл“ (Стефи)  
− „суперсладко“ (Стефи)  
− „суперфейк“ (Стефи)  
− „супербързо дойде“ (Ева Георгиева)  
− „суперяки неща“ (Ева Георгиева)  
− „суперлек“ (Славина)  
− „суперобъркващо“ (Славина)  
− „суперизпипана“ (Славина)  
− „супернесигурна“ (Славина)  
− „но това е супер“ (Ива Друмева)  
− „супер е на сол“ (Ива Друмева)  
− „супер е и за плаж“ (Теа & Наум)  
− „ще бъде супер за …“ (Теа & Наум)

 супер – Разг. 1. Отлично, чудесно; 2. Като частица. За висока степен на одобрение – чудесно, много добре.; супер– първа съставна част, активна при образуване на нови сложни думи, със значение: А). който превъзхожда други подобни по качествата си, много забележителен, свръх-; Б). който е по-голям по количество, размери, сила от други подобни (Речник на новите думи 2010: 417), (Речник на новите думи и значения в български език 2001: 258)

 супер – първа съставна част, активизирана при образуване на нови сложни думи, със значение: 1. който превъзхожда други подобни по качествата си или е от най-високо качество, 2. който означава много висока степен на признака (изразен от втората част на думата); свръх-; (Речник на новите думи в българския език 2021: 281)

 супер – първа съставна част на сложни думи със значение: 1. който е главен, върховен; 2. който е от най-високо качество; 3. който е с много големи размери или е най-важен/ супер – нареч. Разг. Отлично, превъзходно (Съвременен тълковен речник: 874)

 Думата „супер“ има изключително висока фреквентност (или както биха казали инфлуенсърите: „СУПЕРизползвана“ дума), т.е превърнала се е в паразитна дума; употребява се като самостоятелна дума („но това е супер“, В. Кьосина) или като първа част от сложни думи („супернатурално“, Славина);

 Думата е използвана системно при почти всеки опит за изказване на мнение за продукт, събитие или личност, в което се влага смисъл на „много“, „в голямо количество“, „най“, „който превъзхожда“ и т.н Много често се среща в речта на инфлуенсърите, които влагат изключително висока емоционално-експресивна функция и наблягат на тази дума (било то като първа съставна част от сложна дума или сама по себе си). Тодор Бояджиев и Георги Армянов говорят за тази дума, като я включват като част от т.нар. *тарикатски говор.*(Бояджиев 2022: 232), (Армянов 1995: 6).

 11. Умалителни форми – те са доста често срещани във видеата на инфлуенсърите, което би трябвало да се счита за езикова грешка спрямо нормите на съвременния български език  
− „манджички“ вм. манджа-манджи (Теа & Наум);  
− „междиннки“ вм. междинни хранения (Теа & Наум);  
− „кисело млекце“ вм. кисело мляко (Теа & Наум);  
− „пробиотиче“ вм. пробиотик (Теа & Наум);  
− „добавяме едно бананче“ вм. банан (Теа&Наум)  
− „водичка“ вм. вода (Теа&Наум)  
− „босиляче“ вм. босилек (Теа&Наум)  
− „сиренце“ вм. сирене (Теа&Наум)  
− „мицеларна водичка“ вм. вода (Ева Георгиева)  
− „ергораничка“ вм. ергораница (Теа&Наум)  
− „да си сложим в едно пликче“ вм. (един) плик (Теа&Наум)  
− „пакетче ядки“ (Теа&Наум)  
− „наденичка“ (Деница Василева)  
− „тавичка“ вм. тава (Антоанет Попова-Янг)  
− „купички“ вм. купи (Антоанет Попова-Янг)  
− „картофки“ вм. картофи (Валери Йорданова)  
− „Маги бульончета“ (Радост Тодорова)  
− „кокосово-шоколадово барче“ вм. бар (Антоанет Попова-Янг)  
− „това пликче“ вм. плик (Антоанет Попова-Янг)

  

 
## 5. Изводи след анализ на езиковия материал

 Инфлуенсърите и техните послания остават траен отпечатък в съзнанието на техните последователи, макар че това много често остава в периферията заради многото информация, която се среща, вижда и чува ежедневно, а дори и ежеминутно.

 Изключително трудна се оказа задачата за събиране на езиков материал, защото много голяма част от информацията изчезва в интернет пространството. Понякога потъва в „морето“ от данни, която се излива постоянно, понякога някои хора изтриват своите снимки и видеа, защото вече не искат да споделят толкова много (такъв пример и инфлуенсърката Антоанет Попова-Янг, която реши да постави на пауза своя канал в платформата YouTube, но и изтри подкаст канала си Podtherapy: [https://www.youtube.com/watch?v=Thrf4gKJKa4&list=LL&index=1](https://www.youtube.com/watch?v=Thrf4gKJKa4&list=LL&index=1)), а понякога заради своята специфика (тук се визират кратките видеоклипове под формата на т.нар. сторита, които не са видими след 24 часа от момента им на публикуване).

 Това от своя страна води до почти невъзможна задача, когато става въпрос за проследяване на лексиката на инфлуенсърите. Има разграничаване на „младите“ и „старите“ инфлуенсърите. Първите са хора, които са родени след 2005 година, а вторите – през 90-те години на ХХ век и първите години от новото хилядолетие. При по-„старите“ се забелязват остатъчни форми от разговорните конструкции, свързани с *тарикатския*език от миналия век (супер, готин, як), с някои социалистически термини (физзарядка) и др., докато при „младите“ се чуват и виждат термини, свързани с по-новите технологии, с англицизми, които не са адаптирани към езика, а направо са взети наготово от чуждия език и т.н.

 Любопитно се оказва, че много често инфлуенсърите използват устойчиви словосъчетания. От една страна, те го правят, когато не съумеят да намерят правилните думи и взимат „готови“ фрази, които знаят или са чували от битовия живот или от училище, въпреки че често звучат банални, шаблонни и тривиални. От друга страна, с тези „готови“ фрази те си служат по-добре с езика, защото се приближават до по-нисък езиков регистър, а с него – и до своите последователи, като скъсяват дистанцията. Тук може да се добавят и разговорните конструкции и обръщенията във второ лице, единствено число („ти“ форми) с една имагинерна и несъществуваща за инфлуенсърите публика, която слуша и разбира техните думи. Редовно те задават въпроси, чиито отговори могат да прочетат след това в секцията с коментари под видеата, а по този начин се създава, макар и задочна, комуникация с последователите. Невинаги това става изцяло успешно, защото по-известните инфлуенсъри имат прекалено голяма аудитория, на която не могат (физически) да успея да отговорят навременно и бързо.

 Забелязва се тенденция, в която огромна част от думите, които навлизат в пасивния речник на езика като чуждици, не се адаптират към езика по никакъв начин, а влизат наготово, без промени, без фонетични, морфологични и други приспособявания към правилата на съвременния български език. Най-често те идват от английски език, защото той е широкоразпространен в интернет и служи като съвременен вариант на *есперанто*. Обикновено инфлуенсърите използват много термини, които са свързани с тематичните области, в които те се разпростират, а от техните последователи се очаква, че ще ги разбират и ще ги знаят. (напр. фастинг, блендиране, бълк и т.н.).

 Друга интересна тенденция е, когато се говори с умалителни форми, ако става въпрос за рецепти (не е задължително, защото може да е и в друга област извън хранителната). Така се създават форми като „босиляче“, „сиренце“, „водичка“ и пр. Това е още едно принизяване на езика, доближаване до разговорния стил и конструкции, което, от своя страна, създава „онлайн“ доверие и близост с непознати в интернет – нещо, което преди няколко години би се считало за тема табу.

 Забелязват се и много чести повтаряния на думи или езикови конструкции, включване на паразитни думи („супер“, „уникално“) и системно принизяване на езиковата култура. Емоционално-експресивната част в посланията на инфлуенсърите влияе на младите и податливи към чуждо мнение последователи, което от своя страна води до един постоянен мимезис – подражаване на нови и нови тенденции.

  

 [1.](#note1) В целия труд заглавията запазват оригиналния си правопис (главни и малки букви), както и наличието на емотикони.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/rechta-na-influensarite.md)

## Некрожанрът и влиянието му в публицистиката. Некрологът на д-р Петър Берон

В тази статия е засегната по-отблизо темата за некрожанра, неговото създаване и разпространение в България. Загатната е структурата му, какви са неговите специфики, които го образуват. Също така е описана неговата история и по каква линия достига до Възрожденска България. Описани са видовете текст, които споделят както и що, така и различни черти, и които изпълват некрожанра – некролога, съобщението за смърт и други. Определя се неговата минала значимост като журналистически/публицистичен жанр, който се открива в различни вестникарски рубрики. За да бъдат обяснени малко по-подробно особеностите на жанра, сме си позволили да използваме като литература някои от некролозите и съобщенията за смърт на д-р Петър Берон, който като важна личност, променила и просветила народа, заема централно място в народната памет.

 Смъртта е кулминацията на абсурда, който осмисля живота. Тя е най-голямата мистерия на живота и в същото време човешкото същество е най-проницателното, тъй като осъзнава неизбежността от своя житейски край. Смъртта в текстовете от периода на Българското Възраждане бива представена и възприета през живота. Тя е поводът да се продължат житейските дела и да се обезсмъртят живите идеали на починалия възрожденец. Съзнанието на българския възрожденец през 19. век претърпява трансформация – повлиян от Запада той променя фокуса си от теоцентризъм към антропоцентризъм. Свидетелство за тази промяна е появата на първите некролози в средата на 19. век. Появата на некролога в българската културна традиция е знак за постепенното пиедестализиране на човешката уникалност, непознато за средновековната традиция. Отношението към смъртта е чувствителен екран, върху който се проектират комплекс от черти на мирогледа, политическите идеи, икономическите, културните и битовите промени в социума.

 Акцентирането върху енергичността и непримиримостта на починалия носят усещането за неговото присъствие като не отишло си от този свят. Централно място в характеристиката се отделя на общественополезните дела, изразяващи се в строеж на църкви и училища, в подкрепа на духовността и просветата.

 Примери: „Покойният не е само като богат материално е много помогнал за образованието на съотечествениците си, но и като учен и писател се показа пръв и върховен в българската книжнина с прочутия си буквар.“

 „Никой друг не е възвисил на такъв почет българския дух с учението си, както той.“

 Друга интересна функция, която се приписва на некролога, е до някаква степен „пропагандираща“ и се обуславя в това той да прокарва политически, идейни, морални и други внушения, за промяна на традиционната нагласа на мислене и поведение на възрожденския българин.

 Примери: „Накъсо – основният двигател в живота на покойника д-ра П. Берона (девиза му) бе: 1.да прави добро на человечеството въобще чрез разновидните си списания на български, френски, немски, гръцки и 2.да спомага на съотечествениците си чрез веществени средства (пари), за да поддържат учители, по селата и учителки с цел, за да се по-скоро просветят и образоват. Превъзходни начала!“

 Некрологът се превръща във трибуна за излагането на нови езикови принципи и представя живия, говоримия език като по този начин се модернизира както културно, така и духовно. Некрожанрът успява да създаде нова линия на езика, което е и една от основните мисии на възрожденците, защото се обвързва и с темата за усещането за свобода.

 Жестът по създаване на некролог е натоварен с различна, нова, непозната за традиционните или християнски следпогребални практики функция – да информира живите за смъртта на известна им личност и ритуално да отдаде почит. Обществените заслуги на конкретната личност, предопределят мястото, което ще заема написаният за него некролог. От това се определя и неговата съдържателност и форма – колкото по-значим е човекът за общността, толкова по-обемен ще бъде текстът. Обикновено този тип текстове се публикуват в рубриката „Разни“, освен ако починалия не е с особено обществено значение, както например Петър Берон и тогава некрологът му се публикува на първа страница.

 Некрологът и съобщенията, оповестяващи смъртта, имат определена композиционна рамка, която съответства на западноевропейския модел и по-конкретно на английския. Некрологът в българската преса разполага със своите задължителни реквизити – името на покойника, родното му място, обществените му дела, заслугите към обществото.

 Примери: „Покойният д-р Петър Берон се е родил в Котел от родители чисти българи. Той се е учил най-напред в Котел, отсетне той се е учил в Букурещ, в Брашов и около 1826г. той е отишъл от Брашов в Мюнхен в Бавария, за да се учи медицината…“

 „Най-първото му, впрочем, душевно-умствено произведение е всекиму почти от единородците ни известно „Буквар“, негов или както он въобще се називаваше „Рибния буквар“. Тоя буквар се е напечатал в 1824г. в Брашов и той е особено по това твърде важен за народната ни писменост, защото он е и първият в нововъзрождаемата ни книжевност.“

 Има сходства в някои от некролозите, засвидетелствани в българската публицистика. Има такива, които разчитат на шока, уподобяват се на жълтите новини, основа е клюката и грабващото въздействие. Няма акцент върху обществената принадлежност и завети, а върху самата случка:

 Примери: „Крайова. През нощта на 21 марта убийска ръка отнела живота на д-ра Петър Берона, когото намерили удушен на леглото.“

 „Голямо нещастие! Нощеска удушиха д-ра Петър Берона и земале от него 30-те полици, които му дългуваше Теохар Папазооглу.“ Вторият тип текст има лиричен характер.

 Примери: „Злодейска ръка грабна от помежду ни учения наш съотечественик. Злодейска ръка погуби светилото ни, гордостта ни, благодетелят на народа ни. Злодейска ръка взе живота на многозаслуживший за народното ни Възраждание, многозаслуживший на целий учен свят с високите си писания, едничкий във вида си талантливий наш съотечественик д-р Петър Берон!“

 „Тежка жалост и скръб изпълни сърцето ни слухът, който се разнесе тез дение в града ни за смъртта на родолюбивия и ученейшия наш сънародник д-ра Петър Берона в Париж.“ (68г. – известието е неверен слух)

 Некролозите, надгробните слова и съобщенията за смърт излизат от руслото на догматичните текстове, познати от Средновековието и се модернизират спрямо търсенията на епохата. Английските некролози биват „побългарени, „както и цялостната публицистика, за да могат те да изпълняват необходимите интелектуални и духовни функции за удовлетворение на нуждите на обществото. Без присъствието на такъв тип дейци, какъвто е д-р Петър Хаджиберович, развитието на некрожанра не би просъществувало на територията на Възрожденска България. Приносите му за развитието на новобългарския книжовен език оставят отпечатък върху възрожденския публицистичен печат в своята цялост.

  


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/nekrozhanrat-i-vliyanieto-mu-v-publitsistikata-nekrologat-na-d-r-petar-beron.md)

## Източници, които Берон използва за написването на „Рибния буквар“

Безспорно делото на Петър Берон оставя траен отпечатък върху образованието в България, но за да се даде обективна оценка на Бероновия буквар, не е достатъчно той да бъде анализиран сам по себе си, а да се проследи по какъв начин авторът използва чуждите образци – какво заимства буквално, какво променя и доразвива.

 Съставяйки своя „Буквар с различни поучения“, Берон се докосва до образци от гръцката, руската и сръбската букварна традиция благодарение на богатия си образователен и житейски път. Още в ранните си години Берон се обучава в Котел по гръцки буквари и учебни пособия при Райно Попович. След това в Бейската академия в Букурещ, наричана още Интербалканска, заради обучаващите се младежи от всички балкански страни, обучението отново се води на гръцки. Тук Берон, освен че разширява кръгозора си чрез новите си запознанства, започва да изпитва силен интерес към енциклопедичния жанр благодарение на Константин Вардалах. Един от принципите, към които Берон се придържа по-късно, при съставянето на „Рибния буквар“, е учебникът да бъде изграден по модела на енциклопедия.

 След избухването на Гръцката завера от 1821 г., авторът заминава за Брашов, където броят на българите и представителите на други народи, избягали от пределите на Османската империя, не е малък. Там Берон се запознава и с буквара на Димитриос Дарварис „Еклогар“, по модела на който се смята, че създава „Буквар с различни поучения“. Освен това търговецът Антон Иванов снабдява Берон с новоизлязла учебна книжнина от различни европейски просветни центрове, което допринася за книжовната му осведоменост. Авторът е държал първата книга, чрез която ще се учат родните деца, да е съобразена изцяло с културното равнище на българския народ, а не да се следват директно готови образци.

