Фразеологичните единици са част от лексикалния фонд на всеки език. Те са тази специфична част, която езиковедите определят като трудно превoдима и препъникамък в хода на работа на преводачите. Такива съчетания като опичай си ума, които ние не възприемаме в буквалното значение на съставните им елементи, а в тяхното преосмислено значение и които не импровизираме в речта, а използваме в готов вид по традиция, са известни в науката за езика с названието фразеологизми, фразеологични единици (по-рядко идиоми). Те образуват фразеологичния фонд на езика, който в по-голямата си част е национално самобитен, оригинален, неповторим, поради което не без основание може да се нарече негова „екзотична“ съставна част (вж. Кювлиева-Мишайкова 1986: 5). Фразеологията е лингвистичната дисциплина, която изучава устойчивите словосъчетания, т.е. фразеологични единици, фраземи. Думата фразеология произхожда от гръцкото phrasis – израз и logos – наука и като част от науката за езика изследва характерните особености на тези специфични езикови единици, свързани с образното мислене на хората, техния бит, култура и историческа съдба.
В настоящото изследване ще насочим вниманието си към фразеологичните съчетания, които съдържат компонент название на цвят, като белият и черният цвят няма да бъдат обект на изследване. Фразеологичният фонд с компоненти белият и черният цвят е изключително богат, затова смятаме, че е необходимо те да бъдат разгледани самостоятелно в отделно проучване. Целта на изследването ни е да се направи кратък обзорен преглед и съпоставителен анализ на тези специфични езикови единици в два славянски езика – българския и словашкия език, като ще изхождаме от българския език.
Според Мишел Пастуро цветовете задвижват кодове, табута, предразсъдъци, на които без да знаем, ние се подчиняваме, те притежават различен смисъл, който дълбоко влияе върху нашата среда, език и въображение. Цветовете не са нещо неизменно. Те имат своя бурна, пълна с перипетии история, която ни връща към зората на времето и чиито следи откриваме дори в съвременния речник: не е случайно, че позеленяваме от яд, ставаме бели като платно, почервеняваме от ярост (вж. Попова 2022: 9). Една от целите ни е да разберем доколко фразеологичните съчетания с компонент цвят в българския език намират своя точен еквивалент в словашкия език. От друга страна ни вълнуват и разминаванията между двата езика в рамките на тези специфични езикови единици. В процеса на изследване ще се опитаме да достигнем до някакви изводи, заключения защо даден цвят е бил подбран и мотивира формирането на даден фразеологизъм с компонент точно този цвят за изразяване на определено значение. Цветовете, които ще бъдат анализирани в настоящото изследване, са: червен, жълт, сив, син, зелен. Още в самото начало бихме искали да уточним, че в процеса на съпоставяне на фразеологичните единици в двата езика ще си служим с термините еквивалент и аналог (Е. Недкова си служи с тях в статията „Фразеологизми с компоненти на звания на цветове в български и руски език“) (вж. Недкова 2008: 129) и нулева позиция. Под еквивалент разбираме пълно съответствие на семантично и лексикално ниво между дадени фразеологични единици, под аналог – наличие на някаква съществена разлика в структурно или семантично отношение, а под нулева позиция схващаме липсата на какъвто и да било еквивалент и аналог. В хода на изследването ще си служим и с по-тесни термини като абсолютен еквивалент (съвпадение на всички показатели), непълен еквивалент (няма съвпадение във всички значения на сравняваните единици), относителен еквивалент (незначителни разлики във формата, синтактичния строеж, категориалния признак, лексикалната или синтактична съчетаемост), които С. Влахов и С. Флорин разграничават при превода на устойчиви съчетания с различна степен на близост между съотносителните единици в двата езика. Те също говорят за аналог, т.е. относителен еквивалент, при който според тях е налице пълна или частична замяна на образа (вж. Влахов, Флорин 1990:175). Въпреки че с тези термини С. Влахов и С. Флорин си служат в областта на превода, смятаме, че са напълно подходящи и приложими и в контекста на настоящото изследване.
