1. Въведение
Обект на настоящото изследване са сложните съставни изречения с подчинени подложни изречения в медийните заглавия от сферата на културата. Изводите се основават на публикации в електронните медии от периода 2016 – 2023 г. (в. „Култура“; „Площад Славейков“; в. „24 часа“; „Актуално“; „Impressio“, „Varna24“; Информационна агенция ФОКУС; БЛИЦ; БТА; bTV новините; БНР; в. „Труд“; „Web Stage“; „Литературен вестник“; „Про Нюз Добрич“; портал „Култура“; „Днес +“). За пълнота на данните са включени единични примери от сайта на издателство „Обсидиан“. Добавени са и две заглавия съответно от 2006 г. и 2009 г. До този момент не са правени анализи и обобщения за такъв тип употреба на подложните изречения. Част от заглавията са от преводни интервюта/статии, т.е. примерите не са само от оригинални заглавия на български.
По-голямата част от тях са цитати от интервюта, а на смислово ниво често съдържат дадени изводи/сентенции за явления от живота. Както ще стане ясно в текста, няма друго подчинено изречение, което на пръв поглед да е толкова близко като синтактични характеристики до останалите четири вида подчинени изречения в българския език, но и същевременно толкова да се различава от тях. Друга интересна особеност е и разнообразието от възможни семантични и формални типове предикати в главното изречение, което е предпоставка за наличието на най-различни по структура главни изречения.
Когато в едно главно изречение, което е част от сложно съставно, позицията на подлога не е запълнена от именна фраза, а от изречение, то традиционно се назовава с термина подчинено подложно изречение (Граматика на СБКЕ 1983: 321): Подчинено подложно е изречението, изпълняващо ролята на подлог спрямо главно изречение, в което синтактичната позиция на подлога е назаета и той не се подразбира от предходния текст. В някои по-нови изследвания подчиненото подложно изречение се нарича субектно комплементно изречение (Коева 2019: 57), тъй като се основава на тезата, че е аргумент (субект) на сказуемото в главното изречение. В настоящия текст се приема за основа именно тази идея за подчиненото подложно изречение като вид предикация, която е в ролята на аргумент на друга предикация от главното изречение. Това явление се нарича комплементация (Коева 2019: 57).
Задачата на настоящия текст е да се покажат формалните и семантичните особености на типовете предикати в главното изречение, които могат да имат подчинено подложно изречение. От формална гледна точка тук се приема, че подчинено подложно изречение може да имат предикати, които са: съставни адвербиални сказуеми (интересно е, става трудно, оказва се вълнуващо), съставни именни сказуеми с предикатив съществително име (проблем е, предизвикателство е, интересен случай е) и глаголни сказуеми (пълнозначни лични глаголи като учи, открива и глаголи с непълна парадигма за лице и число като струва (ми) се, иска (ми) се, предстои (ми). Според Св. Коева семантичните видове предикати, допускащи субектно комплементно изречение, са предикатите за въображаема реалност, предикатите за знание с експериенцер непряк обект, предикатите за емоционална реакция или оценка с експериенцер непряко допълнение и тези за обща оценка (Коева 2019: 62-64). Към тях може да се добавят, както ще стане ясно, и някои случаи на употреба на предикати за желание.
