Стефана Димитрова, Енчо Тилев, Тенчо Делекювлиев. Вселената на езика. Диалози с професор Стефана Димитрова. Пловдив: „Макрос“, 2022, ISBN 978-954-561-563-4, 365 стр.
През 2022 г. на българската филологическа сцена се появи книгата Вселената на езика. Диалози с професор Стефана Димитрова, съставена от езиковедите Енчо Тилев, доктор по филология и главен асистент в Катедрата по руска филология на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, и Тенчо Дерекювлиев, филолог българист и изследовател в сферата на диалектологията. Посветен на българския лингвист от световна величина, професор Стефана Димитрова, трудът представлява един от първите по рода си в българистичната езиковедска литература и с него се полагат основите на нетрадиционен и интригуващ жанр, сравним, но неидентичен с този на литературните анкети, които в литературознанието се свързват с името на професор И. Сарандев, продължител на традицията на изворовите книги. Следва да се посочи близостта на колективния труд в идейно-тематичен аспект и с издадената през 2010 г. книга Любомир Андрейчин – пътят на откривателя със съставители К. Чакърова и Т. Дерекювлиев (Чакърова, Дерекювлиев 2010: Чакърова, К., Дерекювлиев, Т. Любомир Андрейчин – пътят на откривателя. Пловдив: Амарт, 2010), която популяризира личността на българския езиковед, като в нея се представят интервюта със сина на професор Любомир Андрейчин, с негови бивши студенти (сега утвърдени учени), избрани негови текстове и пълна тематична библиография.
Както споменават авторите на Вселената на езика. Диалози с професор Стефана Димитрова, тази книга „може да бъде енциклопедия, може да се разглежда като историография на лингвистиката, като (авто)биография или неординарен разказ за най-човешкото в човека – Езика“ (с. 5). Под формата на въпроси и отговори и „концептуално избрани текстове“ (с. 6) на нейните страници се въплъщава по необичаен начин събирателният образ на лингвистичното кредо на професор Стефана Димитрова, оформило се в школата на професор В. А. Звегинцев, а „метафоричното заглавие“ (с. 6) едва ли е избрано случайно, то оправдано отпраща към тълкувателния ракурс – диалози с Вселената на езика.
Книгата се състои от уводни думи на Е. Тилев и Т. Дерекювлиев, озаглавени съответно „Диалози за езика“ и „Диалогично и интерпретативно“; четири обособени части – диалози с професор Стефана Димитрова, които са основа на изложението; рубрика „Избрано“, съдържаща откъси от монографии и статии на Стефана Димитрова, получили високо признание от световната лингвистична общност; думи за нея от изтъкнати езиковеди; актуализирана библиография на трудовете ѝ до 2021 г. включително; резюмета на книгата на английски и руски език.
В Диалозите прави впечатление, че всеки въпрос и отговор могат да се разглеждат като единство от самостоятелни текстови единици, подлежащи на осмисляне дори извън рамките на цялостното изложение. Достъпният и увлекателен стил безспорно превръща тази беседа в своеобразно богатство, в „рог на изобилието“ на познанието, откъдето както вещият филолог, така и изкушеният от енигмите на езика читател нефилолог могат да почерпят от опита на изследовател, посветил десетилетия от живота си на науката за езика. През призмата на отговорите методологично се отразява принадлежността на професор Стефана Димитрова към звегинцевската школа, антропологичната лингвистика, менталистките направления и предпочитанията на научното дирене, насочено към прагматиката, теорията на лингвистичната относителност, антисистемата и пресупозициите. Изпъкват високото ниво на лингвистичния морал, добросъвестното отношение и уважение към възгледите и постиженията на всяка школа и направление – професионални добродетели, които чрез своя пример истинският Учител се стреми да възпитава у своите последователи. Не може да не се изтъкне и високата компетентност на интервюиращите, в чиито формулировки личат задълбочена теоретична подготовка, изследователско отношение към езика, познаване на трудовете на професор Стефана Димитрова и солидарност с нейния лингвистичен мироглед.
„Първа част“ ангажира читателското внимание с разговори за съвременната лингвистика като наука и посоките на нейното развитие, за структурализма и генеративизма, за различните направления в руското, западноевропейското и американското езикознание, за езика като висш продукт на човешкия мозък и универсално средство за комуникация – „лопата на историята“, с чиято помощ човечеството може да погледне в миналото си, за Хипотезата на Сапир и Уорф, за факторите, обуславящи сложността на науката за езика и др. Интересна е и темата за разграничаването на мислене (ненаблюдаем процес, който не протича в езикова форма) и илокуция (придаване на езиков облик на оформилата се мисъл).
„Втора част“ е посветена на живота на професор Стефана Димитрова. Тя споделя спомени за семейството си, за срещите си с известни лингвисти и създадените приятелства – ключови фактори, повлияли на нейното личностно израстване и формирането ѝ като изключителен специалист в областта на лингвистиката. Впечатляващи са историите за общуването ѝ с В. А. Звегинцев, кореспонденцията ѝ с Д. Болинджър, приятелството с К. Чвани и О. Йокояма, срещите с Р. О. Якобсон.
