Въведение
Фокусът на статията е насочен към валентните рамки на определена категория глаголи – тези за контакт. Информация за семантиката на глаголите и техните релации се черпи от BTB-WordNet[1]. Според Osenova and Simov (2018) това е лексикален ресурс, който предлага информация за значението и синонимите на отделните думи, като има и енциклопедичен характер. Спрямо него глаголите се групират по семантични признаци, разпределени в 15 лексикографски класа - глаголи за човешкото тяло, глаголи за промяна, глаголи за възприятие, глаголи за комуникация, глаголи за състезание, глаголи за консумация, глаголи за контакт, глаголи за създаване, глаголи за емоция, глаголи за движение, глаголи за когнитивна дейност, глаголи за социални дейности, глаголи за притежание, глаголи за състояние и глаголи за астрономическото време.
Вниманието при анализа на класа на глаголите за контакт е поставен върху семантичните роли. Те сами по себе си могат да бъдат разгледани като една абстрактна категория, свързана с генерализацията на езика и връзката му с потока на мисълта. Приписването на семантичните роли зависи от значението на самия предикат, затова и те представляват моста, който гради отношенията между семантиката и синтаксиса.
Основен ресурсен източник е българската синтактична банка Бултрибанк[2] (Simov and Osenova 2004). Моделът ѝ следва Опорната фразова граматика[3] (ОФГ). Подбраните примери се анализират с помощта на системата CLaRK[4]. Самата система работи с корпусни данни. Тя спомага за създаването и управлението на езикови ресурси и минимализира човешкия труд (Simov and Osenova 2004). Тази система се използва в настоящата работа, за да предостави възможност за моделиране и визуализиране на семантико-синтактичните отношения между думите.
Основният акцент е поставен върху тълкуването на приписването на семантични роли, изисквани от значението на самия предикат. Разискват се определени специфики на структурата на фразата и семантиката на глагола, както и връзката му с другите лексикографски класове. Главната цел на работата е да се достигне до определени изводи и заключения относно приписването на семантични роли при глаголите за контакт. Моята хипотеза е, че всеки лексикографски клас, включващ глаголи с общи семантични признаци, предполага и сравнително близки или поне типизирани валентни рамки. Вследствие на това е възможно да се появят и тенденции, които да засягат определен подтип на съответния клас. Ако има вариация, се очаква тя да е по-скоро по отношение на промяната в броя на аргументите, а не на прилежащите им семантични роли. Използван е корпусен подход. Той позволява да се систематизира голямо количество информация,. Така, освен голямо количество данни за анализ, се предлага по-лесно и бързо търсене в изследователския материал.
Преглед на литературата
Релациите между думите на семантично ниво е спорна и недотам изяснена тема, което личи от различните терминологични наименования, които са използвани за назоваване на явлението – дълбоки падежи, падежни роли (Ч. Филмор), семантични роли (Р. Д. Ван Валин, М. Лакова, К. Илиева и др.), семантични функции (В. В. Богданов), семантични валентности (Ю. Д. Апресян), актанти (Л. Тениер), тема-роли (Н. Чомски), тематични роли (Р. Джакендоф, Н. Чомски, Б. Левин, Д. Даути и др.), протороли (Д. Даути) – цит. по Несторова (2008: 13). Освен самото наименование, което назовава задължителните участници във фразата на глагола, трудност представлява и дефинирането на семантичните роли, като общото мнение е, че те представляват семантичните отношения между аргументите и техния предикат (Несторова 2008: 17). Друг въпрос, чиито отговори са различни и проблематични, е броят на семантичните роли и техните признаци, които ги характеризират и оразличават едни от други. Това е проблем, по който към днешна дата все още не е намерил общо съгласие. Както при класовете на предикатите, така и при приписването на семантични роли на аргументите на първо място е стремежът да се покрият нуждите на съответния език, в който се използват. Това до голяма степен отговаря на въпросите защо са познати толкова различни терминологични наименования и дефиниции. За да се изведе теоретична рамка, която ще спомага за извеждане на семантичните отношения в българския език, следва представяне на теории на някои лингвисти и техните възгледи за семантичните роли.
Теоретична рамка
Текстът се опира на компилация от различни идеи на учени лингвисти съвместно с мои интерпретации и наблюдения. Изводите представляват бегъл опит да се достигне до някакво систематизирано обосноваване за приписването на семантични роли на глаголите за контакт и не претендират за пълна категоричност.
Лингвистичните търсения на това изследване са насочени към връзката между семантиката и синтаксиса на едно повърхностно ниво, дотолкова, доколкото синтаксисът ни представя реализираната семантика. Отношенията между семантика и синтаксис са в синхрон с твърденията на Опорната фразова граматика. В центъра на тази граматика стои схващането, че езикът е система от обекти, наречени още знаци, които отразяват граматиката му. В основата на тази граматика е фразата. Нивото, което се занимава със семантиката на думата или фразата, на езика на ОФГ се нарича аргументна структура (ARGST). Тя включва възможни реализации на комплементите спрямо семантиката на глагола. Нека вземем например глагола „копая“.