2. Подчинено подложно изречение към главно изречение със съставно адвербиално сказуемо или със съставно именно сказуемо с предикатив съществително име
Съставните именни сказуеми с предикатив съществително име се състоят от спомагателен глагол „съм“ и именна фраза, например: решение е, интересен факт е. Съставните адвербиални сказуеми са изградени от спомагателния глагол „съм“ и наречие, например: интересно е, важно е, не е достатъчно. Синоними на глагола „съм“ в тези случаи са ставам, явявам се, оказвам се, изглежда и др. Когато в главното изречение липсва експлицитно изразен подлог и има съставно адвербиално сказуемо, подчиненото изречение в някои случаи е подложно (Невъзможно е да разбиеш тероризма с бомби/Невъзможно е това/то; Йордан Радичков, или колко е важно да те интервюират/Йордан Радичков, или колко е важно това/то; Не е достатъчно само фронтменът да предава енергията, а и всички музиканти на сцената/Не е достатъчно само това/то; Много е важно да се живее в момента/ Много е важно това/ то), а в други – подчинено допълнително (Студено е да стоим навън). Според Й. Пенчев подчиненото подложно изречение винаги може да се замени с местоимението това, а именна фраза NP (noun phrase), която е подлог – с лични местоимения в именителен падеж (той, тя, то, те и т.н.) (Пенчев 1999: 570). Но както ще бъде посочено по-нататък, проверката с това не винаги е надеждна, напр.: Интересното е, че той ще дойде/Интересното е това. Тук подлог е интересното, а подчиненото изречение е сказуемноопределително към подлога. Все пак доказателство, че подчиненото изречение е подложно в горните примери на мястото на субектната именна група, е фактът, че може да употребим местоимението то на мястото му, а личните местоимения в именителен падеж (той, тя, то, те и т.н.) винаги заместват подлога, например: То е невъзможно/То е важно/То не е достатъчно/То е много важно.
От друга страна, доказателство за наличието на подчинено допълнително в примера Студено е да стоим навън, въпреки адвербиалното сказуемо в главното изречение студено е, е фактът, че то може да бъде трансформирано в Студено е за стоене навън. В случая предложното разширение за стоене навън е в ролята на вътрешен аргумент на сказуемото – студено е го изисква като задължително разширение, за да се реализира лексикалното му значение като сказуемо в съответния контекст, т.е. това, че е студено, пречи на извършването на определено действие, а не е просто констатиране на даден факт.
П. Бъркалова разделя безличните конструкции на две групи: безлични глаголни сказуеми и безлични именни сказуеми (Бъркалова 2017: 150), като към втората група се причисляват не само съставните именни сказуеми с предикатив съществително име, но и адвербиалните сказуеми. Й. Пенчев определя тези сказуеми като „безлични именни предикати“ (Пенчев 1999: 605), които присъединяват подчинено подложно, функциониращо като външен аргумент. Той обаче не приема, че винаги първото пояснение към сказуемото, дори ако е задължително, е част от сказуемото. Но тук ще се използва терминът съставно адвербиално сказуемо, тъй като вземаме за изходна идеята частта на речта, назоваваща предикативния признак, да определя вида на сказуемото. В случая със съставните адвербиални сказуеми това е наречието.
Според П. Бъркалова подложни изречения има при някои пълнозначни лични глаголи и винаги при всички нулево субектни (proex) конструкции (Бъркалова 2017: 168). Академичната граматика също приема безличността на главното изречение като условие за поява на подчинено подложно (Граматика на СБКЕ 1983: 323). Св. Коева посочва, че ако едно главно изречение е наистина безлично, то подчиненото към него може да бъде само допълнително или обстоятелствено, а не подложно (Коева 2001: 157), и че безличността се изразява в невъзможност за употреба на какъвто и да е лексикален подлог към сказуемото. В настоящия текст приемаме тази теза. В следните примери с подчинено допълнителното главното изречение е безлично: Време ми е да се променя /Време ми е за това; Яд ме е, че не успях / Яд ме е за това; Студено е да стоим навън/Студено е за стоене навън. В тези примери подчиненото изречение не заема подложната позиция, но за разлика от сказуемите в тях някои съставни именни сказуеми с предикатив съществително име могат да приемат субектна именна група към себе си, от което следва, че присъединеното подчинено изречение е подложно (Беше радост и благословение да изградим арменски храм в София / Изграждането на арменски храм в София беше радост и благословение; Приоритет в културата е да се работи ясно и целенасочено/Приоритет в културата е ясната и целенасочена работа; Комплимент е да ме наричат „министърчето“/Това е комплимент; Феномен е, че са пълни читалните на Националната библиотека в нашето бездуховно време/Това е феномен.
