Въведение
В настоящата статия обект на изследване са причастията в съвременния български език – сегашно деятелно причастие (СДП), минало свършено деятелно причастие или аористно причастие (АоП), минало несвършено деятелно причастие или имперфектно причастие (ИмпДП), минало страдателно причастие (МСП) и деепричастието. Предмет на анализ ще са техните сравнителни и превъзходни форми. Ще проследя употребата на сравнителни и превъзходни форми на причастията и на деепричастието, а чрез честотата на примерите ще проверя кои причастия се използват повече в степенувани форми и кои по-рядко се срещат. Ще очертая синтактичната позиция на срещаните степенувани причастия в изречението.
За доказване на наблюденията използвам примери главно от интернет (Google), както и от някои корпуси – Български национален корпус (http://search.dcl.bas.bg) и Български национален референтен корпус (http://www.webclark.org/help.html), Корпус на българската политическа и журналистическа реч (http://political.webclark.org).
Целта на това изследване е да потвърди, че причастията и деепричастията в съвременния български език могат да се степенуват, мнение, изказвано от редица изследователи досега и защитено в техните научни трудове и граматики (Ницолова 2023, Пашов 2002, Алексова, Фетваджиева 2020, и др.). Поставям си задачата да отговоря на въпроса – могат ли да се степенуват нелични глаголни форми и по-специално – причастията и деепричастията, и ако да, какви са синтактичните им позиции в изречението. За целта ще трябва да намеря подходящи примери в гореспоменатите корпуси и Интернет, да проверя в каква синтактична позиция са причастията и деепричастията и да извлека заключенията на базата на получените резултати.
Методите, които ще използвам в курсовата си работа, са описателен, анкетен и корпусен.
Изложение
Разсъжденията ми за възможността причастията и деепричастията да притежават категорията степен тръгват от разглеждането на тяхната категориална същност. Основното виждане е, че сегашното деятелно причастие (СДП), аористното деятелно причастие (АоДП), имперфектното деятелно причастие[1] (ИмпДП) и миналото страдателно причастие (МСП) са нелични форми на глагола, хибриди между глагола и прилагателното име. Деепричастието е хибридна форма между глагол и наречие, вторичен предикат и щом предикатите могат да се степенуват, то не би трябвало вторичният предикат да не може. Причастията са свързани формално и семантично с глагола, прилагателните и съществителните имена, а деепричастието – с глагола и наречието (ГСБКЕ, 1983). Основание за това твърдение са т.нар. самостойни употреби на СДП, АоДП и МСП. Важно е и написаното от Р. Ницолова, че някои причастия в атрибутивна употреба могат да се степенуват, „щом признакът, който означават, може да се мисли с различна интензивност, напр. по-пригоден за тази работа офис, най-пригоден за тази работа офис; по-звънтящ глас, най-звънтящия(т) глас; по-узрели ябълки, най-узрели ябълки“ (Ницолова 2023: 431).
Категорията степен е присъща за прилагателните имена и за наречията, тъй като статичният признак може да се мисли в няколко нива на степен. Р. Ницолова споменава, че поради своята самостоятелност частиците „по“ и „най“ могат да означават степен на признак не само на прилагателни и наречия, но и степен на признак, съдържащ се в значението на съществителни имена, някои местоимения, причастия, глаголи дори и цели изрази (Ницолова 2023: 129). „По-отпаднал никога не съм бил. Ти по знаеш кое трябва и кое не трябва“ (Ницолова 2023: 129). Съществуват различни мнения за статуса на степенуването и за употребата на частиците за сравнителна и превъзходна степен при други части на речта извън прилагателните имена и наречията.
В моето изследване ще се концентрирам върху степенуването на причастия, нелични форми на глагола, хибриди между глагол и прилагателно и глагол и наречие – при деепричастието.
Съгласен съм с виждането на Ст. Буров, че между степенуваната глаголна форма по̀ обичам, на̀й обичам и израза с наречие повече обичам, най-много обичам има стилистично и семантично различие, това е валидно и за степенуването на неличните глаголни форми – има разлика между по-обичащ, най-обичащ и повече обичащ, най-много обичащ (Буров 1987: 68 – 69).