С „Трета част“ акцентът се измества към езиковедската проблематика, като се обсъждат множество интересни теми: граматичните показатели като главни диференциатори на езиците, темпоралните системи като отразител на абстрактно или конкретно мислене, липсата на баланс в системите на естествените езици и относителната автономност на езиковите процеси, кодекса на езика, идиолекта, саморегулацията на езиковата система, законите на речепроизводството, двойното битие на думата (в лексиката и в синтаксиса), стабилното присъствие на триадата аз – тук – сега във всички живи езици, понятието категория в съвременното езикознание, скритите категории, граматичното значение, езиковите универсалии и много други. Професор Стефана Димитрова отговаря откровено и премерено, когато мнението ѝ се основава на предположения, разкрива част от отворените въпроси, които стоят пред науката – например кога и как точно възниква речевата способност у човека, споделя интригуващи факти за наличието на ген на речта и за не по-ниската степен на сложност на езиковите системи на примитивните общества в сравнение със съвременните.
В последната – „Четвърта част“, е продължена линията на тясно лингвистичната тематика и лингвистичното говорене се фокусира върху: антисистемата и неравновесността в езика; „вибриращите звена“ в системите и изключенията в езика; единството на граматичното и фонологичното; аналитизма и синтетизма; пола на човешкия мозък; същността на категорията падеж; статута на категорията род; глаголния вид; прагматиката като интегратор на всички лингвистични дисциплини и за някои прагматични направления; дистинкцията между модалност и евиденциалност; границите между семантика – граматика и семантика – прагматика; морфологията като класификатор и синтаксиса като функционализатор на езиковите единици; „другия“ синтаксис; важната роля на лингвистиката като обединител, фиксатор и интерпретатор на научната информация в процеса по изграждане на синергетични знания за Вселената и др. Някои от въпросите са продиктувани от частните лингвистични интереси на интервюиращите, срв.: Какво мислите за прекатегоризиране на понятията „словообразувателен тип“ и „морфологични категории“ съответно в „деривационни категории“ и „инфлексионални (морфосинтактични) категории“? (с. 196–197), а възгледите на професор Димитрова могат да се окажат важен ориентир за младите учени особено по отношение на ключови въпроси, свързани с академичните умения и компетентности, като например използването на единен терминологичен код в научната работа: Не бива терминологията на една школа да се прехвърля в терминологията на друга школа (…). Чистотата на анализа изисква при заимстването на термини (дори един!) от някоя школа да се възприеме целият терминологичен код на тази школа и напълно да се отхвърли използваният до този момент код (с. 197). В „Четвърта част“ е формулирано и лингвистичното верую на професор Стефана Димитрова, в основата на което стои баналната истина, че езикът е средство за общуване, общуването се извършва само с изречения, а изречението е основна единица и на езика, и на речта (с. 227).
Едва ли има издаден труд на професор Стефана Димитрова, който да не заслужава да бъде поместен в частта „Избрано“. Тук са представени текстовете: Исключения в русском языке: Введение, Спорные вопросы, Заключение; Актуализация предложения и ее зависимость от представления говорящего о степени осведомленности адресата (на материале русского языка); Текст и подтекст. Наблюдения над пресупосизиите в руския дискурс: Заключение; Втори семантичен план и Дериватологични правила и семантични закони. Трябва да се приветства авторовото решение да се включи част от текста, издаден в САЩ и получил награда на МАПРЯЛ за най-добър лингвистичен труд на 1994-та година – Исключения в русском языке, не само защото в тази книга се развива идеята за антисистемата, а и заради труднодостъпността на монографията в България. Селектираните от научни текстове и поздравителни адреси изказвания за професор Стефана Димитрова на авторитетни представители на научната общност за пореден път доказват равнището на нейния академизъм и ерудиция, зад които стоят фундаментални качества като благородство и човечност. Съставителите на книгата отбелязват, че библиографията на трудовете на професор Стефана Димитрова е подготвена въз основа на съставените по-рано от Р. Железарова (Съпоставително езикознание, 1995, № 4–5, с. 97–112), Ст. Георгиева (Лингвистични дискурси. Юбилеен сборник в чест на 70-годишнината на проф. д.ф.н. Стефана Димитрова. Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски“, т. 43, кн. 1, сб. А, Филология, 2005, с. 11–27) и М. Алмалех (Български език, 2005, № 4, с. 132–144), като са отстранени открити пропуски и неточности и са допълнени публикациите до 2022 г. (с. 316).
В заключение, съхранението на завета на професор д.ф.н. Стефана Димитрова лежи в основата на замисъла на тази книга. Диалозите с „емблемата на българската лингвистика“ (с. 314) са завладяващ разказ за езика, който несъмнено ще намери своите читатели и заслужено може да се определи като ценен принос към българското лингвистично наследство.