Фиг. 1: Пример за аргументна структура на глагола „копая“.
На Фиг. 1 е показана аргументната структура на разглеждания глагол. На нея може да видим, че съдържа един външен аргумент (подлог) и два вътрешни (комплементи). В българския език, а и в други езици, не всички комплементи се изразяват на повърхнинно равнище. В конкретния случай може в живата реч да се използват фрази от типа „Мария копаеше двора.“, „Копаеше двора с мотика.“, „Копаеше с мотика.“ или само „Копаеше.“ Както става ясно от примерите, не е необходимо всички аргументи да се реализират. По тази причина се налага класификация на видовете аргументи. Това изследване се опира на класификацията на Пустейовски и неговия „Генеративен лексикон“ (Pustejovsky 1991), според който аргументите могат да са - истински (задължителни на синтактично ниво - „Лице донася нещо“); по подразбиране (незадължителни на синтактично ниво като „Лице взима нещо [в/с ръце]“); в сянка (изразени вътрешно в лексикалната семантика на предиката - „Ритам топката [с крака си]“) (Pustejovsky 1998: 63, цит. по Осенова 2009: 46-50).
Когато се засяга въпросът за връзката между семантика и синтаксис, няма как да не се спомене за Валентния речник[5], основен ресурс на анализа, който представлява съвкупност от валентни рамки. Те по принцип представят аргументни структури, в които се посочват всички задължителни участници, изисквани от семантиката на предиката. Причината да се спра на този източник е първо, че Валентният речник разглежда голям набор от глаголи - 3283, а броят на валентните рамки е 6469, и второ – валентните рамки включват само аргументите, а не и адюнктите, като по този начин лексикалното значение на глагола се оказва решаващо за създаването на рамка. Друга черта на речника е, че глаголите се извличат заедно с изреченията, към които принадлежат. Опората се явява глаголът, тоест семантиката на глагола диктува организацията на аргументите – колко на брой и какви са те.
За количествената характеристика на аргументите няма еднозначна тенденция, която да категоризира броя им при глаголите за контакт. От разгледаните примери най-голям брой са реазлизираните рамки на транзитивните глаголи - „Момчето удари стената“. Интранзитивните са сравнително малка част от глаголите за контакт, които или са рефлексивни, или изграждат валентната рамка Агенс – Локация[6].
Семантичните роли представляват генерализирано представяне на връзката между глагола и неговите аргументи. За да се приписват семантични роли към аргументите на глагола, едно от задължителните условия е да се подбере списък с роли и да бъде описано какви характеристики носят те. Списъкът, на който аз се спирам, е генериран от VerbNet[7], като в този текст се борави само с тези роли, които се приписват на глаголите за контакт.
Агенсът (Agent) е ролята, която се среща най-често, и за нея се възприемат вижданията на Светла Коева (Коева 2005: 30). За характеристика на ролята се приема, че съдържа следните признаци - (одушевен) вършител на действието, който може да бъде преднамерен или непреднамерен, но съществува независимо от глаголното действие. Включвам „непреднамерен“ с известни уговорки, при случаите в които вършителят на действието е повлиян от емоции или рефлекси. Към неговата специфика се приписват и характеристиките на ролята Ефектор. Тоест в текста семантичната роля Агенс се приписва и на подбудител на действието. Пример за приписването на семантичната роля е изречението „Аз [АГЕНС] го ударих в окото.“ Може деятелят да не е е обмислял да предприеме действието, а да е подбуден от някакъв инстинкт, както е в примера. Пациенсът (Patient) е роля, която отразява потърпевшия участник от глаголното действие. Спецификата й е, че настъпват някакви физически промени върху участника, към когото е отправено действието – „Улично куче ухапа дете [ПАЦИЕНС]“. Друга по-често срещана и общоприета роля, която по мое мнение има средищно равнище между Агенса и Пациенса, е Темата (Theme). От една страна, тя е централно събитие на глаголното действие, но няма контрол върху него - „Чистя масата [ТЕМА]“. От друга обаче, под семантичната роля Тема ще определям и аргументи, които са повлияни от глаголното действие, като са сменили своето местоположение – „Доведи двамата осъдени [ТЕМА] на обжалването“. Локацията (Location) е друга често срещана роля, която изразява пространствено отношение, подбудено от глаголното действие, заедно с Първоначалната локация (Initial_Location) за изходна позиция и Дестинацията (Destination) за крайна точка. Типичен представител на семантичната роля е участникът в примери от типа „Пожарникарят провисна от терасата [ЛОКАЦИЯ].“ Често характеристиките на ролята се припокриват с тези на Източника (Source). Това е друг вид семантична роля, от която се счита, че започва действието – „От кладенеца [ИЗТОЧНИК] бликаше нефт“. Разликата между Локация и Източник е, че при Източника няма директно пространствено движение. Следващата роля е тази на Експериенцера (Experiencer). Ролята е пряко зависима от глаголното действие, участникът преживява, изпитва или възприема нещо, като глаголът оказва влияние на психологическо или сетивно ниво – „Мария го [ЕКСПЕРИЕНЦЕР] погали нежно.