Червен цвят
Червеният цвят в българската и словашката фразеология се среща предимно при устойчиви сравнения от типа червен като божур / трендафил / ябълка в значение „приятно червен, румен“, т.е. налице е положителен оценъчен знак. Червен / изчервявам се / почервенявам като <варен, печен> рак; зачервен / изчервявам се до ушите / до корена на космите се употребяват в значение „ставам червен от гняв, ярост, срам и т.н“. В словашкия език гамата от сравнения с компонент червен цвят също е богато застъпена – červený ako pivónia / ruža / krv; líčka červené ako jablká (червен като божур / роза / кръв; бузи /страни, червени като ябълка) с положителна оценъчна характеристика „приятно червен“; horieť ako oheň / plameň / fakľa (горя като огън / пламък / факла) – обикновено се употребяват за описание на лицето и косата; červenať sa / červený ako < varený > rak / moriak / paprika; červenať sa až po korienky vlasov (червенея / червен съм като <варен> рак / пуяк / чушка; червенея чак до корена на космите) в значение „ставам червен от гняв, ярост, срам и т.н“. Всички тези фразеологични словосъчетания са със значение „изключително червен“ като се използват за описание както на хора, така и на предмети. В българския език се среща и сравнението жълт като керемида във вода, което съдържа имплицитно червения цвят, изразен чрез съществителното керемида, и компонента жълт цвят. Употребява се в значение „червен съм, червенея, ставам червен“. В словашкия е налице нулева позиция. Червеният е наситен цвят, той е символ на силата, огъня, цвят на кръвта, чувствата, страстите и емоциите. Олицетворява космичната сила на любовта и блясъка на живота. Предизвиква усещане за радост, енергия, емоционалност, сила и топлота. За египтяните пък червеното е знак за агресивност, гняв, отмъстителност и примирение. То е възприемано като подпомагащ живота цвят, символизиращ яростта и победата, затова не е чудно, че почервеняваме от срам, гняв, яд и т.н. (вж. https://themeaningofcolors.com/символика-на-цветовете/).
Когато българите говорят за добре изглеждащ, здрав човек си служат с фразеологичното съчетание зачервил съм гребена, където компонентът цвят се съдържа в глагола от свършен вид зачервя, самата фразема препраща към червения гребен на петела. Аналог в словашкия език е dostať farbu, който дословно се превежда придобия цвят. Видимо е, че тези словосъчетания в семантично отношение съвпадат, но в лексикално отношение ясно се диференцират. Освен това българският фразеологизъм е и сякаш по-изразителен и цветист.
Общо за българската и словашката фразеология е словосъчетанието червен картон – červená karta, който принадлежи към спортната терминология, предимно в областта на футбола, но не само, напр. Георги Марков: ДПС показа червен картон на президента (На фокус, БНР Новини, bnr.bg). Той е с международен характер и го откриваме в редица други езици – руски, английски, чешки и много други. Пример за друг интернационализъм е червена книга – červená kniha. Това е списък със застрашените и изчезнали вече биологични видове в дадена държава. Червеният цвят тук е мотивиран от качеството на цвета да привлича и изостря вниманието, затова се използва също и при предупредителните пътни знаци за опасност. Холивудските звезди и въобще известните личности ходят по червения килим, който е символ на бляскавост, успехи, богатство, на словашки červený koberec. Червеното тук е символ на здравето, благоденствието, богатството. Тези примери представят междуезикова симетрия на всички равнища – семантично, формално, лексикално като цветът при тях е изразен чрез прилагателно име. Често когато не разрешаваме, забраняваме нещо си служим със словосъчетанието давам червена светлина, като червеният цвят тук ни препраща към светофарите и забраната да се пресича на червено. Този пример е доста противоречив, защото глаголът давам означава разрешавам, позволявам нещо, а същевременно червеният цвят забранява. В словашкия не откриваме нито еквивалент, нито аналог, т.е. налице е нулева позиция.
