Словоредът, като едно от лингвистичните явления, играе важна роля в езика. Той е реда, в който са подредени различните компоненти в изречението. В сферата на словореда всички компоненти са организирани в определена структура с йерархичен порядък, която не представлява безразборно натрупване на езикови елементи. Този принцип важи на всички нива в езика, включително и на ниво изречение.
Китайският и българският език принадлежат към различни езикови семейства и имат относително големи различия във всички езикови сфери. Китайският език няма морфологични промени като българския или други индоевропейски езици (английски, немски, френски и др.) и много граматически значения трябва да бъдат изразени чрез словореда. Следователно словоредът играе много важна роля във функционирането на китайския език и в научните изследвания по китайска лингвистика.
В съвременния български книжовен език, от гледна точка на неговите нормативни правила, не съществува един, точно установен, определен словореден модел съобразно с линейното разположение на частите на изречението. Словоредът е относително свободен и гъвкав и изучаването на словореда е сравнително сложно предвид множеството фактори, които могат да влияят върху неговото реализиране.
Двата езика предоставят богати възможности за изследване на словореда, техните различия и общи черти заслужават внимание както от теоретична, така и от практическа гледна точка, с оглед на практическата преводна дейност.
В изследването на словореда китайският учен Фан Сяо[1] разграничава три различни типа словореда на китайски език: синтактичен словоред, семантичен словоред и прагматичен словоред. (Fan: 1996:1)
1. Синтактичен словоред
Синтактичният словоред е наричан също граматичен словоред. Според синтактичния тип, китайският словоред основно се разглежда като структура SVO, например: 我学习汉语。(Аз уча китайски.), 她读书。 (Тя чете книга.). В по-широк план обаче се наблюдават пет основни модела на прости изречения в китайски език , те са SV като: 孩子醒了。 (Детето се събуди.), SVO: 索非亚是首都。(София е столица.), SAV: 我给他写信。 (Пиша му писмо.), SVOkO: 老师教我中文。 (Учителят ме учи на китайски.), SV(O)C: 他读了 一个小时。(Той чете един час.).
По тези няколко основни модела можем да разберем словореда на повечето изречения и да имаме предварителна представа за китайския словоред. Тогава, когато има повече допълнителни елементи в изречението, като наречни изрази за време, място и начин на действие, естественият словоред е:
Подлог (определение + съществително ) – обстоятелствено пояснение/ косвено допълнение – глагол – пряко допълнение/обект (определение + съществително)
Например:
三个可爱的孩子兴高采烈地跑到妈妈的怀里。
Три прекрасни деца радостно изтичаха в прегръдките на майка си.
Тук трябва да отбележим, че някои глаголи включват както пряко, така и косвено допълнение. Например в изречението по-горе: 老师教我汉语。 (Учителят ми преподава китайски език.) “我” (аз, в случая „на мен“) е косвеното допълнение, докато “汉语” (китайски език) е пряко допълнение.
В китайския език съществуват глаголи, които могат да има двe безпредложни допълнения, обаче не са толкова много като български език. Най-често срещаните включват “给” (давам), “交” (предавам), “租” (наемам), “借” (заемам), “卖” (продавам), “告诉” (казвам), “问”(питам), “教” (преподавам), “送” (изпращам; подарявам), “接” (вземам), “通知” (информирам) и т.н.
Що се отнася до словореда на определение и определяемо, на китайски определението по правило е пред определяемото, като например 红苹果 (червена ябълка), 上海人 (букв. шанхайски човек, т.е. шанхаец).
В китайски език има и допълнително пояснение, което няма в български. За връзката между допълнително пояснение и допълнение, когато след сказуемо има както допълнително пояснение, така и допълнение, има две позиции на допълнително пояснение: пред допълнението и след допълнението. Когато местоимение се използва като допълнение, то трябва да стои преди допълнителното пояснение (в случая – за време), като например: 她已经找了我半个 月。(Тя ме търси вече половин месец.)
Когато съществително се използва като допълнение, редът на допълнението и допълнителното пояснение е неопределен. Има основно два типа последователност на допълнителното пояснение и допълнението. Когато глаголът е последван както от допълнение, така и от количествено пояснение, последното обикновено се намира пред допълнението.
