Концептът РОДИНА/OJCZYZNA в български и полски текстове

В съзнанието си всеки народ носи базови концепти, които са важни за него като ценности. Такива ценностни концепти например са свободата, родината, равенството, семейството и други. В повечето езици съществуват езикови средства за тяхното изразяване. Над основните значения на базовите концепти, като резултат от общественото развитие, се надграждат нови смисли, повлияни от културата и историята на народа. Концептът РОДИНА също е обусловен както от културата, така и от историята. По този начин, събития като това дали даден народ е бил под робство или не, дали е имало борби за родната земя и за националната независимост и т.н., допринасят за значението на концепта и добавят различни нюанси към неговото възприятие.

С изучаването на концепта РОДИНА в българската етнолингвистика се занимава Мария Китанова. Тя прави анализ на концепта в различни статии, показвайки го в различни проявления – в художествени текстове, лексикографски източници и анкети. Тя приема твърдението, че в „структурата на всеки концепт се откриват понятийно-съдържателни признаци“. Признаците се изявяват в основата на анализ на дефинициите на ключовите лексеми, които представят концепта (Китанова 2022: 33).

Концептът OJCZYZNA е по-проучен в полското езикознание в сравнение с концепта РОДИНА в българското езикознание. С изучаването му се занимават Йежи Бартмински, Анна Вежбицка, Юлия Легомска и др. Концептът РОДИНА/OJCZYZNA е един от обектите на изследване на славистичния проект EUROJOS. Това е проект на Полската академия на науките и има за цел да направи съпоставително проучване на славянската езикова картина на света. Проектът има аксиологичен характер и учените от този проект изучават фундаменталните за обществото и съвремието ни ценности като дом, труд, работа, родина, свобода и др. Според Бартмински ценностите са изключително важни за всяка култура, те представляват нейната същност и са неотделими от езика (по Китанова 2022: 33).

Всеки концепт е многопластов и се разглежда не само на езиково равнище, но също така и на културно, историческо и т.н. Като отражение на културата на един народ се явява и литературата и в нея може да се открият примери за това как един концепт се възприема. В настоящото изследване съпоставителният анализ на концепта РОДИНА се описва на базата на проучване и съпоставка на химните на двете държави („Mazurek Dąbrowskiego“ и „Мила родино“) и на стихотворенията „Katechizm polskiego dziecka“ и „Аз съм българче“.

Дадените текстове са подбрани, поради сходните функции, които притежават.„Mazurek Dąbrowskiego“ и „Мила родино“ изпълняват еднакви функции, тъй като са приети в обществото като химни, а двете стихотворения са със сходни мотиви, имащи за цел да научат децата на патриотизъм и да възпитат у тях самосъзнание за национална принадлежност. Текстовете на стихотворенията и химните са следните:

„Аз съм българче“ – „Katechizm polskiego dziecka“

Стихотворенията са известни в обществата на двете страни и са едни от първите стихове, с които се сблъскват децата като малки. Стихотворението на Владислав Белза е от едноименния сборник „Katechizm polskiego dziecka“ („Катехизис на полското дете“). То е до голяма степен полският еквивалент на „Аз съм българче“ от Иван Вазов, като не става въпрос толкова за сходното съдържание и конструкция, колкото за експресивната му натовареност, свързана с внушението на патриотизма като мотив, който се вменява на обществото. Самото стихотворение е в духа на цялостното творчество на Белза, тъй като той през целия си живот пише патриотични стихотворения, насочени към най-малките читатели. В полското обществено съзнание обаче, той остава само с тази си творба, докато другите остават някак забравени.

И двете творби са писани приблизително в един и същи период – „Аз съм българче“ е от 1919 г., а „Katechizm polskiego dziecka“ е от 1900 г. Важна разлика в исторически план за двете държави за този период е, че България е вече свободна държава. Полша през това време все още не съществува като самостоятелна държава и тепърва предстои да извоюва своята независимост. Този факт е важен, тъй като за дадения период Полша няма ясно очертани граници. Затова представата за родината може да бъде различна за всеки човек. Най-вече тя се отъждествява в представата за родния дом, родното място или семейството. Тази представа се поражда от условията на обществено-политическата действителност по това време.