Интересен пример за фразеологична единица, която има своя точен еквивалент и в словашкия, е минавам като червена нишка през нещо – tiahnuť sa ako červená niť, което означава основна мисъл, идея, неотменно присъстващи в сюжет или поведение. Това словосъчетание води своето начало от военната флота на Великобритания. Сред корабните атрибути се появили въжета, в които била вплетена червена нишка по цялата дължина, за да се предотвратят кражбите. Постепенно тази фраза придобива и преносен смисъл, обикновено в литературата означава основна мисъл, идея на автора, преминаваща през цялото литературно произведение. С тази фраза си служи за първи път Гьоте в романа си „Сродства по избор“ (вж. Складана 2012: 205).Друг много ярък пример е фразеологичното словосъчетание на червено съм в значение „нямам никакви пари, беден съм“. Точен еквивалент в словашкия не е наличен, словаците си служат с фраземите byť na suchoty / nemaťani groša и т.н. (на сухо съм / нямам нито грош), които имат своите абсолютни еквиваленти и в българския – оставам на сухо / нямам пукната пара.
В процеса на ексцерпиране на фразеологични словосъчетания с компонент червен цвят се натъкнахме на интересни примери за названия на болести с колореми в статията на Ж. Станчева „Лексикално-словообразувателни изразни средства в българската и полската езикова картина на болестите (на базата на деадективни деривати)“ (вж. Станчева 2017: 337). Като абсолютни еквиваленти можем да посочим червен инфаркт – červený infarkt, наричан още хеморагичен (hemoragický). Червеният цвят тук е мотивиран от характера на самото заболяване и неговата обусловеност с кръвоснабдяването. Друг ярък пример е заболяването червен вятър (лат. еризипел), което намира своя аналог в словашкия – ruža (лат. erysipelas). В словашкия аналог компонентът цвят отсъства, би могло да се твърди обаче, че донякъде цветова препратка се съдържа в съществителното ruža, което в букв. превод означава роза. Нулева позиция откриваме при заболяването червенка (еритродерматит). Словаците си служат единствено с латинското название erytrodermia.
Жълт цвят
Жълтият цвят е широко разпространен. Той символизира мъдростта, знанието, слънцето. Свързван е обаче и с фалшификаторите на монети, затова е смислово натоварен като цвят на измамата и измяната, еретиците и евреите. Жълто-зеленият цвят пък е знак за присмехулна и несериозна цветова комбинация, която носят музикантите, жонгльорите, шутовете и лудите (вж. Попова 2022: 90). Фразеологичните словосъчетания с компонент жълт цвят са изключително малобройна група. Попаднахме на сравненията жълт като лимон / восък, чиито еквиваленти в словашкия саžltý ako citrón / vosk в значение „много блед, болнаво изглеждащ“. Обща фразема за двата разглеждани езика е също жълт картон – žltá karta, който принадлежи към спортната терминология и е част от международната лексика. Жълтият картон означава предупреждение, че поведението на даден играч е неприемливо, това е наказателна мярка. Той е свързан с червения картон (červená karta), който споменахме по-горе. Във футбола например играчът може да продължи да играе след получаване на жълт картон, но при получаването на втори жълт, т.е. червен картон, той трябва да напусне игрището.
Интересни примери са словосъчетанията жълта треска / жълта чума / (също американска чума), които се използват за означаване на остро вирусно заболяване. В словашкия съществува точен еквивалент žltá zimnica / horúčka. Подбран е именно жълтият цвят като компонент на фразеологичното словосъчетание, защото при тежките случаи причинява жълтеница поради увреждане на черния дроб. Друг подобен пример е жълтеница – žltačka (болният придобива жълт цвят на кожата).Непременно трябва да споменем и така наречената жълта гостенка, което словосъчетание се е превърнало в нарицателно за инфекциозното заболяване туберкулоза. На нея е посветено и едноименното стихотворение на Христо Смирненски „Жълтата гостенка“. В словашкия език откриваме донякъде аналог zomrieť na suchoty / suchotiny (умра от туберкулоза), който също се възприема като фразеологична единица. Цветът тук отново не е случайно подбран. Посочените заболявания са смъртоносни и са погубили извънмерно много животи, а жълтият цвят присъства с негативната си символика. При египтяните жълтото е знак за завист и лош поглед, докато при юдеите символизира смъртта (вж. https://themeaningofcolors.com/символика-на-цветовете/).
