Свръхгенерализирани форми на множествено число на съществителните имена, продуцирани от деца в предучилищна възраст с нормално езиково развитие и със специфични езикови нарушения (СЕН)

Продължителният процес на овладяване на граматическите категории от децата в предучилищна възраст е съпътстван от появата на т.нар. свръхгенерализирани форми. По своята същност те представляват неправилни форми, които се получават при прилагането на общи езикови правила там, където трябва да се приложат по-специфични. Свръхгенерализациите се наблюдават както при децата с нормално езиково развитие, така и при децата със специфични езикови нарушения (СЕН) в предучилищна възраст[1]. Важно е да се уточни, че по дефиниция СЕН се проявяват като „първична когнитивно-лингвистична недостатъчност, за която няма друга причина, освен поражения върху структурите, свързани с езиковото функциониране“ (Ценова, 2012: 153). Цв. Ценова пояснява, че специфичните езикови нарушения[2] се появяват при деца в норма, без увреждания (т.е. без интелектуален и сензорен дефицит, двигателни разстройства, малформации на говорните органи, психични разстройства и др. неблагоприятни влияния), растящи в нормална среда. По своята същност СЕН представляват първична езикова патология, т.е. не са резултат от други нарушения. Въпреки че съществуват различни теории за етиопатогенезата им, тя все още не е достатъчно изяснена, но се предполага че СЕН се дължат на забавено съзряване на мозъчни клетки в отделни области на кората на главния мозък (Leonard 1998)[3].

Независимо от етиологията обаче в проявите на СЕН се наблюдават няколко вида езикова недостатъчност, всеки от които може да доминира в картината на нарушението – фонологична, граматична, семантична, прагматична. В зависимост от това се различават и три форми на СЕН – фонологични, граматични (с водеща експресивна недостатъчност) и семантично-прагматични (с водеща рецептивна недостатъчност). При т.нар. граматична форма на специфично езиково нарушение (G-SLI) е засегнато овладяването на граматичните правила на езика (морфологични и синтактични). Продукцията на децата с граматично нарушение се характеризира с разнообразни прояви, като морфологичните грешки засягат формообразуването на съществителните, прилагателните и глаголите (Ценова, 2012: 167–171).

Предмет на настоящата статия са именно тези грешки, които се отнасят до образуването на множествено число при съществителните имена в българския език. От съществено значение е да се изясни, че всички деца, независимо от родния им език, продуцират свръхгенерализирани форми, но поради особеностите на българската морфологична система в речта на българските деца те се наблюдават значително по-често.

Стоянова (2011: 235) прави следната съпоставка между децата, овладяващи английски език и децата, овладяващи български език. Докато английските деца, поради аналитичната същност на овладявания език, трябва да усвоят ограничен брой морфологични варианти и още по-ограничен брой морфонологични алтернанти, то българските деца, поради високата флективност на българската граматическа система, трябва да усвоят множество окончания и значим брой морфонологични вариации.

Образуването на множествено число в българския език става с помощта на окончания, различни за съществителните от трите рода. И въпреки че има съвпадащи форми, разнообразието е доста голямо. Най-продуктивни са окончанията -и, -а, -ове (при едносричните съществителни имена от мъжки род), окончанието -и (за многосричните мъжкородови съществителни и за почти всички съществителни от женски род), както и окончанията -а и -та (за съществителните от среден род). Формообразувателните правила се съпровождат от множество изключения и с твърде разнообразни морфонологични алтернации (ГСБКЕ, 1983: 103–112).

Затова овладяването на тези правила е сериозно предизвикателство за децата в предучилищната възраст. Нещо повече – трудностите, които съпровождат процеса на овладяване, не изчезват и в ранните училищни години. За тези затруднения красноречиво говори изследването на Е. Тодорова върху деца на възраст между 8 и 9 и половина години (Тодорова 2005).

За да се изследват грешките и отклоненията при образуването на форми за множествено число на съществителните имена в речта на деца от предучилищна възраст, не е достатъчно да се регистрира тяхната спонтанна речева продукция. Необходимо е създаването на тестова процедура, която да позволява извличането на детските отговори при контролирани условия, подходящи за възрастта им.