Границите на някогашните полски територии са влизали в пределите на три различни империи – руската, австрийската и пруската. Именно затова стихотворението на Белза е обръщение към представителите на един съществуващ народ, който към момента на написването му формално остава без обозначена държавна територия, без страна, която може да се нарече родина. Затова, макар концептът РОДИНА да заема централно място в творбата, той е доста универсално формулиран като „полска земя“, без да се създават физически, географски граници. Малко по-късно в стихотворението става ясно, че именно тази земя, полската земя е родината („mą ojczyzną“). Друг начин, по който се изразява липсата на ясни граници на полските земи след подялбите, е отговорът, който дава детето, когато го питат къде живее. То не отговаря с конкретно населено място или определена територия, а споменава, че живее „między swymi“. Чрез този отговор се предполага, че детето набляга повече на народа, на семейството и близките, с които живее, а не на конкретно място, държава или роден дом. Родината е важна не само като територия, като граници, но е важен и народът, който я обитава. С отговора „między swymi“ се въвежда и опозицията свой-чужд, където като „свой“ се определя нещо познато и близко, но също така и безопасно. Лексемата swój в случая може да се разглежда по два начина – като близък човек, част от семейството, роднина, но и като хора, които принадлежат към една и съща общност.

От своя страна, родината в стихотворението на Вазов е представена в по-конкретни териториални измерения, като страна, която вече е позната на българското население и е приета за родна, близка. Затова тази страна може да бъде определена с конкретно място. За разлика от поляците, българите по това време имат своя държава, от която се чувстват част. Споменати са „нашите планини“, нашият край е „свободен“, а земята, в която живеем, е „прекрасна“.

Настроението в двете стихотворения също е различно. Настроението в „Катехизиса“ е значително по-мрачно. Набляга се много на дълга към родината и на символите, свързани с нея („orzeł biały“, който е част от герба на Полша), а не толкова на емоционалната връзка с родния дом. Важно е да запомниш кой всъщност си ти („Polak mały“) и кои са земите ти („w polskiej ziemi“). Силно е подчертан начинът, по който е отнета родната страна – „krwią i blizną“. Опозицията свой-чужд намира израз и тук като чуждото е определе-о но като нещо негативно. Чуждият, врагът не само е отнел земите, но го е направил и проливайки кръвта на полското население. Изказано по този начин, предполага пораждане на желание за отмъщение към врага, който е отнел земите. Използвано е причастието „zdobyta“, чието основно значение е ‘вземам нещо от някого насила’. По този начин се внушава идеята, че родината е отнета насилствено от народа. Стихотворението завършва с подчертаване на дълга към родината. В стихотворението дългът се осмисля като най-важното в един човешки живот, което може да бъде жертвано в името на родината, а именно – своя собствен живот („Oddać życie“). Изгражда се чувството за принадлежност към родината в състояние на мир, война или в състояние на заплаха. Чувство, което е изключително важно в период, в който полското население е подложено на процеси, насочени към заличаване на полската идентичност.

Белза насочва вниманието към ценности, които често са основополагащи в едно общество – вярата и любовта. Подчертаването на вярата и любовта към родината е представено чрез отговорите на детето „kocham szczerze“ и „w Polskę wierzę“. Важно е да се уточни, че вярата в нейния религиозен смисъл винаги е заемала важно място в полското общество. Връзката с вярата в религиозен план се вижда и в конструкцията на стиха, която ще разгледаме малко по-късно. Тук обаче тя се вижда в по-различна светлина – отнася се до вярата в родното, в своята родина. Такава вяра е особено силна, тъй като може да се определи като вяра в нашия дом. Домът, както и родината, са едни от най-важните ценностни ориентири. Родният дом е най-съкровената и най-скъпата част от вътрешния свят на човека, така както е съкровена и вярата в Бога. Човек отдава целия си вътрешен свят и цялата си вяра на тях. Учейки децата на основните ценности в човешкия живот, те започват да изграждат своите патриотични чувства и усещането, че трябва да се грижат за родината си.

