Дипломатическата лексика като част от административна лексика урежда дипломатическите отношения между отделните държавни институции. Административният стил е лишен от експресивност, двусмислица и неточност, които другите функционални стилове в българския книжовен език позволяват в зависимост от типологическите си параметри и функционалните възможности. Характеризира се с яснота, строго специализирана терминология, обективност, стандартизираност. Дипломатическата лексика не прави изключение – тя е подсистема на административния стил и функционира с особености, които я правят разпознаваема и функционираща на по-високо ниво.
Особеностите на дипломатическата лексика ясно проличават при проследяването ѝ в отделните документи (анекс, договори, закони), създадени от държавните институции, които функционират след Освобождението на България. Проследяването на дипломатическата лексика, съдържаща се в два типа документи - договор и анекс, издадени в една и съща година и които уреждат отношенията между две държави, е от съществено значение за установяване на произхода ѝ, както и спецификата ѝ. По този начин могат да се проследят тенденциите в употребата на термини, които се отнасят до уреждане военните отношения между двете страни, фигуриращи в документите. Договорите, които ще бъдат разгледани, уреждат мирните отношение между България и Сърбия в единия случай и между България и Гърция в другия. Анексът е издаден към вече сключения договор за приятелство и съюз между България и Сърбия.
Документите, от които е ексцерпирана лексиката, са:
- Договор за приятелство и съюз между България и Сърбия, подписани в София на 29 февруари/13 март 1912 г.
- Договор за отбранителен съюз между България и Гърция, подписан в София на 16/19 май 1912 г.
- Таен анекс към договора за приятелство и съюз между Царство България и Кралство Сърбия, подписани в София на 29 февруари/13 март 1912 г.
Според подбраните примери в посочените документи дипломатическата лексика е разпределена в категории. Ясно проличава функционирането ѝ като подсистема на административния стил, който се отличава с определена стабилност и традиционност, въпреки че отразява промените в обществено-политическите отношения на обществото (Радева 2010). Категориите са формирани спрямо функцията на отделните словосъчетания или термини, употребени в текстовете на договорите и анекса:
| вид документ: договор Договор за приятелство и съюз между България и Сърбия, подписани в София на 29 февруари/13 март 1912 г. |
категория уреждащи състоянието на отношенията между двете страни: → общността на интересите (интерес: от лат. interest, interesse ‘от значение съм, важно е’ през рус. Интерес) → еднаквостта на съдбините → си гарантират взаимно (наречие от взаимен: един друг или един спрямо друг, един на друг, помежду си) → политическа независимост → двете договарящи се страни |
| категория уреждане на задълженията на двете страни: → ангажират (от фр. engager през нем. angagieren; със значение на уговаряне, задължаване) → анексира (анексия: от лат. annexio ‘пришиване, присъединяване’; със значение на насилствено присъединяване на територия на чужда държава) → окупира (окупирам: от лат. occupatio през фр. occupation, рум. ocupație и рус. оккупация; със значение на завземане с военна сила на държава или отделна територия с принадлежащото ѝ население и поставянето им под пълен контрол и в подчинение) → сключват мир |
|
| категория названия на длъжности: → министрите на външните работи → специални военни пълномощници |
|
| вид документ: договор Договор за приятелство и съюз между България и Сърбия, подписани в София на 29 февруари/13 март 1912 г. |
категория условия за спогодба: → споразумение (със значение на взаимно съгласие между лица или страни, поели задължение да изпълняват известни условия; спогодба, договор) → ликвидация (от лат. liquidatio, -onis през фр. liquidation, нем. Liquidation или рус. ликвидация; със значение на премахване, унищожаване) → конвенция (от лат. conventio „договор“ през рус. конвенция; със значение на договор, спогодба между две и повече държави по определен въпрос) |
| категория устойчиви конструкции: → ще съставлява неразделна част от настоящия договор (от рус. настоящий; произход на думата договор: от лат. contractus – договор) |
|
| вид документ: договор Договор за отбранителен съюз между България и Гърция, подписан в София на 16/19 май 1912 г. |
категория уреждащи състоянието на отношенията между двете страни: → мирното съвместно съжителствуване (със значение на проявявам се, съществувам, намирам се заедно с други; мирно съжителство) → реално политическо равенство (със значение на равностойност, съществуване при еднакви условия) → отбранително съглашение (съглашение – от рус. постигнато съгласие, споразумение между държави, партии, обикн. от политически характер) → съюз за мир (със значение на споразумение, спогодба за прекратяване на военни действия) → взаимно покровителство (със значение на защита, закрила) → взаимна помощ (със значение на действия, постъпки и под., които подпомагат, улесняват извършването на нещо) → съвместно съжителство (със значение на съвместно съществуване) → сговор (със значение на споразумяване, уговаряне между две и повече лица или две страни) |