“ Експериенцерът е типична роля за глаголите за възприятие и глаголите за емоция. За класа глаголи за контакт, които ще бъдат анализирани, е много типична ролята Инструмент (Instrument) - „Нарязах хляба с нож [ИНСТРУМЕНТ].“ Разбира се, това не означава, че тази роля не се среща и при други групи глаголи - например при глаголите за възприятие, където често не се реализират на повърхностно ниво: „Погледнах го 0 (с очи [Инструмент])“. Този списък завършва с две по-противоречиви роли – Ко-пациенс (Co-patient) и Ко-тема (Co-theme). За да бъде по-ясно, предлагам следните примери: „Детето залепи работния лист [ПАЦИЕНС] за масата [КО-ПАЦИЕНС]“ и „Ивайла прикрепи картината [ТЕМА] за стената [КО-ТЕМА]“. Двете роли са близки по признаци до Резултата и Дестинацията, но разликата тук е, че Ко-пациенсът и Ко-темата не могат да се използват самостоятелно, тоест неправилно e да се каже „*Детето залепи 0 на масата“ или „*Ивайла прикрепи 0 за стената“, а Резултатът и Дестинацията могат. Друга разлика е, че Ко-пациенсът и Ко-темата имат връзка с друг аргумент, съответно изразени чрез семантичните роли Пациенс и Тема, и те са повлияни по еднакъв начин от глагола.
За да може да се достигне до решението кои семантични роли на какви глаголи се приписват, се прилагат класификации на глаголите спрямо тяхната семантика. Изборът да се спра на глаголите за контакт се дължи на няколко факта – първият е, че този тип глаголи не е толкова добре проучван (в сравнение например с глаголите за комуникация), а се срещат често (за разлика от глаголите за астрономическо време например). Другата причина е, че глаголите за контакт се припокриват в известна степен с други лексикографски класове и е интересно да се проследи каква е разликата между тях. Глаголите за контакт обхващат подгрупите на глаголи, които изразяват действия на докосване, удряне, връзване, копаене, носене и други (Miller, Beckwith, Fellbaum, Gross and Miller 1990: 79). Или по-конкретно глаголи, които отразяват някакъв потенциален физически досег с друг предмет. Използва се прилагателното „потенциален“, защото контактът може да не бъде осъществен, но е възможен да настъпи. Подлогът (или още външният аргумент) най-общо носи характеристиките на волеви вършител на действието. Условно спрямо потенциалното влияние на глаголното действие, вътрешните аргументи се развиват в две насоки – такива, които търпят промяна, тоест външни или вътрешни белези биват трансформирани – боядисвам – боядисам, докосвам – докосна, или такива, които нямат никакво повлияване от действието или са пространствено засегнати, тоест преместени от първоначалното им местоположение – сядам – седна, донасям – донеса.
Анализ на данните
Анализационната част се базира на примерите от Бултрибанк, като са подбрани 220 глагола за контакт, от които са изведени 287 валентни рамки. Целта на анализа е извеждането на закономерности, свързани с приписването на семантични роли при този клас глаголи. Анализите не претендират за изчерпателност и точност, тъй като същината на семантиката се корени до известна степен и в субективните преценки на наблюдателя.
Основен проблем в извеждането на определени тенденции при приписването на семантични роли е самото класифициране на лексикографския клас, породено от семантичните близости между глаголите. Тъй като глаголите за контакт предполагат досег и влияние с друг обект, глаголите за контакт могат да бъдат възприети като подтип на глаголите за промяна. Близостта освен на ниво семантика се открива и във валентните рамки. За това свидетелства задължителното присъствие на поне двама участници[8]. Единият, който извършва действието, и другият, който го понася - „Лице/ действие/състояние намалява [промяна] субстанция/количество“, „Лице/ събитие/ състояние премахва [контакт] локация/ състояние/абстрактен обект“. Разликата между двата лексикографски класа се определя въз основа на различни конотативни преценки – при глаголите за промяна се акцентира върху резултата от действието, докато при глаголите за контакт - върху самия синтез между участниците. Подобни прилики се наблюдават и при глаголите за движение и тези за контакт. Пример е глаголът „вдигам - вдигна“. Ако се акцентира върху самото местене „Вдигнах тетрадката и я сложих на масата.“, глаголът ще е за движение. Но ако се разгледа случаят „Вдигни глава от чина.“, което означава „изправям“, „връщам към обичайното положение“, глаголът ще е за контакт, защото се акцентира върху способността да се извърши действието.
Нека се върнем на споменатото твърдение относно глаголите за контакт, които най-общо повлияват участника чрез физически или пространствени промени. Това е основата, на базата на която се опира анализът. Безспорно най-често срещаните семантични роли при глаголите за контакт са Агенсът, Темата и Пациенсът, за което свидетелства честотата на тяхното използване във валентните рамки – Агенс – 287, Тема – 153, Пациенс – 124. Останалите роли, които ще бъдат обект на анализ, имат следните срещания - Локация – 32 пъти, Експериенцер – 21, Инструмент – 19, Източник – 15, а Ко-тема и Ко-пациенс се срещат по 10 пъти.