Положителното настроение при Вазов е белязано с емоционално наситени глаголи като обичам, любя, тача, милея. В съвременния български език тези глаголи (без обичам) не се използват често. Можем да забележим глагола любя и в семантичното поле на лексемата родина, където любя се появява като основа в съществителното родолюбец. Обикновено любя има по-специфична употреба. Значението му е ‘изпитвам сърдечно влечение към лице от другия пол’, но също и ‘чувствам дълбока привързаност, преклонение пред някого/ нещо’. В разговорната си употреба означава ‘имам полово сношение’. Обичам споделя някои от значенията на любя, но се използва и в значение ‘харесвам, допада ми нещо’. Тача днес се използва като диалектна дума, когато искаме да кажем, че почитаме или уважаваме нещо или някого. Милея пък се използва в случаите, когато изпитваме ‘чувство на обич или нежност към нещо, което ни е мило, скъпо’. Също така има и значение на ‘тъгувам, жаля за някого’. Всички тези глаголи показват някакво емоционално отношение към родината – това колко ни е скъпа, тъгуваме за нея, не просто я харесваме, но изпитваме и други добри чувства. По този начин стихотворението учи малките деца на любов и почит към родината.

В стихотворението са използвани и определения като „силна майка“, „родина мила“, радост е да се наричаме българи, „край свободен“, „българче свободно“, „дни велики“, „славно време“, „земя прекрасна“, „юнашко племе“. Много повече се набляга на националната принадлежност и на извоюваната свобода, която е била така жадувана от българския народ векове наред. Текстът внушава само положителни емоции, създава се чувство на обич към родното. Темата за дълга не присъства в българския текст, за разлика от полския. На преден план е изведена темата за обичта към родината такава каквато е – с нейните природни дадености и най-вече – свободна и независима. Не се споменават битките, през които е минал българският народ, а се затвърждава любовта към едни от важните ценности за човека като цяло – свободата и обичта към родното. Именно в това се състои и разликата с полския текст. Авторът на полския текст подчертава пролятата кръв, отнетите земи и т.н., докато в българския текст това вече не е важно, а на централно място се появява родината като нещо, което трябва да бъде на първо място в съзнанието на българите и да се почита.

Конструкцията на стиха при двете стихотворения също се различава. При Вазов имаме четири куплета, докато при Белза структурата е по-скоро кратък въпрос с кратък отговор (без подялба на куплети). Подобно са били формулирани книгите за вероучение в края на XIX в., съдържащи в себе си основните за християнската вяра, правила и понятия. Смятам, че изборът на такова структуриране на творбата е много целенасочен: предполага прости, кратки и ясни отговори, същевременно обаче не оставя свободно пространство за колебание или съмнение. Затова информацията вътре се приема като нещо обективно, подобно на правилата на вярата. Заглавието също е свързано с религията. Катехизисът описва всички догми и фундаментални въпроси на вярата. Със заглавието „Katechizm polskiego dziecka“ се предполага, че стихо-a творението съдържа основните въпроси и отговори, които предоставят ясно обяснение на принципите на патриотизма и които трябва да знае всяко едно дете за своята родина. Това помага да се изгради образът на родината като нещо свято, неподлежащо на коментар, върховна ценност, каквато е вярата при приемането на една религия. По този начин детето не бива да преосмисля дали трябва да вярва в родината или да я обича. Щом всичко това (вярата, любовта и дългът към родината) е описано в „Катехизиса“, то безусловно трябва да се изпълнява.

