Статията, с която ще се запознаете, цели не просто да представи синтактичните особености в творчеството на двама български белетристи, но и да засегне темата за неразривната връзка между науките. Може би е трудно да се повярва, но с напредването на технологиите, все по-често се забелязва общата нужда от сближаване на „точните“ науки и хуманитарните. Проучването, което направих, даде резултат, благодарение на съчетаването на два дяла, принадлежащи към коренно различни науки – Синтаксисът и Статистиката. Единият е дял на граматиката, а другият на математиката. Учението за словосъчетанията и изреченията се комбинира с науката за събиране, анализ и представяне на данни, за да се разкрият количествени отношения в изреченския строеж.
Изследването разкрива какви са синтактичните предпочитания на двама автори – Йордан Йовков и Елин Пелин, когато става дума за подчинени изречения в състава на сложното смесено. Иначе казано, разглеждат се по равен брой сложни смесени изречения от белетристите, за да бъде изградено количествено отношение на видовете подчинени изречения, които най-често влизат в употреба. На база разгледаните примери, се стига до заключение и за броя прости изречения в състава на сложното.
Корпусът от анализирани текстове включва по три произволни разказа от всеки автор – „Албена“, „Шибил“ и „Божура“ от Йордан Йовков и „Андрешко“, „Ветрената мелница“ и „Чорба от греховете на отец Никодим“ от Елин Пелин. С цел обективна оценка в края на работата, разгледани са по равен брой сложни смесени изречения – по тридесет от всеки автор. При положение че разказите са избрани на произволен принцип, не е изненада липсата на някои видове подчинени изречения, които по-рядко се използват. Това е и причината в настоящото проучване да бъдат анализирани подчинените определителни, допълнителни и обстоятелствени изречения.
За да се стигне до изграждане на количествена характеристика за видовете подчинени изречения в състава на сложното смесено, първо трябва да се изясни значението на този термин. Проф. Радка Влахова-Руйкова в „Практическа граматика. Български език“ пише, че сложно смесено изречение е това, в което „между отделните съставящи го изречения има както съчинителни, така и подчинителни отношения“. За тази цел, изречението трябва да бъде съставено от поне три прости изречения, а връзките между тях да бъдат една съчинителна и една подчинителна.
За подчинените определителни изречения е характерно, че изразяват признак на предмета и поясняват най-често съществително име, но също така може да поясняват и прилагателно име или местоимение от главното изречение. Проф. Бъркалова казва, че „общото за всички подчинени определителни изречения е, че стоят в приименна позиция“. (Бъркалова 2011: 137). Подчиненото допълнително изречение пък пояснява сказуемото в състава на главното изречение, като може да се подчини както на глаголни, така и на съставни именни сказуеми. За подчиненото обстоятелствено изречение е характерно, че „изпълнява функцията на някакво обстоятелствено пояснение по отношение на сказуемото на главното изречение. То може да пояснява и друго обстоятелствено пояснение в главното изречение“ (Пашов 1989: 352). И трите вида подчинени изречения могат да се свържат с главното както съюзно – с подчинителен съюз, така и безсъюзно.
След краткия теоретичен преглед идва ред и на основната и най-интересна част от изследването – а именно анализът на изречения. Видовете подчинени изречения са разгледани подробно и по отделно за всеки от двамата автори. Резултатите са анализирани и представени чрез диаграми – Фигура 1., Фигура 2. и Фигура 3.
Фигура 1.
От статистическите данни, изложени на Фигура 1., става ясно, че в състава на сложните смесени изречения в разказите на Йордан Йовков преобладават подчинените обстоятелствени изречения – 35 на брой, които в процентно отношение са равни на 45%. На втора позиция са подчинените допълнителни – 28 на брой, заемащи 36%. от цялото. А подчинените определителни изречения се срещат най-рядко – те са 15 и за тях са отредени едва 19%.
За да докажа данните от Фигура 1., прилагам няколко примера от трите разглеждани произведения – „Албена“, „Шибил“ и „Божура“. Първите два разглеждат по-рядко срещаните подчинените изречения, които изразяват признак на предмета. Чрез Пример 1. се илюстрира често срещаното вмъкване на подчиненото определително изречение – (3) между частите на главното – (2), след името, което поясняват.