 В труда на Вера Бойчева „Руската и сръбската букварна традиция и „Рибният буквар“ на Петър Берон“ авторката разказва за пътуване на Берон през 1823 г. до остров Сен Лазар, близо до Венеция. По това време там се намира една от най-уредените печатници в Италия. Тя е принадлежала на арменската духовна конгрегация. Берон се среща с абата на конгрегацията, показва му проекта на своя учебник и обяснява с какви букви и илюстрации иска той да бъде напечатан. Абатът предлага идеи за подреждането на материала и показва арменски буквари. С някои предложения Берон се съгласява, други отхвърля, като заявява, че букварът му трябва да бъде съобразен с културното равнище на тези, които ще го четат в родината му, и че е безпредметно да се копират чужди образци. Поради липсата на условия за написване на отделни учебници по нравоучение, Берон е знаел, че бъдещият учебник не е достатъчно да научи децата да четат и да пишат, а трябва да формира у тях основни понятия за морал и нравственост и да им да даде основа за „срещата“ им с действителността.

 В настоящата статия се обръща внимание на връзката на „Рибния буквар“ със сръбския буквар на Захария Орфелин, издаден с финансовата помощ на българския търговец Марко Теодорович, с Курцбековия буквар и с „Еклогар“ на Димитриос Дарварис, като изследването е по реда на съдържанието на буквара. В хода на работата е използван критическият коментар на Лилия Илиева към изданието на „Рибния буквар“.

 Възрожденската печатна традиция е предимно с компилативен характер – авторството се изразява в подбора на текстове или части от текстове за превод, но също така присъства и дописването към събраните материали.

 Първият дял от „Буквар с различни поучения“ е посветен на азбуката и морфологията. В началото са представени буквите – 42 кирилски букви, разделени в четири списъка с различна големина. Това е традиционна подредба, която се среща във всички южнославянски буквари. Следва образуването на срички, при което съгласните са представени в комбинация с гласните. Такъв тип упражнение е част от европейската практика на обучение по четене от векове, а в южнославянски контекст за първи път се появява в буквара на монаха Сава от манастира Дечани през XVI век. Същият подход се вижда и във вече споменатия сръбски буквар на Захария Орфелин. Двата буквара имат и голяма прилика в графичното оформление на заглавната страница. В Курцбековия буквар отсъстват буквосъчетания, които не присъстват в говоримия език (пр. кы, кю, кѧ). Това се наблюдава и при Берон.

 Разделът продължава със словообразуването. Тук букварът на Берон се води от граматическия принцип, което го отличава от други буквари. Представя морфологията, като отделя частите на речта в следния ред. В началото са поставени съществителните имена, наречени само имена, след тях са прилагателните. Следва раздел „членове с имена и прилагателни“, в който се дават примери за членуването на съществителните и прилагателните имена. След него са местоименията, а след тях – глаголът, представен чрез парадигмата на глагола „любя“. В частта „предлози и други речи собрани“ са включени и представките, които по произход са предлози. Видовете наречия не са обозначени с имена, а са разделени спрямо въпросителните думи, на които отговарят – где (за място), кога (за време), как (за начин) и колко (за количество). Последните раздели са „производни“ и „собрани“, като при тях е представено словообразуването на сродните и на сложните думи.

 Следват раздели, посветени на хуманитарното образование на децата. Петър Берон не превежда директно текстовете от сборника на Дарварис, а ги адаптира и съкращава.

 Първият раздел от хуманитарните четива при Берон е озаглавен „Добри съвети“. При Дарварис разделът носи названието „Гноми и парангелми“. Понятията имат тясноспециализирано значение в литературната теория, но в случая не са употребени с тези значения. Затова предаването им с „Добри съвети“ отговаря на съдържанието на текстовете. Целият раздел е преведен на сръбски от Михаил Боеджи през 1808 г. Петър Берон познава и използва този превод. Той му подсказва, че текстовете от сборника трябва да се предават в адаптиран вид и съобразно особеностите на нашия език.

 Следващият раздел „Умни ответи“ е редактирана и адаптирана извадка по „Еклогара“ на Дарварис, в който съответният раздел има заглавието „Апофтегми“. Апофтегмата е кратко произведение, в което героят е известна личност, обикновено – знаменит философ, който извършва нещо или (по-често) казва нещо особено значимо. Обичайната форма на апофтегмата е: „Попитаха еди-кого си еди-какво си и той каза еди-какво си“. Петър Берон предлага български превод като означение на този жанр – „умни ответи“. Апофтегмите, попаднали в „Рибния буквар“, са основно адаптации на апофтегми от сборника на Диоген Лаерций, от сборника на Плутарх и от неизвестен западноевропейски автор. По всяка вероятност самият Дарварис използва някакъв европейски сборник с апофтегми, който включвал текстове на Диоген Лаерций и Плутарх, а от неговия подбор Петър Берон прави своя. В сборника на Дарварис се съдържат 100 текста от този жанр, а Петър Берон ги съкращава до 64.

 След като пропуска следващия раздел „Анекдоти“, Петър Берон подбира 18 текста от следващия раздел „Басни“. В основата на тези текстове са Езоповите басни, които имат многобройни преработки и адаптации в различни литературни традиции. Петър Берон също преразказва тези текстове, като ги представя с чувство за хумор и често сменя ракурса, зададен от текста на Дарварис.

 Следващият раздел при Берон е „Различни истории“. В тази много разнородна част също се съдържат Езопови басни. Със сигурност такъв е произходът на текста за скитския цар, който със снопа от пръчки възпитава синовете си в задружност. Както е добре известно, тази басня бива трансформирана като легенда за Кубрат и неговите синове, която всякак е не по-ранна от втората половина на ХІХ век. Възникнава под впечатление на баснята от „Рибния буквар“ и то по времето, когато букварът вече не е основно четиво на българина, щом този текст вече не е бил свързван с него.

 Следващата част от „Рибния буквар“ е природонаучна, като Берон е озаглавил тази част „Физически сказания“. Тя до голяма степен също е съобразена със съответен раздел в сборника на Дарварис, но статиите в двете книги показват сериозни различия помежду си. Както навсякъде, така и в този раздел Берон не е преводач, а автор, който адаптира и сменя акценти. Редът, в който той представя животинският свят, е систематизиран и йерархизиран, докато при Дарварис липсва йерархизация. Берон е започнал с животното, което е смятал за най-глупаво – маймуната. Той е провидял нарастване на интелекта при отделните същества, поради което е завършил и своето описание със статия за човека. Статията „Човек“ е изцяло авторска и е написана от Петър Берон, няма неин прототип в „Еклогар“ на Дарварис.

 Последната част от буквара е свързана с аритметиката. В нея Петър Берон е разработил и представил своя система за даване на начални математически познания. Както статията „Човек“ от предния раздел, така и целият осми раздел на буквара е изцяло авторски и няма аналог в „Еклогар“ на Дарварис.

 „Рибният буквар“ е ново явление в педагогиката. Както стана ясно, при съставянето Берон ползва чужди образци, които съобразява с културното равнище и възприемателните способности на читателите. Въпреки това делото на Берон се ражда върху почвата на създаденото преди него в областта на ограмотяването от много народи в продължението на векове.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Бойчева 1986:**Бойчева, В. *Руската и сръбската букварна традиция и „Рибният буквар“ на Петър Берон.*Ч. 1. – В: Годишник на Софийския университет. Философски факултет. Книга – Педагогика. Т. 76. София: БАН.

 **Илиева, 2018:**Илиева, Л. *Предговор*. В: Буквар с различни поучения. София: Българска история.

  


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/iztochnitsi-koito-beron-izpolzva-za-napisvaneto-na-ribniya-bukvar.md)

## Език и послание в някои писма на д-р Петър Берон

Настоящата статия има за цел да се занимание с някои от най-известните и емблематични писма в кореспонденцията на д-р Петър Берон, станали обект на изследване от множество критици. Позовавайки се на документи, извлечени от сборника „Д-р Петър Берон. Одринска българска мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“ (1958) със съставители Ив. П. Орманджиев и д-р Ив. Ст. Пенаков, както и на труда „Извадки от Рибния буквар и писма“ (1926) със съставител Панайот Петров, а също и на книгите „Д-р Петър Берон. Живот и дело“ (1993) от Нели Бъчварова и Михаил Бъчваров и „Д-р Петър Берон. По архива на д-р Васил Бакърджиев“ (1999) със съставители Надежда Напетова и Розалина Джамбазова, статията ще се опита да припомни огромните заслуги на българския учен в сферата на образованието ни, както и голямата му благотворителна дейност. Избрани са едни от най-коментираните писма в част от трудовете, изброени по-горе. Благодарение на съдържанието им, можем да изведем примери за приноса на Берон в сферата на образованието отвъд делото му с „Рибния буквар“.

 Освен посланията от писмата, статията ще се съсредоточи върху езика, ползван в тях. Д-р Берон построява правила в езика ни, които са валидни и до днес, но задачата, която си поставихме е да проследим дали тези правила, зададени в „Рибния буквар“, самият доктор ползва в личната си кореспонденция. Някои от писмата са твърде любопитни в езиково отношение и ще бъдат разгледани в частта с езиковите тенденции, наблюдавани в кореспонденцията му.

  

 
## ПОСЛАНИЯ

 Чрез подбрани негови писма, а именно първото и последното завещание на Берон от 1867 г. и от 1870 г., както и две по-ранни към котленц[[1]](#fnote1) и и епархията в Разград[[2]](#fnote2), настоящата статия цели да открои едни от най-често срещаните теми в кореспонденцията на българския деятел – огромната му загриженост към образованието в *цялата страна*.

 Първата част писма се занимава с въпроси, важни за Берон и неговото дело при създаването на Българското книжовно дружество, която идея споделя още в предговора на „Рибния буквар“. В книгата „Д-р Петър Берон по материали от архива на д-р Васил Бакърджиев“ подробно са изложени доказателства за активната дейност на Берон при създаването на Българското книжовно дружество (БКД), което днес е познато като Българска академия на науките. Д-р Петър Берон издържа секретаря на БКД – Васил Д. Стоянов, когато той учи в Прага[[3]](#fnote3). Берон е и връзката между граф Игнатиев и Българското книжовно дружество. Но може би най-важната подробност, е фактът, че в последното ръкописно завещание на Берон, малко преди смъртта му, от 1871 г., се оставят на БКД 30 000 златни франка и поръчение трудовете му да бъдат разпространявани. (Напетова/ Джамбазова 1999: 393).

 Освен това в книгата „Д-р Петър Берон. Живот и дело“ авторите доказват ангажираността на учения към състоянието на образованието, училищата и учителите не само в родния му град Котел, но и в цяла България. Основна цел в главата „Д-р Петър Берон – покровител на образованието и меценат“ е да опровергае твърдения на учени като Михаил Арнаудов и проф. Борис Йоцов, които обвиняват Берон след издаването на Буквара в „изолирана кабинетна размисъл […], оставил без внимание българските борби за култура и политически напредък“ (Аршинкова ред. 1993: 113). Подобни твърдения от днешна гледна точка са лишени от доказателства и не могат да бъдат приети като истинни. Днес ние разполагаме с по-голям набор от изследвани писма, които показват родолюбивата отдаденост на Берон към своите сънародници. В сборника „Д-р Петър Берон. Живот и дело“ авторите успяват да извлекат достатъчно доказателства за това чрез завещанията на доктора. В първото завещание от 1867 г. Петър Берон има модерна идея за създаване на училища, които да бъдат в помощ на децата, без да бъдат разделяни според вярата им. Дава наредби и какви учители от различни държави да бъдат наети, за да обучават децата на поне три чужди езика. Освен разпределение на доходите, Берон посочва какво точно да изучават учениците. Не забравя и образованието на момичетата, които трябва да се учат „да шият и кроят дрехи за жени и за мъже“ (Михалчев/ Миятев 1958: 164). По-голямата част от завещанието показва желанието на доктора за организация, насочена най-вече към създаване на подходящи училища. Своята бащина къща оставя за сграда на училище. От приходите от имението Скорила, както и от напечатаните му трудове на френски език, той определя да се ползват за нуждите на учениците, за храна и спане в училището. По-късно същото завещание е отменено спрямо Теохар Папазов, Васил Папазов и Лука Радулов. В новото завещание от април 1871 г., написано много малко преди смъртта на Берон, имението Скорила се завещава *ръкописно*на БКД. С всичко изброено дотук става ясно, че д-р Петър Берон има ясна концепция за създаването на училища, отпускане на помощи за храненето и спането на учениците от малките села, записани в дадено училище, както и наемането на учители не само от България, но и от чужбина с цел изучването на няколко чуждестранни езика. Твърденията по-горе за нехайността на учения към ситуацията в държавата, са напълно опровергани.

 В същия сборник е преписано и цяло писмо на Берон до котленци, представящо желанието му да се основе дружество, което да се занимава с делата на училищата по други градове освен в Котел: „Аз бих искал да се състави едно дружество (естерия), което да се грижи не само за училището на нашето отечество, но и за училищата на другите градове: от това дружество да се плаща на всички учители, и то да гледа и да бди за парите, които са посветени за училищата на страната, както то, тъй също да ради и за всички училища на България“ (Аршинкова ред. 1993: 115)[[4]](#fnote4). Неговата молба е да се намери човек, на когото да постави задачата да се осведоми за състоянието на училищата из страната, има ли училище във всеки град, кой учителства в даденото училище, името му, колко ученици има, откога учителства, какво преподава, с какво се занимават учениците му след това, колко дълго време се застояват в училище или кога го напускат, колко ученици имат нужда от книги, като за целия този труд Берон ще поеме всички разноски.

 Освен своите проекти за подпомагане на образованието у нас, Берон отговаря на молби за отпускане на помощи при създаване на нови училища. В писмо с дата 19.09.1846 г. урежда въпроса около основаване на девическо училище в разградската епитропия по нейно желание. Той се съмнява в създаването на чисто девическо училище, но се съгласява да дари пари за смесено училище, както и 50 букварчета. (Петров 1926: 32).

 Представянето на съдържанието на избраните писма осветлява още повече фигурата на човека, подпомогнал изграждането на книжовния български език, дарявал средства за училища, за учители, за студенти в чужбина, пряк участник в създаването на Българското книжовно дружество. Д-р Петър Берон е водел кореспонденцията си най-вече на тези теми и си заслужава да бъде разгледан езика, който ползва в писмата си. Освен тези писма успяхме да открием и едно твърде любопитно писмо, изпратено от Берон до Раковски, което ще бъде анализирано в края на статията.

  

 
## ЕЗИК

 В частта, която следва, обект на анализ ще бъде езикът в споменатите по-горе писма. Ще бъде проследено дали някои от познатите в „Рибния буквар“ езикови особености присъстват в личната му кореспонденция.

 На първо място в „Буквара с различни поучения“ се наблюдава „разширена употреба на подчинени изречения с връзка **който**“ (Андрейчин 1886: 181). В писмата също изобилстват изречения с такава структура:

 
1. „…децата, които ще си имат брашното от тях си…“ (Завещание 1867)
2. „Момчетата ще учат два занаята, които са нужни в селата, дето живеят.“ (пак там)
3. „…села, от които да се зачене работата…“ (пак там)
4. „…жителите, на които се раздава приходът…“ (пак там)
5. „Между децата, които на едно живуват…“ (пак там)
6. „Селяните, които видят…“ (пак там)
7. „…други, на които имат уверение…“ (пак там)
8. „…къща, която аз оставям…“ (пак там)
9. „…децата, които ще спят и ще се хранят в училището…“ (пак там)
10. „…дружество, което да се грижи…“ (Писмо до котленци 1832-1838)
11. „…парите, които са посветени за училищата…“ (пак там)

 „Частицата за образуване на бъдеще време в „Рибния буквар“ е **ще**“ (Андрейчин 1986: 182). Същото без изключение се наблюдава в избраните писма на Берон.

 „Остатъци от черковнославянската „литературна“ норма“ (Андрейчин 1986: 181), типична за Буквара, личи в писмата му в думи като ***желтици, чоловѣк, усердие, возблагодаря, изполня, возраст***.

 Глаголните окончания за 1л., ед. ч. и 3л., мн. ч. за глаголи от II спрежение навсякъде са изписани с мекостта им без изключения***: изпълня, кроят, убедят, извадят, правят***и др. Тази мекост е „последователно представена в „Рибния буквар“ (Андрейчин 1986: 182).

