Кой е най-гледаният спорт в Европа, а може би и в целия свят и събира хиляди почитатели по стадионите и още милиарди пред телевизионния екран в очакване на победата? Разбира се, че това е футболът. Важността на футбола може да бъде разгледана от различни аспекти, индивидуален, обществен, национален, международен, световен и т.н. Хората обичат футбола, той ги кара да се чувстват добре, да усещат емоцията и удовлетворението от победата, той изгражда и лекува. Но той има и второ лице. От една страна е любов страст, гордост, борба, легендарни футболисти, великодушие, отборен дух, усмивки, постижения, безусловна отдаденост, вярност, забавление, а от друга е наркотик, хулиганство, агресия, пари, бизнес, страдание, отчаяние, тъмнина, грозота и зараза. И границата между двете състояния е тънка.
В предстоящата работа ще разгледаме какво се крие зад футболното хулиганство в България, каква е ролята на футболните агитки, какво и защо е тяхното поведение и на какво и кого са посветени песните им. Любов ли е? Агресия ли е? И кога и как любовта преминава в агресия? В България футболното хулиганство има сравнително кратка история, като неговите съвременни форми възникват основно в годините на демокрацията, през 1990-те години. През последните 10–15 години сред футболните агитки расте честотата на проявления като насилие, ксенофобия, етническа и религиозна нетърпимост, както и екстремистки и радикални нагласи.
Настоящото изследване се основава на тезата, че връзката между агресията и футбола и в частност футболното хулиганство се проявява на различни нива. Основният дял от футболното хулиганство, с който ще се занимаем пряко е свързан с формите на речева агресия. Значението от изучаването на речевата агресия се определя от нарастващия интерес към комуникацията, ефективната реч. В стилистичния енциклопедичен речник на руския език, редактиран от Маргарита Кожина, терминът „говорна агресия“ се определя като „използването на езикови средства за изразяване на враждебност; враждебност, начин на словото, обиждащ нечия гордост, достойнство“. Важно е да се подчертае , че вербалната агресия е не по-малко опасна от физическата агресия, тъй като пречи на пълния обмен на информацията от комуникаторите и намалява възможността за тяхното взаимно разбиране. Агресията е най-силното средство за привличане и влияние, отслабвайки защитните механизми на получателя и подчинявайки го на чужда воля. В своята дисертация „Реч, агресия: проблемът на типологията“ Лилит Месропян пише: „Като един от най-важните фактори на социализацията и формирането на културно влияние върху членовете на обществото, словесният език позволява да се осъзнае: какъв е светът около нас през очите на носителите му, и това виждане се изразява в комуникативно поведение, което може да се тълкува като „набор от правила и традиции на речевата комуникация, свързани с предмета и особеностите на организация на речевото поведение при определени условия“.
В междуличностната комуникация традиционно се различават различни видове вербална агресия: обида – умишлено унижение на честта и достойнството, изразено в неприлична форма; заплаха – обещание за увреждане на получателя, ако той не е съгласен с определени условия; груб отказ – неподходящ отрицателен отговор на искане, без форми на учтивост; враждебна забележка – забележка, която се доближава до изразяване на негативно отношение към получателя; порицание – преценка, неодобрение, вербално изразяване на негативна реакция на действие; mock – mock – гради се върху подтекст или иронично несъответствие на казано с реално, говорна агресия в подигравка може да се прояви и под формата на изявление, в иронична интонация или в специален темп на словото; сблъсък – сложен речев акт на междуличностна комуникация, при който вербалната агресия е най-изразена. Важно е да се отбележи и наличието на масивна говорна агресия, в ситуации, в които:“масите на хора участват под ръководството на лидер“, където „всички участници се обединяват в акт на вербална агресия срещу определен общ „враг“, представен/непредставен в дадена ситуация от конкретен човек/личности“: „лидерът целенасочено и умишлено влияе на специален инстинкт… „вдъхновение“, „вдъхновяващ боен импулс“ (Михалска А. К., Педагогическа реторика: учебно ръководство, М., 1987). Примери за такива ситуации се реализират на масови събития, каквито са и футболните мачове (политически митинги, концерти). Особеното проявление на речевата агресия е характерен феномен за редица медии и някои политици като език на враждебността, който включва наименованията на всеки публичен „езиков акт“ и пряко или непряко насърчава подбуждането на национална, религиозна или социална вражда.
От изброените видове вербална агресия ще засегнем само онези, които са пряко свързани с футболните агитки и успешно се реализират в песните им на стадиона. Първият вид е обидата. Професор Зелвис, например, разграничава следните най-често срещани методи на обида: съчетаване името на адресата с нецензурни имена; метафорично предаване на адресата на името на животно (говеда, свине), обвинение в нарушаване на социалните норми, използване на намалена дума или израз, за да се демонстрира отрицателно отношение към адресата. Вторият често срещан вид е подигравката – обидна шега, която е отправена към събеседника или в случая групата и се използва с цел той да бъде осмян и иронизиран. Тя предполага опредена словесна сложност и често се основава на подтекст или иронично несъответствие на казаното с реалното. Говорната агресия във вид на подигравка може да се прояви не само в съдържанието, но и във формата си – например – в иронична, каустична интонация или в специален темп на речта с умишлено преувеличено разтягане на думи, с изкуствени паузи и пр. (използване на мелодията на популярни песни и създаване на друг текст върху тях). Кавга – това е непрестанен процес между футболните запалянковци, както на стадиона, така и в социалните мрежи (Фейсбук, различните спортни сайтове и форуми). Кавгата е сложен речев жанр на междуличностна комуникация, при който речевата агресия е най-силно изразена. Структурно, кавгата се явява като диалог, в който има периодична промяна на ролите на слушащия и говорещия. Ако един от участниците в такъв „диалог“ претендира за доминираща роля, спорът има монологичен характер (в случаи, когато привържениците на един от отборите са много повече, отколкото привържениците на другия).
Особен проблем на вербалната агресия е, че тя възпрепятства изпълнението на основните задачи на ефективна вербална комуникация: тя възпрепятства пълния обмен на информация, възприемането и разбирането помежду си от събеседниците, невъзможно е и разработването на обща стратегия за взаимодействие. Има различни начини за преодоляване на вербалната агресия в конкретни комуникативни актове: игнориране, пренасочване на вниманието, проектиране на положителните качества на „агресора“, хумор, положителни оценъчни твърдения, убеждаване. Ефективните средства за преодоляване на вербалната агресия са средствата за говорния етикет: извинение, любезно отношение, евфемизми.