Пример 1.
„Тя трепна(1) и жалостта(2>), която беше се спряла като буца в гърдите ѝ(3), изби навън(2<), сълзите и рукнаха(4).“ (Из „Божура“)
В наблюдаваните разкази от Йордан Йовков нееднократно се забелязва и употреба на съподчинени изречения, отнасящи се към едно и също главно изречение. Следващият пример показва точно този тип свързване, при който има две съподчинени определителни изречения (4) и (5) към главното:
Пример 2.
„Но(1> )когато тя се намери между двете стени от хора(2) и дигна очи(3), тоя поглед(1>), който познаваше всеки мъж(4) и който сега беше още по-хубав(5), защото беше натегнал от мъка(6), и тия тънки вежди, и това бяло лице — от нея сякаш полъхна магия(<1), която укротяваше(7) и обвързваше(8).“ (Из „Албена“)
Идва ред и на подчинените изречения, поясняващи сказуемото, които статистически заемат по-голям процент. Повечето допълнителни изречения в текстовете на Йовков са свързани подчинително, съюзно – чрез съюзите „че“ и „да“. Отново се забелязва употребата на съподчинени изречения при подчинените допълнителни.
Пример 3.
„И сякаш сега се отвориха очите на всички(1) и видяха(2), че и Нягул беше рус и хубавеляк(3), че калпакът му е бутнат назад(4), а перчанът му разбъркан.(5)“ (Из „Албена“)
Характерни за творчеството на Йовков са изреченията с голям брой предикативни ядра – в Пример 4. има 7 прости изречения, свързани чрез съчинителни и подчинителни връзки.
Пример 4.
„Както беше обичай(1), Шибил започна да брои(2), за да види(3) колко години ще живее(4), но после се замисли за възрастта си(5) и му се стори(6), че е вече стар(7).“ (Из „Шибил“)
Както се вижда и на Фигура 1., в текстовете на Йордан Йовков преобладават подчинени обстоятелствени изречения. Същите се отнасят както към глаголи, така и към наречия. В анализираните текстове се срещат обстоятелствени изречения за начин, време и цел. Пример 5. илюстрира сложно смесено изречение, в което има две подчинени обстоятелствени изречения (2) – за начин и (3) за време.
Пример 5.
„И той я виждаше тъй (1), както беше я видял(2), когато държеше иглата с конеца в устата си(3), гледаше го(4) и се усмихваше(5).“ (Из „Шибил“)
Следващият Пример 6. отново е доказателство за големия брой предикативни ядра в творчеството на Йовков – в случая 7. Три от тези седем прости изречения са подчинени обстоятелствени – (3) – за условие, въведено чрез съюза „ако“, (5) и (7) – за цел, въведени отново съюзно.
Пример 6.
„Калуда вървеше напред,(1) не обръщаше внимание на жените (2) и ако поглеждаше наляво и надясно (3), гледаше (4) да види (5) дали не е забравено някъде нещо(6), за да го пъхне под престилката си. (7)“ (Из „Божура“)
Фигура 2.
От статистическите данни, изложени на Фигура 2., става ясно, че в състава на сложните смесени изречения в разказите на Елин Пелин преобладават подчинените определителни изречения – 25 на брой, които в процентно отношение са равни на 53%. На втора позиция са подчинените обстоятелствени – 14 на брой, заемащи 30% от цялото. А подчинените допълнителни изречения се срещат най-рядко – те са едва 8 и за тях са отредени 17%.
За да докажа данните от Фигура 2., прилагам няколко примера от трите разглеждани произведения – „Андрешко“, „Ветрената мелница“ и „Чорба от греховете на отец Никодим“. Примери 7. и 8. изразяват признак на предмета и поясняват съществителни имена.
Пример 7.