Същото важи и за повечето съставни адвербиални сказуеми, които съответстват на съставно именно сказуемо с предикатив прилагателно име (в примерите долу предикативът е съответно ясно, достатъчно, невъзможно), когато на мястото на подчиненото подложно изречение стои разширена именна група, показателното местоимение това или личното местоимение то, напр.: Стана ясно каква ще е ролята на Мария Бакалова в Пазителите на галактиката 3/ Ролята на Мария Бакалова в Пазителите на галактиката 3 стана ясна; Стана ясно каква е причината за смъртта на Анди Флетчър от „Депеш мод“/ Причината за смъртта на Анди Флетчър от „Депеш мод“ стана ясна; Да си талантлив писател, не е достатъчно/Това не е достатъчно; Операта не е фабрика за масова култура, невъзможно е да се самоиздържа/ Това е невъзможно.
В своето изследване П. Бъркалова включва съставните адвербиални сказуеми в групата на т.нар. „безлични именни предикати“ и определя структурната схема на главно изречение с такъв тип сказуеми като pro ex {-о/-е}е, където pro ex е експлетивният (плеонастичен) подлог, а {-о/-е}е – безлично-предикативната дума (Бъркалова 2017: 170). Според Св. Коева причината, поради която такъв тип главни изречения, присъединяващи подчинени подложни, се смятат за безлични, е във факта, че едни и същи глаголи могат да се употребяват като лични или безлични (Коева 2001: 157), напр. Тази книга е интересна (е интересна е личен глагол – съставно именно сказуемо)/Интересно им е (интересно е е употребено безлично и според авторката е също съставно именно сказуемо). Според Св. Коева, ако във второто изречение имахме разширение с подчинено подложно, то главното изречение престава да бъде безлично, напр.: Интересно им е да четат тази книга/Интересно им е това. В настоящия текст се приема идеята, че сказуеми като интересно (им) е са съставни адвербиални сказуеми. При съставните адвербиални сказуеми предикативният признак е изразен чрез наречие (интересно, трудно и т.н.), а то по своята същност е неизменяема част на речта, затова и не можем да говорим за никакво наличие или отсъствие на категорията лице при него, т.е. при предикатива. Единственият маркер за категорията лице в случая е спомагателният глагол „съм“, който е задължително в трето лице, единствено число (интересно е, трудно е) и според настоящия текст дали ще бъде възприето главното изречение, в което се намира съставното адвербиално сказуемо, като безлично, или не, зависи от вида на присъединеното подчинено изречение – подложно, обстоятелствено или допълнително.
Възможно е също в главното изречение да има дателен вътрешен аргумент, показващ не само изпитващия състоянието, изразено чрез съставното адвербиално сказуемо в главното изречение (все по-трудно ще бъде и по-интересно е), но и вършителя на действието в подчиненото изречение: Все по-трудно ще бъде на хората да комуникират на живо, смята артистът Георги Ямалиев/По-интересно ми е да си спомням, отколкото да си представям какво би станало. В първия случай вършителят на действието са хората, а във втория – самият говорещ.
Един от основните изводи от всичко казано досега е, че тези два типа предикати в определени случаи присъединяват субектно комплементно изречение (подчинено подложно), което е всъщност обектът, подлежащ на обща оценка на семантично ниво. Това подчинено изречение може да бъде заменено от субектна именна група, като така изречението става просто.
Тук е мястото да се обърне внимание, че не е възможно една и съща позиция – тази на подлога, да се запълва два пъти в едно изречение (Бъркалова 2017: 168). Според Й. Пенчев главни изречения като Важно е/Важното е на формално и семантично ниво изразяват едно и също нещо – и в двата случая следващото ги подчинено изречение може да се замени с показателното местоимение „това“ и е в ролята на подлог към „членувани или нечленувани именни сказуеми“ (Пенчев 1999: 570). В Академичната граматика също е отбелязана тази двузначност, като се смята, че подчиненото изречение може да бъде възприето и като подложно (Граматика на СБКЕ 1983: 324). Нови теории (Бъркалова 2017: 174) обаче приемат, че членуваната предикативна дума (Важното е) е всъщност в ролята на подлог, а следващото я подчинено изречение, също както подложното, заема главна част от изречението – в случая това е предикативът, или именната част, на съставното именно сказуемо. В настоящия текст се приема, че подчинените изречения към примери като Важното е/Интересното е са подчинени сказуемноопределителни изречения към подлога, а не подложни, и затова няма да бъдат разглеждани.
