Гатанките, които ще бъдат разгледани в настоящата разработка, са от два типа. Първият са тези, които имат формата на съобщителни изречения. Чрез представянето на редица примери ще онагледя твърдението си, че в повечето случаи те са изградени или като прости изречения, или като сложни, в които връзката между простите е съчинителна, тоест са конструирани като сложни съчинени изречения. Вторият тип са гатанките, оформени като въпросителни изречения. Избраните примери от този вид демонстрират наблюдението ми, че те са основно сложни изречения, при които връзката между простите е преобладаващо подчинителна. В текста си представям една синтактична особеност на гатанките, която е в синхрон с основната им същностна идея. Това са изречения, задаващи въпрос и търсещи неговия отговор. Сред гатанките, изградени като сложни смесени въпросителни изречения, се срещат такива, чиито главни изречения са едносъставни подложни, а сказуемото от тези главни изречения е закодирано в отговора на самата гатанка. Тази им особеност показва връзката между семантиката и синтактичната структура – за да бъде намерен отговорът на въпроса, зададен от гатанката, трябва да се намери и липсващият елемент от главното изречение.
Петър Пашов в своята „Българска граматика“ прави разграничение между морфологията и синтаксиса, като казва, че първото се занимава с граматическата същност на думата във всичките ѝ форми, граматическите значения на думата и формообразуването“ (Пашов 1999), докато синтаксисът изучава организирането на свързана реч. Синтаксисът е този дял от езикознанието, който се занимава със свързването на думите в словосъчетания и със свързването на думите и словосъчетанията в изречения. Изреченията най-общо се делят на два вида – прости и сложни. Простите изречения са тези, в които има само едно сказуемо. Изречения, в които има повече от едно сказуемо, се наричат сложни. Главните части на изречението са подлог и сказуемо. Има обаче изречения, при които единият елемент липсва.
Академичната граматика дели простите изречения по състав на едносъставни и двусъставни. Двусъставни са тези изречения, в които ги има и двете главни части. Едносъставните изречения, в зависимост от това дали е изразен само подлогът, или само сказуемото, биват различни видове – едносъставни глаголни и едносъставни именни. От своя страна, едносъставните глаголни изречения се делят на подвидове: определенолични, неопределенолични, обобщенолични и безлични.
Сложните изречения също имат своите различни видове. Според връзката между различните прости изречения, които са в състава на сложното, се срещат няколко типа: сложно съчинено изречение, сложно съставно изречение и сложно смесено изречение. Академичната граматика определя сложното съчинено изречение по следния начин:
„Ако отделните прости изречения в рамките на сложното притежават относителна самостойност, макар и да образуват семантично и синтактично обединение, сложното изречение е съчинено“ (Тилков, ред. 1983: 289). Връзката между отделните прости изречения може да бъде съюзна или безсъюзна. При сложните съставни изречения връзката между отделните прости изречения е подчинителна. Съществуват различни видове подчинени изречения. Разделението става според функцията, която подчиненото изречение изпълнява спрямо главното (може да служи като комплемент или като адюнкт). Видовете подчинени изречения биват: подчинено определително, подчинено допълнително, подчинено подложно, подчинено сказуемноопределително и подчинено обстоятелствено. Сложни изречения, при които се срещат както съчинителни, така и подчинителни връзки, са сложни смесени изречения.
За целта на това изследване ще ни е нужно още едно разделение на изреченията – по съдържание. Любомир Андрейчин в „Основна българска граматика“ разделя изреченията по съдържание на три групи: съобщителни, въпросителни и възклицателни, а по обективността на съдържанието – положителни и отрицателни. Петър Пашов също прави такова разграничение и оформя групите на съобщителните, въпросителните, подбудителните, желателните и възклицателните изречения.
Гатанки – съобщителни изречения
Гатанки със структура на просто съобщително изречение
Този теоретичен преглед е необходим за изследването, тъй като именно върху тези характеристики на изречението ще градя своя анализ при разглеждането на гатанките.
