Катерина Войнова. Жанрови и стилистични особености на онлайн медиите, УИ „Св. Климент Охридски“, 2024 г. ISBN 978-619-7433-75-3, 270 стр.
Книгата на Катерина Войнова Жанрови и стилистични особености на онлайн медиите е посветена на много актуална и значима проблематика, свързана с интернет медиите и техните езикови и стилистични особености. С оглед все по-голямото влияние на онлайн медиите върху съвременното общество темата е от изключителна важност, а предлаганият от авторката езиковедски и стилистичен подход ѝ позволява по-задълбочено да вникне в техните не само технологични, но и манипулативни възможности и ресурси. Работата и е новаторска, оригинална, интердисциплинарна и несъмнено я представя в най-добра светлина. Книгата се състои от увод, четири глави и заключение, библиография на български, английски, френски, немски и руски език (135 заглавия на кирилица, 19 на латиница и 7 онлайн източника) и приложения с текстове и заглавия от онлайн медии.
В увода ясно са формулирани обектът и предметът на изследването, целите и задачите му, както и научните методи, които са използвани. Предложена е и работна хипотеза, от която се ръководи. Още в началото авторката прецизира обекта на изследване като „най-посещаваните сайтове”, които „са информационни медии без печатно, радио или телевизионно съответствие”, и насочва вниманието си върху техния език и средствата, с които привличат вниманието на аудиторията. Ясно откроените изследователски задачи й позволяват по-нататък прецизно да ги изпълни. Използваните методи на изследване са разнообразни и включват сравнителен и стилистичен анализ, наблюдение на терен и др. Работната хипотеза е продуктивна и в заключението ясно се посочва в каква степен се подкрепя от изследването.
В първата глава на книгата си Катерина Войнова се спира на основните характеристики на новите онлайн медии, като първоначално прави кратък преглед на развитието на печатните и визуалните медии, изтъквайки онези техни особености, които се използват и доразвиват от новите медии. Сред най-важните характеристики на медиите тя посочва актуализирането на информацията, хипертекстуалността, интерактивността, мултимедийността, възможностите за споделяне на информацията, анонимността и безплатния достъп до разнообразно съдържание. В тази своя част изследването е новаторско и интересно, тъй като представя новите възможности за влияние върху огромна аудитория, предизвикателствата и перспективите пред тези медии.
Втората глава най-общо е посветена на жанровите особености на онлайн медиите. Авторката се спира на развитието на понятието жанр и прави преглед на различни концепции за жанровете в журналистиката. На базата на този теоретичен преглед и на своите наблюдения тя определя като основни жанрове в онлайн медиите новината и коментара. Затова разглежда по-подробно именно тяхната структура, като се спира на ключовата роля на заглавието, често единственото нещо, което читателят първоначално вижда. Специално място Войнова е отделила на композиционните особености на онлайн медиите, тъй като в тях са концентрирани основните предимства на новите медии, които ги отличават от предишните. В тази глава авторката е демонстрирала теоретична култура, умение да борави с научната литература, но и умение да прави самостоятелни изводи.
Най-съществена и приносна по темата според мене е третата част, озаглавена „Стилистични особености на онлайн медиите”. В нея Катерина Войнова е разгърнала своя изследователски и аналитичен потенциал, показала е компетентността и уменията си да работи с текстове. В тази глава са демонстрирани различни аналитични подходи към богатия и разнообразен емпиричен материал, който е представен. Разгледани са различни аргументативни и манипулативни стратегии, използвани в онлайн медиите, както и комплексното им приложение в знакови медийни кампании като отразяването на Парламентарните избори през 2017 г. и дебатите около Истанбулската конвенция. Тук бих откроила като постижение убедителното представяне на цялостната кампания в онлайн медиите, насочена срещу Истанбулската конвенция, както и набора от манипулативни средства, чрез които се провежда тя. Представени са основните от тях като подмяната на темата чрез изместване на фокуса на дебата, спекулацията с неясни термини като джендър, както и със страховете и заблудите на хората, агресивната лексика, с която се обговарят проблемите, и пълното игнориране и/ли принизяване на другите гледни точки. Всички тези манипулативни тактики оформят модел, който целенасочено се използва и по-късно в различни медийни кампании срещу други правозащитни документи. В тази глава са разгледани също и някои лексикални и фразеологични средства, широко използвани в онлайн медиите, като филмовата метафорика, фразеологизмите и оказионализмите в тях. Обърнато е внимание и на някои граматически ресурси за изразяване на съмнение и резервирано отношение като нетипичната употреба на различни темпорално-видови и модални форми на глагола. Накрая авторката прави и сравнителен преглед на представянето на едно и също събитие в пет различни сайта в един и същи ден, за да илюстрира как читателите научават по същество пет различни новини. Представена е също много полезна обща характеристика на шест от най-посещаваните български сайтове. И тази глава убедително демонстрира умението на авторката да аргументира тезите си и да прави значими изводи.
Четвъртата глава на книгата е специално посветена на манипулацията и дезинформацията в онлайн медиите (т.нар. фалшиви новини), въпреки че много от механизмите са представени още в предишната глава. Тук са разгледани различни научни становища за манипулацията и дезинформацията в интернет медиите, пътищата, по които се разпространяват фалшивите новини, и предпоставките за тяхната ефективност. Предложени са препоръки за справяне с явлението, от които личи, че противодействието не е нито лесно, нито бързо за разлика от разпространението на дезинформацията.
В заключението на книгата се обобщават изводите от предишните глави и са потвърдени очакванията от работната хипотеза, че жанровите различия между новите онлайн медии и техните предшественици не се проявяват в тематично и само частично в езиково отношение, а са предимно на композиционното равнище и се дължат на различния канал, по който се предава информацията.
Стилът, на който е написана книгата, е едно от нейните големи предимства. Той е стегнат, ясен, логичен, разбираем и достъпен. В тази своя работа Катерина Войнова се е изявила като зрял, компетентен, аналитичен и критичен изследовател, който умее да вижда същественото и да прави ясни и аргументирани изводи и заключения. Книгата и е много полезна за студенти и преподаватели от различни хуманитарни специалности, както и за всички, които се интересуват от съвременните медии и от начините, по които те манипулират обществото.