Този брой на списание
„Съвременна лингвистика“
е посветен на светлата памет
на нашата незабравима студентка
по българска филология
Николета Йочева
Тук съм по любов!
На „Вой“
Загубих те веднъж завинаги
мой страстен приказен герой
Сърцето и ума проклинам ги,
че те създадоха за мене – мой
Загубих те, за да намеря себе си.
Лутах се търсих, но успях.
Сега ще те оставя в белези,
за да се излекувам аз от тях.
Защото този свят не е за двама ни.
Обичам ли те, ще умрем.
Защото ще изгаряме във пламъци,
ако съм аз до теб и ти до мен.
Николета Йочева
12.05.2021 г.
София
Целувката (картина на Густав Климт)
Реч
Любими преживявания със словото – отдайте му се, отдайте се на студентските си години, защото те няма да се върнат. Пожелавам на всички ни да се задържим колкото можем повече присъствено, да се опознавате, да комуникирате – това е много важно и да четете, защото любовта към книгите се подклажда с четене, с още четене и още четене. И не забравяйте, че това са други думи, които никога няма да забравя от нашия декан:
„Много често ще ви казват „Абе, ти, какво влезе да учиш българска филология и сега ще станеш учителка“
Често ще Ви го казват. Аз вече не обяснявам какви възможности стоят пред нас, но с българска филология и като цяло филологиите, които са доста обширни, можете да станете много неща, поставяте основата - можете да специализирате като журналисти, можете да специализирате като литературоведи, като езиковеди, като учители, като водещи, като редактори. И освен всичко това, можете просто да обичате това, което учите, защото когато аз влезнах да уча, не влезнах с цел: Сега ще работя като учител, защото им вдигнаха заплатите, влезнах, защото както обичам да казвам – ПО ЛЮБОВ и си останах по любов. Обичайте това, което правите, защото в крайна сметка, филология означава любословие, любов към словото, отдайте му се, уважавайте го и то ще ви се отдаде, ще ви се отблагодари, ще ви уважава.
Николета Йочева