Право, правопис и правоговор, Владислав Миланов, Татяна Жилова,
УИ „Свети Климент Охридски“, София 2022 г. ., ISBN 978-954-07-5101-6
Книгата „Право, правопис и правоговор“ на доц. д-р Владислав Миланов и д-р Татяна Жилова е един дълго чакан труд, който внася яснота по редица езикови въпроси, задавани от юристите. Тя е ценен наръчник за практикуващите правото, който цели да повиши общата им езикова подготовка, като очертава спецификата на устната и писмената юридическа реч, създава модели на комуникация и същевременно с това насърчава ииндивидуалната мисъл на четящия да изгради свой собствен стил.
„Право, правопис и правоговор“ е хибриден труд, който е продукт на интердисциплинарна комуникация. Доц. Миланов е дългогодишен езиковед във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, завършил и специалност „Право“, а д-р Жилова е съдия в Административен съд – София и преподавател по право на интелектуалната собственост в Юридическия факултет на същия университет. Двамата обучават магистрати в Националния институт на правосъдието и познават отлично както спецификата на юридическата реч, така и приложните аспекти на езика сред юристите.
Книгата „Право, правопис и правоговор“ е обобщение на богатия опит на авторите в работата с юристи. Още в предговора е аргументирана нуждата от подобен вид помагало, което да предотврати допускането на грешки. Като причини за ниската езикова култура на юристите през последните години, авторите изтъкват пропуските в средното училище, влиянието на масовата практика, закърнялото умение да се прави справка, липсата на автокорекция, както и факта, че в юридическите факултети не се изучава български език. Всичко това извиква нуждата от написването на ясен наръчник, съставен на достъпен език и с адекватна практическа стойност.
Редно е да се изтъкне функцията на заглавието – „Право, правопис и правоговор“ – три лексеми, които имат общ корен. Можем да го разгледаме като една своеобразна игра на думи, която предизвиква вниманието на аудиторията, за която е предназначено помагалото. Юристите влагаме различни смисли в понятието „право“ – субективно право, обективно право като съвкупност от правни норми, правосъдна дейност и правна наука. Свързваме понятието за право с представата за правило, а правописът и правоговорът също представляват система от правила. Заглавието е провокиращо за юристите и им показва паралела между познатата правна материя и езика.
Трудът се състои от уводни думи, 17 теми, които разглеждат важни езикови въпроси, погледнати през гледната точка на юристите, упражнения, две рубрики – „Взето назаем“ и „Важно е да прочетем...“, както и „Речник на избрани думи, които създават правописни колебания“. Невъзможно е в рамките на тази рецензия да се анализират подробно всички композиционни компоненти отделно. Затова ще се спра на най-големите достойнства на разглеждания труд.
Обемът на книгата не е голям – малко над 200 страници. Изложението е стегнато, но същевременно изчерпателно. Притежава завидна нагледност на представения материал. Използваната лексика съдържа термини от правото и от езикознанието, но те са представени в достъпен за непосредствено възприемане контекст. Това прави помагалото подходящо не само за юристи, но и за читатели от други области – висши органи на изпълнителната власт, работещите в местното самоуправление и администрацията, мениджъри, търговски посредници и представители, управители на търговски дружества, журналисти и други лица, работещи в частния или в публичния сектор.
„Право, правопис и правоговор“ изгражда една обща картина на съвременните измерения на нормите на българския книжовен език. Поетапно е разгледан строежът на езика, като в темите са изведени водещите постулати на синтаксиса, лексикологията, морфологията и фонетиката. Откроени са правоговорната, правописната и стилистичната норма. Голяма част от темите започват с кратък исторически контекст на представяното езиково явление, което помага на четящия да разбере откъде произлиза даденото правило. По този начин се аргументира самият смисъл на изучаваната езикова норма и се създава непоклатимото усещане, че тя е необходима за адекватното функциониране на речта. Важно е да се отбележи, че това е типичен подход за изучаването на правните науки – започва се от произхода на дадения правен институт към неговите конкретни проявления. Този своеобразен прийом, използван от авторите, е много важен за активната работа с пособието на целевата група читатели – българските юристи.