Изхождайки от изследванията на гореспоменатите учени, формулирах хипотезите си – причастията и деепричастието, означаващи признакови характеристики, които е възможно да се мислят като застъпени в различна степен, могат да се степенуват. Има примери, в които се намират степенувани самостойни употреби на причастия – СДП, АоДП, МСП. Макар да няма самостойна употреба, ИмпДП, също ще бъде разгледано. Деепричастията също могат да се степенуват.
Щом признак, статичен като при прилагателното, или динамичен като при глагола, може да се степенува, то могат да се степенуват и синтетични преизказни форми на сегашно време – имперфект и аорист, напр. по обичал, най обичал, по можел, най можел, по искал, най искал... Това означава, че се срещат степенувани форми на АоДП и ИмпДП.
В тази част на изследването ще проверя за всяко от четирите причастия и деепричастията дали се срещат техни форми, употребени в сравнителна и превъзходна степен.
Степенуване на сегашно деятелно причастие
Изложените примери показват, че сегашното деятелно причастие в сравнителна и превъзходна степен се среща като определение в изречението или като субстантивиран елемент. За СДП най-лесно се намират примери, може би това се дължи на факта, че това причастие не участва в глаголни времена, композирани от глаголът “съм” плюс причастие (напр: перфект – АоДП + “съм”).
1. Един съвсем малък процент от хората у нас четат. Словаците са по-четящ народ, за руснаците да не говорим, там четат и хората със средно образование, не само висшистите, ако има някаква връзка между образование и четене, но си мисля, че все пак такава има. (https://conservative.bg/chete/)[2].04.03.2023 г.[3]
2. Шестокласници от Монтана спечелиха награда за най-четящ клас в страната. (https://bnr.bg/vidin/post/101645732/opredeliha-paralelka-ot-montana-zanai-chetasht-klas-v-stranata). 04.03.2023 г.
3. Жителите на Хонконг са най-ходещи – средно по 6 880 крачки на ден, докато в Индонезия резултатът е най-нисък – едва 3 513. (https://novini.rozali.com/zdravni-novini/nai-deini-sa-v-honkong-nai-murzelivi-v-indoneziia.html). 05.03.2023 г.
4. Хайде, бъдете малко по-взиращи се, а не бъдете коне с капаци! На финал шансовете са 50 на 50 винаги, абсолютно винаги. Според мен Барса играе по-хубав футбол, но английските отбори просто имат МНООГОО по-добри физически ресурси и много тежко се издържа на техен натиск. (https://www.winner.bg/articles/view/7960-barselona-pokazva-po-kachestvenfutbol-ot-manchestur-yunajted). 03.03.2023 г.
5. Напред съревнованието би трябвало да бъде не по тази причина кой и чий е Гоце Делчев, а коя страна е по-модерна, по-демократична, толерантна и по-гледаща с почитание към достиженията на други нации. (https://novini247.com/novini/kakvo-tryabva-da-se-napravi-za-da-se-preodoleeogromnata_3911602.html). 06.03.2023 г.
6. Възможно е все по-разпространяващият се проблем да намери своите решения в академиите, където да започнат да наблягат на изграждането на нападатели. (https://webcafe.bg/avantage/golemiyat-futbolen-paradoks-na-tova-transferno-lyato.html). 06.03.2023 г.
7. Михаил Константинов и Димитър Димитров са на мнение, че ако остане задължителното гласуване, по-работещата формула ще бъдат поощренията, а не санкциите. (https://bntnews.bg/bg/a/politolozi-pooshchreniya-ane-sanktsii-pri-zadlzhitelnoto-glasuvane). 07.03.2023 г.
В горните примери степенуваното сегашно деятелно причастие в сравнителна и превъзходна степен е употребено като определение. В следващите примери е употребено субстантивирано.
8. Няма ли равностойна обич между нас, нека по-любящият тогава бъда аз. (https://liternet.bg/publish1/auden/po2.htm), стихотворение от Уистън Хю Одън, превел Явор Димитров. 17.03.2023 г.
