Подчинени обстоятелствени изречения за време в избрани разкази на Ангел Каралийчев

I.

Настоящият текст има за цел да изследва и представи какви подчинени обстоятелствени изречения за време се срещат в подбраните от мен разкази на Ангел Каралийчев, да бъдат сравнени помежду си, колко често те се употребяват в сравнение с другите видове подчинени обстоятелствени изречения и какви особености притежават те при употребата и отношението им с главното изречение, към което се отнасят.

Обект на изследване са подчинените обстоятелствени изречения за време, като анализираният материал обхваща избрани разкази на Ангел Каралийчев – „Змей“, „Росенският каменен мост“, „Имане“, „Вълча пътека“, „Преселници“, „Лъжовен свят“, „Земята на българите“, „Окрелчето“, „Куршуменото кладенче“, „Гергьовски огньове“, „Сватбата на Момчила“, „Пролет“, „Ръж“, „Молба“ и „Слепият гъдулар“.

Изборът на темата на настоящото изследване е мотивиран от това, че Ангел Каралийчев създава богато и колоритно творчество и имам желанието да го разгледам от гледна точка на синтаксиса.

II.

Подчиненото обстоятелствено изречение е изречение, което пояснява сказуемото на главното изречение откъм време, място, начин, количество, причина и пр. Казано по друг начин, то изразява обстоятелства, при които се осъществява глаголното действие на главното изречение, и по служба съвпада с обстоятелственото пояснение в простото изречение (Попов 1983: 347–348). Информацията в тях не се изисква от главния предикат, така че те не са негови аргументи, а адюнкти. Адюнктите са езикови изрази (думи, словосъчетания или изречения), които модифицират значението на предиката, без да са семантично и синтактично задължителни (Коева 2018: 125–126).

Връзката между подчиненото обстоятелствено изречение и главното изречение се осъществява с помощта на подчинителни съюзи или безсъюзно, например: че, ако, за да, да, макар че, въпреки че, когато, щом, като, както, защото и др. Когато се реализира безсъюзното свързване, в първата позиция след нулевата връзка застават само относителни местоименни наречия (к-думи) (Бъркалова 1997: 166). Те служат за синтактична връзка и същевременно са самостойни части (обстоятелства) на подчиненото изречение. Местоименните относителни думи (без съюза защото) се използват самостоятелно или с разширение с и да, които въвеждат обстоятелствени изречения за отстъпка. Според характера на подчинителната връзка и обстоятелството, което разкриват, подчинените обстоятелствени изречения биват: за време, за място, за начин, за причина, за цел, за количество и степен, за условие, за отстъпване, за изключване, за последица и заключение.

III.

Подчинените обстоятелствени изречения за време показват различно хронологическо съотношение между действията, означени със сказуемите в главното и в подчиненото изречение: едновременност между тези действия, последователност, предходност и др. Въвеждат се с относителните местоименни наречия когато (кога), докато, докогато, додето, откакто, откогато, откак и със съюзите щом, като, след като, преди да. Примери:

• Една вечер, като се миех на тази чешма, ти дойде да напоиш коня си („Молба“).
• Откак си слезнал при нас, откак си дошъл от Чобанкюви, нямам мира („Молба“).
• Тогава аз ще тръгна подире ти, когато поемеш към твоето село Чобанкюви („Молба“).
• На вратнята, кога тропне моят кон, ще излезе с момчана рожба в ръце младото ми булче („Молба“).
• И щом някоя тупне на земята – другите охкат („Слепият гъдулар“).
• Една вечер, два дни преди да започнат орличани жътвата, падна една градушка и очука хубавия плод до зрънце („Слепият гъдулар“).
• Когато пораснем, ще тръгнем да стигнем края, да видим къде свършва земята („Окрелчето“).

Подчинените обстоятелствени изречения за време се разполагат в началото, в края или между частите на главното изречение. Примери:

• Като се понадигнах, видях единия ти бивол… („Имане“).
• …старите да се разтреперят, кога им покажа някоя рунтава озъбена („Куршуменото кладенче“).
• През нощта, когато пропяха първи петли, всички се прибраха да спят („Росенският каменен мост“).

Най-общо казано, подчиненото обстоятелствено изречение за време изразява взаимодействието по време между действието или явлението от главното изречение и действието в подчиненото изречение.