 Третото издание на „Рибния буквар“ излиза през 1846 г. В него редукцията от **е**в **и**е премахната, тъй като Берон я обособява като диалектна (Георгиева/ Жерев/ Станков 1989: 102). Въпреки това в Буквара са употребени доста думи с редуцирани гласни, но това се дължи на липсата на книжовна норма и несигурността на автора как да изпише тези думи. Същото са забелязва и в писмата на д-ра до самия му край. В писмото му до БКД от 19.04.1870 г. се наблюдават такива примери в думи като ***тилеграф, примине***, съюзът „че“ се изписва „чи“ – това е константно при Берон. Любопитно в това писмо е изписването на пълната форма на лично местоимение за 1л., ед. ч. в дателен падеж: „у мени“, при положение, че още в първото издание на „Рибния буквар“ се използва „мене“. В писмото до котленци еднократно е употребено „учиници“ и малко по-надолу в писмото – „ученици“ докато още в първото издание на Буквара се използва „ученици“.

 Във всички издания на “Рибния буквар“ и във всички, разгледани от нас писма на доктора, „членната морфема за множествено число е -тѣ“ (Андрейчин 1986: 182), окончанието на глаголите за 2л., мн. ч. също е -тѣ. Изключение прави едно единствено писмо – „Писмо до епитропите на разградската школа от 1846 г.“, в което са употребени думите: ***младити, сиромашкити, ще приемати, пишити, ищити***. В това писмо редукция се наблюдава дори в името на родния му град – ***Котилъ***. Без да имаме предварителна информация относно това писмо, то изглежда твърде нестандартно за последователния език на д-р Петър Берон. Датата е от особено значение, тъй като до този момент „Рибния буквар“ е издаден вече три пъти, и подобно несъответствие във въпросното писмо изглежда съмнително. Случаят с това писмо е по-нестандартен и смятаме, че той заслужава по-задълбочен анализ в бъдещи разработки. Можем само да предполагаме откъде произлиза тази особеност. Дали е допусната някаква грешка при преписа на писмото, дали Берон го е диктувал на някого и след това просто се е подписал. Ако писмото е диктувано, това би означавало, че д-р Петър Берон е говорел с редукцията, типична за котленския диалект и съвсем съзнателно и премислено е изписвал ятова гласна вместо **и**в края на тези думи.

 Още един любопитен детайл е, че в писмото си до Раковски с дата 14.08.1962 г., в което пише за изпращането доброволец за легията в Белград и обещава парична помощ, Берон изписва голяма част от думите с латинска графика (**mnogo, umate или смесено черnogoretzatъ**). Възможно е, по причина че праща писмото от Париж, да е започнал да бърка двете азбуки или да смесва езиците. Всъщност това наистина е любопитен проблем, дори можем да кажем актуален, тъй като и днес българите, владеещи чужди езици, понякога смесват изписването на български думи с латински букви.

 В заключение може да се изведе (изключвайки двете по-особени писма), че Берон е почти напълно последователен в езика си както в трудовете си, които подлежат на публикация, така и в личната си кореспонденция. Изключение правят употребените на места думи с редуцирани гласни, но те са малки детайли в цялостната лична отговорност, която Берон си е наложил като книжовник.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Първична литература:**

 **Орманджиев, Пенаков 1958:**Орманджиев, И., Ив. Ст. Пенаков. *Д-р Петър Берон и Одринската българска мъжка гимназия Д-р Петър Берон, Сборник от писма и документи.*София: БАН, 1958.

 **Панайот 1926:**Панайот, П. *Извадки от Рибния буквар и писма.*София: Държавна печатница, 1926.

  

 **Вторична литература:**

 **Андрейчин 1986:**Андрейчин, Л. *Из историята на нашето езиково строителство*София: Народна просвета, 1986.

 **Аршинкова, ред. 1993:***Д-р Петър Берон. Живот и дело.*Под ред. Севдалина Аршинкова. София: Феникс, 1993.

 **Георгиева, Жерев, Станков, ред. 1989:***История на новобългарския книжовен език.*Под ред. Елена Георгиева, Стоян Жерев, Валентин Станков. София: БАН, 1989.

 **Напетова, Джамбазова 1999:**Напетова, Н., Розалина Джамбазова. *Д-р Петър Берон по материали от архива на д-р Васил Бакърджиев.*София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999.

  

 [1.](#note1) Това писмо е познато като „Писмо до котленци“ и не носи дата. „Намерено е в сбирката на Райно Попович“ (Петров 1926:31).

 [2.](#note2) Писмото носи заглавието „Писмо до епитропите на разградската школа“ и е от 19.09.1946 г. (Петров 1926: 32).

 [3.](#note3) Историята около следването на студента Васил Д. Стоянов в Прага е представена подробно в сборника чрез две неизвестни до момента на написването му писма от младия тогава Стоянов. Той пише до своя приятел Йозеф Вацлав Фрич с молба да предаде писмо на д-р Петър Берон, в което го моли за парична помощ, чрез която да се издържа в Прага, докато завърши обучението си. Тези писма не влизат в езиковия анализ на настоящата статия, тъй като те се отнасят до личността на Берон, а не са писани лично от него, но сметнахме за нужно да отделим място и за тях, тъй като са част от доказателствения материал за подпомагането на доктора на български студенти в чужбина, а в този случай – на бъдещия секретар на Българското книжовно дружество.

 [4.](#note4) Статията предлага този цитат от сборника „Д-р Петър Берон. Живот и дело“ със съвременен правопис, но в частта с езиковите анализи е ползван текстът на писмото, отпечатан в книгата „Извадки от Рибния буквар и писма“ (1926), където е запазен оригиналният правопис и диалектните особености на Бероновия правопис.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/ezik-i-poslanie-v-nyakoi-pisma-na-d-r-petar-beron.md)

## Партитивна импликационна систематичност при термините, назоваващи анатомични посоки в медицинската терминология

Медицинската терминология е всеобхватна и сложна система, която заимства названия от латински и старогръцки език. Това, от една страна, създава характерна устойчивост на елементния състав в различните езици, като проектира паралелен езиков израз на понятията за термините. От друга страна, произходът на езикови единици от мъртви и практически неупотребими езици като старогръцкия и латинския се оказва бариера за осмислянето на семантичния признак. Тази двойствено усложнена природа на медицинския термин го превръща в труден, но амбициозен обект на изследване. В следващите страници ще разгледаме примери за партитивната импликационна системност в медицинската терминология, като ще откроим нейния специфичен произход, акцентирайки над практическите употреби на анализираните езикови единици.

 **Обща теоретична постановка.**Системата е съвкупност от елементи, между които възникват определени отношения. За да се търси системността на плоскостта на терминологията, е необходимо да се изследва определено количество емпиричен материал, като се проследят връзките, които възникват между отделните елементи. В медицинската терминология особено съществена е йерархичната съотнесеност между отделните елементи на системата. В този контекст структурите, които образуват термините, се съотнасят като част към цяло. Във връзка с обособеното твърдение ще предложим модел за анализ на разглежданите медицински термини, който почива на теорията за партитивната импликационна системност.

 Според Мария Попова с партитивната импликационна системност се означават *отношенията между цяло и негова част*(Попова 2012, с. 544). В контекста на посочения вид системност в българската научна литература се откроява изследването „Системни отношения и терминология (въз основа на юридическата терминология) в наказателноправните науки“ на Деян Драганов, където авторът разглежда термините – продукт на партитивната импликационна системност – като *вид синекдотично назоваване*(Драганов 2025: 127). В приложното поле на медицинската терминология този вид системност е често срещан поради следните причини:

 
1. Стремежът към прецизност налага възникването на многообразие от термини, които да характеризират в пълнота всички черти на дадено медицинско явление, тоест да назоват всички понятия, създаващи възможните хипотези на практическата терминологична реализация.
2. Засилената нужда от конкретност и точност на термините влече след себе си създаването на единна, структурирана и йерархична организация, в която те да бъдат подредени. Тази организация съществува и е резултат от системната организация на самите понятия, т.е. този тип системност на термините като названия е резултат от понятийната системност в съответната научна област.
3. Йерархичната организация на термините в медицината не е просто теоретичен модел, а практикоприложен компонент на терминологията с особена значимост, която спомага за гарантирането на здравето и физическия интегритет на отделния индивид.

 В един такъв контекст неминуемо се налага анализ на значението на термина. Приемаме, че значението е обусловено от и базирано на понятието. Тук внасяме необходимата отличителна линия между думата (термина) и понятието, прокарана от Стоян Стоянов, според когото *думата не е идентична с понятието. Понятието като форма на мисленето, при която се отразяват общите и съществените свойства на предметите, има универсален общочовешки характер*(Стоянов 1979, с. 34). В медицинската терминология обаче често се наблюдава не само универсалност на понятието, но и на самия термин, който в общия случай е с чужд произход.

 Както вече беше уточнено, в медицинската терминология точността и еднозначността на изразяване са от съществено значение за правилната комуникация. Точността и еднозначността прескачат националните граници на терминологичната система, защото термините, назоваващи анатомични посоки, позволяват прецизно описание на разположението на органи, тъкани и патологични изменения независимо от езика или специалността на лекаря. Това спомага създаването на единна координатна система, разположена върху човешкото тяло, която е универсална за целия свят. По този начин се прокарва тенденцията за утвърждаване на тъждественост между понятието като мисловна категория и термина – като думата, с която то се назовава.

 За да аргументираме горепосоченото твърдение, представяме някои от основните зависимости в терминологията на медицината. Може да се приеме, че тялото условно се разделя на **полюси, повърхности**и **равнини.**

 **Полюсите**на тялото са **главов*****(cranialis)***и **опашен*****(caudalis),***а за **равнини**служат **сагиталната*****(sagitalis*****),**минаваща надлъжно през полюсите, и **челната*****(frontalis)*****,**която е успоредна на челото, и **транзверзална*****(transversalis)*****,**която преминава напречно на тялото. Така се формират трите оси на човешката координатна система.

 Като **повърхности**различаваме **предна*****(ventralis)***и **задна*****(dorsalis),***като двете повърхности нямат рязко разграничение помежду си (Каданов и др: 21).

 В следващите редове ще бъдат изложени двойки термини, всички произлизащи от латинския език, с чиято помощ практикуващите лекари и медицински специалисти назовават разположението на части от тялото. Тези термини ще бъдат подведени под правилата на партитивната импликационна системност, която си служи с идеята за отношението между цялото и неговите части.

  

 **Anterior – Ventralis**

 Терминът *anterior*означава *преден, разположен отпред,*а *ventralis*– *разположен на коремната повърхност (от venterкорем). Anterior*се отнася за разположение по цялата предна част на тялото, *ventralis*свързваме с коремната област, която също се намира в предната част на тялото. Тоест, ако медицински проблем бъде локализиран *ventralis*, то той неминуемо е наличен и *anterior*. Обратното твърдение, разбира се, не е валидно. Създава се **еднопосочна логическа верига,**при която единият термин се характеризира с по-висока степен на конкретност. На понятийно равнище се откроява движението от цялото към частта. Налице е партитивна импликационна системност, тоест отношение на част към цяло: ventralis се отнася към anterior като част към цяло. Терминът съдържа еквивалент в понятието, а то от своя страна се характеризират с тъждественост за специалистите. Оразличителният признак се заключава в различната локализация на разглежданото от лекарите конкретно местоположение в координатната система на човешкото тяло.

 Тук трябва да направим едно важно метатерминологично уточнение: говорейки за партитивна импикационна системност, нямаме предвид съотнесеност от типа част към цяло между обекти, а съотнесеност на две отделни местоположения едно спрямо друго. В този аспект се проявява една характерна черта на медицинската терминология: нейната езикова универсалност е натоварена и с особения смислов заряд на назованото понятие – ориентирането в анатомичните структури на човека е от изключителна важност за правилното поставяне на диагнози и за адекватното лечение. Специфика е също и назоваването посредством два термина, които се допълват в отношението част – цяло. Синекдотичният терминообразуващ контекст е ненатрапчив и естествен – създаден изцяло за практикоприложните аспекти на науката.

  

 **Posterior – Dorsalis**

 Терминът *posterior*означава *заден, разположен отзад,*докато *dorsalis*– насочен/намиращ се на гърба *(от dorsumгръб).*Аналогично на предходната терминологична двойка *posterior*се отнася за цялата задна повърхност на тялото, докато говорейки за *dorsalis*се подразбира частта от задната повърхност на тялото, обхващаща гърба. В анатомичен контекст обаче *dorsalis*има разширено приложение и може да обозначава не само гърба на човека, но и други повърхности, аналогични по ориентация – като *гърба на ръката*(*dorsum manus*) и *гърба на ходилото*(*dorsum pedis*) – това обаче са други термини. По този начин терминът надхвърля своята първоначална топографска ограниченост и придобива по-широка функционална употреба в медицинската номенклатура. Общият семантичен признак на двата термина е разположеността „отзад“ – тоест отново е налице съотнасяне към две отделни местоположения, докато оразличителният признак се състои в различната конкретизация на локализацията. Медицинската терминология демонстрира висока степен на системност и логическа подреденост: всеки термин се включва в по-широка мрежа от значения, чиито граници се определят от топографската и функционална специфика на назованите анатомични структури.

 От логическа гледна точка връзката между двата термина е еднопосочна: всяко разположение *dorsalis*се включва в понятието *posterior*, но не всяко разположение *posterior*може да бъде определено като *dorsalis*. Това създава йерархична зависимост между понятията, при която *dorsalis*функционира като част от *posterior,*а двойката е типичен пример за партитивна импликационна системност.

  

 **Superior – Cranialis**

 Терминът *superior*означава *горен, разположен по-нагоре*, докато *cranialis*– *отнасящ се към черепа*(от *cranium*– череп). И двата термина обозначават пространствено отношение по сагиталната ос на човешкото тяло, но в различна степен на конкретизация и с различна семантична насоченост.

 Терминът *superior*е по-общ и се използва за означаване на разположение на структури в позиция по-висока спрямо дадена анатомична отправна точка. Той има обобщаващ характер и може да се прилага за части на тялото, които са разположени по-нагоре от друга част без ограничение до конкретна област. От своя страна *cranialis*се отнася към горната част на тялото, като конкретно назовава посока към черепа. По този начин *cranialis*се разглежда като по-тесен, специализиран термин, който конкретизира разположение в по-горна част на тялото единствено в контекста на осевата анатомия на човека.

 Логическата връзка между двата термина следва същия еднопосочен модел, изложен по-горе: всяко разположение *cranialis*може да се определи като *superior*, но не всяко разположение *superior*непременно е *cranialis*– налице е типичен пример за партитивна импликационна системност.

  

 **Inferior – Caudalis**

 Терминът *inferior*означава *долен, разположен по-ниско*, докато *caudalis*– *опашен, насочен към опашния край на тялото*(от *cauda*– опашка). И двата термина назовават пространствено отношение по сагиталната ос на човешкото тяло, но те се различават по степен на конкретност и по сфера на приложимост в анатомичната номенклатура.

 Терминът *inferior*има по-широк, генерализиран характер. Той служи за означаване на разположение на структури в по-ниска позиция спрямо дадена отправна точка или анатомичен елемент. От своя страна *caudalis*конкретизира разположение в посока към долния край на тялото, отнасяйки се към каудалния (опашния) му полюс. По този начин *caudalis*е по-специфичен термин, чиято употреба е ограничена предимно до осевата анатомия.

 Логическото отношение между двата термина е еднопосочно: всеки каудално разположен елемент може да бъде определен като инфериорно, но не всяка структура, намираща се *inferior*е непременно *caudalis*. От понятийна гледна точка *inferior*и *caudalis*споделят общ семантичен признак – *разположен надолу*, но се различават по своето понятийно ядро: *inferior*отразява относителна позиция, докато *caudalis*обозначава посока към определен анатомичен край – опашния (долен) полюс.

  

 **Заключение.**Медицинската терминология представлява системно подредена и логически последователна езикова структура, в която латинските и гръцките термини осигуряват международна точност и устойчивост. Анализът на терминологичните двойки показва, че между тях съществува тенденция за формирането на партитивна импликационна системност. Разглеждането на системността като езиково явление е от ключово значение за правилното и целенасочено организиране на знанието в дадена научна област, което неминуемо отразява големия принос на терминознанието като наднаука, която подпомага всички останали науки.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Попова 2012: Попова, М.**Теория на терминологията. Велико Търново: ИК „Знак 94“.

 **Стоянов, С.**Някои въпроси във връзка с думата като речникова единица. Публикация в: Помагало по българска лексикология. С.: Наука и изкуство, 1979.