9. Quiz за благотворителност, по-знаещият дарява. (https://www.mediacafe.bg/novini/novini-novini/dobri-praktiki/Quiz-za-blagotvoritelnost-poznaeshtijat-darjava-9289/). 06.04.2023 г.
10. Всички „специалисти“ мълчат един ден (щото сложен въпрос с яката повишение..... ) и след проверка в „Каталог“ се обажда „по-разбиращият“ и казва гордо: – Този двигател няма инжекцион... (https://forum.fishing-mania.com/viewtopic.php?t=55886&start=435). 10.04.2023 г.
11. По-искащият отбор спечели заслужена победа.(https://utroruse.com/article/873254/). 13.04.2023 г.
Степенуване на аористното деятелно причастие
Формите на миналото свършено деятелно причастие в сравнителна и превъзходна степен се употребяват най-често като съгласувани определения. Ето един пример, показващ тази употреба:
1. Зам.-министър Димитрова допълни, че до 2022 година ще бъдат закрити институциите с най-остаряла материална база, недостиг на персонал и лоша инфраструктура, затрудняваща ползването на услуги от лицата, настанени в тях. (https://bnr.bg/starazagora/post/100889531/do-2022-godinazakrivat-socialnite-institucii-s-ostarala-materialna-baza-i-nedostig-na-personal). 13.03.2023 г.
В следващия пример причастието е с роля на сказуемно определение:
2. Все още нямаше трийсет и две, а изглеждаше по-увехнала от мен. (https://www.storybg.com/мормони-част-втора-първата-съпруга/). 14.03.2023 г.
Степенуваните форми на АоДП могат да не са употребени като съгласувани определения, но тогава поставят въпроса дали става дума за перфект, плусквамперфект, или за степенувано АоДП, използвано предикативно в съставно именно сказуемо. За да преценим за коя от изброените възможности става въпрос, можем да направим тест, предложен от Кр. Алексова и Ст. Фетваджиева в труда им „Степенуват ли се причастията в съвременния български език“ (Кр. Алексова, Ст. Фетваджиева 2020: 229 – 230). Когато глаголът „съм“ може да бъде заменен с глаголи като „оказвам се, явявам се, изляза“ и др., то тогава говорим за предикативно употребено АоДП в съставно именно сказуемо. Респективно ако не можем да направим подобна замяна, са налице форми за перфект и плусквамперфект. Напр. Тя още не е/беше пяла песента – *Тя още не се оказа/се явява пяла песента. В примерното изречение глаголът „съм“ не може да бъде заменен с някои от „оказвам се, явявам се, изляза“, следователно става въпрос за перфект или за плусквамперфект.
Да приложим този тест в следните примери:
3. В резултат на печатането на пари и изкуственото понижаване на лихвите, предприети след нея, днес светът е по-задлъжнял от когато и да е било в историята.(https://podcasts.apple.com/ru/podcast//id1593189658?i=1000541598433&l=uk). 15.03.2023 г.
4. Трябва да се изгради единен пазар там, където той е най-закъснял и същевременно особено необходим – в сектора на услугите. (https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/2004/01/01/1600632_konkurenciia/). 19.03.2023 г.
Тук степенуваните аористни деятелни причастия са предикативи в съставни именни сказуеми, защото глаголът „съм“ може да се замени с „оказвам се, явявам се, изляза„, срв. е по-задлъжнял : се оказа по-задлъжнял; е най-закъснял : се оказва/се явява най-закъснял.
Друг тест за откриване на това дали степенуваното аористно причастие е предикатив в съставно именно сказуемо, или е част от формите на перфекта или плусквамперфекта, е членуването на причастната форма (Буров 1977/2019: 379). Ако е възможно, степенуваното причастие е предикатив в съставното именно сказуемо. Този тест се прилага успешно от Кр. Алексова и Ст. Фетваджиева в статията им „Степенуват ли се причастията в съвременния български език?”. Ще приложим теста в долното изречение, членуването на причастието е възможно (е най-пропаднал : е най-пропадналият):
5. Всеки казва, че Северозападния край е най-пропаднал и няма бъдеще тук, но докато хората говорят така, учителите в училищата подкрепят ученето и работата в чужбина, младите нямат подкрепа от никога нищо няма да се промени. (https://btvnovinite.bg/az-reporterut/drugi/mojataakvaponik-sistema_443332.html). 21.03.2023 г.