Агенс – Тема
Семантичната роля Тема отразява пространствени изменения на потърпевшия от действието обект. Семантичната роля на Агенса в тази валентна рамка в общия случай е с характеристиките на волеви и одушевен участник, действието се извършва от аргумент с онтологични ограничения „лице“, „група от лица“, „организация“ или „животно“. Обяснението се корени във факта, че семантиката на глагола предполага някакво съзнателно и осмислено действие, извършено от живо същество. Акцентът в такива валентни рамки е най-вече върху взаимодействието между участниците. Затова е и необходимо да се съдържат поне двама задължителни участници - подлог и поне един комплемент. Обичайна е тенденцията за българския език подлогът в лицето на Агенса често да не бива изразяван, но това не значи, че не е част от валентната рамка, а е по подразбиране. Аргументът със семантична роля Тема рядко бива изпускан, защото има опасност смисълът на фразата да бъде изгубен. Ако може да се говори за връзка между семантиката и синтаксиса, условно може да се приеме, че в обичайно Темата се явява като пряко или непряко допълнение.
В аргументация на това твърдение се прилага следният пример - „Кирил захвърли пръчката и тръгна подире й“. Обект на анализа е фразата „Кирил захвърли пръчката…“, защото в тази част от изречението се съдържа глагол, който е представител на лексикографския клас на глаголите за контакт. Глаголът е със значение „С рязко и силно движение правя нещо да полети във въздуха, да отиде надалече“ и е определен от BTB-WordNet като глагол за контакт. Семантиката му предполага контакт между двата аргумента. Семантичният облик на фразата включва двама задължителни участници – външен и вътрешен аргумент – „Лице захвърля конкретен обект“. На външния аргумент му се приписва семантичната роля Агенс по обяснените по-горе причини – съзнателен вършител на действието. Вътрешният аргумент е проявен чрез именна фраза и му е приписана семантичната роля Тема, защото не е същностно засегнат от действието.
Освен чрез именна, комплементът може да бъде изразен и чрез предложна фраза. Свидетелство за това е примерът „Капитанът си наложи да не посяга още сега към цигарите“. Фразата, която съдържа глагол за контакт, е в подчиненото допълнително изречение, а вътрешният комплемент е изразен с предлог и заема службата на непряко допълнение – „Лице посяга към конкретен/абстрактен обект“.
Валентната рамка Агенс – Тема може да се употребява и в комбинация с други семантични роли - Първоначална локация и Дестинация. Причината е в семантичните сходства с глаголите за движение. Семантичните роли най-общо изразяват началото или края на въздействието на глагола. Примери са глаголите „отблъсна - отблъсквам“ и „заведе - завеждам“ съответно с рамки
„Лице отблъсва лице от локация, която е конкретен обект“ (Агенс – Тема – Първоначална локация)[9] и Лице завежда лице на локация/конкретен обект/ лице (Агенс – Тема – Дестинация)[10].
Aгенс – Пациенс
Темата като семантична роля се асоциира с пространствените промени, а физическите и същностните въздействия върху обекта на действието, втората посока на анализа, се представят от семантичната роля на Пациенса. Участник с такава роля претърпява промяна, предизвикана от глаголното действие. Друга черта на тази валентна рамка е, че семантиката на глагола изисква трети участник, който спомага извършването на действието, но рядко бива изразен. Това са така наречените „аргументи в сянка“. Например в изречението „Тя дори отряза дългата си до кръста руса коса“. „Тя“ е вършителят на действието, тоест Агенс. Косата, заедно с всичките й определения, се явява Пациенс. Действието на глагола е променило физическа черта на комплемента – дължината на косата вероятно е станала по-къса. Агенсът буквално и не е извършил действието. Той е използвал инструмент, изразен чрез ножица или друго острие, за да бъде приложено действието. Сетивният контакт се явява между Агенса и участник, който не е упоменат, в случая ножици, или между този участник и Пациенса. Тоест Агенсът и Пациенсът нямат директна физическа връзка.
Характерно за глаголите за контакт с валентна рамка Агенс – Пациенс е, че са транзитивни, тоест имат поне два аргумента. При комплемента, изразен чрез именна фраза, изпускането му би нарушило смисъла на фразата – „*Тя дори отряза 0.“
Семантичните роли Агенс – Пациенс попадат и във валентните рамки на глаголи, при които пряката връзка може да не е буквално осъществена. Такъв е примерът „Болестта го уби“. Има възможност на „Болестта“ да се припише семантичната роля Ефектор (Лесева, Стоянова, Кукова, Тодорова 2018: 21), но тъй като не се работи с нея, а и в дадената характеристика Агенсът се счита като подбудител на действието. По тази причина „Болестта“ се възприема като Агенс. На „го“ му се приписва Пациенс, защото преди протичането а глаголното действие е бил различен, буквално бил е жив.