 **Каданов, Д. и кол.**Анатомия на човека. Том 1. С.: Медицина и физкултура, 1983.

 **Драганов 2025: Драганов, Д.**Системни отношения и терминология (въз основа на юридическата терминология) в наказателноправните науки. Дисертационен труд за присъждане на ОНС „доктор“, СУ „Св. Климент Охридски“, 2025.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/partitivna-implikatsionna-sistematichnost-pri-terminite-nazovavashti-anatomichni-posoki-v-meditsinskata-terminologiya.md)

## Различителни черти в говорите на Драгиново, Дорково, Костандово и Ракитово

Представените в този текст различителни черти в говорите на Драгиново, Дорково, Костандово и Ракитово се базират на данните от Българския диалектен атлас (БДА 1975). Сравнението е мотивирано от следния факт: в сравнение с други ареали в Родопите във Велинградско проф. Любомир Милетич описва различни говори на сравнително малка територия. Не е така по отношение на другите описани от него говори в книгата му за родопските диалекти. В своя труд „ Фонетични особености на помашките говори в Чепинско“ проф. Любомир Милетич взема под внимание различия по отношение на някои от основните квалификационно релевантни черти на българските диалекти – рефлексите на еровете и носовките. Анализът му дава основание да различи четири подговора: банско-коровски (Баня сега е част от Велинград, а Корово е старото име на Драгиново), костандовски, ракитовски и дорковски. Накратко: за всички подговори е налице родопското сливане на двете носовки и двата ера (с мека съгласна пред рефлексите на малкия ер и малката носовка), като дорковският е *а*-говор (***бàчва, зап***), а останалите три – *ô*-говори (***бồчва, зôп***). Костандовският е уникален (не само в Чепинско, но в целия родопски ареал) с редуването на *ô*не с редуцирано *а*, а с *у*в неударени срички (***зôп ~ зубồт***). Велинградският (както сега се нарича банско-коровският) и ракитовският се различават по някои глаголни окончания (напр. 1 л. ед. ч. сег. вр. ***плѐта***във велинградски, ***плѐто***в ракитовски), а не по основните рефлекси на носовките и еровете.

 Сравнението има за цел да установи дали споменатите по-горе разлики в рефлексите на старобългарските гласни между изследваните говори на Дорково, Драгиново, Костандово и Ракитово се уплътняват от други черти и ако ги има, кои са те.

 **Различителни черти между говорите на Драгиново, Дорково, Костандово и Ракитово**

 На фонетично равнище в изследваните говори се открояват следните различителни черти :

 
- Ударената коренна гласна на мястото на стб. **Ъ**в думи от типа **БЪЧВА**, **ЗЪЛВА**, **СЪН**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ô (бồчва)***, а в Дорково е ***а (бàчва)***.
- Ударената коренна гласна на мястото на стб. **Ъ**в думата **ДЪЖД**– в Драгиново, Костандово Ракитово е ***ô (дôш)***, а за Дорково липсва материал.
- Ударената коренна гласна на мястото на стб. **Ъ**в думата **ВЪНКА**– в Драгиново и Костандово е ***ô (вồнка)***, в Дорково е ***а (вàнка)***, а за Ракитово липсва материал.
- Ударената гласна на мястото на стб. **Ъ**в крайната сричка на думите **КАКЪВ**, **ТАКЪВ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ô (какồф, такồф)***, а в Дорково е ***о (какòф, такòф)***.
- Неударената коренна гласна на мястото на стб. **Ъ**в думата **ЛЪЖИЦА**– в Драгиново и Дорково е ***а (лажѝца)***, в Костандово е ***у (лужѝца)***, а за Ракитово липсва материал.
- Неударената гласна на мястото на стб. **Ъ**в предлог **ВЪЗ**и представки **ВЪЗ-**, **ВЪ**в думи от типа **ВЪЗВИВАМ**, **ВЪВЕЖДАМ**– в Драгиново и Дорково е ***а (вазвѝвам)***, в Костандово е ***у (вузвѝвам)***, а за Ракитово липсва материал или събраният е несигурен.
- Нуедарената гласна на мястото на стб. **Ъ**в представка **СЪ**в думи от типа **СЪБЕРА**, **СЪБЛЕКА**– за Драгиново и Дорково липсва материал, в Костандово е ***у (суберѐ)***, а в Ракитово е ***а (саберѐ)***.
- Неударената гласна на мястото на вмъкнат стб. **Ъ**в крайна затворена сричка пред съгласна **Р**в думи от типа **ЕДЪР**, **ОСТЪР**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***а (ѐдар)***, а в Костандово е ***у (ѐдур)***.
- Неударената гласна на мястото на вмъкнат стб. **Ъ**в крайна затворена сричка пред съгласна **Л**в думи от типа **РЕКЪЛ**, **ТОПЪЛ**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***а (рѐкал)***, а в Костандово има дублети с ***а (рѐкал)***и ***у (рѐкул).***
- Неударената гласна на мястото на стб. **Ъ**в крайна затворена сричка пред съгласна **К**в думи от типа **ВОСЪК**, **МОЗЪК**– в Дорково и Ракитово е ***а (мòзак)***, в Костандово е ***у (мòзук)***, а за Драгиново липсва материал.
- Ударената коренна гласна на мястото на стб. **Ь**в думи от типа **ЛЕКО**, **ЛЕН**, **ЛЕСНО**– в Драгиново и Костандово е ***՚ô (л՚ồко)***, в Дорково е ***՚а (л՚àко)***, а в Ракитово има дублети с ***е (лѐко)***и ***՚ô (л՚ồко)***.
- Ударената коренна гласна на мястото на стб. **Ь**в думата **ТЪНКО**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***՚ô (т՚ồнко***), а в Дорково е ***а (тàнко)***.
- Ударената коренна гласна на мястото на стб. **Ь**в думата **ТЪМНО**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***՚ô (т՚ồмно)***, а за Дорково материалът по този въпрос липсва или е несигурен.
- Ударената коренна гласна на мястото на стб. **Ь**в причастия от типа **ДОШЪЛ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ô (дошồл)***, а в Дорково е ***а (дошàл)***.
- Ударената коренна гласна на мястото на стб. **Ь**в крайна затворена сричка в думи от типа **ЗВЪНЕЦ**, **ОВЕС**, **ПЕТЕЛ**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***е (овѐс)***, а в Костандово има дублети с ***е (овѐс)***и ***՚ô (ов՚ồс)***.
- Неударената гласна на мястото на стб. **Ь**в крайна затворена сричка на прилагателни имена от типа **БОЛЕН**, **ГЛАДЕН**– в Дорково и Ракитово е ***а (бòлан)***, в Костандово е ***у (бòлун)***, а в Драгиново има дублети с ***е (бòлен)***и ***а (бòлан)***.
- Ударената коренна гласна на мястото на стб. **Ѫ**в думи от типа **ЗЪБ**, **КЪЩА**, **СЪБОТА**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ô (зôп)***, а в Дорково е ***а (зап)***.
- Ударената коренна гласна на мястото на стб. **Ѫ**в думата **ВЪГЛЕН**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ô (вồглен)***, а в Дорково е ***а (вàглен)***.
- Ударената коренна гласна на мястото на стб. **Ѧ**в думи от типа **ГЛЕДАМ**, **ЗЕТ**– в Драгиново и Ракитово има дублети с ***е (глѐдам)***и ***՚ô (гл՚ồдам)***, в Костандово е ***՚ô (гл՚ồдам)***, а в Дорково ***е ՚а (гл՚àдам)***.
- Ударената коренна гласна на мястото на стб. **Ѧ**в думата **ЧЕСТО**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ô (чồсто)***, а в Дорково е ***а (чàсто)***.
- Ударената гласна на мястото на стб. **Ѧ**в думата **ЖЕТВА**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ô (жồтва)***, а в Дорково е ***а (жàтва)***.
- Неударената гласна на мястото на стб. **Ѧ**в абсолютен край на думи от типа **АГНЕ**, **ВРЕМЕ**, **ИМЕ**– в Драгиново е ***е (врѐме)***, в Дорково е ***՚а (врѐм՚а)***, в Костандово има дублети с ***՚о (врѐм՚о)***и ***е (врѐме)***, а в Ракитово е ***՚о (врѐм՚о)***.
- Ударената гласна на мястото на стб. **Ѣ**пред твърда сричка или твърда съгласна в думи от типа **БЯЛ**, **ДЯДО**, **ХЛЯБ**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***е (бел)***, а в Костандово има дублети с ***е (бел)***и ***ê (бêл)***.
- Ударената гласна на мястото на стб. **Ѣ**пред мека сричка или мека съгласна в думи от типа **БЕЛИ**, **НЕДЕЛИ**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***е (бѐли, недѐл՚а)***, а в Костандово има дублети с ***е (бѐли, недѐл՚а)***и ***ề (бềли, недềл՚а)***.
- Ударената гласна на мястото на стб. **Ѣ**пред **Ш**, **Ж**, **Ч**в думи от типа **ГРЕШКА**, **МРЕЖА**, **МЛЕЧНА**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***е (грѐшка)***, а в Костандово има дублети с ***е (грѐшка)***и ***ề (грềшка)***.
- Ударената гласна на мястото на стб. **Ѣ**пред **Ш**в думата **ЧЕРЕША**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***е (черѐша)***, а в Костандово е ***ề (черềша)***.
- Ударената гласна на мястото на стб. **Ѣ**във формите за 1 лице, единствено число, минало несвършено време при глаголи с основа на шушкави съгласни от типа **ДЪРЖА**, **СУША**– в Драгиново е ***а (държàх, сушàх)***, в Дорково и Ракитово е ***е (държѐх, сушѐх)***, а в Костандово е ***ê (държềж, сушềх)***.
- Ударената крайна гласна на мястото на стб. **Ѣ**във формите за 3 лице, единствено число, минало свършено време на глаголи от I и II спрежение от типа **ЖИВЕЯ**, **ВЪРВЯ**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***е (живѐ)***, а в Костандово има дублети с ***е (живѐ)***и ***ê (живề)***.
- Ударената гласна след мека съгласна и пред твърда сричка или твърда съгласна в думи от типа **ЯСЛА**, **ПОЛЯНА**, **ПИЯН**– в Драгиново и Ракитово има дублети с ***е (полѐна)***и ***՚а (пол՚àна)***, в Костандово има дублети с ***ê (полềна)***и ***՚а (пол՚àна)***, а в Дорково гласната е ***е (полѐна)***.
- Ударената гласна след мека съгласна и пред мека сричка или мека съгласна във форми от типа **ЯЗДИ**, **ПИЯНИ**, **ПОЛЯНИ**, **ГУЛЯЙ**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***е (полѐни)***, а в Костандово има дублети с ***е (полѐни)***, ***ê (полềни)***и ***՚а (пол՚àни)***.
- Ударената гласна след **Ч**в думата **ЧАША**– в Драгиново е ***а (чàша)***, в Дорково и Ракитово е ***е (чѐша)***, а в Костандово е ***ê (чềша)***.
- Ударената коренна гласна след шушкава съгласна в думата **ДЖОБ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***о (ⴤоп)***, а в Дорково е ***а (ⴤап)***.
- Неударената крайна гласна след Ч, Ш в думи от типа ОЧЕ, НАШЕ – в Костандово и Ракитово е ***о (òфчо, нàшо)**,*в Драгиново има дублети с ***е (òфче, нàше)***и ***о (òфчо, нàшо)**,*а в Дорково липсва материал.
- Гласната на мястото на неударена гласна **О**в думи от типа **МОМА**,
- **ТОРБА**, **ОВЕС**– в Драгиново и Ракитово има дублети с ***о (момà, овѐс)***и ***у (мумà, увѐс)***, а в Дорково и Костандово е ***у (мумà, увѐс)***.
- Неударената гласна на мястото на **Е**след **Ч**в думата **ЧЕРЕША**– в Драгиново е ***е (черѐша)***, в Дорково е ***и (чирѐша)***, а в Костандово и Ракитово е ***у (чурѐша)***.
- Неударената гласна в абсолютен край на съществителните имена от типа **ЗЕЛЕ**, **МАГАРЕ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***е (зѐле)***, а в Дорково е ***՚а (зѐл՚а)***.
- Неударената гласна в пълната форма за винителен падеж на личните местоимения за 1 и 2 лице, единствено число – в Костандово и Ракитово е е (мѐне, тѐбе), а в Драгиново и Дорково материалът от този пункт не може да се свърже с картографираното явление, тъй като крайната гласна е изпаднала.
- Крайната съгласна в думата **СОЛ**– в Драгиново се срещат два варианта – ***л՚ (сол՚)***и ***л (сол)***, а в Костандово, Дорково и Ракитово е само ***л՚ (сол՚)***.
- Вид на крайната съгласна в думата **ДЕН**– в Драгиново, Костандово и Ракитово се срещат два варианта – ***н՚ (ден՚)***и ***н (ден)***, а в Дорково е само един – ***н՚ (ден՚)***.
- Вид на крайната съгласна в думата **КОН**– в Драгиново, Дорково и Костандово е ***н՚ (кон՚)***, а в Ракитово се срещат два варианта – ***н՚ (кон՚)***и ***н (кон)***.
- Крайната съгласна в думата **ОВЧАР**– в Драгиново и Костандово е ***р (офчàр)***, а в Дорково и Ракитово е ***р՚ (офчàр՚)***.
- Вид на крайната съгласна в думата **ЗЕТ**– в Драгиново се срещат два варианта: ***т՚ (зет՚)***и ***т (зет***), в Дорково и Костандово е ***к՚ (зек՚)***, а в Ракитово е ***т՚ (зет՚)***.
- Вид на крайната съгласна в думата **ПЪТ**– в Драгиново е ***т՚ (пôт՚)***, в Дорково е ***к՚ (пак՚)***, в Костандово формите се конкурират: ***т՚ (пôт՚)***и ***к՚ (пôк՚)***, а в Ракитово е ***т (пôт)***.
- Вид на крайната съгласна в думата **ЕЗИК**– в Драгиново, Дорково и Костандово е ***к՚ (езѝк՚)***, а в Ракитово се срещат два варианта: ***к՚ (езѝк՚)***и ***к (езѝк)***.