Съществено различие в двата текста има в лирическия герой. Патриархът на българската литература използва в своята творба думата българче (умалително съществително в среден род, което е полово неутрално и може да се отнася както за момчетата, така и за момичетата). Полският автор сякаш насочва своето послание главно към момчетата, използвайки съчетанието „Polak mały”. Това обаче не е точно така. От самото начало Владислав Белза иска неговото послание да бъде универсално, затова и стихотворението е имало специално създадено алтернативно начало, предназначено за момичетата. То звучи по следния начин:

„– Kto ty jesteś?
– Polka mała.
– Jaki znak twój?
– Lilja biała.“

Тук има разлика в символа, който се използва. В „мъжкия вариант“ на стихотворението се говори за орела, който е част от герба на Полша, т.е. част е от символиката на държавата. В „женския вариант“ се използва бялата лилия, която не е част от полските държавни символи, а е заета от християнската символика. Лилията има по-общ смисъл от орела. Тя символизира чистота и невинност, но съчетани със слава и величие. В днешно време това начало е позабравено и дори и момичетата учат стихотворението в неговия „мъжки вариант“. Донякъде това може да се дължи на вече споменатата символика. Използвайки лилията като символ, се измества фокусът от патриотичния характер на стихотворението, който е основната цел на „Katechizm polskiego dziecka“.

Има още една съществена прилика между полското и българското стихотворение – те придобиват известност по едно и също време. Вазов пише „Аз съм българче“ през 1919 г., след Балканската и Първата световна войни. Владислав Белза е написал своето стихотворение почти 20 години по-рано, но неговата популярност нараства и започва да придобива ново значение едва в края на 1918 г., когато Полша получава независимост и се връща като пълноценна свободна държава на картата на Европа. Тогава мислите, изразени в текста, придобиват нов контекст и ново значение, а полската земя придобива ясно очертани държавни граници. Първото поколение, израснало в независима Полша, е поколението, възпитано в идеята за родината, създадена от „Katechizm polskiego dziecka“ и много скоро се оказва в положение, където думите за дълга към родината са станали болезнено дословни. Много скоро след извоюваната независимост, поляците отново трябва да защитават своята родина от евентуално следващо разделение между Германия и Русия. Втората световна война е станала предпоставка патриотичните чувства да се изразят отново в открита борба за свободата на Полша.

Изводи

И двете стихотворения са писани за деца и без съмнение са играли основна роля в изграждането на патриотизма на двата народа. Стихотворенията и до днес се изучават от малките деца и често пъти чрез тях детето се среща за първи път с идеята за родното и националната принадлежност. И двете творби изграждат образа на родината като нещо прекрасно и свято, нещо обично и достойно за почит.

Въпреки общата тема (темата за национална принадлежност), разликите между текстовете са няколко. В българския текст, за разлика от полския, липсва символиката на държавната власт. Този факт обаче не омаловажава важността на „Аз съм българче“ и мястото, което заема в българското общество. Разликата в конструкцията на двата стиха също привлича внимание. Полският автор е решил да използва конструкцията на катехизисите в католическата църква, което е още едно доказателство за важността на църквата в полското общество. Съществена разлика е и изразът на любов към родината, който се описва по различен начин в двата текста. „Катехизисът“ учи децата от малки на много силни патриотични чувства, на благодарност, любов и вяра в отечеството. Българският стих не отстъпва на полския и също учи децата на любов към родното, но начинът, по който го осъществява, е изпълнен с описания на родното пространство и възхищение към родния край.

„Mazurek Dąbrowskiego“ – „Мила родино“

Знамето, гербът и химнът са основните национални символи на всяка една страна. Те утвърждават националната идентичност на даден народ и са основна част от културата, историята и традициите. Текстовете на „Mazurek Dąbrowskiego“ и „Мила родино“ са променяни многократно през годините. В настоящия анализ са използвани сегашните версии на химните.

Мотивът за създаването на двата химна е подобен – случва се в период, който в историята на двете държави е труден. „Pieśń Legionów Polskich we Włoszech“, известна под названието „Mazurek Dąbrowskiego“, е песен написана от Юзеф Вибицки, която днес се използва за химн на Полша. През 1797 г. (малко след разделянето на Полша между империите) Вибицки участва в създаването на полските легиони на територията на Италия. Легионите се образуват от доброволци, избягали в чужбина след завладяването на полските територии от империите. Това е и времето на великите успехи на Наполеон Бонапарт и поляците се надяват, че Бонапарт ще изпрати създадените легиони в борбата с окупаторите. В замяна поляците са задължени да подпомогнат войските на Бонапарт. Главен основател на тези легиони е Ян Хенрик Домбровски, по чиято инициатива и финансова подкрепа идеята се осъществява. Именно тогава Юзеф Вибицки решава да създаде патриотична песен, която се смята, че е изпълнена на церемонията по сбогуване на легионите. Песента се е пеела и по време на поход.