Има и други случаи, когато се наблюдава много голямо сходство между граматичните характеристики на сложните съставни изречения с подчинено подложно и тези с подчинено обстоятелствено изречение, като става дума за т.нар. граматична асиметрия, резултат от несъответствието между значението и функцията на синтактичната връзка (Граматика на СБКЕ 1983: 324). Според Академичната граматика относителната к-дума когато понякога въвежда не подчинено обстоятелствено изречение за време, а подчинено подложно (Граматика на СБКЕ 1983: 324). Пример за това са изречения от типа на: Хубаво е, когато мечтите се сбъдват. Тук когато сбъдваш мечтите си е подчинено подложно изречение, въпреки характерната за подчиненото обстоятелствено изречение за време безсъюзна връзка „когато“ (в случая тя може да се замени с „да“ и изречението не би загубило смисъла си, но би имало промяна в словореда): Хубаво е да се сбъдват мечтите/Хубаво е мечтите да се сбъдват. Подобни случаи може да има и при употребата на съставно именно сказуемо: Добро е, когато направиш нещо хубаво за някого, без да очакваш нещо в замяна/Добро е да направиш нещо хубаво за някого, без да очакваш нещо в замяна. Добро в дадения пример е субстантивирано съществително. Ако трябваше да се използва същинско съществително в горното изречение, то би било добрина. Нека разгледаме и следното изречение: Проблем е, когато изкуството е в ръцете на олигофрени. То също може да се трансформира по друг начин: Проблем е изкуството да е в ръцете на олигофрени. И в трите примера подчиненото изречение е подложно, въпреки сходството с подчинените обстоятелствени за време. Едно от доказателствата, че тук говорим за подложно изречение, е, че в главните изречения на посочените примери липсва експлицитен подлог, а свободната подложна позиция се заема от изречение, което може да се замести от лично местоимение: Добро е то/Хубаво е то/Проблем е то. Самите главни изречения изискват подложно след себе си. Според настоящия текст, ако подчинените изречения бяха обстоятелствени за време, то в тези случаи щеше да има уточняваща дума като показателното местоимение за време тогава, поемащо ролята на обстоятелственото пояснение, напр. Добро е тогава, когато направиш нещо хубаво за някого, без да очакваш нещо в замяна./ Хубаво е тогава, когато се сбъдват мечтите/Проблем е тогава, когато изкуството е в ръцете на олигофрени.
Обсъжданите предикати може да се представят и от семантична гледна точка. Св. Коева причислява адвербиалните сказуеми без дателен аргумент към предикатите за обща оценка: трудно е, невъзможно е, а адвербиалните сказуеми с дателен обект към т.нар. предикати за емоционална реакция или оценка с експериентор непряко допълнение (Коева 2019: 63): трудно ми е, интересно ми е. Й. Пенчев дава следното определение за експериентор: „този, който изпитва, изживява състоянието, означено с глагола“ (Пенчев 1999: 547). Обособените от авторката предикати за знание с експериенцер непряк обект като известно ми е, ясно ми е се срещат сравнително по-рядко в медийните заглавия на статии от сферата на културата, затова не бяха разгледани. Семантичната характеристика на съставните именни сказуеми, присъединяващи подчинено подложно, зависи от вида на предикатива, напр. беше радост и благословение, добро е, проблем е изразяват емоционална оценка, докато приоритет в културата е, комплимент е, феномен е са свързани с обработването на информацията на ниво интелект/разум.