Обстановката в българското футболно хулиганство се променя след втората вълна от криминални проявления, предизвикана от кризата през 1996-97 година и от този момент насилието по стадионите и възникналите фракции рязко нарастват. Всеки стадион представлява една йерархия сред запалянковците – възрастова и емоционална. Различните сектори обикновено приемат различни категории фенове. В тази култура има определени ценности и правила и най-убедените запалянковци организират свои собствени територии на стадиона и тези места се подчиняват на техните норми. Налице са различни типове футболни фенове, в зависимост от степента на пристрастията им, доколко се идентифицират с клуба и доколко са склонни към насилническо поведение. Една от най-широко използваните класификации се базира на критерии, основани на идентификация и привързаност, и обуславя пет вида спортни симпатизанти: временни, местни, заклети, фанатични и дисфункционални. Временните поддръжници са предани само докато отборът им печели мачове, докато местните симпатизанти подкрепят отбора си, защото той представлява техния град. При заклетите почитатели симпатиите към отбора се проявяват без отношение към мястото и времето. Фанатичните и дисфункционалните привърженици демонстрират силна склонност към идентификация с отбора и търсят отзвук в общественото пространство. Известна е и друга сходна тристепенна схема. Симпатизантите се класифицират според степента на риск. Първата категория „A“ представлява най-ниското ниво на риск и обхваща масовата публика по стадионите. Категория „B“ се свързва със средна степен на риск за сигурността, като нейните представители в България се самоопределят като „ултраси“. Хулиганите или лицата, представляващи най-сериозен риск, спадат към категория „C“. Данни от предишни изследвания потвърждават, че привържениците, които се самоопределят като „ултраси“, отговарят на фанатичния профил. Те често посещават мачовете на любимия си отбор и демонстрират подкрепата си чрез факли, хореография, масови скандирания и напеви и развяване на знамена. При все това прибягването до насилие не е сред основните им характеристики. От своя страна футболните хулигани отговарят на профила на дисфункционалните, тъй като за тях насилието представлява израз на подкрепата им към отбора. Поведението им се ръководи предимно от омраза към противниковия отбор и полицията. Проявите на ултрасите и футболните хулигани са разнообразни, но общо могат да се разделят на такива несвързани с насилие, като рисуването на графити, разлепянето на стикери из целия град, носене на дрехи с логото на отбора или определен стил и цвят дрехи, шалчета, хореографски изпълнения на привържениците: скандиране, веене на знамена, пеене по стадионите, протести и маршове, пътувания, дарителски кампании. Другите прояви на ултрасите са съответно такива, свързани с употреба на насилие: вкарване на стадиона, хвърляне на терена или сред зрителите на пиротехника, димки и др, което може да представлява опасност за живота на хората; нахлуване на терена с намерение да се възпрепятства или да се прекрати провеждането на спортната проява (примери: Локомотив Пловдив – ЦСКА на 27.11.2017 г. и 14.04.2019г. Левски – Лудогорец), рушене и увреждане на обществена инфраструктура – инсталации на спортните терени и зали, превозни средства търговски обекти (поради тази причина, например на стадион „Българска армия“ в сектор Г са демонтирани голяма част от седалките), неплащане на сметки в кафенета и ресторанти, т.нар. „бомби“, уредени боеве между фракциите, кражби, включително знамена на противникови фракции (пленяването на знамето се счита за голямо унижение и подигравка), нападения срещу отделни фенове, минувачи или представители на малцинствата, участие в протести с насилие.
В предстоящата работа ще обърнем внимание на тези прояви на футболните хулигани и ултрасите несвързани с насилие, в частност с хореографските им изпълнения: скандирането и пеенето по стадионите. Привържениците, върху които избирам да се спра са, разбира се, тези на ЦСКА и „Левски“, тъй като те се славят с най-голяма фенска маса и с най-многобройни и интересни песни. Ще разгледаме подробно какво е съдържанието на им, кои са свързани с възхвала на отбора и кои имат за цел да обидят противника, степента на речевата агресия в тях и интересни митологизирани образи и мелодии, защо участват определени жаргони, каква е ролята им и кои от тях са се превърнали в устойчиви изрази.
Преди да започнем със същинския анализ, нека изясним първо какво е жаргон. Жаргонът представлява лексикален пласт, изграден от думи и словосъчетания с по-ярка емоционално-експресивна натовареност. Неговата същност е дефективна, т.е. липсват собствени граматични особености и непълнота в лексико-семантичните полета и поради тази причина не представлява самостоятелна езикова подсистема на българския език. Важно е да се спомене, също, че в жаргона редица от явленията и механизмите за образуване на нови думи и съчетания се проявяват системно, но това на практика не променя нищо, защото това е само повторение на съществуващи вече модели в езика. Това е една от основните позиции на изследователите и те обновено поставят на първо място игровия характер и езиковата забава, като най-съществена причина за създаването на жаргона, като пренебрегват или недооценяват социалните и психически особености, лежащи в неговата основа. За да се приема напълно това становище, обаче, е необходимо да бъдат налице достатъчно силни доказателства, че носителите на жаргона абсолютно целенасочено търсят и създават думи, които имат заради самата забава от тяхната употреба (или в случая обида, подигравка насочена към противниковия отбор и неговите привърженици). И в двата случая, и особено при младежите в основата стои стремежът със средствата на езика да се маркира по-емоционалното възприемане и реагиране на света, да се нарекат нещата с някакви нови имена, като по този начин се разчупят някакви наложени и остарели граници и забрани или пък се заявява противоположно становище на „говорещите“. Обстановката на един стадион особено при „вечно дерби“ предполага определен социален говор на определен социален колектив.
Във връзка с по-нататъшната ни работа е необходимо да се представи съдържанието и езиковата същност на някои термини от лексикологията и социолингвистиката, които имат пряка връзка с жаргона. Преди всичко това са названия на класове от думи, които в определени отношения се доближават по своята лингвистична природа един до друг. Голяма част от думите са със статут на жаргонизми – при преминаването си в жаргон те заживяват нов живот в резултат на настъпилата във формата и/или в значението промяна. Те излизат от определена езикова среда и постепенно стават органична част от друга, съвсем различна лингвистична система, в която се подчиняват различни лингвистични закони и норми на езиковата комуникация. Интересен е и случаят дали някои от думите могат да се характеризират като колоквиализми. За пояснение този термин се среща сравнително рядко в българското езикознание – „дума, преминала от жаргона в разговорния пласт на българския език“, като по този начин на преден план излиза диахронния аспект на разглеждането на жаргонните лексикални единици, детайлизират се типовете жаргонна лексика. Може би най-разпространените примери в песните на футболните агитки са свързани с наличието на вулгаризми и цинизми, насочени, разбира се, към противниковия отбор и уронване на авторитета му. Вулгаризмите са дума или словосъчетание употребени обикновено в обръщение, които изразяват грубо, обидно, пренебрежително отношение към човека, хората, отбора, институцията и пр. Цинизмите пък са силно обидна или груба дума, засягаща предимно неща от интимната сфера и употребявана главно, за да изрази обидно, грубо отношение към човека и неговите чувства. Последните два термина се използват, както на терена, така и свободно от всички в ежедневната си реч, без да могат точно да определят и обяснят тяхното съдържание. Много често в непрофесионален разговор не се прави разлика между жаргонна, вулгарна или цинична лексика и се поставя равенство между тях. Цинизмите и вулгаризмите не са ограничени като употреба само в една езикова система, а напротив, те присъстват във всички системи и подсистеми на българския език (без книжовния). Те принадлежат към пласта на т.нар. просторечна лексика и употребата им винаги е символ на ниска езикова и обща култура. Друго важно уточнение според Бояджиев е, че: „експресивно-стилистичните особености на някои жаргонизми са аналогични на вулгаризмите, употребата на такива жаргонни думи е външен признак на примитивизъм в мисленето, на безвкусица“. Други важни термини, на които трябва да обърнем внимание са социална група, социална роля и речев колектив. Социалната група най-общо представлява съвкупност от хора, които се намират преди всичко в непосредствена интеракция и комуникация едни с други. Основен белег, с който ще се занимаем в предстоящите анализи е свързан с наличието на сходни интереси, ценностни системи и форми на удовлетворяването им. Социалната роля на всеки от запалянковците на терена е свързана с упражняване на определен модел на поведение, предпочитано от определената личност и от общността, която има определена социална позиция. Това е пряко свързано и със социализацията на индивида в съответния сектор на стадиона (например – в случая общоприето е агитката на ПФК „Левски“ да се подвизава на сектор Б и на ЦСКА – сектор Г), тя е някакъв предварително одобрен модел на поведение, очакван от всеки там. В предстоящата разработка под понятието речев колектив може да разбираме най-общо социално обединение с характерен свой говор, изградено върху основата на общност в интересите, хобитата и предпочитанията.
В момента, в който някой пристъпи във фенските среди било то чрез прочит на коментари в социалните мрежи и форуми, или чрез директно посещение на футболен мач, веднага навлиза в съвсем друга езикова реалия. Там обикновените неща, никога не звучат обикновено. Там словото се превръща в една игра с различна степен на агресивност. Един път може да бъде с хумористична цел, друг път – иронична, а понякога и под формата на обида или заплаха. Голяма част от думите в съдържанието на текстовете на песните, които ще прочетете имат различно значение или по-подробен смисъл от общоприетите в разговорната реч. Нещо повече, зад някои изрази и качествени характеристики стоят цели истории и важни факти от българския футболен свят, с които също ще се запознаете. Езиковата игра е израз и проява на постмодерната интертекстуалност в широкия смисъл на този термин и има най-разнообразни реализации.