Създаването на българския химн се случва в много подобна ситуация. Сръбско-българската война избухва през 1885г. Тогава студентите, учещи в чужбина, се завръщат в родината си, за да я защитават. Цветан Радославов е част от доброволците и по пътя към бойното поле решава да композира песента „Горда Стара планина“, днес известна като „Мила родино“. Идеята за песента се появява поради липсата на други патриотични песни, подходящи за изпращане на войниците на бойното поле.

Основната разлика в двата текста е начинът, по който са изразени патриотичните мисли на авторите. Полският текст е тип бойна песен с патриотичен характер. В него се подчертава готовността на поляците да се бият и да завоюват земите си с оръжие („Szablą odbierzemy“), те ще се борят докрай за съществуването на Полша – „kiedy my żyjemy“. Химнът изразява надеждата на целия народ да възвърне независимостта и земите си. Използваните стилистични средства, подсилват посланието на химна. Полша придобива човешки характеристики – „jeszcze Polska nie zginęła“. Добавя се метафората bić w tarabany. Тарабаните са използвани за определяне на темпото на маршируване и за комуникация по време на битки. С тази метафора се има предвид, че скоро битката срещу нашествениците ще избухне. Повторението „marsz, marsz Dąbrowski“ засилва усещането, че битката, която предстои, е от особено значение.

В текста има силна опозиция между „полско“ и „чуждо“. Чуждото може да има отрицателен характер – „obcamoc“ но може да бъде и нещо положително, ценен опит или пример за подражание – „dał nam przykład Bonaparte, jak zwyciężać mamy”. Колкото до понятието „полско“, то присъства в текста единствено като нещо положително, желано, нещо, към което да се стремим, даже с оттенък на святост. Полското е „наше“, но е и дълг, който поляците трябва да изпълнят.

Целият текст е мотивиран в полската история. За това свидетелства сравнението „Jak Czarniecki do Poznania/Po szwedzkim zaborze“. Напомнянето на миналата славна история, дава надежда за бъдещ успех и възвръщане на независимостта на страната. Полша липсва от световната карта и този факт предполага, че полският народ се задължава да започне битка за своята родина. По това време полската национална идентичност може да оцелее, благодарение на културата, изкуството, езика. Една държава съществува, докато народът ѝ поддържа традициите и културата. Пример за това е персонифицирането на Полша в началото на текста. Тя ще живее, докато полският народ е жив. Тъй като текстът се пише по време, когато Полша не е имала строго определени граници, в него няма да намерим описание на родината в нейните териториални очертания, а мечтата да се стигне въобще до нея. Целият текст на химна има за цел да мотивира действие и да събуди патриотични чувства.

Българският химн, за разлика от полския, детайлно представя родните територии. Описана е част от природата, която може да се определи и като граници на страната ни – Стара планина, Дунав, Тракия, Пирин. Възпява се хубостта и прелестта на родината, дори се определя като „земен рай“. Въпреки, че текстът е писан по време на война, авторът не решава да използва военната тематика като основна. Любовта към родината се оказва много по-силна от мъстта към врага.

В българския химн има и втори куплет, който не е толкова познат на обществото. В него забелязваме желание за борба, но е по-смекчено от това в полския текст. Използват се „любим“, „мъжка сила“, „борци“ – лексеми, които имат положителен характер. Лексемата любим е емоционално наситена, тъй като не се отнася само за някого/нещо, когото харесваме, но за някого или нещо, което много обичаме и ни е скъпо. Текстът поражда топли чувства към родината и желание да се борим за красотата ѝ, която вече е наша.

