1. Професор Гугуланова, колкото и банално да звучи, бихте ли споделили как попаднахте в специалността „Славянска филология“, полски профил, защото със сигурност системата на кандидатстване тогава е била съвсем различна. Случаен или съзнателен беше изборът Ви?
Този съзнателен и случаен избор беше толкова отдавна. Аз кандидатствах славянска филология, но разбрах, че ще следвам полонистика едва в първия учебен ден, когато в 149 аудитория при нас, бъдещите слависти, влезе проф. Иван Леков. По-късно 149 аудитория стана кабинет по полски език, където провеждах лекциите си по съвременен полски език и по историческа граматика. Така моето щастливо приключение и може да се каже успешна кариера в СУ започна и завърши в 149 аудитория. Славистиката беше моят съзнателен избор, а ми се падна полска филология, защото всяка година приемът по т.нар. профили се сменяше и беше дошъл редът на полския профил през далечната 1962 г.
2. Името Ви стои като автор върху огромен брой научни публикации, но също и като научен ръководител върху множество дипломни работи и докторски дисертации , което несъмнено завинаги Ви превръща в Учителя. От кого се учехте Вие? Кой от плеядата големи слависти остави за Вас пътеводни следи?
Моите научни публикации, дисертации, хабилитационни трудове и научното ръководство на множество дипломни работи и на няколко изключително успешни докторски дисертации сами по себе си не могат да ме превърнат в Учителя. За това е необходимо още нещо, което е част от мотивацията във взаимоотношенията между учителя и ученика в процеса на преподаването и усвояването на знанието. Надявам се моите студенти и докторанти да ме приемат за техен учител. Аз изпитвам огромно уважение към своите учители, сред които най-важният беше проф. Леков. Той беше необикновен и всепризнат авторитет и не знам как, но ме мотивираше да обогатявам знанията си, да изследвам научните проблеми след подробно запознаване с цялата литература по въпроса. Всички се възхищаваха на библиографската осведоменост на професора. Сега е по-лесно да събереш библиография, но да я прочетеш и коментираш е също толкова важно както и тогава, когато нямаше Интернет.
3. Вашите научни интереси се поместват в широки и гъвкави рамки. Коя област на езикознанието обаче е Вашата голяма страст? Може би семантиката?
Вярно е, че няма област от езикознанието, която да не ми е интересна, може би с някои изключения като диалектологията и прескриптивните граматики, които не са ме привличали. През последните години, особено когато работех в колектива, който издаде основните томове на съпоставителната българско-полска граматика, изследвах и публикувах повече семантична проблематика. Съвременната езиковедска епоха е семантична и това е разбираемо, защото няма нищо по-важно от значението в езика. Когато започвах своята научна дейност през 60-те години господстваха генеративно-транформационните изследвания. По-голямата част от научната ми дейност е в периода на структурализма, който у нас имаше своите особености и разновидности, но се стараехме да бъдем верни последователи на Пражката лингвистична школа в описанието и сравняването на славянските езици. Типологично-съпоставителният метод у нас е въведен от Ив. Леков в неговата Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици, публикувана през 1968 г. Новост в тази граматика бяха обобщенията за типологическите паралели на праславянския с други индоевропейски езици и за влиянието на семантиката върху формирането на две основни славянски категории, каквито са одушевеността и персоналността. Моят интерес към фонетиката и фонологията бе инспириран от проф. Леков, но си признавам, че тази проблематика си остана любима и предпочитана през всичките години. В съвременните описания на езиците фонологията е нещо като анекс, най-ниското равнище, върху което влияят по-високите равнища. От друга страна учението за фонемата и за фонологичните опозиции е основа за структурното описание на езиците и за мрежата от опозиции на граматичното равнище. Представете си само как синтактичните единици като изреченията, които са безкрайно множество и над 20 милиона словосъчетания, които разпознаваме за правилни в своя език, как цялото това богатство се изгражда от ограничен брой фонеми и бинарни дистинктивни признаци. В първите модели на Р. Якобсон и М. Хале тези ДП бяха по-малко от двайсетина, но се определяха като основите на езика. Йерархичният принцип е сред най-важните в описанието на езика и затова е дискусионен в различните школи и течения. Друго изключително нещо във фонетиката е индивидуалният човешки глас, който има около 500 характеристики, а за щастие или нещастие можем да фалшифицираме около трийсетина от тях.
