1. Какво означава да си „писател“ днес?
На първо място, както във всички времена, писателят трябва да притежава талант. Талантът във всички случаи е аномалия, често проклятие. Писателят заявява позицията си в своите произведения. Това твърде често не се харесва на висшестоящи лица, партийни лидери или икономически магнати Писателят загубва работата си, попада в изолация. Горко на писателя, ако „изкриви душата си“, подкрепи кауза, която му е чужда или противоположна на неговите идеи, но започва да ѝ служи, за да оцелее, да бъде повишен, да получи литературна награда. В такива случаи талантът пресъхва. То е като да поливаш фиданка със солна киселина. Талантът ненавижда раболепието, слагачеството. Отдалеч личи кой пише с кръвта си и кой налива солна киселина във вените си.
2. Как се промени нормата за литературност в днешно време? И дали не е време отново осмислим въпроса „що е литература?“?
Докато има човечество, за мене същността на литературата остава непроменена – в създадените произведения да диша реалността, човекът с неговата борба срещу предателството, мизерията, лъжете. Винаги ме е привличала литература, която по един или друг начин подкрепя слабия, беззащитния, с други думи литература, която се противопоставя на тиранията, разкрива пороците на диктаторите и потисниците.
3. Има ли място изкуственият интелект в изкуството и в частност в литературата?
Разбира се. Приветствам навлизането на изкуствения интелект (ИА) в литературата – в подкрепа на задълбочени проучвания на определена епоха, характерните особености на езика в този отсек от време, детайлни биографии на забележителни личности, философски направления, представители. ИА е незаменим в тази област.
4. Талант, работа, обучение? – кое е определящото за работата на писателя днес? И като се има предвид модата на курсовете по творческо писане, как да се противодейства (и въобще трябва ли) на претенциите на всеки пишещ за ролята „писател“? –
Без талант всяко обучение е излишно, нещо като да изгребеш океана с напръстник. Но когато човекът притежава талант, обучението е – тоест писането с добър ментор, неговите съвети – оказват окрилящо въздействие. Не случайно Хемингуей, Марк Твен, Фицджералд, Стайнбек са оставили съвети за младите си колеги, които и до днес се изучават в западните университети. Според мене каквото и да се случи на талантливия човек – нещо щастливо, нещо неблагоприятно, то винаги ще бъде катализатор за написване на мощно произведение.
5. Всяка голяма литературна епоха идва и остава в литературната история с доминантна тема или различим тематичен кръг. Коя според Вас е темата или тематичният кръг на българската литература в началото на XXI в.?
На първо място, осъждането на комунистическия режим, анализ на мъчителните последици в съзнанието на българите. Не по-малко важно е произведенията да се противостоят на процеса, посредством който знанието е изтласквано в ъгъла на нашето ежедневие, поставено е в унизително положение и на негово място се настанява наглостта.
6. В какво се изразява в днешния ден отговорността на писателя към езика?
За да бъде отговорен пред езика и да бъде достатъчно подготвен да носи тази отговорност с достойнство, писателят на първо място трябва да чете – много! Непрекъснато и не само литература, която му допада. Да търси и внимателно, в дълбочина, да се запознава с произведенията, спечелили и днес, и в миналото възхищението на народите по света. Допада ми препоръката на Рей Бредбъри – нито ден, без човек да е посетил библиотека. Моята слабост са аудиокнигите.
7. Какви са според Вас извънлитературните функции на литературата днес?
Литературата безусловно разкрива истината за дадена епоха. Тя е и паметта за миналото, анализ на настоящето и посока за бъдещето. Имам предвид литературата, която прави човечеството по-човечно и подпомага опазването и задълбочаване на хуманизма,
8. Какво е отношението Ви към литературните награди в съвременния свят? И според Вас се какво отличават чрез тях в днешни дни – естетически постижения? политически целесъобразности? Или нещо друго?
Опитвам се за сведа радостта от всяка награда до десетина минути. След това продължавам да работя със същата скорост – нито по-бързо, нито по-мудно – онова, което съм започнала да пиша преди наградата. Стремя се да не позволявам да ме съсипят нито най-мъчителните критики, нито безкрайните похвали. Ако нещо такова се случи, окопавам дръвчета, садя нови фиданки – тоест докосвам живота, който е по-важен, огромно красив. Струва ли си да се разтапяме от хвалебствия и да клекнем пред свлачището от огън и жупел, които в крайна сметка са просто мръсна тиня. Нека критикът да напише нещо свое. Напоследък имам чувството, че политическата целесъобразност е плюс при получаване на литературна награда – време разделно е. Разбирам защо е така. Но ако нещо е в противовес с разбиранията ми, правя обстойно проучване, опитвам се да вниква във всички мотиви и аргументи. Във всеки случай винаги запазвам определено ниво на съмнение към политическата целесъобразност и прилагането ѝ в литературата.