| категория уреждащи състоянието на отношенията между двете страни: → мирното съвместно съжителствуване (със значение на проявявам се, съществувам, намирам се заедно с други; мирно съжителство) → реално политическо равенство (със значение на равностойност, съществуване при еднакви условия) → отбранително съглашение (съглашение – от рус. постигнато съгласие, споразумение между държави, партии, обикн. от политически характер) → съюз за мир (със значение на споразумение, спогодба за прекратяване на военни действия) → взаимно покровителство (със значение на защита, закрила) → взаимна помощ (със значение на действия, постъпки и под., които подпомагат, улесняват извършването на нещо) → съвместно съжителство (със значение на съвместно съществуване) → сговор (със значение на споразумяване, уговаряне между две и повече лица или две страни) |
|
| вид документ: договор Договор за отбранителен съюз между България и Гърция, подписан в София на 16/19 май 1912 г. |
категория уреждане на задълженията на двете страни: → обнародва (рус. обнародовать; със значение на обявявам, съобщавам, огласявам чрез печата нещо (закон, наредба, правителствено решение и под.), за да го направя всенародно, обществено достояние) → ратифицира (от нем. ratifizieren; със значение на одобрява) → консолидира (от нем. konsolidieren или фр. consolider; със значение на укрепва) → ликвидиране (от нем. liquidieren; със значение на премахване, унищожаване) |
| категория названия на длъжности: → респективните пълномощни министри (респективен: от фр. respectif; със значение на съответните; пълномощен министър със значение на дипломатически ранг, който заема второ място в йерархията на длъжностите в представителство (посолство) след извънреден и пълномощен посланик) |
|
| категория устойчиви конструкции: → в същия ред на мисли → настоящият договор ще важи за три години → ще бъде тацитно подновяван за една година, освен ако се денонсира (тацитно: от лат. tacita със значение мълчаливо; произход на думата денонсирам от фр. dénoncer; със значение на обявява сключен договор за недействителен, отказва се от неговото изпълнение) → и го скрепиха със своите печати (скрепиха - канцеларска лексика със значение на правя наредба, заповед, договор или друг документ да добие законна сила, като го подписвам, подпечатвам. Скрепявам с подпис. // Образувам, затвърдявам) → в два екземпляра (от лат. exemplar 'копие, препис; оригинал' през нем. Exemplar и рус. экземпляр) → да се съобщи на трета сила |
|
| вид документ: анекс Таен анекс към договора за приятелство и съюз между царство България и кралство Сърбия, подписани в София на 29 февруари/13 март 1912 г. |
категория устойчиви конструкции: → мотивиран отговор (мотивиран: от фр. motiver или нем. motivieren; със значение на привеждам мотиви, доводи в подкрепа на нещо; обосновавам, аргументирам) → мотивирано предложение (от рус. предложение; със значение на официално заявено намерение за сключване на сделка с определяне на конкретните условия по нея) |
| категория уреждащи състоянието на отношенията между двете страни: → съглашение (от рус. постигнато съгласие, споразумение между държави, партии, обикн. от политически характер) → спогодба (със значение на споразумение между лица или страни, поели взаимно задължение да изпълняват известни условия; договор, съгласие) → неутралитет (от нем. Neutralität; със значение на положение на държава, която не участвува във война и има еднакво отношение към воюващите държави, като не доставя военна помощ на нито една от тях и им предоставя еднакви други възможности) → военна акция (от фр. action; със значение на организирано действие обикн. в широк мащаб за постигане на известна цел или защита на някаква кауза) → мобилизация (от фр. mobilisation; със значение на привеждане на войска от мирно състояние в състояние на готовност за военни действия) → конвенция (от лат. conventio ‘договор’ през рус. конвенция; със значение на договор, спогодба между две и повече държави по определен въпрос) → вътрешни безредия (със значение на отсъствие, липса на ред; безпорядък, безредица) |
В Договора за приятелство и съюз между България и Сърбия, подписани в София на 29 февруари/13 март 1912 г. ясно се обособяват следните категории:
1. Категория уреждащи състоянието на отношенията между двете страни, в която влизат словосъчетания, маркиращи подкрепата между двете договарящи се страни. Посочените лексикалните конструкции в текста се носители на положителни конотации – уреждат мирните отношения, политическата независимост и обща съдба по отношение на протичащите процеси в съответната страна.
