---
title: "Словото на учителя. Проф. д.ф.н. Василка Радева: Къде сме ние?"
date: 2026-01-01
description: "Проф. д.ф.н. Василка Радева за развитието на българския език"
categories:
  - name: "Брой 2 (2022)"
    url: "https://modern-linguistics.eu/broy-2-2022.md"
tags:
  - name: "Василка Радева"
    url: "https://modern-linguistics.eu/tags/vasilka-radeva.md"
---

# Словото на учителя. Проф. д.ф.н. Василка Радева: Къде сме ние?

В последно време много анкети включват неизменния въпрос „Къде сме ние“, в който прозира и въпросът КОИ сме НИЕ. Квалифицират ни като балкански народ на посттоталитарна държава, а в предаване на Панорама бяхме включени към бившите източноевропейски страни, като че ли сега сме променили географското си положение.

 Важна особеност, възприемана като неоспорим определител на принадлежност към българското, е езикът ни, изминал труден път. Възникнал като самостоятелен език през определен етап от развоя на славянските племенни диалекти, българският език изживява забележителен развой, който го отклонява и различава от останалите славянски езици. Между най-типичните особености като пример може да се посочи развоят на праславянските съчетания *tj*и *dj*, чиито застъпници в български са щ и жд в думи като *нощ, свещ, среща, межда, вежда, дъжд*. Тази особеност не се споделя от други славянски езици.

 От белезите, които по-късно се развиват, внимание заслужава загубата на падежните форми при имената, запазена при другите славянски езици. От тях го отличава и изчезването на старата инфинитивна форма при имената.

 Понеже става въпрос за българския език, който ни прави различни както в общобалкански, така и в балкански план, една от основните му особености е задпоставната членна морфема. Получени от така наречените слаби показателни местоимения, членуваните форми при имената са специфична особеност на българския език. За да се запази характерната за членуваните имена изразителност, необходимо е да се обръща внимание на тяхната правилна употреба: Българското радио и Българската национална телевизия.

 В първа книжка на списание „Българска реч“ стремежът беше да се включат всички членове на Сдружението, от чието име започна издаването ѝ. Въпросът *Къде сме ние*ни причисли към бившите източноевропейски страни, като че ли сега сме променили географското си положение, което ни отрежда място на център на Балканския езиков съюз.

 Промени се и се разви българският език.

 Наруши се съотнесеността на местоименията – въпросителни, неопределителни и отрицателни, чието образуване отразява връзката *кой – някой – никой.*

 Промениха се обаче българите като носители на българския език. Те получиха възможност да пътуват в други европейски страни, където ще влязат през „задния вход“, за да чистят улици, тротоари и зелени площи. Така изоставиха своя дом. Когато вече не ги искат там, те ще се върнат обратно към него и ще търсят някого да им го посочи. А там вече няма да ги чака никой. Пътя към дома го няма. При кого ли ще се върнат? Дали ще има кой да им отвори?

  


## Custom Fields

**Страница:** 19-20