Световната футболна история помни не малко трагични прояви на терена между феновете на два отбора, в това число и сред най-големите, „бащите“ на футбола, тези, от които всички се учим – Англия, Испания и Италия. С годините обаче, постепенно се въвеждат важни промени в законите за футболното хулиганство на всички държави. Такава реформа последно направи миналата година и българското законодателство по инициативата на депутат от НФСБ в групата на „обединени патриоти“ Славчо Атанасов в съвместното участие на Дейвид Боанан – един от основните създатели на Европейската конвенция за насилието и лошото поведение на зрителите при спортни прояви, в частност при футболни срещи. Катализаторът бе отново пострадало лице, този път полицейско такова, по време на мач – жена е ударена с бомбичка в лицето с нанесена средна телесна повреда. Законът бе гласуван и приет официално миналата година на 20.07.2018 година, непосредствено преди започването на новия футболен сезон. Преди предстоящите анализи ще си позволя да приложа и новоприетите основни 15 точки в закона:
Глава четвърта.
ПРОИЗВОДСТВО ПО УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИ ПРОЯВИ, ИЗВЪРШЕНИ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕТО НА СПОРТНИ МЕРОПРИЯТИЯ, И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ
Раздел I.
Противообществени прояви и наказания
Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г.) Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във:
- носене на знамена, плакати и транспаранти, на които са изобразени текстове, изображения, абревиатури и символи, подтикващи към омраза и насилие, съдържащи обидни квалификации или олицетворяващи идеологии, обявени за противозаконни;
- отказ за изпълнение на разпорежданията на отговорните за спортното мероприятие лица, ангажирани със сигурността и безопасността, или на полицейските органи;
- преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона;
- нахлуване на спортния терен;
- паленето и поддържането на огън;
- хвърлянето на предмети;
- носенето на маски и действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява разпознаването;
- отправянето на ругатни, други неприлични изрази, жестове и поведение, които са особено вулгарни, както и изрази и скандирания, насаждащи омраза на расова, етническа или религиозна основа;
- носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните;
- предизвикване или участие в сбивания;
- използването на посочените в т. 9 вещи, предмети и вещества;
- посегателство над състезатели, съдии, полицейски органи или други ангажирани с организацията, със сигурността или с безопасността длъжностни лица, както и спрямо медицински лица, журналисти, фоторепортери и оператори;
- унищожаване или повреждане на чуждо имущество;
- използването на знамена, плакати и транспаранти, на които са изобразени текстове, изображения, абревиатури и символи, подтикващи към омраза и насилие, съдържащи обидни квалификации или олицетворяващи идеологии, обявени за противозаконни;
- пребиваване в спортната зона или спортния обект на лица в срока на наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина.
Основната точка, върху която ще се фокусираме е т. 8 – какво е съдържанието на песните, каква е степента на агресия и кой тип песни преобладават – тези, които възхваляват и изграждат образа на любимия отбор или тези, които целят да уронват престижа на противниковия отбор. Всеобщо мнение на редица анализатори, журналисти, фенове, подкрепящи както основните „грандове“, така и други отбори, че агитките пеят повече обидни песни за съперника, отколкото такива в подкрепа и обич за собствения отбор. За целта в предстоящата работа ще разгледаме най-основните и често звучащите песни от трибуните на футболните срещи за, разбира се, основните отбори – ПФК „Левски“ и ЦСКА.
Първите песни, върху които ще се реализира изследването, са на агитката на ПФК „Левски“ (София). Отборът е създаден на 24 май 1914 година, от 1921 г. титулярните екипи на отбора са в синьо. През 1963 г. официално е открит новият стадион „Левски“ в столичният район Подуяне, който по-късно е прекръстен на стадион „Георги Аспарухов“ – най-знаменитият футболист в „Левски“ за всички времена, чието име носи и днес, наричан е също и „Герена“.
В първата песен (приложение 1, песен 1), която ще анализираме първият куплет е насочен към възхвала на отбора, а вторият – има за цел да осмее противниковия отбор. Думи от типа „истина една“ и словосъчетания „в нашите сърца“, както и наречието „само“ в първия куплет, изграждат образа на любимия отбор. Знак, че неговото място е в сърцата на социалната фенска група. Инверсията „истина една“ представя отбора като абсолют за привържениците си, а любовта към него – безусловна. Във втория куплет текстът е обърнат към привържениците на ЦСКА – „да нахлуем дружно в секор Г“, това веднага препраща към намерение за насилие и сблъсък между двете страни, но не може да се окачестви като заплаха. „Сектор Г“ е мястото, където обикновено се подвизават най-разпалените фенове на ЦСКА, както за ПФК „Левски“ е съответно Сектор Б. Във българската футболна действителност всеизвестно е, че тези два сектора са „техни“ по дефолт. Секторите и буквите са се превърнали в символ на принадлежност и дом за тези запалянковци и неслучайно присъстват на множество знамена, фен артикули и са част от хореографията на агитките. Нарицателното „свине“, с което наричат феновете на ЦСКА се е превърнало в жаргон, но може да се приеме и като вулгаризъм, тъй като в редиците на цесекарите това е обида. Привържениците на ПФК „Левски“ обикновено дават няколко обяснения за тази характеристика. От една страна, че тя е свързана с цветовете на футболния отбор червено и бяло. Когато тези цветове се смесят в палитрата се получава розово, а кожата на свинята/прасето обикновено е в този цвят. Още в юдаизма и християнството, свинята си спечелва лоша слава и започва да се смята за нечисто животно, което е символ на сатаната, сладострастието и ненаситната лакомия. И до днес в разговорния език тя се явява като символ на лакомия, мръсотия и липса на задръжки. Може би нелогично на пръв поглед, но широко разпространени са епитети като „свиня“, „прасе“ или „шопар“ и те всеобщо се считат за едни от най-обидните. Звуците, които свинята издава се характеризират с грухтене, оттам се реализира и играта на думи сред привържениците на ПФК „Левски“ на наименованието на сектор Г, които в своите редици го наричат „сектор Г-рух“. Обикновено жаргоните се използват въз основа на метафоризиране или метонимично пренасяне, особено често се използва и във футболния жаргон, както и хиперболизиране или литота.
Следващите две песни, които предстои да разгледаме са насочена отново към ЦСКА и по-специално – двете най-резултатни срещи между двата отбора (приложение 1, песен 2 и 3). Едната се играе на 13.05.1998 година, в която ПФК „Левски“ побеждава ЦСКА с краен резултат 5:0 и другата, която е още по-паметна за привържениците от 17.11.1968 г. и завършва 7:2 в полза на „сините“. В първата песен откриваме жаргон, дори може да се каже цинизъм от типа „изтропа“, в разговорния език се свързва с физиологичните нужди на всеки индивид, а в случая и с преносно значение за взимане на некомпетентно решение за отсъждане. Често във футболни срещи при отсъждане на съдията в ущърб на любимия отбор и в полза на противниковия (независимо дали е правилно или не) се скандират цинизми по адрес на реферите или сдружението Български футболен съюз. Интересни са някои от изразите, с които е характеризиран отборът на ЦСКА (Централен спортен клуб на армията): „тъжната армейска чета“ – четата е едно от средствата на революционното движение, но заради обвързаността на клуба с армията и заради нарицателното „армейци“, с което се наричат всички привърженици, е изкарана от контекст, приема се непрякото значение и се разглежда като жаргон. В песните на агитките, често може да се срещне и футболист да бъде наречен със своя прякор, както е в случая с Георги Йорданов – Ламята. Ламята сама по себе си е митологизиран и иконографски образ на чудовище от българския фолклор, обикновено е голямо люспесто, с няколко глави, бълва огън и е с подобен външен вид на дракон. Символ е на злото, прави пакости на хората и обикновено хората се борят с него.