2. Категория уреждане на задълженията на двете страни, която маркира конкретните процеси, протичащи по време на взаимодействие на държавите, между които се сключва договорът. Лексикалните конструкции с негативна конотация тук само бележат възможен сценарий, ако договорът за приятелство и съюз бива нарушен, а не уреждат настоящите взаимоотношения.
3. Третата категория, която се обособява, са названия на длъжности, които са неделима част от дипломатическата лексика, съставляваща договори от този тип, а именно министрите на външните работи и специалните военни пълномощници.
4. Следващата категория условия за спогодба се обособява чрез рамките на условията, чрез които се уреждат взаимоотношения на взаимно съгласие по отношение на процесите, протичащи между двете страни.
5. Последната категория включва устойчиви конструкции като ще съставлява неразделна част от настоящия договор, които са различим маркер на административния стил. Те не се променят и са готови шаблони, които са неделима част от такъв тип договори.
В Договор за отбранителен съюз между България и Гърция, подписан в София на 16/19 май 1912 г. ясно се обособяват следните категории:
1. Категория уреждащи състоянието на отношенията между двете страни, в която влизат словосъчетания като мирно съвместно съжителствуване, съюз за мир и взаимно покровителство, които ясно поставят двете страни в равностойно положение и са носители на положителни конотации. Дипломатическата лексика в тази категория навлиза най-вече през руски език и урежда мирните отношения, взаимната закрила и защита.
2. Категория уреждане на задълженията на двете страни, насочваща към отговорността за обнародване или обявяване на съобщения, които да са обществено достояние, за да информира обществото, за одобрение на конкретни процеси и за укрепване на взаимоотношенията между България и Гърция. Ликвидацията също се включва в тази категория като последстващо действие при необходимост.
3. Третата категория в този договор, обозначаваща названия на длъжности, включва само конструкцията респективните пълномощни министри със значение на дипломатически ранг, който заема второ място в йерархията на длъжностите в представителството на конкретната държава след извънреден и пълномощен посланик.
4. Следващата категория, която се отличава с изрази като в същия ред на мисли, настоящият договор ще важи за три години и да се съобщи на трета сила, съставляващи и съвременния административен стил, е категорията устойчиви конструкции. Те обозначават времетраенето на договора, кога ще бъде подновен или отменен, в колко екземпляра ще бъде издаден и по какъв начин договорът е различим като валиден (и го скрепиха със своите печати).
В Тайния анекс към договора за приятелство и съюз между царство България и кралство Сърбия, подписани в София на 29 февруари/13 март 1912 г. се обособяват две категории – устойчивите конструкции, които включват словосъчетанията мотивиран отговор и мотивирано предложение, както и категорията изрази, уреждащи състоянието на отношенията между двете страни, разделящи се в две направления – с положителни конотации като съглашение, спогодба, конвенция и неутралитет и с негативни конотации като военна акция, мобилизация, вътрешни безредия.
От подбора и систематизирането на лексиката от тези три договора ясно проличава произхода на термините, съставляващи дипломатическата лексика, която се явява подсистема на административния стил – те се утвърждават в съвременния български език, навлизайки през френски, немски и най-вече руски език. От обособените категории ясно проличава, че има лексикални конструкции, които присъстват в този тип договори и анекси за съюз и приятелство и създават устойчиви тенденции при употреба на термини и словосъчетания, които маркират взаимоотношенията между две държави във военен исторически контекст. Освен това категорично се налага изводът, че в административния стил се конкурират еднолексемни наименования термини паралелно със съставни (дву- и трисъставни) конструкции, които имат терминологичен характер, а това прави този стил специфичен и функционално различаващ се ясно от останалите четири стила в българския език.
БИБЛИОГРАФИЯ
Миланов, Вл. Функционалните стилове в процес на преустройство. В: Българска реч, кн. 1–2, 2022 г., с. 8.