Очевидно езиците се изменят във времето. Променя се самият живот, както и мисленето на хората, а речта на човека изразява пряко неговите вътрешни идеи и разсъждения. Обществото и неговият говор винаги са неразривно свързани и затова речевият развой следва общественото развитие. Последната епоха, която настъпва обаче , е особено интригуваща. След периода на толкова нови открития, с които светът ни се преобръща изцяло, езикът неминуемо се променя толкова много и толкова бързо, че дори между близките поколения настъпват недоразумения. Така например често може да се случи днешното поколение да уплаши своите скъпи баби, като им съобщи, че са забравили да „се чекнат“, докато са били в ресторант а приятели.
Именно защото личният свят на човека зависи от неговата способност да възприема и разбира реалността, важно място в този процес заема езиковата му култура. Младите хора в днешно време имат специфики както в начина си на изразяване, така и в начина, по който възприемат изреченото или написаното от други хора. Те идват от начина на живот, който водят, от новостите в живота в последните десетилетия, неминуемо предизвикващи и новости в езика. Точно младите хора реагират първи на този процес, защото с появата си в този свят той константно се подобрява и изменя и те не познават стария му облик. Не са свикнали с нещо, което рязко се променя, а промяната е дошла преди тях. Леснодостъпната информация в Интернет, медиите, социалните мрежи, масовите средства за комуникация с хора от целия свят, константния обмен на култури от различни страни – всичко това повлиява силно на мисленето и на езика им.
На първо място бих поставила силното влияние на английския език. Почти всички в днешно време го изучават, но дори и да не го изучават, този език се е пропил в цялото ни ежедневие – във филмите, музиката, рекламите по улиците, наименованията на марките на покупките в магазини и други. Поради тази причина голяма част от младите хора го владеят добре. За тях е напълно естествено, говорейки помежду си, да вмъкват английски думи и изрази като: random, relatable, nice, което е характерно за двуезичните нации. Под влияние на английския език се случва и промяна в структурата на изреченията или сформиране на израз, преведен дословно, който на български няма смисъл.
На второ място по разпространение вероятно са чуждиците, свързани с информационните технологии и дигитализацията. Прекарвайки по-голямата част от времето си пред екрана на телефони и компютри, някак естествено започваме да използваме думи като: бъгва, тагвам, логвам се, гугълвам и други.
Водещо място в общуването заема езикът на „чат културата“. Общуването в социалните мрежи дава възможност за бърза комуникация, както и за осъществяване й с много хора от целия свят, дори с няколко души едновременно. В чата всичко става бързо и неособено задълбочено. Пестят се време и усилие. Спазването на езиковите норми се счита за подробност. Затова можем да видим в изобилие съкратени думи и изрази с идеята за улеснение в ежедневен разговор. Препинателните знаци се считат за напълно ненужни, ако комуникираме с някой познат, и често се пропускат главните букви. Съответно разделянето на изреченията се обозначава не с точка, а с ново съобщение. Речевият етикет също не е на преден план, а често разговорът се прекъсва, без да се даде знак за това с изрази като „до виждане“ или „до скоро“. Вместо това обикновено, когато няма какво повече да си кажем, оставяме човека на сийн. Като добавим факта, че голяма част от хората не си правят труда да сменят езика на клавиатурата си и заменят кирилицата с латиница и пишат на така наречената „шльокавица“ (писане на български с латински букви), чат между тийнейджъри би се сторил напълно неразбираем на по-възрастен човек.
Друго характерно за речта на младите е влиянието на жаргона. Доста често могат да се чуят обръщения като: бате, брат или човек (често съкращавано – чуек). Разпространени са и някои епитети, свързани с определени типажи: Този е нацепен (или нацепена батка), Тази е яка мацка и други. Не е рядкост да се чуят думите мутра и мутреса, както и специфичните названия за наркотици като например джойнт и други.
„Мода“ в езика са и съзнателните правоговорни (при писане съответно-правописни) грешки, които се възприемат като знак на принадлежност към младежта като например: „е верно ли“ и други. Характерно е и присъствието на паразитни думи като „в смисъл“.
Прави силно впечатление, че в днешно време все по-малко се чете художествена литература, тя е изместена от прехвърляне на бърза информация в Интернет, от статии или от социални мрежи и чатове. Малко са дори и хората, които четат задължителната за училище литература. Това предизвиква обедняване на речника и затруднения в свободното изразяване на младежите. Много от тях не познават богатството на българския език и съответно самите те имат еднообразен изказ, с ограничен запас от думи. Трудно се четат класическите творби от преди 60-70 години и нагоре – не се разбират много от думите, които те употребяват, считат се за остарели и едва ли не ненужни за нас. Най-яркото доказателство за този процес е фактът, че наскоро бе издаден вариант на „Под игото“ с осъвременен език – своеобразен превод от български на български, за да е по-разбираем за учениците. Това обаче не е единственото произведение, което успяват да опропастят, а е едва началото на време, в което хората не знаят значението на думи, които са малко по-остарели и дори такива, които все още функционират в езика.
Като цяло се налага изводът, че младите хора следват естествения ход на промените в живота, а оттам и в езика. За жалост, навлизането в ерата на все по-достъпно и лесно дигитално общуване с множество хора не води до обогатяването на българския език и езиковата му култура. Сякаш е точно обратното – общуваме много, но повърхностно и небрежно, без грижа за езика и без уважение към езиковите норми.