Интересен е фактът, че победата на ПФК „Левски“ над ЦСКА се случва няколко дни след 50-годишнината от създаването на ЦСКА на 5 май и поради тази причина в песента се изписва „5:0 години стигат“. В следващите редове на песента откриваме „синя купата остава“, което е метафоризиран изказ и всъщност препраща към това, че трофеят е спечелен от ПФК „Левски“. Друг подход, чрез който се изгражда образа на противниковия отбор е назоваването му с име на отбор от по-нисък клас – „Литекс“. Този тип метонимично пренасяне е свързано с т.нар. „слабо място“ на привържениците на ЦСКА – фалита на дружеството на 09.09.2016 година и обединяването на двата отбора „Литекс“ Ловеч и „Чавдар“ Етрополе, като продължение на ЦСКА с нов директор – Гриша Ганчев и нови футболисти в отбора. От там и голяма част от „сините“ привърженици наричат настоящия отбор ЦСКА – „Литекс“, което сред привържениците му се възприема като обида и вулгаризъм. На терена се скандира и също: „Нищо общо, нищо общо нямате със ЦСКА“, на което пък „червените“ запалянковци отвръщат с: „Нищо общо, нищо общо, нямате с Апостола“, тъй като отборът се счита, че носи името на Васил Левски. Интересен също е циничният рефрен „ако не е пич съдията,/ вдигат смело те краката“ – „пич“- мъж, на когото може да се разчита, метафоризирн жаргон, който в разговорния език се свързва с измама, намек за платени мачове („дузпа, гол и два картона,/ струват само 3 милиона) – обвинение, че съдията отсъжда в полза на отбора на ЦСКА. В последния куплет като контрапункт се изгражда образа на любимия ПФК „Левски“, който с играта си на своя стадион паметно побеждава, независимо от задкулисните игри: „титлата не с пари се взима,/ а с футбол на терена,/ както правим на Герена“.
Другата песен е свързана с най-резултатната победа на „сините“ над ЦСКА (7:2). С тази песен са вързани много вербални (и невербални) сблъсъци между привържениците на двата клуба, които се изразяват в отговор и различни версии на песента. Песента е построена на принципа на контраста (както повечето песни) – любимият отбор се изтъква, като се омаловажава противника. В началото на песента са застъпени имената от една страна на Вавилон (в някои версии Сан Бабила) – един от най-важните антични градове, несъществуващ вече, обвързан и с популярния мит за Вавилонската кула и от друга страна – Айфеловата кула – най-популярната съвременна забележителност. Чрез образите им се постига симбиоза между два свята – настояще и минало, античност и съвремие, религия и модерно, а с веещите се сини знамена на тях се цели да се митологизира и подчертае дългогодишното величие на отбора. В следващия куплет се изгражда образа на противника – изброяват се все подигравателни и омаловажаващи моменти – пътуване с рейс, придвижване пеша или в каруца, отборът „скрибуца“, т.е. недоволства, използваните изразни средства имат принизяваща роля и ефект. В следващия куплет – централният – се подчертава хиперболизирано, резултатът в мача от 1968 г. – „най-велик на този свят“. Той, разбира се, не е „най-велик“, но съответно за привържениците на „сините“ е, заради числовото превъзходство на отбора в резултата над най-големия си противник. Този резултат години наред е „овековечаван“ и на транспаранти, плакати, графити и редовно се използва в хореографиите на агитките. В последния куплет отново акцентът пада върху другия отбор, вербална агресия – отправяне на заплаха към привържениците на ЦСКА: „има болница една,/ Пирогов се казва тя,/ ще напълним всичките легла/ с агитката на ЦСКА“. В някои случаи в края се пее и още един куплет, който е крайно просташки, агресивен и груб, тъй като съдържа в себе си и заплаха и намерение за насилие, и цинизъм. Куплетът е със сходен текст, като „Пирогов“ е заменен с Майчин дом и основно е насочен към привържениците на ЦСКА от женски пол, които са класифицирани с вулгарното и циничното „прости***ките“.
Всички събития около фалита на дружеството на ЦСКА и новия отбор и трансфери, собственикът на клуба – Гриша Ганчев са любима тема на левскарите. Всички тези теми служат за демонстриране на вербална агресия – обиди, подигравки и пр. Нещо повече – една от песните на агитката е посветена изцяло на тях (приложение 1, песен 4). Тук присъстват и биват осмяни имената на Гриша Ганчев, Стойчо Стоилов, Трифон Попов, Николай Паслар – всички замесени в драматичния развой на клуба и привържениците на ЦСКА. Образът на ЦСКА е окачествен с нарицателното „джуджета“, като това е често срещана класификация и при двата отбора. Джуджетата са митологични, човекоподобни същества, всеобщото схващане е, че са дребни на ръст. С тази идеята са употребени и в песента – малки, нищожни, неможещи и некомпетентни. Песента хронологично проследява и осмива най-главните моменти от тези събития. Финалът ѝ завършва с „купата на КТБ пак е във вашите ръце“, вместо оригинала „купата на НРБ пак е в нашите ръце“, отново с цел подигравка, свързана с фалита на Корпоративна търговска банка през 2014 година.
Интересни са посоките на митолигизация на отборите и сравняването им с известни и важни исторически фигури. Например в следващата песен (приложение 1, песен 5) легендарният футболист на ПФК „Левски“ Георги Аспарухов – Гунди е сравнен с Вилхелм Тел: „на Гунди краката,/ като на Вилхелм Тел стрелата“. Това е най-големият национален герой на Швейцария. Според легендите героят от швейцарския епос прострелял с арбалет ябълка върху главата на сина си. Всичко, което се знае за него е легенда, но тя добила голяма популярност в цяла Европа с различни варианти на историята. Основната идея, разбира се е, че футболистът не пропуска всяка възможност, в която може да отбележи гол. Образът на противниковия отбор пък е изграден на базата на сравнението, че „отбраната“ или иначе казано – защитата на ЦСКА е „като на Кенеди охраната“. Това сравнение, също е много интересно, тъй като е добре известно покушението на 22.11.1963г. върху президента на Америка Джон Кенеди, по време на обиколка на щата Тексас – оставайки в историята като най-младият починал президент. Вратата на ЦСКА е изравнена с личността на американския президент и основната идея на сравнението, че защитата на ЦСКА и в частност вратаря не може да опази вратата си „суха“ (друг футболен жаргон), както охраната на Кенеди не е успяла да го запази жив.
Интересно е митологизирането на ПФК „Левски“ и конкретно стадиона на клуба – Герена, чрез сравняването му с английския стадион Уембли (приложение 1, песен 6). Това може да бъде разгледано като любопитная хипербола, тъй като по нашите географски ширини не се срещат стадиони от ранга на Уембли. Той е вторият по големина стадион в света (след Ноу Камп в Барселона) и е най-големият сред стадионите, на които всички места са покрити козирка. В този ред на мисли и след едни от последните събития свързани с ПФК „Левски“ отварям скоба с едно предположение, че е много вероятно поредният вербален сблъсък между „сини“ и „червени“ да продължи в тази посока. Новините сочат, че футболният клуб има задължения в размер на десетки милиони лева, които за да се отложи погасяването им биват прехвърляни от едно дружество на друго. Тези задължения са заради изграждането на „Сектор А“ на стадион „Георги Аспарухов“ и най-вече на козирка.