Например: 她去过一次中国。 (Тя е била в Китай един път. )
Обаче понякога то се намира след допълнението, за да се подчертае количеството, напр: 他宁愿自己一个人一辈子。 (Той предпочита да бъде сам за цял живот.)
2. Семантичен словоред
Вторият тип словоред, който разглеждаме, е семантичният словоред. Той се отнася до реда на семантичните компоненти, отразени в синтактичната структура, а тези семантични компоненти включват: агенс, пациенс, реципиент, резултат, инструмент, цел, метод, време, място, причина и т.н. Изследването на реда на думите трябва да вземе предвид избора на семантична комбинация между компонентите на изречението.
В тази връзка ще използваме понятията за ендоцентрична структура и екзоцентрична структура според теорията на Блумфийлд[2], за да анализираме семантичния словоред на китайския език.
Ендоцентричната структура означава, че главният член е дистрибутивен еквивалент на цялата конструкция, която по пътя на редукция може да бъде сведена до него без нарушаване на граматическата правилност. То включва два основни типа: структура на именно ядро и структура на глаголно ядро.
Именната ядрена структура може да бъде представена с примери като 人 民的力量 (силата на народа), 高水平 (високо ниво) и други подобни. Глаголната ядрена структура се среща в случаи като 马上出发 (тръгвам веднага), 努 力工作 (работя усилено ) и т.н..
При именното ядро, както подсказва самото му название, съществителните са центъра на фразите и се появяват главно в съществителните фрази. Определенията обикновено се намират пред определяемите думи. Ако има няколко определения, които се появяват едновременно, техният ред е:
Притежание – място – актуализатор – количество – източник – характер – материал – определяема дума, като определенията за място и за притежание и място могат да се променят. Например: 她的衣柜里的那一件从中国买来的漂 亮的真丝衬衣。 (Нейната красива копринена риза в нейния гардероб, купена от Китай.)
При глаголната ендоцентрична структура, глаголът е основната дума (ядрото) на фразата, а частта, която модифицира глагола, обикновено изпълнява ролята на обстоятелствено пояснение в изречението. Обстоятелственото пояснение в китайски език е винаги преди определяемата дума, обикновено се поставя преди сказуемото и след подлога. Например: 他认真地完成了工作。
(Той сериозно си свърши работата.), 人民为了中华复兴而奋斗。 (Хората за възраждането на Китай се борят.)
Когато едно изречение започва с фрази, съставени от изрази за местоположение или предложни фрази за време, място и т.н., наречия за време, модални наречия и т.н., които служат като обстоятелствено пояснение, те често се поставят в началото на изречението. Например: 今天我迟到了。 (Днес закъснях.) 上周同学们完成了考试。 (Миналата седмица студентите приключиха изпитите си.)
За случаите, когато има няколко обстоятелствени пояснения, които се появяват едновременно, техният ред е:
Условие – време – място – обхват – наречие или отрицание – степен – форма – метод – определяема дума. Например: 他们昨天在图书馆里的确都 很认真地准备考试。 (Вчера те наистина се подготвиха сериозно за изпита в библиотеката.)
Eкзоцентричната структура се отнася до граматически свързани фрази, които нямат свой дистрибутивен репрезентант, т.е. която и да е дума във фразата не е еквивалентна на цялата фраза по отношение на езиковата функция. Противно на ендоцентричната структура, няма определено ядро вътре във фразата. Фокусът на екзоцентричната структура на изречението е върху глаголното сказуемо, той е свързан най-вече със семантично изразяване на времето или последователността на действията в изказването. Тук трябва да споменем, че лингвистът Дай Хаойи[3] предлага известния принцип на времевата последователност PTS (The Principle Of Temporal Sequence) (Dai: 1988).
Принципът на времевата последователност PTS означава, че събитията в изречението се подреждат според логиката на събитията в материалния свят.
Когато има два глагола или глаголни фрази във формата V1+V2, те също отговарят на този принцип, например: 去学校上课。 (Отивам на училище да карам часове.). 买菜做菜。 (Купувам зеленчуци, за да сготвя.).
Принципът на времевата последователност също определя словореда на предложните фрази и глаголните фрази, например: 他在客厅看电视。 (Той в хола гледа телевизия.). Предлогът “在” (в) означава, че той вече е бил в хола преди действието „гледа телевизия“. Подлогът на изречението трябва да е на определеното място, преди да се извърши действието.
