Подходи и стратегии при превод на християнска лексика от оригинални старобългарски текстове на съвременен български език (Върху Похвално слово за преподобните отци (на Сирна събота) – Григорий Цамблак)

Целта на настоящата статия[1] е да се проследят стратегиите и подходите, които се използват при превод на християнска лексика в Словото за преподобните отци на Григорий Цамблак, като се сравнят двата превода на съвременен език – на Анна-Мария Тотоманова (Тотоманова 2010: 73-96)[2], направен по изданието на Д. Кенанов (Кенанов 2000: 105-123) и на Мария Спасова (Спасова 2019: 100-131), направен по Сборник No 31 от сбирката на П. Н. Никифоров[3].

Поради широтата на понятието християнска лексика и ограничения обем изборът на примери ще бъде напълно условен. Спецификата в семантиката на сложните думи обуславя припокриването на някои от тях с ексцерпираните тук примери за християнска лексика и по тази причина няма да се спираме подробно на тях. Направената класификация по заглавна дума (Приложение 1) показва седемдесет и шест варианта на образуване на лексемите, обособени в 157 примера. Те от своя страна ще бъдат разделени на три типа спрямо честотата на употребата си – думи с единична употреба – думи с многократна употреба (лексеми, употребени четири или повече пъти) и думи с от 2 до 3 употреби като междинен случай. Паралелно с това ще представим и друга класификация, която ще ни помогне при разглеждането на онези примери, в които двете преводачки избират различни функционални еквиваленти за предаване на християнската лексика. Спрямо нея ще обособим два типа превод – когато се превежда с еднокоренна или с разнокоренна дума[4].

В текста се откриват четиридесет примера за единично употребена християнска лексика (Приложение 1.1.), от които при двадесет и девет имаме съвпадение между двата превода. За съвпадение говорим в случаите, в които и двете преводачки избират един и същи превод за заглавната дума. В някои от случаите, които разглеждаме като съвпадения, има разлики в предаването на останалите части от словосъчетанията, в които християнската лексика участва, но те няма да бъдат обект на изследването ни. В рамките на съвпаденията се откроява само един пример, при който и двете преводачки предпочитат да преведат християнската лексика с дума с различен корен:

 

 

При всички останали съвпадения в Превод 1 и Превод 2 откриваме дума със същия корен.

Разлики в двата превода са налични в единадесет примера. Един от тях е резултат от разликата в двата изходни текста, които използват Превод 1 и Превод 2 – в изданието на Кенанов, по което е Превод 1, липсва формата единосѹщнои (87а)[5], съответно не я откриваме и в самия превод:

 

 

За своя превод М.С. избира същите два корена на сложната дума, но я предава със словосъчетание.

В останалите случаи на разлики можем да обособим две групи – когато едната преводачка предпочита да преведе християнската лексика с дума със същия корен, а другата – с различен, и когато и двете избират думи с различни корени. За първия тип ще разгледаме следните четири примера:

 

 

Прави впечатление, че А-М.Т. предпочита същата дума в три от тях и само в един различна, а М.С. – обратното. Въпреки това няма рязка разлика в семантиката на примерите.

Към втория тип можем да отнесем следните примери:

 

 

В първия лексемата въꙁаⷣа́нїє (79а) е преведена със съществителните възмездие и награда. Първоначалното значение на избраната от А-М.Т. лексема е „беда, нещастие или наказание, което някой изтърпява за извършена простъпка, престъпление“[6], което се различава по своята семантика от „награда“, но вторичното ѝ и архаично значение отговаря на избрания от М.С. превод – „награда, възнаграждение като отплата или компенсация за нещо извършено или изтърпяно“[7]. Лексикалната разлика между двата функционални еквивалента във втория пример вече беше коментирана при сложните думи[8] и няма да се спираме отново на нея. Лексемата трѹды (86б) е форма за м.р., мн.ч. на съществителното троудъ, което има значение „труд, мъка, нещастие“[9], но са засвидетелствани и примери с избрания от М.С. превод – подвизи. Последният пример отново засяга сложна дума – М.С. я превежда със словосъчетание, като заменя първия корен присно с вечна, а вторият -сѫщ- предава със съществуваща, т.е. говорим за промяна в единия и запазване на другия корен в Превод 2. В Превод 1 сложната дума е преведена с еднокоренната лексема вечна, като по този начин се превежда и заменя само първият корен. Подобен случай, при който в превода на сложна дума се запазва единият, но се заменя другият корен, имаме и в следния пример:

 

 

Забелязваме, че А-М.Т. превежда лексемата волею с цял израз със същия корен – по своя воля, а М.С. го превежда със сложна дума във функция на наречие – доброволно, в която имплицира като втори корен лексемата от изходния текст и я разширява с корена -добро.