„Конете навлязоха в студената вода(1), в която се оглеждаше небето(2), и предпазливо зацамбуркаха напред(3), като почнаха да потъват все по-дълбоко и по-дълбоко(4).“ (Из „Андрешко“)
Избрах да включа Пример 8 , защото не е толкова често срещан. Той съдържа подчинено определително изречение, въведено чрез относителното наречие „когато“ – (2), което е със значение за тъждество по време с определяемата дума. Подчиненото изречение пояснява дума от главното изречение, а наречието може да бъде заменено с предлог + относително местоимение.
Пример 8.
„Сутрин(1>), когато излизаше от сянката на своята килия(2) и спираше пред черковната врата(3) да се прекръсти(4), по широките му плещи(1>), върху които се опъваше обезцветеното му старо расо(5), слънчевите лъчи падаха като въз хребета на някоя планина(<1).“ (Из „Чорба от греховете на отец Никодим“)
В разказите на Елин Пелин сложните изречения са съставени от по-малък брой предикативни ядра – най-често те са 3 или 4. Следващият пример, чрез който съм илюстрирала употребата на подчинено допълнително изречение, го потвърждава.
Пример 9.
„Отец Никодим живееше самотен в малката си стаичка(1) и не пожела(2) да общува с мене(3)“ (Из „Чорба от греховете на отец Никодим“)
От вторите по честота – подчинени обстоятелствени изречения, преобладават тези за начин, време и последица. Приложеният Пример 10. илюстрира именно последните чрез подчиненото обстоятелствено изречение за последица – (5), което е изразено чрез съотносителна дума – „толкова.., че“.
Пример 10.
„Христина(1>), която дебнеше всяка негова стъпка(2), излеко и на пръсти политаше към него(<1), но той подскачаше напред(3) и тя неволно се намереше толкова близко до него(4), че усещаше дъха му и топлината от пламналото му мъжко лице(5).(Из „Ветрената мелница“)
Фигура 3.
Последната Фигура 3. има за цел нагледно да обобщи резултатите от изследването, а те са следните:
На първо място се забелязва различие в количеството на сложни изречения, които авторите използват. Йордан Йовков употребява много повече сложни изречения, съставени от голям брой предикативни ядра, като често се срещат и 7–8 прости изречения в състава на сложното смесено. В творчеството на Елин Пелин преобладават простите изречения, в състава, на които се срещат обособени и еднородни части. Сложните изречения в неговите разкази, освен че са по-малко на брой, са и с по-малък брой предикативни ядра – най-често 3–4.
Второ различие между двамата автори, което мога да откроя на база анализираните разкази, е количеството на подчинени изречения в състава на сложното смесено. В разказите на Йордан Йовков преобладават подчинените обстоятелствени изречения, на второ място са подчинените допълнителни изречения и на трето място по честота са подчинените определителни изречения. При Елин Пелин се наблюдава обратното – най-много са подчинените определителни изречения, на второ място са подчинените обстоятелствени изречения, а на трето подчинените допълнителни.
На база статистическите данни за количественото отношение на сложните смесени изречения в наблюдаваните разкази, могат да се направят приблизително точни изводи за цялостното творчество на авторите. В бъдеще е възможно задълбочаване на изследването, с цел достигане на по-точни данни относно броя на главните изречения, броя на съподчинените и последователно подчинените изречения. Още по-точна преценка за съотношенията между изречения може да бъде направена при разширяване на корпуса с текстове и включване и на другите видове подчинени изречения, макар и по-рядко срещащи се.
БИБЛИОГРАФИЯ
Бъркалова 2011: Бъркалова, П. Българският синтаксис – познат и непознат. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2011.
Влахова-Руйкова 2009: Влахова-Руйкова, Р. Практическа граматика. Български език. 22.05.2022 <https://www.slav.uni-sofia.bg/grammar/>.
Йовков 2018: Йовков, Й. Избрани творби. София: Скорпио, 2018.
Пашов 1989: Пашов, П. Практическа българска граматика.София: Народна просвета, 1989.
Пелин 2009: Пелин, Е. Разкази. Гераците. Пловдив: Хермес, 2009.
Тишева 2000: Тишева Й. Модели за интерпретация на сложното изречение в българския език. София: ИК „СЕМА РШ“, 2000.