Езикът е явление, което винаги ще бъде изследвано и винаги ще поражда нови и нови въпроси. Той е жива материя, която се променя постоянно и неконтролируемо – не е възможно да се ограничи навлизането на нови думи в писмената и устната реч. С развитието на технологиите и отварянето на дигиталните граници между хората от различни национални принадлежности, лексиката на младите хора днес се различава много от тази на техни съвременници, родени обаче в друга епоха. Бързото навлизане на компютърната лексика и наименованията на различни стоки и услуги, които до преди падането на режима не са били познати и достъпни, води до затруднения при по-възрастните хора в българското общество, които трудно възприемат заетите думи. Хубав пример е компютърната мишка – поколението, което е израснало с технологиите на новото време не изпитва затруднения с различаването на животното от приспособлението, докато такива проблеми се забелязват при хора, представители на старата генерация. Използването на имената на марки стоки също пречи за разбирането от страна на тази група (Kindle вм. електронен четец).
Граждански движения също могат да допринесат за появата на нови думи – така движението LGBTQ+, което се бори за правата на хората с различна сексуална ориентация, внесе смут в съзнанието на възрастните хора, които не могат да разберат значението на думата джендър (gender), която семантично означава род или пол. Подобен случай наблюдаваме и след антирасистките движения от преди четири години в САЩ, които доведоха до промяна в лексиката на целия свят. Употребата на думата, с която преди бяха назовавани афроамериканците, почти не се използва, но в речта на възрастните хора в България все още се забелязва. Тези проблеми се дължат основно на липсата на информация, както и на нежеланието за разбиране и приемане на подобни движения.
Лексиката на така наречените „геймъри“ е още по-трудна за възприемане от възрастните хора. Тя често навлиза в битовата реч на младото поколение, когато коментират своите любими видеоигри. Термините, които използват и са уникални – позиции в дадена игра, предмети и други. За юношите е по-лесно да използват английските названия и сформират затворен кръг, който допринася за изграждането на граници между поколенията.
Най-използваната дума за 2023 година (според езиковедите в Оксфорд) “rizz”, което означава „умение на един човек да флиртува“ навлезе дори в България и често се използва от българските тийнейджъри. Подобни жаргонни думи са “delulu” (заблуден), „lowkey” (използва се за назоваване на нещо по деликатен начин), “iconic” (емблематичен), както и абревиатурите “lol” (lots of laugh – много смешно), “brb” (be right back – след малко се връщам), “POV“ (point of view – гледна точка) и др. Социалните мрежи допринесоха за навлизането на тези думи и за отклоненията в книжовната норма. По-големият проблем е, че тийнейджърите сами не разбират значението на тези думи и не могат да ги обяснят на своите роднини, за да създадат общ език помежду си. Жаргонните думи, които младите хора използват помежду си, навлизат трайно в тяхната реч и изместват родните такива, увеличавайки разстоянието между поколенията.
След като споменахме за подобни новопоявили се думи, хубаво е да обърнем внимание като цяло на чуждиците, които често се използват вместо еквивалентите думи в родната реч. Често се използват за изразяване на емоции (найс, супер, на макс), но и за назоваване на обекти. Масово се забелязва използването на чуждици, особено в представителните институции в страната. Българският език започва да се превръща в чужд за носителите му, а младите дори не си дават сметка за тази тенденция.
За тези проблеми не могат обаче да бъдат обвинявани само младежите – възрастните хора, свикнали с определена лексика, често отказват да разберат новите тенденции, както и да приемат навлезлите в речта думи. Това са хора, които са свикнали несъзнателно с употребата на русизми и турцизми, както и с диалектни думи, които вече не се използват по различни причини – думи, назоваващи професии, които вече не съществуват (архонт, мутафчия, колар/кочияш, бозаджия, крояч, кафтанджия, пъдар, фенерджия, калайджия, ваксаджия, суфльор, екзарх, абаджия, абат, водник, даскал, дервиш, дерменджия, джамбаз, доганджия и др.); обръщения (често турцизми, запазени в диалектите – аби, адаш, авер, аферим, бей, ага, евала); оръдия на труда (тесла, балтия, люзгяр); мерни единици (крина); названия на обекти (батак, бостан) и др. Употребата на диалектни названия също сред причините за трудната комуникация между хора, които са представители на различни генерации. Диалектите са богатството на един език, но остават неглижирани, поради факта, че звучат архаично. След установяването на книжовната норма, диалектните думи бавно биват изтласкани от речта с всяко следващо поколение. Днес има запазени хиляди интересни думи, представящи всеки отделен край, но те не са приятни за всяко ухо, защото често остават неразбрани.
Постоянните промени в езика са неизбежни, но щетите, нанесени от глобализирането на човека, не са непоправими. Акцентирайки върху интересните елементи на езика, а именно – неговата лексикална система – може да се предотврати навлизането на чуждици в речта на младите българи. Естествено, това е сложен процес, най-вече заради връзката на човека със социалните мрежи, даващи лесен достъп до чужди култури, но винаги може да се предотврати неуместното използване на чужди думи, които имат еквивалент в родния език.
Процесът, който трябва да се извърши в съзнанието на по-възрастните граждани, е много по-сложен – тук говорим за едно затворено съзнание, за което всяка информация, която не може да бъде рационално обяснена, е невъзможно да бъде усвоена. Все пак се забелязва една тенденция към използване на мобилни телефони, като някои пенсионери дори имат и социални мрежи и ги използват активно. Изисква се обаче работа и от двете страни, за да се постигне една благоприятна връзка между различните поколения.
Благодарности
Статията е написана като резултат от наблюденията по проект КП 06-Н-80/11 от 15.12.2024 г. на тема „Българският език в държавните институции и в публичното пространство: кризи на общуването и общуването по време на кризи, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката; научен ръководител на проекта: доц. д-р Владислав Миланов. Авторът изказва благодарност към ФНИ за подкрепата към проекта и към написването на този текст.