В следващия пример глаголът „съм“ не може да се замени. Това означава, че става въпрос за степенувано аористно причастие в рамките на композирана форма на перфекта.
6. Ако става дума за цял народ, определящо е кой му е по повлиял в развитието или деградацията. (https://ivo.bg/2012/08/15/). 26.03.2023 г.
Степенуване на имперфектното деятелно причастие
Миналото несвършено деятелно причастие няма самостойна употреба, с негова помощ се образуват глаголни форми в ренаратив, конклузив и дубитативза 3 л. ед. ч. за сегашно време и имперфект (минало несвършено време). Оказа се, че тези форми могат да се степенуват, както показват следните примери:
1. Селяни. Ми да си кажат директно, че за толкова пари нямат говорители и да минем по същество, а не да се дуем кой по-знаел и кой не. (https://hardwarebg.com/forum/showthread.php/46563). 27.03.2023 г.
2. Шансът бил МО да получи бюджет от 1,5 на сто от БВП, което не се е случвало от две години и второ – приключване със задълженията по просрочени плащания. Второто по-можело да се случи. Вариантът с 1,5 на сто бил един от предложените. (https://otbrana.com/новини_3159). 15.03.2023г.
3. Това си е жива инквизиция!!! „Същия, медицински фашист, вчера ви каза, че следва да ви бръкнат 12 см. в носа за да ви вземат проба, и че РЗИ най- можели и знаели как да стане това!“ Мозъчна лоботомия?(https://informiran.net/balgariya/d-r-todorov-razbi-na-puh-i-prah-kantardzhiev-za-shturotiite-koito-pleshti-v-efir). 14.03.2023 г.
4. Вярно казват, че Интернет не те правел по-глупав, най правел глупостта ти по-лесно видима за другите!
(https://dnes.dir.bg/comments/-5420847?type=chronologically&page=5). 17.03.2023 г.
Степенуваните глаголни форми от посочените примери са в ренаратив, което доказва, че, освен в индикатив, глаголът може да бъде степенуван и в други евиденциали (ренаратив). Това „потвърждава виждането на Ст. Буров, че няма ограничения за степенуване на глагола, наложени от вида, времето и залога.“ (Алексова, Фетваджиева, 2020).
Степенуване на миналото страдателно причастие
Преди да представя примери за употреба на минали страдателни причастия със сравнителна и превъзходна степен, трябва да направя някои уточнения. Необходимо е да разграничим страдателните залогови форми, съдържащи МСП, от съставните именни сказуеми, състоящи се от спомагателния глагол „съм“ + име (съществително, прилагателно, числително). Налага се да различаваме случаи като „усмихнат, засмян, ядосан“ (Алексова, Фетваджиева, 2020): те са прилагателни, образуват се от глаголи по модела за формообразуване на МСП. Разграничаването на композираните страдателни залогови форми, съдържащи МСП, от съставните именни сказуеми, съдържащи адективирано МСП, се прави чрез прилагането на три теста. По тази тема са писали Кр. Чакърова (Чакърова 2013) и Т. Рабовянова (Рабовянова 2017), чиято цел е да бъдат изведени критерии за различаването на страдателнопричастните форми от съставното именно сказуемо, в което и употребено МСП като предикатив. И двете изследователки предлагат възможността за степенуване и/или членуване да означава, че миналото страдателно причастие е използвано като предикат в съставно именно сказуемо. Не съм съгласен с гореспоменатия критерий, защото „при налични семантични основания глаголът също може да се степенува, което отвежда и към възможността да се степенуват и негови нелични форми“ (Кр. Алексова, Ст. Фетваджиева).
В моята работа ще приложа критериите (тестовете), приложени от Красимира Алексова и Стефка Фетваджиева в статията им „Степенуват ли се причастията в съвременния български език?“ (Алексова, Фетваджиева 2020).