IV.

Действието в подчиненото обстоятелствено изречение за време може да настъпи преди действието или явлението, за което се говори в главното изречение, едновременно с него или след него. Това зависи главно от вида и времето на глаголите, изпълняващи службата на сказуеми в главното и в подчиненото изречение, както и от подчинителните връзки. Когато се отразяват минали събития, в главното и в подчиненото изречение най-често се употребяват минало свършено, минало несвършено и минало неопределено време. Когато в главното изречение има глагол сказуемо в бъдеще време, в подчиненото изречение има сегашна глаголна форма, с която се означава също така предстоящо действие (Попов 1983: 350).

Първо ще разгледаме подчинените обстоятелствени изречения за време, изразяващи предходност на действието, означено с глагола в подчиненото изречение. Това отношение се постига с помощта на:

– простия съюз щом – Изреченията с този съюз изразяват идеята за бързо и незабавно настъпване на второто събитие. Също така съществува и нюанс на условие. Глаголът в подчиненото изречение е от свършен вид. Например:

• Щом цигулката натегнеше – Иван изтърсваше парите на трапезника... („Сватбата на Момчила”).
• Щом напои конете, то ще препусне между нивите и само космите на главата му ще лъснат на месечината, додето се провали към ливадите („Куршуменото кладенче“).
• Мъжественият цар посрещна своите войници и щом съзря скръбната върволица от слепци, люшна се и падна мъртъв на земята („Земята на българите“).
• И щом проговори, я познах: Милка! („Росенският каменен мост“).

Както се вижда от извадените сложни изречения, подчинените изречения, въведени с щом, се разполагат преди главното изречение, към което се отнасят.

– относителното местоименно наречие когато (кога) и съюза като – Когато сказуемите и на главното, и на подчиненото изречение са глаголи от свършен вид, действието на главното изречение се извършва след действието, за което се говори в подчиненото изречение. Примери:

• …а кога се върнах, заварих хорото и веселбата, надигнах бъклицата… („Росенският каменен мост“).
• Стопанката ми, кога замина, остави ме без рожба („Имане“).
• И когато гайдите подеха ръченица, скокнаха стари и млади, наловиха се („Росенският каменен мост“).
• …и когато надигна стомната, да се разлей медът по всичките ми жили („Ръж“). Когато стигна до гредата, замахна с голяма сила… („Вълча пътека“).
• …когато днес го изтръгнаха – сърцата им се изпразниха („Преселници“).
• Когато от Побит камък се спуснат почернели мъже, да спрат колата с три реда снопи… („Гергьовски огньове“).
• Надвечер, когато сянката на плевника стигне три разкрача до черницата, той се повдигна мъчително („Окрелчето“) – Тук дори се забелязва, че подчиненото изречение пояснява обстоятелствено пояснение за време, изразено с наречие (надвечер).
• Кой ще го укроти, когато писне за майка си и за баща си? („Преселници“).
• Като излязох от дома, не тръгнах към моста, а кривнах към дядовите Ноюви дворове… („Росенският каменен мост“).
• Като стигнах, извих очи към техния дом и изтръпнах („Росенският каменен мост“).
• …в събота на задушница, като отидеш на гробищата, отбий се на нейния гроб („Росенският каменен мост“).
• Утре, цял ден като жъна, да лепне сладък мед по устните ми… („Ръж“) – В това изречение отново обстоятелственото изречение отново пояснява обстоятелствено пояснение, изразено чрез наречието утре.
• Като наближихме Мекиш, тетю ти се отлъчи и кривна към селото („Имане“).
• Като го чул, слепецът зяпнал („Преселници“).
• Гледай хубаво де ще кацне орелът, като го пусна… („Росенският каменен мост“).

От изведените примери за обстоятелствени изречения за време може да направим заключение, че подчинителната връзка се среща най-често или в началото, или между частите на главното изречение, рядко се намира в края му.