Глаголите за контакт, които изискват приписването на ролята Пациенс, могат да бъдат поставени в средата на един времеви континиум. От началната до крайната точка участникът, който е потърпевш от действието, тоест Пациенсът, пряко или преносно, сменя своя изначален облик - характеристика, състояние и др. Тази промяна се осъществява чрез съприкосновението на един участник с друг – подлога с комплемента, а посредникът за осъществяването на тази метаморфоза е глаголът.
Агенс – Локация
Досега се анализираха рамки, в които повлияният обект от действието е основно комплементът. Сега предстои да се обърне внимание на група глаголи за контакт, които въздействат върху подлога. Пример е изречението „Из пътя кметът застана на един камък във вид на статуя.“ Вътрешният аргумент „на един камък“ е Локация, защото не е променен по някакъв начин от глагола и изразява някакво пространствено отношение, физическо място. В този случай често се изпуска реализирането на комплемента „Пречиш на другите, както си застанал (там [ЛОКАЦИЯ])“. Семантиката на глагола предполага материален досег до някакъв обект. По тази причина глаголи като „сядам - седна“, „стоя“, „вися“ и др. спадат към класа на глаголите за контакт. Участникът, който е изразен чрез семантичната роля Локация, е аргумент по подразбиране.
Валентната рамка Агенс – Локация се явява и при рефлексивните глаголи. Например в изречението „Камион се заби в скат.“ с дефиниция на глагола „блъскам се в нещо“. Тук е проблематична ролята, която се приписва на външния аргумент. При рефлексивните глаголи това е спорен въпрос, защото този аргумент е натоварен с характеристиките на вършител и потърпевш от глаголното действие, както се вижда и в примера „82-годишен пенсионер се самоуби с експлозив“. В случая се взима решение да се приписва семантичната роля Агенс. Първата причина е, че фразата е опора – подлог. Втората е, че тенденцията на глаголите за контакт е вършителят на действието да бъде Агенс.
Нека се направи съпоставка с примери от английския език. При неодушевените предмети рефлексивността не се изразява със специфична граматична форма – „The grocery cart hit against the wall.“ (Пазарската количка се удари в стената.). При одушевените се използват възвратни местоимения „She killed herself.“ (Тя се самоуби). По тази причина има и разлика с подобни конструкции в българския език. Спрямо VerbNet валентната рамка на първото изречение е Тема – Локация. Аргументът „количката“ е определена като Тема по вероятните доводи, че няма контрол върху действието. В българския език обаче при превода на това изречение предлагам на израза „Пазарската количка“ да бъде приписана ролята Агенс. Причините са няколко. Макар и деятелят да е неодушевен и да не може съзнателно да извърши действието, въпреки че е възможно количката да е бутната от човек или вятър, а в примера „Камион се заби в скат“ камионът да е каран от лице, външният аргумент е и вършител и потърпевш от действието. По тази причина му се приписва семантичната роля Агенс. Друг довод е избягването на изключения. Глаголът „се удари“ е глагол за контакт. Предполага съприкосновението на два обекта. При второто изречение с одушевения участник в английския вариант глаголът за контакт е транзитивен, има две свободни аргументни позиции съответно Агенс – Пациенс. В българския език обаче същият глагол се явява интранзитивен – „Тя се самоуби [0].“, откъдето възникват трудностите за определянето на ролята. Тук се придържам към тезата, че макар субектът да е и обект, му се приписва семантичната роля Агенс.
Агенс – Експериенцер
Ако валентната рамка Агенс – Тема отразява пространствените изменения на обекта, а рамката Агенс – Пациенс физическите промени, тази на Агенс – Експериенцер е съвкупност от двете – има пространствена насоченост от страна на Агенса и промяна, сетивна възприемчивост от страна на Експериенцера. Тази валентната рамка е типична за групата на глаголите за контакт, които попадат в една част от така наречените подгрупи на глаголите за докосване, изразяваща близки сходства с класа на глаголите за възприятие. В тази подгрупа предикатите осъществяват физически досег, който вероятно предполага сетивна възприемчивост от страна на повлияния обект. Ако комплементът е одушевено същество (животно, лице, растение) или част от тялото им, то ролята, която се приписва, е Експериенцер. Ролята е характерна за участници, при които се предполага да „преживеят“ или „усетят“ глаголното действие. Такъв пример е „Той и съпругата му не посмели да го пипнат.“ Ако зад краткото лично местоимение във винителен падеж се крие живо същество, ще му се припише семантична роля Експериенцер (Лесева, Стоянова, Кукова и Тодорова 2018: 24). При глаголите „целуна – целувам“, „любя“ (за сексуален акт) и „ближа – близвам“ - „Вълкът му кротко раната ближе“ вътрешният аргумент пак ще е Експериенцер. Противоречив момент тук е, че на „раната“ като нелице й се приписва ролята Експериенцер, но тя се явява като метонимия на човека.
