Езикът е едно от най-големите богатства на света. Чрез него се изразяваме, общуваме, намираме приятели и се определяме като социалнозначиими същества.
Както всяко нещо по света, така и езикът се променя. Така, както се променя обществото. По-старите думи и изрази биват заменени с по-съвременни, навлизат думи от чужд произход, популяризират се съкращения. Най-общо казано – българският език не е това, което е бил някога. Живеем в 21. век. Време на прогрес, промени и градация. С развитието на модерните технологии, общуването на живо сред младите се измества от съобщения, а комуникацията между тях и изразяването на емоции се състои от емотикони и безброй прекарани часове в интернет. Тенденция сред подрастващите е ежедневното „чатене“ вместо истински разговор и среща.
Проблемът на съвременното общество е, че сме деца на свят, пълен с технологии, модерни телефони, различни сайтове и неограничен интернет. Забравили сме да общуваме помежду си, загубили сме уважението един към друг и навсякъде бълва език на омраза и агресия. Голяма част от съвременните млади хора не четат книги. Предпочитат да влязат в интернет, да гледат шарени клипове и да пишат злобни коментари в социалните мрежи, а ако случайно някой реши да прочете нещо, то ще е някоя клюкарска жълта статия, от която няма да получи никакви позитиви.
Аз лично съм на мнение, че промените в езика са процес, който не може да бъде контролиран. Мисля, че пъстрата и богата мозайка на българското слово вече е почти заличена, заменена и замърсена от влиянието на новия свят. Чуждите думи се разпространяват толкова бързо, че приличат на Коронавирус. Заразяват народа, но всъщност се променя езикът ни.