Когато искаме да посочим, че някой е с неподходящо облекло ние, българите, често си служим с фразата отива ми като на спукани пети жълти чехли. В словашкия език обаче не се натъкнахме на словосъчетания с компонент жълт цвят за описание на неуместно облекло. Аналози на семантично ниво са pristane niekomu niečo ako psovi piata noha / ako päsť na oko и т.н. (дословен превод – отива ми като на куче пети крак / като юмрук на око). Когато се страхуваме пък изключително много често си служим с устойчиви словосъчетания като боядисах / намокрих / ожълтих / напълних гащите. Синонимният ред в българския език е доста богат и цветист. Компонентът жълт цвят откриваме в глагола от свършен вид ожълтя. Аналози в смислово отношение в словашки контекст са pustiť do nohavíc (gatí) / mať plné nohavice (напълня гащите, пълни са ми гащите), където компонентът цвят отсъства. Словаците, за разлика от българите,не правят асоциация с жълтия цвят на отпадъчния продукт на човешкия организъм – урината, която е предимно в жълт цвят,като обикновено варира наситеността на цвета. Друг е въпросът, че тя може да бъде и кафява, червена, оранжева, което е индикация за здравословен проблем или недостатъчен прием на течности.
Значителни примери от областта на интернационалната лексика са например фраземи като жълта раса – žltá rasa (монголоидната раса); жълта преса – žltá tlač (списания и вестници); жълт метал – žltý kov (злато).Любопитно е словосъчетанието жълта книжка, което означава документ за лудост, за психично болен човек, като подобен документ наистина е съществувал. Въпреки че в днешно време психично болните се водят на отчет и жълта книжка не се издава, словосъчетанието е останало в езика. Обяснимо е, че българите възприемат жълтия цвят за най-подходящ за част от това словосъчетание, защото в миналото психиатричните болници обикновено са се боядисвали в жълт цвят, за да успокоява пациентите. Цветът на стаите също се е подбирал внимателно, отново с цел постигане на спокойствие. Освен това този цвят е свързван с лудостта, несериозното отношение. В словашкия подобна фразема не съществува, но в някогашна Чехословакия е съществувала така наречената – modrá knižka (синя книжка), която обаче не се схваща като фразеологизъм. Издавала се е на мъжете, които са имали някакво физическо или ментално заболяване и не са можели да отбият военна служба, респективно при мобилизация също са били освобождавани от военна повинност. Подобна книжка в България не се е издавала.
Несъответствие в структурно отношение откриваме при словосъчетанието имам жълто около устата, чиито аналог в словашкия еmať mlieko na brade / tečie mlieko po brade (имам мляко по брадата / тече ми мляко по брадата). В семантично отношение фразите напълно съвпадат, употребяват се, когато говорим за млад човек, който е без никакъв опит, незрял. С компонент мляко в българския език синонимният ред също е доста изобилен, например – миришат ми устата на мляко; още мляко бозая; с мляко по устата. Тези словосъчетания се използват в негативен контекст, дори ироничен.
Сив цвят
Сивият цвят е неутрален. Той е сред най-популярните в цветовата гама на офисите и производствените предприятия. Обикновено се свързва с нежеланието на човек да се откроява от тълпата. В тази връзка хората, които се сливат с другите, без дори да се опитват да разкрият своята индивидуалност, обикновено се наричат сиви мишки. Често този цвят символизира известна примитивност, нисък произход (вж. https://bg.zkol.org.ua/siv-cvyat-v-psixologiyata-znacheniekakvo-simvolizira-xarakteristika/). Словосъчетанието сива мишка, с което си служим за означаване на незначителен човек, има своя еквивалент и в словашки – syvá myška / myš. Абсолютни еквиваленти са и словосъчетанията сив кардинал – sivý / šedý kardinál / sivá eminencia в значение „човек, движещ ситуацията от дълбоките сенки, задкулисно“. Тези фраземи са носители на отрицателен оценъчен знак.