Освен основният вербален сблъсък между ПФК „Левски“ и ЦСКА, в песните на „сините“ се срещат закани, обиди и пр. и към други отбори. Агресията е насочена към например, към „Славия“, „Локомотив“ (Пловдив, а може би и София), „Ботев“ (Пловдив) (приложение 1 – песен 7 и песен 8), чрез жаргони от типа „бием“, „разбием“ употребени в смисъл на „побеждаваме“: „бием вкъщи, бием и навън,/ другите ни бият само насън.“; „ще разбием майните“. Откриваме добре познатия ни, т.нар. териториален жаргон – наименование на живущите в определен град (Пловдив – майна, София – бате, Плевен – д’ге) – майна, което е и характерно обръщение за град Пловдив и околността. В първата песен е използван и добре познатия жаргон „купата ще гледате „през крив макарон“, чието значение е „планирал съм нещо, което е невъзможно да се случи; никога, по никакъв начин“. Експресивно-маркираните думи са много по-подходящи и предпочитани, когато става въпрос за пристрастия и симпатии (или липса на такива). Поради тази причина, когато се „говори“ за други отбори се срещат изкази от типа „Локо потъна на дълбоко“, от типа „потъвам в земята“ – силно се засрамвам или „останаха без крака, като в ЦСКА“ – означаващо може би умора и липса на конкурентна игра „зад нас ще оставим белите от „Славия“. Както в повечето песни на агитката на ПФК „Левски“, така и в тази присъстват немалко груби характеристики, обиди, вулгаризми и цинизми в текста. Текстовете обикновено на този тип песни се построяват на принципа на контраста, тоест изтъква се подкрепяния отбор с определени епитети, хиперболи, сравнения и пр., за сметка на агресия под формата на метафоризирзани, вулгарни и/или цинични жаргони, насочени към другия или другите отбори: „кой е шампионът и кои са боклуците“; съдията – „той голям е пе**рас“ – тази обида с времето се е превърнала в универсална. В следващия куплет „Левски“ се характеризира, разбира се, с недвусмисленото „шампион“ и е използвано сравнението „помни като слон“, което в уличния език е със значение на „злопаметност“. Песента завършва с рефрена „сега ще стане голямо меле“, което звучи като заплаха, но може да бъде разкодирано по два начина. Първо – в буквалното си жаргонно значение – масов бой, физическите сблъсъци са често срещано явление, особено пък между феновете на двата гранда „Левски“ и ЦСКА, и второ – преносно разбиране, за победа в мач, след която ще настъпи хаос за загубилия отбор.
Тъй като както вече казахме обикновено агитките на футболните отбори нарушават общоприетия обществен ред било то с графити и лепенки, или с насилие и бой помежду си или над случайни минувачи, то властта, която следи за реда, т.е. полицаите са другите им основни противници. Те също биват „възпети“ в песен (приложение 1, песен 9). Фразата „когато над София мръкне и Ушев си легне пиян“ е добре позната и известна на всички и с нея започват песни на различни агитки (ЦСКА също има такава песен – „когато над Витоша мръкне и Ушев си легне да спи“). „Ушев“ е нарицателно и жаргон за полицай, който в годините се е наложил успешно в редица области на разговорния език. Основното му значение е – в миналото подигравателно назоваване на милиционер, защото по време на комунистическия режим се казва, че са слухтели (слухтя – дебна). Основни символи на любов и признание сред запалянковския фолклор са знамената, шаловете и всякакъв тип пиротехника – факли, димки, които се включват в хореографията на фракциите: „букети от факли горят“.
Най-разпространеният жаргон, който служи за обида на цесекарите е популярното „чорбар“. Историята на възникването му е интересна и се възприема като асоциация от казармения живот, където тръбата по три пъти на ден призова: „Чорба каша – чорба каша, боб компот!“. А както вече казахме името на отбора е Централен спортен клуб на армията (ЦСКА). „Чорбар“ заедно с „прасета“, както е и за левскарите „говеда“ са обръщения и характеристики, с които част от фен масата на двата отбора вече са свикнали и приели. Във връзка с това предоставям един коментар на Емил Велев – Кокала за сайта ТопСпорт – бивш треньор на ФК „Левски“ след посещението си на стадион „Българска армия“: „За всеки средноинтелигентен човек в спортните среди е ясно, че шегите са постоянни и са част от нещата в спорта. Ние така си говорим. Това, че съм им казал „прасета“, „чорбари“ и т.н. какво общо има с футболните ми компетенции? Ще си говоря както си искам. Бас ловя, че никой на „Армията“ не ми е сърдит. Да не би на снимките да има сърдити физиономии?“.
Откъсът от песента: „България ражда левскари, милиони левскари безчет“ е хиперболизация, която цели да покаже, че този отбор е правилният избор и числовото превъзходство пред противника. Същият откъс се среща и в песен на агитката на ЦСКА: „България ражда аремйци, червени бригади безчет“. В песента „Левски“ е митологизиран, като е изравнен с България: „че „Левски“ – това е България, го знаят по целия свят“, а „синьото знаме“ е изравнено с българския флаг: „за синьото знаме народно, животът си ние ще дадем“.
Много забавна е следващата песен (приложение 1, песен 10), като при нея също личи един от пътищата на митологизация, макар и малко по-особен тип. Изградена е върху популярната мелодия на песен от 90-те години, изпълнявана от Димитър Андонов (Хисарския поп или Попа) – „Дай си сърцето“. В песента образът на отбора е изграден с изразни средства, които внушават безусловна любов и уважение към отбора: „Сърцето си на „Левски“ аз обричам и пазя го, изпълнено с любов“. Поводът за „раждането“ ѝ е скандалът на финала за Купата на България през 1985 г., завършил с разформироването на ЦСКА и „Левски“ и тежки (макар и временни) персонални наказания за част от състезателите. Това е най-големият трус, ударил българския футбол в епохата на социализма. Това е и единственият случай, когато БКП се ангажира с директна намеса в администрирането на този спорт на ниво оперативни решения, и то чрез висшия си орган – Централен комитет (ЦК). Още от самото начало жертвите на партийната разправа подозират, че тя е вдъхновена и организирана от т.нар. „сивия кардинал на БКП“ Милко Балев, който повече от три десетилетия е началник на кабинета на Тодор Живков. Последиците за двата клуба в крайна сметка се оказват нито толкова генерални, колкото планират партийците, нито особено дълготрайни. „Левски“ е прекръстен на „Витоша“, а ЦСКА – на „Средец“, и дори за известно време изгонен от „Българска армия“. Традиционните имена на „сини“и „червени“ са възстановени чак след падането на комунистическия режим през 1989 година. В последните години, особено след разсекретяването на някои архиви, има сериозни съмнения, че „Левски“ и ЦСКА са станали жертва на предварително подготвен заговор, а Балев с патологичната си „фенщина“ е използван като идеалното прикритие. Затова в песента завършва с куплет във вид на закана, предупреждение: „Върнете името на стария отбор/ и ний ще наложим пак „синия терор“, като запалянковците „отсъждат“ най-суровата присъда за най-големите си врагове: „смърт за Митко Балев, смърт за ЦСКА“.
Изключително популярен е и стихът: „Е-е-е сини богове, цялата земя пред вас на колене“, като от една страна играчите са сравнени с богове, а от друга – отборът е митологизиран чрез мелодията на популярната народна македонска песента „Ако умра ил загина“, вместо „Е-е-е верни другари, песна запейте, мене спомняйте“. Същият стих изпълнява и агитката на ЦСКА с единствена промяна: „червени богове“. Интересното при това скандиране е, че при тази него всички шалове на запалянковците са опънати и вдигнати нагоре, а те стоят мирно, като символ за отдаване на почит.
Последните няколко песни, върху които ще се спрем са свързани предимно с изграждането образа на любимия отбор и неговата възхвала (приложение 1, песни 11 и 12). В тези песни не присъства вербална агресия и не се демонстрира агресивност. Нещо повече, звучат хвалебствено и патетично, наситени са с множество хиперболи, инверсии, епитети и метфори. Отборът е едновременно и „славен“, и „идеал“, той е „всичко“, изграден във времето и в битките. Принципът на контраста отново има роля в изграждането на облика, чрез него се засвидетелства безусловната любов на привържениците: „И завинаги с теб и навсякъде с теб,/ никога не ще останеш сам“.
