Посягайки към книгата на д-р Татяна Жилова, трябва да се отнасяме с необходимата отговорност, защото поемаме в ръцете си един систематизиран и обоснован научен труд, който изисква аналитично мислене.
„Отмяна на регистрацията на марка“ е дисертацията на авторката за присъждане на образователна и научна степен „доктор“. Нейният научен принос е безспорен – това мнение се подкрепя не само от всеки читател, но и от становищата на изключително авторитетни преподаватели от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ като проф. дюн Екатерина Матеева, проф. дюн Иван Русчев и др.[1]
Д-р Татяна Жилова написва тази книга след всестранно проучване и организиране на материала. Доказателства за това твърдение са не само нейната активна работа в Юридическия факултет и в структурите на изпълнителната и съдебната власт, но и редицата предхождащи книгата научни публикации по темата: „Новото разбиране за марка в ЗМГО“ – Административно правосъдие, 2019 г., № 6, с. 11–20; „Използване на марките в търговската дейност по смисъла на ЗМГО“ – Търговско право, 2020 г., № 1–2, с. 41–52; „Използване на марките в интернет“ – Общество и право, 2020 г., № 2, с. 33–43.
В композиционно отношение книгата се състои от увод и уводни бележки, седем глави и заключение. Всяка глава е прегледно и стройно организирана в раздели и параграфи. Читателят добива усещане за подреденост и несъзнателно оценява естетическата визия на постройката. Изложението се простира в над 400 страници, като ориентацията в тях е изключително улеснена от начина, по който авторката поднася информацията.
Стилът е научен, кореспондиращ с разбирането за юридическия език. Изключително ценен е подборът на подходяща лексика, която прави книгата понятна не само за юристи, но и за неспециалисти, проявяващи интерес в сферата на правото на интелектуалната собственост. Синтаксисът е стегнат, лишен от присъщата на повечето юристи склонност към необоснована словесна разточителност. Тази прецизност на д-р Татяна Жилова по отношение на езика не е случайна, а е продукт на нейните интереси в областта на българския език. Вероятно за читателите би била интересна и полезна книгата „Право, правопис и правоговор“[2], издадена наскоро в съавторство с доц. д-р Владислав Миланов.
Трябва да се отбележи, че „Отмяна на регистрацията на марка“ е труд, характеризиращ се с новост и безспорен научен принос. Това твърдение се застъпва от научните рецензенти по присъждането на образователна и научна степен „доктор“. Подкрепящ аргумент е новият Закон за марките и географските означения[3], който откри своята теоретична обоснованост именно в тази книга. Проблематиката може да бъде определена като интердисциплинарна, защото са изградени многобройни паралели с институти, принадлежащи към различни отрасли на правото. От значение е и технологичното развитие на марките, за което е необходим детайлен анализ на многобройни явления, стоящи извън правната материя.
Струва ми се ненужно да раздробявам цялото на части, за да бъдат анализирани всички глави, раздели и параграфи поотделно. Тази работа вече е свършена от авторката в нейния автореферат, както и в становищата на научните рецензенти. Читателите лесно могат да открият информацията, която ги интересува. Ще се спра на отделни примери, които правят впечатление.
Книгата на д-р Жилова е посветена на различните начини за отмяна на регистрацията на марка. В общия смисъл марките са обект на разглеждане от правото на интелектуалната собственост, като правната уредба, свързана с тях, се съдържа в Закона за марките и географските означения. Легална дефиниция на понятието „марка“ е дадена в чл. 9 ЗМГО. Отмяната е институт на правото, който може да бъде опознат и осмислен само след запознаване с общите теоретични постановки, свързани с марките. Д-р Жилова подхожда далновидно към темата с решението си да направи един кратък обзор на общите въпроси за марките.
В уводните бележки е представен историческият процес на възникване на марките. Изложението има информативен характер. В кратко изложение са подбрани конкретни исторически факти, преминали през строга научна преценка и аргументирани целенасочено. Този обзор е необходим, защото книгата е предназначена предимно за лица с изявен интерес в областта на хуманитарните науки. Тези лица имат вроден стремеж за търсене на историческия корен, на философското начало на дадено явление. В този смисъл уводът чрез науката успява да реализира един чисто художествен прийом – да прикове вниманието на четящия.