Ще обособим още един пример като специфичен поради двуаспектната му съотносимост:

 

 

В случая по ѡ͗браꙁꙋ (75б) може да се разглежда както като християнска лексика и тогава виждаме, че и двете преводачки избират дума със същия корен, така и като библейски цитат като какъвто е отбелязан в Превод 2. Ако проследим целия превод на М.С., ще видим, че не във всички случаи, в които се превежда по този начин, лексемата е определяна като цитат.

Вторият тип християнска лексика според честотата на употребата, на която ще обърнем внимание, са думите с многократна употреба (Приложение 1.2.). Те са класифицирани според осем заглавни думи и обхващат петдесет и един примера, от които при четиридесет откриваме съвпадения между двата превода. В един от тях и двете преводачки избират да предадат лексемата от оригиналния текст с еднаква разнокоренна дума, като заменят ѡ͗ць с баща:

 

 

В останалите три примера в рамките на тази заглавна дума и двете преводачки я предават с дума със същия корен, което може да бъде обяснено и с факта, че в съвременния език думата отец е стилистично маркирана.

Във всички останали случаи на съвпадения Превод 1 и Превод 2 предпочитат лексеми със същите корени за превод на християнска лексика.

В единадесет примера се регистрират разлики при думите с много употреби. Сред тях има един пример за сложна дума – субстантивирано сегашно деятелно причастие, в която първата съставка чюдо е допълнение към втората – творити. На новобългарски и двете преводачки превеждат това със словосъчетание, като избират различни глаголни съответствия:

 

 

В останалите примери, в които откриваме разлики, едната преводачка избира дума със същия корен, а другата – с различен. В групите със заглавна дума богъ, тѣло, небо е наличен по един пример, а във всички останали случаи се предпочитат същите думи и от двете преводачки:

 

 

В първия и последния пример двата превода запазват използваната в оригиналния текст част на речта и превеждат лексемите със съответните прилагателни. При втория случай на телесното въздържание отговаря въздържанието на плътта, т.е. прилагателно ←→ съществително; този избор и в трите примера не довежда до семантични разлики.

Интересен е случаят с групата на християнските лексеми със заглавна дума житиє. В четирите ексцерпирани примери няма нито едно съответствие между двата превода:

 

 

Прави впечатление, че тук Превод 1 превежда житие с живот в съотношение 3:1, а Превод 2 предпочита да запази думата житие в същото съотношение. Отново не се отчитат семантични, а само стилистични разлики.

От останалите групи имаме по два примера с първа част чюдо- и пост-:

 

В примерите с чюдоотново виждаме сложни думи, които в първия случай са преведени със словосъчетание, а във втория – със сложна дума. Първият пример беше разгледан по-горе. Във втория и третия пример изборът на преводачките не променя смисъла на текста, но в последния има семантична разлика. Избраният от А-М.Т. еквивалент постник означава „лице, което вярва в Бог и се е уединило в пустинно място, в планина, далеч от хората, за да прекарва живота си в пост и молитва; отшелник, пустинник“[10], а сподвижник на М.С. – „другар по борба, по обществена дейност; съмишленик, съратник“[11].

Последният тип, който ще разгледаме, е този на лексемите с от 2 до 3 употреби (Приложение 1.3.). Те са класифицирани по двадесет и осем заглавни думи и обхващат шестдесет и шест примера, от които в четиридесет и три имаме съвпадение между двата превода. Във всички тях и двете преводачки избират дума със същия корен за предаване на християнска лексика и не се наблюдават никакви отклонения.

Налични са двадесет и три примера за разлики. Сред тях срещаме един пример, в който в Превод 1 липсва еквивалент на съответната лексема от изходния текст:

 

 

Причината е същата, както в примера от единичните употреби на л. (87а) – думата правды не е налична в изданието на Кенанов[12], по което е направен Превод 1. В Превод 2 М.С. я предава с дума със същия корен.

Специфичен е и следният пример:

 

 

В него сложната дума ꙁло̏страданїємъ в Превод 1 има еквивалент еднокоренната лексема страданието, т.е. избира се по-общо понятие, а в Превод 2 – лютото страдание, М.С. избира словосъчетание. И двете преводачки запазват втория корен на композита, но А-М.Т. не превежда първия, а М.С. го предава с отделна лексема. В този пример лексемата нетлѣнїѧ също показва преводачески избор – Превод 1 се предпочита еднокоренна лексема, а в Превод 2 разнокоренно словосъчетание – вечния живот, но семантиката е сходна.

Можем да обособим още два примера, в които и двете преводачки избират дума с различен корен:

 

 

Във втория пример изборът не довежда до семантични разлики, но в първия бихме могли да говорим най-малкото за семантична нюансираност. Избраната от Тотоманова лексема мъките се свърза със страдание, усилие, болка, с някакво субективно преживяване, докато изборът на Спасова – пороци – носи пейоративна конотация и бележи „лош, осъдителен навик, обичай в поведението или лоша, осъдителна черта в характера на човек“[13].

В останалите осемнадесет примера едната преводачка избира дума със същия корен, а другата – с различен. Прави впечатление, че от тях в шестнадесет случая А-М.Т. избира дума със същия корен, а М.С. – с различен.