В следващата песен е много оригинално сравнението на „Левски“ с едно от богатствата на България, даже поставяне на тима над тях. Отборът е поставен над природата и над силата и духа на народа: „България има от всичко по-малко, но само един „Левски“ – футболен тим“. Интересни са и съпоставките, отново на принципа на контраста между „Левски“ и останалите тимове. Те не са толкова агресивно насочени към другите, колкото имат за цел да изведат на преден план любимия отбор. Имаме две противоположни двойки: „мъждука – блести“ и „крачат – лети“. Светлината и начинът на предвижване са всъщност отново символ на победата и величието: мъждукам – светя със слаба, непостоянна светлина (трепкаща), блести – свети със силна светлина; преносно значение – прави силно впечатление. От друга страна в начина на предвижване също личи превъзходството над останалите: „...те крачат, а „Левски“ – лети“ (крача – вървя с по-големи, отчетливи крачки).
Последната песен на ПФК „Левски“, която ще анализирам е може би най-популярната за футболния клуб – именно химнът на футболния отбор. Общоприето е схващането, че химн е песен с тържествено значение. Тя има по-специално значение от другите песни, като във фенския фолклор е със значение на тържествено лирично стихотворение с възхваляващо съдържание. Тя е събирателна на всичко казано и анализирано дотук – отново се подчертава, че феновете на ПФК „Левски“ са навсякъде („идваме от Север, идваме от юг“), устояли на годините – „старите левскари, до един сме тук“, редом с „духа на Гунди“ – образът му е митологизиран. Георги Аспарухов е голямата гордост на ПФК „Левски“ и една от легендите на българския футбол. Играе като централен нападател и е обявен за най-великия български футболист на ХХ век. Умира трагично в катастрофа на прохода Витиня през 1971 година. Последна и важна характеристика, с която е известен отборът е „синята лавина“ – метафоризиран жаргон за бедствие. Основната идея е да внуши лавиноподобните успехи на отбора и страхопочитание към многобройната и опасна агитка на клуба. „Синята“ – вече е ясно защо, а лавина е внезапно свличане на голяма снежна маса надолу по планински склон, която помита всичко след себе си и веднъж започнала, не може да бъде спряна – „там където мине, нищо не расте.“. А може би най-запомнящият се стих от всички изобщо е: „Само „Левски“, само „Левски“, само „Левски“ – шампион!/ Само „Левски“, само „Левски“, „Левски“, „Левски“ – шампион!“. Едва ли има човек, който поне веднъж да не го е чувал.
Следващите текстове на песни, които ще разгледам и анализирам подробно са тези от агитката на ЦСКА. Централен спортен клуб на армията (ЦСКА) е български професионален футболен клуб от София,създаден на 5 май 1948 година. Цветовете на титулярния екип на отбора са червена фланелка с бели гащета, поради тази причина клубът често е наричан – „червените“. ЦСКА играе домакинските си мачове на стадион „Българска армия“ в Борисовата градина. Интересни факти за ЦСКА са например, че от създаването си е шампион на България 31 пъти (национален рекорд), носител е на 20 национални купи на България и 4 Суперкупи. Има два полуфинала в турнира за Купата на европейските шампиони (КЕШ) през сезони 1966/67, 1981/82 и един полуфинал за Купата на носителите на купи през 1988/89 година. ЦСКА е най-титулуваният отбор от България в европейските клубни турнири и заема 60-то място, най-предно, спрямо всички български представители в класацията за най-добър отбор на Европа за XX век на Международната федерация за футболна история и статистика.
Както вече отбелязахме по-горе агитката и най-запалените фенове на ЦСКА обикновено се подвизават във сектор Г. Интересното при тази агитка е, че по-голямата част от песните им са насочени към изграждане образа на любимия отбор, към неговата почит и възхвала, докато при песните на агитката на ПФК „Левски“ числовото превъзходство имат тези с вербална агресия. И все пак тук също има песни насочени към противниковите отбори, разбира се, най-вече „Левски“ („Лудогорец“ Разград, „Ботев“ Пловдив) и ще започнем с тях.
Първата песен, която ще разгледаме (приложение 2, песен 1), започва с градация на епитети, някои, от които в последствие ще видим, че са се наложили като постоянни в концепцията на песните: „един“, „любим“, „незаменим“. Още по-оригинално, обаче е и продължението с възклицанието „ах, колко жалко е да си лефскар“. Думата „лефскар“ е типичен жаргон сред агитката на ЦСКА. Изписва се нарочно с „ф“, като протест на това, че отборът носи името на Апостола, така те демонстрират възмущение и срам. По този начин се променя и смислово значението, тъй като е добре известно, че прозвището Левски идва от думата лъв („лев“), а феновете на ЦСКА наричат така своите играчи в немалко песни, но за това по-нататък. Друг начин за изписване е например „леWCкар“, като игра на думи от общоприетото съкращение на тоалетните „WC“ – water closet. Тези названия се срещат така изписани както в социалните мрежи, така и в графити и всякакви подобни прояви на запалянковците (заедно с изключително популярното цинично и вулгарно съкращение „КЗЛ“, което често бива скандирано при „вечно дерби“).
Основна характеристика във футболния жаргон е негативното нарицателно „говедо“, с което се наричат всички привърженици на ПФК „Левски“. Основното обяснение за сравнението е, че говедото е домашно, тревопасно животно, което често бива извеждано на паша. Поради тази причина основната идея е, че футболистите не излизат на терена да играят, а да „пасат трева“. Другото – преносно схващане е за „недодялан и тъп човек с груби и просташки обноски“. И в двата случая жаргонния израз „говедо“ е вербална агресия, под формата на обида, насочена пряко към запалянковците на противниковия отбор. Тук по същия начин, както и в предходните песни, текстът съдържа заплашителен намек за насилие: „смърт за говедата“, набедени са и като всеобщ враг, който трябва да бъде наказан, заради липсата си на конкурентоспособна игра: „враг на планетата/ унищожили футбола у нас“.
Следващата песен днес вече не се чува често на терена и особено по време на „вечно дерби“, но е с изключително интересен текст. (приложение 2 , песен 2). Не е изключено този текст да събуди нечие неодобрение, тъй като в него митологизацията се реализира чрез личностите на Христо Ботев, Васил Левски, заедно с тези на Алберт Айнщайн и Миодраг Йешич, като са поставени на една плоскост от гледна точка на футбола. От друга страна, може да се приеме и с голяма доза хумор, тъй като повечето песни предизвикват подобни емоции. Интересното е в случая, че Левски е представен като „фен на ЦСКА“, като жаргонът, макар и с чужд произход, е добре известен на всички и е със значение – почитател, запалянко. Играта на думи, която съчетава историята, образите на най-паметните революционери и футбола е свързана, разбира се, с името на ПФК „Левски“ и „спорът“ между агитките на двата клуба гордост или подигравка с паметта на Васил Левски е отборът да носи неговото име. По същата линия Христо Ботев е представен като привърженик на ЦСКА – „Дори и Ботев щеше да запее армейски песни в знак на преклонение“. Хумористичната логика, която следва текста на песента е паралелът между революционерите и войниците и техния централен спортен клуб на армията. Идеята, че ЦСКА е най-българският отбор, се въвежда чрез принцип на контраста, като обижда привържениците на другите футболни отбори на етническа принадлежност „фенове – мангали“. Добре известно е, че думата мангал в разговорния език се употребява като обида, нарицателно за ром, но всъщност мангал означава метален съд, в който се поставят живи въглени и отгоре над него се приготвя храна. Разпространеното обидно название на ромите се употребява основно заради асоциацията с черния цвят. В последния куплет на песента образът на Алберт Айнщайн – един от най-големите умове в световен мащаб е представен в светлина на некомпетентност: „И Алберт Айнщайн щеше да запише при Йешич той да следва второ висше…“. В текста става въпрос за Миодраг Йешич, който става два пъти треньор на ЦСКА (вече бивш). Образите на философ и треньор се изравняват с цел да се възхвали работата и постиженията на Йешич – спечелването на ЦСКА Купата на България през 2005 година, победата над Байерн Леверкузен, както и английския колос Ливърпул на стадион Анфийлд. От там идва и заключителното сравнение: „защото само славните армейци, играят футбол като европейци“.