Правната материя е сложна и всеобхватна по своето естество. Именно това налага споменатото вече всестранно разглеждане на даден обект на изследване, преди да се пристъпи към частните случаи на неговото проявление в правния мир. Авторката прави един необходим обзор на източниците на правото, свързани с марките. Разгледана е международната уредба, както и уредбата в българското законодателство. Анализирани са актове, приети в различен исторически контекст. Този подход аргументира решенията на законодателя в съвременната уредба както на международно, така и на национално равнище. Разгледана е марката като обект на правото, както и субективното право върху марка, характеризирано като сложно, абсолютно, едновременно лично и имуществено и делимо право с изключителен характер[4]. Още тук проличава търсеният научен принос, почиващ на закона, но допълващ и уточняващ неговите разпоредби.
Същинското изложение по темата започва от втората глава. В хода на следващите глави са разгледани различните основания за отмяна на регистрацията на марка, залегнали в ЗМГО. Търси се правната природа на всяко основание. Аргументацията е осъществена в пределите на строго научната характеристика – д-р Жилова стъпва на досегашните постижения на правната доктрина, за да изгради свои теоретични постановки. Създава се усещане за приемственост, но и за безспорно новаторство на изложените възгледи. Законът често е подлаган на критична и навременна оценка – пример е следното твърдение от стр. 76: „Необяснимо защо забраната за регистрация на знак като марка се отнася само до националните културни ценности, а не обхваща световното културно наследство [...]. Независимо от липсата на изрично основание, регистрацията на марка, включваща световна културна ценност [...] е недопустима поради противоречие с добрите нрави“[5].
В изложението се изграждат многобройни връзки с институти, принадлежащи на различни частноправни отрасли – предимно в сферата на облигационното и търговското право. Разгледан е договорът за лицензия като вид търговска сделка, сублицензията, договорът за франчайз и др. Цитирана е уредбата по ТЗ и ЗЗД. В посочения контекст са разгледани и други случаи – хипотези на унищожаемост и договаряне сам със себе си по ЗЗД, потребителското право. Всичко посочено е въведено в съпоставка с изследваната материя и допринася за изясняването на разглежданата проблематика.
Д-р Жилова често добавя легални или теоретични дефиниции на правни понятия, което улеснява четенето, защото не е необходима справка с други източници: използване в търговската дейност (с. 160), холограма (с. 194), прокурист, търговски пълномощник и търговски представител (с. 222–223), свързани лица (с. 235) и др. Предлагат се както цитирани разпоредби на общи и специални закони, така и доктринални дефиниции. По този начин се създава една пълна представа за разглежданите хипотези на ЗМГО. Материалноправните постановки са синхронизирани с процесуалноправните – не са дава превес на едното за сметка на другото. Резултатът е балансирано изложение, което многостранно разглежда отмяната на регистрацията на марка.
Книгата на д-р Жилова е една от малкото в правната доктрина, които притежават визуални елементи. Говорейки за видовете марки, тя представя редица изображения, които онагледяват теорията. Това е особено важно за младите читатели и най-вече за студентите по право, които често се сблъскват с материал, който е поднесен абстрактно и не е онагледен. Визуалните елементи карат паметта да действа в различна насока. А нека не забравяме, че достъпността е от особено значение за всеки учебник – той трябва да бъде ясен за аудиторията, до която най-вече е адресиран.
На последно място, но не по важност – използваната литература е част от класическия фонд на правото в СУ – цитирани са безспорни за всички юристи авторитети като проф. Кожухаров, проф. Таджер, акад. Василев, проф. Венедиков и много други.
„Отмяна на регистрацията на марка“ е труд, на който трябва да дадат доверие преподавателите, студентите, както и всички, които по една или друга причина се интересуват от материята свързана с марките. Със своя прецизен изказ, ясно и структурирано изложение, с многобройните, препратки и методи на изследване книгата трябва да бъде част от юридическата библиотека на всеки уважаван юрист. Горещо препоръчвам на всеки заинтересован да се снабди с нея и изказвам своите сърдечни поздрави към д-р Татяна Жилова за положения труд и завидния резултат.