3. Прагматичен словоред
Относно прагматичния словоред, тъй като теорията на лингвистичната прагматика включва въпроси, свързани с културата, контекста, езиковите навици и комуникативните намерения едновременно, тя няма да бъде представена подробно в дипломната работа, но трябва да имаме предвид, че поради прагматични фактори словоредът може да претърпява известни изменения и е необходимо да се обобщят прагматичните принципи, усвоени като опит в процеса на превода и учене на китайски език.
Сега нека да разгледаме по-подробно словореда на българския език.
В българския език се разделят граматичен, актуален (смислов), емфатичен контекстов словоред и инверсия (Митева: 2021: 163).
3.1. Граматичен словоред
Първо да разгледаме граматичния словоред. Той е много важен, защото определя смисъла на изречението и правилното съединение на думите в него. Той също така може да бъде инструмент за изразяване на различни нюанси и емфази в езика.
Както и в китайския език, стандартният граматичен словоред в българския език е SVO , например: Тя харесва литература. (她喜欢文学。). Такъв тип стандартно просто изречение може да претърпи определени вариации в словореда под влияние на комуникативни и прагматични фактори и разбира се може да бъде усложнено чрез добавяне на допълнителни части на изречението.
Тук трябва да обърнем внимание за изразяване на пряко допълнение с кратка местоименна форма. Правилата за позицията на кратките местоименни форми при изразяване на пряко допълнение в българския език са важна част от граматичния словоред. Кратките местоименни форми, като „го“, „я“, „ме“, „те“, „го“, и „им“ се използват да заменят пълните форми на личните местоимения във винителен или дателен падеж. Словоредният модел на комбинациите с кратки местоименни форми в ролята на пряко допълнение е : S – го[4] – V, V – го, например: Аз я намерих. (我找到她了。) А при отрицателната форма словоредът е: S – не – го – V, не – го – V, например: Аз не я намерих. (我没找到她。)
Разбира се, след преходни глаголи често се появяват едновременно пряко допълнение и косвено допълнение. Прякото допълнение обаче има по-тясна зависимост от глагола, затова косвеното допълнение по принцип е след прякото и стандартно се въвежда с предлог (освен местоименията, оформени в косвен падеж), затова словоредът на комбинацията от пряко и косвено допълнение е: S – V – O – Ok, например: Тя носи подаръци за приятелите си. (她给 朋友带上了礼物。)
Освен това, определението също е важна част от изречението, то показва качествата и признаците на определяемото име. То не е самостоятелно, но винаги е свързано с думата, която описва.
Словоредът на компонентите в атрибутивните словосъчетания е строго определен в съвременния български книжовен език. (Георгиева, 1974: 58) Свързването на атрибутивните (определителните) компоненти в словосъчетания зависи от морфологичния състав на думите. Обикновено имаме два начина за тази връзка: чрез съгласуване, когато използваме прилагателни за определението, и чрез предложно свързване, когато определението се състои от друг вид думи, като съществителни или наречия.
Относно съгласуваните определения, те се поставят пред определяемото съществително (A – S). За несъгласуваните определения, свързани чрез предлог, те се поставят след определяемото съществително (S предл. A). Напритмер: Съгласувани определения: Той се радва на своите постижения. (他为自 己的成就感到高兴。) Несъгласувани определения: Аз направих това с помощта на моите приятели. (我在朋友的帮助下做到了。)
Горните ситуации се наблюдават когато има само едно определение, но по-често определяемото не се ограничава до само едно определение, а може да се представя с много различни характеристики. Тези определения могат да бъдат еднородни или разнородни по смисъл и функция, и начинът на свързване на определенията може да бъде съгласуван или несъгласуван.