Друга песен от агитката на ЦСКА митологизира популярната песен на Атлас – Кукла (приложение 2, песен 3). Използва се популярната мелодия с цел да се запомни по-лесно, а текстът е частично изменен и насочен отново към осмиване и обида на агитката на ПФК „Левски“ в сектор Б. Езиковата игра е много подходяща метафора за сложни социални и интелектуални сблъсъци, дори. Игрословицата може да бъде плод само на хора с богат и ярък речник. Тя е перфектен начин за изразяване на необичайна или оригинална мисъл. Този тип произведения са резултат от съзнателно творческо търсене на експресивна лексика. Общоприето е схващането сред феновете на ЦСКА, че в годините откакто между двата гранда съществува конкуренция и ненавист, властта (както преди 10 ноември 1989г, така и след това) винаги е работила в полза на „сините“ и те винаги са били облагодетелствани. Поради тази причина е много подходящо използването на този текст и няколко интересни актуализации, паремии, които откриваме в него: „Питам има ли власт, която да не е подкрепяла вас?“ (вместо „която да дава живот и на вас“). Отново и в тази песен на привържениците на ПФК „Левски“ се приписват обидни характеристики на етническа основа: „Беззъби, със сини венци…“ – признак, който се отнася за ромите, заради тъмня цвят на кожата. Стадионът е представен като събирателен образ на два свята – този на хората и този на „говедата“, а сектор А и В (двата сектора между „воюващите“ Г и Б) са гранични полета, които ги разделят: сектор В ни дели,/ аз съм човек, говедо си ти“ (вместо „Колко път ни дели, аз съм човек, а кукла си ти“).
Сходна е ситуацията и със следващата песен (приложение 2, песен 4), която митологизира популярната народна песен „Имала майка“ посветена в оригинал на първия партизански командир Никола Парапунов (1909–1943). Различните видове езикови игри имат различна степен на въздействие. Изключително интересни в тази песен са редицата употребени актуализации (паремии): „Имала майка едно ми чедо,/ едно ми чедо – говедо (Никола). С очи – различни (звездици), лице – космато (трендафил)“. Реализира се отново изравняване между човек и животно, който бива поставен в естествения хабитат на животното: „в гората расло – тревата пасло“.
Следващата песен е една от най-ключовите в агитката на двата отбора. В този си вид е посветена на юбилея на ЦСКА и в нея най-ярко личи състезателния характер на песните на агитката с тези на ПФК „Левски“. Интересен факт е, че се пее при всички мачове, а не само на „вечно дерби“, въпреки че е отправена към „синия“ отбор. Текстът на песента е променен в ущърб на „Левски“. Вербалната агресия е многопластова в тази песен. От забавни, хумористични епитети, през обиди, вулгаризми, заплахи и намерение за престъпление. В началото песента започва: „В село Подуене“ – като се изопачава настоящата действителност се, тъй като преди да стане част от София районът Подуене е бил село. Нивото на вербална агресия се покачва постепенно – „на говеждия стадион“ – както вече е известно – на футболен език това е стадионът на отбора „Левски“ и след това – кулминацията – „синьо знаме ще гори, смърт на „Левски се мълви“. Стойността на знамето на отбора е изравнена с тази на националния флаг. Знамето е символ на независимост и суверенитет и запалването му е равносилно на подигравка и поругаване и опетняване на честта. Неслучайно в Конституцията на България унищожаването му под една или друга форма се счита за престъпление. В следващия куплет срещата между двата отбора е представена като „игра“ за ЦСКА със значение на добре познатото сравнение „лесно като детска игра“ – на лесно постижима победа, навик, нещо, което се е случвало и преди – „как се става шампион на говеждия стадион“ – употребено е оригинален епитет представляващ отново вербална агресия. Подобно на песента на агитката на „Левски“ и тази песен следва посоката на митологизация чрез възпяване имената на футболистите отбелязали гол в мача (3.12.1978г., 15 кръг, в тази година ЦСКА има своя 30-годишен юбилей) – Спас Джевизов и Цецо Йончев. Интересно е сравнението на футболистите с военни формирования, като по този начин състезателния характер на мача изравнява до нивото на битка, а от там се засилва и степента на вербална агресия – „синята армада“, „армейска чета“. Експресивно наситени са и използваните глаголи: „набута“, „стрелна се“, „изненада“, „заблестя“, „сгази“, като всички изразяват някаква по-силна емоция. Противниковият отбор отново е сравнен с „джуджета“, като този път местата са разменени, джуджетата са „сини“. Нататък в текста откриваме и пореден цинизъм, който обикновено в разговорната реч се използва със значение на „подмазвам се на някого“. В последния куплет образът на любимия отбор се изгражда в по-широк план, чрез изброяването на някои големи отбори и в историята, и днес, които отборът на ЦСКА е победил в двубои, като целта отново е да се митологизира величието на българския отбор: „Байерн“, „Интер“, „Сантос“, „Ливърпул“ – най-добри отбори на света“ и величието на привържениците на отбора, които внушават образа на най-вярната агитка: „…но и те ще преклонят глава пред агитката на ЦСКА“ . Нещо повече, една от известните фракции свързани с ЦСКА носи името „Винаги верни“. Ще завърша анализа с думите на Спас Джевизов в едно свое интервю за Топспорт, в което той разказва за спомените си от мача през 1978 година: „„След всеки мой гол тичах към техния сектор да ги дразня. Много обичах да правя това нещо. А в този случай бях улеснен, защото първото полувреме нападахме натам. С целия си акъл инстинктивно си отворих широко ръката и поех с пълна шепа изстреляна голяма бомбичка. Как не експлодира в ръцете ми и до ден-днешен се чудя. Веднага я хвърлих на тартановата писта. Тя така и не гръмна. Добре, че всичко се размина.“. Всички тези прояви ги е имало преди, има ги и сега. С тези факти са запознати всички – от запалянковци и футболисти, през ръководства, БФС и дори политици и различни институции и власти, основната идея е те да бъдат контролирани и да не се стига до трагичен развой.
Въпреки очертаващия се краен резултат и предвид целта на изследването, ще си позволя да завърша с няколко песни, които изграждат образа на любимия отбор и основна тематика в тях е обичта и възхвалата на ЦСКА. Бившият председател на фенклуба на ЦСКА Димитър Ангелов – Дучето казва: „На терена се ходи по любов и по призвание“. Теренът е дом за българските футболисти и запалянковци. Теренът е там, където любовта и подкрепата са аксиома. В първата песен, която ще анализираме, (приложение 2, песен 6) а и във всички останали като основно езиково средство, изграждащо образа на отбора може да откроим експресивно наситените прилагателни, които постепенно се утвърждават като постоянни епитети. Примери за такива думи са например: „победен марш“, „свещените букви“, „кървави знамена“, като всички те са пряко свързани с ЦСКА и военната тема, разбира се. „Кървави знамена“ може да се тълкува и в буквален смисъл, като символ на епична битка и победа и в преносен – заради червените екипи на отбора и асоциацията на цвета на кръвта, което е и по-вероятната идея на употребата му. Оригинална е и употребата на повелително наклонение в дубитатив, което обаче не звучи като крайна заповед, а може би може да се приеме, че е между заповед и молба: „Хайде играйте, армейци, дайте всичко за нас“. Тук е представен и образът на всеподкрепящата агитка, като основен мотив и причина за победа: „дайте всичко за нас“, „тази червена трибуна, това е стимула ваш“.