- Вид на съгласната на мястото на **Л**пред гласна **Е**в думи от типа **ЗЕЛЕ**, **ПОЛЕ**– в Драгиново и Дорково е ***л (зѐле, полѐ)***, в Костандово е ***л՚ (зѐл՚е, пол՚ѐ)***, а Ракитово се срещат два варианта: ***л՚ (зѐл՚е, пол՚ѐ)***и ***л (зѐле, полѐ)***.
- Вид на съгласните на мястото на **Т՚**и **Д՚**пред задна гласна във форми от типа **БРАТЯ**, **ДЯДО**– в Драгиново и Ракитово са ***т՚, д՚ (брàт՚а, д՚àдо)***, а в Дорково и Костандово са ***к՚, г՚ (брàк՚а, г՚àдо)***.
- Вид на съгласната в наставката на двусрични прилагателни имена от женски род, единствено число от типа **ГОРНА**, **ДОЛНА**, **ПРЕДНА**– в Драгиново е ***н (гòрна)***, а в Дорково, Костандово и Ракитово е ***н՚ (гòрн՚а)***.
- Вид на представката пред сонорна съгласна в думи от типа **ВЛЕЗЕ**, **ВНЕСЕ**– в Драгиново и Дорково е ***в (влѐзе, внѐсе)***, в Костандово е ***ф (флѐзе, фнѐсе)***, а в Ракитово се срещат и двата варианта: ***в (влѐзе, внѐсе)***и ***ф (флѐзе, фнѐсе)***.
- Вид на началната съгласна в думата **ЗВЕЗДА**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***ѕ (ѕвездà)***, а в Костандово е ***з (звездà)***.
- Вид на съгласната на мястото на стб. **З**във формата за множествено число на думата **СЪЛЗА**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ѕ (с̀ълѕи)***, а в Дорково е ***з (с̀ълзи)***.
- Вид на ударената гласна в началната сричка на думата **ЯБЪЛКА**– в Драгиново и Дорково е ***е (йѐбълка)***, а в Костандово и Ракитово е ***а (йàбълка)***.
- Наличие или отсъствие на съгласна **Й**пред ударена гласна Е в началото на думи от типа **ЕСЕН**, **ЕДЪР**– в Драгиново, Дорково и Ракитово има ***наличие на съгласна й (йѐсен)***, а в Ракитово липсва материал.
- Наличие или отсъствие на съгласна **Х**в началото на дума пред гласна в думи от типа **ХАЙДЕ**, **ХИТЪР**, **ХОРА**– в Драгиново и Костандово се наблюдава ***отсъствие на съгласна х (àйде, ѝтър, òра)***, в Дорково има ***наличие на съгласна х (хàйде, хѝтър, хòра)***, а в Ракитово се наблюдава както ***наличие на съгласна х (хàйде, хѝтър, хòра)***, така и ***отсъствие (àйде, ѝтър, òра)***.
- Наличие или отсъствие на съгласна **Х**в думата **ХОРО**– в Драгиново и Костандово се наблюдава ***отсъствие на съгласна х (орò)***, а в Дорково и Ракитово има ***наличие на съгласна х (хорò)***.
- Наличие или отсъствие на съгласна **Х**в началото на дума пред плавна съгласна в думи от типа **ХЛАДНО**, **ХРАНЯ**– в Драгиново и Костандово съгласната ***х отсъства (лàдно, рàн՚а)***, в Дорково има н***аличие на съгласна х (хлàдно, хрàн՚а)***, а в Ракитово се наблюдават и двете явления.
- Наличие или отсъствие на съгласна **Х**между гласни в думи от типа **ДРЕХИ**, **ДУХА**, **МАЩЕХА**– в Драгиново, Костандово и Ракитово се наблюдават и двете явления: ***отсъствие на съгласна х (дрѐи, ду̀а, мàштеа)***, и ***наличие на съгласна х (дрѐхи, ду̀ха, мàштеха)***, а Дорково се отличава само с ***наличие на съгласна х (дрѐхи, ду̀ха, мàштеха)***.
- Наличие или отсъствие на съгласна на мястото на **Х**между гласни във формите за 3 лице, множествено число, минало несвършено време при глаголи от типа **БЕРА**, **ДАВАМ**– в Дорково, Костандово и Ракитово се наблюдава ***наличие на съгласна (бер՚àха, дàваха)***, а за Драгиново са характерни и двете явления: ***наличие на съгласна (бер՚àха, дàваха)***, и ***отсъствие (бер՚àа, дàваа)***.
- Наличие или отсъствие на съгласна на мястото на **Х**между гласни във формите за 3 лице, множествено число, минало свършено време при глаголи от типа **ДАМ**, **НОСЯ**– в Дорково, Костандово и Ракитово се наблюдава ***наличие на съгласна х (дàдоха, нòсиха)***, а в Драгиново има както ***наличие***, така и ***отсъствие на съгласна х (дàдоа, нòсиа)***.
- Вид на съгласната на мястото на **Х**в окончанието за 1 лице, единствено число, минало несвършено и минало свършено време при глаголи от I и II спрежение – в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***х (бер՚àх, дàдох)***, а в Костандово съгласната в минало свършено време е отпаднала, като се е удължила предходната гласна, а формите за минало несвършено време са от типа ***(нòсеше, прàвеше)***.
- Изговор на група **ЪР**между съгласни в едносрични думи от типа БЪРЗ, ГРЪБ – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ôр (бôрс, гôрп)***, а в Дорково е ***ар (барс, гарп)***.
- Изговор на група **ЪР**пред една съгласна, под ударение, в многосрични думи от типа **БЪРДО**, **ВЪРЖА**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ôр (бồрдо, вồржа)***, а в Дорково е ***ар (бàрдо, вàржа)***.
- Изговор на група **ЪР**пред две съгласни, под ударение, в многосрични думи от типа **МРЪСНА**, **ПРЪСТЕН**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ôр (мồрсна, пồрстен)***, а в Дорково е ***ар (мàрсна, пàрстен)***.
- Изговор на група **ЪЛ**в думата **ЖЪЛТ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е **ôл (жôлт)**, а в Дорково ***ал (жалт)***.
- Изговор на група **ЪЛ**в думата **ЗЪЛВА**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ôл (зồлва)***, а в Дорково е ***ал (зàлва)***.
- Изговор на група **ЪЛ**пред една съгласна, под ударение, в многосрични думи от типа **ГЪЛТА**, **СЪЛЗИ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ôл (гồлта, сồлзи)***, а в Дорково е ***ал (гàлта, сàлзи)***.
- Изговор на група **ЪЛ**пред две съгласни, под ударение, в многосрични думи от типа **ГЛЪТКА**, **СЛЪНЦЕ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***лô (слồнце)***, а в Дорково има дублети: ***ал (сàлнце)***и ***ла (слàнце)***.
- Изговор на група **ЪЛ**след устнени съгласни **Б**, **В**, **М**, **П**, под ударение, в многосрични думи от типа **ВЪРНА**, **ПЪЛНА**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ôл (вồлна, пồлна)***, а в Дорково е ***ал (вàлна, пàлна)***.
- Изговор на съчетание **ЖД**във формата **ВЕЖДИ**– в Драгиново е ***жд (вѐжди)***, в Дорково е ***жг (вѐжги)***, в Костандово са ***жг (вѐжги)***и ***шк (вѐшки)***, а в Ракитово е ***шк (вѐшки)***.
- Изговор на съчетание **ЖД**м думата **ЧУЖДИ**– в Драгиново е ***жд (чужди)***, в Дорково и Костандово е ***жг (чужги)***, а в Ракитово има дублети с ***жд (чужди)***и ***зд (чу̀зди)***.
- Изговор на съчетание **ВН**в думи от типа **ГЛАВНЯ**, **РАВНИ**– в Драгиново, Дорково и Ракитово и тип ***вн (главн՚à, рàвни)***, а в Костандово има дублети с ***вн (главн՚à, рàвни)***и ***мн (гламн՚à, рàмни)***.
- Изговор на съчетание **МН**в думата **МНОГО**– в Драгиново и Ракитово е ***фн (фнòго)***, а в Дорково и Костандово ***мл (млòго)***.
- Изговор на съчетание **КТ**в думата **НОКТИ**– в Драгиново се изговаря като ***нòкате***, в Дорково като ***нѐкате***, в Костандово като ***нòкок՚е***, а в Ракитово като ***некатетѐ***.
- Изговор на съчетание **ДЪЛ/ДЛЪ**в думата **ДЪЛБОК**– в Драгиново има два варианта: ***дал (далбòк)***и ***гаў (гаўбòк)***, в Дорково и Ракитово се изговаря като ***дал (далбòк)***, а в Костандово като ***дул (дулбòк)***.
- Наличие или отсъствие на гласна **А**в началната сричка на думата **ЕДИН**– в Драгиново, Костандово и Ракитово се наблюдава ***наличие на а (адѝн)***, а в Дорково се наблюдава ***отсъствие на а (едѝн)***.
- Вид на ударената гласна в крайната затворена сричка на формата за мъжки род, единствено число на минало свършено деятелно причастие на глагола **МОГА**– в Драгиново и Ракитово ударението се поставя върху втората сричка ***(можѐл)***, а в Дорково и Костандово върху първата сричка ***(мòжел)***.
- Вид на крайната коренна съгласна във формите за 1 лице, единствено число и 3 лице, множествено число, сегашно време на глаголи с корен, който завършва на **К**от типа **ПЕКА, ОБЛЕКА**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***к (пек̀ъ, пек̀ът)**,*а за Костандово материалът по този въпрос е несигурен и не е отразен в картите.
- Форми на наречието **ВЪТРЕ**– в Драгиново и Ракитово формите са две: ***фнѐтре***и ***в̀ътре***, а в Дорково и Костандово е само **фнѐтре**.
- Вид на ударената крайна гласна след твърда съгласна в двусрични съществителни имена от женски род, единствено число – общи названия от типа **ВОДА**, **ГЛАВА**– в Драгиново, Костандово и Ракитово има два варианта: ***а***и ***ô***, а в Дорково е само ***а***.
- Вид на ударената гласна след твърда съгласна пред членна форма **-ТА**за единствено число на съществителните имена от женски род – общи названия от типа **ВОДА**, **ГЛАВА**– в Драгиново, Костандово и Ракитово отново са два варианта: ***а***и ***ô***, а в Дорково е само ***а***.
- Вид на ударената гласна след мека съгласна пред членна форма **-ТА**за единствено число на съществителните имена от женски род – названия на неодушевени предмети от типа **ГЛАВНЯ**, **ЗЕМЯ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***՚ô (главн՚ồта)***, а в Дорково ***՚а (главн՚àта)***.
- Място на ударението в думата **ПЯСЪК**– в Драгиново и Дорково е върху началната сричка ***(п՚àсак)**,*а за Костандово и Ракитово материалът по този въпрос е несигурен.
- Място на ударението в думата **ВОДА**– в Драгиново и Дорково е върху ***началната сричка***, а в Костандово и Ракитово е върху ***крайната сричка***.
- Място на ударението в думата **МОТИКА**– в Дорково и Костандово е върху ***средната сричка (мотѝка)***, в Драгиново има друго название ***(чапà)***, в Ракитово названията са две: ***прашул՚к՚а***и ***дикѐл***
- Място на ударението в думата **МОМЧЕ**– в Драгиново, Дорково и Костандово е върху ***началната сричка (мòмче)***, в Ракитово има дублети с ударение върху ***началната сричка (мòмче)***и върху ***крайната сричка (момчѐ)***.
- Място на ударението в думата **СРЕБРО**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е върху ***началната сричка (срѐбро)***, а в Костандово е върху ***крайната сричка (сребрò)***.
- Място на ударението във формата за множествено число на съществителното име **ВОЛ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е върху ***средната сричка (волòве)***, а в Дорково е върху ***началната сричка (вòлове)***.
- Място на ударението във формата за множествено число на съществителното име **КОН**– в Драгиново, Дорково и Костандово е върху ***началната сричка (кòне)***, а в Ракитово е върху ***крайната сричка (конѐ)***.
- Място на ударението в думите **МОЕ**, **ТВОЕ**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е върху ***първата сричка***, а за Костандово материалът по този въпрос е несигурен и не е отразен в картите.
- Място на ударението във формите за 2 лице, единствено число на повелителното наклонение от двусрични коренни глаголи с основа на съгласна от I и II спрежение от типа **БЕРА**, **ВОДЯ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е върху ***началната сричка (бѐри, вòди)***, а в Дорково е както върху ***началната сричка***, така и върху ***крайната сричка (берѝ, водѝ)***.
- Място на ударението във формите за 2 лице, множествено число на повелителното наклонение от двусрични коренни глаголи с основа на съгласна от I и II спрежение от типа **БЕРА**, **ВОДЯ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е върху ***началната сричка (бѐрете, вòдете)***, а в Дорково е върху ***средната сричка (берѐте, водѐте)***.
- Място на ударението във формите за 2 лице, множествено число на повелителното наклонение от производни глаголи с основа на съгласна от I и II спрежение от типа **НАБЕРА**, **ЗАПАЛЯ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е върху ***началната сричка (нàберете, зàпалете)***, а в Дорково са наблюдават следните примери: ***зàтворете***, ***изнесѐте***, ***нахранѐте***, т.е. в някои примери е върху ***началната сричка***, а в други върху ***средната сричка***.
- Място на ударението във формата за 1 лице, единствено число, минало свършено време на глагола **ВИДЯ**– в Драгиново и Ракитово е върху ***началната сричка (вѝдех)***, а в Дорково и Костандово материалът по този въпрос е несигурен.
- Наличие или отсъствие на двойно ударение – в Дорково, Костандово и Ракитово се наблюдава ***наличие на двойно ударение***, а в Драгиново – ***отсъствие***.