Еднородните определения (съюзно, безсъюзно или паузово свързани), могат да бъдат разположени в свободен линеен ред в препозиция или в постпозиция, в зависимост от характера на думите, които ги съставят, и от начина, по който се свързват. Например: Баща ми ми купи страхотен и бърз автомобил. (我父亲给我买了一辆又酷炫又快的车。) Последователността на определенията може да се промени: Баща ми ми купи бърз и страхотен автомобил. (我父亲给我买了一辆又快又酷炫的车。)
Когато определенията са разнородни, те посочват качество (квалитативни), отношение (относителни, релативни), или са притежателни, количествени (квантитативни), насочващо-определителни (показателни, определителни, неопределителни, прономинални). Обичайният модел за разположение на разнообразни определения от посочените семантични видове е както следва: насочващи – определителни – притежателни – квалитативни – относителни – определяема дума. Пример: Този наш велик китайски лидер. (我们这 位伟大的中国领导人。)
Когато има повече части в едно изречение, според Л. Андрейчин[5], „основната линия на словореда в изречението се очертава от ония негови части, които означават предмети и действия. Това са следователно: подлог – сказуемо – (евентуално със сказуемно определение) – допълнение – обстоятелство.“ (Андрейчин, 1978: 489)
3.2. Комуникативен словоред
Актуален (смислов), емфатичен и контекстов словоред, тук ще ги разгледаме заедно като комуникативен словоред тъй като тези три типа словоред са много близки. Комуникативния словоред най-общо е редът, в който думите или фразите се подреждат в изречение с цел постигане на определени комуникативни цели и акценти.
В речта изречението се дели в смислово отношение на две части – позната, известна информация, която се нарича основа или тема, и нова, неизвестна информация, която се нарича ядро или рема на изречението. Ремата е основната смислова част в изречението, докато предназначението на темата е да създаде предпоставка, да подготви слушащия към възприемане на предназначената за него нова информация. (Георгиев и др. / Georgiev et al. 1998: 48).
Когато емоционалното отношение на автора на езиковото съобщение към изнасяните факти се предава със средствата на словореда, се говори за субективен или емоционален словоред, които се посочват с общото название емфатичен словоред. При субективния словоред ремата се извежда в начална позиция, темата я следва. По този начин се акцентира върху новата информация в езиковото съобщение и същевременно се придават стилистични и емоционални отсенки на изказа. Словоредът в тази ситуация не е строго фиксиран и може да се променя в зависимост от контекста, специфичните комуникативни нужди и структурата на изречението.
3.3. Инверсия
Инверсията е разместване на темата и ремата, при нея е налице нарушаване на граматичната норма. Инверсията преследва естетично-стилистични цели, като поезията, художествената проза или фолклора във всичките му разновидности (Георгиева / Georgievа 1974: 97). Тук няма да се представя специално този тип словоред.
Горното е въведение в словореда на китайски и български. Можем да видим, че китайският език има по-строг словоред в сравнение с българския език, но като цяло китайският и българският език имат един и същ основен словоред – SVO. От другата страна обаче разликите в словореда на второстепенните части на изречението са много големи, и цялостният словоред при превода значително се променя. Това изисква непрекъснато да мислим за словореда на изказването от единия към другия език, едновременно с това предавайки адекватно значенията на лексикалните единици и цялостния смисъл на изказването.
Според Иванка Васева[6]: Преводачите първо трябва добре да проучат реда на поднасяната информация в двата езика и ако е необходимо, да направят необходимите промени. (Васева 1989: 95) След като уточним информацията и реда на поднасянето ѝ, можем да наблюдаваме ендоцентричната структура, спомената в първата глава, за да анализираме фразата и да намерим ядрото на изказването, което може да ни помогне да организираме по-добре цялостната структура на изречението. После според контекста и фокуса на изречението, можем да коригираме словореда, когато е необходимо, за да направим превода по-точен.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Васева, Иванка. Стилистика на превода. Специфика на превода на различни видове и жанрове текст. София: Наука и изкуство, 1989.
Георгиева, Е. Словоред на простото изречение в българския книжовен език. София: Издателство на Българската академия на науките, 1974.
Митева Евгения. Словоредната класификация в български и словашки език. София: БАН – Марин Дринов, 2010.
Хаджиева, Е. Нова практическа граматика на български език за чужденци. София: ИК „Гутенберг“, 2016
Joseph Greenberg. Some universals of grammar with particular reference to the order of meaningful elements. London: Universals of Language, 1963.
Dai 1988: 戴浩一 时间顺序和汉语的语序// 国外语言学，1988年第1期
Fan 1996: 范晓 三个平面的语法观，北京：北京语言学院出版社
Han 2002: 韩荔华 实用现代汉语教程. 旅游教育出版社
Liu 2000: 刘月华 实用现代汉语语法. 上海：商务印书馆