1. Първи критерий (тест) – ако в изречението има изразен агенс(вършител на действието) или агенсът може да бъде възстановен, то налице е композирана страдателна форма, а когато няма изразен вършител на действието (агенс) и не може да бъде възстановен, то става въпрос за съставно именно сказуемо. Например:
1. Гръдният кош (на латински: thorax, торакс) е изграден от 12 чифта ребра (costae), гръдната кост и гръдната част на гръбначния стълб. (https://bg.wikipedia.org/wiki/Гръден_кош). 05.03.2023 г.
2. Как е изграден Паметникът на свободата на Шипка (https://bnt.bg/bg/a/kak-e-izgraden-pametnikt-na-svobodata-na-shipka). 17.03.2023 г.
Във второто изречение можем да мислим за агенс, може да бъде възстановен, от което следва, че миналото страдателно причастие е част от композирана причастнострадателна форма. А в първото изречение няма агенс, следователно причастието е част от съставно именно сказуемо.
2. Втори критерий (тест) – ако съществува възможността без промяна на смисъла и залоговото отношение за замяна с възвратнострадателна форма, то тогава става въпрос за причастнострадателна глаголна форма.
3. „14.01.2020 г. – Искам да ви издам една „тайна“ – сайтовете за „фейк“ вече са по-четени от всичко друго, народът им вярва повече от на официозите (www.komentari.com › 2020/01 › blog-post_14)“ (Кр. Алексова, Ст. Фетваджиева: 2020, 235).
В примера можем да заменим „по-четени“ с „по се четат“ и ще стане – „... сайтовете за „фейк“ вече са по-четени от всичко друго“ → „... сайтовете за „фейк“ по се четат от всичко друго“.
Този тест можем да го приложим и към следното изречение:
4. Накрая можете да видите своята реформа с вашите решения. И да получите на имейла, с който се регистрирате, данни за това как отговарят и другите, кои въпроси са най-отговаряни, кои решения са най-избирани. (https://clubz.bg/30048-edin_pat_da_otkriesh_svoyata_izborna_reforma). 23.03.2023 г.
Прилагането на теста – замяна на степенуваното причастие с възвратнострадателна форма ( ... кои въпроси са най-отговаряни, кои решения са най-избирани. → ...кои въпроси най се отговарят, кои решения най се избират) води до заключението, че става въпрос за причастнострадателна глаголна форма, защото е възможна замяната с възвратнострадателна форма.
3. Трети критерий (тест) – ако е възможно да се замени глаголът „съм“ с глаголи като „явявам се, оказвам се, ставам“ и др., със близка семантика на „съм“, то тогава говорим за предикативна употреба на пасивното причастие в съставно именно сказуемо.
Допълнителен тест, доказващ, че степенувано минало страдателно причастие е в ролята на предикатив в съставно именно сказуемо, е възможността причастието да се членува.
Да приложим теста върху следващите изречения:
5. Братът на фолкпевеца Константин – Светльо, се стопи от глад и изтощение в „Сървайвър“. В последните дни лицето на участника от отбор „Войни“ е видимо по-изпито, отколкото при влизането му в риалитито преди по-малко от месец.(https://www.burgas24.bg/novini/interesno/Bratut-nafolkpeveca-Konstantin-Svetlyo-iznemoshtya-v-Survaivur-1597475). 09.03.2023 г.
Ако приложим теста в дадения пример и заменим глагола „съм“ с глагола „оказвам се“ (...от отбор „Войни“ се оказа видимо по-изпито, отколкото...), ще разберем, че е възможна замяната, следователно причастието е използвано предикативно в съставно именно сказуемо.
6. Сега изрежете вътрешните шевове на краката – тоест онази тясна лента, където тъканта е най -дебела и най -ушита. Това ще намали обема на долната страна на тъканта, правейки крайния продукт по -лек.(https://bg.how-what-do.com/13163376-how-to-turn-jeans-into-a-purse-with-pictures). 15.03.2023 г.
В горното изречение не можем да направим замяната по третия критерий, следователно тук причастието е част от причастнострадателна глаголна форма.
