--- title: "Комунистическата лексика и терминология в балкански и славянски контекст" date: 2025-12-28 description: "Езикът на комунизма в България, а и в останалите страни от комунистическия блок, може да се дефинира като „дървен език“, заради изкуствения си характер. Той съдържа клишета, алегории и метафори, заедно с пропагандата, чиято цел е възхваляване на комунизма и заклеймяване на капитализма." categories: - name: "Брой 2 (2021)" url: "https://modern-linguistics.eu/broy-2-2021.md" tags: - name: "Маргарита Гергинова" url: "https://modern-linguistics.eu/tags/margarita-gerginova.md" --- # Комунистическата лексика и терминология в балкански и славянски контекст Тоталитарният дискурс е основен инструмент на комунистическия режим, който до голяма степен „насажда“ и поддържа този режим. Историческите прегледи показват, че езикът на комунизма е силно формализиран и изцяло откъснат от реалността. Тоталитарният дискурс е широко анализиран от историци, социолози, политолози, философи и т.н., и е определен като специален вид език, сходен с този на пропагандата, войната, насилието и политически дискурс като цяло. Въздействието на тоталитарните режими се проявява по различен начин в различните жанрове, стилове и регистри. Най-ясно отразен, извън официалните документи, езикът на комунистическата партия е в медиите в периода 1944–1989 година – вестници, радио и телевизия. Независимо от другите две форми на предаване на информация, вестниците са основното средство за манипулация, а останалите две медии просто допълват като изговарят вече написаното. Езикът на комунизма в България, а и в останалите страни от комунистическия блок, може да се дефинира като „дървен език“, заради изкуствения си характер. Той съдържа клишета, алегории и метафори, заедно с образите, характерни за пропагандата, чиято цел е възхваляване на комунизма и заклеймяване на капитализма. Дискурсът на пропагандата се появява като необходимо средство за манипулация и политизиране на народните маси. Използва се във фундаментални сфери на човешкия живот – преса, образование, изкуство, наука и т.н., като всички те попадат под партиен контрол и цензура. Печатът в България в периода 1944–1989 година безусловно и безкритично следва и подкрепя политическата линия на Българската комунистическа партия (БКП). Вестниците са едно от оръжията на политическата идеология и по тази причина не им се позволява никакво отклонение от линията на пропаганда. Партийната цензура не допуска мнения и публикации, които не следват приетата директива и като цяло журналистиката е мобилизирана в услуга на политическата идеология. Подобно на настоящата ситуация в България всеки журналист, който си позволи да изкаже неудобно за партията мнение бива отстраняван. Вестниците, телевизията и радиото в периода губят своята информативност и се превръщат в инструмент на органите на управление на страната. Анализът в настоящата статия кореспондира с идеята за оформянето на специфичен стил, тясно обвързан с партийната идеология и с тенденциите за манипулация и агитация. Направен е опит за съпоставително проучване в страни със сходна тоталитарна идеология и идентичен тоталитарен режим на управление. Предвижда се да бъде направен пълен обзор на съществуващата литература, както и да бъдат осмислени интердисциплинарните връзки между науките, чийто обект е комунистическото минало. В статията се поставя акцент и се обмислят сложните манипулативни и апелативни стратегии на комунистическата реч в литературата, периодичния печат и телевизията, прецизира се и се типологизира лексиката като стилотворен фактор. В теоретичен план ще бъде направен опит за анализ на тематичната група „комунистическа лексика“ в общата лексикална система на езика. При проучване на отделни броеве от вестник „Работническо дело“ може да се отбележи, че стилът на изказване на публични лица (политици, журналисти, активисти на управлението и т.н.), както и заглавията на първа страница, е изцяло моделиран в определени езикови канони, които да агитират и чрез тоналността си съзнателно да манипулират съзнанието. Дискурсът на Българската комунистическа партия е официален и претенциозен. Той не е създаден спонтанно, но се характеризира с висок стил, който първоначално е в писмена форма и в последствие прочетен на глас според повода. Съзнателно се търси хиперболизация и налагане на определени образи, които да създадат усещане в читателите или слушателите за незначителност спрямо партията и върховното ѝ дело, както и покровителството й над народа. Като например следните заглавия от първа страница от различни броеве на вестник „Работническо дело“: *„Неотклонно и последователно по пътя, начертан от партията“ „Верен войник на партията“ „Революцията: памет и отговорност, самочувствие и сплотеност“ „Щастието на народа и човека е висша цел на нашата партия“ „Забележителните решения на септемврийския пленум на ЦК на БКП“ „Партийните комитети –двигатели на научно-техническия прогрес“* Ако се проследи линията на манипулация и агитация в разглеждания период може да се отбележи, че независимо на какъв език или в какъв жанр е написаното (или казаното), като уточнението тук, че става въпрос за страни от комунистически блок, информацията и предаването на текста е сходно, засегнато изцяло от синдрома на „дървения език“. Тъй като страните от Източния блок са били изцяло под диктовката на СССР, то и маниерът на публично предаване на информация от всякакво естество следва съветската директива. Обикновено локалните вестници следват линията на вестник „Правда“ и други централни ежедневници на СССР както в съдържанието, така и в изказа си. Партийната цензура гарантира идеологическа пропаганда, а вестниците в целия Комунистически блок са еднакви като стил и заглавия. Дървеният език на тоталитарния дискурс се използва, за да се преименува реалността, която не обслужва идеологията му в клишета. Често срещно явление е да се налага оценка на отрицателни събития, която да ги трансформира в положителни. Например Пражката пролет, когато в медиите на официалната пропаганда на целия комунистически блок, нахлуването на СССР и окупацията на Чехословакия през 1968 година е описано като победа. Събитията не са отразени обективно, а чрез специфична лексика и клишета се говори за „братска помощ, „идеи на ленинизма“, „единство“, „капитализъм“, като идеята е да се премоделира фокусът на събитията и в съзнанието на читателя да остане само чистотата, правотата и величието на Партията. Някои от заглавията, поместени в „Работническо дело“ по темата са „Силата е на страната на социализма“, както и „Защитата на социализма в Чехословакия е наше общо дело!