Нишките на времето се сплитат във възела на покрусата от неумолимостта на отреденото и на трагичния отказ на приемане на обективната реалност. Но и на стаената радост и утеха заради докосването до щедро изявяваните пред света и Другия жестове на неподправена отзивчивост и ведро чувство към живота.
Те чертаят невидимите полоси на спомена за искрена посветеност и вдъхновена съпреживяност при диренето на пътища към себе си и пряко зримото − във и чрез словото и опита на миналото. Избор и съдба – по неизвървените пътища на младостта, със съзнание за собствената отговорност и с благородния стремеж към нови хоризонти чрез ясно разпознатите и високо ценените дарове на единомислието и споделеността. Последователно, търпеливо и отдадено. Като у Сент-Екзюпери – в името на поставения собствен камък в градежа на света. И макар, по неведомите закони на битието, той – индивидуален, личностен – да остава завинаги едва започнат, личат усърдно положените негови устои – своеобразни пътеуказатели за разгръщането и съхраняването на другия – колегиалния, общностния, приятелския, отвъд тъжната застиналост в местата на съ-битийната памет сред необратимия ход на явления и събития.
Нишките на времето събират късовете свят на преживяното, за да оцелостят образа и – с почит и смирение – да го пренесат в перспективите на бъдещето.