Сега ще направим и наблюдение върху изразената предходност на действието, означено с глагола в главното изречение. Подчинителната връзка, която се използва тук, е съставният съюз преди да. С помощта му се въвежда подчинено изречение, предстоящо спрямо действието, изразено в главното изречение, като глаголът в подчиненото изречение е от свършен вид, например:

• Меденият гласец на звънче, което биеше на стария кавак, преди да го отсекат („Росенският каменен мост“).
• Преди да тръгнем от село, тя идва у дома („Имане“).
• Преди да влезе под лозницата, пресегна към оградата на къщната градинка… („Лъжовен свят“).
• Преди да тръгна, забравих да ѝ поръчам… („Лъжовен свят“).

Друг вид подчинено обстоятелствено изречение за време, което успях да изведа от подбраните разкази, обозначава начална граница на отрязък от време, в който протича действието. Глаголът в подчиненото изречение е от свършен вид и е употребен в минало време. То се разполага в началото на главното изречение. Връзката, която се използва между главното и подчиненото изречение, е откакто/откак, например:

• Откак изгоряха нивята, никой не е отишъл да забие рало… („Змей“).
• Откак си слезнал при нас, откак си дошъл от Чобанкюви, нямам мира („Молба“).

Чрез докато/додето/доде се въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време, което може да означи, че едно определено действие трае до определен финален момент, представен чрез друго действие, например:

• Петнадесет години ходи, докато срещна майка ти („Имане“).
• …от гората ще дойдат трима души да промият куршумената рана на Андрея Карадимов, додето водата почервенее („Куршуменото кладенче“).
• Ходил е по света, додето краката му се изходят и очите му се изгледат („Куршуменото кладенче“).

Пределният момент в бъдеще време, който се подчертава, се означава с глагол от свършен вид, например:

• Снех ги да не паднат в кладенеца, доде налея… („Змей“).

Подчинените обстоятелствени изречения се намират в края на изречението. С когато (кога) и като може да се изрази и едновременност на действията, но задължително е условието поне един от глаголите да е от несвършен вид. Действието може и да бъде представено като процес в протичането си, а другото да съвпада с някой от моментите на неговото времетраене. Такива примери са:

• …кога приказвам – плещя хлапешки работи („Куршуменото кладенче“).
• Когато вълкът грабне майката овца – ти кърмиш сиротното агънце и му нижеш гердан от мънистени зърна („Земята на българите“).
• Нощем, като поведеш кервана и се жлътне на месечината равният път, той ще ти дрънколи… („Имане“).
• Снощи, като мина край дома с менци на рамо, под ръченика ти висяха две ясни гергини, кога се върна – нямаше ги („Змей“)

В последните два срещаме обстоятелствени изречения, които допълват обстоятелствени пояснения за време, изразени чрез наречията нощем и снощи.

V.

Разгледахме конкретни примери от творчеството на писателя Ангел Каралийчев, включващи подчинени обстоятелствени изречения за време. След като прочетох аналитично подбраните от мен разкази, мога да направя заключение, че именно тези за време се срещат най-често в разказите на автора, последвани от тези за цел и за условие, в сравнение с другите видове обстоятелствени изречения. Стана ясно, че изреченията могат да бъдат съюзни (щом, като, докато, преди да) и релативни (когато, откакто) според начина им на свързване с главното изречение. Вследствие на изведените изречения, може да направим извод, че преобладават подчинителните връзки като и когато. Срещнахме и примери, макар и редки, в които подчинените обстоятелствени изречения поясняват обстоятелствен израз за време, изразен чрез наречие. Както вече установихме, от значение са и видът и времето на използваните глаголите, които изпълняват службата на сказуеми в главното и в подчиненото изречение. От своя страна, действията в двете изречения са взаимозависими и взаимосвързани: те могат да бъдат едновременни, последователни или предходни спрямо едно друго.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1999: Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София: Петър Берон, 1999.

Бъркалова 1997: Бъркалова, П. Българският синтаксис: познат и непознат. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 1997.

Каралийчев 2004: Каралийчев, А. Ръж. София: Захарий Стоянов, 2004.

Коева 2018: Коева, Св. Типология на подчинените изречения към прилагателно име в български. – В: Orbis Linquarium, кн. 16, бр. 2, 2018, с. 122–132.

Попов 1979: Попов, К. Съвременен български език. Синтаксис. София: Наука и изкуство, 1979.

Попов, Георгиева, Пенчев (ред.) 1983: Попов, К., Е. Георгиева, Й. Пенчев (ред.). Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. София: Издателство на БАН, 1983.