Сред гатанките, изградени като прости изречения, се срещат както двусъставни, така и едносъставни. Те по съдържание са съобщителни изречения, често в тях има рима и понякога са написани в стихотворна форма. Типичен пример за двусъставна гатанка е „По ливада свещи горят. (звездното небе)“. В това изречение са изразени и двете главни части на изречението – подлогът е „свещи“, а „горят“ е просто глаголно сказуемо. Друг пример е „От едно огнище цял свят се грее“ (слънцето). В това двусъставно просто изречение подлог е „свят“, а „се грее“ е просто глаголно сказуемо. Примери за такъв тип гатанки са и изреченията „Бяло момиче изпод снега наднича. (кокиче)“ и „Четирима братя в една риза спят. (орех)“. Подлозите в тези прости изречения са съответно „момиче“ и „братя“, а сказуемите отново са прости глаголни сказуеми – „наднича“, „спят“. Същите особености се срещат и в останалите примери: „Златно око от пръчка те гледа. (слънчогледът)“, „Бели агънца в кошара лежат. (зъбите)“, „Черна змия по път се влачи. (влак)“. В тези прости изречения отново са налице и двете главни части на изречението и сказуемите са прости глаголни. Подлози са „око“, „агънца“, „змия“, а сказуемите – „гледа“, „лежат“ и „се влачи“.
Такъв вид гатанки могат да бъдат и в стихотворна форма с рима. Такава е гатанката „Шапчица широкопола/ на пиронче се набола. (гъба)“. В този пример подлог е съществителното име „шапчица“, а „се набола“ е просто глаголно сказуемо. В „Сто чадъра сред полянка/ на тревите правят сянка. (гъби)“ отново се вижда двусъставно просто изречение с просто глаголно сказуемо – „правят“, и подлог – „чадъра“. Двусъставно изречение е и следната гатанка: „Мецана могъща/ почвата обръща. (трактор)“. Подлогът е „мецана“, а сказуемото е „обръща“ и отново е просто глаголно сказуемо. От тези примери можем да заключим, че гатанката във вид на двусъставно просто изречение се среща често.
Освен като двусъставно просто изречение се срещат и гатанки, изградени като едносъставни изречения. Пример за такъв тип гатанка е „Зелена паница с червено вино. (диня)“. В това изречение подлогът е „паница“, но няма изразено сказуемо. От това следва, че този пример представлява едносъставно подложно изречение. Друг такъв пример е „Десет люти братя в една кожа. (чесън)“. Отново в изречението има подлог – „братя“, но няма сказуемо. Това едносъставно изречение също е подложно. Подобни са и следните примери: „Бяла тиква с църна трева. (глава)“, „Една чешма с два чучура. (нос)“ и „Черна циганка в бяла риза. (цигара)“. В тези прости изречения подлозите са „тиква“, „чешма“ и „циганка“, а сказуеми – липсват. Примери за едносъставни подложни изречения се срещат и в стихотворна форма, макар и много по-рядко – „Чудна къща без стени – / покрив за дъждовни дни. (чадър)“. В представения пример сказуемо няма, а подлогът е „къща“.
От представените общо 15 примера за гатанки, съставени от прости изречения, 10 са за двусъставни, а 5 – за едносъставни. Важно е да се отбележи, че едносъставните, които срещнах по време на изследването си, бяха единствено едносъставни подложни. Това не гарантира, че няма едносъставни глаголни, но показва, че те са по-рядко срещани.
Прости изречения
Фигура 1. Количествено съотношение между едносъставните и двусъставните гатанки
Гатанки със структура на сложно съобщително изречение
Срещат се гатанки, изградени от няколко прости изречения. Тези прости изречения могат да бъдат свързани както съчинително, така и подчинително. Връзката също така може да бъде съюзна, но и безсъюзна. Интересно е, че когато гатанката е под формата на съобщително изречение, връзката между простите изречения в състава на сложното е винаги съчинителна. Когато обаче в края на изречението е поставен въпросителен знак, макар и да няма въпросителна дума, връзката е най-често подчинителна.