От разгледаните дотук примери можем да направим следните изводи. Като първа тенденция се откроява изборът и на двете преводачки в преобладаващата част от случаите да избират дума със същия корен за предаване на християнска лексика. Общият брой примери, в които поне една от двете предпочита същия корен, е 142, а тези с различен – 41.

При думите с единична употреба прави впечатление, че в 73% от случаите двата превода съвпадат, а в 27% се различават. В 33 от всички примери поне една от преводачките избира дума със същия корен, при А-М.Т. случаите са точно 33, а при М.С. – 31. В девет случая има избор на различна дума, като осем се срещат при М.С., а шест при А-М.Т. В по-голямата част от случаите, в които има разлика между двата превода, не се откриват семантични несъответствия, а тези, в които са налични, сме разгледали поотделно.

При думите с многократна употреба ситуацията е следната: в 78% от примерите има съвпадение, а 22% разлика, което е почти същото съотношение като при думите с единична употреба. От тях в 47 примера поне една от двете преводачки предпочита дума със същия корен, а в единадесет – с различен. Не се забелязва голяма разлика между двата превода в това отношение: А-М.Т. избира същата дума в 46 случая, а М.С. в 42, с различни думи в Превод 1 да предадени пет лексеми, а в Превод 2 – девет лексеми.

Най-осезаема разлика в избора на двете преводачки виждаме в думите с от 2 до 3 употреби, при които в 65% от примерите отбелязваме съвпадение, а в 35% – разлики. В шестдесет случая поне една от двете преводачки избира дума със същия корен, от които 59 са при А-М.Т., а 46 при М.С., и различен корен в двадесет и две лексеми, от които пет при Тотоманова и осемнадесет при Спасова. И тук подобно на единичните употреби преобладават примерите без семантични несъответствия.

В рамките на всички примери А-М.Т. избира дума със същия корен в 136 случая и с различен – в 15, а М.С. – същият корен в 116 примера и различен в 34. Тези статистически данни показват, че от една страна и двете предпочитат да се придържат към изходния текст в преводите си, но от друга, че в двойно повече примери М.С. предпочита замяна на корена, което можем да определим като тенденция в превода.

 

ЛИТЕРАТУРА

Кенанов 2000: Кенанов, Димитър. Озареният Григорий Цамблак. Пловдив: Жанет – 45, Велико Търново: ПИК, 2000.

Спасова 2019: Спасова, Мария. Книгата Григорий Цамблак (Увод, славянски текст, превод на съвременен български). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2019.

Тотоманова 2010: Тотоманова, Анна-Мария. „На Сирна събота. Похвално слово на смирения инок и презвитер Григорий Цамблак за просиялите някога в поста преподобни отци“ – Григорий Цамблак. Избрани съчинения. (съст. Донка Петканова). Велико Търново: Абагар, 2010, 73–96; 168–177.

 

РЕЧНИЦИ

Речник на българския език, том 1–15, София, БАН, 2001–2015. <https://ibl.bas.bg/rbe/>

Исторически речник на българския език < https://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/search/>

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

1. Класификация по заглавна дума

1.1. Единични употреби

 

Господь

 

Херувимъ

 

Волꙗ

 

Памѧть

 

Жизнь

 

Еванъгели

 

Ѥрусалимъ

 

Патриархъ

 

Писани

 

Апостолъ

 

Диаволъ

 

Манна

 

Тельць

 

Влъхвъ

 

Геена

 

Грѣхъ

 

Молитва

 

Съмѣшени

 

Рождень

 

Манастырь

 

Прѣподобьнъ

 

Гонень

 

Сѣнь

 

Благовонь

 

Въздаꙗнь

 

Подвигъ

 

Дѣꙗнь

 

Видѣнь

 

Крьститель

 

Прѣставлень

 

Чрѣдоначѧльникъ

 

Безмлъвьникъ

 

Скрижали

 

Блѫдьница

 

Троудъ

 

Жрьтва

 

Присносѫщь

 

Единосѫщь

 

Прелюбодѣꙗнь

 

Образъ

 

1.2. Множество употреби

 

Богъ

 

Тѣло

 

Небо

 

Отьць

 

Ангелъ

 

Жить

 

Чоудо

 

Постъ

 

1.3 . Междинни употреби

 

Христосъ

 

Страдань

 

Възкрьсень

Поустыни

 

Нетьлѣнь

 

Слава

 

Владыка

 

Проповѣдь

 

Съпасъ, съпасень

 

Оугодьникъ

 

Обѣтъ

Слово

 

Дѣвьство

 

Благъ

 

Страсть

 

Свѧщенъ

 

Нищь

 

Пророкъ

 

Причѧсть

 

Лоукавъ

 

Правьда

 

Инокъ

 

Женихъ

 

Бѣсъ

 

Разпѧть

 

Мѫченикъ

 

Ересь

 

Икона