 Различителни черти между говора на изследваните населени места се откриват и по отношение на някои морфологични особености:

 
- Род на съществителното име **ВЕЧЕР**– в Драгиново и Дорково е от ***женски род (тòпла вѐчер)***, а в Костандово и Ракитово е както от ***женски род (тòпла вѐчер)***, така и от ***мъжки род (онồзи вѐчер)***.
- Форми за единствено число на думата **УХО**– в Драгиново и Дорково формата е ***у̀хо***, в Костандово е ***ушò***, а в Ракитово са две форми: ***у̀хо и ушò***.
- Форми за множествено число на съществителното име **ИМЕ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово формите са с основа ***имен***: ***(именà)***, а в Дорково са с основа ***имет***: ***(ѝмета)***.
- Членна форма за единствено число под ударение след твърда съгласна в съществителните имена от мъжки род от типа **БРЯГ**, **ГРАД**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***-ồт (брегồт, градồт)***, а в Дорково е ***-àт (брегàт, градàт)***.
- Членувани форми за единствено число на съществителното име **ДЕН**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ден՚ồт***, а в Дорково и ***ден՚àт***.
- Членна форма за единствено число без ударение след твърда съгласна в съществителните имена от мъжки род от типа **ВОЛ**, **РЪКАВ**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***-ат (вòлат, ръкàват)***, а в Костандово е ***-от (вòлот, ръкàвот)***.
- Членна форма за единствено число без ударение след мека съгласна в съществителни имена от мъжки род от типа **ПЪТ**, **ГОВЕДАР**– в Драгиново и Ракитово е ***-՚ет (п̀ът՚ет, говедàр՚ет)***, в Дорково е ***-՚ат (п̀ът՚ат, говедàр՚ат)***, а в Костандово е ***-՚от (п̀ът՚от, говедàр՚от)***.
- Членна форма за единствено число на съществителни имена, които завършват на съгласна (в книжовния език от женски род) от типа **БОЛЕСТ**, **СОЛ**– в Драгиново е ***-тô (солтồ)***, в Дорково е ***-та (солтà)***, а в Костандово и Ракитово са и двете форми: ***-тô (солтồ)***и ***-та (солтà)***.
- Членна форма за множествено число на едносрични съществителни имена от мъжки род от типа **ВОЛ**, **СИН**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***-те (волòвете, синовѐте)***, а в Костандово е ***-то (волòвето, синовѐто)***.
- Членувани форми за множествено число на съществителното име **СНОП**– в Драгиново, Костандово и Ракитово формата е ***снòпете***, а в Дорково е ***снòпите***.
- Членна форма за множествено число на многосрични съществителни имена от мъжки род от типа **ГРАДИНАР**, **РЪКАВ**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***-те (градинàрите, ръкàвите)***, а в Костандово е ***-то (градинàрето, ръкàвето)***.
- Членна форма за единствено число, мъжки род на прилагателни имена от типа **БЯЛ**, **ГОЛЯМ**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***-ат (бѐлийат)***, а в Костандово се срещат формите ***бѐлат***, ***гòрнет***.
- Наличие или отсъствие на бройна множествена форма в съчетания от типа **ДВА ВОЛА**– в Драгиново, Дорково и Костандово се наблюдава ***наличие на бройна множествена форма (двà вòла)***, а в Ракитово се наблюдава както ***наличие***, така и ***отсъствие на бройна множествена форма (двà волòве)***.
- Наличие или отсъствие на бройна множествена форма в съчетанието **ПЕТ ПЪТИ**– в Драгиново и Дорково се наблюдава ***наличие на бройна множествена форма (пѐт п̀ът՚а)***, а в Костандово и Ракитово се наблюдава ***отсъствие на такава (пѐт п̀ъти)***.
- Наличие или отсъствие на родително-винителни форми при лични имена от мъжки род – за Драгиново, Дорково и Ракитово е характерно отсъствие на родително-винителни форми, а за Костандово – наличие на родително-винителни форми.
- Форми за именителен падеж на личното местоимение за 1 лице, единствено число – в Драгиново и Дорково формата е ***ас***, а в Костандово и Ракитово се срещат и ***йа,***и ***йас***.
- Пълни форми за винителен падеж на личното местоимение за 3 лице, единствено число, мъжки и среден род – в Драгиново са ***нѐго***и ***нек***, в Дорково и Ракитово са ***нѐга***и ***нѐго***, а в Костандово са ***нѐго***, ***нѐга***, ***нек***.
- Пълни форми за винителен падеж на личното местоимение за 3 лице, множествено число – в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***т՚ах***, а в Костандово е ***т՚а***.
- Пълни форми за дателен падеж на личното местоимение за 3 лице, единствено число, мъжки род – в Дорково, Костандово и Ракитово е ***нѐму***, а в Драгиново е ***нек***.
- Пълни форми за дателен падеж на личното местоимение за 3 лице, единствено число, женски род – в Драгиново и Дорково е ***ней***, в Костандово е ***на̮ нѐй***, а в Ракитово е ***на ̮нѐйо***.
- Пълни форми за дателен падеж на личното местоимение за 1 и 2 лице, множествено число – в Драгиново и Дорково са ***нам***, ***вам***, в Костандово са ***нам***, ***вам***и ***на ̮нам***, ***на ̮вам***, а в Ракитово са ***нам***, ***вам***и ***на ̮нас***, ***на ̮вас***.
- Пълни форми за дателен падеж на личното местоимение за 3 лице, множествено число – в Драгиново и Костандово е ***т՚ам***, в Дорково е ***т՚ах***, а в Ракитово са ***т՚ам***и ***на ̮т՚ах***.
- Окончания за 1 лице, единствено число, сегашно време при глаголи с представка от I и II спрежение от типа **ДОВЕДА**, **ПОКАЖА**, **ПОСЕДЯ**, **НАПРАВЯ**, **ИЗДОЯ**, **ИЗМИЯ**– в Драгиново и Ракитово са както ***със съгласна -м (дòведам)***, така и ***без съгласна -м (дòведа)***, а в Дорково и Костандово са ***без съгласна -м (дòведа)***.
- Окончания за 1 лице, множествено число, сегашно време при глаголи от I и II спрежение от типа **БЕРА**, **ВОДЯ**– в Дорково, Костандово и Ракитово са две окончания: ***-м (берѐм)***и ***-ме (берѐме)***, а в Драгиново е само ***-м (берѐм)***.
- Окончания за 3 лице, множествено число, сегашно време под ударение след твърда съгласна при глаголи от I спрежение от типа **БЕРА**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***-ôт (берồт)***, а в Дорково е ***-ат (берàт)***.
- Окончания без ударение за 3 лице, множествено число, сегашно време при глаголи от I спрежение с основа, която завършва на гласна от типа **ЗНАЯ**– в Драгиново материалът не може да се свърже с картографираното явление, в Дорково и Ракитово ***-ат (знàйат)***, а в Костандово е ***-от (знàйот)***.
- Частици за образуване на положителна форма за 1 лице, единствено число на бъдеще време – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ше***, а в Дорково е ***ша***.
- Окончания без ударение за 1 лице, единствено число, минало свършено време при глаголи от I спрежение от типа **МЕТА**, **ДОНЕСА**– в Драгиново и Дорково е ***-ох (мѐтох, донѐсох)***, а в Костандово и Ракитово е ***-ах (мѐтах, донѐсах)***.
- Форми за минало свършено деятелно причастие на глагола **ВЛЯЗА**– в Дорково, Костандово и Ракитово формата е ***вл՚àзъл***, а в Драгиново е ***влѐзол***.
- Окончания под ударение за множествено число на минали свършени деятелни причастия – в Драгиново и Ракитово е ***-е (билѐ, дошлѐ)***, а в Дорково и Костандово са ***-и (билѝ, дошлѝ)***и ***-е (билѐ, дошлѐ)***.
- Окончания без ударение за множествено число на минали свършени деятелни причастия от типа **ПРАВИЛИ**, **ХОДИЛИ**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***-е (прàвиле, хòдиле)***, а в Костандово са ***-е (прà- виле, хòдиле)***и ***-и (прàвили, хòдили)***.
- Форми за минало страдателно причастие на глагола **ЗАСЕЯ**– в Драгиново формота е ***зас՚àт***, в Дорково и Ракитово е ***засѐйан***, а в Костандово са две форми: ***засѐйан***и ***зас՚àт***.
- Форми за минало страдателно причастие на глагола **БИЯ**– в Костандово и Ракитово формата е ***бит***, а в Драгиново и Дорково няма глагол ***бия***, затова не е отразено това явление в картата.
- Наставки за образуване на минали страдателни причастия от глаголи с корен, който завършва на съгласна, от типа **ЖЕНЯ**, **ХРАНЯ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово наставката е ***-т (жѐнет, хрàнет)***, а в Дорково е ***-н (жѐнен, хрàнен)***.
- Глаголни форми и частици за изразяване на забрана – в Драгиново, Костандово и Ракитово формата е ***недѐй***, а в Дорково е ***нѐмой***.
- Глаголни форми в конструкции за забрана от типа **НЕДЕЙ ПЛАКА**– в Драгиново и Ракитово е глагол в повелително наклонение ***(тип недѐй плачѝ)***, в Дорково е глагол в съкратена инфинитивна форма ***(тип недѐй плàка)***, а в Костандово са две форми: глагол в сегашно време ***(тип недѐй да плàчеш)***и глагол в повелително наклонение ***(тип недѐй плачѝ)***.
- Вид на наставката в думата **КАМЪК**– в Драгиново и Дорково е ***-ък (кàмък)***, а в Костандово и Ракитово е ***-ук (кàмук)***.
- Вид на наставката в думата **ПЛАМЪК**– в Драгиново и Дорково е **-*****ък (плàмък)***, в Костандово е ***-ук (плàмук)**,*а в Ракитово материалът е несигурен.
- Наставки за образуване на относителни прилагателни имена при названия за лица от типа **ВОЙНИШКИ**, **СТАРЕШКИ**– в Дорково и Костандово е ***-чки (войнѝчки)***, в Драгиново са ***-чки (войнѝчки) и -шки (войнѝшки)***, а в Ракитово са ***-чки (войнѝчки)***и ***-цки (войнѝцки)***.
- Наставки за образуване на относителни прилагателни имена от типа **БАЛКАНСКИ**, **ГОРСКИ**– в Дорково, Костандово и Ракитово е ***-цки (балкàнцки)***, а в Драгиново има дублети със ***-ски (балкàнски)***и ***-цки (балкàнцки)***.
- Наставки за образуване на итеративни глаголи от типа **КУПУВАМ**, **СЪНУВАМ**– в Дорково, Костандово и Ракитово е **-ò ва (м) (купò вам, сънò вам)**, а в Драгиново е ***-у̀ва (м) (купу̀вам, съну̀вам)***.

 От синтактична гледна точка изследваните селища се различават само по изразяване на връзка при подчинено определително изречение – в Драгиново, Костандово и Ракитово тази връзка се изразява чрез наречие **ДЕТО**, а в Дорково чрез наречие **ДЕ**.

 От лексикална гледна точка се открояват различителни черти в говорите на Драгиново, Дорково, Костандово и Ракитово по отношение на различния начин на изговаряне на определени думи. В картите на българския диалектен атлас са посочените следните примери за названия за:

 
- Помещението, в което се спи – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***к̀ъшта***, а в Дорково е ***одайà***.
- Приспособлението за открит огън в къщата – в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***огнѝште***, а в Дорково е ***оⴤàк***.
- Названието за **ВАР**– в Драгиново и Дорково е вар, а в Костандово и Ракитово има две названия: ***вар***и ***кирѐч***.
- Названия за **СОФРА**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***паралѝйка***, а в Костандово са две названия: ***паралѝйка***и ***софрà***.
- Названия за **ЧУТУРА**– в Дорково, Костандово и Ракитово е ***ку̀тел***, а в Драгиново не се използва подобен съд и затова липсва название за него.
- Дръжка на котел и кофа – в Драгиново, Костандово и Ракитово се назовава като ***клуп***, а в Дорково ***пàшка***.
- Дръжка на кошница – в Драгиново и Костандово се назовава като ***клуп***, а в Дорково и Ракитово като ***пàшка***.
- Названия за възглавница – в Драгиново, Дорково и Костандово е ***възглàвница***, а в Ракитово е ***узлàвница***.
- Названия за **БЪРДО**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***грѐбен***, а в Дорково липсва материал.
- Названия за **ВАТАЛИ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***нàгребене***, а в Дорково отново липсва материал.
- Названия за **НИЩЕЛКИ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***нѝти***, а в Дорково липсва материал.
- Названия за **ПОДНОЖКИ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***пòдноже***, а в Дорково липсва материал.
- Названия за **СЛЕДОБЕДНО ЯДЕНЕ**– в Драгиново няма название за следобедно ядене, в Дорково е ***икиндѝйа***, а в Костандово и Ракитово са две названия: ***к՚òрава***и ***пладнѝна***.
- Названия за **ПРЪЖКИ**– в Драгиново и Дорково е ***какардàци***, в Костандово няма название за ***пръжки***, а в Ракитово е ***дрòшки***.
- Названия за **КИСЕЛО ЗЕЛЕ**– в Драгиново е ***расòл***, в Дорково е ***лàана***, в Костандово е ***кѝсела лàана***, а в Ракитово е ***туршѝйа***.
- Названия на **ЦАРЕВИЦА**– в Драгиново, Дорково и Ракитово и ***цàревица***, а в Костандово е ***кòтки***.
- Названия за царевичен кочан със зърна – в Драгиново е ***кукурѐк***, в Дорково е ***кубàк***, в Костандово е ***кòтка***, а в Ракитово е ***калавàр***.
- Названия на царевичен кочан без зърна – в Драгиново е ***прàзен кукурѐк***, в Дорково е ***гол кубàк***, в Костандово е ***курбѝна***, а в Ракитово е ***кочàн***.
- Названия за **ДОМАТИ**– в Драгиново са две названия: ***домàти***и ***патлиⴤàн***, в Дорково е ***домàк***, а в Костандово и Ракитово е ***домàти***.
- Названия за **ДИНЯ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово са две названията: ***карпу̀с***и ***дѝн՚а***, а в Дорково е ***дѝн՚а***.
- Названия за стебло на тиква, диня и други – в Драгиново, Дорково и Костандово е ***цол***, а в Ракитово е ***ластѝка***.
- Названия за **ЧЕРНИЦА**– в Дорково и Костандово е ***чернѝца***, а в Драгиново и Ракитово няма названия за черница.
- Названия за плода на черницата – в Дорково и Костандово е ***чернѝци***, а в Драгиново и Ракитово няма названия за плода на черницата.
- Названия за човка на птица – в Драгиново е ***чу̀пка***, в Дорково е ***чу̀пъл***, в Костандово е ***чòфка***, а в Ракитово е ***кл՚òфка***.
- Названия за **ПАТИЦА**– в Драгиново и Дорково е ***пàтица***, а в Костандово и Ракитово няма названия за патица, тъй като в тези селища не се отглежда.
- Названия за **ЩЪРКЕЛ**– в Драгиново са две названията: ***шт̀ъркел***и ***чòпал***, в Костандово отново има две названия: ***шт̀ъркел***и ***штърк***, а в Дорково и Ракитово е ***шт̀ъркел***.
- Названия за **КОТКА**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***кòтка***, а в Костандово е ***кòк՚о***.
- Названия за **КОТАРАК**– в Драгиново и Дорково е ***мàрок***, в Костандово е ***м̀ъшко кòте***, а в Ракитово е ***котàк***.
- Названия за **МРАВКА**– в Драгиново е ***мраф***, в Дорково е ***мрàва***, в Костандово е ***мрав՚ѐ***, а в Ракитово е ***мрàфка***.
- Названия за **ГЪСЕНИЦА**– в Драгиново, Дорково и Костандово е ***в̀ъсеница***, а в Ракитово е ***гъсѐница***.
- Названия за **ЮМРУК**– в Драгиново е ***куку̀да***, в Дорково и Костандово е ***тумру̀к***, а в Ракитово е ***йумру̀к***.
- Названия за **КОСЪМ**– в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***кòсъм***, а в Дорково е ***влакнò***.
- Названия за **ПОТ**– в Драгиново и Ракитово е ***пот***, а в Дорково и Костандово е ***вòда***.
- Названия за помещението за волове, крави, коне – в Драгиново е ***йах̀ър***, в Дорково и Костандово е ***хл՚аф***, а в Ракитово е ***пòдник***.
- Названия за **КЛАДЕНЕЦ**– в Драгиново и Костандово названията са две: ***бунàр***и ***в̀ъбел***, в Дорково е ***клàденец***, а в Ракитово е ***в̀ъбел***.
- Названия за **ХАРМАН**– в Дорково, Костандово и Ракитово е ***хармàн***, а в Драгиново има две названия: ***хармàн***и ***гумно***.
- Названия за **БРАДВА**– в Драгиново е ***балтѐ***, в Дорково е ***брàдва***, а в Костандово и Ракитово названията са две: ***балтѝйа***и ***брàдва***.
- Названия за **ТЪРНОКОП**– в Драгиново, Дорково и Костандово е ***копàч***, а в Ракитово е ***чапà***.
- Названия за дръжка на сечиво (брадва, мотика и други) – в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***топорѝште***, а в Костандово има две названия: ***топорѝште***и ***дръжàло***.
- Названия за **РАЛО**– в Драгиново е ***дồрвена рàлица***, в Дорково са две названията: ***рàло***и ***орàлица***, в Костандово липсва материал по зададения въпрос, а в Ракитово е ***орàло***.
- Названия за дръжка на рало – в Драгиново и Дорково е ***ръчѝца***, в Костандово липсва материал по този въпрос, а в Ракитово е ***орàлица***.
- Названия за воище на рало – в Драгиново и Ракитово е ***увѝште***, в Дорково е ***воѝште***, а в Костандово липсва материал по зададения въпрос.
- Названия за процеп на волска кола – в Драгиново е ***уштà***, в Дорково и Ракитово е ***ар̀ъш***, а в Костандово материалът по формулирания въпрос липсва.
- Названия за климия на волска кола – в Драгиново и Дорково е ***климѝйа***, в Ракитово е ***коллу̀к***, а в Костандово липсва на материал.
- Названия за **СКРЕЖ**– в Драгиново е ***крундѝле***, в Дорково и Костандово е скреш, а в Ракитово названията са две: ***скреш***и ***ѝн՚е***.
- Названия за **ДЪГА**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***зу̀ница***, а в Костандово е ***узу̀ница***. Въпреки че се изговарят по различен начин, тези названия иман общ корен.
- Глаголи със значение **ПРИКАЗВАМ**– в Драгиново, Дорково и Костандово е ***прикàзвам***, а в Ракитово е ***прикажу̀вам***. И двете различни названия на глагола имат общ корен.
- Глаголи със значение **ПРИЗОВАВАМ**, **ЗОВА**– в Драгиново и Дорково е ***вѝкам***, в Костандово материал по въпроса липсва , а в Ракитово е ***ру̀кам***.
- Глаголи със значение **КУЦАМ**– в Драгиново и Ракитово и ***ку̀цам***, в Дорково е ***крѝв՚а***, а в Костандово има липса на материал.
- Глаголи със значение **БЪРЗАМ**– в Драгиново е ***вàркам***, в Дорково и Ракитово е ***бъ̀рзам***, а в Костандово липсва материал.
- Прилагателни със значение **СЛАДЪК**– в Драгиново и Дорково е ***блак***, а в Костандово и Ракитово е ***слàдък***.
- Местоимения със значение **ВСИЧКИ**– в Драгиново, Дорково и Ракитово е ***сѝчките***, а в Костандово има липса на материал по темата.
- Предлози със знамение **„В“**– в Драгиново е ***в***, в Костандово е ***ф***, в Ракитово са ***в***и ***ф***, а в Дорково липсва материал.
- Значения на думата **МРЪСЕН**– в Дорково и Ракитово значението е ***„нечист“***(мръсни раце), в Драгиново думата не се употребява с разглежданите значение, а Костандово липсва материал.
- Значения на думата **ЛЮТ**– в Драгиново и Ракитово е със значение ***„парлив“***(лют пипер), в Дорково е ***„кисел“***(лют оцет), а в Костандово липсва материал.

 Таблицата в края на текста представя броя на чертите, по които говорът на всяко от населените места се отличава от останалите три, както и групирания, при които два от говорите се противопоставят на другите два. По отношение на Костандово и Дорково по-важен е броят на чертите в скоби, тъй като тук са изключени различията, които се дължат само на различните рефлекси на старобългарски гласни, които са в основата на разграничаването на съответния подговор, напр. ***берàт***в Дорково срещу ***берồт***в останалите три населени места или ***знàйот***в Костандово срещу ***знàйат***в останалите.

 Прави впечатление, че двата говора с най-редки, и в този смисъл най-отличителни рефлекси на еровете и носовки – Дорково и Костандово – се открояват от другите три говора със значителен брой други различителни черти в сравнение с Драгиново и Ракитово.

 Като двойка най-голям брой общи черти имат Костандово и Ракитово. Важна и уникална за родопския ареал на тези два говора посочва Любомир Милетич: в тях се различава именителна от агломеративна форма при съществителните от женски род: ***ракàта***срещу ***ракồта***в Ракитово, ***ракàта***срещу ***рукồто***в Костандово (Милетич 1912: 232, 235).

 Дорково и Ракитово също имат значителен брой общи черти. Пак според Милетич новоформирани дателни форми при мъжки лични имена се срещат тъкмо в тези две села: ***дàй на Асàн’ому***в Костандово, ***дàй на Хасàному***в Дорково (пак там: 235, 239).