Фразеологичните единици с компонент сив цвят като цяло са свързани с икономиката, бизнеса, производството. Може да се твърди, че фразеологичните словосъчетания, на които се натъкнахме, са предимно с международен характер. Такива са например сива икономика – šedá ekonomika („дейност, при която не се спазва трудово-правното законодателство“); сиво вещество – sivá mozgová hmota („мозък, интелект“). Българите често говорят за сиво ежедневие в значение „еднообразно, скучно ежедневие“, в словашки контекст – sivá / šedá každodennosť. Сивият цвят е натоварен предимно с отрицателна символика, той е цвят на незначителното, незабележимото, дори неприветливото, затова и фраземите с компонент сиво са носители на отрицателна конотация. Интересен пример е народното название на заболяването сиво перде (катаракта), което намира своя аналог в словашкия sivý zákal (лат. katarakta). По отношение на структурата словосъчетанията са идентични, двусъставни са и съдържат компонента сив цвят. Разлика обаче се наблюдава на семантично ниво, съществителното нарицателно zákal има значения 1. потъмняване, размътване; 2. лека мъгла, т.е. в семантиката му отсъства значението „перде“.
Син цвят
Синият цвят спада към групата на студените цветове, той е символ на аристокрацията. Свързваме го с морето, небето, водата, безкрайното битие. Този цвят символизира добрината, честността, благородството, безкористността. Едно от най-разпространените фразеологични словосъчетания е имам синя кръв в значение „имам благородно потекло“. Словашкият еквивалент е mať modrú krv. Разбираемо е защо именно синият цвят е подбран в тези словосъчетания, той принадлежи на благородниците, кралските особи, знатните хора. Съответствие откриваме и при словосъчетанието син език – modrý jazyk., което служи за означаване на заразна треска при животните. Един от симптомите на заболяването е оцветяване на езика в синьо, оттам идва и названието му. Друг любопитен пример е народното название на болестта антракс – синя пъпка, което намира своя аналог в словашкия – slezinová sneť (букв. превод далачна гангрена). В словашкото словосъчетание компонентът син цвят отсъства, по-скоро има препратка към черния цвят чрез медицинския термин sneť (мед. гангрена), който се характеризира с почерняване и загниване на някоя тъкан от тялото. На абсолютни еквиваленти се натъкваме при названията синя болест – modrá choroba, които на жаргонен език означават пристрастяване към татуировките. Двете словосъчетания съвпадат напълно в структурен и семантичен план. Друг фразеологичен израз с интернационален характер е синята планета – modrá zemв значение „планетата Земя“. Народната памет асоциира синия цвят с небето и водата, с „небесната вода“, която дава условия на земята да ражда, да активира плодовитостта (вж. Димчева 2021: 196). Освен това видяна от Космоса планетата Земя е синя на цвят. В тази връзка е разбираемо защо синьото е мотивирало образуването на това нарицателно за планетата Земя. Съответствие на семантично и лексикално ниво откриваме и в словосъчетанията синя каска в значение „омиротворителните сили на ООН“, което отговаря на словашкото modrýbaret/modrá prilba; синьо гориво – modrý plyn („природенгаз“)[1]; сините якички – modrégoliere– нарицателно за обикновените работници, които извършват ръчен труд и са по-ниско платени; син екран – modrá obrazovka (телевизията, телевизора). Изключително интересен пример е словашкото фразеологично съчетание mať modrý pondelok (буквален превод имам син понеделник), което означава „имам почивка, не работя“. Еквивалент в семантично отношение в българския език не съществува. Българите също говорят за „син понеделник“, но в съвсем различен смисъл. Това е третият понеделник от януари, като експертите смятат, че той е най-депресивният и трябва да сме предпазливи. Синият цвят тук се свързва със зимата, студа, самият цвят е студен според художниците макар да предизвиква и положителни асоциации. Словаците често си служат с нарицателното за железничарите modrá armada (в превод синя армия, войска). В българския подобно словосъчетание не се е оформило. Еквивалент не откриваме и при фразеологизма sľúbilbymu (aj) modré zneba (би му обещал (също) синьото в небето) в значение „бих направил всичко за някого“. В семантично отношение фраземата душата си давам за някого се доближава до словашкия пример. В семантично отношение съвпадат и фразите за означаване на „преуморен човек, който не се наспива“ – имам тъмни кръгове / сенки под очите –mať modré podočami.