3. Подчинено подложно изречение към главно изречение с глаголно сказуемо
3.1. Подчинено подложно към главно изречение с пълнозначен личен глагол
Едно от основните деления на видовете глаголи е на пълнозначни и непълнозначни (спомагателни) глаголи (Пенчев 1999: 535). При непълнозначните глаголи имаме загуба или просто не толкова ясно открояване на лексикалното значение, като те служат за изменяне значението на глагола, с който се комбинират и който носи основния признак (Влахова 2013: 164). Пълнозначният глагол е в същността си извършена предикация и има самостоятелно лексикално значение. За сравнение – при съставните именни сказуеми предикацията на лексикално ниво се извършва от предикативно име, а спомагателният глагол „съм“, който е непълнозначен глагол, носи граматическата информация. Глаголните сказуеми се делят на прости и съставни. Простото глаголно сказуемо съдържа в себе си различни морфологични категории, като време, наклонение, залог (ще чета – бъдеще време, изявително наклонение, деятелен залог). То може да има проста (четох) или сложна форма (щях да съм чел) от гледна точка на морфологията. Простото глаголно сказуемо, също както и съставното адвербиално и съставното именно сказуемо, е възможно да се комбинира с модални (трябва, може, бива) и фазови глаголи (започвам, продължавам, спирам), които, тъй като не могат да бъдат сказуеми, ако са сами (Пенчев 1999: 550), според настоящия текст трябва също да бъдат схванати като вид непълнозначни глаголи, напр.: не бива да казвам, може да отида, би трябвало да е приятно, може да се окаже проблем и т.н. Една от основните характеристики на модалните и фазовите глаголи е, че не могат да имат различен подлог от подлога на основния глагол. Примери като *той може аз да чета не съществуват. Примери със сказуеми, в чийто състав да участват модални и фазови глаголи, не са толкова често срещани сред сложните съставни изречения с подчинени подложни в медийните заглавия от сферата на културата. Това е и причината такъв тип конструкции да не бъдат анализирани в тази статия.
Употреба на пълнозначни лични глаголи в главно изречение, присъединяващо подчинено подложно, има, когато връзката между двете изречения е безсъюзна чрез относителна к-дума който, които, която, което: Който се смее, дълго живее; Който иска новия ни албум, да заповяда на концерт; Който трупа познание, трупа тъга; Който се вслушва постоянно в преценките на другите за себе си, винаги се ядосва. Структурата на този тип относителни подложни изречения е (Бъркалова 2017:169):
VP
Ø S
VP е личният глагол, а S – подложното изречение. Със знака Ø се означава безсъюзното свързване. Според Академичната граматика в този случай поради характера на сказуемото в главното изречение – пълнозначен глагол, признакът, изразен с него, се възприема като задължително предполагащ даден носител (Граматика на СБКЕ 1983: 322). А най-бързото доказателство за това е заместването на подчиненото изречение с личното местоимение той (Бъркалова 2017: 169). Подобен е случаят с глагола живее в следното изречение: Който се смее, дълго живее/Той дълго живее. Някои учени правят паралел между този тип подчинени подложни изречения и подчинените определителни (Пенчев 1999: 571-571; Коева 2001: 154). Нека вземем за пример тези две изречения: 1) Който е добър само за себе си, не е добър за никого (сложно съставно с подчинено подложно) и 2) Този, който е добър само за себе си, не е добър за никого (сложно съставно с подчинено определително). Разликата между тях е в наличието или не на антецедент, който даденото подчинено изречение да пояснява. В случая това е синтактичното съществително този. В заключение може да се каже, че този тип изречения се срещат най-вече при сентенции, поговорки.
3.2. Подчинено подложно към главно изречение с глагол с непълна (дефективна) парадигма за лице и число
Глаголите от този тип, също както и вече разгледаните адвербиални и съставни именни сказуеми, имат форма само за 3 л. ед. ч. Според традиционната граматика всички те се наричат безлични глаголи. Тук обаче няма да използваме това наименование, тъй като вече приехме, че подчинени подложни изречения не може да има при безлични изречения.