За разлика от полския текст, в който се правят препратки към историята, в българския липсват всякакви исторически факти. Химнът е написан малко след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, но въпреки това не се забелязват препратки към доскорошните исторически събития. Също така не е засегната темата за разделението и доскорошните граници. Интересно е, че Пирин по това време не влиза в състава нито на Княжеството, нито на Източна Румелия. Определените от Радославов планини като „наши“, всъщност в момента на писане на текста, не се определят като български земи. Всичко това навежда на мисълта, че българите са чувствали тези територии български, а не като част от една друга империя.

И в двата химна се споменава лексемата родина/ojczyzna. Има разлика в използването на лексемите. В полския текст родината се „спасява“ („dla ojczyzny ratowania“), а в българския се възхвалява („земен рай“, „твойта хубост, твойта прелест“). В полския химн се използват също личното име Полша и народността – поляци. Тези назовавания допълнително усилват чувството за национална принадлежност.

Изводи

Полша и България са минали през идентичен исторически период – и двете страни са липсвали от световната карта. В подобни периоди всеки народ оцелява чрез културата, а това как културата и традициите ще бъдат представени зависи от самия народ и от възприятието му за света.

Прегледът на химните на славянските държави показва, че в повечето от тях е силно подчертан изразът на обич и възхваляване на родината, на нейните красоти и на народът, който живее там. В полския химн обаче такава част липсва. Усеща се тържествено настроение, засягащо патриотичната тематика, докато в българския се усеща любов и възхвала към родното. Интересен факт е, че предишният химн на България („Шуми Марица“), както вече разгледаните химни, също е написан като боен марш, който да вдъхновява войниците в бой. Между него и „Mazurek Dąbrowskiego“ има множество сходни мотиви като национална идентичност, битка, ценности, образи (на предводителя, врага, членовете на семейството) и географски реалии (Марица, Варта), има също и хипотеза за немска и полска следа в българския химн (Денчева 2020). Повечето от тези мотиви липсват в „Мила родино“.

Друг важен извод, който може да се направи е, че гореспоменатите примери ни навеждат на мисълта, че границите за българина са от съществено значение. Важно е да се определи кои територии са български, дори и в момента официално да не са част от страната ни. Това може да се дължи на факта, че през последните няколко века България не е съществувала като самостоятелна държава. Само чрез знанието на народа, чрез културата и фолклора става известно кои територии принадлежат към България и това спомага за нейното запазване.

Що се отнася до опозицията свой-чужд, то тя се появява в полския химн, докато в българския липсва. Чуждото в полския химн присъства и като нещо добро, което не се среща често в значението на чужд. В българския химн се описва нашата, своята родина, но тя не е представена в опозиция с нещо чуждо. Представата за родината в българския текст се отразява с конкретни териториални определения. В полския текст родината като териториално измерение липсва, но е описан „планът на действие“, който поляците трябва да спазят, за да си възвърнат земите. Там представата за родината е като земя, която трябва да бъде извоювана. Двата текста ни показват как родината може да бъде концептуализирана по различен начин, на база както на авторовото виждане, така и на историческо-културни фактори.

БИБЛИОГРАФИЯ

Вазов, Ив. Стихотворения, печатани през 1913-1921 г. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5661&Level=2.

Денчева 2018: Денчева, Д. Марш, марш, Домбровски, генерале наш. – В: Polacy i Bułgarzy – sto lat dialogu, Warszawa, 2020, 231–242.

Китанова 2022: Китанова, М. Когнитивна синтетична дефиниция на концепта РОДИНА в българския език. – В: Български език, №4, 2022, 14–29.

Радославов, Цв. Мила Родино https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=363&WorkID=12905&Level=1 .

Bełza Wł. Katechizm polskiego dziecka (zbiór). https://wolnelektury.pl/media/book/pdf/katechizm-polskiego-dziecka.pdf.

Wybicki J. Mazurek Dąbrowskiego. https://bibliotekapiosenki.pl/binaries/teksty_i_nuty/054_mazurek_dabrowskiego_t.pdf.