4. Кое в развитието на днешната образователна и научна система намирате за положително и достойно за насърчение и кое ви носи горчилка или, по-меко казано, известно разочарование?
Всички искаме и по-скоро се надяваме, че промените в днешната образователна и научна система ще водят до положителен резултат. Днес светът ни изглежда по-малък, затова пък информацията ни залива отвсякъде и е лесно достъпна. Казват, че научното знание се удвоява на всеки 12 години. Как да се удържи това темпо, как и за колко години да усвоиш досегашното знание за езика и кога ще внесеш своя нов, оригинален принос в съществуващите или в новите теории за езика. Не знам дали това носи разочарование или е силно мобилизиращо. На този въпрос отговор трябва да търсят младите, днес и светът и езикът е на младите и се твърди, че дистанцията между поколенията е най-голяма, че има нещо като пропаст между старите и младите носители на езика.
5. Самата аз в едно интервю твърдя, че човек не е това, което яде, както ни се втълпява напоследък, а това, което казва. Как Вие виждате мястото на езика в съвременните обществено-политически реалии?
Въпросът за мястото на езика в съвременното общество не трябва да се свежда само до промени в комуникативната функция на езика. Ясно е, че промените в общуването ни са огромни, но каквото общуването, такъв и езикът. Той просто трябва да му служи и да допринася за осъществяването на целите на комуникацията. За щастие езикът има и други функции освен тази, че е оръдие на комуникацията. За тези функции също не трябва да се безпокоим, защото нищо човешко – нито знанието, изкуството, мисленето или естетическите ни потребности са мислими без езика. Има и нещо интересно в езиковите промени в съвременната епоха – тяхната сила, бързо темпо и преобладаващо влияние на външните причини. Това е нова област на научните изследвания върху езика и върху неговите функции.
6. Какво е, а може би какво трябва да бъде, бъдещето на славистиката според Вас?
Нито за съвременното състояние, нито за бъдещето на славистиката имам някакви опасения. От дългата история на славистичната наука знаем, че е имало периоди на бурен разцвет и на по-слаб интерес към проблемите на славянските езици. Споменавала съм и друг път парафразата на една латинска сентенция, че животът е кратък, но славистиката е вечна.
7. Имате ли мечта или визия за езиковедската наука?
Трудно ми е да говоря за мечти „на попрището жизнено ... в края“, но сигурно в науката за езика ще се появят нови школи и теории, които ще ви позволят да опознаете по-пълно системата на езика, принципите на нейното функциониране и на промените в нея.
8. Какво е Вашето послание към младите поколения, свързано с езиковата им култура и компетентност?
Да учат чужди езици и преди всичко славянските езици, защото само така се опознава по-добре своя български език, който заема изключително място в семейството на славянските езици. Много важно е да расте богатството на езика ни и нашата езикова компетентност. Грижата за родния език филолозите трябва да поставят на първо място. Това е част от, както вие го наричате, моето послание към студентите и към колегите преподаватели.
9. А какво е Вашето послание към нас, следовниците Ви в университетското поприще?
Мисля, че в Катедрата по славянско езикознание изучаването на езиците и тяхното научно изследване е на много високо равнище. Това се потвърждава и от богатата банка от теми на защитените дипломни работи през годините. В различните периоди се променяха предпочитанията на студентите към изследването на езиковите области. Най-многобройни са дипломните работи по лексикология, фразеология и върху фрагменти от езиковата картина на света, но също така на морфологична и словообразувателна проблематика в съпоставителен план. Иска ми се да отбележа нещо много съществено и това не е само моето мнение, че дипломните работи стават все по-интересни, по-стойностни и дори новаторски. Повече ме радва това, че самите студенти след защитата се чувстват удовлетворени и горди от постигнатия резултат. Какво по-хубаво от това да завършиш следването според максимата Finis coronat opus, при това този край често става начало на успешна научна дейност в областта на славистиката.