Във валентната рамка Агенс – Експериенцер аргументите са задължителни („Тя го погали.“/*“Тя погали 0.“). Рамката може да бъде разширена със семантичната роля Локация, когато е упоменато конкретното място на физическия досег, като например „Той я целуна по косата.“, където „по косата“ е Локация, „я“ е Експериенцер, а „Той“ – Агенс. Наблюдава се и тенденцията от синтактична гледна точка комплементът да бъде в позицията на пряко допълнение, изразено в общия случай чрез именната фраза.
Ако има изречение от типа „Тя докосна масата.“, тъй като сме възприели, че Експериенцерът е присъщ само за лица или части от тях, „масата“ е Тема, защото не е „усетила“ действието, а по-скоро неутрална спрямо неговото въздействие и има известно пространствено развитие в семантиката на глагола (посягам с ръка, за да пипна).
Забелязах, че при по-голямата част от разгледаните досега примери външният аргумент, подлогът, в общия случай е одушевен субект. В глаголите за докосване има една малка група семантично натоварени глаголи, които означават да бъдеш или да влезеш в някакъв преносен контакт с друг обект – „България се докосва до Дунав“. Тук се вижда, че подлогът е неодушевен. При такива онтологични ограничения се преминава в една друга рамка, при която подлогът се изразява чрез семантичната роля Тема, а комплементът е Ко-тема. Повече в частта Ко-тема и Ко-пациенс.
Семантичната роля Инструмент
За всеки лексикографски клас може да се определи поне по една съществена роля, която се изразява при почти всички рамки на глаголите, попадащи в нея. Например при глаголите за движение това е Локацията, при глаголите за промяна – Пациенс, а при тези за възприятие – Експериенцер. При глаголите за контакт ролята е Инструментът.
Най-отличителната характеристика на ролята е, че тя не бива реализирана в контекста, като по теорията на Пустейовски е по подразбиране или в сянка. Можем да забележим условната тенденция, че когато този аргумент е по подразбиране, той се помества в рамка Агенс – Тема. В примера „Огнянов се наведе, взе детето и мина напред.“ Фокусирам се върху глагола „взе“, който е глагол за контакт, защото предполага някакъв досег, пространствено изменение. Действието следва да бъде извършено с помощта на средство – взе (с/на ръце [ИНСТРУМЕНТ]). Изразява се чрез предложна фраза и в общия случай онтологичното ограничение на семантичната роля е „част от тялото“. При рамката Агенс – Пациенс Инструментът е изразен чрез лексикалната семантика на предиката, затова се изразява в сянка. Примери от типа са „Криминално проявеният Петър намушка (с нож [ИНСТРУМЕНТ]) гл. серж. Александров“. Ограничението на ролята е „конкретен обект“. Вижда се, че зад ролята на Инструмента стои речникова дума, която корелира по смисъл със семантиката на глагола.
Друга характерна черта за семантичната роля Инструмент е, че се изразява чрез предложна фраза, най-често с предлога „с“. От онтологична гледна точка ролята е възприемана като конкретен обект (режа с нож, мета с метла) или като част от тялото (нося с ръка, удрям с крак). Възприема се като неодушевен обект, като тук частите от тялото не се явяват като метонимии на отделните участници. За това твърдение свидетелстват рамки от типа „Той удря с лявата ръка.“ или „Стоманеният нож реже прецизно.“ Вижда се, че Инструментът може да заема синтактичната служба на подлога. Като тук не можем да приемем, че „Стоманеният нож“ е Агенс, защото практически не той е вършителят на действието рязане, а лицето, което реже прецизно с него.
Може би едни от малкото случаи, в които семантичната роля Инструмент не се прилага към глаголите за контакт, са при валентната рамка Агенс – Локация. Причината е, че действието се извършва в някаква цялост (не се отделя, не се променя) и е конкретно пространствено и времево ситуирано (няма движение).
При глаголите за докосване, които изразяват сетивен досег, независимо дали обектът на действието е одушевен или неодушевен, също се появява семантичната роля Инструмент. „Целунах го по бузата [с уста]“, „Не пипай [с ръка] там, ще бутнеш вазата.“
Стана ясно, че семантичната роля на Инструмента често не се реализира. Причината да не се изразява в различните контексти е, че тя не е пряко обвързана с глагола, а се явява като помощно средство за неговото осъществяване.
Семантичната роля Източник
Семантичната роля Източник е подобна по характеристики на Първоначалната локация. Условна разлика е в това, че ако при Първоначалната локация има някакво движение, чийто източник е физическо място, то Източникът се явява начална точка, която съществува независимо от глаголната форма. Тази семантична роля се използва във валентните рамки например на глаголите, които се отнасят до целостта на нещо (режа, късам, премахвам – премахна); изразяват движение по вертикала (дърпам – дръпна, откачам – откача), чийто източник не е буквално местоположение. Семантичната роля Източник се реализира при транзитивни. Често подлогът в такива рамки бива изпускан, защото акцентът се фокусира върху отправната точка на действието.