Гатанки със структурата на сложно съчинено съобщително изречение
В своята „Българска граматика“ Петър Пашов извежда три вида сложни съчинени изречения – сложни съчинени съединителни, сложни съчинени противоположни и сложни съчинени съотносителни. Тези три групи се определят спрямо съчинителната връзка между отделните прости изречения. Най-често за сложно съчинено съединително изречение се среща съюзът „и“, но в народните говори могат да се видят също „та“ и „па“. За противоположното са характерни съюзите: „а“, „но“, „ала“, а за съпоставително – „хем – хем“, „нито – нито“ и други подобни. „Овчар по сини ливади ходи и безброй овце води. (месец и звезди)“, „Двама братя през плет гледат и не могат да се видят“ (очите), „Много извори изпива и в морето ги излива. (река)“, „Хвърката мушица боде със иглица и пие кръвчица. (комар)“ и „Под земята щом се скрия и навън протягам шия. (семето)“ са примери за гатанки, изградени като сложни съчинени съединителни изречения. Връзката във всички примери е съчинителна и съюза. В първия пример – „Овчар по сини ливади ходи и безброй овце води.“ има две прости глаголни сказуеми – „ходи“ и „води“, следователно сложното изречение е изградено от две прости. Връзката между двете прости изречения е съчинителният съюз „и“. Във втората представена гатанка – „Двама братя през плет гледат и не могат да се видят“, също има две сказуеми – „гледат“ и „не могат да се видят“. Първото сказуемо е просто глаголно сказуемо, а второто – съставно глаголно. Връзката между двете прости изречения е съчинителна и съюзна. Същото се наблюдава и в останалите примери. В гатанката „Много извори изпива и в морето ги излива.“ има две прости глаголни сказуеми – „изпива“ и „излива“, а връзката между двете прости изречения е съчинителна – със съюза „и“. „Хвърката мушица боде с иглица и пие кръвчица.“ е сложно съчинено изречение, изградено от две прости, свързани съчинително. Така е и в последния пример – „Под земята щом се скрия и навън протягам шия.“, сказуемите в двете прости изречения са „се скрия“ и „протягам“. Това са две прости глаголни сказуеми, а връзката между простите изречения в състава на сложното е отново съчинителна и съюзна.
Срещат се и гатанки, изградени като сложни съчинени противоположни изречения – „Зъби има, а не хапе. (гребен)“. В този пример има две прости глаголни сказуеми – „има“ и „не хапе“. Двете прости изречения са свързани съчинително чрез съюза „а“. Друг пример за сложно съчинено противоположно изречение е „Не гори, а го гасят. (вар)“, в който сказуемите са „гори“ и „гасят“, които отново са прости глаголни сказуеми, и връзката е съчинителна и съюзна – „а“. Същото е и в примера „Уши има, а не чуе. (иглата)“.
Най-малко примери се срещат за сложни съчинени съпоставителни изречения. Гатанката „Орач оре равно поле, ни се рало види, ни се орач чуе. (къртицата)“ има три прости изречения, свързани съчинително. Първите две са свързани съчинително безсъюзно, а вторите две – съчинително съюзно чрез съпоставителния съюз „ни – ни“.
Освен съюзно простите изречения в състава на сложните съчинени могат да бъдат свързани и безсъюзно. При изследването си забелязах, че безсъюзното свързване се среща много по-често при съставянето на такъв тип гатанки, функциониращи като съобщителни изречения. Примери за гатанки с форма на сложно съчинено изречение, чиито прости изречения са свързани безсъюзно, са следните: „Като змия се влачи, като котка дращи. (къпината)“, „През лятото се облича, през зимата се съблича, напролет плаче. (лозата)“, „По земята рядко ходи, облаците води. (орелът)“, „По поле бяга, цървул стяга. (овчар)“, „Ти го биеш по главата, то се муши в гредата. (пиронът)“, „Тънка Рада през поле тича, по сто глави наведнъж отсича. (косата)“. Сред изброените има четири сложни изречения, изградени от по две прости, и едно, съставено от три прости изречения. В гатанката „През лятото се облича, през зимата се съблича, напролет плаче.“ има три прости глаголни сказуеми – „се облича“, „се съблича“ и „плаче“. Връзката между трите прости изречения е съчинителна и безсъюзна. Същия анализ можем да направим и при останалите примери. Гатанката „Като змия се влачи, като котка дращи.“ съдържа две прости глаголни сказуеми – „се влачи“ и „дращи“, и двете прости изречения са свързани безсъюзно и съчинително със запетая. „По земята рядко ходи, облаците води“ е сложно съчинено изречение, чиито прости изречения са свързани безсъюзно. Сказуемите в простите изречения са „ходи“ и „води“, които отново са прости глаголни сказуеми. В останалите три примера отново виждаме сложни съчинени изречения, изградени от по две прости, свързани съчинително безсъюзно.