Зелен цвят
Зеленият цвят е последният, който ще анализираме. Той е символ на хармонията, живота, надеждата, плодородието, природата, но и на завистта. Фразеологичните съчетания с компонент зелено не са особено многобройни. В процеса на изследване се натъкнахме на интересни примери като давам / имам зелена светлина – dať zelenú na / dostať zelenúna в значение „нещо е позволено“; зелена вълна – zelenávlna „когато има автоматично задаване на зелено на кръстовища в определена посока за регулиране на трафика“; позеленея от яд / гняв – ozelenieť odzlosti в значение „цвета на лицето на някого се променя в резултат на някакво отрицателно чувство“; зелена инициатива – zelená iniciatíva „който се отнася до околната среда и нейното опазване“. Всички тези примери са абсолютни фразеологични еквиваленти и може да се твърди, че се отнасят към международния речников състав. Зеленото е символ на завистта, един от смъртните грехове, затова не е необичайно, че позеленяваме от яд. Този цвят ни препраща и към зеленото на светофарите, което позволява пресичането; а като символ на природата не е учудваща мотировката на фраземите, свързани с околната среда и нейното опазване.
Когато българи и словаци говорят за човек, който още не е поумнял, не е станал умен, няма опит си служат с устойчивите словосъчетания зелено откъснат / зелен съм / млад и зелен съм – je zelený (зелен е). Словосъчетанието celý zelený обаче се употребява в значение „много блед“. В българския език не открихме еквивалент или аналог с компонент зеления цвят за изразяване на това значение, т.е. налице е нулева позиция. Този цвят свързваме с младите растения и дървета, които първо придобиват зелен цвят (листа, пъпки), а след време цъфтят и дават плодове. Именно затова е избрано зеленото като компонент за означаване липсата на опит. В българския език се натъкнахме и на фразеологичната единица тиквата ми е зелена в значение глупав съм. Зеленият цвят обаче в словашкия се свързва само с липсата на опитност у младите и за описание на бледост.
В резултат на пандемията от Covid-19 се появи и интернационалният зелен сертификат – zelený certifikát на Европейския съюз. Той е доказателство, че даден човек е ваксиниран срещу Covid-19, преболедувал Covid-19 или получил отрицателен резултат от тест. Зеленото в тази фразема е мотивирано от символиката на цвета да позволява, дава разрешение. В тази връзка сертификатът дава свобода на пътуващите, които го притежават. В световен мащаб все повече се говори за зелена енергия – zelená energia, т.е. добиване на енергия от възобновяеми енергийни източници, която фразема отново е мотивирана от символиката на зеления цвят и неговата обусловеност с природата. Друг пример е фраземата зелено човече – zelený mužíček, която се е превърнала в нарицателно за извънземните. Филмовата индустрия наложи с времето идеята, че извънземните имат зелен цвят на кожата, оттам е обяснимо и формирането на нарицателното с компонент точно този цвят. В процеса на изследване открихме поредната двойка фразеологични единици, които съвпадат в семантично отношение, съдържат компонента зелен цвят, но се различават по структура. Пращам за зелен хайвер – klámať až sa hor yzelenajú („толкова лъжа, че чак зеленеят планините“). И двете словосъчетания означават лъжа, заблуждавам, мамя някого. Хайверът обикновено има черен, оранжев, розов или тъмночервен цвят – зелен не съществува. От друга страна, зеленият цвят е мотивиран поради определянето му като цвят на лекомислието, неразумността, шеговитостта. В словашки контекст планините няма как да зеленеят (зеленеят пасищата, поляните, горите в планините), тук отново има ирония, насмешка както в българското словосъчетание. Пълно съответствие на лексикално и семантично ниво откриваме във фразите зелен килим – zelený koberec. С него се обозначава футболно или друго игрище, както и всяка затревена площ. Тези фраземи изразяват положително конотативно значение.
