Виктор Дремсизов
Здравейте, скъпи читатели. Казвам се Виктор Дремсизов. На 32 години съм. Определям се като позитивен и амбициозен. Завърших средното си образование в родния ми град Казанлък в училище СУ „Екзарх Антим I“. Още в училище обичах да взимам участие в различни събития. В продължение на няколко години бях водещ на най-различни празнични тържества. Тогава все още не разбирах, че това ще се превърне в моя професия. През съзнанието ми преминаваше мисълта да запиша журналистика. Бях пленен от професията и в частност от телевизията. Видях, че опциите да стигна до телевизията освен журналистиката е и през НАТФИЗ. Има водещи, които са завършили специалност говорни техники. Проучих, но така и не кандидатствах на нито едно от двете места. Така трепетите около завършването и широкото поле на възможности за кандидатстване предопределиха да завършва бакалавър по публична администрация. Това ми помага и до днес в работата, защото често се налага да четем закони или дадени законопроекти от депутатите. Преломният момент определям трети курс. Тогава онази забравена страст към журналистиката отново се появи. Проучих и видях, че мога да продължа образованието си с магистратура. Сега ще ви споделя нещо – осъзнах, че в живота нищо не е случайно. Желанието да запиша журналистика беше толкова голямо, че отказах планирано пътуване в чужбина за няколко месеца. В противен случай щях да изпусна кандидатстването и записването, а не можех да чакам повече. Паралелно с обучението си започнах редица стажове. В началото пишех статии за няколко новинарски сайта. След това реших, че искам да продължа да надграждам постигнатото. Още си спомням как отворих полето за контакти във в. “Труд” и писах на главния редактор да попитам за стаж. Той ме покани на интервю и така няколко месеца се потопих в истинска редакция. Обичам детайлите, хобито ми е фотография и затова обичам да обличам думите в картина.
Какво Ви насочи към телевизията?
Към телевизията ме насочи страстта ми това колко много можеш да кажеш с една снимка, с един кадър и колко силно и въздействащо може да е визуалното послание. Няма да крия, че голямата ми страст е телевизията. Започнах професионалния си път в Националната телевизия. След това преминах през няколко други медии, но вече 5 години съм част от семейството на Bulgaria ON AIR. Тук е моментът да спомена, че като студент бях на стаж в телевизията. И пак така, както ви споменах преди малко, отворих сайта и намерих контакт на програмния директор и го попитах за стаж. Приеха ме. Не съм вярвал, че след време ще работя в тази медия. Но след допира ми с телевизията разбрах едно – телевизията ти дава възможност да разказваш истории, да създаваш филми. Сега в последната рубрика, която правя „Професионалистите” отново откривам магията да създаваш визуални истории. В моята рубрика разказвам за професиите, за това колко труд е положил всеки, за да може да се нарече професионалист. Харесвам работата си в телевизията, защото тя те предизвиква да успееш да грабнеш зрителя с всичките му сетива. Един репортаж е комбинация от добре подбрани думи, добре направени кадри и добро представяне/озвучаване. В своята работа осъзнах, че всички е взаимно свързано. Силните думи на репортажа могат да бъдат убити от лошата картина. Хубавите думи и силните кадри могат да загубят стойност, ако репортажът не е прочетен и озвучен с чувство. Но винаги на преден план мога да извадя едно нещо и това са думите. Те са оръжие и затова трябва да внимаваме как ги използваме.
Как бихте обобщили тенденциите в съвременното публично говорене?
За съжаление имам усещането, че сме забравили точно тази сила на думите. Знаете баснята за мечката и брадвата. Раната заздравява, но лошата дума не се забравя. В едно общество, когато масово се стремим да се харесаме, да получим лайкове, решаваме да използваме по-агресивни думи. При публичното говорене е хубаво да се спазва етиката. Хубаво е да не се забравя, че медиите са като фуния. Те могат от хилядите нападки и лоши думи да филтрират и да оставят само най-малката част от неприемливото поведение. И обратното – рядко използваните добри думи и послания да минат през тясното гърло на фунията и да се умножат. Съвременното публично говорене трябва да бъде зорко следено и ако има как да бъде санкционирано. Най-често насочваме вниманието си към родните политици. Парламентарната трибуна се превърна в сцена, където всеки може да каже каквото иска. Виждаме замерване с обиди, атаки от едната институция към друга. Думите имат голяма тежест и затова депутатите дават дума да спазват законите на страната. Припомням клетвата – „..и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа.“ Не мога да повярвам, че има народ, който иска от парламентарната трибуна, където се пишат законите, които ние обществото ще спазваме, да чуваме грозни определения, да не говорим за физическите сблъсъци и нецензурни знаци.