Ще бъдат разгледани онези видове глаголни сказуеми, които могат да присъединяват подчинено подложно изречение и които са по-често срещани в изследвания тип медийни заглавия. По изключение ще бъде обърнато внимание и на един не толкова срещан случай с глагола струва ми се, тъй като представлява интерес за целите на изследването.
От формална гледна точка тези глаголни сказуеми често се характеризират с наличие на възвратната частица се. Понякога на образуваните сказуеми съответства глагол, който в други случаи има пълна парадигма за лице и число, напр.: очаква се – очаквам, плаща се – плащам, иска ми се – искам, вижда се – виждам. От друга страна, глаголът може да бъде употребяван винаги със се: струва ми се, оказва се и т.н. Също така глаголното сказуемо, което се комбинира с подчинено подложно, може да бъде и глагол, дефективен по морфологичната категория лице, който се използва винаги без частицата се, напр. предстои.
Й. Пенчев разглежда и втори тип сказуеми (към тази група спадат и разгледаните сказуеми в т. 2 от текста), при които подложното изречение е в ролята на външен аргумент (подлог), като нарича съответните подчинени изречения „същински подложни“ (Пенчев 1999: 605): 1. 30 млн. лева за култура предстои да бъдат разпределени на конкурсен принцип; 2. Предстои да отворят сцените и в залите за култура; 3. Предстои да се напише нов закон за меценатството; 4. Предстои ни да научим още много. Интересен е словоредът в пример 1. – подчиненото подложно изречение в този случай е двусъставно, като подлогът му 30 млн. лева за култура е в позиция пред сказуемото от главното изречение предстои. Фразата 30 млн. лева за култура е подлог в подчиненото изречение и се съгласува със сказуемото в страдателен залог бъдат разпределени. Може да имаме подобна примери и с подчинителния съюз че, напр. 30 млн. лева за култура се очаква, че ще бъдат разпределени на конкурсен принцип. Прави впечатление и разликата между морфологичните форми на глаголите – в пример 1. подчиненото да-изречение предполага бъдещо действие, макар и пред спомагателния глагол бъдат да няма частица за бъдеще време ще. Докато в последния пример с че-изречение глаголът е в бъдеще време – ще бъдат разпределени. Причината е, че в българския език инфинитивът се е трансформирал в подчинено да-изречение (Ницолова 2008: 444). В същината си инфитивната глаголна форма не дава информация за време, лице и число.
В друг тип изречения – този път със се-глаголи, пък може да се твърди, че присъединяват подчинено подложно, което замества т.нар. вторичен подлог (Пенчев 1999: 605). За вторичния подлог като именна група е характерно, че формално изпълнява ролята на подлог (съгласува се със сказуемото), но на ниво семантика означава вътрешния аргумент (допълнението). Напр. Иска ми се да вярвам в чудеса!/ Нея, вечната, ми се иска да изиграя / Иска ми се да ни води любовта към Бога, а не страхът/ Иска ми се в литературата ни да има повече писане за модерното, съвременно живеене. Срв. Искам това нещо, където това нещо е прякото допълнение. Й. Пенчев разглежда конструкции от типа на иска ми се като означаващи желание, а семантичната роля на непрякото допълнение, изразено чрез дателното местоимение ми, е експериентор (Пенчев 1999: 605–606). Според учения това е групата на предикатите, допускащи подчинено подложно изречение, което е „вътрешен аргумент в речника“ (Пенчев 1999: 605).