Всички езикови норми, разгледани в помагалото, се поднасят с примери, характерни за приложението им в юридическата реч. Многократно се акцентира върху неправилните варианти на изписване според граматиката, пунктуацията и правописа. Обяснява се защо даден модел на изписване или употреба е грешен. Дават се съвети за проверка по въпроси, които създават трудности. Разглеждат се начини за избягване на наложени в практиката грешни конструкции, на клишета, повторения и излишно многословие. Разглеждат се диалектите в българския език. Изтъква се, че те са богатство на езика, но трябва да се дистанцират от официалната реч – и това е много важно, защото в последните години се наблюдават диалектни форми в най-високите стъпала на държавните институции – произнесени от трибуната на Народното събрание.
Съществен белег на писмената юридическата реч е сложността. Авторите разглеждат юридическия подстил като подвид на административния – редом с дипломатическия и с канцеларския подстил. Юридическият подстил се характеризира с висока степен на официалност, обслужва точно определен кръг от обществени отношения. Той има своите синтактични и лексикални специфики. Всички тези особености са проследени и систематизирани в „Право, правопис и правоговор“. Всяка една тема, свързана с граматиката, правоговора, правописа или пунктуацията, съдържа общите постановки на конкретните правила, но и специфики, свързани с прилагането им в рамките на юридическия подстил. По този начин се проектира професионалното предназначение на изданието. Особено внимание е обърнато на употребата на термини, архаизми и неологизми в правото. Поставен е акцент върху типовете грешки, които допускат юристите.
Важно е отношението на авторите към юридическите текстове – те не заклеймяват тяхната тромавост, защото оценяват, че тя е необходима и трайно наложена тенденция, а търсят правилните методи за нейното трансформиране в логически, стилистично и правописно издържана текстова структура. В тази връзка се разглеждат жанровете текстове в правото, морфологичните, синтактичните и лексикалните особености на юридическия подстил.
Многократно е акцентирано върху важността на пунктуацията в правото – поредицата от сложни смесени изречения е предпоставка да се търси висока пунктуационна култура у юристите. Неслучайно е поместена и рубриката „Упражнения по пунктуация“, която съдържа извадки от текстове на Конституцията, закони, подзаконови нормативни актове, съдебни решения и изречения, засягащи юридическата материя, но носещи определени специфики. Целта е усвоените вече знания и умения да бъдат затвърдени чрез пряко прилагане в юридически текстове. Тази рубрика помага на адресатите да помислят над теоретичния материал, с който вече са се запознали, както и да изградят усет за автокорекция. Правенето на упражнения показва моментите, над които трябва да се работи. Юристите виждат с очите си нелепостта на един неиздържан според нормите на българския книжовен език текст и това възпитава в тях стремеж към прецизност.
В книгата са поместени още две рубрики: „Взето назаем“ и „Важно е да прочетем...“, както и „Речник на избрани думи, които създават правописни колебания“.
Във „Взето назаем“ е публикувана извадка от „Корективен речник на чужди думи в българския език“. Разгледани са правилните и некоректните форми на определени думи, които по един или друг начин са свързани с правото. При тях често се наблюдават колебания в правописа, във формата и в ударението. Рубриката спомага за избягването на грешки и поднася по достъпен начин важна за юристите информация.
„Важно е да прочетем...“ съдържа статията „Езикови портрети“ на проф. Нено Неновски, издадена през 2003 г., която говори за множество проблемни моменти в лексиката, употребявана от медиите и административните структури в страната. Делят ни 20 години от издаването на този текст, но всичко, написано в него, е актуално към настоящия момент. Далновиден е изборът на авторите, които са решили да го поместят в своето издание, защото той кореспондира с всичко, развито от тях в предходните теми. Засяга се проблемът за езика и неговата употреба, който се задълбочава. Рубриката кара читателя да се замисли и да изведе собствени изводи за сериозността на разглежданата тематика.
„Право, правопис и правоговор“ завършва с „Речник на избрани думи, които създават правописни колебания“. Словникът съдържа лексеми, които често се използват в правото, както и някои общоупотребими думи. Тук е моментът да спомена, че в цялото изложение на книгата се наблюдава акцент върху термини, характерни за правото. С много важно практическо значение са правилата за правопис на сложни думи, които се употребяват често в юридическата материя.
Авторите са успели да уловят най-важните моменти, на които всеки можещ юрист трябва да се спре, за да бъде безупречен – и писмено, и говоримо. Помагалото е ценен наръчник и барометър за равнището на грамотност не само за юристите, но и за всеки, който работи в публичната сфера или желае да усъвършенства своите познания за писмения и говоримия език. Като юрист и докторант по лексикология на българския език горещо препоръчвам книгата „Право, правопис и правоговор“, защото тя съдържа обобщения опит на двама големи учени.