Устойчивите сравнения откриваме и при зеления цвят, например зелен като тревата – zelený akotrávа / hrášok / smaragd / malachit / more (зелен като трева, грах, смарагд, малахид, море). Както се вижда синонимният ред в словашкия е доста по-богат. При проучването на фразеологичните словосъчетания с компонент зелен цвят се натъкнахме и на два интересни примера, които нямат еквиваленти, т.е. налице са нулеви позиции. Българите си служат с фразата трай коньо, за зелена трева за изразяване на недоверие, че нещо ще се промени, в словашкия език няма аналог или еквивалент. Обратният случай, нулева позиция в българския език откриваме за словашкото postaviť / stavať nazelenej lúke (построя / издигам на зелена ливада) в значение „изградя от основите“. В семантично отношение отговаря на българското започвам от нулата. Словашката фразема има и значение „строя на земеделска земя“, което донякъде отговаря на българското „купувам / продавам на зелено“[2]. В икономическата сфера се натъкнахме на термините инвестиции на зелено / инвестиции на кафяво[3], които отговарят на словашките investície na zelenej lúke / investície na hnedej lúke (букв. превод инвестиции на зелена / кафява ливада) (от англ. greenfield / brownfield). В тези примери е налице пълно съответствие на семантично ниво, но в лексикално отношение се различават, затова може да се говори за аналози или още относителни еквиваленти. Пълно сходство в структурно отношение откриваме при названията на заболяването глаукома зелена звезда – zelený zákal. И двете словосъчетания са двусъставни и в тях присъства компонентът зелен цвят, но съществителното zákal, както беше упоменато по-горе в изследването,има две значения 1. потъмняване, размътване; 2. лека мъгла, т.е. в семантиката му отсъства значението „звезда“.
В резултат на съпоставянето на по-представителни фразеологични единици с компонент цвят, перифрази и названия на болести с колореми в български и словашки контекст става ясно, че сходствата в тази област са много повече, отколкото предполагахме. Разбира се, има и разлики на семантично или структурно равнище при някои устойчиви словосъчетания, но те не са особено многобройна група. В изследването бяха посочени двукомпонентни фразеологични съчетания, но и такива с повече съставни части. В хода на проучването беше установено, че цветовата палитра присъства осезаемо в редица фраземи в двата сравнявани славянски езика. Най-значителен обем от фразеологизми бяха открити при червения и жълтия цвят. Червеният цвят, както споменахме по-горе в изследването, предизвиква усещане за енергия, емоционалност. Той е цвят на чувствата, затова и почервеняваме от яд, срам и т.н. Положителни значения откриваме при устойчивите словосъчетания за сравнения, които изразяват приятно червен, румен цвят при описание външния вид на хора и предмети. Жълтият цвят се свързва с лошото здравословно състояние, с подигравателното и иронично отношение, с измамата, подвеждането. В изследването се установи, че той присъства като съставна част в редица фразеологични словосъчетания, които назовават разнообразни болести. Асоциациите, които предизвиква са с нещо негативно, неблагоприятно, дори нездравословно. Сивият цвят също поражда отрицателни асоциации, той се свързва с икономиката и бизнеса като цяло и представлява неутрален цвят, използва се за изразяване на пасивност, безучастност, безразличие. Синият и зеленият цвят присъстват предимно в положителен аспект, като фразеологичните съчетания с компонент тези цветове са по-малобройни групи. В изследването бяха посочени и някои интересни примери за названия на болести с колореми с компонент жълт, зелен, син, червен и сив цвят. В названията на болести и симптоми, които са деадективни деривати или съдържат непроизводни прилагателни имена, най-често е профилирано цветово изменение. За профил служи цветът на патологичното изменение, по-рядко промяната засяга общо външния вид на болния – изменя се цветът на кожата, лигавицата и др. Други характеристики на патологията, като форма, консистенция, температура, също се профилират в названията, но чувствително по-рядко (вж. Станчева 2017: 342).Названията на болести с колореми по своя характер не представляват фразеологични единици, примерите бяха приведени, за да бъде илюстрирана продуктивността на колоремите.