Последният пример, който ще бъде анализиран в настоящия текст, е свързан със случаите, в които в главното изречение имаме глагола струва (ми) се. П. Бъркалова разглежда подчинени подложни изречения към сказуемото струва (ми) се само когато към него няма сказуемно определение от типа на интересно, трудно и т.н. (Бъркалова 2017: 169), напр. Струва ѝ се, че той ще дойде. Според Йордан Пенчев, наличието на думи като интересно, трудно и т.н. в главно изречение с това сказуемо е задължително условие, за да бъде разглеждано последващото изречение като подложно (Пенчев 1999: 570–571). Напр. Струва ми се интересно, че той не дойде на срещата – Струва ми се интересно това. Ако имаме че-изречение, което следва главното при такива случаи, сказуемното определение може да се премахне, но тогава вече нямаме подложно изречение (Пенчев 1999: 570–571). Напр. Струва ми се, че той не дойде на срещата – *Струва ми се това (това не е подлог). Св. Коева определя подчиненото изречение в такива случаи като допълнително (Коева 2001: 157). Ако обаче изречението започва с че, тогава сказуемното определение е задължително: *Че той не дойде на срещата, ми се струва. Както се вижда, и тримата автори разглеждат такъв тип сложни съставни изречения с подчинено подложно, при които връзката е подчинителният съюз че. Нека обаче вземем за пример следното изречение от сайт на издателство: Винаги ми се е струвало интересно да играя хора, разкъсвани от вътрешен конфликт. Тъй като цялото изречение може да се трансформира във Винаги ми се е струвало интересно това/Това винаги ми се е струвало интересно, някои учени, както твърди Й. Пенчев, смятат разглеждания глагол за копула (Пенчев 1999: 570). Копула е глаголът съм, защото е връзката между предикатива и субекта: Роклята е червена.
Според настоящия текст понеже тук връзката е подчинителният съюз да, думата интересно не може да се изпусне, затова наистина може да се каже, че в този случай глаголът има функцията на копула, а интересно е предикативната дума. Срв. Винаги ми се е струвало интересно да играя с хора, разкъсвани от вътрешен конфликт – *Винаги ми се е струвало да играя с хора.
Според Академичната граматика посочените глаголи означават на семантично ниво възприятие – вижда се (в отделни случаи може да бъде и за констатация и оценка), волеизява – иска ми се, мисловност – струва ми се (Граматика на СБКЕ 1983: 88–93). Може да причислим към т.нар. предикати за настъпване на състояние и глагола предстои.
4. Особености при употребата на сложни съставни изречения с подчинени подложни в медийни заглавия от сферата на културата
Сравнението на сложни съставни изречения с подчинени подложни от сферата на културата с други подобни структури от области като политика, спорт, начин на живот показва, че различните типове главни изречения със съставно адвербиално сказуемо са най-често срещани за разлика от главни изречения, с който и да е друг тип сказуемо. Както стана ясно, с изреченията със съставни адвербиални сказуеми се дава обща оценка. При тези конструкции акцентът е най-вече върху действието в подчиненото подложно, което често се представя като засягащо по-голям кръг от хора – не само слушателите, но и говорещия, т.е. действието следва да бъде възприето като общовалидно. Според настоящия текст по такъв начин се смекчава категоричността на оценката в главното изречение. Именно затова и глаголът в тези т.нар. обобщено-лични изречения е във 2 л. ед.ч./мн.ч., напр.: Защо е трудно да си на 400 години и други обяснения в любов към аудиокнигите/ Да си талантлив писател, не е достатъчно/ Невъзможно е да разбиеш тероризма с бомби/ Йордан Радичков, или колко е важно да те интервюират. Важно е да се отбележи следната характеристика на обобщено-личните изречения, която също допринася за това валидността на действието в тях да няма времево-пространствени ограничения: Един от признаците на обобщеност е именно този, че глаголът в сегашно време не показва процес в момента на говорене, а извършване изобщо, което може да се пренесе в различни моменти и да се представи по принцип като възможност, предположение и др. (Граматика на СБКЕ 1983: 85).