Гатанки с форма на сложно съчинено изречение. Видове връзки
Фигура 2. Количествено съотношение между съюзните и безсъюзните връзки в гатанките с формата на сложно съчинено изречение
Сложно съчинено изречение със съюзна връзка
Фигура 3. Количествено съотношение между видовете сложни съчинени изречения при изграждането на гатанките.
Гатанки – въпросителни изречения
Гатанки със структура на просто въпросително изречение
Дотук бяха разгледани няколко вида гатанки според структурата си – изградени като прости изречения (едносъставни и двусъставни) или като сложни съчинени изречения. Всички примери, които са изложени до този етап, представят съобщителни изречения. В тази част на текста си ще представя и гатанки, функциониращи като въпросителни изречения.
Срещат се някои гатанки, изградени като въпроси, които по състав са прости изречения. Такива са следните примери: „Какво прави магарето на слънце? (сянка)“, „Къде морето е сухо? (на географската карта)“. Този тип гатанки се среща доста по-рядко и те наподобяват по-скоро някакви загадки.
Гатанки със структура на сложно изречение
Гатанки със структура на сложно съчинено въпросително изречение
Гатанката „Кое е най-мекото и най-топлото на света? (сърцето)“ е съставена от две прости изречения, които образуват сложно съчинено изречение. Сказуемите в двете прости изречения са „е най-мекото“ и „е най-топлото“. Простите изречения са свързани чрез съчинителния съюз „и“. Друг пример е: „Кое се пече, а не се яде? (тухлата)“. В това изречение има две прости изречения, свързани чрез съчинителния съюз „но“. Сказуемите в двете просто изречения са прости глаголни – „се пече“ и „не се яде“.
Гатанки със структура на сложно съставно въпросително изречение
Сложни съставни са тези изречения, в състава на които влизат две или повече прости изречения, свързани помежду си подчинително. Връзката, подобно на тази при сложните съчинени изречения, отново може да бъде както съюзна, така и безсъюзна. Задължително е в състава на сложното изречение да има едно, което е главно, а останалите – негови подчинени. Според функцията, която подчиненото изречение изпълнява спрямо главното, те се разделят на няколко вида: подчинено определително, подчинено допълнително, подчинено подложно, подчинено сказуемноопределително и подчинено обстоятелствено.
Кое е онова нещо, което върви , без да се мести? (часовникът)
Тази гатанка е пример за сложно съставно изречение, изградено от три прости. Трите сказуеми са „е онова нещо“ – съставно именно, „върви“ – просто глаголно и „се мести“– просто глаголно. Главното изречение е „Кое е онова нещо“. Към него има едно подчинено определително („което върви“), което също си има подчинено изречение – подчинено обстоятелствено за начин („без да се мести“). Връзката между отделните прости изречения в състава на сложното е подчинителна и безсъюзна. Друг пример за гатанка, съставена като въпросително изречение е „Кое е това нещо, без което никой не може? (името)“. Тя е сложно изречение, съставено от две прости. Сказуемите са две – „е това нещо“ – съставно именно сказуемо, и „не може“ – просто глаголно. Главното изречение е „Кое е това нещо“, а подчиненото – „без което никой не може“. Подчиненото изречение е определително, то пояснява име („нещо“) от главното. Връзката между простите изречения е подчинителна, те са свързани безсъюзно чрез относителното местоимение „което“. „Какво трябва да се счупи, преди да можете да го използвате? (яйцето)“ и „Какво се намокря, докато суши? (хавлия)“ също са примери за сложни съставни въпросителни изречения. В първата гатанка главното изречение е „Какво трябва да се счупи“. В това главно изречение подлогът е „какво“, а сказуемото е съставно глаголно – „трябва да се счупи“. Подчиненото изречение е подчинено обстоятелствено за време, то е свързано с главното подчинително и съюзно („преди да“). Във втория пример главното изречение е „Какво се намокря“, като подлог отново е „какво“, а сказуемото е просто глаголно „се намокря“. Подчиненото изречение – „докато суши“, също е подчинено обстоятелствено за време и връзката е подчинителна и съюзна („като“), а сказуемото „суши“ – просто глаголно.