Въз основа на съпоставителния анализ става ясно, че изключително голяма част от фразеологичните словосъчетания с компонент цвят принадлежат към групата на международния речников състав. Това е една от причините за големия брой идентични по структура и значение фраземи в двата езика, освен фактът, че сравняваните езици са славянски. Наличието на такъв значителен брой тъждествени фразеологични словосъчетания са доказателство за непрекъснатото и аналогично развитие на двата славянски езика. Освен това може да се твърди, че многото сходства във фраземите с компонент цвят на двата езика, свидетелстват и за това, че съвременните възприятия и себеусещане на българина и словака се припокриват до голяма степен. В заключение, бихме искали да добавим, че в настоящото изследване не претендираме за изчерпателност. Нашата цел бе да осъществим кратък общ преглед на тази специфична езикова област, по-точно цветовото присъствие /отсъствие във фразеологичния фонд на двата езика, значението, което тези словосъчетания индикират, и до каква степен те съвпадат или не в двата езика.
БИБЛИОГРАФИЯ
Влахов, Флорин 1990: Влахов, С.; Флорин, С. Непреводимото в превода. Наука и изкуство. София, 1990.
Делева 2012: Делева, В. Перифразите в публицистичния стил на съвременния език (семантична българско-полска конфронтация). Дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „доктор“. София, 2012.
Денчева 2003: Денчева, Д. На паркета не само се танцува (икономическата лексика в българския и полския език“ – B: Славистиката в началото на ХХI век. Традиции и очаквания (Шести национални славистични четения), Сема РШ, София, 2003.
Димчева 2021: Димчева, М. Символиката на цветовете – някои аспекти на изследване, В: Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по науки за образованието и изкуствата, Книга изкуства, том 114. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София, 2021.
Кювлиева-Мишайкова 1986: Кювлиева-Мишайкова, В. Фразеологизмите в българския език. Народна просвета. София, 1986.
Недкова 2008: Недкова, Е. Фразеологизми с компоненти на звания на цветове в български и рускиезик, В: Межкультурная коммуникация. Вестник ВолГУ. Серия 2. 2008. № 1 (7) 2008.
Попова 2022: Попова, В. Цветът в културата. Фабер. Велико Търново. 2022.
Skladaná 2012:Skladaná, J. Ukryté v slovách. Slovenské pedagogické nakladateľstvo. Bratislava. 2012.
Станчева 2017: Станчева, Ж. Лексикално-словообразувателни изразни средства в българската и полската езикова картина на болестите (на базата на деадективни деривати), В: Паисиеви четения, том 54, кн. 1, сб. А, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. Пловдив, 2017.
ЕКСЦЕРПИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ
Ничева 1993: Ничева, К. Нов фразеологичен речник на българския език. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София, 1993.
Панайотов, Иванова, Лиханова 2013: Панайотов, В.; Иванова, Д.; Лиханова, С. Кратък словашко-български речник на икономическите термини. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София, 2013.
Smiešková 1989: Smiešková, Е. Malýfrazeologický slovník. Slovenské pedagogickén aklad ateľstvo. Bratislava, 1989.
Станчева 2017: Станчева, Ж. Лексикално-словообразувателни изразни средства в българската и полската езикова картина на болестите (на базата на деадективни деривати), В: Паисиеви четения, том 54, кн. 1, сб. А, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. Пловдив, 2017.
https://slovnik.juls.savba.sk/
ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ
https://themeaningofcolors.com/символика-на-цветовете/
https://bg.zkol.org.ua/siv-cvyat-v-psixologiyata-znachenie-kakvo-simvoliziraxarakteristika/
http://www.medicine.bg/medicinski-rechnik/