Интересно е да се посочи, че при подчиненото подложно изречение в някои от разгледаните примери подлогът е изпуснат, защото е известен от предходния контекст: Операта не е фабрика за масова култура, невъзможно е да се самоиздържа/Все по-трудно ще бъде на хората да комуникират на живо, смята артистът Георги Ямалиев. Подлогът в първото изречение е съответно операта, а във второто – хората. В тези случаи подчиненото изречение е елиптично – т.е. имаме елипса на подлога, който е известен от предходния контекст, а сказуемото в 3 л. е индикаторът за това. Срещат се и подчинени подложни изречения към адвербиално сказуемо в главното изречение, които биват също и двусъставни (с ясно изразен подлог и сказуемо), и безлични, но те се срещат сравнително по-рядко в разглеждания тип заглавия.
При медийните заглавия от други сфери, като политика и начин на живот ,се срещат и някои по-сложни като структура и словоред сложни съставни изречения с подчинени подложни. Нека вземем за пример следното заглавие от сайта https://nova.bg/: Очаква се (1) да стане ясно (2 ) кога ще бъде връчен вторият мандат.(3) Това сложно съставно изречение е съставено от три прости изречения, като в двете изречения, които последователно присъединяват подчинено подложно, имаме два различна типа сказуеми: очаква се е просто глаголна сказуемо с ограничена парадигма по лице, а стане ясно е съставно адвербиално сказуемо. Докато първото сказуемо присъединява подчинено подложно в ролята на вторичен подлог – стане ясно, то кога ще бъде връчен вторият мандат е външен аргумент, или същинско подчинено подложно, към стане ясно. Макар и по-редки, такъв тип изречения все пак е по-вероятно да бъдат срещнати в сфери като политика, икономика, където медийните заглавия предават съобщения с по-наситена информативна стойност, отколкото в областта на културата. В областта на културата, както се видя, заглавията често предават абстрактни идеи, сентенции. При заглавията за политика, както и при новините от културата, има такива, изразяващи лични позиции и коментари, но и те отново се отличават с по-сложна формална структура и словоред, напр.: Невъзможно е в сегашния парламент да бъде намерено мнозинство (https://investor.bg)/ Забранява ми се да говоря за безобразията в ДКК (https://mignews.info)/ Да се разпореждаш, е лесно, да управляваш, е трудно (https://offnews.bg).
БИБЛИОГРАФИЯ
Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София: ИК „Д-р Петър Берон“, 1999.
Бъркалова, П. Българският синтаксис – познат и непознат. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2017.
Влахова, Р. Практическа граматика. Български език. PONS, Ernst Klett Sprachen, 2013.
Граматика на СБКЕ, т. 3. Синтаксис. София: БАН, 1983.
Коева, Св. Типология на подчинените изречения. – В: Съвременни лингвистични теории. Помагало по синтаксис. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 2001, с. 144–163.
Коева, Св. Комплементите в български. – В: Доклади от Международната годишна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (редакт. В. Мирчева, Д. Благоева, С. Колковска, Т. Александрова, Х. Дейкова). София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2019, с. 57–68.
Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2008.
ИЗТОЧНИЦИ
„Актуално“ – https://www.actualno.com/
БЛИЦ – https://blitz.bg/
БНР – https://bnr.bg/
БТА – https://bta.bg/
„Днес +“ – https://dnesplus.bg/
Издателство „Обсидиан“ – https://obsidian.bg/
Информационна агенция „ФОКУС“ – https://www.focus-news.net/
в. „Култура“ – https://newspaper.kultura.bg/bg/home
портал „Култура“ – https://kultura.bg/web/
„Литературен вестник“ – https://litvestnik.com/
МИГNews – https://mignews.info/
Нова телевизия – НОВА – https://nova.bg/
„Площад Славейков“ – https://www.ploshtadslaveikov.com/
„Про Нюз Добрич“ – https://pronewsdobrich.bg/
в. „Труд“ – https://trud.bg/
в. „24 часа“ – https://www.24chasa.bg/
bTV новините – https://btvnovinite.bg/
„Impressio“ – https://impressio.dir.bg/
Investor.BG – https://www.investor.bg/
OFFNews.bg – https://offnews.bg/
„Varna24“ – https://www.varna24.bg/novini
„Web Stage“ – https://webstage.bg/