Степенуване на деепричастието
Деепричастието е неизменяема и хибридна дума, която притежава и черти, характерни за глагола, и черти, типични за наречието. Петър Пашов го нарича „глаголно наречие“, което предполага, че няма граматични категории. Кр. Алексова счита, че то има залог, срв. миейки (деят. залог) и миейки се (възвратен залог). Според мен то притежава и граматическата категория степен. Хипотезата ми се опира на това, че глаголите (макар и не всички) могат да се степенуват, а деепричастието, като вторичен предикат, също може да се степенува. Също така, ако приемем схващането, че деепричастието е хибрид между глагол и наречие, то следва да приемем, че е възможно да се степенува, при условие че и двата класа думи (глагол и наречие) също могат да се степенуват. В корпусите такива примери не се откриват, но след търсене в Интернет установих, че се срещат степенувани деепричастия в сравнителна и превъзходна степен. За да проверя хипотезата си, проведох проучване, което имаше за цел да провери дали анкетираните допускат степенувано деепричастие в устната и писмената реч и дали биха използвали тази езикова структура. На въпросите отговориха 100 души.
Анкетата се състои от 5 изречения, извлечени от различни онлайн източници, които съдържат степенувани деепричастия. Към всяко от тях са поставени два въпроса: „Мислите ли, че текстът има нужда от редакция?“ и „Ако да, как бихте редактирали текста?“. Свободният отговор на втория въпрос ми дава възможност да анализирам предложените редакции и да заключа с каква езикова конструкция заменят степенуваното деепричастие анкетираните, които считат степенуването му за грешка.
Тук ще представя петте изречения, като след всяко ще коментирам характерните отговори на въпросите към тях.
1. Първо изречение.
Васе, след като са били година и половина нонстоп заедно, те се разделят, започват самостоятелни проекти, имат нови екипи, нови колеги, купони и събирания с тези колеги. Неминуемо ще настъпи известно отчуждение в началото. После, ако има истински чувства, ще се върнат един към друг, още по-обичайки се. Ако няма истински чувства, ще се разделят по живо, по здраво. (https://www.bg-mamma.com/?topic=817658.330)[4] 23.03.2023 г.
В първото изречение 55% от анкетираните смятат, че има грешка в изречението.
Техните отговори невинаги са свързани с деепричастието, степенуваната деепричастна форма не се открива като грешка от повечето анкетирани. Може би това се дължи на това, че повечето отговорили са с нефилологическо образование.
Образованието на анкетираните е показано на следната диаграма – почти половината са със средно образование, почти една четвърт са с висше филологическо, малко над една четвърт са с висше нефилологическо и едва трима – с основно.
Във въпроса със свободен отговор има интересни предложения за редакция – по-голямата част от предложенията са степенуваното деепричастие да се замени с композирана форма от нестепенувано деепричастие плюс наречие за количество или степенувано наречие, например „повече, по-силно“ (още по-обичайки се : обичайки се повече, обичайки се по-силно). Пет на брой са редакциите, при които деепричастието е оставено степенувано, но е премахнато тирето между частицата за сравнителна степен и деепричастието (още по̀ обичайки се), което означава, че анкетираните биха използвали деепричастието в сравнителна степен. Премахването на тирето предполагам изхожда от факта, че глаголите, които могат да се степенуват, се пишат без тире и отделно от частицата за сравнителна степен според граматиките (например по̀ обичам, на̀ й мразя и подобни). Има случаи, при които деепричастната форма е заменена със степенувано сегашно деятелно причастие (още по-обичащи се). Не липсват и случаи, в които деепричастието е премахнато напълно и е заменено с глагол, обикновено в бъдеще време (все още ще се обичат, ще се обичат повече), 4 участника са редактирали изречението по следния начин.
2. Второто изречение в анкетата е:
Скорпион.
Емоционален, импулсивен, непредсказуем. Живее, по-доверявайки се на интуицията си, отколкото на аргументите на разума. Обича спорта, пътуванията, ярките впечатления. (https://thestrip.ru/bg/pomada/znachenie-imeni-denis-harakter-i-sudba-taina-i-znachenie-imeni/). 25.03.2023 г.