“ Интересно е да се проследи линията на положителни и отрицателни заглавия във вестниците от Комунистическия блок. Положителните заглавия са задължителни, когато се представят новини от родината, от родния прогрес и производство, но по отношение на новините от чужбина е от изключително значение коя страна е представяна. Тоналността в текстовете за комунистическите страни е положително или неутрално. Тук винаги се използват клишета като ***братска, дружба, социализъм, общо дело***и т.н. Капиталистическите страни обаче са представени с пейоративни конотации и тук използваните клишета са: ***враг на държавата и народа, буржоазна идеология, капиталист, фашисти***и т.н. Среща се в заглавията конструкции от типа – ***Бедност в страна на изобилие, Експлоатация на хора***и т.н. Като цяло капиталистическия свят е представян като свят на престъпност, икономическа криза и липса на морал. Езикът на текстовете за „грозния“ капиталистически свят е по-жив и по-близък до разговорния език от този за идеалното комунистическо битие. Френската изследователка Франсоаз Том обяснява разликата в регистъра като защитен механизъм на комунистическата идеология. Яркият изразителен език, изпълнен с елементи от разговорната реч е по-убедителен и по-агресивен от патетичния и като цяло положителен официален регистър. Локалните проблеми ще се представят с пренебрежима критика, като освен това обикновено отразяват маловажни събития като – работници, които се оплакват, че прасето е родило с две прасенца по-малко от миналата година, или че са валяли дъждове, които са унищожили някаква част от изобилната ни реколта, предприятия, които се оплакват от липса на работна ръка и т.н. Повечето анализатори на тоталитарния език акцентират върху позитивния и патетичен характер, който прониква в пресата на Комунистическия блок и особено в нейните заглавия. Позитивността обаче не е част от оценката и категориите за реалност, които Строят налага. Думите, изграждащи съзнание и реалност като ***Октомврийска революция, Партията, Знаме***(задължително означаващи само Комунистическата партия), ***маси или хора***(използвано за работническата класа), ***борба, дружба, памет***са натоварени със специфичен идеологически смисъл и конотации, които да водят към върховната идея. Същото важи и за най-често срещаните епитети като ***съветски***(съветска наука, съветска жена, съветска република), ***народни, социалистически***(социалистическа надпревара, социалистически конкурс), ***комсомол***(комсомолска сватба, комсомолска чест) които са предназначени не за дефиниране, а за оценка. Лингвистичният израз на напредъка се проявява в прекалената употреба на думи като ***увеличаване, подобряване, развитие, повишаване, движение напред, процъфтяване, хоризонти, перспективи***. Други чести форми от този тип са ***по-бързи, изпревариха времето***, лозунги от типа ***„Петилетката за три“***и други. Една от много модерните думи на идеологията е ***слава***, която се появява в различни семантични полета. Едно от тях е честването на официални събития и годишнини. Въвеждат се всички политически събития с прилагателното ***славен***, един от задължителните реквизити на тоталитарния дискурс. Прилагателното ***славен***или съществителното име ***слава***има обществен и политически отзвук – ***славни болшевики-ленинисти, слава на Парията, Славен Октомври***и т.н. Безсмъртието също е сфера на реалността, която формира основна част от комунистическия дискурс. Обезсмъртяването на личности, събития и идеи присъства в заглавията на тоталитарната преса. Често се представят по хиперболичен начин с клишето ***завинаги жив***. Срещат се заглавия във всички вестници от тоталитарния блок като „Нека славните идеи да живеят вечно в паметта на народите!“, „Загиналите за родината си са живи завинаги, „Вечен като самия живот“ – заглавие на статия на първа страница за Георги Димитров. Дървеният език на официозите, наблюдаван през заглавията на вестниците е изграден чрез разнообразни идеологически и манипулативни лексикални похвати и интонация. Той е специфична лексикална система, съставена от абстрактни понятия и оценъчни конотации, от контекстуални и идеологически речникови единици, метафори, алегории и други похвати на стила, чиято цел е да прикрива реалността и да обслужва тоталитарната пропаганда. Този абстрактен стил на писане и съобщаване на реалността се налага чрез езикови клишета. Въпреки заклеймяването на езика на партийния дискурс след 1989 година, следите му остават в определени текстове, независимо че повечето метафори и устойчиви фрази от официозите на Партията се използват в подигравателен и десакрализиращ контекст. И все пак тоталитарният дискурс се появява в нови форми и в различни прояви, което дава основателна причина да се проследят неговите корени, стратегии, идеология и източници.   **БИБЛИОГРАФИЯ** **Замбова, А.**Манипулативни езикови стратегии в печата, изд. Сема РШ, София, 2000 **Bock-Coté, M.**Le Multiculturalisme comme religion politique, Paris, éditions du Cerf, 2016. **Breton, P.**La Parole manipulée, Paris, La Découverte, 1997. **Dewitte, J.**Le pouvoir de la langue et la liberte de l’esprit. Essai sur laresistance au langage totalitaire, Paris 2007 **Thom, F.***La Langue de bois,*Paris Julliard, 1987. ## Custom Fields **Страница:** 74-78