В изречението „Тя дръпна якето си от ръцете му…“ фразата „от ръцете му“ се явява в семантичната роля на Източник. „Тя“ е Агенсът на изречението, защото е волеви вършител на действието, а „якето си“ е Темата, защото обектът е пространствено повлиян от действието и същевременно съществува независимо от него. Вижда се, че Източникът има известна нотка на абстрактност. Сравнете например приведеното вече изречение с „Тя донесе пратката от Франция.“, където „от Франция“ е Първоначална локация. По причина, че държавата е конкретно физическо място.
В общия случай Източникът се въвежда чрез предложна фраза с предлога „от“. Поне от примерите, които се разгледаха, ролята не се среща в самостоятелна рамка, а като някаква уточняваща семантична роля, точно поради това често не бива изразявана. В изречение от типа „Режа си филия.“ се предполага, че тази филия е част от някакво тестено изделие, хляб или франзела, на което би се приписала семантичната роля на Източника, тоест се подразбира от семантиката на фразата какъв аргумент не е изразен. А при „Свалих си якето и го оставих на закачалката.“, комплементът е най-вероятно да бъде на своето предназначение – върху горната част от тялото на човек, което изхожда от семантиката на глагола, затова въпросният изпуснат аргумент „от гърба“ се явява аргумент в сянка.
Ко-тема и Ко-пациенс
Ко-темата и Ко-пациенсът са семантични роли, които симетрично и едновременно биват повлияни от действието еднакво, както при семантичните роли Тема и Пациенс. Действието, което се осъществява върху тези двама участници, е реципрочно. При валентни рамки, включващи тези семантични роли, е възможна смяна на местата на аргументите, като ролите ще останат същите, а смисълът ще се запази.
Нека да разгледаме примера „Вие имате впечатление от един обширен район, в който граничат християнството с исляма.“ и по-конкретно подчиненото определително изречение, в което се съдържа глаголът за контакт „гранича“. Двамата задължителни участници са независими от действието и не са под неговия контрол. От семантиката на глагола става ясно, че се изразява някакъв пространствен контакт и по тази причина се приписва семантичната роля Тема, която се прилага по характеристики за валентната рамка. Но разполагаме с още един задължителен участник, който притежава същите характеристики като първия, затова тук се явява семантичната роля Ко-тема. Тоест двата аргумента по еднакъв начин извършват и приемат глаголното въздействие. Рамката се използва при глаголи, които изискват поне два задължителни аргумента. Употребата на глагола е абстрактна и най-често участниците са неодушевени обекти.
Рамките, при които се изразяват Пациенс и Ко-пациенс, имат по-буквално значение. При приписването на тези семантични роли в лексикографския клас на глаголите за контакт няма стриктни ограничения било то за одушевени или неодушевени предмети. Например „От стълбата тя видя Костадин как върза коня за бряста до колибата“. Глаголът за контакт в това изречение е „връзвам“, а предполагаемата валентна рамка по подразбиране би била „Лице – върза – лице/конкретен обект/растение/животно – за лице/конкретен обект/растение/животно“. Самата семантика на глагола предполага отново реципрочно действие – конят е вързан за бряста до колибата, но и дървото е вързано за коня. Тук причината да се появи Пациенсът е, че обектите са физически повлияни от действието. Чрез действието те са възпрепятствани да се движат.
Има и семантична роля Ко-агенс, която при глаголите за контакт не е толкова често срещана, както например при глаголите за комуникация. Тази роля се използва, когато деятелят е равнопоставен с някой друг участник от валентната рамка, като най-често те са одушевени обекти. Такъв пример за глаголите за контакт е взаимовъзвратния глагол „целувам се“. Семантиката му предразполага за това, че ако има изразен втори участник – „Лице се целува с лице“, то също е част от събитието толкова, колкото е и самият Агенс.
Появата на тези съ-участници не са признати от повечето теории за семантичните роли, но са част концепцията на Бет Левин (Levin 2007) при изготвянето на VerbNet. Обхватността на този източник свидетелства за значимостта на употребата на тези семантични роли и помощта, която внасят за реализирането на валентната рамка.
Заключение
Както всички лексикографски класове, така и този на глаголите за контакт, включват разнородни по своите признаци глаголи. Дори в отделните подгрупи на самия клас се забелязват отделни тенденции за това как глагола се свързва със своите аргументи. Наблюдават се различни валентни рамки, но те се конструират на базата на сходни тенденции, провокирани от семантичната близост на предикатите.
Сред 287-те разгледани валентни рамки на общо 220 глагола за контакт като тенденция се разграничават две основни комбинация от групирането на семантични роли във валентни рамки, които се конструират на базата на семантиката на глаголите и влиянието им спрямо аргументите най-общо да се преместват или променят.