9. Като доскорошен председател на ПЕН клуб България как гледате на националните номинации за годишните Нобелови награди за литература?
Гледам с радост и убеждение, че ПЕН България си е свършил работата. За да дадем предложение кой български писател, поет, литературен критик да бъде подаден от ПЕН БГ като претендент за Нобелова награда за литература, през моя мандат сформирахме комисии от професори по литература, както и изтъкнати литератори, които са членове на ПЕН БГ. Комисиите се състояха от пет члена, те вземат решение какво предложение да направим. Комисиите бяха избирани от всичките членове на ПЕН. По време на моя мандат направихме две предложения – Владимир Зарев и Георги Господинов. Аз като председател на ПЕН БГ, счетох, че не е етично да съм член на тези комисии. Категорично подкрепих и двете предложения.
10. Вашето творческо кредо?
Моля се Вселената, която някои наричат Бог, да ме опази от ревност, завист и самота. На първо място поставям стабилното здраве на моите близки и моето собствено. От сърце пожелавам на всички хора стабилно здраве.
11. Какво Ви движи в собственото Ви писане?
Писането е единствената възможна свобода. Никога не съм била някакъв началник и когато човек ми каже нещо – било красиво, било обидно, му вярвам. Вслушвам се с особено внимание в гневно изречените думи. Гневът не носи маска. Движи ме желанието да стигна до корените на гнева. Да проумея сама възможно ли е предателят отново да стане честен човек. Какво може да изчисти болката от лъжата, измяната. Искам да пиша за хора, които имат различни началници – като мен стават в шест сутрин и се връщат от работа в осем вечерта. Често влакът аварира. Иска ми се в разказите и романите ми аз да не бъда началник, заповядващ на героите какво да правят. Просто желая да ги оставя да живеят и работят, както на мен лично ми се случва всеки ден. Вярвам, че колкото повече живот и истина светят в дадено произведение, колкото по-красив е езикът, толкова повече то заслужава да получи дом в сърцата на бъдещите читатели.
12. Какъв според Вас е качественият читател? И има ли той силата да влияе върху писателството днес?
Качественият читател се стреми към силни книги – които са доказали стойността си на първо място в родната страна на писателя, след това в света. Качественият читател не тръгва с предубеждение към никоя книга. Литературното качество е антоним на превъзнасянето, словоизлиянията, които се леят с тонове за някое произведение. Литературното качество е противоположност на злостната критика и безмозъчната омраза. Да не е бръз в хвалебствията, нито в отровното отрицание – това за мене са водещите характеристики на качествения читател. Те почиват на неговата широка обща култура, гъвкавия ум и смелостта – да защити автора от злобни подмятания, но и да не му позволи да се удави в мазния басейн на възхвалата. За мене такъв читател е духовен съавтор на писателя. Не случайно Джон Стайнбек съветва по-младите си колеги писатели – „Дали пишете за двадесет човека, десет хиляди, милион или само за двама, представяте си един единствен читател. Ако няма такава реално съществуваща личност, измислете я. Пишете за нея“
13. Вашата прогноза за бъдещо на литературата?
Тя ще има своите корени в острите проблеми, измъчващи хората в различните страни по света. Все по-талантливи писатели. Все по-малко пари, които те ще печелят от произведенията си. Това в никакъв случай няма да ги спре, нито уплаши. Ще бъдат създавани все по-мощни творби, често остро социални, критични към управляващия елит, с правдивост, истина и красота в тях. Човекът е оцелял, защото въпреки тиранията, жестокостта, мъченията, лъжите, предателството, убийствата, човечеството като голяма общност се стреми към справедливост. Литературата, която ще бъде написана за бъдещите читатели, ще бъде полкова „по-безсмъртна“, колкото повече истина им подарява, колкото повее разширява територията на справедливостта. Това ще бъде литература с красив език, който ще се влее в духовния строй на човечеството във време, когато то е най-съсипано, най-унизено, разкъсвано от войни и смърт. Писателите ще бъдат лекарите на духа – те са такива днес, такива ще бъдат утре, такива са били преди хиляди години.
Вярвайте на таланта си. Не позволявайте някой да го тъпче с грозни думи. Не се страхувайте – злостната критика прави таланта устойчив, непобедим. Утре вашите оплеватели ще се усмихват раболепно пред вас. Не позволявайте да ви хвалят. Често хвалебствията не са искрени, те водят до закърняване на таланта. Четете, живейте активно. Помагайте на слабите, не се огъвайте пред литературните изкушения. Те затварят простора пред таланта. Пишете смело. Това е трудно. Понякога е непостижимо. Бъдете много здрави и нека написаното от вас остане за поколенията с красотата и правдивостта си.