Нещо, което всеки един от нас притежава, е дарбата да се изразява чрез силата на словото. С магията на думите ние правим възможен контакта с другите хора, изразяваме емоциите си, спорим с тях, смеем се с тях, живеем с тях. Без словото тези неща биха били невъзможни. Камъкът е едно неголямо парче скала и няма нищо общо със словото, но тази народна поговорка “казана дума-хвърлен камък”, обвързва тези две коренно различни думи. Защо е такъв изразът?
Когато човек хвърли камък, той получава дадена траектория, която не може да промени. Той може да падне на земята, може да удари човек или да счупи нещо. От това хвърляне може да има сериозни последствия. Така е и с думите, понякога хората не осъзнаваме, че думите имат последствия. Те могат да наранят някого така, както удар с камък. Не можем да се отметнем от думите си, затова трябва да мислим преди да говорим. Думите са изключително значими, когато става въпрос за едно другарство, тъй като нещата, изречени от другар, се помнят дълго и раняват най-тежко. Те нараняват и оставят много по-лоши белези от тези, които бихме могли да нанесем чрез хвърления камък
Тази поговорка може да има и друг смисъл. Всеки един мъж, а и не само мъж, всеки човек се старае да държи на своята дума. Кажеш ли дадено нещо, трябва да стоиш зад думите си и да ги изпълниш, иначе това се превръща в празни приказки. Често хората дават обещания, които не изпълняват: дали на приятели, дали на някой колега в работата, дали вкъщи на родителите. Тези обещания, които даваме и се стараем да изпълним, ще ни направят отговорни, ще ни дадат един гърди преднина пред останалите. Хората много обичат да имат някого, на когото да разчитат, някой, който винаги като каже нещо, ще го изпълни. Това се уважава и се търси у един човек в нашето общество, което вече е изпълнено с хора, които говорят празни приказки и не застават зад думите си.
Един убедителен пример за разминаването между думите и действителността са политическите обещания. Свидетели сме на това как по време на избори в общественото пространство се изговарят хиляди думи, които след това остават празни обещания. Злоупотребата в политическата реч води до недоверие у хората, което се трансформира изобщо в недоверие в политиката. Има една много интересна книга на Остин и Сърл, която се казва “ Как с думи се правят нещата”. Основното послание на тази книга е, че когато казваме нещо, зад него трябва да стои истина и от думата да се ражда свят. По същество разгръща българската поговорка “казана дума-хвърлен камък” като философски изпраща няколко послания към човечеството. Едното от посланията е да мисля, преди да говоря. Много често хората бързат да изрекат това, което са помислили, и после дълго време им се налага да обясняват какво са имали предвид. Също така в речта на някои хора думите са функция на болно съзнание и цинично мислене. Дори моето поколение си спомня думите на един управник, който си позволи да обиди инвалидите деца и техните протестиращи родители и тук големият проблем се свежда не до хвърления камък и до казаната дума, а до циничното мислене на един човек, който е овластен да управлява живота ни. Подобни примери можем да посочим още много.
За мен това е една от най-хубавите ни и точни народни поговорки. Прекрасно изразява силата на словото и последствията от думите. Трябва да започнем да мислим преди да говорим, да си зададем въпроса “дали ще нараня някого с думите си”. Трябва да започнем и когато дадем обещания да ги спазваме, защото иначе просто си говорим без смисъл и без действия. Също можем да кажем, че българската поговорка е събрала мъдростта на вековете и днес към нея можем да добавим само, че думите са най-силното оръжие в нашия свят и който владее тази сила, има възможността да управлява света.