В последно време много анкети включват неизменния въпрос „Къде сме ние“, в който прозира и въпросът КОИ сме НИЕ. Квалифицират ни като балкански народ на посттоталитарна държава, а в предаване на Панорама бяхме включени към бившите източноевропейски страни, като че ли сега сме променили географското си положение.
Важна особеност, възприемана като неоспорим определител на принадлежност към българското, е езикът ни, изминал труден път. Възникнал като самостоятелен език през определен етап от развоя на славянските племенни диалекти, българският език изживява забележителен развой, който го отклонява и различава от останалите славянски езици. Между най-типичните особености като пример може да се посочи развоят на праславянските съчетания tj и dj, чиито застъпници в български са щ и жд в думи като нощ, свещ, среща, межда, вежда, дъжд. Тази особеност не се споделя от други славянски езици.
От белезите, които по-късно се развиват, внимание заслужава загубата на падежните форми при имената, запазена при другите славянски езици. От тях го отличава и изчезването на старата инфинитивна форма при имената.
Понеже става въпрос за българския език, който ни прави различни както в общобалкански, така и в балкански план, една от основните му особености е задпоставната членна морфема. Получени от така наречените слаби показателни местоимения, членуваните форми при имената са специфична особеност на българския език. За да се запази характерната за членуваните имена изразителност, необходимо е да се обръща внимание на тяхната правилна употреба: Българското радио и Българската национална телевизия.
В първа книжка на списание „Българска реч“ стремежът беше да се включат всички членове на Сдружението, от чието име започна издаването ѝ. Въпросът Къде сме ние ни причисли към бившите източноевропейски страни, като че ли сега сме променили географското си положение, което ни отрежда място на център на Балканския езиков съюз.
Промени се и се разви българският език.
Наруши се съотнесеността на местоименията – въпросителни, неопределителни и отрицателни, чието образуване отразява връзката кой – някой – никой.
Промениха се обаче българите като носители на българския език. Те получиха възможност да пътуват в други европейски страни, където ще влязат през „задния вход“, за да чистят улици, тротоари и зелени площи. Така изоставиха своя дом. Когато вече не ги искат там, те ще се върнат обратно към него и ще търсят някого да им го посочи. А там вече няма да ги чака никой. Пътя към дома го няма. При кого ли ще се върнат? Дали ще има кой да им отвори?