През 2019 година бе съставена такава методика за изследване на морфологичното развитие на деца в предучилищна възраст – със специфично езиково нарушение, които съставят експерименталната група (по-нататък ЕГ), или без такова нарушение, които са включени в контролната група (КГ). Методиката бе изготвена по такъв начин, че да отразява изцяло особеностите на българската морфологична система, които предполагат множество свръхгенерализации. За основа на тази методика послужиха реално регистрирани морфологични грешки при деца на възраст между 1;6 и 6-годишна възраст, отчетени от проф. Юлияна Стоянова в личната ѝ база данни.

Методиката включва общо 6 тестови задачи в три части: формообразуване при съществителните (3 тестови задачи), при прилагателните (1 тестова задача) и при глаголите (2 тестови задачи). По-подробно описание на методиката бе представено в предишна публикация (Николова 2020). Целта на изследването бе да изясни до каква степен децата в предучилищна възраст без и със специфични езикови нарушения са овладели закономерностите на формообразуването при съответните лексико-граматически класове (части на речта).

Настоящата статия, като част от по-голямо проучване, обсъжда само данните, получени при образуването на форми за множествено число на съществителните имена с акцент върху свръхгенерализациите.

Цел на статията е да се проверят емпирично следните две хипотези:

• Първо, децата в ЕГ (със специфични езикови нарушения) продуцират по-голям брой свръхгенерализации на фона на повече грешки, отколкото допускат децата от КГ.
• Второ, грешките в продукцията на децата от КГ включват по-ограничено многообразие от свръхгенерализирани форми спрямо тези от ЕГ.

Преди да обсъдим данните от експеримента обаче ще се спрем на някои особености в образуването на форми за множествено число при съществителните имена в българския език.

Категорията „число“ на съществителните имена

В българския език граматическото значение „множествено число“ при съществителните имена следва няколко основни модела на образуване, които обхващат голям брой единици, и множество други модели, засягащи ограничен брой съществителни, понякога даже единични случаи. Към първия вид спада окончанието -и; то маркира почти без изключение многосричните съществителни от мъжки род с нулево окончание, например лекари, часовници, някои едносрични съществителни от мъжки род, като вълци, раци, почти всички съществителни от женски род (жени, стаи, песни) и единични съществителни от среден род (животни). Едносричните съществителни от мъжки род пък обикновено приемат окончанието -ове / -еве: градове, ключове, столове, броеве. Не е такъв случаят с окончанията -е, -ища и -а, които се свързват с твърде ограничен брой едносрични съществителни от мъжки род: мъже, крале, царе, сънища, пътища, крака, рога. Разнообразието от окончания (заедно с някои морфонологични варирания) при съществителните имена, включени в тестовия набор, е онагледено по-долу: в таблици от 1 до 4.

Таблица 1. Модели на образуване на форми за множествено число на едносричните съществителните имена от мъжки род, включени в теста

Таблица 2. Модели на образуване на форми за множествено число при многосрични съществителните имена от мъжки род, включени в теста

Таблица 3. Образуване на форми за множествено число на съществителните имена от женски род, включени в теста

Таблица 4. Образуване на форми за множествено число на съществителните имена от среден род, включени в теста

Съвсем естествено е, че преди да овладеят всички модели на образуване на множествено число при съществителните имена, децата разчитат на знанията си за по-честите от тях (Стоянова, 2021: 358–363). Така, вместо формата мъже те може да употребят форма с по-разпространеното окончание -и: мъжи или с предназначеното специално за едносрични съществителни -ове / -еве: мъжове / мъжеве.

Експериментална процедура, изследваща овладяването на моделите за образуване на множествени форми при съществителните имена

Тестови задачи

Тестовият набор включва 3 тестови задачи, като всяка от тях съдържа определен брой стимули – съществителни имена: 25 съществителни от мъжки род (едносрични и многосрични), 5 – от женски род и 10 – от среден род, т.е. общо 40. Нееднаквият брой стимули от трите рода отразява потенциалните трудности и предполагаемите грешки в образуването на множествените форми: най-нерегулярно е формообразуването при мъжкородовите съществителни, последвано от тези в среден род, а системата е най-опростена при съществителните от женски род. Четиридесетте съществителни имена от тестовия набор са илюстрирани чрез картинки на назованите обекти.