Как журналистите се справят с речевата агресия в ефира и в публичното пространство?
Като се замисля и при журналистиката е като на война. Винаги най-сложна е защитата. Винаги агресорът, нападателят е този, който има преимущество и е по-силен. Но вярвам, че медиите няма да се предадем и няма да вдигнем белия флаг. Няма да крия, че е трудно справянето с речевата агресия в ефир. Тя често е насочена към противника. Ако гостува народен представител от една политическа формация той атакува опонентите си. Ако е от пострадал или потърпевш той търси справедливост и обвинява ответната страна. Тук бих дал едно друго сравнение. Ефирът трябва да е като една съдебна зала. Да има представител както от едната страна, така и от другата. Съдът – това са зрителите, а не журналистите. Битката с речевата агресия е трудна. Атаки има и към медиите. Нормално е зрителят да има свои предпочитания и той да ги брани. Затова често и журналистите са атакувани, че не задават точните въпроси и бягат от важните. Затова както в живота балансът е сложен, но не и невъзможен.
Колко време се подготвяте за едно предаване сутрин?
Да бъдеш водещ на сутрешен блок е може би най-голямото предизвикателство. Вече две години заедно с Мария Константинова всяка сутрин казваме добро утро на нашите зрители. Нашият сутрешен блок „България сутрин“ е с продължителност два часа. Подготовката за тези два часа е голяма. Работата по ефира започва с края на предаването за деня и приключва с първия анонс „здравейте, започваме“. Подготовката е в основата на това водещият да е спокоен и уверен. Много е важен екипът. Мога да споделя, че голямо доверие имам на нашите продуценти Нели Златева и Веселин Гарабитов. Но пак ще направя препращането с войната, защото на журналистическия фронт е много важно кой ти пази гърба. Смело мога да кажа, че имам един добър партньор в лицето на Мария. През тези две години никога не си позволих да подценя гост в предаването. В нашия ефир преминаваме средно през около осем теми. Разговорите са по около 12 минути. Това е предизвикателство, когато гостите имат да кажат много неща, а няма време, така и ако разговорът не върви по ноти. Опитвам се да спазвам това правило – 12 минути с минимум 12 въпроса. Разбира се, написаното на листа е да ни напомня важните теми. Хора сме и често улисани в разговора можем да забравим да попитаме за нещо, което сме искали.
Как бихте описали силата на думите в речта на журналиста?
Силата на думите в речта на журналиста е голяма. Медиите са доверие, затова трябва да внимаваме. Знаете израза „казаха го по телевизията“ значи е вярно. Хубаво е, когато журналистите спазват правила и от уважение към своята аудитория не цитират вулгарните думи, използвани от своите гости или изречени от трибуната на НС. Думите имат голяма значение особено къде и как ще бъдат използвани. В ефир много важна е интонацията и начинът, по който се изричат думите. Обичам да използвам по-прости думи. Често казвам на моите гости да ми го обяснят по-елементарно, за да го разберат хората. Обичам да се поставям и в обувките на потребителите, например, ако аз трябва да получа обезщетение каква е процедурата. Думите трябва да са простички, но не просташки. Разликата е огромна.
Споделете спомени от студентските си години.
Най-често спомените от студентските години са свързани с практическите упражнения. Интересно беше, когато за първи път чух гласа си на радио запис. Разлика има, но така можеш наистина да се погледнеш отстрани и да направиш своите изводи. Приятелствата, които остават след университета също са много важни.
Какво ще пожелаете на читателите на списание „Съвременна лингвистика“?
На читателите на списание „Съвременна лингвистика“ ще пожелая да не спират да пазят българския език и неговите красиви думи. Да не се отказват от мечтите си, да са смели. Научих, че нищо не е случайно и всичко идва в точния момент, когато сме готови. За работата ми в медии вече осем години всеки ден се убеждавам, че „всяко усилие се отплаща“. Не спирайте да се трудите и помнете – винаги е важно да се наслаждаваме на това, което правим. До нови срещи.
Виктор Дремсизов е водещ на сутрешния блок на Bulgaria ON AIR „България сутрин“. С екранната си половинка Мария Константинова двамата събуждат зрителите всеки делничен ден в 9:30 часа и представят актуалните събития у нас и по света до 11:30 часа. От няколко месеца двамата водят и уикенд сутрешен блок, който надгражда предаването с две нови авторски рубрики. Виктор Дремсизов представя „Професионалистите“ в „България сутрин в неделя“, като се потопява в различни непознати и интригуващи професии, сред които вече са тази на пилот, фокусник, работник в канализация и радио водещ. „България сутрин в събота“ и „България сутрин в неделя“ започват в 9:30 часа и продължават до 10:30 часа.