Гатанки със структура на сложно смесено въпросително изречение
Гатанките, изградени като сложно смесено въпросително изречение, са изключително интересни. Това са изречения, в които няма въпросителни думи, но завършват с въпросителен знак.
Това, което не може да говори, но ще отговори при разговор? (ехото)
Този пример представлява едно сложно смесено изречение. То е изградено от три прости изречения. Главното изречение е „Това“. Към него има две съподчинени определителни изречения – „което не може да говори“ и „(което) ще отговори при разговор“. Двете съподчинени определителни изречения са свързани помежду си съчинително и съюзно – чрез съюза „но“. Интересно е, че простите изречения са три на брой, а сказуемите, които се виждат в изречението, са две – „не може да говори“ (съставно глаголно сказуемо) и „ще отговори“ (просто глаголно сказуемо). От анализа дотук излиза, че в структурата на главното изречение липсва сказуемо, следователно то е едносъставно подложно изречение. Тази особеност идва от спецификата на гатанката. Тя предполага задаване на въпрос и получаване на отговор на този въпрос. При внимателно разглеждане на представения пример стигнах до извода, че сказуемото от главното изречение се съдържа в отговора, тоест в разгадаването на гатанката. Ако добавим отговора към цялото изречение, ще получим: „Това, което не може да говори, но ще отговори при разговор, Е ЕХОТО“. Отговорът на гатанката ще заеме позицията на сказуемото (съставно именно сказуемо) в главното изречение.
Друг такъв пример е „Това, което има много зъби, но не хапе? (гребен)“. Тази гатанка е изградена като сложно смесено изречение, което в състава си включва три прости изречения. Главното изречение е едносъставно подложно – „това“. То към себе си има две съподчинени определителни изречения, свързани помежду си съчинително съюзно. Сказуемите в подчинените изречения са прости глаголни – „има“ и „не хапе“. И тук можем да заключим, че отговорът на гатанката би функционирал като съставно именно сказуемо в главното изречение – „това Е ГРЕБЕНЪТ“. По същия начин бихме могли да разгледаме и следните гатанки: „Това, което има едно око, но не вижда? (игла)“, „Това, което има крака, но не ходи? (маса)“, „Това, което има много игли, но не шие? (елха)“, „Това, което върви нагоре, но никога не спада? (възрастта)“ и други.
Гатанки – въпросителни изречения
Фигура 4. Количествено съотношение между простите и сложните изречения при гатанките, изградени като въпросителни изречения.
Гатанки – сложни въпросителни изречения
Фигура 5. Количествено съотношение между видовете сложни изречения при изграждането на гатанките.
В своя текст показах, че гатанките, в зависимост от това дали са съобщителни или въпросителни изречения, имат различен синтактичен строеж. При гатанките съобщителни изречения не се срещат сложни съставни или сложни смесени изречения. При въпросителните изречения обаче сложните съставни и сложните смесени изречения преобладават. Разгледах и синтактичния строеж на гатанката, конструирана като сложно смесено въпросително изречение, и онагледих идеята си, че при този тип гатанки главното изречение е едносъставно подложно, което е логически обяснимо – другият главен елемент на изречението (сказуемото) се крие в отговора на самата гатанка.
БИБЛИОГРАФИЯ
Андрейчин 1978: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София: Издателство „Наука и изкуство“, 1978.
Атанасов 2019: Атанасов, Д. Азбучни гатанки. София. Издателство „Робертино“, 2019.
Ганев 1999: Ганев, Б. Български народни пословици, поговорки, гатанки и скоропоговорки. Пловдив: Издателска къща „Хермес“, 1999.
Пашов 1999: Пашов, П. Българска граматика. Пловдив: Издателска къща „Хермес“, 1999.
Тилков 1983: Тилков, Д. Граматика на съвременния български книжовен език. София: Издателство на Българската академия на науките, 1983.
2016: Помисли! Отгатни!. София: Издателство „Фют“, 2016.