Семантичните роли, макар да са една абстрактна категория и въпрос, по който все още не е взето единно решение, са важна характеристика на семантиката, като косвено осъществяват връзка и със синтаксиса, и с прагматиката и с изследвания за работата на човешкия мозък. Анализът на тяхното приписване и проследяването на тенденциите, които предполагат тяхната поява, би улеснило построяването на глаголна фраза, особено за чужденци. Като знаем някакви принципи, по които семантичните роли биха се приписвали на определена група глаголи се създава една генерализирана и типизирана рамка, която носи информация не само за характера на задължителните участници, но най-вече за спецификите в значението на самия глагол.
Постигнатите резултати се фокусират върху това, че на базата на съвкупност от примери се проследиха приписваните семантични роли и се тълкуваха причините за тяхната употреба. Езикът е една жива материя и предложените възгледи за тълкуването на принципите за приписване на семантични роли на глаголите за контакт е възможно да не са изчерпателни докрай. Защо тогава са ни нужни семантичните роли? Защото те спомагат да разберем семантичния облик на глагола и отношението му спрямо останалите участници. В работата се прави опит да се докаже, че приписването на семантичните роли зависи от общата и специфичната семантика на глагола.
БИБЛИОГРАФИЯ
Джонова 2005: Джонова, Марина. „Аргументна структура. Проблеми на простото и сложното изречение“ – Теорията за семантичните роли, съст. Светла Коева. София: СЕМА РШ, стр. 43-68.
Коева 2005: Коева, Светла. „Аргументна структура. Проблеми на простото и сложното изречение“ – Аргументи - семантични отношения и синтактична реализация, съст. Светла Коева. София: СЕМА РШ, стр. 25-42.
Лесева, Стоянова, Кукова и Тодорова 2018: Лесева, Светлозара, Стоянова Ивелина, Кукова Христина, Тодорова, Мария. Интегриране на субкатегоризационна информация в релационната структура на Уърднет. - Bulgarian Language 65 (2018), 2, 13–40. < https://www.balgarskiezik.eu/2-2018/2-Zara-Ivelina-Hrisi-Maria-str.13-40-full.pdf >.
Несторова 2005: Несторова, Петя. Аргументна структура. Проблеми на простото и сложното изречение – Предикативност и изречение, съст. Светла Коева. София: СЕМА РШ, стр. 11-24.
Несторова 2008: Несторова, Петя. Семантични и синтактични особености на предикатите в българския език, Пловдив: изд. Весела, 2008.
Осенова и Симов 2007: Осенова, Петя и Симов, Кирил. Формална граматика на българския език. София: БАН, 2007.
Осенова 2016: Осенова, Петя. Граматическо моделиране на българския език. София: изд. Парадигма, 2016.
Симов, Колковска 2017: Симов Кирил, Колковска Сия. Интерпретация на да-конструкциите в Опорната фразова граматика, - ел. съдържание на БАН, 2017, с. 5-9. < http://bultreebank.org/wp-content/uploads/2017/04/da-construkcii.pdf >.
A. Miller, Beckwith, Fellbaum, Gross, J. Miller, 1990: A. Miller, George, Beckwith, Richard, Fellbaum,Christiane,Gross,Derek,J.Miller,Katherine.IntroductiontoWordNet:AnOn-line Lexical Database. – Princeton University International Journal of Lexicography, 1993, p. 5. < https://wordnetcode.princeton.edu/5papers.pdf >.
Levin 2007: Levin, Beth. English Verb Classes and Alternations. A Preliminary Investigation. Chicago: Univ. of Chicago Press, 2007.
Osenova, Simov, Laskova, Kancheva 2012: Osenova Petya, Kiril Simov, Laskova Laska, Stanislava Kancheva. A Treebank-driven Creation of an OntoValence Verb Lexicon for Bulgarian. – Irec conference, 2012, p. 724. < http://www.lrec-conf.org/proceedings/lrec2012/pdf/724_Paper.pdf >.
Osenova and Simov 2018: Osenova Petya and Simov Kiril. THE DATADRIVEN BULGARIAN WORDNET: BTBWN. – Cognitive Studies, 2018, 18. < https://journals.ispan.edu.pl/index.php/cs-ec/article/view/cs.1713/4458 >.
Osenova 2020: Osenova, Petya. On the Valency Frames of type Subject-Predicate in Bulgarian. – ACL Anthology, 2020, p. 24-30. < https://aclanthology.org/2020.clib-1.3.pdf >.
Simov and Osenova 2004: Simov Kiril, Osenova Petya. The Bulgarian HPSG Treebank: Specialization ofthe Annotation Scheme. – ResearchGate 2004. <https://www.researchgate.net/publication/2885545_The_Bulgarian_HPSG_Treebank_Specialization_of#fullTextFileContent >.
Приложение 1
Визуализация на релациите в BTB-WordNet
<https://btb-wn.webclark.org/>
Приложение 2
Визуализация на валентните рамки от VerbNet
<https://verbs.colorado.edu/verb-index/vn/coloring-24.php>
Приложение 3
Визуализация на списъка със семантични роли от VerbNet
<https://verbs.colorado.edu/verb-index/VerbNet_Guidelines.pdf>