---
title: "Самота Слънце Време"
date: 2025-12-31
description: "Стихотворение,  посветено на  Николета Йочева"
categories:
  - name: "Брой 1 (2022)"
    url: "https://modern-linguistics.eu/broy-1-2022.md"
tags:
  - name: "Снежина Христова"
    url: "https://modern-linguistics.eu/tags/snezhina-hristova.md"
---

# Самота Слънце Време

**Самота**

 В мислите ми пърхат пеперуди,   
разкъсват ги, ядат като молци.   
Самотата страх в мен буди.   
Обич здрава,  
като корабни въжета,  
тази нощ е сякаш от конци.  
Препятствието е помежду ни.  
Аз виждам безпределна пропаст.  
Нечестно е, боли ме.  
А щях да се държа...  
Не мога, не издържам,  
не искам да тъжа!  
Отиваш надалеч, а знаеш,  
че си домът ми.   
Ти нека си далеч,   
бездомен е умът ми.   
Нека страда.  
В сърцето ми – самотник.   
Пее своята балада.   
Толкова си близо,  
но толкова далечен.   
Моят път към теб,   
оказва се е вечен.  
Обречен е – без плът и кръв,   
без вид и без усмивка.   
Лъжовно чувство – полъх,  
те носи пак при мен.  
Но полъх няма,  
аз съм неподвижна.   
Оставам тихо в тъмнина –   
скована, чакаща, меланхолична.

  

 **Слънце**

 Зад облаците тъй студени,   
крият се мечтите ми.   
Очите ми са запленени,  
от лъчите ти.  
Стопли ме с твоя огън   
и дай ми светлина.  
Бъди над мен, не бой се.  
Скрий всяка тъмнина.  
Щом тръгнеш, ще замръзна.  
Не бива да тъжа.  
Ти пак ще дойдеш, Слънце!  
Аз пак ще видя пролетта!

  

 **Време**

 Не мисли!   
Времето не стига.   
Кратък е животът,   
просто песен.   
Тъжно е ,  
когато в сърцето ти   
настъпва есен.  
А ние вехнем,  
но времето не спира.  
А ние вехнем,  
то друг живот избира.  
Един умира, друг се ражда.  
Ние сме листа,  
вятър ни поклаща.  
Някой крехки, други здрави.  
Вси ще паднем,  
а то ще ни забрави.  
И тук въпросът си остава.  
Ние него или то нас управлява?

  

 *Снежина Христова*

  


## Custom Fields

**Страница:** 35-36