Деепричастието в това изречение е отхвърлено от най-много хора в анкетата, 63% от анкетираните са решили, че трябва да има редакция.
Редакциите са сходни с предното изречение – най-голям брой хора са отговорили (24 човека от 56 редактирали), че биха заменили степенуваното деепричастие със съчетание от деепричастие и наречие за количество „повече“ или други степенувани наречия, като „по-скоро“ (по-доверявайки се : доверявайки се повече, доверявайки се по-скоро). Срещаме също и редакции с премахване на тирето (по̀ доверявайки се). Интересното в редакциите на това изречение е, че има и предложения да се премахне сравнителната степен и да остане само деепричастието (живее, доверявайки се на). Срещаме и замяна на степенуваната деепричастна форма със степенувано прилагателно име, съгласувано по род и число със съществителното, и съществително име (живее, с по-голямо доверие на).
3. Трето изречение.
Посъветвайте ме какво да правя. Миналата седмица четох и гледах филмчета за колтученето на доматите. И в неделя, като влязох в оранжерията (вече уж по-разбирайки), се хванах за главата. (https://www.bg-mamma.com/?topic=658813.165). 23.03.2023 г.
В третото изречение, както и в следващите две, по-малко от половината анкетирани са отхвърлили степенуваното причастие, тук – само 44% са отговорили, че има нужда от редакция.
Срещаме обичайните редакции – степенувано деепричастие без тире (по разбирайки), замяна на степенуваната деепричастна форма с деепричастие плюс наречието „повече“ или степенуваното наречие „по-добре“ (вече уж разбирайки повече, по-добре разбирайки) и премахване на частицата за сравнителна степен. По-интересни са другите отговори – има няколко примера, в които са заменени деепричастията (уж поразбирайки, уж знаейки повече), при други е променена семантиката на изречението, само и само да се избяга от деепричастието (уж с повече знание, вече по-образован). Има един случай, в който деепричастието е заменено с глагол плюс наречие и е добавен съюза „като“, който въвежда подчинено изречение за начин (като вече разбирам повече). Най-интересната стратегия на анкетираните за избягване на деепричастието е замяната със степенувано сегашно деятелно причастие (вече уж по-разбираща). Това обаче поражда един проблем – сегашното деятелно причастие има граматичните категории род и число, а деепричастието ги няма, затова анкетираните слагат сегашното деятелно причастие в рода, който отговаря на техния пол, защото речта на говорещия в изречението е изразена от 1 л. ед. ч. Забелязва се, че мъжете, използвали сегашно деятелно причастие, са редактирали (вече уж по̀ разбиращ), а жените – (вече уж по-разбираща).
4. Четвърто изречение.
Стига с тези баби! Ей, много се дразня, като започнат да се месят с уж по-големия си опит и по-знаейки от едва прохождащите майки! Дай пък заради тях да си кръстя детето с някое селско име! (https://www.bg-mamma.com/?topic=173687.15). 27.03.2023 г.
Отговорилите, че текстът се нуждае от редакция, са 45%.
И в този пример наблюдаваме редакции, подобни на гореспоменатите. Има предложения за степенувано деепричастие без тире (по̀ знаейки), нестепенувано деепричастие плюс наречие (знаейки повече) и премахване на частицата за сравнителна степен. Различните редакции са: глагол плюс наречие (и знаят повече от), само съществително или съществително плюс наречие (и знания от, и повече знания от). Срещаме и една обичайна замяна на степенуваното деепричастие – със сегашно деятелно причастие, степенувано или нестепенувано плюс наречие (и по-знаещи от, и знаещи повече от).
5. Пето изречение.
Комунизмът ще победи в най-развитите индустриални държави. Ако „сегашните“ продължават да се оливат с неолибералните си „идеи“, нещата ще се развиват в тази посока – с все по-голяма скорост и все по-разширявайки се. (https://www.shum.bg/article/117171/). 26.03.2023 г.
В последното изречение, хората, които са отговорили, че има нужда от редакция, са само 39%.