Процедура на изследване

Изследването бе проведено по следната процедура: На детето се подават две картини, графични изображения на един и същ езиков стимул (съществително име), например един слон и няколко слона. Изследващият произнася съществителното име в единствено число, като посочва единичното изображение, а детето трябва да генерира формата за множествено число при посочване на картинката с повече от един изобразен обект. Очаква се детето да продуцира 40 форми за множествено число съответно на 25-те съществителни имена от мъжки род, 5-те от женски род и 10-те от среден род.

Изследвани лица

За осъществяване на изследването бяха формирани две групи изследвани лица (ИЛ) – експериментална група (деца със специфични езикови нарушения)[4] и контролна група (деца без специфични езикови нарушения) на възраст от 4 години и 10 месеца (4;10) до 7 години и 2 месеца (7;2)[5]. Изследвани бяха общо 82 деца, разпределени по равно в двете групи: 41 деца в ЕГ с наличие на първична езикова патология и 41 деца в КГ с отсъствие на такава. Всички изследвани деца са произхождат от семейства, в които се общува само на български език.

Изследването се проведе в периода от февруари 2020 г. до април 2021 г.

Резултати от изследването

Получените резултати бяха анализирани от гледна точка на типа грешки и отклонения от стандартните форми за множествено число на изследваните съществителни. Таблици 5–7 обобщават получените данни.

Двете най-леви колонки в таблиците представят стимулите в тяхната книжовна форма за единствено и за множествено число: в Таблица 5 това са съществителните от мъжки род, в Таблица 6 – тези от женски, а в Таблица 7 – от среден род. Следващите колонки са предназначени за свръхгенерализираните форми, продуцирани съответно от експерименталната група (ЕГ) и от контролната група (КГ) деца. Срещу всяка свръхгенерализирана форма са дадени числа, които отразяват колко пъти е била регистрирана. В колонката след броя на свръхгенерализираните форми е записан броят на другите грешки, както и общият брой грешки за всяко съществително стимул.

Както показват данните от таблиците, за някои съществителни имена е извлечен повече от един свръхгенерализиран вариант, затова общият брой на тези форми и съответно общият брой на грешките надвишава броя на съществителните в тестовия набор. В най-долния ред на таблиците са обобщени грешките за всички тестови стимули – в абсолютни стойности и в проценти.

Таблица 5. Свръхгенерализирани форми на съществителните от мъжки род

Грешките, отчетени в колонката „други“, се свеждат до:

• генериране на бройна форма вместо форма за множествено число (напр. много рака вм. много раци);
• генериране на форма за единствено число вместо за множествено (напр. много мъж вм. много мъже);
• генериране на умалителна форма (напр. много зъбчета вм. много зъби);
• генериране на множествено число от друга дума, различна от думата-стимул (напр. много звънци вм. много венци, много старци вм. много дядовци, много огнища вм. много огньове);

Едносричните думи от мъжки род ключ, слон, стол не са дали свръхгенерализации нито при ЕГ, нито при КГ и поради тази причина не са включени в Таблица 5, макар че са част от методиката за изследване на морфологичното развитие. При тези думи са регистрирани малък брой други погрешни форми, които не са обект на разглеждане в настоящата статия.

Таблица 6. Свръхгенерализирани форми на съществителните от женски род

Таблица 7. Свръхгенерализирани форми на съществителните от среден род

Обсъждане на резултатите от изследването и изводи

Данните, изнесени в таблици 5–7 показват, че децата от ЕГ са дали повече грешни отговори, отколкото децата в КГ. Това се отнася както за общия брой грешки, така и за свръхгенерализираните форми. Числата, сумиращи тези стойности (представени в предпоследния ред на таблиците), недвусмислено доказват тези разлики.