 Голям брой общи черти имат и Драгиново и Ракитово. Общото между тях изглежда е по-скоро във фонетиката. В Ракитово Максим Младенов отбелязва особен вид акавизъм, т.е. замяна на неударено о с а в следударена сричка: ***брàшна***(Младенов 1966: 35). Различно, но свързано явление е описано от същия автор в Драгиново, където редуването на неударено *а*с ударено *о*е пренесено и думи, в които а е етимологично: ***тавò ~ тòви***(Младенов 1965: 39 – 42). Използваният от Максим Младенов термин е „окавизъм“.

 От направеното проучване на различителните черти между говорите на Драгиново, Дорково, Костандово и Ракитово се достига до заключението, че те не обхващат само характеристиките, свързани с рефлексите на старобългарските носовки и ерове, а и широка гама от други особености от областта на фонетиката, морфологията и лексиката. В морфологията различителни черти се наблюдават по отношение на: род на съществителните имена; членната форма за единствено и множествено число на съществителните имена; членна форма за единствено число, мъжки род на прилагателните имена; наличие или отсъствие на бройна множествена форма; в областта на личните местоимения: наличие или отсъствие на родително-винителни форми, форми за именителен, винителен и дателен падеж. При глаголите: частица за образуване на бъдеще време: в Драгиново, Костандово и Ракитово е ***ше***, а в Дорково е ***ша***; форми за минало свършено деятелно причастие и минало страдателно причастие на определени глаголи; вид на наставките в определени думи и наставки за образуване на относителни прилагателни имена. По някои от посочените особености говорите на изследваните селища се различават напълно, а по други частично.

 Общите черти на четирите говора са предмет на друг текст (Благолажова, под печат). Несъмнено те се дължат на географската близост на проучените говори. Анализът на различителните черти води до важно заключения: тези различия често съпровождат различия в развитието на основни старобългарски гласни, които дават характерния фонетичен облик на съответния говор.

  

 |  |  |
| --- | --- |
| Групирания | Брой черти, по които се различават |
| Костандово срещу Драгиново, Дорково и Ракитово | 28 (**23**) |
| Ракитово срещу Костандово, Дорково и Драгиново | 10 |
| Костандово и Ракитово срещу Дорково и Драгиново | 32 |
| Дорково срещу Костандово, Драгиново и Ракитово | 52 (**29**) |
| Драгиново срещу Ракитово, Костандово и Дорково | 12 |
| Дорково и Ракитово срещу Костандово и Драгиново | 19 |
| Драгиново и Ракитово срещу Костандово и Дорково | 23 |

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 БДА 1975: *Български диалектен атлас*. Т. III, Издателство на БАН, 1975. Благолажова, под печат: Благолажова, Иванина. Общи черти в говорите на Дорково, Драгиново, Костандово и Ракитово по БДА.

 Милетич 1906: Милетич, Любомир. Фонетични особености на помашките говори в Чепинско. *Периодическо списание*, 66, 193–221.

 Милетич 1912. Miletich, Ljubomir. *Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache*.

 Wien, 1912. Цитирано по: Любомир Милетич. *Родопските говори на българския език*. Изток-Запад, 2013.

 Миланов, Вл. Диалектни наименования на пролетните месеци в българския език. В: Чуждоезиково обучение, 2022, кн. 6, с. 535–541.

 Младенов 1965: Младенов, Максим. Особености на говора на с. Корово, Велинградско. *Език и литература*, 1965, кн. 3, 35–42.

 Младенов 1966: Младенов, Максим. Неизвестен тип акавизъм в родопските говори. *Български език*, 16, кн. 1, 32–38.

  


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/razlichitelni-cherti-v-govorite-na-draginovo-dorkovo-kostandovo-i-rakitovo.md)

## Свръхгенерализирани глаголни форми при деца от предучилищна възраст с нормално езиково развитие и със специфични езикови нарушения (СЕН)

Цел на настоящата статия е да анализира грешките поради свръхгенерализация, допускани от деца с нормално езиково развитие и със специфично езиково нарушение при образуването на глаголни форми по зададен контекст. Предварителни изследвания показват, че всички деца, независимо от овладявания език, продуцират свръхгенералирани глаголни форми. Такива грешки са установени както в устната продукция на български деца през целия предучилищен период (Стоянова 2006; 2021), така и в писмената им реч през първите училищни години (Тодорова 2005).

 По своята същност свръхгенерализациите представляват неправилни форми, които се получават при прилагането на общи езикови правила там, където трябва да се приложат по-специфични. Свръхгенерализирани форми се наблюдават както при децата с нормално езиково развитие, така и при децата със специфични езикови нарушения (СЕН) в предучилищна възраст[[1]](#fnote1). СЕН се проявяват като *„първична когнитивно-лингвистична недостатъчност, за която няма друга причина, освен поражения върху структурите, свързани с езиковото функциониране“*(Ценова, 2012: 153)[[2]](#fnote2). Въпреки че съществуват различни теории за етиопатогенезата им, тя все още не е достатъчно изяснена, но се предполага че СЕН се дължат на забавено съзряване на мозъчни клетки в отделни области на кората на главния мозък (Leonard 1998)[[3]](#fnote3).

 Независимо от етиологията обаче в проявите на СЕН се наблюдават няколко вида езикова недостатъчност, всеки от които може да доминира в картината на нарушението – фонологична, граматична, семантична, прагматична. В зависимост от това се различават и три форми на СЕН – фонологични, граматични (с водеща експресивна недостатъчност) и семантично-прагматични (с водеща рецептивна недостатъчност). При т.нар. граматична форма на специфично езиково нарушение (G-SLI) е засегнато овладяването на граматичните правила на езика (морфологични и синтактични). Продукцията на децата с граматично нарушение се характеризира с разнообразни прояви, като морфологичните грешки засягат най-вече формообразуването на съществителните, прилагателните и глаголите (Ценова, 2012: 167–171).

 Тъй като българската глаголна система от гледна точка на формалното вариране по вид, време, залог, наклонение и модуси на изказване е изключително усложнена (например в сравнение със системата в останалите славянски езици), съвсем естествено е овладяването ѝ от българските деца да е съпътствано с много грешки.

 За да се изследват тези грешки и отклонения, не е достатъчно да се регистрира детската спонтанна речева продукция. Необходимо е създаването на тестова процедура, която да позволява извличането на детските отговори при контролирани условия, подходящи за възрастта им.

 През 2019 година бе съставена такава методика за изследване на морфологичното развитие на деца в предучилищна възраст – със специфично езиково нарушение, които се включват в експерименталната група (по-нататък ЕГ), или без такова нарушение, които са включени в контролната група (КГ). Методиката бе изготвена по такъв начин, че да отразява особеностите на българската морфологична система, които предполагат множество свръхгенерализации. За основа на тази методика послужиха реално регистрирани морфологични грешки при деца на възраст между 1;6- и 6-годишна възраст, отчетени от проф. Юлияна Стоянова в личната ѝ база данни.

 Методиката включва общо 6 тестови задачи в три части: формообразуване при съществителните (3 тестови задачи), при прилагателните (1 тестова задача) и при глаголите (2 тестови задачи). По-подробно описание на методиката бе представено в предишна публикация (Николова 2020). Целта на изследването бе да изясни до каква степен децата в предучилищна възраст без и със специфични езикови нарушения са овладели закономерностите на формообразуването при съответните лексико-граматически класове (части на речта).

 Настоящата статия, като част от по-голямо проучване, обсъжда само данните от свръхгенерализациите, получени при образуването на три типа глаголни форми:

 
- за (преизказен) аорист от свършени по вид глаголи при зададено сегашно време от несвършен вид;
- за сегашно време от несвършен вид при зададен (преизказен) аорист от свършен вид;
- за минало страдателно причастие при зададена сегашна основа от несвършен вид или аористна основа от свършен вид.

 Цел на статията е да се проверят емпирично следните две хипотези:

 
- Първо, децата в ЕГ (със специфични езикови нарушения) продуцират по-голям брой свръхгенерализации на фона на повече грешки, отколкото допускат децата от КГ.
- Второ, грешките в продукцията на децата от КГ включват по-ограничено многообразие от свръхгенерализирани форми спрямо тези от ЕГ.

  

 
## Формообразуване при глаголите и причастията от тестовата батерия

 Глаголите ***ям***и ***дам***в 1 л. ед. ч. имат съкратена основа, а в останалите 5 форми на спрежението основите са съответно ***яд-***и ***дад***-. Децата често образуват и формата за 1 л. ед. ч. с разширената основа. Поради тази причина може да чуем в речта на малко дете „*яда*супа“, вместо „*ям*супа“.

 Грешки поради свръхгенерализация се очакват и при морфонологичното редуване в консонантния завършек на основата при глаголи от типа на *пиша*(ш/с), мога (ж/з) и *пека*(к/ч). Децата неправилно образуват формите за 1 л. ед. ч. и 3 л. мн. ч. на глаголи от типа на: мо***ж***а вместо мо***г***а, мо***ж***ат вместо мо***г***ат; пе***ч***а вместо пе***к***а и т.н.

 Друга типична грешка, която е регистрирана в спонтанната продукция на децата, е свързана с процеса, познат в граматиките като **имперфективация**– образуване на несвършени глаголи от свършени основи. Децата свръхобобщават наставките -ва-/-ава-/-ява- за сметка на наставките -а-/-я-, които са по-архаични и освен това водят до морфонологични редувания. Например в процеса на имперфективация на глаголите: *подре**д**я*– *подре**жд**ам*и *огра**д**я*– *огра**жд**ам*се получава редуване д/жд (а освен това се променя мястото на ударението: от последната сричка в свършения по вид глагол към предпоследната – в несвършения). Като свръхобобщават наставката -ява-, децата генерират неправилната форма ***подредявам***вместо подреждам и ***оградявам***вместо ограждам (грешките са извадка от личен корпус данни на проф. Юлияна Стоянова).

 За провокирането на подобни грешки при образуване на глаголи в сегашно време несвършен вид може да бъде използвана следната *процедура*:

 
- Първо, да подадем на детето свършената по вид основа от типа на *оградя, подредя*или в сегашно време, свързана с модален глагол (напр. Вили *може / трябва да огради*, *подреди*…), или в бъдеще време (напр. Това дете *ще огради*, *ще подреди*…); или в някое от миналите глаголни времена (напр. Вчера Вили *подреди*/ *е подредила*/ *подредила*играчките си).
- Второ, да поискаме детето да назове същото действие, което да се случва в момента, тъй като това изисква образуване на несвършен глагол (ограждам, подреждам) от подадената вече свършена основа: Сега (в момента) Ники прави същото. Какво прави Ники сега, в момента? Правилният отговор в случая е „Ники *подрежда*играчките си.“

 Спонтанната детска продукция показва, че децата допускат грешки и когато трябва да изведат свършената основа на глаголите от несвършената – в процеса на образуване на форми за минало свършено време и минало свършено деятелно причастие, което участва в образуването на минало неопределено време и на преизказни форми. Тогава тестовият подход е да подадем глагола в сегашно време и ситуация на минало действие, например: „Вили сега, в момента ***огражда***къщичката с оградка. А Ники е направил това още вчера. Какво е направил Ники вчера?“ Очакваме детето да генерира глагол в минало свършено време (Ники *огради*), в минало неопределено (Ники *е оградил*), или преизказна форма на аорист (Ники *оградил*).

  

 ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПРОЦЕДУРА

 **Изследвани лица**

 За осъществяване на изследването бяха формирани две групи изследвани лица (ИЛ) – експериментална група (деца със специфични езикови нарушения)[[4]](#fnote4) и контролна група (деца без специфични езикови нарушения) на възраст от 4 години и 10 месеца (4;10) до 7 години и 2 месеца (7;2)[[5]](#fnote5). Изследвани бяха общо 82 деца, разпределени по равно в двете групи: 41 деца в ЕГ с наличие на първична езикова патология и 41 деца в КГ с отсъствие на такава. Всички изследвани деца са произхождат от семейства, в които се общува само на български език.

 Изследването се проведе в периода от февруари 2020 г. до април 2021 г.

 **Тестови задачи**

 Същността на изследването на глаголите представлява провокирана продукция, с цел преминаване от една глаголна форма към друга. … Тестовият набор включва общо 2 задачи:

 **Първата задача**(зад. 5 от тестова батерия) включва общо 22 стимула. Всички стимули са онагледени чрез картинен материал. Задачата само формално е разделена на следните подзадачи:

 
- Генериране на 5 глаголни форми, чрез преминаване от свършена по вид основа към несвършена (виж Процедура 1, Инструкция 1 и Таблица 1.)
- Генериране на 11 глаголни форми, чрез преминаване от несвършена към свършена основа (виж Процедура 2, Инструкция 2 и Таблица 2)
- Генериране на 4 глаголни форми, чрез промяна на лицето (и числото на един от глаголите) (виж Таблица 3)[[6]](#fnote6)
- Генериране на 2 глаголни форми за минало страдателно причастие (виж Таблица 4)

 *Процедура 1*

 На детето се показват едновременно по две картини. Те онагледяват две различни лица (хора, деца), които извършват едно и също действие. Изследващият насочва вниманието на детето към първата картина и обяснява, че действието, което лицето извършва, вече е приключило в миналото (вчера, снощи, преди малко). След това изследващият насочва вниманието на детето към втората картина и обяснява, че лицето на нея сега, в момента извършва същото действие. От детето се изисква да генерира правилната глаголна форма за сегашно време от подадена форма за (преизказано) минало свършено време или минало неопределено време. За всяка правилно генерирана форма детето получава 1 точка.

 ### *Инструкция 1*

 „Ще играем една интересна игра. Играта се казва „Вчера и сега“. Пред теб има две картинки! Хайде да ги разгледаме! Децата на картинките правят едно и също нещо – строят кула от кубчета. Виж, (изследващият посочва първата картинка) това момиче **вчера е построило**кула от кубчета. А другото момиче (изследващият посочва втората картинка) **сега, в този момент построява**кула от кубчета. Аз гледам първата картинка и казвам какво вече се е случило вчера. Това, което е било миналия ден. Ти гледаш втората картинка е казваш какво се случва сега, в момента. Хайде да започваме!

 Аз казвам: *„Вчера Ани построила кула. Сега, в този момент Мими прави същото. Какво прави Мими сега, в този момент?“*А ти казваш: *„Сега Мими построява кула (от кубчета)“.*

 Разбра ли правилата на играта?“

  

 *Стимулен материал 1*

 Стимулният материал включва общо 5 глаголни форми, които изискват преминаване от минало свършено време към сегашно време. Конкретните примери са изложени в Таблица 1.

  

 *Таблица 1.*Глаголи, подадени в минало свършено време (общо 5)

 |  |  |  |  |  |
| --- | --- | --- | --- | --- |
| № | **Подадена форма**(основа от свършен вид) | **Очаквана форма**(основа от несвършен вид) | Изследващият:   
(картина 1) | Очакван отговор от детето:   
(картина 2) |
| 1. | оградил | огражда | Вчера Иво оградил с ограда дръвчетата си. Сега, в този момент Петър прави същото. Какво прави Петър сега, в този момент? | *(Сега, в този момент) Петър огражда дръвчето си.* |
| 2. | подредил | подрежда | Вчера Лили подредила дрехите си в гардероба. Сега, в този момент Мими прави това. Какво прави Мими сега? | *Мими подрежда дрехите си в гардероба.* |
| 3. | победил | побеждава | Митко и Ани всеки ден се състезават. Вчера Митко победил в състезанието. А сега Ани. Какво прави Ани в момента? | *(Сега, в момента) Ани побеждава.* |
| 4. | ударил | удря | Тези деца играят бейзбол. Вчера Иво ударил топката, а сега Тошко прави същото. Какво прави Тошко в момента? | *Тошко удря топката.* |
| 5. | изгорил | изгаря | Вчера Ива си изгорила ръката, а сега – Симо. Какво прави Симо сега, в момента? | Симо си изгаря ръката. |

 ### *Процедура 2*

 На детето отново се показват едновременно по две картини. Те отново онагледяват две различни лица (хора, деца), които извършват едно и също действие. Единствената разлика спрямо Процедура 1 е, че тук изследващият подава форма за сегашно време (несвършен вид), а от детето се очаква да генерира форма за (преизказано) минало свършено време или минало неопределено време. За всяка правилно генерирана форма детето получава 1 точка.