В следващата песен (приложение 2, песен 7) отново основен е образът на запалянковците и по-точно на основните моменти от хореографията им – факли, песни и знамена – атрибутите на подкрепата. Основната идея при употребата им е да се демонстрира показно подкрепата към отбора, въпреки че според новия закон по точки 1, 8, 9, 11 и 14, това автоматично ги превръща във футболни хулигани и нарушители на закона. Неслучайно основна ключова дума сред редиците на феновете на ЦСКА е думата „доминация“ (като често може да бъде срещната и на английски domination). Тя присъства на изрисувана на графити, стикери, в интернет пространството – почти навсякъде. Тук отново откриваме и досега срещаните епитети „непобедими“ и превъзходната степен на „велик“. Чрез крайното и превъзходно описание на отбора обичта се засвидетелства винаги още по-категорично и безусловно.
В следващата песен (приложение 2, песен 8) отново присъства образът на песента, като основен начин за възхвала на отбора. Другите събирателни образи са например – сърцето на феновете, то е мястото, което отборът „обитава“, атрибутите на всеки запалянко – шалче и знаме, инверсията „истина една“ присъства и тук, подобно на песните от агитката на ПФК „Левски“ с идеята да се представи отборът, като абсолют за своите привърженици. С показателното местоимение за отдалеченост „онази игра“ се означава славното минало на отбора, когато са побеждавали големи отбори, като „Аякс“, „Ливърпул“, „Байерн“, „Барселона“, „Интер“ и т.н. В последния куплет отборът е изравнен със София, а след това и със страната, подобно отново на песните за отбора на „сините“: „София значи, значи ЦСКА,/ шампион на нашата страна“. Това се е наложило като тенденция при изграждане образа на любимия отбор. Противниковия отбор е класифициран като „рогати свине“, като обидата създава събирателен образ между двете нарицателни, с които феновете на отборите ПФК „Левски“ и ЦСКА се наричат помежду си – „говеда“ и „свине“.
Последните три песни, с които ще завършим и цялостния анализ са най-емблематичните песни от агитката на ЦСКА. Песента „Още от дете“ (приложение 2, песен 9) винаги започва зрелищно на стадиона, като говорителят обикновено дава знак с дълго гръмогласно „О-о-о-о“, след което песента започва. Любовта към отбора и тук е сравнена с огън, в редица песни тя „пали“ или се „разпалва“ – буйна стихия, която трудно може да бъде овладяна и контролирана. „Винаги ще бъда верен“, освен името на популярна фракция („Винаги верни“) е и често използван израз, отнасящ се за заклетите фенове и ултрасите. Верността е основна ценност за всеки истински фен, независимо дали отборът търпи поражение или триумф. Друг ключов образ, който срещаме в песента е лудостта. Метафоризирана е употребата ѝ и е най-чистият път, по който може да се засвидетелства обичта и подкрепата към отбора – „полудяваме“, „тази безгранична лудост“. Обикновено може да се разгледа от различни аспекти – от една страна, чистата лудост на еуфория, когато отборът отбележи гол, от друга – силната ненавист, към противника, в някои случаи е свързана дори с проявите на насилие.
Следващата песен (приложение 2, песен 10) обикновено се изпълнява с хореография (пляскане на определени места). Свързва се с идеологията на фанатичните фенове и ултрасите да засвидетелстват обичта си и да демонстрират подкрепата към отбора с песни, скандирания и шумни възгласи: „за ЦСКА ще викам, ще скачам, ще пея“. Другият ключов момент е насилието, което обикновено е израз на любов и подкрепа за дисфункционалните запалянковци, изкривено представено като саможертва с революционен характер, изведен до сюблимни 90 минути. Емблемата се защитава с цената на кръвта и дори образът на огъня е съотнесен до жертвоготовност: „и в огъня ще вляза да пазя честта си“.
Последната песен (приложение 2, песен 11) е всъщност и най-новата, последната песен на агитката на ЦСКА. Интересното при нея е, че тя винаги звучи при кулминацията на хореографията – палене на факли, димки, разпъване на плакати и веене на знамена. Придружена е с много приповдигнато настроение и често след хореографиите върху нея се стига дори до временно спиране на мача, заради ограничената видимост на терена. Интересно е, че песента звучи като обет „и в радост и тъга“, „и в слънце, и във мраз“, в нея са изброени всички онези идеи и образи, които изграждат образа на отбора и в останалите песни. Тук присъства образът на нескончаемото време – „в плен на вечността“, отборът отново е представен не тъпящ поражение „ние с теб вървим да си непобедим“, отново е „всичко“. Подкрепата и обичта отново се демонстрират чрез добре познатото място, факли, пиротехника, песни, скандиране и сърце – „И хиляди ръце/ със факли в Сектор Г/ и до последен дъх,/ и с цялото сърце“.
След подробно изследване на езика на двете най-многобройни и внушителни в представянето си агитки на ПФК „Левски“ и ЦСКА може да заключим, че езиковата им реалност е много разнородна. Степента на нейната реализация зависи в най-общи линии от това към кой тип запалянковци принадлежи всеки от привържениците. В действителност неоспорим факт е, че голяма част от зрителите могат да се причислят именно към заклетите, фанатичните и дисфункционални запалянковци и всички те подкрепят гръмко отбора. Основният проблем, обаче е, че песните и слоганите, които се скандират и пеят са с много по-голямо съдържание на вербална агресия и омраза, насочена към противниковия отбор, отколкото тези, които демонстрират любов към собствения. Повече на брой са цинизмите, вулгаризмите, обидите и заплахите, като голяма част от тях от години са се превърнали в утвърдени фрази и жаргони: „чорбари“, „свине“, „говеда“, „евроидиоти“. Смятам, че този език отдавна е минал границата на естествено спортно съревнование и конкуренция. Проблемът е, че тези агитки са противници не само за 90 минути, в рамките на мача, те са противници постоянно и навсякъде. Вербалната агресия и агресивност на агитките се наслагва, като напрежение, което постоянно се усилва и всъщност е много лесно да прерасне във физическа такава.
Интересно е, че има и такива запалянковци, за които вербалната агресия в пълния си блясък присъства само на терена и утихва след последния съдийски сигнал. Tрезвомислещите запалянковци, които възпитано и ненасилствено подкрепят отбора са сравнително по-малко на брой. В законите, които се приемат не трябва изцяло да заклеймяват скандирането и пеенето на песни, а по-скоро внимателно да проследи пътят на възникване на определени песни и да се ограничат тези със съдържание на омраза и вербална агресия. Пеенето на такива песни трябва да се контролира, защото въпреки своето забавно звучене, това им съдържание подклажда и прояви на физическо насилие. Трябва да се промени изкривената призма, през която се гледа на футбола и на отборите, защото преди всичко това са български отбори в България, всеки един от тях играе, за да прослави името на България. Трябва да се променят и ценностите, които „проповядват“ лидерите на фракциите. Това е бавен и не напълно постижим процес, но все пак възможен. Случил се е в държави като Испания, Италия и Англия (след събитията през 1985 година), ще се случи и тук.
ЛИТЕРАТУРА
Армянов, Г., „Жаргонът, без който (не) можем“, Наука и изкуство, София, 1989.
Армянов, Г., Българският жаргон“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1995.
Крейчова, Е., „Свобода на словото и/или езикова агресия“, В: сп. „Българска реч“, година XXIII/2017, книга 1.
Попова, Ж.Т., „Футболните фенове като медийна аудитория“, В: сп. „Българска етнология“ (1/2014), София, с. 49–63.
Радикализация в България. Заплахи и тенденции, Център за изследване на демокрацията, София, 2016.
Кожина, М.Н. „Стилистичен енциклопедичен речник на руския език“. – М, Flint, 2006.
Миланов, Вл. Динамика на езиковите процеси, книжовни норми и явления в процес на преустройство или кризи на общуването в българското общество. В: Чуждоезиково обучение, кн. 4, 2024 г.; https://doi.org/10.53656/for2024-04-01.
Миланов, Вл. Аспекти на речевата агресия в българския и в чешкия политически дискурс; В: Български езики литература, кн.6, 2023 г.; https://doi.org/10.53656/bel2023-6-VM.
Михалская, А. К., „Педагогическа риторика: учебно ръководство“, – M, Образование, 1987.