Ето как изглежда съпоставката между ЕГ и КГ според общия брой грешки и грешките поради свръхгенерализация:

• за множествените форми на съществителните от мъжки род общият брой грешките при ЕГ е 552 срещу 330 при ЕГ, а броят на свръхгенерализациите съответно 306 срещу 226.
• за множествените форми на съществителните от женски род съотношението на общия брой грешки е 43 при ЕГ срещу 13 при ЕГ, а на свръхгенерализираните форми – съответно 5 при ЕГ и 2 при КГ.
• при множествените форми на съществителните от среден род са регистрирани общо 156 грешки в ЕГ, от които 93 свръхгенерализации, срещу общ брой 48 грешки при КГ, от които 39 свръхгенерализации.

Това съотношение между свръхгенерализираните форми в продукцията на децата от двете изследвани групи потвърждава първата формулирана хипотеза: че наличието на специфични езикови нарушения води до по-големи затруднения в овладяването на морфологичните и морфонологичните вариации на формите за множествено число на съществителните. В продукцията на децата от ЕГ, съпоставена с тази на децата от КГ, се отчита не само по-висок общ брой грешки, но и наличието на повече свръхгенерализирани форми.

Експерименталните данни потвърждават и втората хипотеза, свързана с разнообразието от свръхгенерализирани форми: примерите в трите таблици ни позволяват да заключим, че като цяло децата от ЕГ са продуцирали повече различни свръхгенерализирани форми, отколкото децата в КГ. Например стимулът батко – батковци е дал 3 свръхгенерализации при децата от ЕГ (батовци, баткове и батки), докато при КГ свръхгенерализираната форма е само една: баткове. Впечатлението за по-голямо разнообразие от свръхгенерализирани форми в продукцията на децата от ЕГ обаче е до известна степен подвеждащо, защото в таблиците са отразени не само морфологичните и морфонологичните вариации, а и фонетични промени, които при децата от тази група са очаквано повече. Например срещу стимула динозавър – динозаври децата ЕГ са дали 5 различни облика, като всички представляват морфологични (динозавърци) или морфонологични (динозавери, динозавъри, динозабъри, дудузавъри) отклонения от стандартното формообразуване с характер на свръхгенерализации, но моделите са само 2:

(1) динозавър – ци
(2) динозавър – и.

Останалите 3 форми представят фонологични вариации на втория модел: динозавери, динозабъри, дудузавъри.

Данните от експеримента насочиха вниманието ни и към един неочакван резултат. Ако разгледаме процентното съотношение на свръхгенерализираните форми спрямо общия брой погрешни форми, представено в последния ред на таблици 5–7, установяваме, че този процент е по-висок при децата от КГ: при множествените форми на съществителните от мъжки род децата от КГ са дали 68,5% свръхгенерализирани форми спрямо общия брой грешки, докато процентът при ЕГ е 55,4%. Подобно съотношение откриваме и за останалите множествени форми: при съществителните от женски род процентът на КГ е 15,6% срещу 11,4% при ЕГ, а за съществителните от среден род съответно 81,25% при КГ срещу 59,6% при ЕГ. Този резултат намира своето логично обяснение във факта, че грешките поради свръхгенерализация имат системен характер и са свидетелство за относително по-висока лингвистична компетенция на децата от КГ в сравнение с компетенцията на децата от ЕГ.

БИБЛИОГРАФИЯ

ГСБКЕ 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2. Морфология. (под ред. на Д. Тилков, Ст. Стоянов, К. Попов). София: Изд. на БАН, 1983.

Николова 2020: Николова Б. Методика за изследване на морфологичното развитие на деца в предучилищна възраст. – В: Сборник доклади от Научно-практическа конференция, посветена на 80-годишнината от рождението на проф. д-р Георги Бижков „Образование и изкуства: традиции и перспективи“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2020, 496-504.

Стоянова 2011: Стоянова, Ю. Ранно езиково развитие. София: ЛЦ Ромел, 2011.

Стоянова 2021: Стоянова, Ю. Проблеми на психолингвистиката. Уводен курс по обща психолингвистика и психолингвистика на развитието. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021.

Тодорова 2005: Тодорова, Е. Диагностика на езиков дефицит при дислексия. София: ЛЦ Ромел, 2005.

Ценова 2001: Ценова, Цв. Комуникативни нарушения в детска възраст. София: Радар-Принт, 2001.

Ценова 2012: Ценова, Цв. Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения. София: ДиМакс, 2012.