  

 *Инструкция 2*

 „Играта продължава, но аз и ти си разменяме ролите. Аз отново гледам първата картинка, но казвам какво се случва сега, в момента. Ти гледаш втората картинка и казваш какво вече се е случило вчера. Например:

 Аз казвам: *„Сега, в момента змията допълзява до пъна. Вчера какво направила змията?“*Ти отговаряш: *„Вчера змията допълзяла до къщата.“*

 Пак повтарям, ти казваш какво се е случило вчера! Това, което вече е минало. Разбра ли условието?“

  

 *Стимулен материал 2*

 Стимулният материал включва общо 11 глаголни форми, които изискват преминаване от сегашно време към (преизказано) минало свършено време. Конкретните примери са изложени в Таблица 2.

  

 *Таблица 2.*Глаголи, подадени в сегашно време (общо 11) с очаквани отговори в (преизказано) минало свършено време

 |  |  |  |  |  |
| --- | --- | --- | --- | --- |
| № | **Подадена форма**(основа от несвършен вид) | **Очаквана форма**(основа от свършен вид) | Изследващият:   
(картина 1) | Очакван отговор от детето:   
(картина 2) |
| 1. | допълзява | допълзяло | Сега момиченцето допълзява до топката. Момченцето го вече е направило това вчера. Какво е направило? | То (е) допълзяло до топката. |
| 2. | яде | ял | Сега Румен яде торта. А вчера какво направил Румен? | Вчера Румен ял сладолед. |
| 3. | дава | дал | Сега Димо дава балони на това момиче. Вчера Димо направил същото. Какво направил той вчера? | Вчера Димо дал балони на друго момиче. |
| 4. | излиза | излязъл | Сега Лили излиза навън. Вчера Борко направил същото. Какво направил Борко? | *Той излязъл навън.* |
| 5. | облича | облякъл | Сега Веси си облича лилава блуза. Вчера Митко направил това. Какво направил Митко? | *Митко си облякъл лилава блуза.* |
| 6. | отсича | отсякъл | Сега Цанко отсича дърво. А вчера Милен направил същото. Какво направил този мъж вчера? | Той отсякъл дървото. |
| 7. | изпича | изпекла | Сега Рая изпича сладки. Милка вече направила това вчера. Какво направила Милка вчера? | Милка изпекла сладки. |
| 8. | намазва | намазала | Сега майката на Ани си намазва филия. А преди 10 минути Ани вече направила същото. Какво направила Ани? | Ани си намазала филия. |
| 9. | казва | казал | Сега Зоя казва стихче на баба си. Вчера Янко направил същото. Какво направил Янко? | Янко казал стихче на баба си. |
| 10. | разказва | разказал | Сега майката разказва приказка на децата. А снощи таткото направил това. Какво направил таткото? | *Таткото разказал приказка на децата.* |
| 11. | спи  
**3 л.**, ед. ч. | спах  
**1 л.**, ед. ч. | Това е Веско. Той е бебе и спи в леглото на родителите си. А ти снощи къде направи това? | Снощи спах в моето легло. |

  

 *Стимулен материал 3*

 Стимулният материал, който провокира преминаване от 3-то към 1-во лице, включва общо 4 глаголни форми. Конкретните примери са изложени в Таблица 3.

  

 *Таблица 3.*Глаголни форми, изискващи смяна на формата за лице (общо 4)

 |  |  |  |  |  |
| --- | --- | --- | --- | --- |
| № | Подадена форма | Очаквана форма | Изследващият:   
(картинка 1) | Очакван отговор от детето: |
| 1. | беше   
**3 л.,**ед. ч.,   
мин. вр. | бях   
**1 л.,**ед. ч.,   
мин. вр. | Това е Мими. Мими е голяма. Сега ти също си голям/а. А преди години какъв беше? | *Бях малък/а. Съм бил/а малък/а.* |
| 2. | яде   
**3 л.,**ед. ч.,   
мин. св. вр. | ядох   
**1 л.,**ед. ч.,   
мин. св. вр. | Това е Ели. Вчера Ели яде супа. А ти вчера какво? | *Вчера (аз) ядох  
…* |
| 3. | може   
**3 л., ед. ч.,**сег. вр. | мога   
**1 л.**, ед. ч.,   
сег. вр. | Това е Ани. Тя е голяма и може да пише. А ти? | *Аз мога да пиша.* |
| 4. | може   
**3 л., ед. ч.,**сег. вр. | не могат   
**3 л.**, **мн. ч.,**сег. вр. | А бебетата? | Не могат да пишат. |

 *Стимулен материал 4*

 Стимулният материал, при които се изисква генериране на форми за минало страдателно причастие, включва общо 2 глаголни форми. Конкретните примери са изложени в Таблица 4.

  

 *Таблица 4.*Генериране на форми за минало страдателно причастие

 |  |  |  |  |  |
| --- | --- | --- | --- | --- |
| № | **Подадена форма** | **Очаквана форма**минало страдателно причастие | Думи на изследващия:   
(картина 1) | Очакван отговор от детето:   
(картина 2) |
| 1. | изяли | изядена | Вчера децата са изяли пицата. Сега кутията е празна, пицата я няма. Как ще кажем? Каква е пицата? Пицата е … | Пицата е изядена. |
| 2. | маже | намазана | Лили си маже филийки със сладко. Погледни тази филийка. Тя е готова. Как ще кажем? Каква е филийката? Филийката е … | Филийката е намазана. |

  

 
## Резултати от изследването

 Получените резултати бяха анализирани от гледна точка на типа грешки и отклонения от стандартните форми за вид и време на глаголите от тестовата батерия. Таблица 5 по-долу обобщава получените данни.

 Най-лявата колонка в таблицата представя глаголните форми, подадени от експериментатора, следващата колонка отразява глаголната форма, която се очаква да бъде извлечена като отговор от изследваните деца. В следващата колонка са отразени грешките поради свръхгенерализация, подадени от децата, включени в ЕГ (експерименталната група). Срещу всяка свръхгенерализирана форма са дадени числа, които отразяват колко пъти е била регистрирана. В колонките след броя на свръхгенерализираните форми е записан броят на други типове грешки, както и общият брой грешки за всяка глаголна форма. По аналогичен начин са дадени и грешките, продуцирани от децата в КГ (контролната група).

 Както показват данните от таблицата, за някои стимули е извлечен повече от един свръхгенерализиран вариант, затова общият брой на тези форми и съответно общият брой на грешките надвишава броя на глаголните форми в тестовия набор. В най-долния ред на таблицата са обобщени грешките за всички тестови стимули – в абсолютни стойности и в проценти.

  

 *Таблица 5.*Всички генерирани форми при глаголите (брой свръхгенерализации и други грешки)[[7]](#fnote7)

 | Глаголи | Експериментална група | Контролна група |
| --- | --- | --- |
| Подадена форма | Очаквана форма | Свръхгенерализации |
|   |   | форми |
| оградил | огражда | ограждава (2)   
оградява (10)   
ограждва (1) |
| подредил | подрежда | подредява (3)   
подреждва (1)   
по дреждав а (1) |
| победил | побеждава |   |
| ударил | удря | ударва (3) |
| изгорил | изгаря | изгорява (1)   
разлява* (1) |
| допълзява | допълзяло |   |
| яде | ял | изедъл (1) |
| дава | дал | дадъл (4) |
| излиза | излязъл | излизна (1)   
излязнаше (1) |
| облича | облякъл | облечал (3)   
облечил (4)   
облечел (3)   
свалява си* (1)   
обличил (1) |
| отсича | отсякъл | отсечел (2) |
| изпича | изпекла | изпечела (8)   
изпечала (2)   
изпечила (1)   
изпекала (5) |
| намазва | намазала | намажала (1) |
| казва | казал | кажа (1) |
| разказва | разказал | е прочетъл (2) |
| е | бях | бешех (2)   
бешах (1) |
| може | мога |   |
| може | не могат | не можат (9) |
| яде   
мин. вр. | ядох | ях (3)   
ядих (2) |
| спи | спах | спих (3)   
спиъх (1) |
| изяли | изядена | изядели (1)   
изяха (1)   
изяна (1) |
| маже | намазана | намажана (1)   
намазена (1)   
намазна (1) |
| Общ брой грешки | 95 | 358 |
| Общ брой грешки в проценти | 21 | 79,0 |

  

 Грешките, отчетени в колонката „други“, се свеждат до:

 
- липса на отговор;
- генериране на форма за друго глаголно време, напр. *спях*(имперфект) вм. *спах*(аорист);
- генериране на форма за друго лице, напр. 3 л. вместо 1 л.: *беше*вм. *бях*;
- продуциране на форма за род на миналото свършено деятелно причастие, която не отговаря на очакваната (напр. *съблякла*вм. *съблякъл; изпекъл*вм. *изпекла*);
- повтаряне на подадената форма вместо очакваната (напр. *разказва – разказва*вм. *разказал*);
- използване на форма от друга глаголна лексема вместо подадената

 (напр. *лягал съм*вм. *спах*; *подрежда*вм. *огражда*).

  

 
## Обсъждане на резултатите от изследването и изводи

 Резултатите от изследването, онагледени в предпоследния ред на Таблицата 5 („Общ брой грешки“), показват, че разликите между ЕГ и КГ според числените стойности на неправилните форми е около 2 към 1. Това се отнася както за сумираните грешки (453 в ЕГ срещу 238 при КГ), така и за грешките поради свръхгенерализация (95 при ЕГ срещу 43 в КГ).

 Тези резултати потвърждават **първата формулирана хипотеза**: че децата от експерименталната група (диагностицирани със СЕН), изпитват по-големи затруднения при генерирането на глаголни форми, отколкото децата от контролната група.

 Експерименталните данни потвърждават и **втората хипотеза**, свързана с разнообразието от свръхгенерализирани форми: примерите в Таблица 5 ни позволяват да заключим, че като цяло децата от ЕГ са продуцирали повече различни свръхгенерализирани форми, отколкото децата в КГ. Например вместо очаквания отговор *изпекла*в ЕК са продуцирани 4 свръхгенерализации (*изпечел*а, *изпечала*, *изпечила*, *изпекала*), докато в КГ е регистриран само един от тези варианти: *е изпекала*[[8]](#fnote8); срещу стандартната форма *подрежда*в ЕГ са регистрирани три свръхгенерализирани форми (*подредява, подреждва, подреждава*), докато само едно от децата в КГ е дало свръхгенерализирана форма: *подредява*.

 Ако разгледаме **процентното съотношение на свръхгенерализациите спрямо общия брой погрешни форми**, представено в последния ред на Таблица 5, установяваме, че числените стойности при децата от ЕГ и от КГ са с незначителна разлика: децата от ЕГ са дали 21% свръхгенерализирани форми спрямо общия брой грешки, а децата от КГ – 18,1%. Този резултат, на пръв поглед изглежда неочакван[[9]](#fnote9). Той обаче намира своето логично обяснение във факта, че грешките поради свръхгенерализация имат системен характер. Тези грешки свидетелстват, че децата със специфични езикови нарушения са в състояние да извличат правила от входните езикови и да създават форми по аналогия, независимо че прилагането на правилата и аналогиите води до свръхгенерализирани форми значително по-често, отколкото наблюдаваме при децата без подобни нарушения.

  

 **БИБЛИОГРАФИЯ**

 **ГСБКЕ 1983:***Граматика на съвременния български книжовен език*. Том 2. *Морфология*. (под ред. на Д. Тилков, Ст. Стоянов, К. Попов). София: Изд. на БАН, 1983.

 **Николова 2020:**Николова Б. Методика за изследване на морфологичното развитие на деца в предучилищна възраст. – В: *Сборник доклади от Научно-практическа конференция, посветена на 80-годишнината от рождението на проф. д-р Георги Бижков „Образование и изкуства: традиции и перспективи“*. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2020, 496-504.

 **Стоянова 2011:**Стоянова, Ю. *Ранно езиково развитие.*София: ЛЦ Ромел, 2011.

 **Стоянова 2021:**Стоянова, Ю. *Проблеми на психолингвистиката. Уводен курс по обща психолингвистика и психолингвистика на развитието*. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021.

 **Стоянова, Николова 2021:**Стоянова, Ю., Николова, Б. Свръхгенерализирани форми на множествено число на съществителните имена, продуцирани от деца в предучилищна възраст с нормално езиково развитие и със специфични езикови нарушения (СЕН). – *Съвременна лингвистика*, 2021, кн. 2 (под печат).

 **Тодорова 2005:**Тодорова, Е. *Диагностика на езиков дефицит при дислексия.*София: ЛЦ Ромел, 2005.

 **Ценова 2001:**Ценова, Цв. *Комуникативни нарушения в детска възраст*. София: Радар-Принт, 2001.

 **Ценова 2012:**Ценова, Цв. *Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения.*София: ДиМакс, 2012.

  

 [1.](#note1) В логопедичната литература съществуват няколко класификации на първичната езикова патология, но официално прононсирана и възприета в научните среди е тази за специфичните езикови нарушения.

 [2.](#note2) Цв. Ценова пояснява, че специфичните езикови нарушения се появяват при деца в норма, без увреждания (т.е. без интелектуален и сензорен дефицит, двигателни разстройства, малформации на говорните органи, психични разстройства и др. неблагоприятни влияния), растящи в нормална среда.

 [3.](#note3) По Ценова (2012).

 [4.](#note4) Сред тях няма деца с вторични езикови нарушения (специални образователни потребности – СОП, интелектуална недостатъчност, зрителни, слухови и/или други нарушения).

 [5.](#note5) Децата са от трета и четвърта подготвителна група на четири столични детски градини към Държавния логопедичен център: ДГ №11 „Мики Маус“, ДГ №56 „Здравец“, ДГ №57 „Хосе Марти“, ДГ №36 „Пеперуда“.

 [6.](#note6) Инструкция липсва, защото тази част от задачата протича под формата на свободен разговор (беседа).

 [7.](#note7) Формите, маркирани със знака * (*разлява*, *свалява си*и *отрежъл*), са образувани не от съответните стимули, а от други глаголни лексеми, но са включени в таблицата, тъй като също са резултат от свръхгенерализация.

 [8.](#note8) Миналото свършено деятелно причастие *изпекал*се среща като регионална форма, но тъй като не беше възможно да проследим дали детето е възприело тази форма от речта на околните, или самò я е съставило по отклоняващ се от книжовната норма модел, приемаме я за свръхгенерализирана.

 [9.](#note9) Резултатите от изследването на свръхгенерализираните форми за множествено число при съществителните, генерирани от деца със и без специфични езикови нарушения, показаха още по-неочаквани стойности: процентът на свръхгенерализациите спрямо общия брой погрешни форми беше даже по-висок при КГ, въпреки че абсолютните стойности на грешките при тези деца бяха отново в пъти по-ниски, отколкото при децата от ЕГ (вж. Стоянова, Николова 2021).


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/svrahgeneralizirani-glagolni-formi-pri-detsa-ot-preduchilishtna-vazrast-s-normalno-ezikovo-razvitie-i-sas-spetsifichni-ezikovi-narusheniya-sen.md)

## Уводни думи 01-02-2025

Списание „Съвременна лингвистика“ продължава уверено по своя път. Уверено, защото публикува текстовете на млади хора, избрали пътя на своето бъдеще през силата на думите и през изкушението да се занимават с лингвистика. Срещаме много трудности по пътя си. Най-голямата от тях е да станем част от световните платформи като Web of Science и Scopus. И не защото технически не сме готови, напротив – готови сме. Не ни достигат сили да премерим възможностите си в сферата на цитиранията с утвърдени в науката имена. Утвърждавани с годините имена. И да, не ни достигат, защото текстовете на нашите млади изследователи често са техните първи стъпки в необятното поле на езикознанието. Ще преодолеем тази пречка и тя няма да ни спре да бъдем начало за толкова студенти и докторанти, които през нашето списание заявяват смело своя глас в науката. Няма да се откажем, защото да работиш в Софийския университет означава на първо място да вярваш в студентите си; да ги подкрепяш и да им дадеш криле, с които да отстояват своето мислене и своите филологически идеи, без да се страхуват; без да преповтарят в стил Уикипедия вече изказани съждения, а да проправят своята следа в историята на българската и на световната лингвистика.

 В тази книжка са публикувани и избрани текстове на студенти българисти от 4. курс на специалността „Българска филология“ в СУ „Свети Климент Охридски“, които на специализирана кръгла маса, проведена през декември 2024 г., представиха свои и несвои наблюдения върху личността на една от искрите на Българското възраждане – д-р Петър Берон. Инициативата е в рамките на лекциите и упражненията по история на новобългарския книжовен език и е по повод 200-годишнината от отпечатването на „Рибния буквар“.

 Кръглата маса е част от дейностите на новосформирания Център за български език с ръководител проф. Гергана Дачева.

  


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2-2025/uvodni-dumi-01-02-2025.md)