Здравей, Ники! Би ли се представила на нашите читатели с няколко думи?
Казвам се Николета Йочева и в момента изучавам българска филология в Софийски университет. Смело мога да заявя, че това беше една от моите най-големи мечти и съм изключително щастлива, че с цената на много труд успях да я сбъдна.
Предполагам обичаш да четеш?
Много обичам да чета! Но ако трябва да съм честна, любовта ми към книгите се роди късно – в единадесети клас. Сега, поглеждайки назад, го отчитам като грешка или може би някакъв вид пропуск. Причината е, че в момента с радост и голям интерес се срещам с книги и произведения, с които можеше да се „запозная“ много по-рано.
А каква всъщност е причината да обикнеш четенето? Какво събуди любовта ти към книгите?
Да ти призная, класната ми ръководителка, която е преподавател по български език и литература, все ни повтаряше, че най-важното нещо за един уважаващ себе си човек, е добре да познава родния си език. Що се отнася до литературата и четенето, тя все казваше, че езикът ни е специален код, благодарение на който ние добиваме представа за това, което четем. По този начин нашето съзнание твори и си представяме разни картини от случващото се в книгата. Освен това, обичам да „бягам“ от реалността, когато изпитам нужда от това, а книгите ми предоставят тази възможност и това истински ме удовлетворява.
В този ред на мисли, бих искала да поговорим за един проблем, който според мен не бива да се пренебрегва. В наши дни по-голямата част от децата не се интересува от книги и избягва да чете. Каква според теб е главната причина за това?
Мисля, че главната причина е времето, в което живеем. Днес ние сме заобиколени от разнообразни източници на информация, която понякога, искаме или не, сме длъжни да попием. Заобиколени сме и от безкрайно много възможности за забавление, които за нещастие убиват комуникацията ни с книгите. А по-лошото е, че ние го позволяваме. Предполагам, че си спомняш какъв беше животът преди смартфоните, таблетите и всички други технологии да превземат ежедневието ни. За нас беше новост, а за днешните деца не е, то е даденост. Последното нещо, което ще се сетят да направят, е да седнат да почетат на спокойствие.
А има ли други фактори според теб, които държат учениците далеч от четенето?
Смятам, че приятелският кръг също изиграва своята роля в отбягването на книгите. Темите, които днешните деца обсъждат помежду си, са свързани предимно със съдържанието на социалните мрежи – кой какво видео е изгледал в YouTube или TikTok, кой каква публикация е прочел във Facebook и кой каква снимка е харесал в Instagram. Разбира се, сред подрастващите има и страстни читатели, но за съжаление, струва ми се, те са прекалено малко.
Следващият ми въпрос към теб е по какъв начин бихме могли да събудим интереса на децата си към книгите?
Важно е родителите да възпитават децата си в любов към книгите – да им четат приказки, да разглеждат книжки заедно, и по този начин да им покажат, че те не са нещо скучно и задължително за училище, а нещо приятно и полезно за въображението и образованието им. Понякога, когато детето е непослушно, родителите му го наказват да прочете определен брой страници от някоя книга. По този начин то няма как да възприеме книгата като нещо хубаво. Четенето не е наказание, а удоволствие и трябва да възпитаваме децата си в уважение към литературата, защото тя никога не взима, единственото, което прави, е да дава.
А коя е книгата, която те докосна, и успя да ти повлияе по един или друг начин?
Първата книга, която ме докосна, е „Тайната градина“ на Франсис Бърнет. Бях малка, когато я прочетох за пръв път, но бях изключително впечатлена и ентусиазирана докато я четох. Спомням си, че ми беше и изключително интересна. Години по-късно, когато пораснах, „Гордост и предразсъдъци“ от Джейн Остин успя да ме докосне и ме плени. Нещо повече – това бе книгата, която събуди интереса ми към литературата.
Останах с впечатлението, че вече си избрала да тръгнеш по пътя на преподавателя – човекът, който поучава, възпитава, разбира и помага. Кой е най-важният урок, който искаш да преподадеш на учениците си, и би желала те да помнят от теб?
Искам да ги науча да бъдат добри хора и да правят всичко с любов. За мен най-важното, което трябва да се възпита у един човек, е това да бъде добър. Да подадеш ръка на падналия, да не завиждаш на успелия… А ако правят всичко с любов, то те ще намерят значението на истинското щастие според мен. Учителят не трябва да бъде просто учител, който преподава определени уроци, той трябва да бъде и приятел.
Ако някой ден напишеш книга, какъв ще е нейният жанр, какво ще съдържа? За деца или за възрастни ще е по-подходяща?
Може би ще е предназначена за възрастни и ще представлява автобиография, в която ще разкажа за живота си. Може би ще променя нещо тук-там. Но ще се уповавам на всичко красиво, което ми се е случвало, и всичко неприятно, което по един или друг начин ми е помогнало да се изградя като човек и характер. Смятам, че по този начин бих могла да достигна до сърцата на повече хора. Всички преживяваме личните си възходи и падения и понякога автобиографиите са инжекцията, която ни е необходима, за да продължим смело да вървим по пътя, който сме си избрали.
Ники, благодаря ти изключително много, че се съгласи да разговаряме!
И аз ти благодаря!
Непокор(е)ни
Василена Джамбазова
18.03.2021 г.