Най-многобройни са редакциите със замяна на степенуваното деепричастие с нестепенувано плюс наречие – „повече“ или „драстично“ (и разширявайки се все повече, и разширявайки се драстично), премахване на тирето (по̀ разширявайки се), със замяна на цялата конструкция с едно наречие – „всеобхватно“ (скорост и всеобхватно) или със съществително име (скорост и с разширение). Има и обичайната замяна на деепричастието със сегашно деятелно причастие, като и тук възниква разликата в граматичните категории – при деепричастието няма род и число, а при сегашното деятелно причастие се налага на анкетираните да го съгласуват със „сегашните“, която се явява контрольор на сегашното деятелно причастие (и все по-разширяващи се). Единичен е случаят, в който е заменено деепричастието с друго деепричастие, което обаче е различно по семантика и изисква добавянето на наречието „повече“ и съществителното „области“ (и обхващайки все повече области). Друга стратегия на редактиралите е замяната с наречие плюс глагол в бъдеще време (и ще се разширяват повече, и все повече ще се разширяват), както и наречие плюс глагол, но в сегашно време, но за да се запази смисълът, е нужно да се прибави съюз (и като се разширяват все повече).
Анкетата съдържа и още два въпроса, свързани с разделяне на анкетираните по групи, с цел по-обстоен анализ. С тези въпроси се установява на колко години са участниците и какъв пол са. Резултатите показаха, че по-голямата група участници са между 20 и 29 години, а от тях повечето са отговорили, че изреченията имат нужда от поправка.
От това можем да заключим, че деепричастието не е много често използвано в речта и писмото на тази възрастова група от обществото, още по-малко – деепричастие в степенувана форма. От анкетираните 74% са жени и 26% – мъже.
Заключение
Хипотезите, представени в изложението, се потвърдиха – причастията, съдържащи в себе си признакови характеристики, които могат да се мислят като застъпени в различна степен, могат да се степенуват.
Чрез примерите се показа самостойната употреба на СДП, АоДП и на МСП, както и най-честата употреба на сегашното деятелно причастие – като определение в изречението и като субстантивиран елемент.
Изяснен беше и въпросът за синтактичната позиция на аористното деятелно причастие – най-често се среща като съгласувано определение в изречението, но има и случаи, в които не е определение. В тези случаи трябваше да се изясни дали става въпрос за АоДП в състава на перфект/плусквамперфект, или предикативно използвано аористно деятелно причастие в съставното именно сказуемо – за целта беше предложен и приложен тест.
Разгледани бяха употребите на степенуваното имперфектно деятелно причастие и беше установено, че с него се образуват форми в ренаратив за 3 л., ед., ч., сегашно и минало несвършено време. Това показва, че освен в индикатив, глаголът може да бъде степенуван и в други евиденциали.
Онагледих и употребите на степенуваното минало страдателно причастие и трите теста, с които може да се определи дали става въпрос за страдателни залогови форми, съдържащи МСП, или за съставно именно сказуемо, състоящо се от спомагателния глагол „съм“ плюс име (съществително, прилагателно, числително).
Последно, но не по важност, показах, че деепричастието също може да се степенува и това се вижда в предложените примери и проведената анкета. При три от петте изречения анкетираните не заменят степенуваната деепричастна форма или предлагат редакции като премахване на тирето между частиците за сравнителна и превъзходна степен и деепричастната форма. Това показва, че все пак се допуска степенуваното деепричастие, но по модела на разделното изписване при степенуване на глаголите.
Последната част на курсовата работа, разглеждаща степенуването на деепричастията, повдига повече въпроси, отколкото предоставя отговори. Това показва, че са необходими допълнителни изследвания на възможността за степенуване на деепричастните форми и семантичните основания на това явление.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Алексова, Фетваджиева 2020: Алексова, Кр., Ст. Фетваджиева. Степенуват ли се причастията в съвременния български език? – В: Научни трудове на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, том 58, кн. 1, Сб. А, 2020 – Филология, С. 225–240.
ГСБКЕ, 2 1983: Граматика на съвременния български книжовен език, Т. II., Морфология. София, Българска академия на науките, 1983.
Ницолова 2023: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2023.
Пашов 2002: Пашов, П. Българска граматика. Издателска къща „Хермес“.